№ 134
гр. Варна , 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ в публично заседание на десети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деница Д. Добрева
при участието на секретаря Росица И. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Деница Д. Добрева Гражданско дело №
20203110109638 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба с правно осн. чл. 127, ал. 2 от
ГПК, предявена от М. К. Ф., ЕГН ********** от гр.Варна против И. Н. Т., ЕГН
********** за предоставяне родителските права по отношение детето Доминик Ф.
Т. на майката и определяне на местоживеенето му при нея, за определяне на режим
на личен контакт на детето с бащата, a именно всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 17,00 в неделя без преспиване, както и 10
дни през август, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, за
осъждане на последния да заплаща месечна издръжка в размер на 600 лева, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
В исковата си молба ищцата излага, че с ответника са живеели във фактическо
съжителство, като от връзката им на 14.08.2016г. е родено детето Доминик.
Първоначално родителите и детето живяли в Англия, като след раздялата на
родителите майката и детето се преместили да живеят в България. Поддържа се, че след
раждането на детето бащата не е помагал при грижите за него. Отказвал да помогне на
майката дори за да заведат детето на лекар. Когато се отзовавал, ги оставял да чакат
сами пред лекарския кабинет. На шестия месец от раждането на детето ответникът
настоял ищцата да се върне на работа. Отношенията между страните се влошили до
степен, при която се наложило ищцата да потърси съдействие от полицията за
упражнен психически тормоз. Позвава се и на упражнено срещу нея физическо
насилие в присъствието на детето. В крайна сметка ищцата се изнесла от обитаванато
съвместно с отвеника жилище и взела със себе си детето. През следващите 3-4 месеца
бащата не търсел контакт с детето. Само от време на време го вземал за по няколко
часа.
Поддържа се, че още докато живяли заедно с Ивелин, детето Доминик започнало
да проявява поведенчески проблеми- било затворено, не общувало свободно, имало
затруднения в говора. След редица прегледи били изразено съмнение, че детето страда
от аутизум. Тъй като ищцата не могла да получи адекватно лечение, вкл. логопедична
помощ в Англия, през юли 2019г. се прибрала в България заедно с детето. След
1
консултации с различни специалисти било установено, че детето не е аутист, а
проявява признаци на забавено развитие. Към настоящия момент детето работи със
специалисти и има значително подобрение. Навежда се, че именно майката разполага с
необходимия родителски капацитет, за да упражнява родителските права по отношение
на детето. Тя е тази, която ежедневно полага грижи и усилия за развитието и
възпитанието на Доминик. От друга страна ответникът не притежава необходимите
възпитателски качества и морален облик. Поддържа се, че той се е дезинтересирал и не
отделя нужното внимание на сина си. Сочи се, че понастоящем Доминик е записан на
частна детска градина предвид специфичните си потребности. Макар и с известни
затруднения, майката успява да задовили материалните потребности на детето. Бащата
изпраща пари за детето само при изрично искане от страна на майката.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба. В
становището се оспорва ответникът да се е дезинтересирал от грижите за детето.
Подържа, че след раздялата на родителите нужди на детето са били водещи за него. Не
се противопоставя родителските права да се упражняват от майката, но счита
предложеният режим на личен контакт за твърде ограничен. Така предложения режим
не е съобразен с обстоятелството, че бащата не живее на територията на страната и
този начин на контакт не би способствал за установяване на трайна емоционална
връзка между родителя и детето. Настова, при определяне на режима да се съобрази, че
бащата пребивава в страната на по време на официалните празници. Претендираният
размер на издръжка ответникът намира за завишен както съобразно нуждите на детето,
така и спрямо собствените му възможности. Настоява, че посещението на частна
детска градина е по усмотрение на майката, съответно че детето би могло да посещава
и държавна институция. Оспорва детето да има специални потребности от лечение.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители,
поддържат становищата си по спора.
В съдебно заседание ищцата заявява, че не настоява срещите между бащата и
детето да са в нейно присъствие, тъй като работи, но желае сутрин и вечер следи
грижата за детето, вкл. за приема на медикаменти.
За да се произнесе, съдът съобрази следното от фактическа страна:
Не е спорно, че страните са родителите на детето Доминик Ф. Т., роден на
14.08.2016г.
От изготвения социален доклад от ДСП-гр.Варна се установява, че основните
грижите за детето са поети изцяло от майката. Същата задоволява
потребностите на детето от храна, дрехи и подслон. Г-жа Ф. разчита на помощта
на родителите си, с които тя и детето живеят в едно жилище. По информ ация на
майката същата поддържа добри отношения с родителите на ответника.
Жилищните условия при майката са добри. Ищцата е трудово ангажирана. Работи
на ненормирано работно време и получава доходи в размер на 1200 лева. Детето
посещава частна детска градина „Цветни песъчинки“, за което г-жа Ф. заплаща
месечна такса в размер на 400 лева. Социалното проучване е установило, че детето е
привързано емоционално към майката и нейните близки. Детето се вижда и чува с
баща си чрез видео разговори.
От заключението на назначената комплексна психиатрична и психологична
експертиза и обясненията на вещите лица в съдебно заседание се установява, че са
налице данни за изоставане в развитието на детето Доминик предимно относно
2
развитието на речта. Установени са дефицити в експресивната, а на моменти и в
рецептивната реч. Речевите способности на Доминик са значително под очакваните
за възрастта му. Разстроената реч се характеризира със замени, пропуски, добавяне
на звукове, на срички и/ или тяхното разместване. Често собствената реч на детето
е извън контекста на разговора. Доминик може да разбира и да общува по-добре в
определени познати ситуации отколкото в непознати. Вещите лица са дали
заключение, че затрудненията в развитието на езика често са последвани от
трудности в четенето, правописа, абнормност при общуването, емоционални и
поведенчески разстройства. Според тях такива нарушения могат да се изразят в
хиперактивност, липса на концентрация, тревожност, чувствителност, прекалена
плахост. Същевременно установеното разстройство в развитието на Доминик няма
пряко отношение към възможностите за приспособяването му в нова среда и за
нормална социална привързаност. Невербалната интелигентност и нелингвистичните
аспекти на развитие са в статистическата норма. Лечението на специфичните
разстройства на развитието на речта се провежда чрез езиково-речева
рехабилитация и логопедични сесии. Прилагането на медикаменти е необходимо само
при съпътстваща симптоматика- свръхвъзбуда, напрежение, тревожност. По време
на проведеното изследване вещите лица са установили близка емоционална връзка
между майката и детето. По време на вайбър контакт детето е разпознало и е
реагирало позитивно на своя баща, макар редките контакти помежду им. Признаци
на родителско отчуждение с бащата не са констатирани, но риск е налице, предвид
родителския конфликт и невъзможността за чести контакти с бащата.
Експертите изразяват мнение, че регулярните контакти между родителите
относно цялостното развитие на Доминик и редовните контакти на детето с всеки
един от тях, които да са позитивно приети и подкрепени от другия, са от огромно
значение за доброто му психоемоционално функциониране.
От показанията на свидетеля Аля Ф. се установява, че до навършване на една
година Доминик се е развивал напълно нормално. Тогава семейството живеело в
Англия. След навършване на две години, според свидетелката, се проявили признаци на
разстройство- детето не отговаряло на името си, играело без да използва език,
изразявало емоцията си с писъци и крясъци. Като бебе Доминик имал рефлукс.
Майката искала да го лекуват, но бащата не позволявал, като отричал всякакви
здравословни проблеми. В момента детето с майка са в България. Доминик провежда
лечение, приема различни медикаменти. Когато детето е неуверено, става
хиперактивно. Когато е без майка си, изпада в криза. Доминик ходи на градина, но ако
не се чувства комфортно от градината веднага звънят.Посещава частна детска градина,
защото има нужда от специално отношение. Детето не може да си сменя мястото за
спане, не позволява да му се сложат нови дрехи или обувки. От времето, което
свидетелката прекарала със семейството в Англия има впечателния, че бащата не
позволява детето да вдига шум. Ответникът настоявал да се прибират шумните
играчки на детето. В Англия Доминик живеел в тъмнина с пуснат телевизор.
Ответникът рядко проявявал желание да се погрижи за него. Макар детето да нямало
дъвкателен рефлекс, бащата настоявал да му дава кебапчета, грозде. Бащата винаги е
смятал, че детето няма проблеми. След като осъзнал, че детето може и да има
здравословен проблем, коментирал, че ако се установи, че Доминик е аутист, системата
в Англия може да го приеме безплатно. Предлагал на ищцата да си направят второ
дете, а държавата да се погрижи за Доминик. След като се прибрали в България
майката започнала да търси помощта на различни специалисти. Башата не
прудружавал майката и детето на прегледите, макар и да бил в страната. Приемал като
тежест разходите за лечение и медикаменти. Свидетелката споделя и за случай, при
който при посещение на спешното отделение в Англия, бащата дошъл пиян.
3
От показанията на свидетеля Наталия Панайотова, се установява, че Доминик е
хиперактивно дете и има затруднения с говора, лесно се разстройва. Детето приема
лекарства ежедневно. Домик се вижда с баща си по скайп и по телефона. Когато
бащата е в България, взема детето. От майката знае, че след тези срещи детето се
прибира разстроено и не яде.
От показанията на свидетеля Радка Т.а, майка на ответника се изяснява
следното: свидетелката се е грижела за Доминик в Англия преди раздялата на
родителите. Когато свидетелка била при семейството в Англия здравословното
състояние на детето било нормално, имало само проблеми с говора. При връщането на
семейството в България свидетелката и сина й настоявали детето да посети специалист.
Марчела отклонявала предложението. Това лято бащата бил в България, но успял да
види детето само няколко пъти. Майката настоявала за PSR-тест, а по-късно отказала
среща с мотив, че детето не е добре, че се нуждае от специални грижи, които бащата не
може да осигури. Ответникът не е прекъсвал връзката си с детето, не е отказвал
издръжка. По мнението на свидетеля ответникът може да се справи с грижата за сина
си, вкл. да се вижда с детето с преспиване.
Свидетелят Албена Т.а-Саздова, сестра на отвеника, споделя, че в Англия
бащата е помагал в грижите вкъщи, вкл. за детето. След раздялата на родителите и
прибирането на майката с детето в България, ответникът имал трудности в контактите
с детето, тъй като ищцата имала големи претенции относно това как да се
осъществяват вижданията. Всеки месец бащата редовно заплащал издръжка по банков
път.
По делото е приет като писмено доказателство договор за обучение, сключен
между М.Ф. и „Частна детска градина Мелита“ с предмет осъществяване на
целодневна грижа, обучение и възпитание за детето Доминик Т.. От приложената на л.
124 от делото фактура №2/19.11.2020г. се установява, че М.Ф. е заплати сумата от 574
лева в полза на ЧДГ“Цветни песъчинки“ ЕООД. На 10.11.2020 г-жа Филипон е
заплатила такса за детска градина в размер на 378 лева(фактура от 10.11.2020г.), а на
19.11.2020г.- 574 лева(фактура на л. 143).
По делото са представени многобройни доказателства за сторени разходи за
психологично изследване на детето и закупуване на медикаменти, които съдът не
намира за необходимо да посочва поотделно.
От представената справка, издадена от ТД на НАП-гр.Варна относно
осигуряването на Марчела Каролос Ф. се установява, че осигурителният доход на
ищцата в периода 11.2019-03.2020г. възлиза средно на 1714 лева.
От приложеното на л. 131 писмо, изпратено до ответника И.Т. от Equinix се
установява, че И.Т. получава 32500 лири годишно възнраграждение и допълнително
възнаграждение при полагане на извънреден труд.
Гореизложената фактическа обстанова обосновава следните правни изводи:
Изборът на родител, който да упражнява на родителските права, се предпоставя
от редица конкретни за случая фактори, които следва да бъдат преценявани в духа на
водещия принцип за максимална защита на интересите на детето (чл.59, ал.4 СК вр.
чл.3, т.3 ЗЗДт и КЗПД), при зачитане на заложените в ППВС №1/1974г. критерии, сред
които родителските качества и индивидуални особености на родителите, битовите
условия в домовете им, наличието на подходяща подкрепяща среда, възрастта и пола
на детето и други.
4
В настоящия случай относно упражняването на правата и местоживеенето на
детето липсва изричен спор, както по фактите, така и по същество. Освен това
въведените пред съда твърдения за подходящите за детето родител и среда, при които
да бъде отглеждано то, се подкрепят изцяло от ангажираните гласни доказателства.
Поради това с цел съхраняване интересите на детето, актуалното положение по тези
въпроси не следва да бъде променяно, защото е подходящо и полезно за детето. Тоест
правата следва да се предоставят на майката, като бъде определено и местоживеене на
детето при нея.
Режима на лични контакти между бащата и детето е спорен по делото въпрос.
Въпреки положените от съда усилия, те не пожелаха да постигнат взаимен диалог и
компромис. Такъв компромис безспорно е необходим и съдът държи да отбележи, че
ако не постигнат съгласие за в бъдеще, липсата на комуникация между родителите
може да има трайни негативни последици за детето. Влошените отношения между
родители пряко рефлектират върху здравето и интересите на Доминик.
Нуждата на всяко дете от редовен контакт с двамата му родители, включително
с този, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, е
несъмнена. Единствено пълноценната и доверена връзка с двамата родители би могла
да обезпечи адекватното развитие на детето в процеса на неговото израстване и
навлизане в света на възрастните. Същевременно при определяне на режима на личен
контакт и при зачитане на принципа за съблюдаване на най-добрия интерес на детето
следва да се съобразят обстоятелства свързани с неговото здравословното и
емоционално състояние, близостта и интензитета на връзката родител –дете,
евентуално причините за дефицитите в тази връзка, родителския капацитет на
родителя, който не упражнява родителските права, както и възможностите на
последния да осъществява режим на личен контакт.
В разглеждания случай от изслушаната по делото комплексна психологична и
психиатрична експертиза и събраните гласни доказателства се установява, че детето
Доминик Т. страда от разстройство на експресивната и рецептивната реч. Общува
повече чрез невербални форми на комуникация- мимики, жестове, речева вокализация.
Дефицитите в комуникацията на детето се изразяват и в неразбиране на
междуличностните взаимоотношения в акта на общуване, невъзможност за декодиране
на вербални съобщения. Разстройството в развитието на речта според вещите лица
често е съпътствано с поведенчески нарушения, например хиперактивност, ниска
социална вградимост, тревожност и чувствителност. Така очертаното здравословно
състояние на детето несъмнено предполага завишена родителска грижа, изразяваща се
не само в задоволяване на ежедневните нужди на Доминик, но така също и в
покриването на специфични потребности, свързани с храненето, приема на
медикаменти, посещението при различни специалисти и предимно в балансиране на
емоционалното състояние на детето. Адекватната грижа за детето изисква преди
всичко разбиране за неговите проблеми и нагласа за тяхното преодоляване. Съдът
намира, че ответникът не показва в достатъчна степен необходимото приемане и
разбиране за състоянието на сина си. В отговора на исковата молба се съдържа
категорично оспорване, че „детето има някакви специфични потребности“. Това
оспорване кореспондира с показанията на св. Ф., според която бащата отрича
проблемите на детето, а разходите за лечение счита за ненужни. Коментираното
поведение на бащата И.Т. не го прави априори неадекватен родител. Отричането на
съществуващ проблем може да е нормална защитна реакция и опит на ответника за
съхрани вътрешния си свят. Това обаче не отменя, а напротив изостря нуждата бащата
да прояви усилия и активност, който да доведат до по-голямо осъзнаване на
5
проблемите на сина му.
Вещите лица след проведеното психологично интервю са дали заключение, че
освидетелстваният е с добър родителски капацитет. Бащата окуражава детето към
самостоятелност, отнася се толерантно към неговите мнения и желания без това да
означава, че се снемат ограниченията и контрола върху поведението му. Бащата
проявява емоционална топлота, привързаност и отзивчивост. Връзката родител- дете е
съхранена. От друга страна ищцата не отрича изцяло родителския капацитет на
бащата и способността му да полага грижи за Доминик. Г-жа Ф., която разполага с
добър родителски капацитет и пряк поглед върху състоянието и потребностите на
Доминик, счита, че срещите между бащата и детето могат да се осъществяват без
нейното присъствие. Следователно г-жа Ф. приема, че г-н Т. може да се погрижи за
детето в нейно отстъствие, вкл. да му даде храна, да го облече и прочие обичайни
дейности.
Според вещите лица, чиято експертиза съдът напълно кредитира режимът на
личен контат между бащата и детето следва да бъде постъпателен. По този начин
според съда на първо място ще се даде възможност на детето да свикне отново с
физическото присъствие на бащата, без това да се отрази на и без това крехкото му
емоционално състояние, а бащата ще има възможност постепенно да се запознае с
навиците и нуждите на детето. Превид данните за сериозността на здравословното
състояние на Доминик, трудностите при социалната адаптация и особената, но и
нормална привързаност към отглежащия родител, съдът намира, че до навършването на
осем години на детето на бащата следва да се определи режим без преспиване. Съдът
намира, че определянето на по-продължителен режим без преспиване, а именно до
десетата година така както предлага ищцата би повишило риска от родителско
отчуждение, който риск е налице според вещите лица. С порастването на момчето
нуждата от бащината фигура става особено осезаема не само коректив на майката, но
като мъжки пример за поведение. Невъзможността бащата и сина да прекарват повече
време самостоятелно би лишило детето от доверена връзка с този родител. Разбира се и
тук следва да се подчертае, че бащата следва да положи максимални усилия да
прекарва повече време със сина си, а майката- да подкрепи и насърчи тези усилия.
Съдът съобразява, че бащата живее и работи трайно извън пределите на
България, поради което режимът на личини отношения следва да бъде адекватен на
този факт. Съдът намира още, че на бащата не може да се определи по- разшитен
режим в празничните дни-Коледа и Великден. По този начин майката би била лишена
от възможност да прекрарва с детето времето на християнските празници. Не е в
интерес на детето да бъде лишено от празнично време с отглеждащия го родител.
С оглед на изложеното съдът определя режим от влизане в сила на решението до
навършване на осемгодишна възраст на детето Доминик Ф. Т. бащата да може да
вижда и взема детето както всяка първа и трета седмица от месеца 10,00 часа до 18.00
часа в събота и неделя без преспиване; десет дни през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск без преспиване;всяка нечетна година – дните, които са
официални празници във връзка с Коледа от 10,00 часа до 18 часа без преспиване;
всяка четна година- дните, които са официални празници във връзка с Нова Година без
преспиване. След осемгодишната възраст до навършване на десет години на детето
бащата да може да го вижда и взема детето всяка първа и трета седмица от месеца
10,00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване 12 дни през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск като първите 6 дни без преспиване от 10,00 часа
до 18 00 часа, а следващите 6 дни с преспиване; всяка нечетна година – дните, които са
6
официални празници във връзка с Коледа от 10,00 часа на първия до 18,00 часа на
последния ден с преспиване, през пролетната вакация от 10,00 часа на първия до
18,00 часа последния ден на ваканцията, съгласно заповедта на Министъра на
образованието с преспиване през втората половина от ваканицията;всяка четна
година- дните, които са официални празници във връзка с Нова Година с преспиване от
10,00 часа на първия до 18,00 часа на последния ден с преспиване. След навършване на
десетата година на детето -всяка първа и трета седмица от месеца 10 часа в събота до
18.00 часа в неделя с преспиване;12 дни през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск с преспиване; всяка нечетна година – дните, които са официални
празници във връзка с Коледа и през пролетната вакация от 10,00 часа на първия до
18,00 часа на последния ден на ваканцията, съгласно заповедта на Министъра на
образованието с преспиване; всяка четна година- дните, които са официални празници
във връзка с Нова Година с преспиване от 10,00 часа на първия до 17,00 часа на
последния ден с преспиване.
Бащата следва да уведомява майката за датите, в които ще е в страната
предварително, за да може тя да подготви детето.
Съдът не намира за необходимо да определя режим за онлайн комуникация. В
действителност, настоящият състав намира за силно препоръчително майката да
насърчава връзка по този начин, но с оглед особеностите на детето и липсата на данни
за влиянието на аудиовизуалните стимули върху поведенито на момчето, родителите
следва по взаимно съгласние да определят подходящото време за такъв контакт.
Относно издръжката:
На осн.чл. 143, ал.1 СК всеки от родителите е длъжен съобразно своите
възможности да заплаща издръжка на ненавършилото пълнолетие дете. При
определяне размера на издръжката, съдът съобразява нуждите на детето и
материалните възможности на двамата родители. Съобразно константната съдебна
практика, възможността на родителя, дължащ издръжка е обективен показател и се
определя от неговите доходи, квалификация, имотно състояние, обстоятелствата дали
има други деца, за които също е длъжен да се грижи, отчитайки, че задължението за
даване на издръжка на непълнолетно дете е задължение и за двамата родители,
съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като релевантно е и кой от тях
полага непосредствените грижи за детето. Задължението на родителите за издръжка на
непълнолетните деца е безусловно, т.е то не държи сметка дали те са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си.
При определяне на конкретния размер на издръжката, законът държи сметка за
баланс в интересите на задължения и правоимащия за издръжка, като въвежда
изискване отчитане от една страна нуждите на детето, а от друга възможностите на
родителите, които я дължат- чл. 142, ал.1 СК. Нуждите на детето от издръжка пък се
предпоставят от обективните условия на живот, като се отчитат възрастта,
индивидуални потребности на детето, здравословното му състояние и други конкретни
обстоятелства.
В конкретния случай детето Доминик Т.а е на 4 години, но разходите за
неговото отглеждане и издръжка са значителни, за което говорят множеството
доказателства за сторени разходи за лечение и медикаменти. Не може да бъде споделен
довода на ответната страна, че детето няма специфични потребности от лечение и
медикаменти. Този довод категорично се опровергава от събраните по делото гласни
доказателства и заключението по допуснатата комплексна експертиза. Доминик се
7
нуждае е от непрекъснати психологични консултации, речева рехабилитация и
логопедична подкрепа. Отделно от това момчето посещава и други специалисти –
невролог и гастроентеролог. Установява се още, че Доминик посещава частна градина.
Разходите за частно учебно заведение се възприемат от съда като адекватни на
потребностите на детето от по – интензивна грижа. Общоизвестен факт е, че в частните
детски градини групите са с по-малко на брой деца, което позволява на възпитателите
да обръщат по –голямо внимание на всяко от тях. Съдът като съобрази и останалите
обичайни разходи за облекло, храна и отопление, намира, че за издръжката на детето
Доминик е необходимата сумата от поне 900 лева.
От друга страна от приложеното на л. 131 и неоспорено от ответника писмо
изпратено от Equinix се установява, че И.Т. получава 32500 лири годишно
възнраграждение и допълнително възнаграждение при полагане на извънреден труд.
Свидетелката Албена Т.а също сочи, че брат й –ответника работи, но не е запозната в
детайлил с дейността му. Същевременно ответникът е в трудоспососбна възраст, като
няма данни по делото да е с влошен здравен статус или да има задължения за издръжка
към други низходящи.
От предствите доказателстава- справки от ТД на НАП се установява, че майката
М.Ф. има осигурителен доход от колко 1600 лева месечно.
При очертаното положение и като съобрази, че майката е тази, която полага
преки грижи за детето съдът намира, че бащата следва да заплаща издръжка в
претеднирания размер от 600 лева, а останалите 300 лева да се покриват от майката.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
дължимата по делото държавна такса върху определения размер на издръжката или
432 лева.
Предвид изхода на спора и с оглед характера на производството по спорна
съдебна администрация съдът приема, че разноските следва да останат за всяка от
страните така, както са ги направили.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето
Доминик Ф. Т., ЕГН ********** на майката М. К. Ф., ЕГН **********, като определя
местоживеенето му при нея.
ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на бащата И. Н. Т., ЕГН ********** с
детето Доминик Ф. Т., ЕГН **********, както следва:
1. от влизане в сила на решението до навършване на осемгодишна възраст на
детето Доминик Ф. Т. бащата да може да вижда и взема детето както следва:
всяка първа и трета седмица от месеца 10,00 часа до 18.00 часа в събота и неделя
без преспиване;
десет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск без
8
преспиване;
всяка нечетна година – дните, които са официални празници във връзка с Коледа
от 10,00 часа до 18 часа без преспиване;
всяка четна година- дните, които са официални празници във връзка с Нова
Година без преспиване.
2. След осемгодишната възраст до навършване на десет години на детето
Доминик Ф. Т. бащата да може да вижда и взема детето както следва:
- всяка първа и трета седмица от месеца 10,00 часа в събота до 18.00 часа в
неделя с преспиване;
- 12 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск като първите
6 дни без преспиване от 10,00 часа до 18 00 часа, а следващите 6 дни с преспиване;
-всяка нечетна година – дните, които са официални празници във връзка с
Коледа от 10,00 часа на първия до 18,00 часа на последния ден с преспиване;
през пролетната вакация от 10,00 часа на първия до 18,00 часа последния ден
на ваканцията, съгласно заповедта на Министъра на образованието с преспиване през
втората половина от ваканицията;
-всяка четна година- дните, които са официални празници във връзка с Нова
Година с преспиване от 10,00 часа на първия до 18,00 часа на последния ден с
преспиване ;
3. След навършване на десетата година на детето Доминик Ф. Т. бащата да
може да вижда и взема детето както следва:
- всяка първа и трета седмица от месеца 10 часа в събота до 18.00 часа в неделя с
преспиване;
- 12 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск с преспиване;
-всяка нечетна година – дните, които са официални празници във връзка с
Коледа и през пролетната вакация от 10,00 часа на първия до 18,00 часа на последния
ден на ваканцията, съгласно заповедта на Министъра на образованието с преспиване;
-всяка четна година- дните, които са официални празници във връзка с Нова
Година с преспиване от 10,00 часа на първия до 17,00 часа на последния ден с
преспиване.
И.Т. следва да уведомява Марчела Филипон за пристигането си в България една
един месец предварително за времето, в което ще упражнява режима на личен
контакт през лятото и през пролетната ваканция и три дни предварително- в
останалите случаи.
ОСЪЖДА И. Н. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето Доминик
Ф. Т., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М. К. Ф., ЕГН
********** месечна издръжка в размер на 600 лева, считано от 13.18.2020г., с падеж
всяко 1-во число на месеца, за който се дължи, ведно със законна лихва за всяка
закъсняла вноска до настъпване на законно основание за нейното изменяване или
прекратяване.
ОСЪЖДА И. Н. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Районен съд–
Варна, държавна такса в размер на 432 лева, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
9
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно
присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10