Определение по дело №334/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 471
Дата: 6 юни 2019 г.
Съдия: Поля Стоянова Данкова
Дело: 20194300500334
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 27 май 2019 г.

Съдържание на акта

                О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

                             Гр. Ловеч,     06.06.2019 г.

                  ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав  в закрито заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета  година  в  състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

                                 ЧЛЕНОВЕ:1. ПОЛЯ ДАНКОВА                
                                        2. ПЛАМЕН ПЕНОВ

 при секретаря  ……………….   и като разгледа докладваното от съдия ДАНКОВА в.ч.гр.д.№ 334 по описа за 2019 г. на съда  и за да се произнесе съобрази:

 

Подадена е  частна жалба №1498/03.04..2019 г. от "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, район ,,Триадица", бул. „Витоша" № 146представлявано от управителя И.Ш., чрез пълномощника юрисконсулт В.Генов против  разпореждане  от 11.03.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 85/2019 г.по описа на Районен съд - Луковит, в отхвърлителната част относно възнаграждението за поръчителство и административни разходи. В жалбата се посочва,че| районният съд е излязъл извън пределите на предоставената му от законодателя компетентност в рамките на заповедното производство. За жалбоподателя, дори да се приеме, че заповедният съд дължи служебно произнасяне по въпроса за годишния процент на разходите, преценката му, че условията по процесния кредит се намират в противовес с императивни правни норми, е категорично неправилна. Заявява,че длъжникът сам е избрал при кандидатстването си за кредит от „Кредисимо" АД да обезпечи изпълнението на задълженията си по сключения между него и кредитора договор, като осигури поръчителство от трето одобрено от „Кредисимо" АД юридическо лице /имал е възможност и да избере необезпечен кредит/, съгласно раздел II „Дефиниции", т. 20 от ОУ, в случая „АЙ ТРЪСТ”. Посочва, че поръчителят се е съгласил да предостави поръчителство за задълженията при цена на услугата 99.24 лева. Изтъква се, че клиентът може да заплаща задълженията си към АЙ ТРЪСТ по начините, използвани за плащане на задълженията към „Кредисимо" АД, но въпреки че „Кредисимо" АД може да администрира плащанията от клиента към поръчителя, плащанията за услугите и риска на поръчителя не се извършват в полза на „Кредисимо" АД. Счита, че възнаграждението в размер на 109.64 лева намира основание в договора за предоставяне на поръчителство, който е сключен между „АЙ ТРЪСТ” и съответния клиент на „Кредисимо" АД, който е избрал да осигури обезпечение (поръчителство) за задълженията си по договор за потребителски кредит, сключен с „Кредисимо" АД. Конкретизира, че последното дружество се намира в договорни отношения със съответния клиент по договора за потребителски кредит и в договорни отношения с „АЙ ТРЪСТ”, но не участва в отношенията между клиента и поръчителя. Жалбоподателят посочва, че възнаграждението, дължимо от длъжника на „АЙ ТРЪСТ” за предоставената услуга не е и не може да бъде характеризирано като противоречащо на чл. 33 ЗПК,чл. 10а,ал.2,ал.3 и ал.4 от ЗПК.Заявява се,че възнаграждението е ясно и точно формулирано и заявителя не претендира общия размер на възнаграждението за поръчителство, а само частично сумата от 360.65 лева. Посочва се, че предвид липсата на писмени доказателства районния съд не е имал база да установи нищожността на клаузата, като е накърнил с произнасянето си основното право на страните на свобода на договаряне и не е зачел чл. 9 от ГПК. Моли съдът  да уважи частната жалба и да отмени атакувания съдебен акт, като уважи подаденото заявление в частта относно възнаграждението за поръчителство и административни разходи.

       Жалбоподателят е получил съобщението за изготвяне на съдебния акт на 28.03.2019г. Частната жалба е подадена на 01.04.2019 г./видно от отбелязването на товарителницата за куриерската пратка/. Следователно е спазен законовоустановения срок и  производството е допустимо.

      Ловешки окръжен съд обсъди позицията на жалбоподателя, писмените доказателства по делото и приема, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

        Със  заявление №542/05.02.2019 г.  по чл.410 ГПК „АЙ ТРЪСТ”  ЕООД е сезирал Луковитски районен съд с искане за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника М.Д.М. за парично вземане в размер  на 1000.00 лева – главница по договор за кредит, 96.34 лева – административни разноски, 360.65 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 256.71 лева – договорна лихва за периода от 20.04.2016  г. до 20.05.2017 г., 477.60 лева – наказателна лихва за периода 21.05.2016 г. до 21.01.2019 г.  и законна лихва от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, разноски – 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение и 43.83 лева държавна такса.. В т.9 от същото е посочено, че вземането произтича от договор за кредит №653657 от 20.04.2016 г. между М.Д.М. и  «Кредисимо» ЕАД-София  за сумата в размер на 1000 лева главница. Твърди се, че вземането е обезпечено с  договор за поръчителство от „АЙ ТРЪСТ”ЕООД-София-поръчител и М.Д. - потребител. Твърди, че длъжникът не е върнал предоставената му заемна сума, заедно с уговорената договорна лихва  съгласно погасителния план към Договора за кредит, както и дължимото възнаграждение на поръчителя съгласно погасителния план към Договора за предоставяне на поръчителство. Заявява, че на 20.05.2017 г. вземането е станало изискуемо, на 23.01.2019 г. заемодателят е изпратил искане за плащане до „Ай Тръст”ЕООД в качеството му на поръчител, който отговаря солидарно с длъжника пред заемодателя/последният е изпратил уведомление до длъжника за всички дължими суми/.Посочва, че в указания срок на 25.01.2019 г. поръчителят изпълнил на заемодателя всички дължими от длъжника суми, като на същата дата го уведомил за извършеното плащане, в т.ч. и встъпване в правата на кредитор на „Ай Тръст”ЕООД, вкл. и за дължимото възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 360.65  лева. Постановено е разпореждане №304/11.03.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 85/2019 г.по описа на Районен съд Луковит, с което заповедният съд  е отхвърлил заявлението за сумата от 96.34 лв. административни разноски , сумата от 360.65 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, като неоснователно.

                   Ловешки окръжен съд съобрази, че предмет на обжалване е №304/11.03.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 85/2019 г.по описа на Районен съд Луковит само в частта относно  възнаграждението за поръчителство и административни разходи. Частната жалба, разгледана по същество, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При действието на чл. 138 от ЗЗД поръчителят се задължава пред кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение, като договора за поръчителство  съществува само при действително задължение. Поръчителството е безвъзмездна сделка, т. е. поръчителят не получава възнаграждение и само при изрично договаряне на страните може да бъде включена клауза за заплащане на такова. В конкретният казус съдът констатира,че едноличен собственик на капитала на дружеството „Ай тръст”ЕООД-София е „Кредисимо”АД-София - кредитор на длъжника. Това обстоятелство  определя позицията на настоящата инстанция, че се касае за "скрито" възнаграждение за кредитора. За съда фактът, че претендираното  възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и административни разходи произтичат от договор, който е свързан с падеж на главните задължения към кредитора „Кредисимо”АД-София,  цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК. С този договор за поръчителство  се преследва забранена от закона цел-неоснователното обогатяване на кредитора и като последица се  оскъпява на кредита. Ловешки окръжен съд анализира претенцията при действие на чл. 411,ал.2, т.2 от ГПК, в рамките на обхвата на неговата дейност в заповедното производство, и счита, че искането следва да бъде отхвърлено.

                      Ловешки окръжен съд намира, искането по заявление заявление №542/05.02.2019 г. по чл.410 ГПК „АЙ ТРЪСТ”  ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК относно сумата от 96.34 лв. административни разноски , сумата от 360.65 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство е неоснователно и атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

                       

 

 

 

Водим от горното съдът

 

 

                                         О   П   Р   Е   Д   Е  Л   И   :

 

          ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №304/11.03.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 85/2019 г.по описа на Районен съд Луковит, в атакуваната част.

          Определението е окончателно.

 

 

 

 

                  

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

      

                                                                                1.

                                                            ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                 2.