Р Е Ш Е Н И Е
№ 09.07.2020г.
гр.Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански
състав
На
23 юни 2020
година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
секретар М. К.
като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
възз. гр.дело №98 по описа на 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на И.Х.И. ***, чрез пълномощник адв.М.Х. ***
против Решение №870/03.12.2019г. постановено по гр. д. №2910/2019г. по описа на
ЯРС, с което съдът е предоставил упражняването на родителските
права по отношение на малолетното дете И.И.И., роден на *** г., на майката К.Б.П. ***, ЕГН **********, като на детето е определил
местоживеене ***, определил е режим на лични контакти на бащата И.Х.И. ***, ЕГН **********, както следва:
два пъти в месеца през всеки втори и четвърти петък, събота и неделя от месеца,
с преспИ.е в дома на бащата в гр.Я.,ул.“**********“ № **, от 18 ч в петък до 19
ч в неделя и един месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на
майката; за Коледните празници в нечетна календарна година от 10.00 ч. на 24
декември до 19.00 ч. на 26 декември,непрекъснато с преспИ.е; за Новогодишните
празници в четна календарна година от 10.00 ч. на 30 декември до 19.00 ч. на
първи януари,непрекъснато с преспИ.е;за Великденските празници в нечетна
календарна година от 10.00 ч. на първия ден до 19.00 ч. на последния ден;
относно личните празници на детето : на нечетна година детето ще прекарва
имения си ден-* януари с бащата, а рождения ден-** юни с майката, на четна
година-обратното, като бащата ще взема детето от дома на майката в гр. Я., ул. "*********"
№*, вх.*, ет.*, ап.* и след изтичането на срока на
лични контакти ще го връща отново в дома на майката на посочения адрес; и е
осъдил И.Х.И. ***, ЕГН **********, да заплаща на К.Б.П. ***, ЕГН **********, в качеството й на
майка и законен представител на малолетния
И.И.И., роден на *** г., месечна издръжка в
размер на 200 лв., считано от влизане на
решението в сила, до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане, както и да заплати държавна такса по иска
за издръжка в размер на 288 лв.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано, постановено при
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи се,
че първоинстанционният съд неправилно е
приел, че от събраните по делото доказателства може да се направи категоричен
извод за критичното поведение на бащата И.Х.И., изразяващо се във
възпрепятстване на контактите на детето с майката, както и че всички налични по
делото доказателства водели до единствения и категоричен извод , че майката е
тази която разполага с необходимия родителски капацитет и жилищно-битови
условия, за да създаде сигурна и безопасна среда за отглеждането на детето,
включително може да разчита на помощта и подкрепата на близките си при
отглеждането. Твърди се, че в нарушение на съдопроизводствените правила ЯРС не
е назначил поисканата още с исковата молба психологическа експертиза на
малолетното дете И., с оглед да защити най-добрия интерес на детето, а безкритично
е приел свидетелските показания на свидетелка на ответницата. Сочи се, че съдът не е отчел факта, че
детето се отглежда преимуществено от неговия баща и създадената силна
емоционална връзка /привързаност/ между баща и син. Факта, че детето се развивало
физически, психически и емоционално добре за възрастта при отглеждането при
баща си. Факта, че същото било търсено само периодично от неговата майка и то в
периодите когато същата имала свободно време, като в тази връзка били
приложените по делото: Социален доклад, свидетелски показания на св.К.,
служебна бележка преписка вх.№167900-3584/2019г.по описа на РУ гр.Ямбол. Предвид изложеното и по
подробни съображения в жалбата се претендира, да бъде отменено изцяло решението
на ЯРС и вместо него да бъде постановено ново решение, с което да се
предостави на бащата упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете И.И.И., роден на *******., като се определи местоживеенето на
детето при неговия баща в гр.Я., като на майката бъде определен режима на
контакти с детето, съобразно практиката на съда.
По жалбата е постъпил отговор от
насрещната страна, в който се изразява се становище, че решението на ЯРС е
правилно и законосъобразно. Твърди се, че наведените в жалбата оплаквания не
намират подкрепа в събраните по делото доказателства. Наведените
в жалбата твърдения относно дефицит в личностните и родителски качества на
доверителката ми не се подкрепяли от доказателства по делото и са напълно
голословни. В производството се установило, че между майката и детето има
изградена силна емоционална връзка, както и че от момента на раждането тя е
тази, която е полагала пълноценни грижи за него. От писмените доказателства се
установявало, че майката притежава качества в достатъчна степен, за да възпита
детето си правилно и да изгради у него духовни ценности. Установено е, че
по-голямото дете е отличничка, между двете деца съществува силна връзка и те не
следва да бъдат разделяни. Като положителен елемент от родителския капацитет на
майката следвало да се цени и отношението й към контактите на бащата с детето
противно на манипулативното, грубо и агресивно отношение на бащата, настройващ
детето срещу майката и възпрепятстващ контактите й с него. Претендира
се, по подробни съображения изложени в отговора, жалбата да бъде отхвърлена, а
атакуваното решение потвърдено.
В о.с.з. въззивникът се явява лично, като чрез своя
пълномощник претендира уважаване на въззивната жалба.
Въззиваемата страна се явява лично, като чрез своя
пълномощник, претендира отхвърляне на въззивната жалбата.
За да се произнесе, от фактическа страна съдът установи
следното:
Установено е, че страните по делото са родители на детето И.И.И., роден на ***
г..
Не се спори, че и факта, че детето И. от м. август 2019г. е
останало да живее при своя баща.
Не е спорно, че майката К.Б.П. има и дете от друг мъж А.Х., род. на *** г.
за което се грижи и отглежда.
От представения пред първата
инстанция Социален доклад се установява, че детето се отглеждало в
семейна среда. И двамата родители показали емоционална привързаност към детето,
като демонстрирали интерес и загриженост към проблемите в неговото развитие. И
двамата заявили желание и в бъдеще да отглеждат детето и да му указват нужната
помощ и емоционална подкрепа. Същите притежавали необходимите родителски
качества и ресурс да обезпечат пълноценно грижите за детето и да му осигурят
всичко необходимо за неговото развитие. При посещение на адресите на родителите
не били констатирани преки рискови фактори, които биха се отразили
неблагоприятно върху правилното физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие на детето. Емоционалната връзка родители-
дете била стабилна и двустранна, като родителите общували във връзка на вземане
на важни решение за живота и здравето на сина си. В интерес на детето било да продължи да се
отглежда в стабилна семейна среда, с оглед
осигуряване по най-добър начин интересите на същото.
В о.с.з. пред ЯРС страните по делото, в качеството им на
родители на детето И. са били изслушани по реда на чл.59 ал.6 СК, като и
двамата са заявили, че желаят да им бъде предоставено упражняването на
родителските права по отношение на детето, като са изложили своите съображения
за това.
От изслушаната
пред ЯОС съдебно – психологическа експертиза
се установява, че детето се държи свободно вкъщи и на детската
площадка. Слуша инструкциите на баща си и не ги нарушава. Ако го изгуби от
поглед се спира и започва да го търси. Наблюдава се силна емоционална
привързаност между детето и бащата. Детето е стабилно и сигурно в присъствие на
баща си. То ставало тревожно и изпадало в стрес при появата на майка си.
Емоционалната връзка между тях била нарушена. Видно от заключението, на тази
възраст детето можело да заяви при кого от двамата си родители желае да живее,
като се базирало на задоволяване на желанията му, чувството му за сигурност и
емоционална привързаност към конкретен родител. На тази възраст детето не било
в състояние да отчита кой от родителите му има по-добър възпитателен подход и
кое е най-доброто за него. Личният интерес имал превес. Според ВЛ-це, физически
и психически детето се развивало в норма за възрастта си. Не можело да разказва
приказки - не му били четени. Разказвало случки от ежедневието си.
Емоционалното му развитие било в норма в частта за разпознаване на емоционални
състояния. При него се наблюдавало внимателно рефериране на лицевият израз на
възрастните, което му помагало да реагира съответно на получения сигнал.
Наблюдавала се необходимост от повече социални контакти с връстници. От
заключението се установява, че към настоящия момент съществува риск за самото
дете, ако бъде принудително откъснато от баща си. То се чувствало предадено и
изоставено на подсъзнателно ниво от майка си. За да се чувства стабилно и
сигурно то избрало да е с баща си. Необходими били семейни консултации и
терапия с психолог, за да се преодолеят проблемите и детето да се почувства
стабилно и сигурно при когото и от двамата си родители да живее.
На въпроса, "Констатира ли се у
детето насаждане на отчуждение и негативно отношение към майката от страна на
бащата, т.е. налице ли е манипулативно въздействие върху същото?", ВЛ-це е
отговорило, че когато конфликтът е много тежък, за да защити нуждата си от
вътрешно равновесие, детето употребява подсъзнателно система на изключване от
конфликта. Тогава то може да избере единия родител, за да облекчи страданието
си. То се чувства застрашено от изоставяне. За да е сигурно, декларира отказ от
другия родител. В случая, при детето се наблюдавали признаци на загуба на
стабилност, сигурност и доверие при появата на майката; силен страх, гняв и
безпомощност, които то проявявало, когато го притиснат да се раздели макар и за
малко с баща си. Това са защитни механизми. Всеки родител манипулира детето си.
ВЛ-це е посочило, че не може да заяви категорично, че бащата насажда отчуждение
и негативно отношение към майката. Заключението не е оспорено от страните и се
приема от съда, като обективно и компетентно изготвено.
Пред ЯРС са били събрани и гласни доказателства:
От показанията на св. Т. Т. и св. Е.К. -полицейски
служители в РУ-Ямбол, се установява, че същите са се отзовали на сигнал на
28.08.2019г. гр.Я., ул.“******* “ бл.**, до зеленчуков магазин. При пристигането
им на място, нямало скандал, като установили на място страните по делото. След
като ги изслушали, разбрали, че спорът им бил във връзка с това, че майката
дала детето на бащата, с който живеели на семейни начала, да го гледа, но
последния отказвал да го върне. Детето било там, играело си с колело и било
спокойно. Свидетелите заявили,че детето не било дърпано пред тях. Обяснили на
страните реда, за което уведомили и РИ който им заявил, че е запознат с
отношенията на страните, които и преди това имали такива конфликти. За случая,
свидетелите изготвили докладна записка.
Св. И. К.- приятел на бащата, е дал показания, че
понастоящем страните /родителите на детето И./ не живеели заедно, а били
разделени от около година и нещо, като на първия рожден ден на детето били
заедно. В момента детето било при бащата, и било редовно с него. Според
свидетеля само бащата полагал грижи за детето, като скоро не бил виждал
страните и детето заедно. От близо две години не бил виждал детето и майката
заедно, като основно И. се грижил за детето. Не знаел кой му помага. Основно И.
се грижил за детето от около 6-7 месеца. От самото му раждане детето живеело в
блока на ул.“********“. И. живеел под наем в апартамент, като свидетеля не
знаел чия собственост. Детето не посещавало детска градина откакто било при И..
Не бил виждал детето да спи в буса, с който возили зеленчуците. В магазина на
бащата имало продавачка.
В тази насока са и показанията на разпитания пред ЯОС св. Д.В.-
съсед на И.. Същия е заявил, че познава детето, а К. само я бил виждал. С И. се
познавали от около 3 години, но повече контактували от месец януари 2019 г.,
когато отворил магазин отдолу пред блока. Виждал го, че все той е с детето. Въззивникът
му споделил, че майката не се грижи за детето, а изцяло той се грижи за него. Детето
било радостно, усмихнато. Бащата постоянно го гледал, грижел се за него, водил
го на люлките, с колелцето се занимавали. Свидетелят е заявил, че е би очевидец
на случка, при която детето играело пред магазина, майката минала покрай него,
не му обърнала внимание, на висок тон се карала с бащата, нито прегърнала
детето, нито му се обадила. Била дошла да се кара с бащата.
Относно полаганите за детето грижи от бащата, са и
показанията на разпитаната пред ЯОС св. С.Х.- майка съм на въззивника. Същата е
заявила, че след раздялата на родителите, в периода от януари до август 2019г.
детето било ту при майката, ту при бащата, но през по-голямата част било при
баща си, а от август месец 2019г. вече изобщо детето не е било при майката. И.
в повечето случаи си гледал сам детето, защото бил самостоятелен и се е грижил
сам за всичко, умеел да пере, да готви и детето било гледано добре. Докато
детето живеело при майка си, почти непрекъснато било болно. Случвало се е от
детската градина да го прибират с температура. Докато било при И., детето нито
веднъж не се разболяло. Свидетелката помагала в гледането на детето, ако се
налагало. Понякога го оставяли при нея, но преимуществено бащата се грижел за детето.
Според свидетелката детето говорело за родителите си. Тя го питала за майка му, но детето се
разстройвало и казвало, че не иска майка си, защото го биела и наказвала,
затваряла го сам в стаята. Била свидетел когато баща му, му казвал да отидат
при мама, а той започва да трепери и да плаче и казвал "не искам при
мама". Според свидетелката, майката не е присъствала на празници, не се е
обаждала и не е търсила детето, не му е носила подаръци. Последният рожден ден
на детето бил на *****., но само *** му е минала да го види. На предишния
рожден ден детето, майка му пак не дошла.
В показанията си пред ЯРС, св. Т.П.- приятелка на майката
на детето, е заявила, че бащата го познавала от момента в който той заживял
заедно с К.. Страните не живели дълго заедно, имали дете В. което било на 3-4
години. Когато се разделили окончателно, майката си тръгнала с двете си деца, като
в следващите месеци не била спирала бащата да вижда детето И.. Според
свидетелката бащата постоянно търсил К. и я тормозил. Искал да вземе детето, като
по този начин да принуди майката да се върне при него. Започнал да я следи къде
ходи, и разбрал, че тя си има приятел. Поискал да вземе детето за 2- 3 дни по
някакъв повод, като след това не го върнал. Отишли да търсят детето в магазина,
като бащата не го дал, грабнал го в ръцете си и не го пускал. К. потърсила
съдействието на полицията, като бащата пред полицаите категорично отказал да
даде детето. В следващите два месеца майката не можела да вижда детето. Ходила
до магазина, но гледала отдалече, за да не стават сценки. Често минавала покрай
зеленчуковия магазин и виждала детето пред него. Същото не посещавало детска
градина. Според свидетелката детето било много привързано към майка си и
сестричката си, К. разполагала със собствено жилище, било подредено, като
дъщеричката й много помагала за В.. Същата никога не се била отказвала от
грижите си за детето.
В тази насока са и показанията на изслушаната пред ЯОС св. А.Х.,
*** на детето. Същата е посочила, че след раздялата на страните, имали
апартамент, в който майка й живеела с нея и брат й. През това време майка й се
грижела за брат й. Майка била много отговорна. Грижила се за И. от раждането му
до преди да им го вземат - август 2019г. През този период майка й не била
пречила на бащата И. да се вижда с брат й и да го взима. Тя се стараела да го
запази като баща на детето. През август месец бащата взел брат й и него върнал.
Според свидетелката И.не позволява на майка й да се доближи до детето.
Бащата е заявил доходи пред първоинстанционния съд в размер
над 1000лв. месечно, получавани от търговска дейност. За майката липсват доказателства
да е заета по трудово правоотношение, респ. за размера на доходите й.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
ЯОС намира, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е
подадена от легитимирана страна и в законовия срок.
При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът
намери решението за валидно и допустимо,
поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Съдът преценя жалбата като основателна,
по следните съображения:
Съобразно обстоятелствата наведени в исковата
молба и заявеният петитум искът правилно е квалифициран по чл.127, ал.2 от СК. Съгласно посочената
разпоредба, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат
съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права,
личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд по
настоящия адрес на детето.
По въпроса за критериите, които съдът е длъжен да съблюдава
при разрешаване на въпроса относно упражняването на родителските права върху
родените от брак или фактическо съжителство деца, е налице задължителна
практика, намерила израз в ППВС № 1/1974 г., според което следва да се извърши
цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на многопосочен комплекс от
обстоятелства при решаване на спора. Единственият критерий при определяне
мерките относно упражняването на родителските права са интересите на децата, които включват
материалното, духовно и социално обезпечаване на детето, обусловено от
родителските и възпитателски качества на родителите, от техните възможности да
изградят ценността система на детето, да му предоставят добра материална и
социална база за развитие, да го развият като в***нна личност с трудови навици
и нравствени добродетели и го подготвят за живота като добър гражданин. Децата
имат интерес родителските права да бъдат възложени на този родител, който с
оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага
адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане
като личности. Най-важното сред личните качества на родителя е да признава и
зачита интереса на децата да имат и пълноценни отношения с другия родител.
От събраните по делото гласни доказателства и
представения социален доклад, се установява, че детето се отглеждало в семейна
среда. И двамата родители показали емоционална привързаност към детето, като
демонстрирали интерес и загриженост към проблемите в неговото развитие. И
двамата заявили желание и в бъдеще да отглеждат детето и да му указват нужната
помощ и емоционална подкрепа. И двамата
притежавали необходимите родителски качества и ресурс да обезпечат пълноценно
грижите за детето и да му осигурят всичко необходимо за неговото развитие. При
посещение на адресите на родителите не били констатирани преки рискови фактори,
които биха се отразили неблагоприятно върху правилното физическо, психическо,
нравствено, интелектуално и социално развитие на детето.
В случая обаче, както правилно е посочил
първоинстанционния съд, между двамата родители съществуват проблеми, те не умеят да
общуват помежду си и да поделят отговорността за отглеждането и възпитанието на
детето, като по този начин са го поставили в дисфункционална среда, което се
отразява негативно върху неговото развитие. Налице е дълбок конфликт между
родителите, и влошени техните отношения рефлектират върху детето. Вместо да го
подготвят за по-леко преодоляване на стреса от раздялата си, да го успокоят и
съдействат за възстановяване авторитета им, те
допълнително травмират, объркват и превръщат собственото си дете в буфер
на противоположните им интереси и в средство за въздействие върху другия.
Безспорно е, че към настоящия момент
детето живее и се отглежда от своя баща, като от м. август 2019 г. той се грижи
за него, а до тогава след раздялата между страните детето е живяло при всеки
един от двамата родители. От
изслушаната съдебно – психологическа експертиза се установява, че се наблюдава силна емоционална привързаност между детето и бащата.
Детето е стабилно и сигурно в присъствие на баща си. То ставало тревожно и
изпадало в стрес при появата на майка си. Емоционалната връзка между тях била
нарушена. Видно от заключението, на тази възраст детето можело да заяви при
кого от двамата си родители желае да живее, като се базирало на задоволяване на
желанията му, чувството му за сигурност и емоционална привързаност към
конкретен родител. Според ВЛ-це, към настоящия момент съществува риск за самото
дете, ако бъде принудително откъснато от баща си. То се чувствало предадено и
изоставено на подсъзнателно ниво от майка си. За да се чувства стабилно и
сигурно то избрало да е с баща си. Необходими били семейни консултации и
терапия с психолог, за да се преодолеят проблемите и детето да се почувства
стабилно и сигурно при когото и от двамата си родители да живее. В случая, при
детето се наблюдавали признаци на загуба на стабилност, сигурност и доверие при
появата на майката; силен страх, гняв и безпомощност, които то проявявало,
когато го притиснат да се раздели макар и за малко с баща си. Това били защитни
механизми. Всеки родител манипулирал детето си. ВЛ-це е посочило, че не може да
заяви категорично, че бащата насажда отчуждение и негативно отношение към
майката.
При
така установените факти изводът който се налага е, че упражняването на
родителските права, по отношение на малолетното дете И. следва да бъде
предоставено на бащата, където да се определи и местоживеенето на детето. Както
сочи вещото лице, едно рязко извеждане на детето от семейството на баща му ще
бъде травматично обстоятелство и съществува риск от неблагоприятни последици в
неговата психика. Ако то остане да живее при баща си, като продължи да има
добри контакти с майка си и *** си, при правилно поведение и отношение и на
двамата родители /каквито препоръки са дадени и в съдебно – психологическа
експертиза/, биха се постигнали по-добри резултати за укрепване на връзката с
майката.
В случая съдът счита, че в интерес на детето И. в настоящия
момент е, то да се отглежда и възпитава от своя баща, тъй като по делото се
установи, че той има добри възможности да му осигури необходимите грижи,
каквито е осигурявал и от м. август 2019г. до настоящия момент.
Специализираният орган по закрила на детето също не е дал становище, че не е в
интерес детето упражняването на родителските права да се предостави на бащата. С
оглед препоръката на ВЛ-це в съдебно – психологическа експертиза, че е налице необходимост от повече социални контакти на детето с връстници, бащата
следва да осигури такива, в т.ч. и чрез осигуряване на посещението на детето в
детска градина.
Въз основа на посоченото в заключението
на вещото лице, че с цел предотвратяване отчуждение между майката и детето, са
наложителни семейни консултации и терапия с психолог, за да се
преодолеят проблемите и детето да се почувства стабилно и сигурно при когото и
от двамата си родители да живее, то съдът на основание чл. 59,
ал.8 СК намира, че следва да определи подходящи защитни мерки за
осигуряване изпълнение на решението относно упражняването на родителските права
и личните отношения с майката. Изброяването на мерките по чл. 59, ал.8 СК е
примерно, предвид на което и съдът намира, че може да определи и мерки,
различни от описаните в посочената законова разпоредба. Предвид
горното, съдът намира, че на основание чл. 59, ал.8 СК следва да
определи защитни мерки като двамата родители, бъдат задължени да посещават
Дирекция „Социално подпомагане” гр.Ямбол или друго място, определено от Дирекция
„Социално подпомагане” гр.Ямбол за предоставяне на социални услуги – провеждане
на социално психологическа работа с цел стимулиране емоционалната връзка между
детето и двамата му родители и предотвратяване на отчуждението между майката и
детето. Съдът намира, че следва изрично да задължи бащата да осигурява и
присъствието на детето, ако такова се изисква за изпълнение на постановените
мерки.
Режимът на лични отношения между детето
и родителя се определя съобразно обстоятелствата на конкретния случай, като
преценката за времетраенето и начина на осъществяване на личните контакти се
извършва с оглед интересите на детето. В интерес на детето е да осъществява
пълноценен контакт с двамата си родители, поради което времето за лични
контакти между детето и родителя, който не упражнява родителските права трябва
да е достатъчно, за да се поддържа между тях естествената емоционална връзка;
детето да се чувства свободно, сигурно и закриляно от родителя си, а раздялата
между родителите му да не е пречка за физическото му, умствено, нравствено и
социално развитие. Когато обстоятелствата налагат това, в интерес на детето,
съдът може да определи и режим на лични отношения, при който времето да е
ограничено до часове на деня, в присъствието на определено лице и при
осъществяване на личните отношения на определено място. Тези ограничения могат
да бъдат наложени, когато настъпилата отчужденост между родител и дете влияе
отрицателно на психиката на детето и с цел постепенното му привикване на
контакти с родителя /какъвто е настоящия случай/. В тези случаи, за определен
период от време, режимът на лични контакти може да бъде сведен и до определени
часове, без родителя да взема детето през училищните ваканции, за да се осуети
всяка вероятност да бъде травмирана неукрепналата детска психика и с оглед
възможността при регулярните срещи, родителят постепенно да усвои точното
поведение, което не вреди на детето, а спомага то да се развива пълноценно.
При така установените обстоятелства по
делото, настоящият съдебен състав намира, че интересите на малолетното
4-годишно дете налагат при определянето на режима на лични контакти с майката,
най-напред да се постанови един преходен 9-месечен период от време, включващ
два подпериода, както следва:
През първите три месеца, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение,
майката да взема детето всяка първа и
трета събота от месеца от 9 ч. до 14 ч., като срещите между двамата се
осъществяват в присъствието на служител
от Дирекция „Социално подпомагане” гр.Ямбол; През следващите шест месеца, майката
да взема детето всяка първа и трета
събота от месеца от 9 ч. до 19 ч.;
Постановяването на този преходен период
има за цел най-вече постепенно да възстанови доверието и желанието у детето за
осъществяване на контакти с майката. Именно с оглед постигането на тази цел,
през този преходен период и двамата родители следва да положат максимални
усилия, за да изгладят и преодолеят разногласията помежду си относно детето,
като осъзнаят, че това в най-пълна степен би осигурило спокойствието и
благополучието на собственото им дете. За това е необходимо и двамата родители
да спазват точно предписанията на съда за упражняване на родителските права и
за личните отношения, като при разногласия следва да търсят първо пътя на
диалога помежду си, а ако е необходимо – и услугите на ДСП-Ямбол, включително –
и след първите три месеца. Усилия в тази насока следва да положи най-вече
бащата, който е в ежедневен контакт с детето, и който следва да осъзнае, че от
изключителен интерес за детето е то да има пълноценни и чести контакти с
майката, независимо от това какви са личните отношения между двамата родители.
С оглед на това, бащата следва да направи необходимото и зависещо от него, за
да мотивира детето то отново с желание да контактува с майка си. Майката от
своя страна, следва също да осъзнае, че доверието на детето към нея и желанието
му да я вижда може да бъде възстановено, не чрез принуда спрямо бащата и/или
самото дете, а най-вече чрез личния й подход към детето при осъществяването на
срещите с него. Поради това и също предвид невръстната възраст на детето,
именно за да не накърнява чувствата му и отношението й към самата нея, майката
следва да търси съдействието на полицията и други форми на принуда, като
изключително крайна мярка, а не при всяко разногласие с бащата относно
осъществяването на личните контакти с детето. Както вече беше посочено, в
такива случаи и двамата родители следва да търсят на първо място диалог помежду
си и с детето, което е от изключителния негов интерес. Именно през преходния 9-месечен
период е необходимо те и двамата така да му въздействат, че то само да търси
контакта с майка си. Това може да бъде постигнато обаче, не изведнъж, а
постепенно, поради което, а също – и за да се намали броят на предаванията на
детето между двамата родители, при които възникват конфликтите между тях, през
този адаптивен период контактите между детето и майката няма да са много чести.
През този преходен период детето следва да свикне и по-често да посещава дома
на майката, което може да се постигне най-вече през втория шестмесечен
подпериод, през който срещите са с по-голяма продължителност. Тогава детето би
могло да привикне и да спи следобед в дома на майката, с оглед последващото
разширяване на режима на контактите между тях. Също предвид обсъдените по-горе
обстоятелства по делото, съдът намира, че интересите на детето налагат след
изтичането на преходния 9-месечен период, този режим на контакти да бъде
разширен, а именно: Майката да взема детето всяка първа и трета седмица от месеца от 9 ч. в събота до 19 ч. в неделя
– с преспиване, а също и за един
месец през лятото (в рамките на периода 1 юни – 31 август), по време,
което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, като той се задължава до
30 април на съответната година да уведоми писмено майката кога ще ползва
отпуска, а ако не направи това в посочения срок, майката ще има право да
определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката до 31
май на съответната година;
Също след горния деветмесечен
преходен период, при положение, че родителите
не постигнат съгласие за провеждане на официалните
празници и личните празници на детето, съдът постановява следния режим: През нечетните години майката да взема
детето по време на следните празници: Великден
(от Велики петък до понеделник, които в съответната година са определени
за празнуване) – с преспиване, Гергьовден
(06 май), рождения ден на детето (********.), Деня на независимостта (22 септември) и Новогодишните празници (31 декември и 1 януари) – с преспиване, като взима детето в 9
ч. и го връща до 19 ч. в съответния ден; През четните години майката да взема детето по време на следните
празници: Деня на освобождението (3
март), Деня на труда (1 май), Деня на просветата (24 май), Деня на съединението (6 септември) и Коледните празници (24-27 декември) – с преспиване и *****– имения ден на детето,
като взема детето в 9 ч. и го връща до 19 ч. в съответния ден;
При изрично споразумение за това между
двамата родителите, в интерес на детето ще е то да има контакти с майката или с
двамата родители едновременно, и в дни, извън тези по изложения по-горе режим.
При съществено изменение на обстоятелствата в течение на времето и непостигане
на съгласие между страните, всяка от тях може да поиска от съда изменение на
този режим.
Тъй като бащата ще полага преките грижи по отглеждането и
възпитанието на малолетния И., на основание чл.143, ал.2 СК майката следва да
бъде осъдена да заплаща издръжка за детето. По делото е установено, че баща е
заявил месечен доход в размер на
1000лв. Относно доходите на майката по делото липсват доказателства,
поради което материалните й възможности следва да се преценяват с оглед размера
на минималната за страната работна заплата - 610лв. Следва да се посочи, че
майката отглежда и друго дете- А., което е непълнолетно. Съдът намира, че при
тези доходи на страните, ако същите живееха заедно, биха отделяли общо 320лв.
месечно за издръжката на сина си И.. От този общ обем средства във
възможностите на майката, ще е да дава 160лв. месечно за издръжката на детето,
която сума клони към законоустановения минимум на издръжката, съгласно чл.142,
ал.2 СК. Разликата ще следва да се престира от бащата, който ще полага и
преките грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Дължимата от
ответницата месечна издръжка ще следва да се присъди от подаване на исковата
молба - 16.08.2019г.
Тъй като преценката на доказателствата по делото и правните
изводи на първоинстанционния съд не съвпадат с тези на настоящата инстанция,
решението на ЯРС следва да се отмени изцяло като неправилно, включително в
частта му за разноските, и се постанови ново в гореизложения смисъл – като се
уважи предявения от ищеца иск с правно основание чл.127, ал.2 СК и се отхвърли насрещният иск
на ответницата. На ответницата следва да се възложи заплащането на ДТ в размер
на 230,40 лв. върху присъдения размер на издръжката.
Разноски в полза на
страните не следва да бъдат присъждани. Правилото за присъждане на разноски ,
съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл. 127,
ал.2 СК, т.к. в това производство по спорна съдебна администрация, съдебното
решение, което следва да изхожда от правилото за защита на най – добрия интерес
на детето ползва и двамата родители, затова в производството всяка от страните
следва да понесе разноските, които е направила
независимо от изхода на спора.
Предвид изложеното, ЯОС
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №870/03.12.2019г. постановено по
гр. д. №2910/2019г. по описа на ЯРС и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
УВАЖАВА предявения от И.Х.И. ***, с ЕГН ********** против К.Б.П. ***,с ЕГН
********** иск по чл.127, ал.2 СК
, като:
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете И.И.И., роден на ***г., с ЕГН-**********, на
неговия баща И.Х.И..
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между майката К.Б.П. и малолетното дете И.И.И., роден на ***г., с
ЕГН-********* , както
следва:
През първите три месеца, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, майката да
взема детето всяка първа и трета събота от месеца от 9 ч. до 14 ч., като
срещите между двамата се осъществяват в присъствието на служител от Дирекция
„Социално подпомагане” гр.Ямбол;
През следващите шест месеца, майката да взема детето всяка първа и трета събота от
месеца от 9 ч. до 19 ч.;
След този деветмесечен период, майката да взема детето всяка първа и трета седмица от
месеца от 09 ч. в събота до 19 ч. в неделя – с преспиване, а също и за
един месец през лятото (в рамките на периода 1 юни – 31 август), по време,
което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, като той се задължава до
30 април на съответната година да уведоми писмено майката кога ще ползва
отпуска, а ако не направи това в посочения срок, майката ще има право да
определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката до 31
май на съответната година;
Също след горния деветмесечен преходен период, при положение, че родителите не постигнат съгласие за
провеждане на официалните празници и личните празници на детето, съдът
постановява следния режим:
През нечетните години майката
да взема детето по време на следните празници: Великден (от Велики петък
до понеделник, които в съответната година са определени за празнуване) – с
преспиване, Гергьовден (06 май), рождения ден на детето (********)., Деня на
независимостта (22 септември) и Новогодишните празници (31
декември и 1 януари) – с преспиване, като взима детето в 09 ч. и го
връща до 19 ч. в съответния ден;
През четните години майката да взема детето по време на следните
празници: Деня на освобождението (3 март), Деня на труда (1 май),
Деня на просветата (24 май), Деня на съединението (6 септември) и
Коледните празници (24-27 декември) – с преспиване и *******– имения
ден на детето, като взема детето в 09 ч. и го връща до 19 ч. в съответния
ден;
За осъществяването на личните контакти майката да взема
детето от дома, в който живеят бащата и детето, съответно – да го връща в този
дом.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето
на детето И.И.И., роден на ***г.,
с ЕГН-**********, да бъде при неговия баща И.Х.И. ***.
ОСЪЖДА К.Б.П. да заплаща
на детето И.И.И., роден на ***г.,
с ЕГН-**********, чрез неговия баща и законен представител И.Х.И., месечна
издръжка в размер на 160лв., ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, считано от
16.08.2019г., до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или
прекратяване на задължението за издръжка.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 59, ал.8 СК определя защитни мерки като
ЗАДЪЛЖАВА К.Б.П. и И.Х.И. да
посещават Дирекция „Социално подпомагане”, гр.Ямбол, или друго
място, определено от Дирекция „Социално подпомагане”, гр.Ямбол, за предоставяне
на социални услуги – провеждане на социално психологическа работа с цел
стимулиране емоционалната връзка между детето и майката и за предотвратяване на
отчуждение между майката и детето, КАТО ЗАДЪЛЖАВА И.Х.И. да осигурява и присъствието на детето И.И.И., ако такова се
изисква за изпълнение на постановените мерки.
Препис от постановеното решение, след влизането му в сила,
да се изпрати на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Ямбол за предприемане на
действия в изпълнение на мерките по 59, ал.8 СК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Б.П. против И.Х.И., насрещен иск по
чл.127,ал.2 СК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К.Б.П., да заплати по
сметката на ЯОС ДТ върху присъдения размер на издръжката в размер на 230,40лв.,
както и 5лв.-ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в
едномесечен срок от връчване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.