РЕШЕНИЕ
№ 667
гр. В., 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IX СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Камелия В.
при участието на секретаря Димитричка Д. Г.
в присъствието на прокурора Ж. Ем. Е.
като разгледа докладваното от Камелия В. Гражданско дело №
20233100100915 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.2в, ал.1, т.2 ЗОДОВ от Е. Й. П. Б.
срещу ПРБ за осъждането на ответника да й заплати 160 000 лева,
претендирана като обезщетение за причинени неимуществени вреди, в
резултат нарушаване на правото на ЕС при извършване на предварителните
проверки по водене на ЧНД №4234/2022г. по описа на ВРС и ЧНД №1258/
2023г. по описа на ВРС, от които 60 000 лева във връзка с воденото ЧНД
№4234/2022г. по описа на ВРС и 100 000 лева във връзка с воденото ЧНД
№1258/2023г. по описа на ВРС.
В исковата молба се твърди, че срещу ищцата без нейно знание и
изслушване били образувани преписки в Първо РУ В., като по тези преписки
впоследствие били заведени ЧНД №4234/2022г. по описа на ВРС и ЧНД
№1258/ 2023г. по описа на ВРС за принудително лечение на ищцата по ЗЗ.
Ищцата счита, че нейни съседи от жилищната кооперация, в която
живее на ул.**** са осъществили нерегламентирани контакти в Първо РУ и
ВРП, както и че са организирали подписка с цел ищцата да бъде отстранена
от жилището си чрез постановяване на принудително лечение по ЗЗ. Сочи, че
не е била допускана в жилището си и в кооперацията, където е то. Била
1
държана с часове на улицата, била гонена от магазините и не можела да си
купи хляб. Не й бил даден ключ от домоуправителя на кооперацията за
входната врата на кооперацията, което я поставяло в особено тежко
физиологично състояние , тъй като била със сериозни здравословни
проблеми, изискващи често ползване на тоалетна. Поради поведението на
съседите й, подкрепяно от П. и полицейските органи, достъпът й до
жилището й, вкл. и за удовлетворяване на физиологичните си нужди, бил
препятстван. Счита, че от полицията умишлено бил призован нейния брат
Е.П., тъй като трябвало да се осигури оплакване от близък роднина, за да се
осигури основателността на прокурорското искане за настаняване за
принудително лечение. Сочи, че самата тя нито веднъж не е била изслушана
от полицейските органи или П. и в двете производства. Твърди, че било
нарушено правото на ищцата по чл.8, §1 от Д. /ЕС/ 2016/343. Нарушено било
правото й на справедлив съдебен процес, били нарушени презумпцията за
невиновност и забраната за дискриминация, правото на особена закрила на
лицата с физически увреждания или психически разстройства. Нарушена
било правото на зачитане на човешкото достойнство. Била инициирана
подписка от съседите за принудително настаняване на ищцата за лечение по
ЗЗ. Било налице нарушение на чл.5, §2 ЕКЗПЧОС – без нейно знание бил
провеждан процес на полицейска проверка под наблюдение на прокурор, при
който съседите изнесли данни, несъответстващи на истината и застрашаващи
ищцата от прилагане на принудителна мярка –експертиза. При
предварителния процес на проверката умишлено били игнорирани данните и
доказателствата в полза на ищцата, а били подсилвани и подкрепяни
умишлено създавани затруднения за ищцата да живее нормално. В процес бил
привлечен неин роднина без тя самата да била търсена. От полицията и П.
било организирано и подкрепяно срещу нея обществено поведение на
социално отхвърляне и омраза. П. провела производството и без мотиви при
укриване на доказателства в полза на ищцата преценила, че е налице
социалния критерий и внесла искане за принудително лечение на ищцата.
Заключението по проведената по делото СПЕ било, че не е налице
медицинския критерий за принудително лечение. Установено било, че ищцата
страда от Разстройство на личността и поведението. Въпреки, че експертното
заключение било служебно известно на ВРП и показанията на свидетелите, че
не е агресивна срещу нея отново било заведено производство за
2
принудително лечение по ЗЗ - ЧНД №1258/ 2023г. по описа на ВРС при
абсолютно игнориране на личността й и нарушаване на основните й права за
невиновност. Цялото производство до момента на съдебното такова било
проведено при пълно неинформиране на ищцата и при манипулация на тежка
манипулация с личните й данни. Твърди се съществено нарушение на членове
1, 2,3, 4, 5,6,7, 8, 127, 20,21, 25, 26, 35, 41 на Хартата на основните права на
ЕС. Използвайки неправилно механизмите на предварителното проучване
относно наличието на медицинския критерий за принудително лечение П. е
щяла да лиши ищцата от свободата й, щяла да наруши правото й на живот,
само заради затварянето й за изследване и провеждане на експертиза. Излага
се, че била приготвена линейка, която я очаквала, а прокурорът бил забелязан
от свидетелите да разговаря фамилиарно с лицето, което било един от
инициаторите на производството по принудително настаняване за лечение на
ищцата. Твърди се, че ищцата следствие на всичко изложено и към момента е
в изключително чувствително емоционално състояние, в непрестанен страх от
неизвестното, от властта, не може да спи, непрекъснато мисли за опасността
да бъде вкарана в лудница – професионалният домоуправител. Той
нееднократно нарушавал и ограничавал свободното ползване на
собствеността ищцата като отказал да й предаде ключ за входната врата,
поради и което на ищцата се налагало да звъни на съседите си, което
поведение впоследствие послужило за оплакване от тяхна страна срещу нея.
Отделно стояла часове наред пред дома си без да може да влезе, което често
било в зимните периоди, в тъмната част от деня. Всичко това трябвало да
бъде предмета на обективната проверка на П., а не да бъде толерирано.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна П. е депозирала отговор по
иска, в който е изразено становище за недопустимост и неоснователност на
същия.
Излага се, че посочените от ищцата нарушения не могат да бъдат
свързани с правото на ЕС, като по своята същност те не представляват
нарушения и на българските закони. Сочи се, че всички твърдени нарушения
са свързани с извършвани проверки от прокурори за установяване липсата
или наличието на основания за упражняване на правомощието на ПРБ за
иницииране на съдебен процес, в който да се установи налице ли е
необходимост от провеждане на процедура по ЗЗ по отношение на ищцата.
Тези проверки били образувани по подадени във ВРП сигнали, в които се
3
твърдяла необходимост от провеждане на такава процедура. Сочените
разпоредби от ищцата нямали отношение към фактическите й твърдения, тъй
като същата не била изложила конкретни факти, които да бъдат подведени
като твърдения за неизпълнение на българската държава по посочените от нея
от Хартата на основните права на ЕС. Разпоредбите били посочени от ищцата
с бланкетно изявление, че са нарушени. Твърди се, че не е налице
фактическия състав отговорността по чл.2в, ал.1, т,2 ЗОДОВ. Сочи се, че
ищцата не е уточнила кои конкретни норми на правото на ЕС са нарушени, по
какъв начин ответника е нарушил тези норми, в какво конкретно се изразява
нарушението и, какви по вид вреди са причинени от кои конкретни актове на
ответника. Липсвало обосноваване на наличието на причинно-следствена
връзка между акта, действието/ бездействието и вредата, претърпяна от
ищцата. Излага се, че липсват представени доказателства, че ПРБ е
игнорирала личното изслушване на ищцата преди реализиране на
правомощията си за иницииране на съдебен процес по чл.157 ЗЗ. Твърди се,
че представители на ответника са дали указания за лично изслушване на
ищцата в хода на извършваните по жалбите проверки. Излага се, че дори и по
някаква причина такова изслушване да не е било проведено, следвало да се
има предвид, че проверките преди реализиране на правомощията на ПРБ по
ЗЗ се извършват единствено и само за защита на интересите на лицата, срещу
които са подадените сигнали. В него се давали правомощия на прокурора
дали инициира съдебно производство, чиято цел е да установи дали са налице
социалния и медицински критерий за принудително настаняване на едно лице
за лечение. В съдебното производство съгласно чл.158,ал.5 ЗЗ лицето, чието
настаняване се иска се разпитва лично , с което се гарантирало и правото му
на ефективни средства за защита и справедлив съдебен процес, визирано в
ХОПЕС. В това производство ПРБ била единствената страна, която може да
поиска назначаване на СМЕ. Решението за начина на извършване на
експертното изследване се вземало от съда като задължително се изслушвало
становището на вещото лице. Сочи се, че до момента на иницииране на
съдебното производство не може да се говори за съдебен процес, а след
образуване на съдебното производство, решаващият орган е съда, поради и
което няма как ПРБ да е допуснала нарушаване на чл.47 ХОПЕС. Нямало
представени доказателства, а и нямало твърдения как точно ПРБ е нарушила
правото на живот на ищцата, в какво точно се състои упражнените от
4
ответника изтезания и нечовешко унизително отношение, нито с какво е
нарушено правото на ищцата на свобода и сигурност. По отношение на
сочените нарушения на чл.7, чл.8, чл.20 и чл.25 ХОПЕС се излага, че няма
доказателства как ПРБ е разгласявала тези обстоятелства, как е нарушила
равенството пред закона, в какво се изразява дискриминационното
отношение. Твърди се, че ПРБ не е разгласявал и обсъждала лични данни,
лични качества и начин на живот на ищцата като инициирането на съдебното
производство и задаването на въпроси на свидетелите в него не представлява
разгласяване на лични данни, качества и начин на живот. По твърденията на
ищцата за нарушение на чл.17 ХОПЕС като нарушеното право на собственост
се изразявало в това, че П. толерирала спирането на електричеството в нейния
дом като по този начин се била намесила недопустимо в мирното ползване на
нейната собственост, се излага, че представени доказателства в този смисъл
няма, както и че ПРБ е нямала и никога не е имала достъп и контрол върху
електроразпределителните източници в страната. Липсвали доказателства и
по твърденията на ищцата да е оставала да нощува на улицата и по какви
причини, както и такива ответникът да е осъществил нарушения на правото
на собственост на ищцата и така да й е причинил вреди. По твърденията за
нарушения на чл.26 ХОПЕС при умишлено укрита информация и
немотивирано искане до съда за иницииране на производство по ЗЗ се сочи
наличие на противоречие, тъй като не ставало ясно дали в двете производства
са участвали различни представители на П., като информацията станала им
служебно известна не се разпространявала, включително и на техни колеги.
Твърди се, че прокурорът инициирал чнд №2470/2023г. не бил запознат с
материалите по чнд №4234/2022г. и в частност с изготвената по последното
експертиза. СПЕ се назначавала задължително и не можело да се ползва вече
изготвена такава по друго производство. Сочи се, че липсват доказателства по
декларативните твърдения на ищцата за нарушаване на чл.35 ХОПЕС-
закрила на здравето. Твърди се действията на ПРБ по иницииране на двете
производства не само не нарушават закрилата на здравето на ищцата, а точно
обратното целили да й осигурят достъп до здравна профилактика и
медицински грижи. Излага се, че твърденията за нарушения на чл.41 и чл.42
ХОПЕС са общи и декларативни и липсват представени доказателства по тях.
Излага се, че твърденията за нарушения на чл.45 ХОПЕС са общи и
декларативни и липсват представени доказателства по тях. Като нарушение
5
на това право ищцата посочила настаняването й в стационар за изследване.
Липсвали доказателства ищцата да е била настанена в стационар за
изследване, а на следващо място се сочи, че съдът определя формата на
провеждане на експертизата съгласно разпоредбата на чл.159,ал.1 ЗЗ.
Твърденията за нарушение на чл.47 ХОПЕС се сочат също за декларативни.
Излага се, че ПРБ не може да осигури справедлив или несправедлив съдебен
процес, тъй като тя е страна в съдебното производство. Правото на
справедлив съдебен процес и ефективни средства за защита са права,
свързани със задължението на съда. По отношение на соченото нарушение по
чл.50 ХОПЕС се излага, че процедурата по ЗЗ е охранителна и цели
осигуряване на медицински грижи като няма осъждане и наказание. Исковата
претенция се оспорва и по размер с твърдения за прекомерност. Отправя се
искане за отхвърляне на иска.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда
на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира от фактическа и правна страна
следното :
Д. отговаря за вредите, причинени от достатъчно съществено
нарушение на правото на ЕС съгласно разпоредбата на чл.2 в ЗОДОВ.
За ангажирането на отговорността на Д в тази хипотеза съобразно
редица решения на СЕС /решения по дела С-6/90 и С-9/90; С-46/93 и С-48/93;
С-5/94; С-224/01; С-160/14 и др. / следва да са налице три условия, при които
увредените частно-правни субекти имат право на обезщетение, а именно: 1.
нарушената правна норма да предоставя права на частноправни субекти; 2.
нарушението да е достатъчно съществено; 3. да съществува пряка причинно-
следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда. Според СЕС
едно нарушение на общностното право е явно и съществено, винаги когато е
продължило въпреки постановяването на решение, установяващо твърдяното
неизпълнение на задължение, на решение по преюдициално запитване или на
трайно установена практика на Съда в опредЕ. област.
По иск за обезщетение за вреди от нарушение на правото на ЕС
материално-правно легитимирана да отговаря е Д, в лицето на съответния
орган, извършил нарушението. Отговорността на Д не зависи от това кой е
органът, който е извършил нарушението. То може да бъде извършено от
административен, правораздавателен или законодателен орган.
По същество ищцата претендира нарушение на правото на ЕС от
страна на П. на **** във връзка с проведените две производства по реда на
чл.155 от ЗЗ срещу нея, по които са образувани ЧНД №4234/2022г. по описа
на ВРС и ЧНД №1258/2023г. по описа на ВРС, които са приети за послужване
по настоящото дело. От материалите по тях се установява следното :
6
ЧНД №4234/2022г. по описа на ВРС е образувано по предложение на
прокурор от ВРП на 24.10.2022г., в което е посочено, че са налице данни за
наличие на социален критерий с оглед подадени сигнали от съседи, че Е. Б.
имала неадекватно поведение- била неконтактна и говорила за неща, нямащи
връзка едно с друго, действията й били болестотворно мотивирани,
ежедневно складирала в дома си купища боклуци от казаните за смет, с които
действия поставяла под опасност здравето на околните като е поискано
провеждането на СПЕ за установяване дали тя страда от някое от посочените
в чл.146, ал.1 ЗЗдр. Заболявания с оглед евентуалното й задължително
настаняване за лечение. Е. Б. е призована за участие в съдебното
производство. Същата е изслушана в съдебно заседание. Разпитани са
свидетели -съседи и брата на ищцата. Проведена е СПЕ. С Решение
№1510/14.11.2022г. искането на ВРП за настаняване на Е. Б. за задължително
лечение е оставено без уважение, поради липса на установена чрез
назначената експертиза психиатрична симптоматика, която да сочи за
наличието на психично заболяване, визирано в нормата на чл.146 ЗЗ, което до
води до наличието на медицински критерий за настаняване за задължително
лечение.
ЧНД №1258/2023г. по описа на ВРС е образувано по предложение на
прокурор от ВРП на 22.03.2023г., в което е посочено, че са налице данни за
наличие на социален критерий предвид събраните данни по преписка вх.
№2471/2023г. по описа на ВРС като е поискано провеждането на СПЕ за
установяване дали тя страда от някое от посочените в чл.146 ЗЗдр.
заболявания с оглед евентуалното й задължително настаняване за лечение. Е.
Б. е призована за участие в съдебното производство. Същата е била
изслушана и представлявана от адв.М. Д.. На 25.04.2023г. е постъпила молба
от Б.К.Н., с която е същият е направил изявление за оттегляне на жалбата му
с срещу Е. Б., тъй като в поведението й се наблюдавала огромна промяна и тя
не нарушавала реда на етажната собственост, държала се като съвестен
гражданин и платец. Разпитани са свидетели -съседи. С протоколно
определение от проведено с.з. на 26.04.2023г. производството по делото е
прекратено поради събраните доказателства, от които се е установило, че
липсва социален и медицински критерий за настаняването на лицето за
принудително лечение.
Инициираните процедури срещу ищцата се по реда на чл.155 и сл. от
ЗЗ. Съобразно законодателната уредба лицата с психични разстройства,
трайна психическа увреда в резултат на психично заболяване, с умерена,
тежка или дълбока умствена изостаналост, лица с нарушения на психичните
функции, затруднения в обучението и трудности в адаптацията, нуждаещи се
от специални здравна грижи и подкрепа подлежат на задължително
настаняване и лечение, ако поради заболяването си могат да извършат
престъпление, което представлява опасност за близките им или околните, за
общество или застрашава сериозно здравето им. Задължителното настаняване
и лечение на тези лица се постановява с решение от районния съд, като
7
искане за това прави прокурорът или ръководител на съответно лечебното
заведение. Прокурорът може да бъде сезиран от всяко заинтересовано лице.
Последното обосновава извод, че на правото на всяко заинтересовано лице да
подаде сигнал съответства задължението на П. при наличие на данни за
социален критерий за опасност в поведението на определен субект да бъде
извършена проверка за наличие на медицинския критерий, което следва да се
осъществи по реда на чл. чл.155 ЗЗ от съда в нарочно предвидено
производство. Внасянето на предложението от прокурора не се предшества
от задължението му да уведоми това лице и предоставянето му на възможност
на защита, тъй като участието и защитата му се осъществяват в рамките на
съдебното производство. Преценката за наличие на данни за социален
критерий и внасянето на предложение в тази връзка в съда е в изключително
правомощие на П.. Наличието и на двата необходими критерия – социален и
медицински се установява от съда. В предварителната проверка,
предхождаща внасяне на предложението е съда, прокурорът не разполага с
правомощие да изследва психическото състояние на лицето, срещу което е
подаден съответния сигнал.
Всичко изложено сочи за липса на претендираните нарушения от
ищцата.
Не са налице данни представител на П. да е участвал в твърдяното
умишлени действия на съседите на ищцата тя да бъде отстранена от
жилището, в което живее или в посочените в исковата молба „корупционни
отношения“ . От самите твърдения на ищцата става ясно, че не й е бил
предоставен ключ за вратата на входа, което е възпрепятствало достъпа до
жилището й. Подаването на сигнал до П. от съседите срещу нея се
установява, че е резултат на обстоятелството, че същата е складирала вещи,
събрани от контейнери с боклук, поради и което в общите части на блока, в
който живее се е носела миризма. В тази насока свидетелства Р.Й., която има
почистваща фирма и е била наета да почисти апартамента през месец април
2023г. и която излага, че Е. е клошарка, както и свидетелката Ц.Я., която е
посетила имота след първото съдебно производство и която разказва, че на
нея не й миришело лошо, но съседка която слизала по стълбите покрай
апартамента на ищцата запушила носа си.
Личното участие на ищцата и ползваната от нея адвокатска защита в
двете образувани съдебни производства по ЗЗ изключва твърдяното на
нарушение на чл.8, §1 от Директива 2016/343, прокламиращ правото за
участие в съдебния процес.
Фактът, че срещу ищцата не е приложена процесуална принуда, същата
не е била арестувана, задържана или ограничена по какъвто и да е било
начин, поради и което посоченото нарушение на чл.5, §2 ЕКЗПЧОС,
предвиждащ правото на арестуваното лице да знае основанията за арестуване
и обвиненията спрямо него и съответно чл.45 ХОПЕС относно правото на
свободно движение и пребиваване, е несъстоятелно
8
Не се установяват твърдените нарушения на чл.1, 2, 3, 4,5,6,7,8 20,
21,25, 26,35 и 41 от Хартата на основните права на ЕС. Част от посочените
разпоредби се посочват да са нарушени, обвързано с неинформирането на
ищцата за воденето на предварителна проверка от П. и липсата й да участва
на този етап без да са наведени конкретни факти, съответни на проведените
производства спрямо ищцата. Така чл.2 касае правото на живот и забраната
за осъждане на смърт и екзекутиране; чл. 3 касае правото на физическа и
психическа неприкосновеност и както се изясни по отношение на ищцата не е
била приложена форма на принуда, за да бъдат изследвани подобни въпроси;
чл.4 въвежда забрана за изтезание и нечовешко отношение или наказание –
липсват каквито и да е твърдения, касаещи ответната страна в тази връзка;
чл.5 предвижда забрана на робството и на принудителния труд; чл.6
прокламира правото на всеки на свобода и сигурност; чл. 7 касае правото на
личен и семеен живот, което не се изяснява да е било нарушено. Неотносими
към процесния случай са и посочените нарушения на чл.8 – прокламиращ
защита на личните данни; чл.21 – прокламиращ забраната за дискриминация;
чл.25 относно правата на възрастните хора; чл.26 касаещ интегриране на
хората с увреждания; чл.35, касаещ закрилата на здравето и чл.41, касаещ
правото на добра администрация.
Изводът е за проведени спрямо ищцата законни процедури по
предвидения ред за проверка на нейното психическо състояние като липсват
каквито и да е доказателства за накърняване на достойнството й / чл.1/ или да
е била третирана по начин, за който да се направи извод за нарушение на
чл.20 от ХОПЕС. Не е нарушено е правото й на защита и справедлив съдебен
процес по чл.47, 48 и чл.49 от ХОПЕС, както и чл.6 от ЕКЗПЧОС по вече
изложените съображения за личното й участие в съдебните производства.
Установява се, че образуваното второ производство срещу ищцата е
отново по сигнал на съсед, който впоследствие го оттегля. Фактът, че веднъж
искането на П. е било отхвърлено през 2022г. поради липсата на медицински
критерий не предпоставя забрана на извършване на повторна проверка за
наличието на социален и медицински критерий при подаден последващ
сигнал. Обстоятелството, че и двете предложения на П. не са уважени не
могат да обосноват извод за нарушение на правата на ищцата или за наличие
на неправомерно действие спрямо нея и нарушение на чл.50 ХОПЕС, който
също е неотносим, тъй като касае повторно налагане на наказание във връзка
с извършено престъпление, какъвто не е настоящия случай. П. е орган, който
следва да защитава правовия и обществен ред, който в случая се установява
да е бил нарушен от ищцата, която е имала поведение, което е смущавало
живущите в блока, където живее.
Както сочи свидетелката Р.Й., след като е изчистила апартамента на
ищцата през април 2023г. и го е ремонтирала, чистила го всяка седмица,
последната е подобрила отношенията си със съседите и те започнали да я
посещават и да й помагат. Т.е. причината за подаване на сигнали от съседите
е отпаднала, поради и което във второто заведено съдебно производство е
9
отпаднал и социалния критерий, поради което и същото е било прекратено
без провеждане на СПЕ.
За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че по делото не се
установява ищцата да е претърпяла сочените от нея неимуществени вреди,
които да стоят в причинна връзка с образуването и воденето на ЧНД
№4234/2022г. по описа на ВРС и ЧНД №1258/2023г. по описа на ВРС. И
двете разпитани свидетелки сочат, че ищцата се страхувала да не бъде
настанена в психиатрия, страхувала се и от брат си, за който счита, че е
настроил съседите срещу нея и иска да й вземе апартамента, но не познават
ищцата преди образуването на делата, нямат впечатления за емоционалното и
здравословното й състояние преди този период, за да може да се изведе, че
именно производствата са предизвикали този страх или са се отразили на
здравословното й състояние и на вътрешния й психически свят в посока
недоверчивост и неспокойство така както разказва, че се е чувствала тя
свидетелката Ц.Я. и повишаване на кръвното налягане, за което е била
заведена в болнично заведение от свидетелката Р.Й.. Не се доказва
посоченото от свидетели състояние на ищцата да е пряко свързано с
действията на П. по внасяне на предложение в съда за принудително лечение
на ищцата.
На изложените съображения съдът приема, че исковата претенция е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение на разноските :
С оглед изхода на делото ищцата следва да бъде осъдена да заплати
сумата от 10 лева за дължимата държавна такса по делото, на основание
чл.10,ал.2 ЗОДОВ.
Воден от горното съдът :
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Й. П. Б., ЛНЧ: **********, Ф.
гражданка с адрес гр.В., ул.“****“ №**** иск с правно основание чл.2в, ал.1,
т.2 ЗОДОВ срещу ПРБ за осъждането на ответника да й заплати 160 000 лева,
претендирана като обезщетение за причинени неимуществени вреди, в
резултат нарушаване на правото на ЕС при извършване на предварителните
проверки по водене на ЧНД №4234/2022г. по описа на ВРС и ЧНД №1258/
2023г. по описа на ВРС, от които 60 000 лева във връзка с воденото ЧНД
№4234/2022г. по описа на ВРС и 100 000 лева във връзка с воденото ЧНД
№1258/2023г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Е. Й. П. Б., ЛНЧ: **********, Ф. гражданка с адрес гр.В.,
ул.“****“ №**** да заплати в полза на бюджета на съда по сметка на
10
Окръжен съд-В. сумата от 10/десет/лева, представляваща дължима по
делото държавна такса, на основание чл.10,ал.2 ЗОДОВ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред ВАПС.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
11