Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… октомври 2017 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на четвърти юли две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№5633 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба ищецът „У.Л.“ АД, ЕИК ******,
със съдебен адрес ***, чрез адв.С.Д., твърди, че е собственик на описаните в
исковата молба движими вещи, които са били предмет на договор за финансов Л.,
сключен с „Б и В“ ЕООД, последното в качество на Л.ополучателя.Договорът е под
№87559 от 29.01.2009година.Твърди, че в съответствие с клаузите на договора за Л.,
вещите предмет на договора са застраховани от Л.ополучателя.Застрахователните
договори са обективирани в посочените полици и с уговорена застрахователна
сума, посочена в исковата молба.Твърди, че дължимата застрахователна премия по
двата договора е заплатена.Твърди, че на 04.08.2009г., влекачът и ремаркето са
били откраднати и за това е образувано досъдебно производство, а за настъпилата
щета застрахователят е уведомен и при него са образувани две щети.Въпреки, че
са представени всички изискуеми документи застрахователят е отказал да заплати
дължимото обезщетение.Твърди, че е образувано гр.д.№31909/2011г. по описа на
СРС, което към датата на предявяване на тази искова молба е висящо и по него са
предявени частични искове относно дължимото обезщетение от ответника.Твърди, че
освен претенции за заплащане на дължимото обезщетение за двете вещи- за всяка -
в размер на 131 354,60лв за влекача
и в размер на 73 064лв – за ремаркето, претендира и обезвреда от деня на
забавата -24.03.2010 година до подаване на исковата молба в съда в размер на
сумата от 5 000лв, представляваща сумарна величина от сумата от
2 500лв за всяко обезщетение, за периода на забава.Претендира законната
лихва и разноските по делото.
В срока за отговор ответникът по делото не
признава основателност на предявените искове.
Твърди, че тези претенции са погасени по давност –
чл.197 КЗ/ отм./.
Твърди, че липсва застрахователно покритие към
датата на настъпване на застрахователното събитие.Това е така, тъй като
застрахователният договор касаещ двете вещи не е влязъл в сила, поради
несбъдване на уговореното с чл.24 и чл.23 ОУ на застрахователя отлагателно
условие – оглед и заснемане на вещите, предмет на застраховката.
Твърди наличие на хипотеза на чл.211 КЗ тъй като е
налице неизпълнение на договорна задължение, съществено по отношение на риска.
Моли главните искове да
бъдат отхвърлени като неоснователни, а в резултат на това да бъдат отхвърлени и
акцесорните претенции.При условие на евентуалност, ако съдът приеме обратен
извод, то да редуцира размера на обезвредата, с оглед действителната стойност
на застрахованите вещи и в този смисъл
като неотговоряща на действителните вреди.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
Като доказателство в настоящето производство е
приложено гр.д.№31909/2011 година по описа на СРС, 57-ми състав, по което е
постановено Решение № II-57-6 от 11.10.2013 година, поправено
с Решение от 14.11.2013година, с което предявените от настоящия ищец и „Б и В“
ЕООД, ЕИК *******, частични искове с правно основание чл.208 КЗ/отм./ за заплащане
на обезщетение в размер на по 1 000лв, произтичащо от същите застрахователни
договори от ответника “Д.з.“ АД, ЕИК *******, са отхвърлени като неоснователни.
Това
решение е отменено от състав на СГС, постановено по в.гр.д.№20637/2014г., като
въззивният съд отменяйки акта на първостепенния съд, постановява решение, с което уважава
предявените от ищците частични осъдителни претенции с правно основание чл.208 КЗ/отм./, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното заплащане на сумата.
Актът на съда е влязъл в сила
на 10.07.2015 година.
По делото е изслушана СТЕ, заключението
от която е възприето от страните безкритично и прието от съда като годно
доказателствено средство.Съобразно изводите на вещото лице инж.Й.Й.,
действителната стойност на застрахованите вещи, към момента на настъпване на
застрахователното събитие – 04.08.2009г е както следва: на влекач „Скания Р 480 ЛА 4х2
МНА“ – 164182лв с ДДС, а на хладилно полуремарке „Леситрейлър 3 Е 20“ –
91 330лв с ДДС.
По делото са представени:
застрахователния договор, обвързващ страните, ОУ, действали към момента на
сключване на същия, удостоверение от СДВР- 07 РУ на МВР, свидетелствуващо за
това, че на 04.08.2009г. А.Ц.е заявил пред органите на МВР, че за времето от
21,00 часа на 03.08.2009г. до 10,00 часа на 04.08.2009година, в гр.София, ж.к.“*********,
неизвестен извършител противозаконно е отнел товарен автомобил – влекач
„Скания“ с ДК№*******и полуремарке „Леситрайлър“, с ДК№ *******- престъпление по чл.346, ал.1 НК и по този повод
е образувно досъдебно производство с ЗМ №3164/07.08.2009г..По делото е
представено и удостоверение от 21.03.2011година от същия дърлжавен орган, че
образуваното срещу неизвестен извършил досъдебно производство е спряно с
постановление от 08.04.2010година от прокурор при СРП.Представено е и самото
постановление за спиране на наказателното производство.По делото са приложени и
документите по двете щети.
Въз основа на така
установеното, съдът достига до следните правни изводи:
Поради наличие на влязъл в
сила съдебен акт по цитираното по- горе гражданско дело, със СПН е установена
договорната връзка между страните, фактът, че по време на действието на
договора е настъпило събитие, представляващо покрит риск и че ищецът има право
на обезщетение за това.
Произнасянето на съда с акт
по същество, по предявен частичен иск, обвързва съдът, който е сезиран с
претенция със същото основание, между същите страни, но за размер над съдебно
уважения, в хипотеза на частичен иск, обвързва последващия съдебен състав, със
своята СПН.Съществуващата забрана по чл.298, ал.1 ГПК прави непререшаем въпроса
относно наличието и валидност на договорна връзка между страните, причината на
увредата, настъпила вреда, както и липса на основания на ответника-
застраховател да откаже плащане на обезщетението / хипотези на чл.211 КЗ/ отм./.Следователно
– настоящият състав на съда е обвързан от предходното решение на СРС, относно
елементите на ФС, пораждащ правото на обезщетение и следователно е установен
със СПН.
В този смисъл е постановеното
по чл.290 ГПК Решение№89/11.07.2011 година по т.д.№716/2010 година на ВКС, ТК,
първо т.о., с което касационната инстанция се е произнесла относно това какво
точно попада в обективните предели на СПН при постановено решение, влязло в
сила, по предявен частичен иск и съгласно което:”Съгласно
чл.221 ал.1 ГПК, отм.,р.п. чл.298, ал.1 ГПК, решението влиза в сила за същото
искане и на същото основание. Обективните предели на силата на пресъдено нещо
са очертани чрез същите белези, с които си служи законът и при
индивидуализиране на спорното право- чрез основанието и петитума на иска.
Петитумът определя вида и размера на търсената защита. Чрез тези
индивидуализиращи белези на спорното право, които определят и предмета на
спора, става ясно, че силата на пресъдено нещо обхваща предмета на спора и е
средство за неговото разрешаване. Тя превръща спорното правно положение в
безспорно и това съдебно установяване следва да бъде зачетено при евентуалните
бъдещи спорове. Следователно решението по частичния иск формира сила на
пресъдено нещо по отношение на уваженото съдебно предявено право, включително и
по неговия размер“ С това решение ВКС е посочил, че формираната сила на пресъдено
нещо с предходното решение по частичния иск, не се разпростира и върху
останалия размер на вземането, но предметът на силата на пресъдено нещо не е
само субективното материално право, откъснато от конкретния юридически факт,
въз основа на който то се претендира. В основанието на иска се включват всички
факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на която се поражда
претендираното материално право - общите общи правопораждащи факти на спорното
право , доколкото те индивидуализират спорното право.
Поради постановеното
решение, влязло в сила и неговата СПН, е налице забрана за пререшаване на
въпроса относно наличието на договорната връзка между страните, наличие на
настъпило по време на действието и застрахователно събитие –причината за вредоносния
за застрахованото лице резултат, причинно - следствената връзка между,
обвързващо страните.
Недопустимо е
преразглеждане на тези въпроси в настоящето производство.Ето защо, съдът
намира, че това, което следва да бъде установено в настоящето производство е
размерът на дължимото, обезщетение като функция на причинената вреда по
застрахованата вещ.
Това, което е
предмет на доказване в настоящето производство е, че размерът на обезщетението
е претендирания от ищеца, представляващ частичен иск над уважения от Районен
съд – София по цитираното дело.
В този смисъл и с
оглед задължителната практика на ВКС, недопускаща използване на заключение,
прието като доказателство в друго производство, съдът е допуснал и изслушал
СТЕ, съгласно която действителната стойност на застрахованата вещ / тази, за
която застрахования може да закупи друга такава от същото качество/ е сумата от
164 182 лв за влекача и 91 330лв – за полуремаркето.
По отношение на
възражението за погасителна давност, сторено от ответника по отношение на
предявената от ищеца частична претенция в настоящето производство.
С постановен по
реда на чл.290 ГПК акт, ВКС, ТК, Първо т.о. по т.д.№39/2008 година – Решение
№610/09.12.2008 година- съдът е дал разрешение на въпроса дали предявяването на
частичен иск води до спиране или прекъсване на погасителната давност, като е
приел, че предявяването на частичен иск нито спира, нито прекъсва погасителната
давност за останалата част от вземането.
Съгласно
разпоредбата на чл.197 КЗ/отм./ вземането за обезщетение, произтичащо от
обвързващото страните застрахователно правоотношение се погасява с 3- годишен
период, чието начало е датата на настъпване на застрахователното събитие.
В настоящия случай
е установено, че датата на настъпилото застрахователно събитие е 04.08.2009
година и от този момент започва да тече срокът, с която законът свързва
неблагоприятни последици за титуляра на вземането, при неговото бездействие.
Исковата молба е
подадена в съда на 31.07.2012 година и възражението за липса на процесуална
възможност да се търси защита на спорното право е неоснователно.
По останалите възражения,
направени от ответника, от правоизключващо естество, настоящият състав намира,
че същите са преклудирани, поради което не следва да бъдат овсъждани. На настоящия
състав на съда са му известни две решения на ВКС, постановени в този смисъл, по
реда на чл.290 ГПК.
С Решение№89/11.07.2011
година по т.д.№716/2010 година на ВКС, ТК, първо т.о., съставът на ВКС, по
допуснатия въпрос дали формирането на СПН по частичната претенция преклудира
възможността ответникът да въведе правоизключващи възражения в последващ процес
относно остатъка от дължимото вземане,
като приема, че такава преклузия не може да се приеме, че е налице, тъй като: „Със сила на пресъдено нещо се ползват само възраженията за
прихващане и подобрения-чл.221, ал.2 ГПК,отм. р.п. чл.298, ал.4 ГПК, поради
което възраженията срещу съществуването на породеното право не се ползват със
сила на пресъдено нещо. Такива биха могли да бъдат правоизключващите,
правоунищожаващите и правопогасяващите възражения. На третия поставен въпрос
следва да се отговори, че формираната сила на пресъдено нещо по частичния иск,
не преклудира възраженията на ответника срещу съществуването на спорното право.Със
сила на пресъдено нещо се ползват само възраженията за прихващане и
подобрения-чл.221, ал.2 ГПК,отм. р.п. чл.298, ал.4 ГПК, поради което
възраженията срещу съществуването на породеното право не се ползват със сила на
пресъдено нещо. Такива биха могли да бъдат правоизключващите,
правоунищожаващите и правопогасяващите възражения. На третия поставен въпрос
следва да се отговори, че формираната сила на пресъдено нещо по частичния иск,
не преклудира възраженията на ответника срещу съществуването на спорното право.”
Но настоящият
състав възприема даденото разрешение на този въпрос с другото, постановено по
реда на чл.290 ГПК Решение№115/0.01.2012 година по т.д.№883/2010 година на ТК,
Първо т.о., в което съдът е дал принципно решение на процесуалния въпрос, че
преклудиращото действие на СПН се отнасят за фактите, които биха представлявали
основание за погасяване или несъществуване на вземането / в конкретния случай
по делото – за задатък/, така и до основания за нищожност на договора, поради
акцесорния характер на задатъка спрямо главното задължение. В
цитираното решение касационната инстанция дава разрешение на процесуалния
въпрос относно възможността да се релевира възражение за нищожност, което
ответникът е могъл да стори в предхождащ процес, в следния смисъл:”Влязлото в
сила решение е задължително за страните и за техните правоприемници, за съда,
който го е издал и за всички други съдилища и учреждения в Републиката –
чл.220, ал.1 ГПК /отм./, респ.чл.297 ГПК, като обективните предели на силата на
пресъдено нещо обхващат искането и основанието на спорното право – чл.221, ал.1 ГПК /отм./, респ. 298, ал.1 ГПК. Със сила на пресъдено нещо се установява
съществуването или несъществуването на заявеното от ищеца право, предмет на
делото и на съдебното решение. Във времево отношение спорното право е
установено за съществуващо или несъществуващо към деня на приключване на
устните състезания на съдебната инстанция, след което решението е влязло в сила
– станало е необжалваемо. П. се изразява в невъзможността съществуването на
правото да се оспорва въз основа на факти, които са възникнали преди този
момент, в което се изразява преклудиращото действие на силата на пресъдено
нещо, изведено въз основа на нормите на чл.231, б.”а” ГПК / отм./ и чл.255 ГПК
/отм./.
Преклудиращото
действие на силата на пресъдено нещо се отнася до фактите, които са релевантни
за съществуването,
изискуемостта, принадлежността или размера на съдебно признатото вземане,
независимо дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат
изгодни правни последици. Всеки факт, от който може да се изведе искане за
установяване, че към деня на приключване на устните състезания, съдебно
признатото право не е съществувало в полза на носителя му съгласно съдебното
решение, се преклудира. В последващ процес по предявен иск на различно
основание или за различно искане, но
произтичащ от материално право, чието съществуване е установено с влязло в сила
съдебно решение, от съдебната проверка са изключени фактите,
обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо. Преклудирани
са фактите, представляващи основания за нищожност на правните сделки, за
погасяване на вземанията или пораждащи права за унищожаване или разваляне на
сделки, на които се основава съдебно признатото право." Ето защо настоящият състав на съда
приема, че процесуалното поведение на
ответника е извършено в нарушение на принципа на преклузия, включително и
относно възражението за липса на валидна връзка от договорен характер и наличие
на хипотеза по чл.211 КЗ/отм./.
При изложеното съдът намира,
че главните претенции се явява основателна до размера, посочен от ищеца, който е по-нисък от
размера, посочен от вещото лице, а именно – за влекача – сумата от
131 354,60лв и з полуремаркето—73 064лв, в който следва да бъдат
уважени.
По отношение на акцесорните
искове.
Съобразно чл.208, ал.1 КЗ/ отм./ при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг
от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил
задълженията си по чл.
206, ал. 1 или 2
и чл. 207, ал. 3 от същия закон.
Ищецът твърди, че е изпълнил
задължението си за представяне на всички документи на застрахователя на
24.03.2010година и оттогава ответникът е в забава.В молбата си от
24.04.2017г. твърди / в изпълнение на
указанията на съда за отстраняване нередовност на исковата молба, касаеща
исковете по чл.86 ЗЗД – относно период на забава и размер на исковете за
обезвреда за закъснялото плащане на всяко от претендираните остатъци от
застрахователни обезщетения по двете застраховка/, че периодът на забава е
започнал да тече от 10.04.2010 година, съобразявайки 15-дневния срок, в който
ответникът следва да извърши плащане.
По делото няма спор, че на
04.08.2009година застрахователят е уведомен за установеното отнемане на
застрахованите вещи и на 24.03.2010 година застрахованото лице му е
предоставило, по образуваните щети под №№150947/04.08.2009г. и
150949/04.08.2009г. посочените в писмо изх.№, който не се чете от
24.03.2010година, описаните документи.В тази връзка застрахователят , с писмо
от 08.10.2010година, уведомява
застрахованото лице, че повечето от изискуемите документи са налице, но следва
да се представят: квитанция за платен данък МПС на полуремаркето; налични
ключове за хладилното полуремарке; втора служебна бележка/удостоверение от
органите на РПУ, удостоверяваща дали вещта е намерена или не; две нотариално
заверени декларации от двамата управители на дружеството; снимки на хладилното ремарке
и протокол за извършен оглуед и пълномощно за ползване на вещта от Л.ополучателя.Аналогични
са указанията на застрахователя и за влекача.Ответникът изрично е посочил, че
без тези документи, преписките по щетите
не могат да се смятат за окомплектовани.
Поставените от
застрахователя- ответник изисквания за окомплектоване на двете преписки по
образуваните щети не намират опора в закона, който с цитираната разпоредба сочи
за срок за плащане на обезщетението, при изпълнение от страна на застрахованото
лице на изискванията по чл.206, ал.1 и чл.207, ал.3 КЗ/ отм./.Тези изисквания
не намират основание и в действащите към този момент ОУ на ответника.Тези
изисквания са свързани с евентуална промяна в собствеността на застрахованата
вещ, при която застрахователят би придобил тези вещи и би се разпоредил с тях
или части от тях, годни за продажба, но
тези изисквания не са част съдържанието на облигационната връзка, обвързваща
страните, поради което липсата на изпълнение от застрахования за представянето
им, не води до извод, че застрахователят не е в забава.
Относно периода на тази
забава.
Твърдението на ищеца е, че
писмото, с което изпълнява задълженията по договора, касателно изискуемите от
застрахователя документи, е достигнало до последния на 24.03.2010г., по което
твърдение ответникът не спори.15-дневният срок за заплащане на дължимото
обезщетение е изтекъл на 07.04.2010година.Ищецът претендира обезвреда за
периода от 10.04.2010 година до датата на подаване на исковата молба в съда, в
размер на 2 500лв за всяко от обезщетенията.
При установено забавено
изпълнение на парично задължения претенциите с правно основание чл.86 ЗЗД се
явяват основателно предявени и следва да бъдат уважени в претендирания от
страната размер.
По разноските.
Съобразно чл.78, ял.1 ГПК
ищецът има право на разноски, съобразно уважената част на иска.
Страната претендира разноски
в размер на сумата от 15 338,38лв,
от които държавна такса в размер на 8 376,38лв; 6 662лв – адвокатски
хонорар; депозит за вещо лице – 300лв.По делото съществуват доказателства, че
ищецът е направил действително тези разноски.
Съдът намира, че разноските,
които ответникът следва да заплати на ищеца е сумата от 15 338,38лв,
съобразно уважената част на предявените искове.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА АД „Д.З.”, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на „У.Л.” АД, ЕИК ******, със съдебен адрес ***,
чрез адв.С.Д., на основание чл.208 КЗ / отм./, сумата от 204 409,60 лв / двеста
и четири хиляди четиристотин и девет лв и 60ст./, представляваща сумарна
величина от дължим остатък от застрахователно обезщетение по
застрахователен договор, сключен на 04.02.2009г., обективиран в полица №
121409900576, за причинени в резултат на отнемане на вещта - седлови влекач,
марка „Скания“, модел „Р 480 ЛА“ с ДК№ *******, настъпило на 04.08.2009г., в
размер на сумата от 131 354,60лв и сумата от 73 064лв, представляваща
дължим остатък от застрахователно обезщетение по застрахователен договор от
04.02.2009година, обективиран в полица № 121409900575, за причинени вреди от
отнемане на застрахованата вещ- полуремарке марка „Леситрейлър“, МОДЕЛ 3 е 20“,
с ДК № *******, ведно с лихвата
върху 204 409,60лв, начиная от 31.07.20година
до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.86 ЗЗД, „Д.З.” АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „У.Л.” АД,
ЕИК ******, със съдебен адрес ***, чрез адв.С.Д.,, сумата от 2 500лв, представляващо
обезщетение за забавено плащане на сумата от 131 354,60лв за периода на
забава от 10.04.2010г. до подаване на исковата молба в съда и сумата от
2 500лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от
73 064лв за периода на забава от 10.04.2010година до подаване на исковата
молба в съда.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, „Д.З.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на „У.Л.” АД, ЕИК ******, със съдебен адрес ***, чрез адв.С.Д. сумата от 15 338,38лв,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в 2- седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: