№ 809
гр. Шумен, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20213630102976 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Р. Н. Г., чрез
пълномощника адв. С. Б. от АК Шумен, против Н. Б. Н. от гр. Шумен, в която
е предявен отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 42, буква
”в” ЗН, за прогласяване нищожност на саморъчно завещание от 23.02.2018 г.,
с което наследодателката на ищцата С. Ж. Г., се е разпоредила в полза на
ответницата със собствени идеални части от апартамент, находящ се в гр.
Шумен, ***.
Ищцата обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 08.06.1974
г. родителите й Н. Д. Г. и С. Ж. Г. купили, в режим на СИО, апартамент в гр.
Шумен, на адрес: ***. След смъртта на бащата на 26.12.2008 г., като негови
законни наследници останали тя, брат й и майка й, като ищцата придобила
1/6 ид. ч. от имота. Майката починала на 22.07.2021 г.. Тогава ищцата
разбрала, че на 23.02.2018 г. същата съставила саморъчно завещание, с което
завещала собствена идеална част от имота на ответницата, като в завещанието
било посочено, че го направила с „..условието докато съм жива да живея там
и снаха ми С. В. да се грижи за мен”. Ищцата намира това саморъчно
завещание за нищожно, понеже завещателното разпореждане или изразеният
в него мотив, поради който единствено е направено, нарушавало основно
изискване - да е безвъзмездно. Ответницата се възползвала от завещанието
като с Протокол от 02.08.2021 г. то било обявено, а на 19.08.2021 г., било
1
вписано в Служба по вписванията Шумен, под вх. peг. *** г.. Моли съдът да
постанови решение, с което да обяви за нищожно, завещателно разпореждане
от С. Ж. Г., б. ж. на град Шумен, починала на 22.07.2021 г., в частта за
полагащите й се по наследство от майка й 2/6 ид. ч., извършено във формата
на саморъчно завещание от 23.02.2018 г. в полза на Н. Б. Н.. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата подава писмен отговор. Намира
иска за неоснователен. Признава, че ищцата е законен наследник на баща си
Н. Д. Г. и на майка си С. Ж. Г., които в режим на СИО, като съпрузи, приживе
на 23.02.2018 г., придобили недвижим имот, в гр. Шумен, ***; че С. Ж. Г.,
майка на ищцата и баба на ответницата е написала саморъчно завещание, с
което завещала собствените си идеални части от процесния имот на внучка си
Н. Б. Н.. Счита процесното завещанието за валидно, както и че не е налице
твърдяната от ищцата възмездност на завещателното разпореждане, което
легитимирало ответницата като собственик на съответната идеална част от
процесния недвижим имот в качеството на заветник /бенефициер/.
Претендира разноски.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание явилите се страни,
чрез процесуални представители, поддържат заявените становища.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно между страните, на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК, че ищцата е законен наследник на Н. Д. Г. - баща и С. Ж. Г. -
майка, които в режим на СИО, като съпрузи, приживе на 23.02.2018 година,
са придобили недвижим имот, в гр. Шумен, ***; че С. Ж. Г., майка на ищцата
и баба на Н. Б. Н., починала на 22.07.2021 г., е написала саморъчно
завещание, с което е завещала собствените си идеални части от процесния
имот на внучка си - ответницата. Признатите за безспорни факти се
потвърждават и от приетите по делото: НА № *** г. за собственост на
жилище строено в парцел отчужден за групово и кооперативно жилищно
строителство /л. 5/; Скица на имот с идентификатор 83510.671.134.2.18 от
08.08.2021 г. на СГКК Шумен /л. 12/; Удостоверение за наследници на С. Ж.
2
Г., изх. № 3565/13.10.2021 г. издадено от Община Шумен /л. 13/, съгласно
което наследниците и са Р. Н. Г. /ищец/ - дъщеря, Б. Н. Д. – син /починал/,
Севдлина Б. Н. и Н. Б. Н. /дъщери на починалия Б. Н./; Удостоверение за
наследници на Н. Д. Г., изх. № 3564/13.10.2021 г. издадено от Община Шумен
/л. 15/ съгласно което наследниците му са С. Ж. Г. – съпруга /починала/, Р. Н.
Г. /ищец/ - дъщеря; Б. Н. Д. – син /починал/.
Със саморъчно завещание от 23.02.2018 г. /л. 8/, С. Ж. Г., в
присъствието на сина си Б. Н. Д., завещава собствената си идеална част от
апартамента, в който живее на ***, на внучката си Н. Б. Н., с условието докато
е жива да живее там и снаха и С. В. да се грижи за нея.
От Удостоверение за данъчна оценка изх. № Д0006302/19.10.2021 г.,
издадено от Община Шумен /л. 16/ се установява, че данъчната оценка на
процесния имот е 41 922.20 лв., а на спорните 2/6 ид. ч. – 13 997.40 лева.
С Протокол от 02.08.2021 г. на Нотариус, рег. № 717, с район на
действие РС Шумен, по молба на Н. Б. Н., рег. № *** г. /л. 10/, саморъчното
завещание е обявено, а с рег. № *** г. е вписано в Служба в служба по
вписвания гр. Шумен.
По делото е приета кореспонденция по Фейсбук /размяна на електронни
съобщения - имейли/ между ищцата и внучките на завещателката С. Ж. Г. - Н.
Б. Н. /ответница по делото/ и Севдлина Б. Н. /сестра на ответницата/. Според
ЗЕДЕУУ всяко съдържание, представено в електронна форма – каквото е и
имейлът, представлява електронен документ. Електронният документ
обективира електронни изявления – словесни изявления в цифрова форма.
След като страна по делото е направила електронно изявление, съдържащо се
в електронен документ, се приема, че писмената форма е спазена (чл. 3, ал. 2
ЗЕДЕУУ). Ето защо електронният документ може да бъде представен и приет
като доказателство, но за да има формална доказателствена сила, т. е. за да се
счита установено, че изхожда от страната, изпратила мейла и изразява
нейната воля, той трябва да е подписан с електронен подпис, равностоен на
саморъчния. Не всеки електронен подпис е тъждествен на саморъчния. При
всички случаи значение на саморъчен подпис има т. нар. квалифициран
електронен подпис - електронен подпис, който се основава на квалифицирано
удостоверение за електронен подпис, издадено от доставчик на
квалифицирани удостоверителни услуги. Ако електронният подпис не е
3
квалифициран би имал значение на саморъчен, само ако страните са
постигнали предварителна договореност за това и само в отношенията между
тези страни. Дори електронното съобщение да не е подписано с
квалифициран електронен подпис, то не следва да се счита „правно нищо” и
не следва да бъде игнорирано - в този смисъл са Опр. № 169/06.04.2017 г.,
ЧТД №672/2017 г., 1 т. о. на ВКС; Опр. № 527/21.11.2018 г., ТД № 1278/2018
г., 1 т. о. на ВКС. Следователно ако страна представи неподписана с
квалифициран електронен подпис, както е в настоящия случай, електронна
кореспонденция съдържаща изгодни за нея и изходящи от насрещната страна
изявления, е възможно в сроковете по ГПК (чл. 184, ал. 2, респ. чл. 193, ал. 1
ГПК) насрещната страна да оспори истинността, като възрази, че
електронните писма не са изпратени от отразените в тях изпращачи или че от
посочените имейл адреси не е разменяна изобщо такава кореспонденция. В
общия случай истинността на електронен документ следва да бъде оспорена
до приключване на съдебното заседание, в което той е бил представен - чл.
193, ал. 1 ГПК. Ако насрещната страна не оспори в срок приложена
електронна кореспонденция, представените и приети като доказателства по
делото електронни изявления, макар и неподписани с квалифициран
електронен подпис, следва да бъдат считани за електронно изявление с
безспорно авторство и следва да имат доказателствена стойност. Щом
страните не спорят за авторството/титуляря на съдържащите се в имейлите
електронни изявления и за тяхното получаване, то тези изявления могат да
служат като доказателство за сключената между страните правна сделка и за
нейните параметри - в този смисъл е Опр. № 414/10.05.2012 г., ТД № 852/2011
г., 1 т. о. на ВКС. Предвид, че в настоящия случай, приложена и приети като
доказателства по делото от ищцата електронна кореспонденция, макар и
неподписани с квалифициран електронен подпис, не е оспорена в срок следва
електронните изявления да бъдат считани с безспорно авторство и следва да
имат доказателствена стойност. От тези изявления се установява, че в имейл
от 08.07.2021 г., 15.48 ч. ищцата заявява на ответницата, че след като има
прехвърлен на нейно име апартамент срещу гледане е длъжна да си поеме
отговорностите, на което Н. отговаря, че няма нищо прехвърлено на нейно
име, но са си поели отговорностите и полагат всички необходими грижи, като
предлага, ако ищцата иска апартаментът да бъде прехвърлен на нейно име - тя
да гледа завещателката. Отговорът на ищцата е, че след като не могат да се
4
справят с полагането на грижи за завещателката иска да и пратят
доказателство, че са „анулирали дарението срещу гледане“ и тогава може да
напусне работа и да гледа майка си. В предходен имейл от 03.02.2021 г.,
ищцата заявява на сестрата на ответницата - Севдлина Б. Н., че са заставили
немощната и възрастна жена да прехвърли апартамента във време след
операция, когато някой е трябвало да я обгрижва и задава въпрос дали ще се
грижат за нея „с цел да запазят скъпоценно заграбените неща или се отказват
от това“, на което С. отговаря, че парите са честно заслужени и изработени
заради полаганите от тях грижи към завещателката.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на
свидетелите Д. Х. С. и Р. С. И., доведени от ищцата, настоящият състав на
ШРС намира за установено, че ищцата Р. Н. Г., живее постоянно в
Нидерландия, със свидетеля Р. С. И.. Последният твърди, че всяка година в
продължение на 17-18 години като се връщал в България носел храни на С.
Ж. Г. от свое име и от името на ищцата, като през другото време последната
била гледана от бившата й снаха С. и внучката С.. Узнал за завещанието
лично от завещателката. С. Ж. Г. му била казвала, че трудно я гледат и не й
обръщат внимание. Лично от нея бил уведомен за прехвърлянето на имота в
полза на малката внучка през февруари 2018 г., с цел последната да бъде
обезщетена, а срещу това прехвърлителката да бъде гледана от нея, но тя
заминала за Германия и майката - С. трябвало да я гледа. Твърди, че
прехвърлянето на имота било под давление, под настояване - със сила от С. и
С., но не са му известни обстоятелствата, при които е извършено. След смяна
на тазобедрена става и особено след мозъчен кръвоизлив 2019 г., С. Г. се
нуждаела от грижи, за което ищцата била осигурила гледачка, която заедно
със свидетелката Д. носели на прехвърлителката топла храна. С. Г. му
спеделила, че не е доволна от грижите и желае да развали договора. Според
твърденията на Д. Х. С. отношенията между С. и Н. не били много добри. За
завещанието узнала от самата завещателка, която и казала, че я изнудват да
прехвърли апартамента, като твърдяла, че ще я накарат насила и че нещо ще й
направят, или въобще няма да я погледнат, ако не прехвърли жилището.
От разпита на свидетелите доведени от ответната страна: Д. Н. К. и В. Б.
Г., настоящият състав на ШРС намира за установено, че приживе С. Ж. Г. и Н.
Г. решили да препишат частта на дядо Н. на внучката Н., която около 1.5 – 2
години живяла при баба си, но последните години живее в Германия. Д. Н. К.
5
узнала за завещанието лично от завещателката. След като направила
завещанието С. споделила на Д. Н., която твърди, че когато била в болницата
снаха й С. и внучката С. се грижели за нея, а след като вече не можела сама да
си върши къщната работа, това го правели също те двете - чистели
апартамента, перяли, гледали я, къпели я, особено интензивно след като синът
й се разболял и не можел да полага грижи за баба С. като всеки ден идвали, а
когато била болна С. спяла при нея. Възстановяването на С. Г. след
операцията за смяна на става било подпомогнато от свидетелката В. Б. -
рехабилитатор от 42 години, според която основно грижи за нея полагали С. и
Б. докато бил жив, а след това само С..
В показанията си С. М. В. – майка на ответницата, преценени по реда на
чл. 172 ГПК, с оглед евентуална заинтересованост, твърди, че със бившата си
свекърва С. Г. и с бившия си съпруг Б. Д., с който били разведени,
поддържали добри отношения. Решението за завещанието С. Г. взела
доброволно и без натиск. Твърди, че узнала за завещанието след като бабата
починала, но приживе споменала, че иска да завещае на малката и дъщеря - Н.
нейната част от апартамента на ул. ***, но не любопитствала за причината,
като същевременно твърди, че докато била жива С. Г. казвала, че иска нейния
дял да го остави на нея, но свидетелката не искала нищо защото всичко си
имала и нищо не и трябвало, като и казала, че след като иска - да го остави на
децата и. С. Г. искала С. М. да се грижи за нея, защото я имала като нейна
дъщеря, а и тя я обичала, като майка. След развода с Б. през 1996 г.,
поддържала контакт със С.. След операцията на тазобедрената става четири
месеца С. Г. била на легло и С. В. я гледала, като била плътно при нея -
живяла при нея в апартамента й. Тя не искала други хора да й готвят, а искала
свидетелката да й приготвя храната. Всяка седмица ходила да пазари, защото
болната не се движела. След това отваряли главата на С. Г., а С. В. и голямата
и дъщеря се грижели за нея, за което не им било плащано, но всички разходи
били за сметка на болната, която си плащала сметките защото разполагала със
средства.
Представени и са събрани и други неотносими към правния спор както
писмени така и гласни доказателства.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира
следните изводи от правна страна:
6
Спорът е относно валидността на завещателно разпореждане, в което
изрично е посочено, че е направено с условието докато завещателката „е жива
да живее в апартамента и снаха и С. В. да се грижи за нея“. Завещанията са
типични едностранни волеизявления по смисъла на чл. 44 ЗЗД, защото според
закона те пораждат за бенефициерите определени права. Пак според закона за
едностранните сделки се прилагат правилата относно договорите, а според
чл. 26, ал. 1 ЗЗД договорите, а следователно и едностранните сделки, са
нищожни, когато противоречат на закона. Нищожният завещателен акт е
недействителен сам по себе си не само когато са налице основанията,
посочени в ЗЗД за нищожност - чл. 26, ал. 1 ЗЗД, но и когато нарушава
разпоредбите на ЗН,. Част на основанията по ЗН за нищожност на
завещателно разпореждане са посочени по чл. 42 ЗН, съгласно която
разпоредбата завещателното разпореждане е нищожно когато е направено в
полза на лице, което няма право да получава по завещание; когато при
съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 24, съответно
чл. 25, ал. 1, и когато завещателното разпореждане или изразеният в
завещанието мотив, поради който единствено е направено разпореждането, са
противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави; същото важи и
когато условието или тежестта са невъзможни. Според правната теория по
своята правна същност завещанието е акт на безвъзмездно разпореждане с
имуществото, което е налице в деня на откриване наследството на
съставилото го лице. Въпреки тази характерна черта като безвъзмезден акт,
завещанието може да носи и възнаградителен характер. Завещателният акт
обаче не предполага престиране на имуществена облага в полза на завещателя
за в бъдеще, нито пък е негова равностойност. В този смисъл е недопустимо
завещанието да съдържа в себе си изявление, че се прави с оглед на бъдеща
имуществена облага, която не е дадена към деня на съставянето му от страна
на лицето, посочено в него като дестинатор - легатар. Завещание, съдържащо
завещателни разпореждания, с които се вменява задължение за осигуряване
издръжка или грижи на завещателя за бъдеще време от страна на лицето, в
чиято полза е направено или от трети лица, не поражда правни последици,
защото противоречи на безвъзмездния характер на завещанието. Според
съдебната практика, ако в текста на завещанието е посочено, че издръжката и
грижите са полагани преди съставянето на завещанието е налице
възнаградителен мотив и завещанието е действително, но ако е изразена само
7
надежда за бъдещи грижи, съобразно формулировката, следва да се прецени
дали се касае до възмездност или само до очакванията на завещателя – в този
смисъл е Р. № 1194/30.07.1984 г., І г. о., на ВКС.
В процесния случай настоящият състав на ШРС намира, че мотивът в
завещателното разпореждане на С. Г., поради който единствено е направено, е
еднозначно посочен „докато е жива да живее в апартамента и снаха и С. В. да
се грижи за нея“. Следователно налице е мотив и надежда за бъдещи грижи,
които завещателката да получи от трето лице /посочената в текста на
завещанието снаха С. М. В. – майка на ответницата, в чиято полза е
завещателното разпореждане/, поради което е противна на закона по смисъла
на чл. 42, хип. 3 ЗН. В тази връзка настоящият състав на ШРС не кредитира
твърдението на С. М. В., че узнала за завещанието след като бабата починала.
На първо място самата свидетелка признава за разговор със бившата си
свекърва, която предложила апартаментът на ул. ***, да бъде прехвърлен на
нейно име, защото я имала като своя дъщеря, а и тя я обичала, като майка, но
С. М. В. заявила, че не искала нищо защото всичко си имала и нищо не и
трябвало, както и че и предложила след като иска да го остави на децата,
което се и случило. На второ място самото завещание е съставено в
присъствието на бащата на ответницата и бивш съпруг на свидетелката С. М.
В. - Б. Д., за когото последната твърди, че били разведени, но поддържали
добри отношения. На трето място от приетата по делото кореспонденция по
Фейсбук /размяна на електронни съобщения - имейли/ между ищцата и
ответница Н. Б. Н., както и нейната сестра - С. Б. Н., се установява, че те не
отричат да са поели ангажимент, като убеждават ищцата, че си изпълняват
отговорностите като полагат всички необходими грижи за баба си. Дори
предлагат, ако ищцата иска апартаментът да бъде прехвърлен на нейно име -
тя да гледа завещателката, а на въпроса дали ще се грижат за нея „с цел да
запазят скъпоценно заграбените неща или се отказват от това“, С. отговаря, че
парите са честно заслужени и изработени заради полаганите от тях грижи към
баба им. На следващо място за завещателното разпореждане са били
известени не само дъщерите на ответницата, но и свидетелите Д. Х. С. –
далечна родственица и Р. С. И. – приятел на ищцата, както и Д. Н. К. – съседка
на завещателката от осмия етаж. При наличието на тези косвени
доказателства настоящият състав преценява показанията на С. М. В. в тази
част съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК с оглед възможната тяхна
8
заинтересованост, като кредитира показанията на Р. С. И., в частта в която
твърди, че С. Ж. Г. е прехвърлила имота в полза на малката внучка, с цел
последната да бъде обезщетена, а срещу това майката - С. трябвало да я гледа
докато е жива. В тази връзка съдът намира, че отношения между
завещателката и ответницата, както и поелата задължението да полага грижи
за свекърва си - С. М. В., са могли да бъдат оформени с друг вид двустранна
сделка като договор срещу гледане и издръжка и т. н., но не и със завещание.
Предвид изложеното искът се явява основателен и като такъв следва да
бъде уважен.
Относно разноските по делото:
Страните са направили искания за присъждане на разноски, като са
приложили и списъци по чл. 80 ГПК. Предвид изхода на спора на ищеца се
дължат, както следва: внесена държавна такса – 559 лв.; 13.98 лв. – държавна
такса за вписване на искова молба; 15.00 лв. – административни услуги за
издаване на удостоверение за наследници и данъчна оценка, както и
платеното адвокатско възнаграждение – 950 лв., за което е представил
доказателства.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Прогласява нищожността на саморъчно завещание съставено от С. Ж.
Г., с ЕГН **********, б. ж. на гр. Шумен, починала на 22.07.2021 г., в полза
на Н. Б. Н., с ЕГН **********, обявено на 02.08.2021 г. с Протокол, рег. №
*** г. на Нотариус Йоана Орлинова Симеонова, рег. № 177 на Нотариалната
камара, с район на действие РС – Шумен, в частта за полагащите й се по
наследство от майка й 2/6 ид. ч., по иска на Р. Н. Г., родена на 28.08.1957 г. с
адрес: Bergamnnstraat 13, 2523KP Den Haag Nederland, чрез пълномощника
адв. Б. от АК Шумен, срещу Н. Б. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен,
ул. „Северна“ № 3, вх. 3, ап. 38, тъй като изразеният в завещанието мотив,
поради който единствено е направено разпореждането, е възнаградителен за
бъдещи грижи, поради което е противно на закона, на обществения ред и на
добрите нрави, на основание чл. 42, буква ”в” ЗН.
Осъжда Н. Б. Н., с ЕГН ********** и адрес: гр. Шумен, ул. „Северна“
9
№ 3, вх. 3, ап. 38 да плати на Р. Н. Г., родена на 28.08.1957 г., сумата от
1537.98 (хиляда петстотин тридесет и седем лева и деветдесет и осем
стотинки) лв., представляваща направените по делото разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните заедно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Шумен, в двуседмичен
срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
10