Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.П., 17.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
П.СКИ РАЙОНЕН СЪД, V гр.състав, в публично съдебно
заседание на 18.09.2019 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при
участието на секретаря Наталия Н., като разгледа докладваното от съдия Видолова
гр.д.№ 3791 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439 от ГПК вр. с чл. 124 от ГПК.
Постъпила е искова молба от И.П.П. от гр. П., против „Топлофикация-П.“
ЕАД, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите от:
1363.85лв. главница, 693.65лв. – лихва за периода 21.08.2013г. до 24.08.2018г.,
разноски по изпълнителното производство, дължими към 24.08.2018г., за които
суми е било образувано изп.дело
20157560400720 по описа на ЧСИ Ц.Н., поради изтекла погасителна давност
на задължението, считано от 24.08.2015г. до 24.08.2018г. Твърди, че последното
изпълнително действие е било на 24.08.2015г., след което е настъпила перемпция
по изпълнителното дело, по което първоначален длъжник е бил неговият
наследодател П.И.П.Твърди, че на 10.08.2018г., ЧСИ е установил, че длъжникът П.И.П.е
починал, и е конституирал ищеца - като син, и съпругата на длъжника – А.П.,
впоследствие поч. на 29.10.2018г. и оставила само ищеца за наследник. Моли съда
да признае недължимост на посочените вземания, претендира разноски.
Ответникът оспорва иска като недопустим, счита, че с
конституирането на нови длъжници – наследници на първоначалния, изпълнителното
производство се снабдява с нови субекти и спрямо тях започват да текат нови
давностни срокове. Счита, че е предприемал действия по принудително изпълнение
вкл. възлагане на действия по чл. 18 от ЗЧСИ, които са прекъсвали давността.
Моли съда да отхвърли предявения иск, претендира разноски.
Съдът като прецени събраните в хода
на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. 4389/2013г.
на ПлРС, на 21.08.2013г., „Топлофикация-П.“ ЕАД, е подал в качеството на
кредитор заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК против П.И.П., наследодател на ищеца И.П.П. в настоящето производство /съгл.
у-ние за наследници на л. 63 от делото/, и по заповедното производство е
издадена Заповед за изпълнение № 2630/22.08.2013г., която след връчването
ѝ лично на длъжника, е влязла в
сила на 10.09.2013г. и по нея е издаден изпълнителен лист на 04.11.2013г. Той е
послужил на кредитора за образуване на изпълнително дело № 720/2015г. на ЧСИ Ц.Н.
с рег.№ 756 с район на действие-Окръжен съд П., на 30.06.2015г. С молбата за
образуване на изпълнително дело кредиторът е посочил, че е налице частично
плащане на задължението, посочил е каква сума от изпълнителния лист претендира,
и е възложил на ЧСИ правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ, поискал е опис на движими
вещи в дома на длъжника, налагане на възбрана на жилището му. ПДИ по изп.д. 720/2015г.
е връчена на длъжника на 07.07.2015г. ЧСИ е изготвил справки за имуществото на
длъжника. На 17.07.2015г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до НОИ РУСО за
налагане на запор на получаваната от длъжника пенсия, по който, съобразно писмо
на ТП на НОИ П. от 22.07.2015г. не е предприето изпълнение, поради несеквестируемост
на дохода. На 24.08.2015г. ЧСИ е отправил искане за вписване на възбрана върху
собствен на длъжника имот, която, съобразно отбелязването, е вписана с вх. рег.
№ 13209/03.09.2015г. на Служба по вписванията гр. П.. Следващите действия на
взискателя са били на 26.03.2018г., когато е депозирана молба за налагане на
запори върху банкови сметки и доходи на длъжника. На 10.08.2018г., след справка
в НБД Население, ЧСИ е констатирал, че длъжникът е починал и е спрял
производството по изп.дело, като същевременно е конституирал наследниците на
длъжника – ищецът - син и А.И.П.-съпруга, и е изпратил ПДИ до тях. Следва да се
отбележи, че искане за възобновяване на производството и конституиране на нови
длъжници не е правено от взискателя, както и впоследствие няма изрично
разпореждане на ЧСИ за възобновяване на производството. Впоследствие на 16.11.2018г. взискателят е
направил отново искане на запор върху сметките на починалия длъжник, а ЧСИ е
наложил запор на сметките на А.И.П. в Банка ДСК. На 15.01.2019г. Банка ДСК е
отговорила, че не е установила наличие на банкови сметки на този длъжник. Това
е и последното отразено действие по изпълнително дело № 720/2015г. на ЧСИ Ц.Н..
На 06.06.2019г., ищецът, като единствен наследник на П.И.П., поч. на
07.06.2016г. и на А.И.П., поч. на
29.10.2018г., е предявил настоящия иск за установяване недължимост на вземането
поради погасяването му по давност за периода от 24.08.2015г. – 24.08.2018г.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достига до следните правни изводи: Предявеният в настоящото производство
отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 439 вр. с чл. 124 ал.1
от ГПК. Налице е изпълнително производство, по което се провеждат изпълнителни
действия, непрекратено с надлежен акт от съдебен изпълнител, чието провеждане
следва да се съобрази от съда при преценка на давността за вземанията. В
случая, погасителна давност е започнала да тече от влизане в сила на заповедта
за изпълнение по чл. 410 от ГПК - на 10.09.2013г., като тя е била прекъсната със
започване на изпълнителния процес по изп.д. № 720/2015г. - на 30.06.2015г., по
което в молбата за образуване е налице искане за извършване на конкретно
изпълнително действие - опис на движими вещи в дома на длъжника, както и възлагане
на ЧСИ на правомощия по чл. 18 ЗЧСИ. Следващо прекъсване е имало на 22.07.2015г.
– запорът на пенсията на длъжника, независимо, че върху нея не е имало реално
изпълнение. Прекъсване е имало и на 24.08.2015г., и на 03.09.2015г. – на
първата дата - с искането от ЧСИ за налагане на възбрана, а на втората дата – с
реалното ѝ налагане, чрез вписването на възбраната по партида на
длъжника. Впоследствие длъжникът е
починал, но това е било констатирано от ЧСИ на по-късен етап. Преценката на
съда относно прекъсване на давността е обвързана от задължителното тълкуване,
дадено в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, касаещо именно приложението
на института на давността в изпълнителния процес. Прието е с него, че давността
се прекъсва при образуването на изп. дело, когато е поискано приложение на
определен изпълнителен способ, на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД, и
многократно - с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ, независимо
дали изпълнителното действие е предприето по молба на взискателя или служебно
по инициатива на съдебния изпълнител /когато, както в случая, е налице възлагане
по чл. 18 ЗЧСИ/. Следователно, давността се прекъсва не с факта на самото
образуване и съществуване на изпълнителното производство, а с извършените по
него принудителни действия. Като действия по изпълнението, водещи и до
прекъсване на давността са изброени неизчерпателно - запор, възбрана,
присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и
извършване на продан, като нямат характер на такива - образуване на изп. дело,
изпращане и връчване на ПДИ, проучване имуществото на длъжника, изготвяне на
справки, набавяне с документи, извършване на разпределение, назначаване на
експертизи и др.
За периода 03.09.2015г. – 03.09.2017г. по делото не са
извършвани никакви действия от взискателя или от ЧСИ, поради което то е било
преремирано, независимо от липсата на нарочно постановление за прекратяването
му от ЧСИ на тази дата /в т.см. напр.
Решение № 223 от 12.07.2011 г. на ВКС по т. д. №
124/2010 г., II т. о., ТК/. Без значение са всички последващи изпълнителни
действия, извършвани от ЧСИ, т.к. те са били по перемирано вече дело, което е
било и спряно поради смъртта на длъжника. От започването на новия срок на
давността - 03.09.2015г./последното изпълнително действие/ до предявяване на
иска на 06.06.2019г. обаче, не е изтекъл 5 годишен давностен срок за погасяване
на вземането на ответника. Следва да се отбележи, че предметът на делото,
очертан от самият ищец, е изтичането на давностен срок за периода 24.08.2015г. до
24.08.2018г., поради което от приетата от съда дата - 03.09.2015г., от която
срокът е почнал да тече, до крайната дата, посочена от самия ищец - 24.08.2018г.,
е изтекъл още по-къс срок.
Спорно по делото е дали по отношение на исковата
претенция следва да се приложи кратката тригодишна давност, доколкото
наследодателят на ищеца не е подал възражение по реда на чл.414 ГПК и вземането
на ответника не е установено със съдебно решение или с петгодишната давност по
реда на чл.117, ал.2 ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В случая
има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г. постановява, че ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години,
като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г., е предвиждала
същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия. При
влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950 г.,
действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал
заповедното производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за
издаване заповед за изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и
само в случай, че молбата бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя
няма такова действие /арг. чл. 156г ЗГС отм./ Понастоящем в заповедното
производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на
специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали
вземането е спорно, и която съставлява съдебно изпълнително основание /арг. чл.
404, т. 1, предл. 3 ГПК/. Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение –
същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните.
В този смисъл е и постановеното Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., според което влязлата в сила заповед за
изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните
сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на
задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били
известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до
изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи
на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно
очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното
производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по
чл. 439 ГПК, макар да не е било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални
норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера
на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до
степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения.
Същевременно вземането за периодични плащания, установено с решение,
постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение
срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че
същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу
заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила, това би създало
ситуация, в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да
зависи от процесуалното поведение на длъжника. По изложените съображения
настоящия съдебен състав намира, че погасителната давност за вземанията е
общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117 ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в
настоящия случай, в който издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
която е влязла в сила на 10.09.2013г., а последното изпълнително действие по
издадения по нея изпълнителен лист, е било на 03.09.2015г.
Съдът отчита, че е многобройна и съдебната практика,
която, базирайки се на отменения ГПК, сочи, че правните последици на акт по чл.
242 от ГПК /отм./, не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия
процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117 ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок
за погасяване на вземането, предмет на това производство, и разпоредбата
на чл. 117 ал. 2 ЗЗД не намира
приложение. При това положение се приема, че вземанията за лихви се погасяват с
краткия погасителен срок по чл. 111 б. в от ЗЗД. В случая обаче, съдът намира,
че тази практика е неприложима, т.к. не се касае за издаден по стария ред
изпълнителен лист, а за изпълнителен лист по акт, приравнен на съдебно решение,
на основание изложеното по-горе, и че за всички вземания по този изпълнителен
лист, давността е петгодишна по правилото на чл. 117 ал. 2 от ЗЗД.
С оглед на всичко дотук изложено, съдът намира, че не
е налице погасяване по давонст на вземанията по изпълнителния лист от
04.11.2013г., издаден по ч.гр.д. 4389/2013г. на ПлРС, по който е образувано изп.дело 20157560400720 по описа на ЧСИ Ц.Н.,
перемирано, че предявеният отрицателен установителен иск се явява изцяло
неоснователен, и като такъв следва да се отхвърли на посочените основания, а не
на основанията, посочени като възражения на ответника.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал. 3 и
8 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника
направените от него деловодни разноски, в определен от съда размер на 100лв. -
юрисконсултско възнаграждение, поради ниската фактическа и правна сложност на
делото и провеждането му в едно открито съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.П.П. с ЕГН ********** ***,
иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124 от ГПК, за признаване на установено,
че И.П.П. не дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, сумите от: 1363.85лв. главница, 693.65лв. – лихва за
периода 21.08.2013г. до 24.08.2018г., разноски по изпълнителното производство,
дължими към 24.08.2018г., за които суми е било образувано изп.дело 20157560400720 по описа на ЧСИ Ц.Н., поради
изтекла погасителна давност на задължението, считано от 24.08.2015г. до
24.08.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 и 8 от ГПК, И.П.П. с ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ П.”
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, деловодни
разноски в размер на 100.00лв.
Решението подлежи на обжалване пред П.ски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: