№ 1238
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241000500945 по описа за 2024 година
САС е сезиран с въззивни жалби от двете страни, участвали в производството по гр.д.
640/23 г. по описа на ОС Благоевград. Същото е инициирано от искова молба от А. А. срещу
Прокуратурата на РБългария и е квалифицирано от съда по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За да постанови
решението, съдът е взел предвид, че ищецът е бил обвинен за грабеж в съучастие с други лица и е
бил осъден от първоинстанционния съд. Въззивният състав го е оправдал, но е последвал протест
от ответника. Окончателно е оправдан след касационно производство. Общо процесът е продължил
4 г., като първоначално ищецът е бил с мярка за неотклонение задържане под стража. За понесените
неимуществени вреди – безпокойство, неувереност, отчуждаване от социалната му среда,
отключени състояния на фобии, съдът е определил на основание чл. 52 ЗЗД обезщетение в размер
на 8 000 лв., ведно със законните лихви от 03.07.18 г. За разликата до претендираните 150 000 лв. и
съразмерните лихви искът е отхвърлен.
Ищецът обжалва решението в отхвърлителната част. Твърди, че съдът не е анализирал
събраните по делото гласни доказателства, не е отчел тежестта на престъплението, за което ищецът
е бил обвинен, наложената най-тежка мярка за неотклонение, придобитата гласност за водения
процес, продължителността му. В този смисъл твърди, че определеният размер на обезщетението
не съответства на установения от чл. 52 ЗЗД критерий.
Ответникът оспорва иска по размер, с довод, че обезщетението е завишено. Това е така, тъй
като разследването е приключило в разумен срок, а по-голяма част от времето преди постановяване
на оправдателната присъда процесът е бил в съдебна фаза. Като неубедителни и неконкретни
ответникът третира събраните по делото гласни доказателства. Пледира за намаляване на
обезщетението.
Всяка от страните поддържа собствената жалба и оспорва тази на противната страна.
Във въззивния процес не са представяни нови доказателства.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустими жалби, насочени срещу
валидно и допустимо съдебно решение. Дължи се произнасяне относно правилността на
първоинстанционния акт с оглед доводите за неправилност, съдържащи се във въззивните жалби.
Въз основа твърденията на страните и в рамките на очертания обхват на проверката,
според доказателствата, приети в първоинстанционното производство, САС прави следнните
1
изводи:
Видно от приложените материали по разгърнатото наказателно производство, същото е
продължило 4 години (без няколко дни) в интервала 15.07.14 г.(когато спрямо ищеца е повдигнато
обвинение) - 03.07.18 г. (когато е постановено касационното решение). От 18.07.14 г. спрямо ищеца
е взета най-тежката мярка за неотклонение – „задържане под стража“, заменена с парична гаранция
на 24.07.14 г. (с обща продължителност 5 дни). Взета впоследствие мярка за неотклонение
задържане под стража не е изпълнена, поради неоткриване на обвиненото лице.
Свидетелят Д. заявява, че е бил в общ отбор (по хокей) с ищеца. Последният спрял да
посещава тренировките и да участва в състезания. След осъждането му от първоинстанционния
съд (и след като се разделил с приятелката си) ищецът заживял в жилището на свидетеля. Затова
последният има преки впечатления от поведението на приятеля си. Той отключил фобии – не искал
да излиза, боял се от пътуване (особено със самолет), трудно преодолял нежеланието си да пътува с
кола, ограничил контактите си. Според св. С. (л. 55 гръб) при посещение на ищеца в дома на
свидетелската, той поискал да спи на терасата, за да гледа звездите, които му носели усещане за
свобода (това било след ареста на ищеца). Отказвал да се качва в асансьор. При съвместно
пътуване със самолет А. треперел и говорел за честотата на самолетните катастрофи при излитане
и кацане. Разстроили се отношенията на ищеца с баща му (който повярвал, че той е виновен).
Цялото поведение на А. се променило – той станал от една страна по-затворен, а от друга – по-
сприхав. Не вярвал на правозащитните органи. Искал свидетелката да го придружи при подмяна на
лична карта (поради страх, че отново ще го задържат).
При така събраните доказателства не се спори, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника. Несъстоятелен е доводът, че през по-голяма част от времето делото е
било в съдебната си фаза. То не би се разгърнало в тази фаза, ако ответникът не би внесъл
обвинителен акт, а след постановяване на оправдателна присъда, не би протестирал същата.
Времето от 4 г. процес за грабеж с ясни извършители не е такъв в рамките на разумния срок.
Периодът на задържане на ищеца под стража е краткотраен, но с оглед промененото поведение на
ищеца – травмиращ. Поради липса на медицинска документация за състоянието на ищеца в
предходен момент и липсата на допусната и приета психолого-психиатрична експертиза не може
да се направи извод за пряка причинна връзка между страховите състояния на ищеца и
повдигнатото и поддържано обвинение. Възможно е състоянието да е характеропатия или болестна
страхова невроза, недоказаната етиология на която не позволява съдът да възприеме странното
поведение на ищеца, проявяващ страх, като отговор на действията по обвинение, осъществени от
ответника.
Въпреки това в пряка причинна връзка с повдигнатото и поддържано обвинение са
чувството за несигурност, недоверието в правоохранителните органи, загубата на житейска
перспектива, невъзможността за свободно организиране на времето (поради наличната мярка за
неотклонение и ограничителна административна мярка за напускане на България). Тези
изживявания за период от 4 г. обосновават сериозен стрес, с вероятност за преход в дистрес. На това
основание САС приема, че жалбата на ответника е неоснователна. Такава е и жалбата на ищеца,
защото не се доказва причинността между поведението на ответника и вредите, на които
акцентират в показанията си двамата свидетели (страхови състояния от различно естество, водещи
до странно поведение и относителна десоциализация).
С оглед на горното постановеното решение следва да се потвърди.
На основание чл. 38 ЗА в полза на повереника на въззивника ищец следва да се присъди
адвокатски хонорар в размер на 1 100 лв.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение 63/05.02.24 г., постановено по гр.д. 640/23 г. по описа на
ОС Благоевград.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните при прилагане разпоредбите на чл. 280 и сл. ГПК.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3