№ 624
гр. Варна, 31.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20223000500503 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 503/2022 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на И. Ж. В., подадена чрез
адв. Б., против решение № 736/08.06.2022 г., постановено по гр.д. № 88/2022
г. по описа на Варненския окръжен съд, с което И. Ж. В. e осъден: - да заплати
на Г. Н. Б. И М. Х. Б. сумата от 118 296.53 лева, представляваща сбор от
сумата : сумата 89.35 лева, заплатени в резултат на запор върху банковата
сметка на М. Б. на 06.08.2018 год.; сумата от 97.36 лева, заплатени в резултат
на запор върху банковата сметка на М. Б. на 03.09.2018 год.; сумата от 89.28
лева, заплатени в резултат на запор върху банковата сметка на М. Б. на
01.10.2018 год.; сумата от 89.52 лева, заплатени в резултат на запор върху
банковата сметка на М. Б. на 29.10.2018 год.; сумата от 153,00 лева,
постъпили на 12.12.2018 год., като заплатени от длъжника Г. Б.; сумата от 6
184.80 лева, постъпили на 21.01.2019 год. от задатък за публична продан на
недвижим имот, собственост на длъжниците; сумата 70 684.80 лева ,
постъпили на 28.01.2019 год. от доплащане за публична продан на недвижим
имот, собственост на длъжниците; сумата от 40 858.42 лева, постъпили на
26.02.2019 год., платени от длъжника М. Б., по изпълнително дело №
20188950400522 на ЧСИ ЛЛ.С. с рег.№ 895 на КЧСИ и заплатени от него на
взискателите Д.Х.М., ЕГН: ********** и на А.М.М., ЕГН:**********,
обезщетение присъдено с Решение № 1561/25.10.2017 год. по гр.д.№ 993/2015
год. по описа на ВОС, потвърдено с Решение № 31/16.03.2018 год., по в.гр.д.
№ 38/2018 год. на Апелативен съд Варна и недопуснато до касационно
обжалване с Определение № 829/04.12.2018 год., по гр.д.№ 2483/2018 год. на
ВКС, 3-то г.о., представляваща разлика между общо платена сума от 276
563.88 лева по изпълнителното дело и присъдената сума по гр.д.№ 2294/2018
1
год. по описа на ВОС в размер от 158 267.35 лева, ведно със законната лихва
върху главницата от 118 296.53 лева, считано от дата на предявяване на
исковата молба в съда 13.01.2022 год. до окончателното й изплащане, на
основание чл. 54 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД; - да заплати на Г. Н. Б. и М. Х. Б.,
сумата от 3 895,93 лева, представляващи направените поделото разноски,
възнаграждение за адвокат защитник, намалено по реда на чл.78 ал.5 от ГПК;
- да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен
съд Варна, сумата от сумата от 4 731,86 лева, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно, като
постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения
на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложени
подробни съображения, като е молил за отмяната му, за отхвърляне на
исковете и за присъждане на сторените по делото разноски. Заявил е искане
за допускане на ново писмено доказателство – решение № 108/04.07. 2022 г.,
постановено по нохд № 438/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд, с
което е потвърдена оправдателната присъда на въззивника. Позовано на
допуснати от първата инстанция процесуални нарушения (сочил е, че съдът
нарушил правото му на защита и принципа за равенство на страните в чл. 9
ГПК, като не му осигурил равна възможност да упражни правата си и докаже
твърденията си, вкл. и да докаже заявените с отговора на исковата молба
възражения по чл. 233, ал.2 ГПК; не спазил чл. 10 ГПК да постанови
решението си при обсъждане на всички доказателства, вкл. и в тяхната
взаимовръзка) и на осн. чл. 266, ал.3 ГПК е молил за допускане на
доказателства: -за допускане на петима свидетели за установяване на
твърдението му за монтажа и състоянието на бойлера – това, в което е бил
монтиран и състоянието, в което се е намирал към датата на настъпване на
смъртта; - за изискване и прилагане на ДП № 30/2015 г. на ОСлО гр.Варна,
доколкото в него се съдържал огледния протокол от местопроизшествието и
свидетелски показания, влизащи в противоречие с твърденията в исковата
молба; -за допускане на съдебно-техническа експертиза по въпросите
свързани с това дали технически е бил изправен бойлера в банята към
19.10.2012 г.; правилно ли е бил свързан с ел. мрежа и ако не какво е довело
до неправилно свързване; как е бил монтиран; какви са техвническите
пропуски при свързването; възможно ли е нов бойлер да корозира от м.януари
2012 г. до м. октомври 2012 г.
Въззиваемите Г. Н. Б. и М. Х. Б., чрез адв.А.П., са подали писмен
отговор на възивната жалба, с който са оспорили същата и по съображения за
правилността на обжалваното решение са молили за неговото потвърждаване
и за присъждане на разноските. Противопоставили са се на доказателствените
искания на въззивника.
Въззивната жалба е в срок и е подадена от ответника, разполагащ с
правен интерес от обжалване на неизгодното за него решение на окръжния
съд, редовна е и допустима.
2
По доказателствените искания на въззивника:
Постановеното по наказателното дело решение е ново такова и следва
да бъде допуснато като писмено доказателство. Останалите доказателствени
искания са неоснователни, тъй като фактите, които възивникът цели да
установи с тях са неотносими към спора. Това е така, тъй като е налице
влязло в сила съдебно решение по предявен против Г. Н. Б. и М. Х. Б. иск с
пр.осн. чл.49 от ЗЗД, с което е ангажирана тяхната обективна обезпечително-
гаранционна отговорност като възложители за възложената от тях на
изпълнителя И. Ж. В. работа по монтиране на електрически бойлер, от чието
неправилно и некачествено изпълнение са причинени неимуществени вреди,
в което производство като трето лице[1]помагач, привлечен от ответниците, е
участвал И. В.. На осн. чл.223, ал.2 от ГПК това, което съдът е установил в
мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му
със страната, на която помага или която го е привлякла. Съдът е длъжен да
зачете тази обвързваща сила на мотивите по влязлото в сила съдебно
решение, вкл. установеното в тях относно монтажа на бойлера от И. Ж. В. в
нарушение на изискванията за безопасност и довело до смъртта на М.М. на
19.10.2012г. и недоказаността на твърдения факт бойлерът да е бил подменян
или ремонтиран от друго лице след свързването му от ответника през
м.01.2012г., както и че инцидентът е настъпил именно в резултат на
офазяването на този бойлер. Сега заявените доказателствени искания са във
връзка с предприетото в настоящото производство оспорване на установеното
в мотивите на влязлото в сила съдебно решение - задължително в
отношенията на настоящите страни, поради което и окръжният съд не е
допуснал процесуално нарушение отказвайки събирането на тези
доказателства и не са налице условията на чл. 266, ал.3 от ГПК
предпоставящи допускането им от настоящия съд.
Предвид изложените съображения, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА като писмено доказателство решение № 108/04.07. 2022 г.,
постановено по нохд № 438/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд
(приложено на л. 201 от първоинстанционото дело);
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззивника: -за допускане на
петима свидетели за установяване на твърдението му за монтажа и
състоянието на бойлера – това, в което е бил монтиран и състоянието, в което
се е намирал към датата на настъпване на смъртта; - за изискване и прилагане
на ДП № 30/2015 г. на ОСлО гр.Варна, доколкото в него се съдържал
огледния протокол от местопроизшествието и свидетелски показания,
влизащи в противоречие с твърденията в исковата молба; -за допускане на
съдебно-техническа експертиза по въпросите свързани с това дали технически
3
изправен е бил бойлера в банята към 19.10.2012 г.; правилно ли е бил свързан
с ел. мрежа и ако не какво е довело до неправилно свързване; как е бил
монтиран; какви са техническите пропуски при свързването; възможно ли е
нов бойлер да корозира от м.януари 2012 г. до м. октомври 2012 г.
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено
на 16.11.2022 г. от 9,30 часа, за която дата да се призоват страните чрез
процесуалните им представители.
Определението не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4