№ 239
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Мария Яначкова
Десислава Б. Николова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20221000500929 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 263236 от 20 май 2021г. по гр. д. № 13588/2019г.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, 27 състав, е осъдил Агенция за
социално подпомагане да заплати на И. К. Г. сумата от 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в
резултат на трудова злополука от 26.01.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на злополуката – 26.01.2018г., до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил предявения иск за
разликата над 20 000 лв. до 60 000 лв.; осъдил Агенция за социално
подпомагане, да заплати на И. К. Г. сумата в размер общо на 2 529, 89 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди в
резултат на трудова злополука от 26.01.2018г., включваща следните суми: 1
238,57 лв. – разходи за лечение, 200,12 лв. – разлика между размера на
брутната заплата, която би получавала от настъпване на злополуката –
26.01.2018г. до последния ден на временната неработоспособност –
12.02.2019г., и изплатените обезщетения от ДОО за същия период, 1 091, 20
лв. – разлика в брутната заплата на ищцата преди и след нейното увеличение
за периода на временна неработоспособност – 26.01.2018г. – 12.02.2019г. вкл.,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на
исковата молба – 18.10.2019г., до окончателното им изплащане, като
отхвърлил предявените искове за разликата над 200,12 лв. до 212,17 лв.,
представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди - разлика
между размера на брутната заплата, която би получавала от настъпване на
злополуката – 26.01.2018г. до последния ден на временната
1
неработоспособност – 12.02.2019г., и изплатените обезщетения от ДОО за
същия период и за разликата над 1 091,20 лв. до 1 100 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - разлика в брутната заплата на ищцата
преди и след нейното увеличение за периода на временна
неработоспособност – 26.01.2018г. – 12.02.2019г. вкл.
С определение № 273 от 24 август 2021г., постановено по делото на
основание чл. 248, ал. 1 вр. чл. 250 ГПК, съдът е допълнил решението си по
молба на ищцата, чрез пълномощника й, като е осъдил АСП да заплати на
адв. К. П. сумата 1 837 лв. на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА.
С определение № 276887 от 30 декември 2021г. съдът е осъдил на
основание чл. 77 ГПК АСП да заплати на СГС сумата 1 429, 80 лв. – разноски
по делото.
Производството пред въззивния съд е образувано по две въззивни
жалби – основна и насрещна и по две частни жалби срещу определението по
чл. 248 ГПК и по чл. 77 ГПК.
АСП е подала въззивна жалба срещу решението по гр. д. №
13588/2109г. на СГС, ГО, 27 състав в осъдителните му части. Поддържа, след
излагане на принципни положения за характера на трудовата злополука и за
начина на определяне на обезщетение за неимуществени вреди, че
присъденото обезщетение е завишено с оглед характера и тежестта на
полученото увреждане, в т. ч. ненастъпването на трайни негативни последици
и недоказано невъзстановяване, при съобразяване и на възрастта на
пострадалата, вкл. и поради неправилна оценка на приноса й за настъпването
на увреждането (като отрича на първо място причинно-следствената връзка
между злополуката и увреждането), като поддържа, че ищцата не е положила
дължимата грижа при преминаване през заледен участък. Оспорен е изводът
на съда, че разходите за лечение в размер на 2 138, 57 лв. (присъдената сума
на това основание всъщност е 1 238,57 лв.) следва да се поемат от АСП, тъй
като са направени по волята на ищцата, част от тях са несвързани с лечението
й, част от разходите за лекарства се заплащат от НЗОК – напр. за агапурин, а
други нямат връзка с лечението й – напр. милгама, отделно от това на ищцата
е изплатена сумата 900 лв. Оспорен е и изводът, че базата, въз основа на която
следва да се изчисли обезщетението по чл. 78, ал. 3 ЗДСл, претендирано като
пропусната полза, е брутната заплата, тъй като ищцата има право само на
обезщетение за временна неработоспособност, още повече, че заплатата,
която би получавала в размер на 972 лв., след приспадане на 10 % данък и
задължителни осигурителни вноски, се равнява на получаваното от нея
обезщетение по реда на чл. 40, ал. 2 КСО. В тази връзка счита, че няма
основание за присъждане и на разликата между получаваната заплата и
увеличената заплата, доколкото обезщетението за временна
неработоспособност се изчислява въз основа на брутната месечна заплата към
момента на издаване на болничен лист. Изброени са всички пороци на
съдебните актове, но изводимо от волята на този жалбоподател е искането му
за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на исковете в уважения
размер, евентуално частичната му отмяна. В жалбата всъщност са
преповторени възраженията и доводите от късно подадения отговор на
исковата молба.
И. К. Г. е оспорила въззивната жалба на ответника и е подала от своя
2
страна насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в
частта му, в която искът й за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди е отхвърлен над размера от 20 000 лв. до размера от 35 000 лв. С
доводи, че определеното й обезщетение е занижено с оглед характера и
тежестта на получените увреждания и продължителността на
възстановителния период, предстоящата операция и състоянието й години
след злополуката, иска отмяна на решението в обжалваната част и осъждане
на ответника да й заплати посочения размер на обезщетението.
АСП е оспорила насрещната въззивна жалба.
АСП е подала и две частни жалби срещу определенията на съда по
чл. 248 и чл. 77 ГПК и с оплаквания, че са незаконосъобразни иска отмяната
им.
Софийски апелативен съд, с оглед правомощията си, регламентирани
в нормата на чл. 269 ГПК, разяснени с ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело №
1/2013г. на ОСГТК на ВКС, при служебната проверка на валидността и
допустимостта на решението в обжалваните части, намира, че същото е
валидно и допустимо в тази части.
По съществото на спора, с оглед доводите срещу правилността на
решението и приложимите към спора императивни материалноправни норми,
въззивният съд намира следното:
Ищцата И. К. Г. твърди, че между нея и ответникът АСП е
съществувало служебно правоотношение към 26.01.2018г. за длъжността
„главен инспектор”. На 26.01.2018г. с нея е станала злополука, призната за
трудова по чл. 55, ал. 2 КСО с разпореждане № 21657 от 05.02.2018г. на
длъжностно лице от ТП на НОИ - София град. Признато е, че злополуката е
станала по време на обичайния път при отиване на работното място, когато
тя се е подхлъзнала на заледен участък, паднала е и е получила счупване на
долния край на лъчевата кост на лявата ръка - закрито счупване. Била приета
незабавно в УМБАЛСМ ,,Н. И. Пирогов” - гр. София, където претърпяла две
оперативни интервенции: на 26.01.2018г. била извършена мануална
репозиция на фрактурата и поставена гипсова лонгета, а на 29.01.2018г. под
пълна анестезия била извършена втора операция - открито наместване на
фрактурата с вътрешна фиксация с плака и винтове. След престой от 5 дни в
болницата, през които тя изпитвала интензивни болки и страдания, била
изписана, като й бил разрешен отпуск поради временна неработоспособност
за 383 дни за периода 26.01.2018г. – 12.02.2019г. В резултат на тежкото
счупване тя получила периферно-стволова увреда на нервус радиалис
синистр - аксонален тип, както и неврогенна атрофия на мускулите,
инервирани от нервус радиалис синистра. С Експертни решения /ЕР/ на
ТЕЛК: № 2328/30.07.2018г., № 2660/03.10.2018г., № 3403/30.11.2018г. и №
0405/12.02.2019г., била констатирана невъзможна активна екстензия и
супинация, както и невъзможна улнарна и радиални девиация (първите две
ЕР), а в последните две ЕР на ТЕЛК била констатирана и ограничена активна
екстензия и супинация и невъзможна улнарна и радиална девиация, т.е.
ограничена подвижност на китката в тежка степен, като в ЕР на ТЕЛК №
0405/12.02.2019г. й била определена и 30 % трайно намалена
трудоспособност със срок до 01.02.2020г. Поддържа, че злополуката й
причинила големи болки и страдания - физически, емоционални и
3
психически, които продължавали в известна степен и към момента на
предявяване на иска на 18.10.2019г. Още при падането си на 26.01.2018г., а и
след това изпитвала много силна болка. В болницата били направени два
неуспешни опита за закрито наместване на костта, които били изключително
болезнени, а след извършването на наложителната операция и поставянето на
имплант/плака, силните болки продължили, което наложило поставянето на
обезболяващи инжекции, приемала и обезболяващи таблетки. В продължение
на 15 дни й поставяли инжекции в корема против съсирване на кръвта. След
сваляне на гипса на ръката, се оказало, че тя била изкривена и в необичайна
поза, с голям оток в областта на счупената долна част на ръката и китката.
Дланта и пръстите също били подути. Активността на ръката била силно
ограничена - ищцата не можела да свива пръстите си, да движи китката си,
както и да извършва ротационни движения. Това било съпровождано със
силна болка, която се усилвала при всяко движение на ръката. Такава болка
имала и в рамото, като тя дълго време не изчезвала, което наложило
рехабилитаторите да започнат процедури и на раменната става. Силните
болки, които изпитвала, продължили за период от около 6 месеца. И към
предявяване на иска ръката й не била възстановена напълно - при увреденото
място усещала тежест, а понякога и изтръпване, получавала схващане, при
свиване на пръстите имало припукване, понякога, когато повдигала пръстите
и дланта нагоре, особено наляво, получавала болка, а при обръщане на дланта
усещала придърпване. В продължение на една година, от края на м. февруари
2018г. до м. февруари 2019г. ежемесечно ходила на физиотерапия и
рехабилитация, предимно в Пирогов, а също и в Националната болница за
физиотерапия и рехабилитация в кв. „Овча купел“ и в 13 ДКЦ - София.
Допълнително рехабилитатор посещавал дома й срещу заплащане, като тя
продължавала в дома си и сама да прави различни упражнения, препоръчани
от рехабилитатори. През месеците март и април 2018г., поради големия оток
и състоянието на ръката й, рехабилитацията била много болезнена и тя била
изпратена в „ИСУЛ Царица Йоанна“ ЕАД за извършване на
електромиография. Изследването показало, че има увреда на лъчевия нерв -
„ЕМГ данни за периферно-стволова увреда на N. Radialis SIN. - Аксонален
тип и неврогенна атрофия на мускулите, инервирани от N. Radialis SIN“,
посетила трима невролози за провеждане на лечение, които й изписвали
необходимите медикаменти. Поради травмата и последиците от нея не била в
състояние да изпълнява основни ежедневни лични и битови дейности. След
изписването й от болницата съпругът й я обгрижвал, тъй като и при най-
малкото движение, а дори и в покой, имала силни болки в ръката и рамото.
Силните болки и притесненията й от невъзстановяването на ръката,
изживяваното неудобство от невъзможността да осъществява дори и
обикновени лични и домашно-битови дейности довели ищцата до депресивно
и стресово състояние. Дълго време - до началото на 2019г., нощем не можела
да спи спокойно, получавала сърцебиене, главоболие, чувствала
неразположение. Настроението й било силно понижено, а в съвкупност
физическото й състояние и психическото състояние й причинили дискомфорт
и нарушение нормалния й живот. Била потисната и затормозена и от това, че
поради състоянието си не можела да помага на дъщеря си след раждането на
детето й. Състоянието на ръката на ищцата, както и обстоятелството, че
служебните й ангажименти били свързани с постоянни командировки в
4
страната, я принудили да прекрати служебното си правоотношение с АСП,
считано от 01.04.2019г., по взаимно съгласие. Поради претърпяната трудова
злополука, довела до трайно затрудняване на движението на лявата ръка,
поради извършените оперативни интервенции и продължителна
рехабилитация, интензивните и продължителни болки и страдания,
препятстването и затрудненията при извършването на ежедневните дейности
в продължителен период от време, ищцата е претендирала обезщетение за
неимуществени вреди в размера на 60 000 лв., като спорът пред въззивния съд
е пренесен само до размер на иска от 35 000 лв.
Ищцата претендира и заплащането на обезщетения за имуществени
вреди, които твърди, че са в причинно –следствена връзка с
трудовата злополука, изразяващи се в направени разходи за лечение,
закупени медицински изделия /плака, ортеза и др./, медикаменти, разходи за
прегледи, рехабилитация и др. на обща стойност 2 138, 57 лв. След
приспадане на сумата 900 лв., която й била изплатена от Фонд „Социална
закрила” при Министерство на труда и социалната политика, ищцата търси
заплащане като обезщетение за посочените вреди, изразяващи се в направени
разходи за лечение, сума в размер на 1 238,57 лв. Претендира заплащането
още на разликата между брутната заплата, която би получавала за времето от
настъпване на злополуката 26.01.2018г. до последния ден на временната
неработоспособност - 12.02.2019г. вкл., на база брутната заплата, получавана
от нея преди злополуката от 884 лв. за 383 дни, възлизаща на 11 050 лв. и
изплатените обезщетения от ДОО за същия период в общ размер на 10 837,83
лв., като по този начин формира претендирана сума от 212,17 лв.
Претендираната сума на това основание е сведена до размера от 200, 12 лв.
във въззивното производство. Ищцата претендира още заплащането на
обезщетение за пропуснати ползи за периода на временна
неработоспособност – разликата между брутната месечна заплата преди
злополуката и увеличената й брутна месечна заплата от 01.02.2018г., в общ
размер на 1 091, 20 лв. за периода 01.02.2018г. – 12.02.2019г., до какъвто
размер е пренесен спорът пред въззивния съд. Претендира се и заплащането
на законна лихва върху търсените суми – върху обезщетението за
неимуществени вреди от 26.01.2018г., а върху тези за имуществени вреди от
датата на подаване на исковата молба в съда – 18.10.2019г. до окончателното
им изплащане.
В срока за отговор на исковата молба не е подаден отговор от
ответника – подаден е след изтичане на срока, и във въззивното производство
не е повдигнат спор по въпроса подаден ли е в срок отговор, поради което
САС изхожда от положението, прието от първоинстанционния съд, - че
отговор на исковата молба не е подаден в срока за отговор. В първото съдебно
заседание ответникът е оспорил предявените искове.
Не е спорно между страните, установено и от доказателствата по
делото, че към 26.01.2018г. те са били в служебно правоотношение за
длъжността „главен инспектор“ в Инспектората на АСП. Със заповед № ЧР-1
81/22.02.2018г. на изпълнителния директор на АСП на ищцата е била
определена основна месечна заплата в размер на 972 лв., считано от
01.02.2018г. В заповед № ЧР-2 44/13.03.2019г. на изпълнителния директор на
АСП, издадена на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл, е обективирано
5
прекратяването на служебното правоотношение на ищцата, по взаимно
съгласие, считано от 01.04.2019г.
Не се спори и, че на 26.01.2018г. И. Г. е претърпяла злополука. С
разпореждане № 21657/05.02.2018г. на длъжностно лице от ТП на НОИ -
София град, влязло в сила на 12.03.2018г., на основание чл. 60, ал. 1 КСО
декларираната злополука с вх. № 98/02.02.2018г. на ТП – София град от
осигурителя АСП, станала с ищцата, е приета за трудова злополука по чл. 55,
ал. 2 КСО. Разпореждането е издадено въз основа на протокол № 1 от
31.01.2018г. за разследване на злополуката от осигурителя, обясненията на
пострадалата и на посочено лице, като е прието, че тя е станала по време на
обичайния път при отиване към работното място от основното място за
живеене – при придвижване пострадалата се подхлъзнала на заледен участък
от пътя, паднала и получила счупване на долния край на лъчевата кост на
лявата ръка.
По делото са събрани и гласни доказателства за установяване на
твърдените неимуществени вреди. Установеното въз основа на тях не е
оспорено във въззивното производство с мотивирани оплаквания, поради
което въззивният съд в решаващата си дейност следва да изходи от
фактическите положения, приети за доказани въз основа на показанията на
разпитания свидетел. Той е съпруг на ищцата – св. Г. и показанията му
подлежат на преценка по реда на чл. 172 ГПК, и от тях е установено, че си
спомня много добре деня на злополуката. Сутринта на 26.01.2018г. съпругата
му тръгнала за работа, а след известно време се върнала плачейки. Забелязал,
че лявата й ръка виси по неестествен начин. Тя му обяснила, че се е
подхлъзнала на път за работа и си е счупила ръката. Откарал я в „Пирогов“,
като по пътя до болницата тя не спирала да плаче, защото изпитвала силни
болки. От снимката, която й направили, действително се установило, че
ръката е счупена. Опитали се да я наместят, но след втората снимка, когато
отново се опитали да я наместят, й съобщили, че трябва да я оперират,
настанили я в болницата, поставили й гипс и обезболяващи инжекции. На
29.01.2018г. я оперирали, съпругата му престояла в болницата около 5-6 дни,
като там постоянно й поставяли обезболяващи инжекции. При изписването й
ръката й била гипсирана около 30 дни. Състоянието й не позволявало да се
обслужва сама и свидетелят поел грижите за нея – за храна, за хигиенни и
битови процедури, за къпане. Ищцата не можела изобщо да движи лявата си
ръка, като при най-малкото движение изпитвала болки. След като й свалили
гипса не можела да движи пръстите си, а китката й била изкривена, ръката й
била подута и зачервена. Лекарят й поставил ортеза, за да обездвижи ръката,
обяснил й в какво положение да спи и й предписал обезболяващи лекарства,
като обяснил, че след около десетина дни трябвало да започне рехабилитация.
Първоначално рехабилитацията се провеждала в „Пирогов“, но дори след
около 2 месеца отокът бил спаднал незначително, И. не можела да борави с
ръката, не можела да стиска, да прави ротационни и механични действия.
След свикан консилиум я изпратили в ИСУЛ при известен професор за
изследване, за да се прецени дали няма увреждания на лъчевия нерв.
Опасенията им се потвърдили. Обяснили им, че увреждането на лъчевия нерв
също било причина да не се подобрява състоянието й и да не може да движи
ръката си, като от китката надолу - дланта и пръстите, ръката й била
6
неподвижна. Посетили специалисти невролози, които й предписвали
лекарства и препоръчвали физиотерапия и рехабилитация. Допълнително
срещу заплащане се наложило да ходят в „Пирогов“ за рехабилитация, като в
дома им също ги посещавали специалисти с цел по-бързото й възстановяване.
Нарушил се нормалния живот на съпругата му, била притеснена, че не може
да помогне на дъщеря им, когато тя родила. Изпитвала страх и безпокойство
дали няма да остане инвалид за цял живот, особено в началото на месец май,
когато се установило, че има парализа и че лъчевият нерв е увреден.
Изпаднала в депресивно състояние. Едва в началото на 2019г. започнала да си
обръща дланта. И към м. 07.2020г. не можела силно да стиска с лявата си ръка
и се случвало да изпуска предмети. Продължавала да прави препоръчаните й
от физиотерапевтите упражнения. Все още при определени обстоятелства –
застудяване на времето и когато било по-влажно, ръката й се подувала,
изпитвала изтръпвания и болки. При извършените консултации със
специалисти за това дали да се извършва допълнителна операция, те казвали,
че при това положение би било добре да се махне имплантът, за да се
подобри състоянието й. При всяко споменаване за нова операция обаче, И.
изпадала в стресово състояние.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
медицинска експертиза, неоспорено от страните, въз основа на което следва
да изходи и въззивният съд в правоприлагащата си дейност, - изготвено и въз
основа на медицинската документация, в т.ч. болнични листове за общо 383
дни неработоспособност, отчетни документи, издадени на името на ищцата за
извършени от нея разходи за консумативи, лекарства, прегледи, изследвания
и др. на обща стойност: 2 138,58 лв., както и след личен преглед на ищцата, -
е установено, че получената от ищцата травматична увреда и усложнение от
нея представлява „Закрито многофрагментно вътреставно счупване на лявата
лъчева кост в долната й част. Пареза на левия лъчев нерв“. Тя е довела до
трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок, по-дълъг
от 30 дни – 383 дни, като е уточнено в съдебно заседание, че абсолютно
затрудение пострадалата е имало за период от около 8 месеца. Отпускът,
разрешен поради „Счупване на долния край лявата лъчева кост и последици
от него“, е бил продължаван по силата на ЕР на ТЕЛК № 2328/30.07.2018г.,
ЕР на ТЕЛК № 2660/03.10.2018г., ЕР на ТЕЛК № 3403/30.11.2018г. и ЕР на
ТЕЛК № 0405/12.02.2019г. – като с последното ЕР на ищцата е бил определен
и 30 % трайно намалена работоспобност за период до 01.02.20г. поради
ограничена подвижноскт на китката. По своя вид фрактурата, често явление
при пострадали след падане върху пътната настилка при хлъзгав и неравен
път, е вътреставна, т.е. локализирана в областта на гривнената става, а от
друга страна много често е многофрагментна и води до трайно нарушение на
целостта и гладкостта на ставата. Затова, с цел пълното възстановяване на
ставната повърхност, при такива пострадали се пристъпва към оперативно
лечение, като в случая първо по спешност под локална анестезия е извършено
наместване на костта и временно обездвижване с гипсова лонгета, а след това
на 29.01.2018г. е направено открито наместване на счупването и
стабилизиране с метална остеосинтеза - под обща анестезия, след репозиция
на счупената лъчева кост, са поставени титанова плака и винтове. Предвид
това, че фрактурната ивица се намира в зоната, където минава лъчевият нерв,
последният често получава временна или трайна пареза, което нарушава
7
обема и силата на захвата на ръката. При ищцата след електромиография е
установена именно „пареза на лъчевия нерв“, причинила болки и ограничения
на китковата става и пръстите. Тази пареза, от която китката и пръстите са
провиснали, е довела до значително по-дълъг период на възстановяване,
обичайно около 3 месеца, наложила и провеждане на медикаментозно,
физиолечение и рехабилитация, за да се преодолее обездвижването в
китковата става. Търпените блоки са били интензивни 2-3 месеца след
злополуката и за около 2 месеца по време на проведената рехабилитация,
извън това болките са били периодични, впоследствие спорадични при
преумора и рязка промяна на времето, когато е следвало да се приемат
седативни и обезболяващи, като е възможно и 2 години след злополуката
пострадалата да има прояви на единични болки в областта на фрактурата.
При прегледа от експерта на 29.06.2020г. е установено зарастване на ставата,
металната плака все още не е извадена, за което е необходимо извършването
на нова операция, която ще причини болки и страдания за период около 30
дни. Вещото лице, съобразно пояснението му в съдебно заседание, е
препоръчало на ищцата да не предприема, с оглед възрастта си, втора
операция, въпреки че е възможно след махане на остеосинтезата да се
подобрят движенията на ръката. В случай, че остеосинтезата не се извади,
движенията ще бъдат каквито са установени от вещото лице, ав случай че
плаката се извади това ще наложи провеждане и на кратка рехабилитация за
възстановяване на движенията. Вещото лице е установило и пожизнен белег в
областта на китковата става на лявата ръка около 8 см и отпадна
симптоматика в увредената ръка, поради частичната увреда на левия лъчев
нерв, – движенията са в леко намален обем – 10 градуса при свиване и
разтягане и 15 градуса при отвеждане встрани, ръката има слаб захват,
особено при хващане на дребни предмети е уточнило вещото лице. Вещото
лице е пояснило, че увреден нерв се възстановява много трудно. От
приложените отчетни документи, вещото лице е направило извод, че ищцата е
извършила значителни разходи. Извършени са били разходи за: оперативен
консуматив /титанова плака и винтове/, потребителска такса за проведеното
стационарно лечение, за лекарства, ортеза, мазеви гелове, допълнителни
изследвания, невротропни и антикоагулантни медикаменти, за платени
консултации, за проведеното физио-рехабилитационно лечение - на обща
стойност 2 138, 58 лв. В заключението си експертът изрично е посочил, че
НЗОК заплаща на лечебните заведения само извършената медицинска
дейност по съответната клинична пътека /в случая КП № 221/, включваща
леглови престой, обслужване, лекарства, храна и др., но НЗОК не заплаща
оперативните консумативи за проведените операции. Те се заплащат от
пациентите. Пациентите заплащат напълно и всички разходи по време на
амбулаторното си лечение. Направен е краен извод, че разходите на ищцата
имат пряка причинна връзка с лечението на процесното счупване на лявата
лъчева кост. Те са целесъобразно извършени - без тези разходи не може да се
проведе правилното лечение на получената фрактура. По отношение на
цените за всеки разход, вещото лице е уточнило, че цените на лекарствата и и
консумативите са плаващи и различни във всяка аптека.
От заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно-
счетоводна експертиза е установено още, че в последният пълен отработен
месец на ищцата преди трудовата злополука е месец ноември 2017г., през
8
който начислената й брутна работна заплата, съгласно фиш за заплата за
месец ноември 2017г., е в размер на 884 лв. За периода от 26.01.2018г. до
12.02.2019г. й е изплатено парично обезщетение за временна
неработоспособност поради трудова злополука от НОИ в размер на 10 837,83
лв., общо 10 922, 21 лв., в т.ч. сума от органа по назначаването в размер на
84, 38 лв. за първите три работни дни. Разликата между брутната заплата,
която би получила ищцата, ако работеше, и полученото обезщетение от
работодателя и общественото осигуряване за периода от 26.01.2018г. до
12.02.2019г. е в размер на 200, 12 лв. Разликата в брутната заплата на ищцата
преди и след нейното увеличение от 01.02.2018г. (972 лв.) до 12.02.2019г. е в
размер на 1 091, 20 лв. Разходите, извършени от ищцата, съгласно разходно-
оправдателните документи, за лекарства, болнично и извънболнично лечение
и рехабилитация и импланти за периода от 26.01.2018г. до 12.02.2019г. са в
размер на 2 138, 57 лв. От заключението на вещото лице по допълнителната
ССЕ е установено, че нетната заплата на база 884 лв. за периода 26.01.2018г. -
12.02.2019г. е 10 010, 10 лв.; нетната заплата, на база 972 лв. от 01.02.2018г.,
възлиза на 10 992, 18 лв. или разликата в нетната заплата на ищцата след
нейното увеличение от 01.02.2018г. и полученото обезщетение е в размер на
69, 99 лв. за периода на временна неработоспособност от 26.01.2018г. до
12.02.2019г.
Съобразно приетото по-горе предмет на въззивното производство са
искове с правно основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 3 ЗДСл. Настоящата инстанция
споделя изводите на първоинстанционния съд за наличие на
предпоставките на чл. 78, ал. 1 ЗДСл за възлагане на професионалния риск от
увреждането на служителя върху органа по назначаването - ответник за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди - наличието на служебно
правоотношение между ищцата и ответника и причинена временна
неработоспособност на ищцата от настъпилата с нея трудова злополука, като
за определен период от време й е бил определен и 30 % ТНР. Поради
признаването на характера на злополуката като трудова по предвидения в
закона ред (чл. 55 и сл. КСО) - с разпореждане на длъжностното лице от ТП –
НОИ, с което се изключва и умишленото причиняване на увреждането (чл.
55, ал. 3 КСО), - в настоящото производство не могат да се разглеждат
доводи, отричащи “трудовия” й характер, - такива във въззивната жалба на
ответника са доводите, че не била доказана причинната връзка между
злополуката и увреждането, - тъй като възраженията срещу това са
преклудирани. Признаването на злополуката за трудова по предвидения в
закона ред, причинила временна неработоспособност и ТНР, е достатъчно
основание за възникване на задължението на органа по назначаването за
обезвреда.
На следващо място, в приложение на чл. 52 ЗЗД, съдът отчита
характера и тежестта на увреждането на здравето на ищцата, която на 61
години е получила тежко травматично увреждане – многофрагментно
вътреставно счупване, както и усложнение от счупването – пареза на лъчев
нерв, причинило значително удължаване на възстановителния период и
непълен обем на движения на лявата ръка; отчита и претърпените от
пострадалата болки, присъщи на увреждането, вкл. проява на интензивни
болки; характера и продължителността на лечението (оперативно, в т. ч. с
9
поставяне на метална остеосинтеза, и провеждане на рехабилитационни
процедури) с общ възстановителен период, надвишаващ година, с остатъчни
трайни негативни последици за функциите на китковата става и пръстите в
увредения горен крайник, при определената ТНР за една година;
ограниченията в битов и социален план, които пострадалата е търпяла поради
увреждането и въздействието на същото върху психоемоционалното й
състояние. Всичко това дава основание на въззивния съд да определи
обезщетение в претендирания размер от 35 000 лв., което в разглеждания
случай отговаря на принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД, и
не води до обогатяване на увреденото лице. Неимуществените вреди не
подлежат на оценка в пари, но подлежат на компенсиране с обезщетение,
което съдът определя по справедливост при съобразяване на конкретни
обстоятелства. Така в случая въззивният съд, въз основа на извършената
самостойна оценка на доказателствата и приетото за установено от тях,
счете, че доводите на жалбоподателя – ответник (с които и в принципен план
са развити съображения за характера на неимуществените вреди), разгледани
като оплаквания за необоснованост на констатациите на СГС относно
тежестта на получените увреждания и отражението им върху телесното
здраве на ищцата, са неоснователни, а като резултат не е налице и нарушение
на чл. 52 ЗЗД. С обстоятелството, че са търпени болки и страдания в рамките
на възстановителния период ответникът не обосновава успешно довод за
неправилност на обжалваното решение, тъй като именно защото тези
негативни изживявания са във връзка с претърпяното травматично увреждане
съдът прие, че същите следва да бъдат компенсирани с парично обезщетение.
По дефиниция при временна неработоспосбност работоспособността се
възстановява, а възстановителният период, с оглед характера и тежестта на
увреждането, се отчита при определяне размера на обезщетението, от
заплащането, на което ответникът не може да се освободи. В срока за отговор
на исковата молба ответникът не е навел възражение за фактическо
допринасяне - каузален принос на заболявания на ищцата (в т. ч. естествени
дегенеративни процеси) за настъпването на вредоносния резултат, поради
което само с позоваване на възрастта й към момента на настъпването на
злополуката не може да обоснове неправилност на обжалваното решение.
Обстоятелството, че обемът на движения на китковата става на увредената
ръка и на захвата й не са възстановени е доказано посредством заключението
на изслушаната СМЕ, което съдът възприе, на което кореспондират и
показанията на разпитания свидетел, които няма основание да не бъдат
кредитирани. Въпреки че са дадени от съпруга на ищцата, както се посочи, те
са в унисон със заключението на ортопед–травматолога и правдоподобни
откъм обстановката, за която се свидетелства, като дефинитивно търпените
болки и неудобства от страна на ищцата са могли да бъдат възприети
предимно от близкия й семеен кръг, в частност от лицето, което й е оказвало
помощ. За да определи по-голям размер на обезщетението, въззивният съд
съобрази, с оглед изложеното и в насрещната въззивна жалба, изключително
дългия възстановителен период, надхвърлящ 4 пъти обичайния, поради
настъпилото неврологично усложнение, както и, че последиците от
счупването, изразяващи се в ограничена подвижност на китката, са били
причина за определяне и на 30 % ТНР, отчете и наличната отпадна
симптоматика в лявата ръка – трайна негативна последица за здравето.
10
Доколкото не е безспорно доказано, че операция за изваждане на
остеосинтезата ще бъде извършена при ищцата, съдът не отчете при
определянето на обезщетението болките и страданията, следващи такава
интервенция. При новопроявили се болки и страдания и влошаване на
здравословното състояние, в причинна връзка с увреждането, за което не е
присъдено обезщетение, може да се търси друго обезщетение. В обобщение
на изложеното, въззивният съд прие, че доводите в насрещната въззивна
жалба за нарушение на чл. 52 ЗЗД са основателни. На следващо място,
съгласно нормата на чл. 79, ал. 2 ЗДСл отговорността на съответната
администрация може да се намали, ако с поведението си пострадалият е
допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
Доколкото в случая ответникът не е подал отговор в срока за отговор на
исковата молба, той не е направил своевременно възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, поради което няма основание късно
направеното да се разглежда от съда (чл. 133 ГПК).
С оглед развитите по-горе съображения въззивният съд намира
предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
основателен до размера от 35 000 лв., поради което решението на СГС в
обжалваната от ищцата част подлежи на отмяна и вместо това искът на
уважаване за разликата над 20 000 лв. до 35 000 лв.
По исковете за заплащане на обезщетения за имуществени вреди:
Разходите за лечение представляват имуществени вреди под формата
на претърпяна загуба, изразяваща се в намаляване на имотното състояние, на
актива на кредитора. По делото е доказана необходимостта от съответните
разходи и действителното им извършване, както и техния размер, като ищцата
е приспаднала платената й за покриване на разходите сума от 900 лв., поради
което искът за заплащането на сумата 1 238, 57 лв. е основателен.
Ответникът не е навел своевременно възражения за липса на връзка между
сторените разходи и уврежданията на ищцата, нито е провел насрещно
доказване срещу доказването, проведено от ищцата посредством
заключението на СМЕ, съгласно което всички разходи са били необходими за
лечението на ищцата.
По отношение на иска за обезщетяване на имуществените вреди от
увреждането под формата на пропуснати ползи, САС намира следното :
С нормата на чл. 78, ал. 3 ЗДСл се възлага на органа по назначаването
професионалният риск от увреждане в размера, който не е поет от
общественото осигуряване. С разликата между получаваната заплата,
съответно заплатата, която би получила в случай, че не е в състояние на
временна неработоспособност, и полученото обезщетение ищцата намалява
доходите си. Тези имуществени вреди като пропуснати ползи подлежат на
обезщетяване. Спорът по делото се концентрира върху основата за
определяне на обезщетенията за вреди, претендирани като пропусната полза
(ищцата е използвала алгоритъм на изчисляване един път на база получавано
възнаграждение, втори път на база възнаграждение, което би получавала, ако
беше здрава), съотв. върху общия дължим размер на същите. Съгласно чл. 78,
ал. 3 ЗДСл обезщетение се дължи за разликата между размера на причинената
имуществена вреда и обезщетението и/или пенсията по осигурителния закон.
В случая се касае за вреди от невъзможността ищцата да реализира доход
11
като държавен служител в размер на брутната й заплата (чл. 32, ал. 1 ЗДСл),
която е в причинна зависимост от временната неработоспособност,
причинена от трудовата злополука, станала с нея, поради което и ползите,
които е пропуснала да реализира, трябва да бъдат обезщетени от органа по
назначаването. Имуществената вреда за ищцата, имаща характер на
пропусната полза, се равнява на разликата между получаваната от нея брутна
заплата и полученото обезщетение за временна неработоспособност
вследствие от трудовата злополука за периода на неработоспособността,
което законът сочи, че се приспада от заплатата. Данъкът действително е в
тежест на служителя, но се удържа едва при плащането на заплатата. В
случай, че за обезщетението по чл. 78, ал 3 ЗДСл са предвидени такива
публични задължения, те ще се удържат при изплащането му, но
обезщетението се определя на база брутен размер на дохода, както е поискала
и ищцата (вж. напр. решение по чл. 290 ГПК № 335 от 10.01.2012г. по гр. д.
№ 1230/2010г., ГК, ІV ГО на ВКС, чието разрешение е приложимо и към
конкретната хипотеза). Изложените съображения обуславят извод за
основателност и на иска/овете за заплащане на обезщетения за имуществени
вреди до уважените от първоинстанционния съд размери съобразно
заключението на основното ССЕ, относимо към разрешаване на спора. Ето
защо, в тези части решението като правилно се потвърждава (чл. 272 ГПК).
Частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК, с което е
изменено решението в частта му за разноските чрез допълване – една от
формите на изменение, предвидена в чл. 248, ал. 1, ГПК, е частично
основателна. Адвокатското възнаграждение за безплатна правна помощ на
ищцата, съразмерно на уважената част от исковете, изчислено на база
материален интерес от 62 529, 89 лв., формиран от цената на исковете с общ
правопораждащ факт, ведно с претендираните възнаграждения за съдебно
заседание и за изготвяне на частна жалба, възлиза в минимален размер на
1 166, 86 лв. и за разликата обжалваното определение следва да се отмени
като се отхвърли искането за присъждане на възнаграждение до размера от
1 837 лв.
Определението по чл. 77 ГПК, предвиждащ задължение на съда да
постанови определение, за което не е предвиден срок, за принудителното
събиране на разноски, за които страната остане задължена, е законосъобразно,
а частната жалба срещу него неоснователна. В случая съдът е приел, че
ищцата е освободена от заплащането на държавна такса и разноски по делото
и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, съразмерно на уважената част от исковете,
ги е присъдил в тежест на ответника.
В обобщение, обжалваното решение се потвърждава в атакуваните
от ответника части като правилно и се отменя в частта, обжалвана от ищцата,
като неправилно, като вместо това по иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди ответникът се осъди да заплати на ищцата обезщетение
за разликата до размера от 35 000 лв. – косвен резултат от решаващата
дейност на въззивния съд. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр.
ал. 1, т. 2 ЗА, на представителя по пълномощие на ищцата се присъжда
адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ, съразмерно на
уважената част от исковете, в размер на 1 655, 90 лв. – за въззивното
производство и на още 577, 14 лв. за първоинстанционното производство. На
12
основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 126 ЗДСл ответникът следва да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на САС сумата 900 лв. –
държавна такса по уважения от САС иск, в т. ч. такса за въззивно обжалване.
Както се посочи, определението по чл. 248 ГПК подлежи на частична отмяна,
като вместо това искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за
разликата над 1 166, 86 лв. до размера от 1 837 лв. се остави без уважение,
като в частта, в която съдът е изменил решението чрез присъждане на
адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ до размера от 1 166,
86 лв. частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.
Без уважение се оставя и частната жалба срещу определението по чл. 77 ГПК.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 263236 от 20 май 2021г. по гр. д. № 13588/2019г. на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, 27 състав, в частта, в която
предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата над 20 000 лв. до 35 000 лв. и вместо това:
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане да заплати на И. К. Г.,
ЕГН **********, сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на трудова злополука
от 26.01.2018г., ведно със законната лихва върху нея от 26.01.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263236 от 20 май 2021г. по гр. д. №
13588/2019г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 27 състав, в
останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА АСП да заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА, на адв. К. П. сумата 1 655, 90 лв. – възнаграждение за
безплатна правна помощ за въззивното производство и сумата 577, 14 лв. за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА АСП да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на САС сумата 900 лв. – държавна
такса.
ОТМЕНЯ определение № 273 от 24 август 2021г., постановено по по
гр. д. № 13588/2019г. от СГС, ГО, 27 състав на основание чл. 248, ал. 1 вр.
чл. 250 ГПК, за допълване на решението в частта му по разноските, в частта, в
която АСП е осъдена да заплати на адв. К. П. сумата над размера от 1 166, 86
лв. до размера от 1 837 лв. на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА и вместо
това оставя без уважение искането за допълване на решението чрез
присъждане на адвокатско възнаграждение до посочения размер, като оставя
без уважение частната жалба срещу останалата обжалвана част от
определението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на АСП срещу
определение № 276887 от 30 декември 2021г., постановено по гр. д. №
13588/2019г. от СГС, ГО, 27 състав, на основание чл. 77 ГПК.
Решението в частта му по иска с цена над 5 000 лв. може да се
13
обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му
пред ВКС на РБ, в останалата му част не подлежи на касационно обжалване,
като в частта му, в която има характер на определение, може да се обжалва,
при условията на чл. 280 ГПК, в едноседмичен срок от срок от връчването му,
пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14