Присъда по дело №326/2020 на Районен съд - Провадия

МОТИВИ към присъда по НОХД № 326/2020 г. по описа на
Провадийския районен съд, ІV-ти наказателен състав.
Производството пред Провадийския районен съд е образувано по внесен
от Районна Прокуратура- Варна обвинителен акт против В. К. М. роден на
02.08.1971 г. в гр.Варна, живущ в гр.Д., обл.Варна, ЕГН **********, за това
че на 15.05.2015 г. в гр. Д., обл. Варна, в качеството си на длъжностно лице -
нотариус, в кръга на службата си е съставил официален документ Нотариален
акт № 62, том 4, peг. № 2485, дело 335 от 15.05.2015 г. за продажба на
недвижими имоти в землището на гр. С. ПИ № 061011 в местност „Ямлата“ и
ПИ № 067008 в местност „Кюхлюка“, в който е удостоверил неверни
обстоятелства, а именно че продавачите на двата земеделски имота М. И.а И.а
и З. И. А. са собственици - наследници въз основа на Удостоверение за
наследници на И. С. И.ов и Декларация с нотариална заверка на подписите от
11.05.2015 г. от заместник кмет на Община С. И.И., в която са декларирали,
че И. С. К.Б. и И. С. И.ов е едно и също лице и това е баща им, с цел да бъде
използван този документ за доказателство на тия обстоятелства-
престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК.
В съдебните прения представителят на Районна прокуратура – Варна
поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимият да бъде признат
за виновен в извършване на престъплението, за което е бил предаден на съд и
да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер към
предвидения минимум за това престъпление. Предлага изпълнението му да
бъде отложено при условията на чл. 66 от НК.
Подсъдимият В.М. дава подробни обяснения по обвинението, заявява,
че не разбира защо той е обвиняем по делото, но потвърждава удостоверените
факти в съставения от него нотариален акт, както поддържа, че вписаните в
него обстоятелства отразяват точния смисъл на направените от страните
изявления и представените от тях документи. Категоричен е, че е провел
нотариалното дело, както във всяко друго такова нотариално производство, с
цел да провери правото на собственост на лицата, по чиято молба същото е
било образувано –М. И.а И.а и З. И. А.. Акцентира на това, че молителите по
процесното нотариално дело, са му били напълно непознати и отрича да са
съществували каквито и да е подбуди, за да действа незаконосъобразно в
техен интерес, респ. във вреда на С. Б. и неговия наследодател. При
постановяване на нотариалния акт му е била представена декларация за
идентичност на имената, подписана от М. И.а И.а и З. И. А. и нотариално
заверена от Община С., каквато била установената нотариалната практика за
установяване идентичността на имената на лице с различни имена, когато за
него няма пълен запис в НБД Население и съобразно чл. 534 от ГПК, който
урежда ползването на доказателства в охранителните производства
/представя Решение №1858/12.02.2018 г. по адм. дело №3824/2017 г. по описа
на ВАС, прието и приложено от съда към материалите по делото/. В правото
си на последна дума заявява, че в качеството си нотариус е действал
независимо, добросъвестно и при спазване на закона. Не приема обвинението
1

срещу него и моли да бъде оправдан.
Защитникът му - адв. П.Б., АК- Варна, пледира подзащитният й да бъде
признат за невинен и оправдан по обвинението, като излага доводи за
недоказаност от обективна и субективна страна.
Провадийският районен съд, в настоящия съдебен състав, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на НПК, както и доводите
на страните, намира за установено следното:
Подсъдимият В. К. М. живеел в гр.Варна и понастоящем работи като
нотариус, с район на действие Районен съд – гр.Д., с № 465 от списъка на
Нотариалната камара.С висше образование е. Не е осъждан.
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 15.05.2015 г. в нотариалната кантора на подсъдимия В. М. се явил
свид. К. В. Т., в качеството си на пълномощник на свид. З. И. А. и на М. И.а
И.а, които били сестри, с искане да бъде изготвен и заверен нотариален акт за
продажба на два земеделски недвижими имота, намиращи се в землището на
гр. С., обл. Варна, ПИ № 061011 в местност „Ямлата“ и ПИ № 067008 в
местност „Кюхлюка“. Наред с другите документи, за изповядване на сделката
свид. К.Т. представил пред нотариуса и декларация с нотариална заверка
№347 от 11.05.2015 г., подписана от свид. З.А. и от М. И.а, в която двете
декларирали, че имената на И. С. И.ов, роден на 13.01.1928 г., починал на
12.03.1974 г.- акт за смърт № 206/13.03.1074 г., съставен в гр.Варна и И. С.
К.Б., с които е вписан в документи издавани от Общинска служба
„Земеделие“ гр.С. са имена на един и същ човек, на баща им. Декларацията
била заверена от свид. И.И., заемащ длъжността заместник кмет на Община
С.. В периода 09.11.2011 г.-30.10.2015 г. свид. И.И. е изпълнявал длъжността
заместник кмет в Община С.. В качеството си на заместник кмет и на
основание чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, който
гласи:“Когато в населеното място няма нотариус или районен съд, кметът на
населеното място, което не е общински център, а ако е общински център-
кметът, заместник-кметът, секретарят на общината, както и кметския
наместник удостоверяват подписите на частни документи, които са
едностранни актове и не подлежат на вписване, подписа и съдържанието на
пълномощно по чл.37 от Закона за задълженията и договорите, както и
верността на преписи и извлечения от документи и книжа.“, свид. И.И.
извършвал нотариална дейност в ограничен размер. Той заверил за вярност
само подписите на деклараторките, а не и съдържанието на декларацията. С
квитанция № ********** от 11.05.2015 г. в Община С. била заплатена такса
единствено за нотариална заверка. Такса за машинописни услуги/написване
на декларацията не е била събрана.
Подсъдимият В. М. съставил и заверил Нотариален акт № 62, том 4, peг.
№ 2485, дело 335 от 15.05.2015 г. за продажба на недвижими имоти,
находящи се землището на гр. С. с ПИ № 061011 в местност „Ямлата“ и с ПИ
№ 067008 в местност „Кюхлюка“, в който вписал, че продавачите на двата
2

земеделски имота М. И.а И.а и З. И. А. са собственици на имотите, придобити
по наследство, въз основа на представените му документи, между които и
Удостоверение за наследници на И. С. И.ов №107 от 11.05.2015 г., издадено
от Община С. и Декларация с нотариална заверка на подписите №347 от
11.05.2015 г. от заместник кмет на Община С. - И.И.. Продавачите са
участвали в сделката чрез пълномощник, свид. К. В. Т., а купувача свид.М.Б.
участвала чрез своя пълномощник И.Г. И..
Съставеният от нотариуса нотариален акт представлявал официален
документ по смисъла на чл. 93, т.5 от НК, тъй като бил издаден по
установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му.
Същият е съставен с цел да бъде използван като доказателство за това, че е
извършена действителна сделка- продажба на недвижими имоти, находящи
се землището на гр. С. ПИ № 061011 в местност „Ямлата“ и ПИ № 067008 в
местност „Кюхлюка“, и че тези имоти са били собственост на продавачите-
наследниците на И. С. К. Б., съответно закупени от купувача свид.М.Б..
Видно от приложената по делото експертна справка: Подписите
положени в графа „Молител 1“ и „Молител 2“ в копие на „Молба“ от К. В. Т.
до Нотариус В.М. вероятно са положени от К. В. Т.. Подписите положени в
„Продавачи 1“ и „Продавачи 2“ в копие на Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижими имоти № 62 том IV, peг. №2485 и 335 от 15.05.2015
г. вероятно са положени от К. В. Т.. Подписът положен графа „Декларатор 2 /
З. И. А.“ в копие на Декларация от М. И.а И.а и З. И. А. вероятно е положен
от З. И. А.. Отговорът не е категоричен, тъй като обектите на справката са
били копие на документ.
На 17.09.2018 г. в Районна прокуратура гр.Д., чрез адв. Б.Б., АК Варна
била депозирана жалба от свид. С. Б., с бащино име И., род. на 21.05.1960 г. в
гр.Варна, турски гражданин, с паспорт № 15208394, изд. на 23.11.2017 г. в
Пендик, Турция против М. И.а И.а и З. И. А., затова че в Декларация рег.№
347 от 11.05.2015 г. заверена от И.И., извършващ нотариална дейност в
Община С., обл.Варна, лицата М. И.а И.а и З. И. А. са декларирали, че
имената на И. С. И.ов, род. на 13.01.1928 г., починал на 12.03.1974 г. и И. С.
К.Б., с които е вписан в документи издавани от Общинска служба
„Земеделие“ гр.С., са имената на един и същ човек, на баща им.
След представянето на тази декларация в общинска служба „Земеделие”
гр. С. същите тези лица М. И.а И.а и З. И. А. са се снабдили с Решение №
1/03.11.1998 г. по силата, на което е възстановена собствеността на И. С. К.Б.
на два поземлени имота: нива от 17.603 дка, трета категория в местността
„Ямлата”, имот № 0610121 и нива от 10.205 дка, трета категория в местност
„Кюхлюка”, имот № 067008 по плана за земеразделяне землището на гр. С..
След това са се снабдили с данъчни оценки и скици на описаните по-горе
имоти, като в удостоверенията за данъчна оценка на имотите по чл.264, ал.1
от ДОПК с изх. №№**********/11.05.2015 г. и **********/11.05.2015 г.
длъжностното лице при Община С., на основание чл.264, ал.1 от ДОПК, след
3

извършена проверка е удостоверило, че лицата М. И.а И.а и З. И. А. са
собственици и нямат непогасени задължения за имотите. Данъчните оценки
са били представени от молителите пред нотариуса и приложени по
нотариалното дело.
Декларация peг. № 347 от 11.05.2015 г. била с невярно съдържание, тъй
като имената на И. С. И.ов и на И. С. К.Б. не са били на едно и също лице и
той не се явява баща и наследодател на подписалите декларацията лица М.
И.а И.а и З. И. А..
И. С. И.ов бил роден на 13.01.1928 г. в гр.С., Акт за раждане №18 от
16.01.1928 г. Жител на гр.С., починал на 12.03.1974 г., Акт за смърт №
206/13.03.1974 г. съставен в гр.Варна, а И. С. К.Б. бил роден на 26.04.1935 г. в
гр.С., записан в Акт за раждане № 66 от 27.04.1935 г. Същият се е изселил в
Република със семейството си с Изселнически паспорт № 189 от 30.01.1970 г.
издаден в гр.Варна и е зачеркнат в регистъра за населението воден в гр.С., въз
основа на писмо № И-725 І от 17.07.1978 г. на Министерство на правосъдието
гр.София.
При съставянето на Нотариален акт № 62, том 4, peг. № 2485, дело 335
от 15.05.2015 г. за продажба на недвижими имоти, подсъдимия В. М. не
изискал удостоверение по образец, утвърден с Наредба № РД-02-20-
6/24.04.2012 г. на Министерство на регионалното развитие и
благоустройството - чл.18 ал.1, което се издава от кмета на община, район,
кметство или от определени от тях длъжностни лица от общинската
администрация на лицата, за които се отнасят, на техни законни
представители и на техни наследници за идентичност на имената при
установени различни имена на лицето/собствено, бащино, фамилно/, когато
различните имена на лицето са вписани в регистъра на населението и/или в
регистрите на актовете за гражданско състояние, а приел и приложил към
нотариалното дело представената му декларация с нотариална заверка №347
от 11.05.2015 г., подписана от свид. З.А. и от М. И.а, в която двете
декларирали, че имената на И. С. И.ов, роден на 13.01.1928 г., починал на
12.03.1974 г.- акт за смърт № 206/13.03.1074 г., съставен в гр.Варна и И. С.
К.Б., с които е вписан в документи издавани от Общинска служба
„Земеделие“ гр.С. са имена на един и същ човек, на баща им.
и
Видно от писмо с изх.№04-02-7 от 04.06.2019 г. на кмет на Община С.,
удостоверение по образец, утвърден с Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. на
Министерство на регионалното развитие и благоустройството - чл.18 ал.1, за
идентичност на лице с различни имена се издава само тогава, когато има
отбелязана в регистрите официална промяна на име, произтичаща от съдебно
решение, акт за брак или друго подобно основание. В случаите когато дадено
лице има разлика в имената, произтичаща от грешка или неправилно
изписване в даден документ се попълва нотариално заверена декларация от
заинтересованите лица. За 2015 г. в Община С. не е имало постъпило искане
4

за издаване на удостоверение за идентичност на лице с различни имена от
лицата М. И.а И.а и З. И. А..
Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24
април 2021 г., както е посочено в писмо на МРРБ с изх.№ 90-05-373 от 02.04.
2019 г., за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението,
за доказване, че две или повече собствени и/или бащини и/или фамилни
имена са на едно и също лице, се издава Удостоверение за идентичност на
лице с различни имена.Удостоверението се издава по образец, утвърден с
Наредбата. Удостоверението се издава от кмета на общината, на района или
на кметството или от определени от тях длъжностни лица от общинската
администрация / чл.2, ал.1 от Наредбата/. Удостоверенията се издават на
лицата, за които се отнасят, на законните им представители, на техните
наследници /чл.5, ал.1 от Наредбата/. Длъжностното лице след проверка в
регистъра на населението и при необходимост в регистрите на актовете за
гражданско състояние, съгласно чл.18, ал.2 от Наредбата, вписва в
удостоверението установените различни имена на лицето /собствено, бащино,
фамилно/. Съгласно чл.18, ал.3 от Наредбата, Удостоверението се издава само
когато различните имена на лицето са вписани в регистъра на населението
и/или в регистрите на актовете за гражданско състояние. За издаване на
удостоверението се ползват единствено регистрите, подържани по реда на
Закона за гражданската регистрация. При липса на данни за издаване на
исканото удостоверение, съгласно чл.8, ал.2 от Наредбата, длъжностното
лице прави мотивиран отказ по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Установяване самоличността на лицата, на основание чл.70, ал.1 от
Закона за министерството на вътрешните работи се извършва от
полицейските органи.
В Глава ХХХХІХ на Част VІ от ГПК, където са уредени Общи правила
на Охранителни производства и по специално „Лично явяване и деклариране
на обстоятелства“, чл. 534 указва следното: „Съдът може да постанови
личното явяване на молителя. Той може да изиска молителя да потвърди с
декларация истинността на изложените от него обстоятелства.“ Специални
правила относно реда за извършване на нотариална дейност по чл. 586, ал. 2
вр. ал.1 ГПК и удостоверяването на тази дейност не са предвидени, поради
което съгласно разпоредбата на чл. 540 от ГПК са приложими общите
правила на ГПК и правилата на исковото производство. Развиващото се пред
нотариуса производство е вид охранително производство, което макар да не
се развива пред съд, е своеобразно съдебно производство и като такова е
подчинено на правилата на ГПК.
Фактическата обстановка по-горе съдът прие за установена, като взе
предвид: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите И. Я. И., К.
В. Т., Л. С. С., С. Б., З. И. А. и И.В. К., дадени пред съдебния състав, както и
на М. В. Б. дадени пред орган на досъдебното производство, приобщени чрез
прочитането при условията на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК . Същите са
непротиворечиви, взаимнодопълващи се и съдът ги кредитира изцяло;
5

писмените доказателства, изброени в описа към досъдебно производство
№122/2019г. по описа на ОД на МВР – Варна, и тези събрани в съдебното
следствие.
Извършвайки съвкупен анализ и подлагайки на оценка
доказателствения материал по делото, съдът приема обвинението срещу
подсъдимият за недоказано по несъмнен начин, съобразно изискването на чл.
303, ал. 2 от НПК, тъй като установените фактически положения по-горе не
изпълват обективните и субективни признаци от състава на престъплението
по чл. 311, ал. 1 от НК.
Част от тях са безспорни по делото и е необходимо да бъдат
отграничени като такива. Свеждат се до следното:
Между страните не е спорно, че към 15.05.2015 г. подсъдимия В. К.
М. е бил нотариус, вписан под №465 в регистъра на Нотариалната камара, с
район на действие Районен съд – гр. Д.. Несъмнено, в качеството си на
длъжностно лице по чл. 93, т. 1, б. "б" от НК /като нотариус/, подсъдимият
В.М. е възможен субект на инкриминираното престъпление по чл. 311, ал. 1
от НК, разполагал е с удостоверителна компетентност, съгласно възложените
му от държавата функции и в кръга на службата си е съставил официален
документ - инкриминирания Нотариален акт № 62, том 4, peг. № 2485, дело
335 от 15.05.2015 г. за продажба на недвижими имоти.
Не е спорно, че в хода на образувано по молба на свид. К. В. Т., в
качеството си на пълномощник на М. И.а И.а и З. И. А., на 15.05.2015 г. в
кантората си, намираща се в гр. Д., подсъдимият В.М. в качеството си на
нотариус, е удостоверил сключването на договор за покупко- продажба на
недвижим имот, като е съставил в кръга на службата си е съставил официален
документ Нотариален акт № 62, том 4, peг. № 2485, дело 335 от 15.05.2015г.
за продажба на недвижими имоти в землището на гр. С. ПИ № 061011 в
местност „Ямлата“ и ПИ № 067008 в местност „Кюхлюка“, между страните
М. И.а И.а и З. И. А. в качеството им на собственици – наследници и
продавачи по сделката и М. В. Б.- купувач, въз основа на представените му от
продавачите писмени доказателства, удостоверяващи представителната им
власт на собственици на имотите, наред с Декларация с нотариална заверка на
подписите от 11.05.2015 г. от заместник кмет на Община С. И.И., в която са
декларирали, че И. С. К.Б. и И. С. И.ов е едно и също лице и това е баща им.
Безспорен е и факта, че за това действие съставения Нотариален акт
№ 62, том 4, peг. № 2485, дело 335 от 15.05.2015 г. за продажба на недвижими
имоти е подписан от пълномощника на продавачите К. В. Т. и пълномощника
на купувача И.Г. И.и всеки от тях саморъчно е вписал името си под
обективираните в съдържанието на документа, като дадени от него изявления
и е положил подписа си.
Не е спорно, че позовавайки се на представените писмени
доказателства, на основание чл. 586, ал. 2 ГПК, нотариусът се е произнесъл
като е проверил и признал правото на собственост на двата имота на
6

праводателите, молителите М. И.а И.а и З. И. А..Относно горните факти по
делото е събран достатъчен обем доказателства, намиращи взаимно
потвърждение помежду си, подробното обсъждане на които не е необходимо,
предвид позицията на страните.
Останалите установени по безспорен начин факти – относно
наследствените права на свид.М. И.а И.а и свид. З. И. А., обстоятелствата
свързани с оспорването на правото им върху недвижимия имот от страна на
свид. Салих Бачак и неразрешения с влязъл в сила съдебен акт граждански
спор помежду им, не са пряко относими към въпросите предмет на доказване
в настоящото наказателно производство, поради което не се обсъждат.
Тезата на защитата за несъставомерност на деянието по чл. 311, ал. 1
НК се основава на оспорване позицията на държавното обвинение, че
документирайки казаното от молителите в съставения нотариален акт,
подсъдимият е удостоверил неверни обстоятелства, а именно че продавачите
на двата земеделски имота са собственици, както и че е действал с умисъл за
извършване на вмененото му престъпление, т. е., съзнавал е, че удостоверява
неверни обстоятелства и пряко е целял да използва нотариалният акт, като
доказателство за отразените в него неверни обстоятелства. Поддържа се, че
нито обективната, нито субективната страна на престъпления състав е налице
в случая, тъй като при съставяне на нотариалният акт и изповядване на
нотариалната сделка и по конкретно при проверката на представените
писмени доказателства за проверка правото на собственост на праводателите,
е приложен точно гражданско правния закон и установената практика по
нотариалните производства, като последното се подкрепя и от показанията на
свид. Илк. К.- нотариус с район на действие Районен съд- Провадия, в
резултат на която дейност нотариусът се е произнесъл относно
съществуването на заявеното право и е прехвърлил правото на собственост на
двата земеделски имота. Аргументира се позиция, че по делото липсват
всякакви доказателства подсъдимия да е действал с умисъл за лъжливо
документиране.
При това положение и в контекста на приетите за безспорни факти
по-горе, съставът на престъплението по чл. 311, ал. 1 от НК ще бъде
осъществен ако се намери за доказано, че нотариалният акт, в сочените от
държавното обвинение части, е предмет на лъжливо документиране, и че със
съставянето му подсъдимият е преследвал специалната цел предвидена в
състава на престъплението - документът да бъде използван като
доказателство за удостоверените неверни обстоятелства. Както се посочи,
именно тези елементи се оспорват от защитата при обосноваване позицията
за несъставомерност на вмененото престъпление.
Решението си по спорните въпроси съдът взе след проверка и
съвкупен анализ на събраните доказателствени материали и след като
подложи на преценка всяка от двете тези – на обвинението и на защитата.
Изпълнителното деяние на лъжливото документиране се изразява в
7

съставяне на официален удостоверителен документ, който е с невярно
съдържание, т. е., документ, в чието съдържание са отразени факти,
несъответстващи на обективната действителност /ППВС № 3/23.03.1982 г., т.
12/. Нотариалният акт несъмнено е официален документ, тъй като е съставен
от длъжностно лице в кръга на службата му по установен ред и форма. С
основание защитата акцентира на обстоятелството, че специални правила
относно реда за извършване на нотариална дейност по чл. 586, ал. 2 вр. ал.1
ГПК и удостоверяването на тази дейност не са предвидени, поради което
съгласно разпоредбата на чл. 540 от ГПК са приложими общите правила на
ГПК и правилата на исковото производство. Развиващото се пред нотариуса
производство е вид охранително производство, което макар да не се развива
пред съд, е своеобразно съдебно производство и като такова е подчинено на
правилата на ГПК.
В тази насока практика в нотариалната дейност е извършването на
проверка за придобиване на собствеността по наследство чрез писмени
доказателства, както и чрез лично явяване и деклариране на обстоятелство,
уредено в чл.534 от ГПК, при което съдът може да постанови личното
явяване на молителя, както и да изиска от молителя да потвърди с декларация
истинността на изложените от него обстоятелства. Именно поради липсата на
специални правила, установена е и практика в нотариалните производства
заинтересуваните лица за представят нотариално заверени декларации за
истинността на изложените от тях обстоятелства, които те саморъчно са
подписали, както и да бъдат предупреждавани за наказателната отговорност,
която носят за лъжливо документиране на обстоятелствата.
По аналогия на тези правила е бил оформен и процесният Нотариален
акт № 62, том 4, peг. № 2485, дело 335 от 15.05.2015г. за продажба на
недвижими имоти – въз основа на нотариално заверена декларация за
идентичност на имената на лице с различни имена, подписана от
заинтересуваните лица, в която те не само са положили подписите си, но и
саморъчно са вписали трите си имена. Така на практика в процесния
документ- нотариален акт са материализирани едновременно изявления на
частни лица, както и изявления на нотариуса, като длъжностно лице.
След като процесната декларация е подписана от тях – обстоятелство,
което не е спорно по делото, то на първо място възниква въпросът може ли
изобщо да има лъжливо документиране относно същите изявления, след като
верността на съдържащите се в тях факти, е потвърдена от посочените две
лица с подписите им. Несъмнено, удостоверителното значение на съставения
и подписан от нотариуса нотариален акт се разпростира спрямо всички факти
от действителността, които отразява - време, място на съставяне, явилите се
лица, представените документи, извършените действия, вкл.
същността/съдържанието на изявленията на страните по сделката. Поради
това, лъжливо документиране е мислимо и възможно, ако в нотариалния акт
по чл. 586, ал. 1 от ГПК не се съдържат подписи на участващите лица под
изявленията от тяхно име, материализирани в документа от самия нотариус, и
8

същевременно те отричат да са съобщавали такива факти. Когато обаче
участващите в нотариалната сделката лица сами са ги удостоверили по
горепосочения начин, състоятелността на обвинителната теза изисква
събиране на убедителни по съдържанието си доказателства за умишлено
невярно удостоверяване, противопоставими и преодоляващи
доказателственото значение на извършеното потвърждаване на изявленията с
подписите на самите лица. Такива в случая не са събрани.
Съдът изцяло кредитира показанията на свид.З. И. А., в които същата
обяснява за причините да бъде изготвена декларацията за идентичност на
имената по отношение на техния баща и че тя е подписана от нея и сестра й,
заверена в Община С. и представена на нотариуса.В съдебно заседание тя
твърди, че в рода й има „Б.и“. Чувала била, че навремето са вършели ,,бели,,
и затова така им казвали.
От своя страна, в обясненията си подсъдимия посочва, че не помни
конкретното нотариално производство и извършената сделка, но установява,
че в практиката си е следвал едни и същи правила – разяснявал е същността
на производството, снемал е самоличността им, индивидуализирала е имота,
чиято собственост е проверявал.Акцентира на това, че представената от
страните декларация е била заверена в общината, а той самия е спазил
законовия ред за установяване на идентичността на имената на лице с
различни имена, за което няма запис в НБД Население, какъвто е бил случая с
бащата на двете молителки.
Отчитайки двойнствената природа на обясненията на подсъдимия в
процеса, които извън основната си функция – на средство за защита, са и
годно доказателствено средство и подлежат на анализ, проверка и оценка
наред с останалите доказателства, съдът приема за достоверни изявленията на
подсъдимия В.М. по-горе, тъй като съдържащата се в тях информация, от
значение за делото, намира потвърждение и в други гласни и писмени
доказателствени средства.
Дейността на нотариуса при издаване на нотариални актове, с който се
прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или
прекратява друго вещно право върху недвижим имот се свежда до действия в
насока проверка на собствеността на праводателя въз основа представени
писмени доказателстава, и дали са налице особените изисквания за
извършване на сделката. Т. е., дейността на нотариуса в това производство е
решаваща, доколкото формира правен извод за съществуване правото на
собственост, който се счита верен до доказване на противното с влязло в сила
съдебно решение. Тъй като нотариалното производство е едностранно и не
разрешава правен спор, то производството по чл. 586 ГПК, удостоверяващ
принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко
лице, което има интерес от това. Именно такъв правен интерес не е заявил
свид. С. Б. с предявения иск, противопоставяйки своето право върху
недвижимия имот на правото на титулярите на акта. Този факт косвено
9

свидетелства, че интерпретацията на сведенията, събрани при нотариалната
сделка изповядана от подс. В.М., не отразява неверни факти.
Освен това, неотразени обстоятелства и/или изявления в съставения от
длъжностното лице документ изобщо не могат да бъдат предмет на лъжливо
документиране по чл. 311, ал. 1 от НК.
Безспорно, решаващо значение за обвинителната теза имат показанията
на свидетеля С. Б., тъй като именно на техните показания се гради
обвинението срещу подсъдимия. Не може да не бъде отбелязан факта, че
показанията му по настоящото досъдебно производство са дадени едва през
2019 г., повече от четири години след установяваните събития /15.05.2015/.
Съвсем закономерно е изминалият период от време да е повлиял при
възпроизвеждането на събитията, тъй като с времето спомените избледняват,
изменят се, възможността за точното и достоверното им възпроизвеждане
чисто обективно е затруднена, дори при нагласа на свидетеля да бъде
добросъвестен в съобщаването на възприетите факти. Още повече, свид. С. Б.
разказва за обстоятелства, които знае от баща си, което води и до твърдения
противоречиви със събраните по делото писмени доказателства, относно
възстановеното право на собственост върху двата земеделски имота, на
каквито обвинение не може да се гради дори за обосноваване на
обстоятелства с косвено за казуса значение.
В този аспект, абсолютно несериозно е да се кредитират докрай като
обективни и точни изявления, дадени в съдебното производство шест години
по-късно за това дали и какви точно сведения са били съобщени на свид.Сали
Б. от неговия баща.
По тези съображения съдебният състав приема, че обективният елемент
от състава на престъплението по чл. 311, ал. 1, от НК - невярност на
удостоверените в официалния документ обстоятелства, не е доказан.
Основателни са и доводите на защитата за липса на умисъл за лъжливо
документиране в действията на подсъдимия.
Позицията на държавното обвинение относно субективната страна на
престъплението по чл. 311, ал. 1 НК е доказателствено необоснована. По
делото няма събрани доказателства подсъдимия да е действал с пряк умисъл
за удостоверяване на неверни обстоятелства при съставянето на нотариалния
акт за покупко-продажба на недвижими имоти, с цел да се използва като
доказателство за тях. Фактите, обстоятелствата и действията предшестващи,
съпътстващи и следващи съставянето на официалния документ, не разкриват
такова психическо отношение у подсъдимия В.М.. Вярно е, че представените
писмени доказателства от страна на продавачите в нотариалното
производство предопределят правния извод на нотариуса за това установено
ли е правото на собственост на молителите и следвали да издаде нотариален
акт за собственост върху недвижимия имот. Безспорно, те са част от
доказателствата в основата на правната преценка за съществуването на
заявеното право. В тази аспект, удостоверяването на неверни обстоятелства в
10

нотариален акт е възможно средство за реализиране на специалната цел, като
елемент от състава на престъплението по чл. 311, ал. 1 от НК. В случая обаче,
специалната цел е мислима само когато безспорно е доказан пряк умисъл за
лъжливо документиране – съзнателно излагане от подсъдимия на неверни
факти, сочещи за наличие на право на собственост от страна на молителите
или подписване на удостоверителния документ със съзнание, че
обстоятелствата са неверни, което съдът не установява.
Отсъстват всякакви основания да се счете, че подсъдимия е бил
мотивиран да отрази неверни обстоятелства от тяхно име – първо защото
сами са ги потвърдили чрез представената нотариално заверена декларация, и
второ, защото липсват всякакви доказателства да е нарушил задълженията си
при изясняване фактическото положение и волята на участващите в
производството лица или да са съществували отношения между него и
молителите в нотариалното производство, пораждащи основателно съмнение
в безпристрастността му. Свидетелката З.А. е категорична, че изобщо не е
познавала нотариуса В.М., когато е потърсила съдействие от свид.К.Т.,
каквато е и позицията на подсъдимия.
Не съществуват и никакви данни за наличието на отношения, които да
са мотивирали служебните действия на подсъдимия по конкретното
нотариално дело във вреда на свидетеля С. Б. и неговия наследодател.
Не на последно място, по делото липсват каквито и да е доказателства,
поставящи под съмнение безукорната професионална репутация на В.М. като
нотариус.
В съответствие с изложеното, обвинителната теза, че подсъдимия В. К.
М. е извършил престъплението, за което е привлечен към наказателна
отговорност, настоящият състав на Провадийския районен съд приема за
фактически и доказателствено необоснована. Осъждането на едно лице следва
да почива на доказани факти, позволяващи несъмнен извод за осъществяване
на деянието, в което е обвинено, което съдът не установява след анализа на
доказателствената съвкупност в казуса.
Мотивиран от изложените съображения, съдът прие, че по делото не се
установи В.М. да е извършил престъпление по чл. 311, ал. 1, от НК. Съдът не
установява и осъществяване състава на друго престъпление, за което да
следва да понесе наказателна отговорност, поради което няма основания за
упражняване на правомощието да приложи закон за същото, еднакво или по-
леко наказуемо престъпление и без намеса на прокурора за изменение
правната квалификация на деянието.
Поради това, Провадийския районен съд, в настоящия състав, призна
подсъдимия В. К. М. за невиновен в това, че на 15.05.2015 г. в гр. Д., област
Варна, в качеството си на длъжностно лице – нотариус, в кръга на службата
си да е съставил официален документ нотариален акт № 62, том ІV, рег. №
2485, дело 335 от 15.05.2015 г. да продажба на недвижими имоти в землището
на гр. С. /ПИ № 061011 в местност „Ямлата“ и ПИ № 067008 в местност
11

„Кюхлюка“/, в който е удостоверил неверни обстоятелства, а именно че
продавачите на двата недвижими имота М. И.а И.а и З. И. А. са собственици –
наследници въз основа на удостоверение за наследници на И. С. И.ов и
декларация с нотариална заверка на подписите от 15.05.2015 г. от зам. кмет на
община С. И.И., в която са декларирали, че И. С. К.Б. и И. С. И.ов е едно и
също лице и това е баща им, с цел да бъде използван този документ за
доказателство на тия обстоятелства, поради което и на основание чл. 304 от
НПК го оправда изцяло по повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл. 311, ал. 1 от НК.

Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата.
12

Номер на акта:	14
Дата:	21 септември 2021 г. (в сила от 10 януари 2022 г.)
Съдия:	Катя Ганева Савова

Дело:	20203130200326
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 септември 2020 г.

Присъда по дело №326/2020 на Районен съд - Провадия

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите