Р Е Ш Е Н И Е
Номер 115 / 16.04.2020 г. Град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Граждански състав
На дванадесет и шести февруари Година
2020
в публичното заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА -
ЯНЧЕВА
Членове: 1. НИКОЛАЙ
УРУКОВ
2. АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар ТАНЯ КЕМЕРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ
въззивно гражданско дело № 1042 по описа за 2020 година.
Производството е
на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивната жалба на ищците Р.Г.Г. и М.Т.П. и
двете със съдебен адрес *** подадена чрез адв. М.З. против Решение № 120 от
09.10.2019 година, постановено по гр.д. № 8/2019 година, по описа на PC
Гълъбово.
Във въззивната жалба са
наведени твърдения, че
първоинстанционното решение е неправилно
и незаконосъобразно, поради ниският размер на определеното обезщетение, което
не съответства на справедливостта и на съдебната практика при подобни дела
постановени на основание чл.52 от ЗЗД, поради което следва да бъде отменено в
обжалвана част. Изложени са подробни съображения.
Посочва се, че
първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, направил
е обосновани правни изводи, но не е съобразил обема на претърпените болки и
страдания от ищците, поради което считат, постановеното решение за неправилно.
Молят
съда да отмени първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно
в частта, с която предявени от въззивниците Р.Г.Г. и М.Т.П. против Териториално
поделение „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО СТАРА ЗАГОРА44 с БУЛСТАТ 2016176540191
искове с правно основание чл.200 КТ са отхвърлени за сумата над 80000 лв. до
100000 лв.,за първата от тях и за сумата над 50000лв. до 100000 лв. за втората
от тях, като вместо него да постанови друго, с което да осъди Териториално
поделение „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО СТАРА ЗАГОРА” с БУЛСТАТ 2016176540191, да
заплати на основание чл.200 КТ на Р.Г.Г., сумата от още 20000 /двадесет хиляди/
лева и на М.Т.П. сумата от още 50000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, от смъртта на
фактическия съжител на първата и син на втората ищца, Т.Г. ***, в резултат на
претърпяна от него на 30.08.2018 г. трудова злополука, ведно със законната
лихва, считано от 30.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
да потвърди решението в останалата му част.
Молят съда да измени обжалваното решение и
относно присъдените разноски пред първата инстанция, съобразно изхода на
делото.
Претендират направените по делото разноски и
пред двете инстанции.
В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК
другата страна „ЮИДП
Сливен, Териториално поделение „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО" Стара Загора,с
ЕИК 2016176540191, чрез пълномощника си адв.Р.А. ***, взема становище, че присъдените размери за обезщетение на двете
ищци са несправедливи и прекомерно завишени, а подадената въззивна жалба е
неоснователна и недоказана.
Твърди се, че в подадената въззивна жалба са
изложени твърдения,че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата
обстановка,но не е съобразил обема на претърпените болки и страдания от двете
ищци, като в тази връзка считат,че съдът
е постановил едно неправилно решение. Изложени са подробни съображения.
Считат извода на съда за неправилен поради
това, че определените размери за обезщетение на ищците са прекомерно високи и
несъответстващи на събраните в хода на делото писмени и гласни
доказателства, претенциите на двете ищци
за заплащане на обезщетение в по-големи размери от присъденото се явяват
прекомерни.
Молят
съда да остави без уважение подадената въззивна жалба от въззивниците против
първоинстанционното решение, в частта му относно размерите на присъдените
обезщетения, като неоснователна и недоказана.
Претендират
и направените съдебни разноски и за двете съдебни инстанции.
Постъпила е втора въззивна жалба и от „ЮИДП Сливен,
Териториално поделение „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО" Стара Загора, чрез
адв. Р.А. против първоинстанционното решение в частта, в която са уважени
исковите претенции, като основателни и доказани. Считат определените размери за
обезщетение на тримата ищци за прекомерно високи и несъответстващи на събраните
в хода на делото писмени и гласни доказателства. Излагат подробни съображения.
Молят
съда да отмени първоинстанционното решение, в частта му в която са уважени
предявените искове от малолетния Д.Т.Г., от неговата майка Р.Г.Г. и от М.Т.П.
срещу Държавно горско стопанство Стара Загора за заплащане на обезщетение за
претърпени от тях неимуществени вреди в следствие на станалата трудова
злополука на 30.08.2018г. с техния близък Т.Г.Т., бивш служител на
предприятието, като неправилно и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло претенциите на
тримата ищци като неоснователни и недоказани.
Претендират направените разноски и пред двете съдебни инстанции.
Впоследствие на датата 05.12.2019 год. са постъпили отговор
на последната въззивна жалба против Решение № 120 от 09.10.2019 година,
постановено по гр..д. № 8/2019 година, по описа на PC Гълъбово от ищците Р.Г.Г.,
Д.Т.Г. и М.Т. П. и двете със съдебен адрес *** подадена чрез адв. Ж.З.. Подробни
съображения са изложени в същия писмен отговор на въззивната жалба. Молят
въззивния съд да постанови Решение, с което да остави без уважение подадената
от ЮИДП – Сливен , ТП “ДГС” – Стара Загора въззивна жалба като неоснователна и
необоснована и молят да се уважи подадената от тях първоначална въззивна жалба,
както и да им се присъдят направените разноски и възнаграждение за един адвокат
пред двете съдебни инстанции.
По делото е постъпила и насрещна въззивната жалба
на ищците
Р.Г.Г., Д.Т.Г. и М.Т. П. и тримата със съдебен адрес *** подадена чрез адв. Ж.З.
против Решение № 120 от 09.10.2019 година, постановено по гр.д. № 8/2019
година, по описа на PC Гълъбово.
В насрещната въззивната
жалба са наведени твърдения, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради
ниският размер на определеното обезщетение, което не съответства на
справедливостта и на съдебната практика при подобни дела постановени на
основание чл.52 от ЗЗД, поради което следва да бъде отменено в обжалвана част.
Изложени са подробни съображения.
Посочва се, че първоинстанционният
съд правилно е установил фактическата обстановка, направил е обосновани правни
изводи, но не е съобразил обема на претърпените болки и страдания от ищците,
поради което считат, постановеното решение за неправилно.
Молят
съда да отмени първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно
в частта, с която предявени от въззивника Д.Т.Г. действащ чрез своята майка и
законен представител Р.Г.Г. против Териториално поделение „ДЪРЖАВНО ГОРСКО
СТОПАНСТВО СТАРА ЗАГОРА” с БУЛСТАТ 2016176540191 искове с правно основание
чл.200 КТ са отхвърлени за сумата над 100000 лв. до 150000 лв.,за НЕГО, като
вместо него да постанови друго, с което да осъди Териториално поделение
„ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО СТАРА ЗАГОРА“ с БУЛСТАТ 2016176540191, да заплати
на основание чл.200 КТ на Д.Т.Г. действащ чрез своята майка и законен
представител Р.Г.Г., сумата от още 50 000 /петдесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, от
смъртта на бащата на ищеца, Т. Г. ***, в резултат на претърпяна от него на
30.08.2018 г. трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от
30.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да потвърди
решението в останалата му част.
Молят съда да измени обжалваното решение и
относно присъдените разноски пред първата инстанция, съобразно изхода на
делото.
Претендират направените по делото разноски и
пред двете инстанции.
Съдът е
констатирал, че насрещната въззивна жалба е изпратена и постъпила в Окръжен съд
– Стара Загора, без към нея да са приложени писмените доказателства за
приключилата пълна процедура по администриране на насрещната въззивна жалба и
съответно изпращането на преписите от същата на насрещната страна по делото.
Едва след което този отговор и насрещната въззивна жалба следва да бъдат
изпратени на Окръжен съда – Стара Загора.
Съдът е приел,
че е сезиран с насрещната въззивна жалба по реда на чл.263, ал.2 във връзка с
чл.260, ал.1, и чл.261 от ГПК, тъй като не е била извършена пълната процедура по администриране на
последния писмен отговор подаден от ищците, както и от насрещната въззивна
жалба като не са изпратени и преписи от същите на противната страна, а също
така следва да бъдат проверени и сроковете за тези отговор и въззивна жалба,
което също е задължение на първоинстанционния съд.
Предвид
горното, с Определение №1173 от 19.12.2019г. постановено
по в.гр.д. №1634/2019г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, делото е
прекратено и изпратено на Районен съд- Гълъбово за пълното администриране на
насрещната въззивна жалба и окомплектоването й с първоинстанционното дело.
В тази връзка съдът е отменил определениeто си от
датата 04.12.2019 год., с което е насрочил
делото за 29.01.2020 г. от 09:00 часа.
След
изпълнение на пълната процедурата по администриране и окомплектоване, делото е
изпратено отново на Старозагорския окръжен съд за произнасяне по насрещната
въззивна жалба по чл.263 и сл. от ГПК.
След
извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и
чл.261 ГПК съдът намира въззивните жалби за допустими и редовни, поради което,
след като същите са били внесени за разглеждане в съдебно заседание, същите
следва да бъдат разгледани по съществото си относно тяхната материална
основателност.
Първите две въззивници Р.Г.Г. и М.Т.П., редовно и своевременно призовани, не се явяват, вместо тях
се явява процесуалния им представител адв. М.З., който моли да се уважи изцяло тяхната
въззивна жалба и да се остави без уважение въззивната жалба на другия въззивник
ЮИДП Сливен ТП
„ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО“ СТАРА ЗАГОРА. Подробни съображения са изложени в съдебното заседание
по съществото на делото на датата 26.02.2020 год. и в депозираната по делото
писмена защита.
Насрещният въззивник Д.Т.Г., чрез законен представител и негова
майка Р.Г.Г., редовно и своевременно призовани, не се
явяват, вместо тях се явява процесуалния им представител адв. М.З., който моли да се уважи изцяло тяхната
насрещна въззивна жалба и да се остави без уважение въззивната жалба на другия
въззивник ТП
„ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО“ СТАРА ЗАГОРА. Подробни съображения са изложени в съдебното заседание
по съществото на делото на датата 26.02.2020 год. и в депозираната по делото
писмена защита.
Втория въззивник ЮИДП
гр.Сливен ТП
„ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО“ СТАРА ЗАГОРА,
чрез процесуалния си представител адв. Р.А. - редовно и своевременно призована, лично се
явява и моли да се уважи изцяло тяхната въззивна жалба и да се оставят без
уважение въззивните жалби на ищците по делото. Подробни съображения са изложени
в съдебното заседание по съществото на делото на датата 26.03.2020 год. и
депозираната по делото подробна писмена защита. Моли да се остави без уважение
подадената насрещна въззивна жалба на насрещния въззивник Д.Т.Г..
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 200 КТ.
Съдът намира, че подадените три въззивни жалби, от които две
първоначални и една насрещна, се явяват процесуално допустими, но разгледани по
съществото си, са неоснователни, поради следните съображения:
В първоинстанционното производство
правилно е установена следната фактическа обстановка:
Видно от представено разпореждане под
№ 110/14.09.2018 г. на ТП – Стара Загора НОИ, с което трудовата злополука
станала с Т.Г.Т. на 30.08.2018 г. се приема за трудова злополука по смисъла на
чл. 55, ал. 1 от КСО. Видно от представеното по делото копие на Удостоверение
за наследници с №411/05.09.2018г. на гр.Гълъбово, ищецът Д.Т.Г. е наследник –
син на Т. Г. ***, починал на 30.08.2018г.
От
представеното копие на Удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за
раждане №0088/10.10.2006г. на гр.Гълъбово се установява, че ищцата Р.Г.Г. е
майка на сина на починалия Т. Г.Т..
Първоинстанционният
съд е изискал и приел като писмено доказателство Справка от НБД „Население“ за
родствените връзки на Т. Г.Т., от която се установява, че ищцата М.Т.П. е майка
на починалия пострадал Т. Г.Т..
Относно
материално-правната и процесуалната легитимация на ищците съдът намира, че
следва да съобрази постановеното в Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. на
ВКС по тълк. д. №1/2016г., ОСНГТК, а именно, че право на обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са освен законните
наследници на починалото лице, също и неговите възходящи, братя, сестри и
всички лица, за които може да се докаже особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. Поради тази причина съдът правилно
е намерил предявените искове за допустими.
Не
се спори между страните, а и от представените копия на Трудов договор
№52/26.05.1997г.; Допълнително споразумение към трудов договор
№14/09.03.1998г.; Допълнително споразумение към трудов договор от 17.05.2008г.;
Допълнително споразумение към трудов договор от 04.07.2008г.; Допълнително
споразумение към трудов договор №93/01.09.2011г.; Длъжностна характеристика за
длъжността „Горски надзирател“, се установява, че Т.Г.Т. е работил при
ответника по трудово правоотношение на длъжност “Горски надзирател”.
От
представените и приети като писмени доказателства от първостепенния съд копия на
Разпореждане под №110/14.09.2018г. на ТП на НОИ-Стара Загора; Препис-извлечение
от акт за смърт №0091/31.08.2018г. на гр.Гълъбово; Съобщение за смърт
№189/31.08.2018г. на УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД, гр.Стара Загора, се
установява, че на 30.08.2018г. по време на работа, пострадалият Т. Г.Т. е бил
нахапан от насекоми, което е причинило алергичен шок и впоследствие и смърт на
последния.
За
трудовата злополука е образувано и Досъдебно производство №172/2018г. по описа
на РУ-Гълъбово и Прокурорска преписка №998/2018г. на РП – гр.Гълъбово за
престъпление по чл.122, ал.1 от НК. Наказателното производство е прекратено,
тъй като деянието не съставлява престъпление с влязло в сила постановление от
12.12.2018г. По досъдебното производство е била извършена съдебно-медицинска
експертиза на труп, която е установила причинно-следствената връзка между
ухапванията от насекоми /стършели/ и настъпилия алергичен шок, довел до смъртта
на Т.Г.Т.. Била е взета кръв за изследване за наличие на алкохол, като от
протокола, приложен към досъдебното производство е видно, че изследване не е
било извършено поради негодност на пробата.
По
искане на ответника съдът е допуснал и личните обяснения на страните Р.Г.Г. и
директора на ответното стопанство по реда на чл.176 ГПК.
От
обясненията на ищцата Р.Г.Г., дадени в открито съдебно заседание пред
първоинстанционния съд се установява, че същата е живяла на семейни начала с
починалия Т. Г.Т.. На 16.06.2018г. същата е заминала за Чехия, заедно с
най-големия си син, за да работи, тъй като имали кредити и не им достигали
средствата. Смятали през декември-януари да изготвят необходимите документи и Т.Г.Т.,
заедно с другия им син – ищецът Д.Т.Г. също да заминат за Чехия, като се
установят там за постоянно. Заминаването на ищцата не било свързано с раздяла
на семейството. Ищцата имала три деца, като най-малкото - Д.Т.Г. било син на
пострадалия Т.Г.Т., а другите макар да не били негови синове, живеели заедно и Т.
Г.Т. се грижил и за тях.
От
обясненията на И.К.Ч.– директор на ответника дадени отново в открито съдебно
заседание пред първоинстанционния съд, се установява, че същият е директор от
2016г. Имало поне 3-4 пъти оплаквания от колеги на пострадалия, че употребява
алкохол по време на работа или идва почерпен на работа. Директорът няколко пъти
предупреждавал Т. Г.Т., като последно го изгонил от събрание, тъй като бил в
неадекватно състояние. Директорът възложил на технолога на участъка да говори с
жената на пострадалия – ищцата Р.Г.Г., тя да съдейства пострадалия да не идва
на работа в нетрезво състояние. Директорът говорил с пострадалия и той му
обяснил, че с жена му не са в добри отношения и тя заминава да работи в
чужбина. Нямало данни какво е било състоянието на пострадалия в деня на
злополуката. При директора не са постъпвали писмени сигнали за състоянието на
пострадалия, нито той е съставял писмени документи за предупреждаването му или
за някаква дисциплинарна отговорност.
По делото пред първостепенния съд са били събрани
и съответните гласни доказателства, чрез
разпит на свидетелите П.Д.К., М.В.А., И.Г.Ш.и Ж.Х.Ж.. От показанията на тези свидетели
изцяло се потвърждава изложената в исковата молба фактическа обстановка от
ищците по делото пред първоинстанционния съд. От заключението на неоспорената
от страните съдебно-медицинска
експертиза, изслушана и приета като доказателство от първоинстанционния съд и
уточнението направено от вещото лице в откритото съдебно заседание което
и настоящият въззивен съд възприема като компетентно и добросъвестно изготвено
се установява, че именно в резултата на трудовата злополука е настъпила и
смъртта на пострадалият Т. Г.Т..
Правилно решаващият
съд приема, че
предявеният иск е
основателен и е налице трудова злополука, претърпяна от наследодателя на първите
две въззивници и на насрещния въззивник, тъй като с горепосоченото
разпореждане настъпилата злополука е призната като трудова по смисъла на чл.55
и сл. от КСО. Същото официално Разпореждане
е свидетелстващ документ, който има обвързваща материална
доказателствена сила до съответната му отмяна от орган, предвиден в КСО. Правилно съдът приема, че рязкото влошаване
на здравословно състояние и впоследствие и настъпилата внезапна смърт на
пострадалия Г. е именно в причинно-следствена връзка с настъпилата трудова
злополука и че е налице причинната връзка между двете.
Правилно,
законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е разгледал и обсъдил всички
законови предпоставки за уважаването на иска на първите две въззивници и на
насрещния въззивник иск по чл. 200 от КТ. В този смисъл съобразно разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ предвижда, че за вреди от
трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов
орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
Отговорността е безвиновна и гаранционно-обезпечителна по правната си природа /Решение
– 1166-08, IIг.о.; Решение №1016/2005г., III г.о./. Понятието „трудова
злополука“ е дефинирано в чл.55 от КСО
като внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или
по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес
на предприятието, когато е причинила временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност или смърт.
Успешното провеждане на иска за обезщетение
на причинени от трудова злополука вреди предполага установяване на наличието на
вредоносния резултат, който е в пряка и
причинна връзка с извършената работа – при или по повод на нея. В случая и тези елементи са налице.
По сега действащото право /КСО И Наредба за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки/
съответното териториално поделение на НОИ, до което е подадена декларация от
осигурителя, е компетентно с разпореждането си да постанови дали приема или не
злополуката за трудова. В случая е налице разпореждане по чл.60, ал.1 от КСО за приемане на злополуката като
трудова. Това разпореждане има доказателствена сила за гражданския съд,
разглеждащ спора по чл.200 /Решение-1247-08, III г.о ; Решение – 1166-08, II
г.о./
От доказателствата по делото съдът приема за
установено, че на датата 30.08.2018г. при изпълнение на трудовата си функция в
ответното дружество наследодателят на ищците е претъпял внезапно увреждане на
здравето – отровно и токсично ухапване от стършели, което е довело и до
неговата смърт. Въпреки спешната медицинска интервенция, отровата на насекомите
е навлезнала много бързо в организма на пострадалия. В резултата на увреждането
и отравянето от тези насекоми е настъпила и неговата внезапна смърт, видно от
заключението на съдебно – медицинска експертиза по делото. По тези съображения
съдът приема за установено наличието на
трудовата злополука по смисъла на чл.200, ал.1 от КТ, което е основание за
ангажирането и на имуществената отговорност на работодателя-въззивник.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди и прилагане на критерия за справедливост, съгласно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и т.11 от ППВС №4/1968г. съдът взе предвид следните обстоятелства :
Неимуществени са тези вреди, които засягат не
имуществото, а личността и достойнството на пострадалия, съответно на неговите
законни наследници и най-близки родственици от неговата внезапна кончина. В
групата на неимуществените вреди се включва емоционалният живот на пострадалите,
физическите и моралните страдания, които те са преживели вследствие на
настъпилата негова смърт. Неимуществените вреди по принцип са неоценими в пари.
Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Законът дава възможност на увредения да
получи удовлетворение в пари, щом друго възмездие не може да получи, стига
вредата му да е действителна и сериозна. Понятието справедливост не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретно обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне от
съда размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните вреждания
могат да бъдат: характерът на увреждането, допълнителното влошаване състоянието
на здравето, причинени морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.
/ППВС № 4/1968 г./.
При процесната трудова злополука на починалия
пострадал е причинена внезапна и неизбежна смърт на същия. Установи се по
делото и пред двете съдебни инстанции, че напълно неоснователни са твърденията
на дружеството-работодател, че исковете останали недоказани. От събраните по
делото гласни доказателства пред първостепенния съд безспорно се установи, че в
семейството на починалия Т. отношенията са били напълно нормални - имало е
обичайното разбирателство, хармония, обич и взаимопомощ. Починалият Т. Т. е бил
грижовен съпруг, баща и син. Съдът правилно е приел, че макар с ищцата Р.Г. да
не са имали сключен граждански брак, връзката им следва да се приравни на
брачна такава, поради дълготрайността на съжителството им, фактът, че имат общо
дете, както и фактът, че починалият се е грижил и за другите две деца на ищцата
като за свои. Правилно PC -
Гълъбово прие за недоказани и аргументите на ответника, че отношенията в
семейството не са били добри и ищцата Р.Г. е била пред раздяла с починалия Т..
Установи се, че цялото семейство е имало общи планове за бъдещето - да се
установят в чужбина за да разполагат с по-високи доходи. Установи се също така,
че след заминаването на ищцата Р.Г. за чужбина, заедно с най-големия й син,
другият й син и общото им с починалия дете - ищецът Д.Г., са останали при баща
си в България и именно той е бил човекът, който е полагал изцяло грижите за
тях. От показанията на свидетеля М.В.А. се установи, че след смъртта на Т. Т.
на сина му Д.Г. му е било разбираемо много зле и не можел да възприеме дълго
време случилото се, затворил се в себе си, не споделял и постоянно бил нервен.
От друга страна, ищцата М.Т.П., макар да има и друго дете- дъщеря, е разчитала
основно на грижите на сина си, поради силно изградената между двамата
емоционална връзка. Така, правилно първоинстанционният съд е установил, че
загубата за всеки от ищците може да се определи като изключително тежка и
мъчителна. От събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е
достигнал и до верния извод, че ищците са претърпели и търпят негативни
преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова
близък за тях човек, което е нормалното, житейски оправдано състояние на
близките на починалия.
Така,
при определянето на дължимите на ищците обезщетения PC -
Гълъбово се е ръководил от възрастта на загиналия, възрастта на близките му,
страданията и негативните психически преживявания, както и съдебната практика,
а също и като се има предвид житейски оправданото в подобни ситуации. Именно
правилно установената фактическа обстановка и верните и правилни правни изводи
на първата инстанция, и въззивният съд счита, че присъдените в полза на законните
наследници на пострадалия обезщетения се
явяват в адекватни и съответни размери, които изцяло съответстват на
действително претърпените от тях болки и страдания.
Настоящата
инстанция приема, че с показанията на водените от ищците свидетели пред
първостепенния съд напълно се установиха претендиралите негативни последици
върху душевните състояния на ищците, вследствие смъртта на един от най-близките
им хора - починалия пострадал Т. Т.. Тези свидетелските показания се явяват
непротиворечиви и кореспондират както помежду си, така и с останалите събрани
по делото доказателства. Това е и причината PC -
Гълъбово да кредитира изцяло и показанията на свидетеля М.В.А. след преценка по
реда на чл.172 от ГГП, въпреки неговата близка родствена връзка с ищците.
Настъпила е много негативна промяна, както
във физическото, така и в психо – емоционалното състояние на ищците. В резултат
на преживяната смърт на техния най-близък родственик Т. Г. ищците са станали
неспокойни и разтревожени от това, някои от тях са имали проблеми и със съня. Същите
са станали тревожни, чувствали се тъжни, страдащи и непълноценни, тъй като се е
наложило грижите за него и за цялото домакинството да бъдат поети само от фактическата
съпруга на пострадалия и децата.
Вторият въззивник във въззивната си жалба е
направил възражение за намаляване на обезщетението, поради това, че починалият
пострадал ищецът е допринесъл за увреждането. Действително разпоредбата на
чл.201, ал.2 от КТ предвижда, че отговорността на работодателя може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
Съдържанието на понятието „груба небрежност“ е изяснено в съдебната практика,
като се приема, това е неполагането на грижата, която би положил и най -
небрежният човек, зает със същата дейност при подобни условия. С оглед на това,
намаляване на отговорността на
работодателя може да се извърши при липсата на елементарно старание и внимание,
пренебрегването на основни технологични правила и правила за безопасност
/Решение №135/08.05.2014г на ВКС по гр.д. №4075/2013г., IV г.о., ГК по чл.290
от ГПК, Решение №348/11.10.2011г. на ВКС
по гр.д. №387/2010г., IV г.о., ГК по чл.290 от ГПК и др./.
Първостепенният
съд правилно е кредитирал с доверие показанията на свидетелите след съответната
им преценка и по реда на чл.172 ГПК и по отношение показанията на свидетеля М.В.А..
Разпитаните свидетели споделят свои непосредствени впечатления. Показанията им
се различават единствено само по отношение на употребата на алкохол от страна
на пострадалия Т. Г.Т., но съдът счита, че това се дължи на тяхното субективно
отношение към тази употреба – някои от свидетелите считат пиенето на 1-2 чашки
ракия след работа за нещо нормално, някои оценят поведението на пострадалия
като неадекватно – махмурлия, други – не. От свидетелските показания по
отношение на въпроса за употребата на алкохол може да се направи извод, че
действително пострадалият Т. Г.Т. е употребявал понякога алкохол, като си е
позволявал да ходи на работа в не напълно трезво състояние. Колко често се е
случвало това не може категорично да се установи, но категорично се установява,
че в деня на злополуката пострадалият не е бил в такова състояние. Никой от
свидетелите не е внесъл дори съмнение относно факта, че в деня на злополуката Т.
Г.Т. е бил в нетрезво или неадекватно състояние. Поради тази причина съдът
приема за доказано, че в деня на злополуката Т. Г.Т. не е употребил алкохол.
Твърденията на
ответника във връзка с употребата на алкохол от пострадалия са в насока, че
това е увреждало общото му здравословно състояние, тъй като същият е страдал от
захарен диабет, поради което се е стигнало до фатален край.
За изясняване
на тези обстоятелства първоинстанционният съд е назначил комплексна
съдебномедицинска експертиза с вещи лица – ендокринолог и токсиколог,
заключението на която не е било оспорено от страните и е било надлежно прието като
доказателство от съда. От заключението на вещите лица се установява, че
действително пострадалият Т. Г.Т. е страдал от неинсулинозависим захарен диабет
с неврологични усложнения, но заболяването е било добре контролирано.
Пострадалият е приемал адекватни за състоянието му медикаменти и макар това
заболяване да води до общо тежко увреждане на всички органи и системи, такова
все още не е било настъпило при пострадалия. Смъртта на Т. Г.Т. е настъпила
поради силата на алергичния отговор, съчетана с високата доза отрова на
стършелите, която е попаднала в организма му. Заболяването на Т. Г.Т., както и
силата на имунитета му нямат отношение към реакцията на организма към
ухапванията от стършели и съответно настъпилата смърт. Алергичният отговор
на всеки организъм към ухапванията на насекоми е индивидуален, а в случая е бил
съчетан и с отравянето от ужилванията на стършелите. Поради тази причина имало
случаи, в които само едно ужилване от стършел води до фатален край, а имало и
случаи, при които няколко ужилвания не водят до сериозни последици. Дори и в
случая на пострадалия да е поставена инжекция урбазон, тя действала след около
два часа и нямало шанс да го спаси. Единствената адекватна реакция в случая
била да се постави адреналин, но това не било предвидено в медицинските
практики в България и обикновено аптечките за спешни случаи не разполагали с
такъв медикамент. Вещите лица считат и, че дори и пострадалият да е носел
шапка, тя не е покривала лицето и шията, поради което много е вероятно
стършелите да го ужилят пак на откритите места. Освен това стършелите жилят и
през плат, поради което шапката от описания модел не е могла да предотврати инцидента.
Във връзка с оплакванията
на въззивника-работодател в неговата втора въззивна жалба за лошото общо
здравословно състояние на пострадалия, като писмени доказателства по делото пред
първата инстанция са били приети съответните заверени копия на: Болнични
листове с номера №№4280782/09.05.2013г., 4668337/06.08.2013г.,
3720608/05.08.2013г., 4672163/09.09.2013г., 3723813/23.09.2013г.,
5027455/28.04.2014г., 0563989/24.11.2014г., Е20152054291/01.06.2015г.,
Е20152770199/21.08.2015г., Е20152770238/11.09.2015г.,
Е20153573050/18.12.2015г., Е20165156301/01.04.2016г.,
Е20164550898/28.04.2016г., Е20167114677/25.10.2016г.,
Е20167114696/01.11.2016г., Е20170848346/04.07.2017г.,
Е20170848356/11.07.2017г., Е20171687401/31.10.2017г.,
Е20176457036/26.02.2018г., Е20180345354/15.03.2018г.,
Е20181282506/21.06.2018г., Е20181282586/06.08.2018г. От същите се установява,
че Т. Г.Т. е ползвал отпуск поради временна неработоспособност, както следва:
през 2013г. – веднъж за гледане на болно дете и продължителен отпуск от общо 60
дни, част от който за престой в болница; през 2014г. – 9 дни, част от който е
за престой в болница и 5 дни за гледане на болно дете; през 2015г. – два пъти
по 5 дни поради общо заболяване, веднъж 7 дни поради злополука и веднъж 7 дни
поради заболяване; през 2016г. – веднъж 47 дни, част от които за престой в
болница и веднъж 11 дни поради заболяване – и двете заболявания не са свързани
със захарния диабет; през 2017г. – веднъж 14 дни и веднъж 4 дни; през 2018г. –
веднъж 5 дни за гледане на болно дете, веднъж 7 дни и веднъж 2 дни поради
заболяване, както и веднъж 3 дни поради злополука. От така представените пред
първоинстанционния съд болнични листове не може да се направи извод за увредено
общо здравословно състояние на пострадалия, за снижен имунитет, който
евентуално да е допринесъл за невъзможността на организма му да се справи с
ухапванията от стършели в дена на злополуката.
По въпроса за
неспазването на здравословните условия на труд, като бе установено, че в деня
на злополуката пострадалият Т. Г.Т. не е носел шапката, която му е била
предоставена от работодателя като част от работното облекло, съдът намира, че
това не може да се окачестви като груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ. Установено бе от свидетелските показания, че шапката е била с
предназначение да предпазва от слънце. Същата не е покривала лицето и шията,
а освен това стършелите са насекоми, които ужилват и през плат. Това
обстоятелство също бе установено от показанията на свидетелите, водени от
ответника, които обясниха за други случаи на свои колеги, ухапани от стършели и
през плата на дрехата, която са носели, както и от обясненията на вещите лица.
С
оглед на
събраните по делото доказателства, въззивният съд счита, че не се доказа
съзнателното извършването
на действия от страна на работника, които той да е съзнавал и да е можело да
предвиди, застрашаващи собственото му здраве или това на околните. Поведението му, дори да се
приеме за небрежно, не следва да бъде преценявано като грубо небрежно, тъй като
е очевидно, че дори да е носел своята шапка, която е част от работното му
облекло, по време на инцидента, стършелите са можели да го ужилят и през нея, а
освен това и в този случай са щели да останат незащитени части от тялото на
починалия, на които същият да бъде ужилен. Предназначението на шапката е било
единствено да предпазва от слънцето. Не се установи починалият Т. Т. да е бил
под въздействието на алкохол в деня на инцидента, както и смъртта да е
настъпила поради негово влошено здравословно състояние. В конкретния случай
настъпването на трудовата злополука означава, че работодателят не е изпълнил
задължението си по чл.275, ал.1 от КТ - да осигури здравословни и безопасни
условия на труд, така че всяка опасност за живота и здравето на работника или
служителя да бъде предотвратена. Именно затова в негова тежест се поражда
задължение за парично обезщетяване на настъпилите вреди, независимо от вината
му, съгласно чл.200 от КТ.
Не са налице предпоставките на
чл. 201, ал.1 и ал.2 от КТ, тъй като безспорно се установи, че пострадалият не
е допринесъл за настъпването на увреждането. Починалият не е проявил и груба
небрежност при изпълнение на задълженията си, а ответното дружество, носейки
доказателствената тежест за това, в хода на производството не успя да докаже
противното.
Предвид
тези обстоятелства правилно PC -
Гълъбово е приел за недоказано направеното от “ЮИДП“ - Сливен, Териториално
поделение „Държавно горско стопанство“ - Стара Загора, възражение за
съпричиняване от страна на починалия Т. поради проявена от работника груба
небрежност.
Напълно неоснователно е и
възражението на въззивника-работодател във въззивната му жалба, за прекомерност
на присъдените на ищците обезщетения, за претърпените от тях неимуществени
вреди вследствие на процесната трудова злополука, при която е загинал един от
най-близките им хора. В константната практика на ВКС, която е приложима и в
настоящия случай, изразена в постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение с №167
от 27.10.2016г. по търг. д. №1599/2015г. на ВКС, ТК, I ТО, се посочва, че
възрастта на починалия, неимуществени вреди от смъртта на когото се претендира,
не съставлява самостоятелен критерий при определяне на обезщетението (така
Решение №178 от 12.11.2013г, по търг. д. №458/2012г. на ВКС, I ТО; Решение №205
от 26.11.2010г. по търг. д. №218/2010г. на ВКС, II ТО; Решение №158 от
22.03.2016г. по търг, д. №1919/2014г. на ВКС, I ТО), доколкото сама по себе си
не е критерий за съдържанието на връзката между починалия и преживелия
родственик. Аналогично е и съображението относно формалната неотносимост на
възрастта на преживелия и претендиращ обезщетението родственик, доколкото при
претендирането на обезщетение за неимуществени вреди, съизмерими са
емоционалните и психологически аспекти на страданието, които не са изводими
еднозначно от наличието на определена възраст, а от конкретната психика,
емоционалната устойчивост, житейската мотивираност и възприемчивост на отделния
индивид и от съдържанието на връзката му с пострадалия, приживе. ВКС е имал
повод да мотивира същото, като важимо и за критерия „съвместното живеене в общо
домакинство“ (Решение №124 от 14.07.2016г. по търг. д. №2056/2015г., на ВКС, I
ТО). Простото установяване на този факт, включително неживеенето в общо
домакинство, сам по себе си е напълно недостатъчен за обосноваване значимост по
отношение определяне на размера на обезщетението, а подлежат на оценка
обстоятелствата, установяващи съдържанието на общуването между починал и
преживял, при или въпреки липсата на съвместно съжителство: взаимопомощ,
подкрепа, съчувствие и пр. Единствено фактите и обстоятелствата, относими
към установяване съдържанието на връзката между починал от деликт (в случая -
от трудова злополука) и претендиращ обезщетение за неимуществени вреди от това,
както и такива по установяване преживяването на тази загуба от последния, са
релевантни за преценка и съотнасяне към критериите за определяне на
обезщетението за неимуществени вреди.
От събраните по делото
доказателства по несъмнен начин се установи, че ищците
са
преживели значителни по интензитет душевни болки и страдания, породени от
внезапната и нелепа смърт на Т. Т.. Установи се, че мъката и скръбта на ищците
е неизмерима, животът им се е променил след загубата на толкова скъп за тях
човек, а празнотата и неприятните чувства от злощастното събитие ще ги
съпътстват докато са живи. Несъмнено, най-големи болки и страдания от нелепия
инцидент е претърпял и ще търпи ищецът Д.Г., който занапред през целия си живот
ще бъде лишен от грижите и подкрепата на своя баща - както морална чрез даване
на ценни житейски съвети, така и финансова чрез материалното му осигуряване до
навлизане в зряла възраст и възможност да се справя сам с живота.
Следователно,
обжалваното решението на PC -
Гълъбово правилно установява както фактическата обстановка, така и съдът е
достигнал до верните правни изводи, включително и правилно е присъдил на ищците
обезщетения в съответстващия на техните болки и страдания размер. Въззивната
инстанция намира, че определените от първоинстанционния съд размери на обезщетенията за претърпените от ищците
неимуществени вреди, вследствие смъртта на техния близък роднина са в съответствие,
както с практиката на въззивния съд, така и с трайната съдебна практика по
подобни казуси, на ВКС на РБ.
Между страните по делото не е спорно, че работодателят-въззивник и Застрахователна
компания е сключена задължителна застраховка живот на пострадалия починал Т. Г.Т.
за заплащането на съответното застрахователно обезщетение. Вторият въззивник прави
възражение в неговата въззивна жалба за намаляването на присъденото обезщетение
в тази връзка. Съгласно чл.200, ал.4 от КТ определеното обезщетение следва да
бъде намалено с размера на получената сума по сключеният договор за
застраховане, но в конкретния случай и въззивният съд намира, че заплащането на
такова обезщетение от застрахователя на практика не е извършено, поради което и
към настоящия момент не са налице предпоставките за намаляването на присъденото
вече обезщетение от първостепенния съд.
Следователно
процесният случай се обхваща именно от хипотезата на чл. 200, ал.1 КТ. В тази насока първоинстанционния съд в мотивите към обжалваното решение
е посочил и относимата практика на ВКС на Републиката, с която да обоснове
извода, че за да бъде основателен искът по чл.200 от КТ,
следва да се установи по категоричен начин, че са налице подробно цитираните и
изброени от районния съд предпоставки за уважаването на този иск, нормативно
уредени в чл.200 от КТ. Първоинстанционният съд е определил правилно и точно и
размера на дължимите на законните наследници на пострадалия Г. при трудовата злополука
обезщетения, като е отчел и всички относими към процесния случай обстоятелства
във връзка с него.
Ето защо настоящата
съдебна инстанция счита, че решението на КРС е правилно, законосъобразно и
мотивирано, а въззивните жалби са неоснователни и недоказани и като такива следва
да бъдат оставени без уважение, като решението на Гълъбовския РС бъде потвърдено
изцяло, ведно с всички законни последици от това.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 от ГПК, във вр. с чл. 273 от ГПК разноските
между страните пред въззивната инстанция следва да останат така както са
направени, тъй като и трите въззивни жалби се оставят без уважение.
На основание чл.280, ал.2 от ГПК тъй като цената на иска е над 5000 лева, настоящото въззивно решение
подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение № 120 от 09.10.2019 година, постановено по
гр.д. № 8/2019 година по описа на Районен съд
гр. Гълъбово, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на
страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.