РЕШЕНИЕ
гр. София, 2 октомври 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-10 състав в открито съдебно
заседание на осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ЕНЧЕВ
При секретаря Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т.дело № 8510 описа за 2016 год. , за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове по чл.79 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД, чл.236, ал.2 от ЗЗД и
чл.345, ал.1, предл. І и ІІ от ТЗ.
Ищецът „И.т.“ АД
твърди, че по договор за финансов сублизинг от 24.06.2014г. е предоставил на
ответника на лизинг селскостопанска техника – зърнокомбайн и хедер срещу
задължение за плащане на 18 672 евро аванс и 168 048 евро на общо 53 лизингови
вноски, последната от които дължима през м.ноември 2018г. Твърди, че
лизингополучателят е заплащал дължимите вноски макар и със закъснение, но от
15.08.2015г. е спрял плащанията, което е наложило с писмо от 7.07.2016г. договорът
да бъде прекратен. Въпреки поканите до лизингополучателя да върне дадените на
лизинг вещи и да заплати дължимата неустойка за прекратяване на договора по
негова вина, той не е изпълнил посочените задължения. Ищецът предявява искове
за осъждане на ответника да заплати сумите 46 866,38лв дължими главници по
договора за сублизинг за времето от 15.08.2015г. до 15.07.2016г.; 7 518,13лв.
договорна лихва за същия период; 29 931,63 лв. договорна наказателна лихва за
забавено плащане на лизингови вноски, начислена върху всяка вноска за периода
от 15.08.2015г. до 15.07.2017г.; 30 432,72лв. договорна неустойка за
прекратяване на договора поради неизпълнението му; 48 875,72лв. обезщетение за
задържане на лизинговите вещи след прекратяване на договора, изчислено на база
лизингови вноски № 25-29, както и да върне държането на лизинговите вещи: зърнокомбайн марка DEUTZ-FAHR,
6060HTSF, с номер на шаси ********** и номер на двигател 11429054 и хедер със
сериен №**********. Претендира освен това и законна лихва и разноски.
Ответникът „Ж.“ ООД
оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Поддържа становище за
нищожност на договора поради противоречие със закона и поради допуснати няколко
различни, неконкретизирани нарушения. Оспорва и представителната власт на
лицето, подписало договора от името на ищеца. В допълнение поддържа, че ищецът
не му е предоставил лизинговите вещи в срок и в състояние, годно за ползване, а
впоследствие е взел дадения на лизинг хедер, с което е направил комбайна
неизползваем по предназначение. Поддържа, че, въпреки забавата и неизпълнението
на ищеца, е заплатил няколко вноски по договора, поради което ищецът е
неизправна страна по договора. Намира, че ищецът не е изпълнил основното си
задължение по чл.342 от ТЗ – да придобие собствеността върху вещите и да ги
предостави за ползване. По тази причина ответникът е спрял плащане на вноските,
като е упражнил право на задържане. Независимо от горното счита, че ищецът не е
имал правото да развали договора за сублизинг, защото евентуално неизпълнение би било незначително с оглед
неговите интереси.
Ответникът освен
това прави и възражение за прихващане в общ размер 120 643,85лв., включващо
сумите 44 393,85лв., заплатени на трето лице за доставка на друг хедер, за да
може да се ползва дадения на лизинг комбайн; 7 840лв., платени на трети лица за
прибиране на собствена на ответника зърнена реколта, която самият ответник не е
бил в състояние да прибере поради неизползваемост на комбайна и 68 410лв.
пропуснати ползи, представляващи суми, които не е могъл да получи като възнаграждение
по договори с негови клиенти за жътвения сезон 2016г.
Софийски градски
съд, след като обсъди събраните доказателства, приема за установени следните
релевантни за спора факти:
На 24.06.2014г.
страните са сключили договор за финансов сублизинг, по силата на който „И.т.“
АД като лизингодател е поело задължение да предостави на „Ж.“ ООД описаните
по-горе комбайн и хедер. Договорът е сключен при действието на общите условия
на ищеца, приети и подписани от представители на двете страни, като е
договорена цена за придобиване на вещите 155 600 евро, сума на финансиране 140
040 евро без ДДС, авансова вноска от 15 560 евро без ДДС, годишна лихва от 5% и
53 вноски за лизинга. В договора е посочена конкретна банкова сметка, ***а
всички плащания по договора. От името на ищеца договорът е сключен от лицето Б.Н.с
посочено в договора нотариално заверено пълномощно от нотариус с рег.№ 268.
Съгласно удостоверение от нотариус с рег. № 268 в регистрите на нотариуса има
вписано пълномощно от 25.09.2013г. от ищеца с право Б.Н.да го представлява при
сключване на договори за лизинг и за продажба на земеделска техника.
Елемент от
споменатия договор е задължението на ищеца да сключи договор за финансов лизинг
със „С.-Б.“ ЕООД относно избраната от ответника вещ, която да му преотдаде за
временно възмездно ползване. След изтичането на срока на договора ответникът е
следвало да върне отдадените на лизинг вещи, освен ако изрично писмено е заявил
желание за придобиването им и е изпълнил допълнителни условия, посочени в т.2.2
от общите условия към договора. В общите условия е уговорено, че при искане или
съгласие на лизингополучателя уговорената във валута цена по договора или на
някое конкретно задължение може да се извърши и в лева по курса на БНБ. Там
освен това са изрично посочени и хипотези на неизпълнение от страна на
лизингополучателя, както и правата, които лизингодателят ще има в такива
хипотези. Сред възможните последици са включено следните права на
лизингодателя: да направи неизползваема дадената на лизинг вещ, без да я
премества, да прекрати договора при всички случаи на неизпълнение, право на
неустойка от 0,1% върху дължимата сума за всеки ден на забавата, както и на неустойка
от 10% върху цената на доставка на лизинговите вещи в случай на прекратяване на
договора по вина на лизингополучателя. Посочените две вземания за неустойка
възникват независимо от упражняване на другите право в случаи на неизпълнение,
а лизингополучателят е можел да се позове на всяка една от предвидените правни
възможности или на комбинация от тях. Като приложение към договора е подписан и
погасителен план, в който са посочени размерите и падежите на задълженията на
ответника за главница и договорна лихва.
Освен това приложение към договора представлява и оферта, която съдържа
подробно описание на лизинговите вещи и тяхната цена.
Преди сключването
на посочения договор на 17.06.2014г. ищецът е сключил договор за финансов
лизинг със „С.-Б.“ ЕООД за даване на лизинг на движими вещи, които да бъдат
отдадени чрез сублизинг на трето лице. Приложение към посочения договор е и
нареждане за покупка на описания по-горе комбайн и хедер с цени съответно
133 000 евро и 22 600 евро. С анекс от 20.06.2014г. този договор е
променен от страните по него, като за сублизинигополучател е вписан ответника „Ж.“
ООД на мястото на третото лице.
С двустранен
протокол от 30.06.2014г. ищецът е предал на ответника превозно средство с
номера на рамата и на двигателя, идентични с описаните в договора за комбайна,
както и договореният хедер с номер **********. Според протокола машината е била
със счупена сигнална лампа. Към описаните вещи е предадено е ръководство за
експлоатация. С друг такъв протокол от 12.07.2014г. е удостоверено извършване
от ищеца на смяна масла и филтри на
комбайна.
На 23.03.2015г.
ответникът е получил от ищеца писмена покана за доброволно изпълнение за
плащане на просрочени задължения в общ размер 3 268,09лв. за месеците от ноември
2014г. до март 2015г. включително, с която е бил уведомен и за начисляването на
неустойка за забава. На 6.11.2015г. ответникът е получил писмена покана от
ищеца да върне техниката, обект на лизинга, най-късно до 13.11.2015г. поради
неизпълнение по договора.
С писмено
уведомление чрез Телепоща, изпратено от управителя на ответника на 7.07.2016г.
и намиращо се в държане на ищеца и следователно – получено от него, ответникът
е заявил, че след сключване на договора за лизинг на комбайна и хедера и след
внасяне на първоначалната вноска машината е била получена и пусната в
експлоатация, като до края на 2014г. дължимите вноски са плащани редовно, но
през 2015 и 2016г. поради стопански неблагополучия ответникът е започнал да
закъснява с вноските и към юли 2016г. остават неиздължени около 30 000лв. С
писмо, получено от ответника на 11.07.2016г. ищецът го е уведомил, че е налице
закъснение в плащанията, дължими от „Ж.“ ООД и че това неизпълнение на договора
е от съществено значение за ищеца, предвид обстоятелството, че той самият има
задължения към основния лизингодател. По тази причина ищецът е определил
3-дневен срок за плащане на дължимите лизингови вноски и лихвата за закъснение,
като е предупредил, че в противен случай договорът ще се счита прекратен по
вина на ответника. На 15.08.2016г. ищецът е уведомил писмено ответника, че на
18.08.2106г. е организиран транспорт, който да вземе техниката, предмет на договора
за сублизинг. С писмо от 1.09.2016г., получено от ответника на 7.09.2016г.,
ищецът го е уведомил, че като последица от прекратяване на договора ответникът
дължи неизплатените главници и лихви по погасителния план, наказателна лихва
върху забавените плащания, неустойка от 10% върху цената на техниката поради
предсрочно прекратяване, както и наказателна лихва от 0,1% върху стойността на
техниката за времето на отказ за връщането й. В същото писмо ищецът е посочил
и че договорът е прекратен поради
неизпълнение и че техниката е била спряна от движение на основания, посочени в
самия договор. Въпросното писмо е било изготвено в отговор на съобщение от
ответника чрез Телепоща от 26.08.2016г., в което ответникът е поискал незабавно
връщане на компютъра за управление на
комбайна и изготвяне на споразумение между двете страни за по-нататъшното
действие на договора за сублизинг. Останалите изпратени от ищеца писмени
изявления до ответника не следва да се обсъждат, защото няма данни да са
получени от адресата.
На 27.08.2014г.
ответникът е сключил с трето лице договор за финансов лизинг на оборудване, по
силата на който третото лице е поело задължението да придобие и да предостави
на лизинг на ответника царевичен адаптер. Според договора ответникът е следвало
да заплати първоначална вноска от 10 944лв., както и общо 8 вноски до 27.08.2018г. на обща
стойност 26 965,48 евро. През м.януари 2017г.
лизинговата вещ е била върната от ответника на лизингодателя. През м.
юни 2016г. ответникът е сключил общо 7 различни договора за извършване на
агротехнически мероприятия на земеделски земи, стопанисвани от насрещните
страни по тези договори при цени, посочени във всеки един от договорите. На 15.07.2016г.
и на 16.09.2016г. ответникът е получил от трети лица фактури на стойност
съответно 5 140,80лв. и 2 700лв. за извършени му услуги по жътва на реколта от
пшеница и слънчоглед.
Съгласно
заключението на тройната съдебно-счетоводна експертиза, договорът за сублизинг
е осчетоводен и при ищеца, и при ответника. Според записванията и при двете
страни, ответникът е заплатил по договора за сублизинг общо 197 953,85лв. без ДДС, от които 177
717,11лв. главници, 14 717,92лв. лихва и 5 518,82лв. такси и застраховки. Всички
тези плащания не са извършени по посочената в договора банкова сметка, ***.
Договорът за сублизинг е осчетоводен при ответника и по реда на ЗДДС и
ответникът е ползвал данъчен кредит по него. Неплатените от ответника четири
месечни вноски за главница за периода 15.08.2015г. – 15.11.2015г. възлизат общо
на 46 866,40лв., а неиздължената договорна лихва за посочения период е 2
181,66лв. Неустойката за забава съгласно договора от 0,1% на ден върху същите
суми възлиза на 13 636,31 лв. Част от плащанията на ответника за главница и
договорни лихви по договора за сублизинг са извършвани след датите на
съответните падежи, като периодите на забава варират между 2 и 301 дни. Освен
това неплатени остават и вноските по главницата от посочения период, като
спрямо тях експертизата е изчислила периодите на забава до датата на
прекратяване на договора. Неустойката за прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя възлиза на 15 560 евро или 30 432,72лв.
Свидетелят Б.Н.дава
показания, че познава Ж.К., който е съдружник в „Ж.“ ООД и че като регионален
мениджър в „И.Т.“ от 2013г. е договарял
сделки, включително и е уговорил договора за лизинг на зърнокомбайн. Договорът
е трябвало да бъде сключен като сублизинг, защото ответникът не е бил одобрен
за директен лизинг. Предмет на договора е бил комбайн, заедно с хедер за бяла
жътва. Ж.К. е способен земеделец и е знаел за какъв комбайн става въпрос, а
освен това е изплащал лизинг и за друга придобита от него техника и е бил наясно
с разходите по договорите. Свидетелят е разговарял лично с К. и му е
разяснил лихвените нива, таксите,
застраховките по договора. След плащането К. лично си е взел и транспортирал
техниката. Ищецът е изпълнил задължението си в срок – доставянето е станало
някъде през юни 2014г., като за това има съставен протокол. Ответникът обаче не
изпълнявал задълженията си по договора, като забавянията са почнали още от
2014г. Свидетелят лично е провеждал множество срещи и телефонни разговори, по
време на които е обещавано, че всичко ще бъде изплатено. Последният разговор,
който свидетелят е имал с К. е бил съгласуван с ръководството на ищеца и е
предвиждал К. да посети София, да посочи какви възможности има за плащане и в
какви срокове и да се подпише анекс към договора. Свидетелят е поискал да види
договорите на ответника с клиентите, за да знае за какви площи и за какви суми
става въпрос, но му е било обяснено, че договорите са само устни.
Свидетелят С.С.дава
показания, че е земеделски производител и обработва 500 дка земя, но не
притежава комбайн. През 2015г. свидетелят се е възползвал от услугите на
„Жито-К“ за есенната кампания – прибиране на царевицата. През юни 2016г.
свидетелят е сключил договор с ответника за извършване на жътва на пшеницата и
на царевицата. Свидетелят е искал от по-рано да си осигури наличието на машина,
за да намали за себе си риска от това да се налага в последния момент на търси
такава. Въпросният договор не е бил изпълнен, защото от машината е била
извадена една част (компютър), поради
което тя не е можела да се ползва. Обяснението от ответника е било, че частта е
свалена, за да се изчистват грешки или да се въвеждат нови данни. Свидетелят
има данни, че ответникът не е успял да изпълни договорена жътва и на други
земеделски стопани, тъй като те са поддържали връзка помежду си и са договаряли
график за извършване на услугата от ответника. Свидетелят се е отказал от
договор с ответника, защото нещата не са били стабилни. Той близо месец е
следял развитието при ответника, но е получавал информация, че постоянно нещо
се променя в договорите. Свидетелят освен това е чул, че от ответника са били
искани някакви пари предварително, но не е разбрал някакви детайли в тази
връзка.
При тези
обстоятелства съдът намира от правна страна следното:
Между страните е
бил сключен договор за сублизинг за описаните по-горе комбайн и хедер, по
силата на който договор ищецът е поел правата и задълженията на лизингодател, а
ответникът е бил лизингополучател. При сключване на договора ищецът е бил
представляван от изрично упълномощено лице с надлежно учредена представителна
власт, както е посочено и в самия договор и както се установява освен това от
издаденото от нотариуса удостоверение и от показанията на свидетеля Н..
Посочените обстоятелства са достатъчни, за да се приеме за неоснователно
възражението на ответника за липса на представителна власт на лицето, подписало
договора от страна на ищеца. Това възражение обаче е и изначално неоснователно,
защото право да възразява срещу ненадлежна представителна власт има само
страната, която е била представлявана от мним пълномощник, но не и насрещната
страна по сделката. В случая ищецът изобщо не е оспорвал представителната власт
на лицето Б.Н., напротив, с всички свои последващи действия, с писмените си
изявления до ответника и с предявяването на исковата молба е потвърдил
действията на посоченото лице по сключване на договора.
Договорът за
сублизинг е валиден и е породил действието си, съгласно уговореното в него.
Неоснователни са всички доводи на ответника за нищожност на договора за
сублизинг. Посочените доводи се свеждат до твърдяни противоречия на сключения
договор със закона.
На първо
място ответникът поддържа, твърдения, че ищецът не е била надлежно регистриран
и лицензиран в БНБ по силата на ЗКИ, поради което не е имал правото да извършва
дейност по сключване на лизингови договори. Това твърдение не намира опора в
закона. Съгласно правилата на чл.2, 3, 3а и 4 от ЗКИ на регистрация и
лицензиране пред БНБ подлежат кредитни институции (банки) и други финансови
институции, различни от банките и инвестиционните посредници, които по занятие
извършват посочените в закона дейности На регистрация и лицензиране по реда на чл.3а
от посочения закон обаче подлежат финансови или кредитни институции, които
извършват посочените от закона като банкови дейности и дейности по придобиване
на участия в кредитна институция или в друга финансова институция и по
отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Ищецът не упражнява такъв вид
търговска дейност и следователно не подлежи на задължителна регистрация по
разглеждания закон. Доколкото ищецът предоставя вещи на лизинг, а в
разглеждания казус и при условията на финансов лизинг, тази дейност изрично е
изключена от регистрационния режим по реда на ЗКИ чрез изключването й от
изчерпателното изброяване на дейности, за които регистрацията е задължителна в
чл.3а, ал.1от ЗКИ. След като за ищеца липсва задължение за регистрация по цитирания
закон, няма и пречка той да предоставя вещи при условията на лизинг или на
финансов лизинг или сублизинг. Съответно липсва и нарушение на закона, което да
води до нищожност на сключения между страните договор.
Неоснователно
се поддържа нищожност на договора и поради това, че ищецът не е собственик на
отдадената на лизинг вещ. Посоченото възражение преди всичко не държи сметка за
изрично предвиденото в договора, че ответникът поначало има задължение да върне
лизинговите вещи (т.15 от общите условия), а по изключение и при определени
условия може да придобие собствеността им. В допълнение следва да се посочи и
че дори и лизингодателят по договор за финансов лизинг да не собственик на
отдаваната на лизинг вещ към момента на сключване на договора, това не е пречка
за сключването на такъв договор и не води до порок на договора. При положение,
че лизингодателят не е в състояние да изпълни задължението си по чл.344, ал.2
от ТЗ да прехвърли собствеността върху предоставената за ползване вещ, за него
би възникнала само отговорност за неизпълнение на договорните му задължения, но
това не би повлияло върху валидността на договора. Това принципно положение е
достатъчно основание за отхвърляне на възражението на ответника за нищожност
като неоснователно, но в случая следва да се има предвид и обстоятелството, че
договорът между страните е за сублизинг, съгласно чл.346 от ТЗ, поради което
самият ищец има положението лизингополучател и не е мислимо и възможно от него
да се очаква още при сключването на договора между страните да е придобил
собствеността върху лизинговата вещ. Посочената характеристика на договора
означава, че качеството на ищеца като собственик на лизинговата вещ не е
предпоставка за сключване на договора и при всички положение не е условие за неговата
валидност. Безспорно е, че страните още при сключване на договора са били
наясно с качеството на ищеца като лизингополучател и с характеристиката на
договора по чл.346 от ТЗ, което означава и че са знаели, че при сключването на
договора ищецът не е бил собственик на лизинговата вещ и че прехвърлянето на
собствеността върху нея ще се извърши след като ищецът я придобие.
Възраженията на ответника за
нищожност, изложени на стр.2, т.3, б.“Б“ от отговора на исковата молба не
следва да се приемат за валидно извършени, защото въпреки предоставената в
първото съдебно заседание изрична възможност, ответникът не е уточнил от кого и кога са извършени
посочените нарушения и в какво конкретно се изразяват те, като се има предвид,
че ответникът не е описал конкретни факти, действия или бездействия, а по-скоро
е дал квалификации. Доколкото липсват изрични твърдения от ответника, че
подобни нарушения са извършени от ищеца или от лица, за които той носи
отговорност, и че са извършени преди или най-късно в момента на сключване на
договора за сублизинг, т.е., че става въпрос за пороци, съществували при
сключване на договора, а не за неизпълнение на задължения по договора,
настъпило впоследствие, посочените доводи за нищожност следва да се отхвърлят
като изначално неоснователни.
Независимо
от горното следва да се посочи, че ответникът е приел изцяло сключения договор
като валиден и пораждащ действието си, защото е получил дадените на лизинг
вещи, започнал е ползването им, осчетоводил е договора и е ползвал данъчен
кредит по него, а валидното сключване на договора е признато и от управителя на
ответника в писменото му изявление от 7.07.2016г.
Събраните
доказателства водят до извода, че ищецът е изпълнил основното си задължение по
договора – да сключи договор за лизинг с трето лице и да набави лизинговите вещи,
които впоследствие да предостави за възмездно ползване на ответника. Горните
обстоятелства се потвърждават от представените договор за финансов лизинг,
двустранен протокол от 30.06.2014г. за предаване на вещите, от писменото
признание на ответника от 7.07.2016г. и от показанията на свидетеля Н.. Предаването
на вещите е станало 6 дни след сключване на договора, следователно то е
извършено своевременно и ищецът не е изпаднал в забава, както неоснователно се
поддържа от ответника.
С
подписването на двустранния протокол от 30.06.2014г. е удостоверено и че
лизинговите вещи са предадени в състояние, отговарящо на предназначението им,
доколкото в протокола не е отразено друго. Констатираната счупена сигнална
лампа не представлява недостатък, който да попречи на нормалното ползване на
вещите. В допълнение, обстоятелството, че лизинговите вещи са били годни за
ползване се установява и от писменото изявление на ответника от 7.07.2016г., в
което се потвърждава ползването им през 2014, 2015 и 2016г. В този смисъл са
изцяло неоснователни възраженията на ответника за неизпълнение на основните
задължения на ответника по договора.
Събраните
доказателства водят до извод, че ответникът е неизправна страна по договора,
защото не е изпълнявал в срок, а в някои случаи изобщо, основното си задължение
да заплаща уговорените лизингови вноски за главница и лихва. Независимо от
извършеното плащане на по-голяма част от дължимите суми, на падежа или със
закъснение, остава неизпълнение за сумата 46 866,40лв. главници и 2 181,66лв.
договорни лихви. Налице е и признание за забавата в плащанията в писменото
изявление на ответника от 7.07.2016г. Ответникът дължи плащане на посочените
суми и понастоящем, като съгласно изричната клауза от договора не съществува
пречка те да са поискани от ищеца в левове, независимо от сключването на
договора в евро. Предвид констатираната забава на ответника, в негова тежест е
възникнало и отнапред уговорената неустойка за забава според договора в размер
на 0,1% на ден върху дължимата сума. Следователно, предявените искове за
главница, договорна лихва и неустойка за забава са доказани по своето
основание. Искът за главница е доказан и по размер и следва да бъде уважен
изцяло, а исковете за договорна лихва и за неустойка следва да бъдат уважени до
размери съответно 2 181,66лв. и 13 636,31лв. и отхвърлени в останалите части.
Последица
от това, че ищецът е бил изправна страна по договора е и правото му да налага
предвидените в договора санкции за неизпълнение на задълженията на насрещната
страна. Тези санкции са отнапред уговорени от страните в подписаните от тях
общи условия и предвиждат и възможността на ищеца при неизпълнение на което и
да е от задълженията на ответника да направи лизинговата вещ неизползваема, без
да я премества. В този смисъл при констатираното от ищеца и признато от
ответника неплащане на част от дължимите вноски, ищецът е действал в рамките на
уговореното, като е свалил хедера от предоставения на лизинг комбайн и така го
е направил неизползваем. Горното обстоятелство следва да се приеме за
установено от показанията на свидетеля С. и от разменената между страните
кореспонденция. Посочените действия на ищеца са правомерни, представляват
санкция за виновно неизпълнение на ответника и не дават право на ответника да
налага на свой ред санкции, да претендира някакво обезщетение или да упражнява
право на задържане, както се твърди в отговора на исковата молба.
Неоснователно
е и възражението на ответника, че ищецът не е изпълнил основното си задължение
да придобие собствеността върху вещите и да ги предостави за ползване.
Както беше посочено, вещите са
предоставени в срок и съгласно договора за ползване, а ищецът не е имал някакво
конкретно и изискуемо задължение да придобие собствеността върху тях. Такова
задължение за него, съгласно договора, би възникнало едва ако ответникът заяви
желание да придобие собствеността върху лизинговите вещи и при наличие на
посочените в договора предпоставки. Настъпването на нито едно от тези условия
не се твърди и не се доказва по делото. При това положение ответникът не е имал
право да откаже изпълнение на своите задължения, в това число и чрез
упражняване на право на задържане. Подобно действие на ответника би било
противоправно и би представлявало виновно негово неизпълнение.
Констатираното
неизпълнение от страна на ответника, продължило достатъчно дълъг период от
време, е породило правото на ищеца да развали занапред договора поради
виновното неизпълнение на ответника. Това право също е предвидено в общите
условия като възможна последица от неизпълнението на задълженията на
лизингополучателя и е законосъобразно упражнено.
Неоснователно
е възражението на ответника за липса на право да се развали договора, предвид
правилото на чл.87, ал.4 от ЗЗД - поради незначителност на неизпълнението.
Както беше посочено, правото на ответника да развали договора занапред
произтича не само от закона, но е и изрично предвидено в общите условия като
възможна последица от неизпълнение на задълженията на ответника. Тази санкция е
уговорена дори и за случаите, когато е налице неизпълнение само на една вноска
по главницата или по лихвите. Следователно, още при сключването на договора
страните са постигнали съгласие, че неплащането на която и да е вноска по
погасителния план представлява достатъчно сериозно, с оглед интересите на лизингодателя,
неизпълнение, което му дава право и да развали договора. Това тълкуване на
клаузите от договора се налага и с оглед обстоятелството, че самият ищец е бил
лизингополучател на лизинговите вещи по договор за финансов лизинг с трето лице
и е бил длъжен да заплаща лизингови вноски във връзка с тях, поради което всяко
неизпълнение от страна на ответника би могло да доведе до сериозно накърняване
на интересите на ищеца. Ето защо при наличието на повече от една просрочени и
неплатени вноски по договора ищецът законосъобразно е упражнил правото си да
развали договора.
Законосъобразно
упражненото право на ищеца да развали договора поради виновно неизпълнение от
страна на ответника е породило и други правни последици, предвидени в общите
условия. Такава последица е възникването на задължението за неустойка по т.14.9
от общите условия в размер 10% от цената на доставка на лизинговите вещи.
Изричното съгласие на страните е било, че тази неустойка възниква независимо от
останалите правни възможности, с които разполага лизингодателят. В допълнение,
правна последица от развалянето на договора е и задължението на ответника да
върне лизинговите вещи. Не се установява тези задължения на ответника да са
изпълнени. При това положение искът за присъждане на споменатата неустойка е
основателен и доказан по размер и следва да бъде уважен.
Искът за
осъждане на ответника да върне лизинговите вещи е частично основателен.
Събраните доказателства сочат, че комбайнът все още се намира в държане на
ответника, но хедерът е взет от ищеца през 2016г. Този извод следва от
показанията на свидетеля С. и косвено – от изявлението на ищеца в писмото му от
1.09.2016г., в което се твърди, че техниката е била спряна от движение на
основанията, предвидени в договора и което се явява отговор и потвърждение на
предходно писмо на ответника от 26.08.2016г., в което също се съдържа твърдение
за посоченото обстоятелство. При това положение ответникът носи отговорност
само за връщането на комбайна и искът следва да бъде уважен само по отношение на
тази вещ, но по отношение на хедера следва да бъде отхвърлен.
Неизпълнението
на задължението да се върне лизинговата вещ поражда в полза на ищеца и вземане
за обезщетение, съгласно чл.236, ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.347, ал.2 от ТЗ.
Страните по делото са уговорили отнапред размер на обезщетението чрез клауза за
неустойка по т.15.5 от общите условия в размер на 0,1%, на ден, но не повече от
10% от стойността на лизинговата вещ. Ищецът
обаче е предпочел да претендира не това предварително уговорено обезщетение, а
такова дължимо по силата на цитираните законови разпоредби, определено на
базата дължимите от ответника лизингови вноски от 25-та до 29-та. В този смисъл
е направеното от ищеца единствено уточнение на тази част от исковата молба,
поради което следва да се приеме, че претенцията за обезщетението за задържане на дадените на
лизинг вещи след прекратяване на договора е именно на основание чл. 236, ал.2
от ЗЗД във вр. с чл.347, ал. 2 от ТЗ, а не на заявеното в исковата молба
алтернативно основание, което не е уточнено въпреки дадените указания. Право на
кредитора е да избере към кое от няколко свои алтернативни притезания да
прибегне за защита на интересите си, затова няма пречка и при наличие на
уговорена в негова полза неустойка той да предпочете да търси обезщетение в
друг размер на основание други норми от закона. Задържането на дадения на
лизинг комбайн е продължило от м. юли 2016г. най-малко до приключване на
устните състезания по делото. Съгласно установеното в теорията и в съдебната
практика обезщетението по чл.236, ал.2 от
ЗЗД е в размер най-малко на средния пазарен наем за съответния период,
като няма пречка ищецът да доказва и вреди в по-голям размер. В разглеждания
казус вредите за ищеца биха били най-малко в размер на съответните неплатени от
ответника лизингови вноски, защото това е сумата, която ищецът е пропуснал да
получи, а същевременно е следвало и да заплаща на отделно основание дължими
вноски в същия размер по договора за лизинг
със „С.Б.“ ЕООД. Ето защо следва да се приеме, че въпросните месечни
вноски съответстват на средните пазарни лизингови вноски за такъв вид
имущество. Посочените в исковата молба
вноски от 25 до 29 обхващат главница и лихва и са в общ размер 25 310,29
евро или 49 502,62лв. Те се отнасят за период, много по-кратък от този, през
който е продължило задържането на комбайна, поради което реалният размер на
дължимото обезщетение би бил дори по-висок.
Следователно, искът е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер
48 875,72лв..
С оглед формираните
дотук изводи, че ищецът е бил изправна страна по договора и че при прилагане на
санкциите за неизпълнение на договора е действал в рамките на предварително
уговореното, възражението за прихващане на ответника е изцяло неоснователно.
Липсва виновно неизпълнение от страна на ищеца, което да породи в полза на
ответника вземания за обезщетение от неизпълнение, каквито са по естеството си
предявените за прихващане вземания. В допълнение следва да се посочи и това, че
ответникът не е доказал и реално настъпване на вреди в негова тежест, защото от
представените фактури за начислени в негова тежест задължения не се доказва
реално плащане на посочените в тях суми. Отделно от това не се установява и
наличие на причинна връзка между действията на ищеца и евентуални вреди,
претърпени от ответника. При липсата на вземания на ответника по чл.79 от ЗЗД
срещу ищеца за обезщетения за вреди от неизпълнение на договорни задължения не
е възможно да се извърши заявеното прихващане.
С оглед
изложеното, предявените осъдителни искове за парични суми следва да бъдат
уважени до посочените по-горе размери, а тези от тях, които са частично
неоснователни, следва да бъдат отхвърлени в съответните части. В полза на ищеца
следва да се присъдят и законните лихви върху присъдените суми. Осъдителният
иск за връщане държането на дадените на лизинг вещи следва да бъде уважен по
отношение на комбайна и отхвърлен относно хедера. На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съобразно уважената част
от исковете, като при определяне на разноските се отчита и частичното уважаване
на иска за връщане на лизингови вещи, при съобразяване на стойността на тези
вещи. На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да се
присъдят разноски съобразно отхвърлената част от исковете и също при отчитате
на частичното отхвърляне на иска за връщане на вещите.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Ж.“ ООД, ЕИК ********гр.Генерал Тошево, ул.
„********да заплати на „И.т.“ АД, ***, Сграда „Евроцентър“, ет.4, на основание
чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл.345, ал.1, предл. І от ТЗ сумата 46 866,38лв. (четиридесет и шест хиляди
осемстотин шестдесет и шест лева и 38ст.) дължими вноски за главници по договор
за сублизинг от 24.06.2014г. за времето от 15.08.2015г. до 15.07.2016г. и
сумата 2 181,66лв. (две хиляди сто
осемдесет и един лева и 66ст.) договорна лихва за същия период; на основание
чл.92 от ЗЗД сумата 13 636,31лв.
(тринадесет хиляди шестстотин тридесет и шест лева и 31ст.) договорна
наказателна лихва за забавено плащане на лизингови вноски, начислена върху
всяка вноска за периода от 15.08.2015г. до 15.07.2017г.; на основание чл.92 от ЗЗД сумата 30 432,72лв. (тридесет
хиляди четиристотин тридесет и два лева и 72ст.) договорна неустойка за
прекратяване на договора поради неизпълнението му и на основание чл.236, ал.2
от ЗЗД сумата 48 875,72лв.
(четиридесет и осем хиляди осемстотин седемдесет и пет лева и 72ст.) обезщетение
за задържане на лизинговата вещ след прекратяване на договора,, заедно със
законната лихва върху посочените суми, считано от 22.11.2016г. до окончателното
им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
исковете предявени от „И.т.“ АД, ***, Сграда „Евроцентър“, ет.4, срещу Ж.“ ООД,
ЕИК ********гр.Генерал Тошево, ул. „********за присъждане на договорни лихви в
останалата част над сумата 2 181,66лв. до пълния предявен размер от
7 518,13лв. и за присъждане на договорна наказателна лихва в останалата
част над сумата 13 636,31лв. до пълния предявен размер от 29 931,63лв.
ОСЪЖДА „Ж.“ ООД, ЕИК ********гр.Генерал Тошево, ул.
„********да върне на „И.т.“ АД, ***, Сграда „Евроцентър“, ет.4, на основание
чл.345, ал.1, предл. ІІ от ТЗ следната вещ, получена на основание договор за
сублизинг от 24.06.2014г.: зърнокомбайн
марка DEUTZ-FAHR, 6060HTSF, с номер на шаси ********** и номер на двигател
11429054.
ОТХВЪРЛЯ иска
предявени от „И.т.“ АД, ***, Сграда „Евроцентър“, ет.4, срещу Ж.“ ООД, ЕИК ********гр.Генерал
Тошево, ул. „********за осъждане на ответника да върне на основание чл.345,
ал.1, предл.ІІ от ТЗ следната вещ: хедер със сериен №**********.
ОСЪЖДА „Ж.“ ООД, ЕИК ********гр.Генерал Тошево, ул.
„********да заплати на „И.т.“ АД, ***, Сграда „Евроцентър“, ет.4, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК сумата 9 418,37лв.
(девет хиляди четиристотин и осемнадесет лева и 37ст.) разноски за
производството.
ОСЪЖДА „И.т.“ АД, ***,
Сграда „Евроцентър“, ет.4, да заплати на Ж.“ ООД, ЕИК ********гр.Генерал
Тошево, ул. „********на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 1 143,91лв. (хиляда сто
четиридесет и три лева и 91ст.) разноски за производството.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от
връчването му.
Съдия: