О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
599
гр. Хасково,
13.06.2023 г.
Административен съд – Хасково, в закрито съдебно заседание на тринадесети
юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
административно дело № 689 по описа на съда за 2023 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал. 4,
вр. ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 60 от АПК, във
вр. чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба, депозирана от С.С.А. ***,
подадена чрез адв.В.Ч., против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-1253-000135/29.05.2023 г., издадена от ВПД Началник
група към ОД на МВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“.
В жалбата съдът е сезиран с отделно искане за
спиране на предварителното изпълнение на атакувания административен акт по
смисъла на чл. 166 от АПК, което е и предмет на настоящото производство.
Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК, допуснатото
предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон,
когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на
оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от същия
кодекс. В този смисъл е и ТР № 5/2009 г. на Общото събрание на съдиите във ВАС.
В процесния случай нормата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП предвижда, че подадената
жалба не спира изпълнението на оспорваната заповед.
Искането за спиране е направено от надлежна
страна – адресат на оспорения административен акт, поради което е процесуално
допустимо.
Разгледано по същество, същото е неоснователно
по следните съображения:
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.
В конкретния случай спрямо С.С.А. е приложена принудителна административна
мярка - изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му
отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4
от ЗДвП.
Законовата презумпция за високата обществена
значимост на защитените обществени отношения, а именно безопасността на
движението по пътищата и преустановяването на административни нарушения, които
застрашават живота и здравето на хората, е основанието за допускане на
предварително изпълнение на този вид принудителни мерки по силата на закона. С
оглед на това, предпоставка за постановяване на неговото спиране е наличието на
друг противопоставим интерес, който по степен на важност е от категорията на
изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК. В тежест на жалбоподателя в административния
процес е да установи наличието на обстоятелства, при които спирането на
изпълнението на оспорената заповед би било основателно.
Законът за движението по пътищата не
регламентира основанията, при които съдът може да спре изпълнението на
административния акт, поради което в случая е приложима нормата на чл. 166, ал.
4, вр. ал. 2 от АПК. Следователно, за да спре допуснатото по силата на закона
изпълнение, съдът следва да установи, че то би могло причини на оспорващия
значителна или трудно поправима вреда.
За да бъде уважено това искане, в тежест на
молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за
вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен,
преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност.
В настоящия случай в жалбата се посочва, че
незабавното изпълнение на принудителната административна мярка ще причини на
оспорващия вреди, доколкото за семейството на жалбоподателя това бил
единственият автомобил, необходим с оглед реализирането на временна трудова
заетост на всички членове от семейството му за туристическия сезон на Ч.. Тези
обстоятелства обаче са напълно неотносими към наложената в случая принудителна
административна мярка – изземване на свидетелство за управление, не се
установяват с надлежно ангажирани доказателства и не обосновават възможността за
настъпване на значителна или труднопоправима вреда по смисъла на чл. 166, ал.
2, във връзка с ал. 4 от АПК.
Последиците от приложената ПАМ не могат да
обосноват вреди от допуснатото по закон предварително изпълнение на акта. То
може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, сочещи на значителни
или трудно поправими вреди и то само от предварителното изпълнение на
заповедта. В случая липсват каквито и да било данни за значителност и трудна
поправимост на вредите за оспорващия.
Законосъобразността на оспорения
административен акт се преценява към момента на неговото издаване, а новите
обстоятелства, сочещи на търпени вреди, следва да бъдат пряка последица не от
акта, а от неговото предварително изпълнение.
В този смисъл настоящата инстанция приема, че
не са налице предпоставките на чл. 166, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 60 от АПК, за спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ
искането на С.С.А. ***, за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-1253-000135/29.05.2023 г.,
издадена от ВПД Началник група към ОД на МВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“.
Определението може да бъде обжалвано с частна
жалба пред ВАС на Република България в
7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :