№ 10355
гр. С., 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря Л. ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20221110125297 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т. С.“ ЕАД искова молба и
уточняваща молба /л.147/ срещу Б. В. К. и Л. В. К., с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъдят ответниците
да заплатят на ищцовото дружество сумите както следва: 1393,69 лв. – стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.05.2022 г. до окончателно
изплащане на сумата, 98,85 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 19.04.2022 г.;
60,77 лева, стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.05.2019 г. –
м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 16.05.2022 г.
до окончателно изплащане на сумата и 10,81 лв. – мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. – 19.04.2022 г., в условията на разделна
отговорност при квоти както следва:
Б. В. К. – ½ или сумата от 696,85 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 16.05.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 49,43 лв.
– мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 19.04.2022 г.; 30,38 лева, стойността на
извършена услуга дялово разпределение за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба 16.05.2022 г. до окончателно
изплащане на сумата и 5,41 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода 01.07.2019 г. – 19.04.2022 г.,
Л. В. К. – ½ или сумата от 696,85 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 16.05.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 49,43 лв.
– мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 19.04.2022 г.; 30,38 лева, стойността на
извършена услуга дялово разпределение за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба 16.05.2022 г. до окончателно
изплащане на сумата и 5,41 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода 01.07.2019 г. – 19.04.2022 г.
Ищецът твърди, че ответниците като собственици на апартамент, находящ се в гр. С.,
1
ж.к. „Г. Д.", бл. **, вх. *, ап. *, имат качеството потребители на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите
условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на
интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в
сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано
от „Т. с.“ ЕООД. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Формулирано е искане да
се постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят на ищеца
претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Б. В. К. чрез
назначения от съда особен представител адв. С. К., с който предявените искове се оспорват
като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на облигационно отношение. Сочи, че
липсват доказателства относно собствеността на имота. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Твърди, че ищецът не е доставил ТЕ, която да отговаря на
техническите параметри, за които дружеството е задължено. Оспорва извършването на
услуга дялово разпределение от „Т. с.“ ЕАД. Излага, че монтираните топломери не са
отчитани от фирмата за дялово разпределение. Сочи, че уредите за дялово разпределение и
общият топломер в абонатната станция са неизправни. Моли съда да отхвърли предявените
искове.
С молба с вх. № 77733/08.03.2024 г. особеният представител на ответника Б. В. К. –
адв. С. К., е посочил, че с решение № 2410 по протокол № 26/2023 г. е отписан от Софийска
адвокатска колегия.
С определение № 13214 от 26.03.2024 г. за особен представител на ответника е
назначен адв. К. А. Дичева, като със същото определение на особения представител е
указано да заяви дали поддържа подадения отговор на исковата молба от ответника Б. К.
чрез особен представител адв. С. К..
С молба с вх. № 132672/22.04.2024 г. адв. К. Д. е заявила, че поддържа възраженията,
изложени в отговора на исковата молба от адв. С. К..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Л. В.
К. чрез назначения от съда особен представител адв. К. Д., с който предявените искове се
оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на облигационни отношения.
Сочи, че липсват доказателства относно собствеността на имота. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т. с.“ ЕООД представя доказателства.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи наличието
на сключен между страните валиден договор, качеството потребител – собственик или
ползвател на топлоснабдения имот за ответника, точно изпълнение на договора от ищеца –
доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид /за отопление, топла
вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена. При установяване
на горните факти в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
По исковете за мораторна лихва в тежест на ищеца е да докаже съществуването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и че дължимата мораторна лихва е в размер на
претендираната сума. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга на падежа.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
2
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на
цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В
чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че
клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
От представения по делото от страна на Столична община, район „Т.“ Договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на наредбата за държавните имоти от
24.02.1988 г. /л.162/ се установява, че Б. В. К. и Л. В. К. са закупили въз основа на заповед №
**-**-***/87 г. недвижим имот собственост на държавата, находящ се в гр. С., кв. „М.“, блок
№ *, вх. *, ет. *, ап. *. В представения по делото договор не са посочени придобитите ид.ч.
от всеки купувач, липсват и наведени твърдения, както и доказателства, от които да следва,
че купувачите са съпрузи, поради което и на основание чл. 30, ал. 2 ЗС /частите на
съсобствениците се считат равни до доказване на противното/, съдът достига до извода, че
лицата са притежавали по ½ от имота. Видно от представеното по делото удостоверение,
издадено от „Г. и. с. – С.“ ЕООД, стар адрес ж.к. М. – експериментални блокове, блок * се
отнася за жилищна сграда с три входа, нанесена с пл. № 866 в кад. лист 519 по плана на гр.
С., попадаща в кв. 12, м. „Жилищна група М. – 2 част“, находящ се на ул. Ген. К. Б., район Т.
– Столична община, е с настоящ адрес ж.к. „Г. Д.", бл. **, вх. *, * и *. С оглед изложеното
съдът достига до извода, че собственици на процесния имот са ответниците. Ето защо, в
качеството си на собственици на процесния имот, ответниците имат качеството и на
потребители на топлинна енергия за исковия период на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
поради което са легитимирани да отговарят по предявените искове.
Респ. между ответниците и топлофикационното дружество през посочените периоди е
съществувало облигационно отношение с предмет продажба на топлинна енергия.
Съдържанието на това облигационно отношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на
топлопреносното предприятие, одобрени от КЕВР и действащи през процесния период.
Общите условия обвързват потребителите дори и без да са ги приели изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, която съдът кредита като обективно и компетентно изготвена.
Съгласно заключението на вещото лице ФДР „Т. с.“ ЕООД е извършила дяловото
разпределение за имота за процесния период в съответствие с действащата нормативна
уредба. Посочено е, че през исковия период не е ползвана ТЕ за отопление от радиаторите.
Дяловите единици са отчетени по електронен път / с радиоотчитане / и показанията са
нанесени в специализиран софтуер на ФДР и в подробните изравнителни сметки. За
периодите поради липса на уред на лирата ТЕ за отопление имот е начислявана на база
3
екстраполация по максималния специфичен разход на сградата съгл.т.6.5 от приложението
към чл.61. ал.1 от Наредба № *-**-**-*. Топлата вода е изчислявана както следва: сезон
2019/2020г. поради необитаемост на апартамента ТЕ за БГВ не е изчислявана; за сезон
2020/2021 г. топлата вода е изчислявана на база брой /1 лице/ потребители по 140л/ден
поради неосигурен достъп съгл. чл.69 ал2,т.2 от Наредба № *-**-**-*. заедно с допълнително
количество 51,1 м3. Топлината енергия отдадена от сградна инсталация е изчислявана по
формула -т.6.1.1. от Приложението към Наредба № *-**-**-* на база инсталирана
отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода. ТЕ от сградната
инсталация е разпределяна на база пълен отопляем обем на имота - 216м3. Към изчислената
ТЕ за сградна инсталация за сезон 2019/2020 г. е прибавена и ТЕ от енергията надвишаваща
максималната енергия, която някои от отоплителните тела са отдали тъй като съгл. т.6.4.7 от
Приложението към Наредба № *-**-**-* разпределената топлинна енергия за едно
отоплително тяло не може да надвишава максималната енергия, която отоплителното тяло
може да отдаде за един отчетен период при съответния режим на работа на сградната
инсталация. Общият размер на сумите за потребена ТЕ за процесния период според
експерта възлиза на 1 393,70 лв. Съгласно заключението технологичните разходи в АС са
отчислявани за сметка на ищеца „Т. С.” ЕАД, съгласно нормативната уредба. За процесния
период, топломерът е преминавал метрологични проверки на 14.11.2017 г.; 22.03.2021 г.;
30.09.2023 г. Изложеното обуславя извода за основателност на претенцията, доколкото се
установява, че сградата, в която се намира топлоснабденият имот е присъединена към
топлопреносната мрежа, че процесният недвижим имот е бил топлофициран, както и че
ищцовото дружество е доставило в имота топлинна енергия в количество и с качество
посочено в исковата молба.
По отношение претенцията за дялово разпределение: Съгласно разпоредбата на чл.
139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление
на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Дължимите се годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. Отделно от това, по делото не се доказа ответникът
да е възразил срещу извършеното дялово разпределение в установените срокове. По делото
се установи, че фирмата за дялово разпределение точно и в уговорените срокове е
извършвала услуга дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна
собственост, в която се намира процесния имот, поради което и претенцията за главница за
цена на услугата дялово разпределение за процесния период се явява основателна.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която съдът също
кредитира като обективно и компетентно изготвена, общият размер на неплатените суми за
топлинна енергия за процесния период възлиза на сумата от 1393,69 лв., а на сумите за
дялово разпределение – 60,77 лв. Изложеното обуславя извод за основателност на
претенциите, поради което следва да се разгледа наведеното от ответниците възражение за
изтекла погасителна давност.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б.
„В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец,
еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР № 3 от
18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За
4
приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Съгласно нормата на
чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия от 2016 г. клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата за изравнителните
сметки, в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят. Претенциите на ищеца за
главница ТЕ и главница дялово разпределение с оглед заявения начален период (м.05.2019 г.)
и датата на която е предявен искът (16.05.2022 г.), не са погасени по давност, поради което
исковете следва да се уважат в пълния предявен размер.
По исковите претенции с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение режима на забавата за дължими се суми за топлинна енергия, както се
изложи по-горе, приложение намират Общите условия от 2016 г. одобрени с Решение № ОУ-
1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно заключението на вещото лице по СсЧе размерът на мораторната
лихва за периода 15.09.2020 г. – 19.04.2022 г. възлиза на сумата от 98,89 лв. С оглед спазване
принципна на диспозитивното начало претенцията следва да бъде уважен в заявения размер
от 98,85 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение, поради което акцесорната
претенция за лихва следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски.
Ищецът претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК за държавна
такса в размер на 205,75 лв.; депозит за СТЕ 300,00 лв.; депозит за СсЧе 300,00 лв.; депозит
за особен представител 500,00 лв. Страната е заявила и претенция за присъждане на
юрисконсулстско възнаграждение за тази инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8
от ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Предвид фактическата и правна
сложност на делото, съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150,00
лева.
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от общо 1 445,69 лева – разноски в исковото производство съобразно уважената част
от исковете, които следва да се заплатят както следва: Б. В. К. - 722,84 лв. /1/2 от общия
размер на разноските/ и Л. В. К. - 722,84 лв. /1/2 от общия размер на разноските/.
Ответниците не претендират разноски, а и доколкото са представлявани от особен
представител, такива не следва да им се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА Б. В. К., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „Г. Д.", бл. **, вх. *, ап. * да
заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
„Я." № ** *, на основание чл. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите
както следва: 696,85 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 16.05.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 49,43 лв. – мораторна
лихва за периода 15.09.2020 г. – 19.04.2022 г.; 30,38 лева, стойността на извършена услуга
дялово разпределение за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба 16.05.2022 г. до окончателно изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 5,41 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.07.2019 г. – 19.04.2022 г.
ОСЪЖДА Л. В. К., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „Г. Д.", бл. **, вх. *, ап. * да
заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
„Я." № ** *, на основание чл. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите
както следва: 696,85 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 16.05.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 49,43 лв. – мораторна
лихва за периода 15.09.2020 г. – 19.04.2022 г.; 30,38 лева, стойността на извършена услуга
дялово разпределение за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба 16.05.2022 г. до окончателно изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 5,41 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.07.2019 г. – 19.04.2022 г.
ОСЪЖДА Б. В. К., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „Г. Д.", бл. **, вх. *, ап. * и
Л. В. К., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „Г. Д.", бл. **, вх. *, ап. * да заплатят на „Т. С.“
ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Я." № ** *, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в общ размер на 1445,69 лева, представляваща сторени
разноски в производството /които да се заплатят както следва: Б. В. К. - 722,84 лв., Л. В. К. -
722,84 лв./
Решението е постановено при участието на „Т. с.“ ЕООД, ЕИК ********* като трето
лице помагач на страната на ищеца „Т. С.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6