Решение по дело №4118/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 261009/22.3.2021г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

          при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4118 по описа на Варненски районен съд за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано въз основа на  искова молба вх. № 25110/ 22.04.2020 г. от Г.Д.К., ЕГН **********,*** срещу „Е.п.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** *, с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията на страните, че ищецът не дължи на ответника сумите от: 2063.79 лева – главница за незаплатена ел. енергия по фактура № **********/18.09.2012 г. и фактура № *********/27.06.2013 г. за обект с абонатен № *, клиентски № *, находящ се в *, ведно със законната лихва, считано от 10.05.2014 г.; 316.64 лева – обезщетение за забава върху главницата от 2063.79 лв., за периода от датата на падежа на фактурата до 16.04.2014 г.; 360.93 лева – разноски за водене на производството по ч. гр. д. № 5890/2014 г. Претендира се и присъждане на извършените по делото разноски.

Ищцата твърди, че на 12.05.2014 г. по ч. гр. д. № 5890/2014 г. по описа на РС – Варна е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Посочва, че със същата е осъдена да заплати на ответното дружество „Е.П.“ АД следните суми: 2063.79 лева – главница за незаплатена ел. енергия по фактура № **********/18.09.2012 г. и фактура № **********/27.06.2013 г. за обект с абонатен № *, клиентски № *, находящ се в *; 316.64 лева – мораторна лихва върху главницата по фактура № **********/ 18.09.2012 г. за периода от падежа ѝ до 16.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2014 г., както 360.93 лева – извършени по делото разноски. Заявява, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на 03.06.2014 г. и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист. Позовава се на изтекла тригодишна давност по отношение на вземанията по процесните фактури. Твърди още, че включително и петгодишната давност е изтекла на 05.01.2020 г., преди образуване на второто изпълнително дело.

Ответникът – „Е.П.“ АД, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който развива подробни съображения за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Потвърждава, че срещу ищцата е образувано заповедно производство по чл. 410 ГПК, като със заповед за изпълнение, издадена по  ч. гр. д. № 5890/ 2014 г. по описа на РС – Варна, същата е осъдена на заплати на „Е.П.“ АД описаните в исковата молба суми. Посочва, че срещу заповедта не е постъпило възражение, същата е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист. Ответникът твърди, че на 15.12.2014 г., въз основа на посочения изпълнителния лист, е подало молба за образуване на изпълнително производство. Заявява, че за събиране на вземанията му е образувано изп. дело № 1779/2014 г. по описа на ЧСИ И. С., за което длъжникът е уведомен на 08.01.2015 г. Посочва, че още с молбата за образуване на изпълнителното производство е направено искане за прилагане на определен изпълнителен способ, с което е прекъсната давността. На 06.01.2015 г. давността отново е прекъсната с налагането на запор върху пенсията на ищцата, като понастоящем не е изтекъл петгодишният давностен срок. Отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

 

          Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 

Предявен е иск, с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Длъжникът в изпълнителното производство може да се брани срещу материалноправната незаконосъобразност на изпълнението чрез отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК. Предмет на иска е наличие на изпълняемо вземане в полза на взисканеля срещу длъжника. Касае се за отрицателен установителен иск, като по аргумент от чл. 439, ал. 2 ГПК, същия следва да се основава единствено на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

 

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи претендиране от страна на ответника на процесните суми, предмет заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 5890/2014 г. на ВРС; съществуването на новонастъпили факти, след приключване на съдебното производство, предмет на изпълнението, даващи основание последното да се оспорва.

В тежест на ответника е да установи изпълняемост на процесното вземане.

 

В случая страните по делото не спорят, че въз основа на заявление вх. № 11753 от 10.05.2014 г. по ч. гр. д. № 5890 по описа на ВРС за 2014 г., е издадена Заповед № 3119/ 12.05.2014 г., по силата на която е разпоредено длъжникът Г. Д. К., с ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплати на кредитора „Е. П. П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б. П., П. С., Б. М., сума в размер на 2063,79 лв., представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури № **********/ 18.09.2012 г. и № **********/27.06.2013 г.; сума в размер на 316,64 лв. - мораторна лихва върху главницата по фактура № **********/ 18.09.2012 г., за периода от падежа на фактурата до 16.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 10.05.2014 г. до окончателното й изплащане, както и 360.93 лв. - разноски по делото, от които сумата от 47,61 лв. представляваща заплатената по делото държавна такса и сумата от 313,32 лв. заплатено юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е влязла в сила в деня на нейното издаване – 12.05.2014 г.

Въз основа на заповедта, по силата на разпореждане от 09.06.2014 г. в полза на заявителя е издаден изпълнителен лист за горепосочените суми и законна лихва. Изпълнителният лист е получен на 11.06.2012 год.

Въз основа на издадения изпълнителен лист, дружеството е депозирало молба вх. № 15710/ 15.12.2014 г. и съответно е образувано изпълнително дело № 1779/ 2014 год. по описа на ЧСИ И. С. Н., рег. № 712, с район на действие Варненски окръжен съд.

В конкретния случай вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която освен изпълнителна сила, има и присъщите на съдебното решение последици – установително действие, непререшаемост и стабилитет, тъй като всички възражения на длъжника, че вземането не съществува, се преклудират след влизането ѝ в сила и могат да бъдат релевирани единствено посредством извънредни способи. Поради което по отношение на установеното с влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вземане следва да намери приложение правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Давността се прекъсва с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, а от момента на влизането на заповедта в сила започва да тече нова 5-годишна давност.

Съобразно разясненията по т. 10 на ТР 2/ 26.06.2015 год. по ОСГТК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). Насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Обявено е за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, като по време на изпълнителното производство давност не тече. Горепосоченото ТР няма обратно действие. Извършената с т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с новото тълкуване разрешение се прилага от тази дата /26.06.2015 г./ и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства. В този смисъл е решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/ 2017 г., ГК., ІV г.о.. на ВКС.

В настоящата хипотеза, видно от материалите по изпълнителното дело, последното изпълнително действие – налагане запор върху пенсионното възнаграждение на длъжника, датира от 06.01.2015 год. Изпълнителното дело е прекратено с постановление на ЧСИ от същата дата, въз основа на молба на взискателя от 13.02.2020 г.. Изпълнителният лист е върнат на взискателя и с молба от 13.02.2020 г. той е поискал от ЧСИ образуване на изпълнително дело по същия изпълнителен лист – изп. дело № 132/ 2020 г.

От датата на последното изпълнително действие – 06.01.2015 г. (запор върху пенсията на ищцата) е започнала да тече нова 5-годишна погасителна давност.

Същевременно, по аргумент от чл. 115, б. „ж“ ЗЗД, давност не тече, докато трае съдебният процес относно вземането.

В случая, видно от приобщеното гр. д. № 9460/ 2019 на ВРС, същото е образувано въз основа на предявен от ищцата срещу настоящия ответник иск за установяване недължимост на процесното вземане. Искът, с правно основание чл. 439 ГПК е отхвърлен, а решението е влязло в сила на 18.01.2020 г. Предмет на разглеждане в предходното производство е претенцията на длъжник по изпълнително дело, който оспорва притезанието на взискателя, като тежестта да установи изпълняемост на вземането е била на ответника. Ето защо, висящият съдебен процес относно изпълняемостта на вземането, е основание за спиране на погасителната давност, а бездействието на кредитора в този период от време не се санкционира с неблагоприятната последица вземането му да се погаси по давност. Спирането на погасителната давност трае до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт, т.е. до 18.01.2020 г., от която дата продължава действието ѝ, но при зачитане на изтеклия до спирането период (от 06.01.2015г. до 18.06.2019 г.).

С оглед гореизложеното следва да се приеме, че към датата на предявяване на настоящия иск - 22.04.2021 год., петгодишният давностен срок, приложим спрямо съдебно установеното вземане на ответника, по аргумент от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, не е изтекъл.

По изложените съображения, се налага извод за неоснователност на  предявения отрицателен установителен иск, поради което и следва да бъде отхвърлен.

          Съобразно изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени извършените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Доколкото то е в минимален размер, възражението за прекомерност на насрещната страна е неоснователно.

          Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Д.К., ЕГН **********,*** срещу „Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** *, иск с правно основание чл. 439 ГПК, за приемане за установено в отношенията на страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2063.79 лева (две хиляди шестдесет и три лева и седемдесет и девет стотинки) – главница за незаплатена ел. енергия по фактура № **********/18.09.2012 г. и фактура № *********/27.06.2013 г. за обект с абонатен № *, клиентски № *, находящ се в *, за която е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 5890/2014 г. по описа на РС – Варна, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

 

ОСЪЖДА Г.Д.К., ЕГН **********,*** да заплати на „Е.п.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** *, сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща извършени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

 

          Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: