№ 204
гр. гр. Добрич, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана. Г. Дякова
Членове:Анна Великова
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Диана. Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20253200500398 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалби рег.№№ 3453/20.02.2025 год. и 6856/08.04.2025 год. на Я. Г. К., ЕГН
**********, от гр.Добрич,*** срещу решение рег.№ 118/17.02.2025 год.,
поправено с решение рег.№ 239/26.03.2025 год. и определение рег.№ 801 /
26.03.2025 год. по гр.д.№ 20233230103292 по описа за 2023 година на Районен
съд Добрич, с които е осъдена да заплати на Сдружение “***“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново,
ул.“Никола Габровски” №25а сумите от: 1./400.00 лв., представляваща
стойността на заплатена на 20.02.2023 год. от ищеца глоба, наложена с
електронен фиш Серия К №4207552 за допуснато на 20.05.2020 год. от
ответницата нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, в качеството й на водач на
служебен лек автомобил марка “Ситроен С4“, рег. № ***, собственост на
ищеца, като нарушението е установено с автоматизирано техническо средство
на 20.05.2020 год. в 10:50 часа в гр. Дулово, област Силистра по ул. Васил
Левски до предприятие „Каолин“ АД в посока гр. Силистра, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на настоящият иск до
окончателното изплащане на сумата; 2./ лихва за забава върху главницата от
1
400.00 лв. за периода от 20.02.2023 год. до датата на депозиране на исковата
молба - 13.12.2023 год. в размер на 40.69 лв. и 3./934.75 лв., сторени съдебно-
деловодни разноски,както и е 4./оставена без уважение молбата й по чл.248
от ГПК за изменение на решение рег.№ 118 / 17.02.2025 год. в частта за
отговорността за разноските.
С доводи, че обжалваното решение е необосновано и постановено в
отклонение от материалния и процесуалния закон, а обжалваното определение
неправилно се претендира отмяната им и отхвърляне на исковата претенция.
Въззиваемата страна Сдружение “***“, гр.Велико Търново счита, че
обжалваните съдебни актове не страдат от пороци и настоява подадените
срещу тях неоснователни жалби да не бъдат уважавани.
Спорни между страните са въпросите ,установени ли са по делото
предпоставките за уважаване на претенция за неоснователно обогатяване по
чл. 59 от ЗЗД, поради различното им виждане дали именно Я. Г. К. е
управлявала служебния автомобил по времето, когато е констатирано
извършеното нарушение по ЗДвП; на кого следва да бъде наложена санкцията:
на собственика на МПС или на неговия водач; както и налични ли са
договорни или извъндоговорни отношения между страните по делото, които
да дерогират законовите правила и да обуславят заплащане на санкцията не
от юридическото лице, собственик на МПС, а от лице, в трудовоправни
отношения със собственика, още повече след тяхното прекратяване. Спори се
между страните и налични ли са по делото доказателства за заплащане на
претендираните съдебно-деловодни разноски и може ли вземането за
разноски да се използва за неоснователно разместване на блага при
съобразяване практиката на Съдът на Европейския съюз.
При данни,че обжалваните съдебни актове са били връчени на дати
19.02.2025 год. и 02.04.2025 год., жалби рег.№№ 3453/20.02.2025 год. и
6856/08.04.2025 год. са подадени в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от активно
легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна жалба против
постановеното решение, предвид разпоредените от последното негативни
последици в правната му сфера чрез уважаване на исковите претенции и
частна жалба против определение, с което не е уважено искане във връзка с
отговорността за разноски, поради което са процесуално допустими.
Обжалваното решение е постановено по заявена с искова молба рег.
2
№22263/13.12.2023 год. осъдителна претенция на Сдружение “***“,
гр.Велико Търново срещу Я. Г. К. за сумата от 400 лв. ,заплатена от ищеца
глоба за пътно нарушение, извършено от ответника,основана на твърдения за
наличие на трудово правоотношение между страните ,предоставен от
юридическото лице служебен автомобил на работника, извършил пътно
нарушение по време на управлението му и незаплатил в съответствие с
клаузите на трудовия договор ,наложената от контролните органи глоба
,както и сумата от 40.69 лв.,съставляваща обезщетение в плащането на
главното задължение, определено по размер на законната лихва за времето от
20.02.2023 год. и до завеждане на делото.
При служебната проверка на обжалвания съдебен акт не се установява,
същият да страда от порок, сочещ на нищожност или недопустимост.
Жалбите са основателни, решението е неправилно, а исковата
претенция е неоснователна по съображения,основани на фактически
констатации и правни изводи, както следва:
Страните са били обвързани от трудов договор № 019/22.01.2019 год. за
времето от датата на неговото сключване до дата 09.11.2020 год., когато
трудовото правоотношение на ответника (работника ) е било прекратено на
основанието по чл.326 ал.1 от КТ със заповед № 018/09.11.2020 год. С
приемо-предавателен протокол от 22.1.2019 год. работодателят е предал на
работника собствения си лек автомобил, марка „Ситроен“, модел „С4“, с peг.
№ ***, а последният поел задължението да поддържа автомобила във вида и
състоянието, в което го е приела, а с приемо-предавателен протокол от
11.11.2020 год., автомобилът е бил върнат от ответницата на ищеца, като
забележка в протокола, е отбелязано – „счупено огледало/панела“. В
посочените по-горе документи, липсва постигната между страните уговорка,
глобите за извършени пътни нарушения от работника да бъдат заплащани от
него.
С електронен фиш Серия К №4207552 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, за извършено
на дата 20.05.2020 год. в 10:50 часа в град Дулово, област Силистра, по ул.
Васил Левски до предприятие „Каолин“ АД, в посока град Силистра
нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП на скорост – превишение с 35 км/ч на
разрешена скорост-50 км/ч, поради движение с 85 км/ч на МПС – м.
3
„Ситроен“ С4 1,6 ХДИ с peг. номер *** , на основание чл.189 ал.4, във връзка
с чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП на С. Г. К., като законен представител на
юридическото лице-ищец е била наложена глоба в размер на 400 лв. На
датата на извършване на нарушението, водач на лекия автомобил е бил
ответникът Я. К., съобразно приложен по делото пътен лист за лек автомобил
м. „Ситроен С4“, рег.№ *** от дата 15.05.2020 год. , съдържащ маршрути за
15.05.2020 год., 16.05.2020 год., 20.05.2020 год., 21.05.2020 год. и 22.05.2020
год.
На дата 20.02.2023 год. глобата в размер на 400 лв. е била заплатена от С.
Г. К., като част от общо задължение в размер на 2 620 лв. по 9 бр.фиша-така
приложена квитанция и касов бон. След заплащането на глобата, ищецът е
поискал от МВР - ДПУБ да му бъде възстановена сумата от 400.00 лв., тъй
като е смятал, че тя е заплатена през м. август 2020 год. от Я. К. от нейна
банкова сметка в „Инвестбанк“ АД с платежно нареждане, с което е
разполагал, за което е получил отказ. Видно от писмо рег.№ 457600-
2511/07.07.2023 год. на МВР –Дирекция “Планиране и управление на
бюджета“ и писмо от 02.06.2023 год. на „Инвестбанк“ АД, платежното
нареждане е било създадено в профила на Интернет банкирането по сметка с
титуляр ответницата, но операцията не е извършена и превод на сумата не е
направен към сметката на Фонд за безопасност на движението. В тази насока е
и заключението рег.№ 317/08.01.2023 год. на вещото лице Е. Й., изготвила
назначената по делото съдебно-техническа експертиза, съобразно което
глобата в размер на 400 лв.е била платена от С. Г. К. на Пос терминално
устройство по сметка на ОДМВР Велико Търново, а превод на посочената
сума от сметката на Я. К. не е бил направен.
Съобразно разпоредбата на чл. 188 ал.1 и ал.2 от Закона за движение по
пътищата, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил моторното превозно средство. Когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство.По правилото на чл. 189 ал.4 и
ал.5 от с.з, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
4
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки,
се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение,
електронният фиш се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2, като в 14-
дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща
електронен фиш за извършеното нарушение, а първоначално издаденият
електронен фиш се анулира.
Ищецът не е изложил твърдения в исковата молба и не е представил
доказателства, че се е възползвал от посочената възможност, която законът му
е предоставил, а вместо това е поискал от съответните органи ,заплатената от
него сума да му бъде върната, тъй като вече е била от друго лице заплатена.
Горното води до извод,че нарушението е извършено с автомобил,
собственост на ищеца юридическо лице, поради което и по силата на
посочените по-горе разпоредби именно на неговия законен представител е
наложено паричното наказание –глоба в размер на 400 лв. Издадения
електронен фиш не е бил анулиран ,след което да бъде издаден електронен
фиш на ответника, управлявал, предоставения му за служебни цели
автомобил и извършил нарушението.
Претенцията за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД не
представлява имуществена санкция за нарушено договорно задължение или за
непозволено увреждане и не е форма на гражданска отговорност за вреди.
Неоснователното обогатяване, като правен институт почива на принципа на
справедливостта, който изисква всяко едно имуществено разместване да е
правно оправдано. Като неоснователно разместване на имуществени блага от
един патримониум в друг следва да се разбира спестяването на
разходи,водещо до обогатяване, които иначе биха довели до намаляване
имуществото на ответника. Когато липсва правно основание за това
спестяване на разходите, то е неоснователно и за него се дължи обезщетение
по чл.59 от ЗЗД до размера на обедняването. При хипотезата на спестяване от
5
страна на обогатилото се лице на някои разходи, то спестяването на разходи
води до обогатяване само в случай, че разходите са били необходими и
ответникът по иска по чл. 59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си
имущество, и то без да съществуват изгледи за тяхното връщане.
С оглед посоченото по-горе, не ответницата, която не е посочена като
задължено лице за заплащане на наложената с електронен фиш глоба, а
законния представител на юридическото лице, посочен като такова лице е
следвало да заплати глобата в размер на 400 лв., т.е. негово е нормативно
определено задължение за финансовата санкция и не е налице неоправдано
имущество разместване. Претенцията за заплащане на обезщетение е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а като последица на отхвърляне
подлежи и претенцията за забавено изпълнение. При този изход на спора,
ищецът няма право на разноски, а дължи такива на ответника по делото.
По изложените съображения и на основание чл. 271 от ГПК,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение рег.№ 118 / 17.02.2025 год., поправено с решение рег.№
239/26.03.2025 год. и определение рег.№ 801 / 26.03.2025 год. по гр.д.№
20233230103292 по описа за 2023 година на Районен съд Добрич, като вместо
това постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Сдружение “***“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Велико Търново, ул.“Никола Габровски” №25а срещу
Я. Г. К., ЕГН **********, от гр.Добрич, *** да заплати сумата от 400.00 лв.,
спестен разход в размер на стойността на глоба , наложена с електронен фиш
Серия К №4207552 за допуснато от нея в качеството й на водач на служебен
лек автомобил марка “Ситроен С4“, рег. № *** на 20.05.2020 год. нарушение
по чл.21 ал.1 от ЗДвП, в качеството й на водач на служебен лек автомобил
марка “Ситроен С4“, рег. № *** и заплатена на дата 20.02.2023 год. от
собственика на автомобила, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на настоящият иск -13.12.2023 год. до окончателното изплащане
на сумата, както и сумата от 40.69 лв., съставляваща обезщетение за забава,
определено по размер на законната лихва за периода от 20.02.2023 год. до
датата на депозиране на исковата молба - 13.12.2023 год. в размер на 40.69 лв.
6
ОСЪЖДА Сдружение “***“,ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, ул.“Никола Габровски” №25а ДА ЗАПЛАТИ
на Я. Г. К., ЕГН **********, от гр.Добрич, *** съставляваща сторени
съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции в общ размер от 765
лв.,съответно: по гр.д. № 3292/2023 год. - 400 лв., заплатено адвокатско
възнаграждение и по в.гр.д.№ 398/2025 год. - 300 лв., заплатено адвокатско
възнаграждение и 65 лв.-заплатени държавни такси.
Решението е окончателно е не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7