Р Е Ш Е Н
И Е
№ …….…/……………..… , гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен
съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 4776 по описа за 2020год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Ж.Д.Д. ***,
подадена чрез адв. Е.Ф. ***-**********/28.10.2010год.
на началника на сектор в ІV РУ ОД МВР Варна с което за нарушаване нормата на
чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДП на въззивника са били наложени, на основание чл. 174,
ал.1, т.1 от ЗДП адм. наказание глоба в размер на
500лв. и адм. наказание лишаване от правоуправление
за срок от 6 месеца.
В жалбата се сочи, че НП е
неправилно и незаконосъобразно, а изложената в него фактическа обстановка не отговаря
на действителната. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание процес. представител на въззивника поддържа жалбата.
Същият заявява, че оспорва фактическите констатации изложени в НП, а във фазата
по същество моли същото да бъде отменено.
За въззиваемата страна, редовно
призована, представител не се явява. Преди даване ход на делото по същото са
постъпили писмени бележки от ю.к. „.Л., в които същата изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на алтернативност отправя
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за ответната страна в
минимален размер.
ВРП, редовно призована за датата
на съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед
основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е допустима подадена в
срока за обжалване и от надлежна страна, поради което и е приета от съда за
разглеждане.
Вечерта на 02.10.2020год.
свидетелите К. и К., и двамата полицейски служители в сектор СПС участвали в
специализирана полицейска операция осъществявана на територията на с. Приселци обл.Варна. Поставена им била задача да предприемат действия
по проверка и спиране на автомобил с конкретен рег. номер, а именно л.а.
„Фолксваген голф“ с рег. № 1301LCL. Двамата се били позиционирали на изхода на
с. Приселци в посока гр.Бургас, в близост до бензиностанция „Газтрейт“. В един момент свидетелите получили информация,
че автомобилът се придвижва и към тях и се приготвили да го спрат. Автомобилът
обаче влязъл в района бензиностанцията и спрял, поради което и свидетелите К. и
К. се насочили към него. В това време водачът на автомобилът излязъл от него.
Свидетелите К. и К. отишли при него и предприели извършването на проверка при
която установили, че водачът на автомобила е въззивника, че в автомобила няма
друго лице, както и че въззивникът лъха на алкохол. На място пристигнали и
други полицейски служители участващи в СПО. Потърсено било съдействие и от екип
от автоконтрольори, който да тества въззивника за употреба на алкохол. Вече след
полунощ на място пристигнал св. Д. – мл. автоконтрольор в ІV РУ. Същият тествал
въззивника за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр. № ARBB 0008, което отчело наличие на алкохол в
издишвания въздух на въззивника в размер на 1.10 промила. Св. Д. издал на
въззивника талон за медицинско изследване, а на място му съставил АУАН № 54963
в който посочил, че на 03.10.2020год. в 00:29ч. в с. Приселци, ул. „Централна“
водачът бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер ***,
като уредът отчел 1.10промила алкохол. Посочил, че в с. Приселци, обл.Варна, по улица „Централна“ 47 управлява л.а.
„Фолксваген голф“ с рег. № 1301LCL собственост на Л.Е.след употреба на алкохол
с което виновно е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 пр.1 от ЗДП.
Актът бил предявен и връчен на
въззивника, който го подписал.
Въззивникът се явил в МБАЛ „Св.
Анна“ Варна“ и дал кръв за медицинско изследване съобразно издадения му талон.
От заключението на извършеното
химическо изследване ан кръвта на въззивника се
установило, че в кръвта на същия се съдържа алкохол в размер на 0.62 промила.
На 28.10.2020год., въз основа на
акта, началника на сектор в ІV РУП при ОД на МВР Варна издал атакуваното НП
като е приел че на 03.10.2020год. в 00:29ч. в с. Приселци, обл.Варна,
по ул. „Централна“ 47 управлявал л.а „Фолксваген голф“ с рег. № 1301LCL
собственост на Л.Е.след употреба на алкохол като посочил резултатите от пробата
с дрегера, както и тези от химическото изследване,
приел че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДП и на
основание чл. 174, ал.1, т.1 от същия закон му наложил адм.
наказание глоба в размер на 500лв., като и адм.
наказание лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца.
В съдебно заседание като свидетели
са разпитани актосъставителя Д.Д.,
Н. К. и Б.К. (вписани като свидетели в АУАН).
В показанията си св. Д., сочи че
не е възприел лично въззивника да управлява МПС. Сочи, че около 22:30ч. получил
указания за оказване на съдействие на колеги на бензиностанция „Газпром“ в с.Приселци. Докато пътувал за там получил
обаждане и още едно лице на същото място. Заявява, че когато отишъл на място му
били показани два автомобила с двама водачи, които той изпробвал за алкохол. И
двете проби на водачите били положителни.
В показанията си свидетелите К.
и К. сочат, че са участвали в СПО, че именно въззивникът е бил оперативно
интересното лице в случая, че лично са го възприели да управлява автомобила, за
който е следвало да следят. Сочат че именно те отишли при него веднага след
като е спрял на бензиностанцията за да му извършат проверка съобразно дадените
им указания, както и освен него в автомобила е нямало друго лице. Сочат че в
последствие на място бил извикан екип на ІV РУ, който в тяхно присъствие
тествал въззивника за алкохол. В показанията си пред съда св. К. сочи, че
въззивникът е спрял на бензиностанцията някъде около 23:30ч., но екипът на ІV
РУ който е взел пробата за алкохол е дошъл след полунощ.
Като свидетели по искане на
защитата показания е дал и К. Д. – син на жената с която въззивника живее на
семейни начала. В показанията си пред съда Д. сочи, че в началото на октомври
2020год. въззивникът се прибрал от чужбина и му направили посрещане. В един
момент алкохола свършил и решили да отидат до бензиностанцията да купят
алкохол. До там отишли с автомобил с испанска регистрация който автомобил
управлявал той. Сочи,В останалата че
въззивникът влязъл в бензиностанцията, а той останал навън да пуши. Дошъл
полицейски автомобил и спрял зад тяхната кола и тогава той тръгнал към дома си
да вземе документи. След около 20 минути се върнал отново вече с друга кола и
на мястото имало и други полицаи.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени АУАН № 54963, талон за изследване № 0022918 от 03.10.2020год.,
протокол за химическа експертиза № 1004/05.10.2020год., справка за нарушител,
Заповед № 8121з-515/14.05.2018год. на министъра на вътрешните работи.
Показанията на св. Д., в частта
в която сочи, че не въззивникът, а той е
управлявал автомобила до бензиностанцията съдът не кредитира тъй като в тази им
част същите са в пълно противоречие с показанията на свидетелите К. и К., които
са категорични, че именно въззивникът е бил оперативно интересното лице, че
именно той е управлявал автомобила, че то й е слязъл от шофьорското място и че
не е имало друго лице с него. Нещо повече в съдебно заседание св. К.
категорично сочи, че водачът на автомобила не е бил св. Д., а е бил
по-възрастен.
Наличието това съществено
противоречие с останалите гласни доказателства от една страна, а от друга
наличието на особено близките отношения между въззивника и св. Д., които
представляват достатъчен мотив за свидетелстване в угода на последния мотивира
съда да не кредитира показанията на този свидетел в коментираната по-горе част.
Показанията на останалите
разпитани по делото свидетели съдът кредитира изцяло като последователни,
логични и взаимнодопълващи от една страна и от друга кореспондиращи изцяло с
приложените към АНП писмени доказателства, също кредитирани от съда с доверие.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства (както писмени така и гласни с изключение показанията на св. Д. в коментираната по-горе
част), които преценени по отделно и в своята съвкупност не водят на различни
правни изводи.
Съдът в изпълнение на
задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и
провеждането на административно наказателното производство установи, че АУАН и
НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Във фазата по съставяне на АУАН съдът не констатира допуснати съществени
нарушения на процес. правила. В обст. част на акта се
съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението
вменено във вина на въззивника – управление на МПС след употреба на алкохол –
1.1 промила, посочено е техническото средство с което е изпробван въззивника,
както номера на издадения талон за медицинско изследване, като фактите са в
пълен унисон и с посочената като нарушена законова норма на чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДП.
Допуснато съществено нарушение
на процес. правила съдът не констатира и във фазата по издаване на НП. В същото
се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
нарушението вменено на въззивника. Коректно е посочено също така, че е било
извършено и химическо изследване на кръвта на въззивника и резултата от същото.
Посочени са дата и място на нарушението както и нарушената разпоредба като е
налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.
Действително в НП няма изразено
становище на АНО по отношение нормата на чл. 28 от ЗАНН. Последното обаче не
съставлява съществено нарушение на процес. правила първо защото по никакъв
начин не влияе на правото на защита, което се реализира срещу фактите и второ
защото реквизитите които следва да съдържа НП са изчерпателно посочени в ЗАНН и
там изискване за излагане на мотиви досежно неприложението на чл. 28 от ЗАНН не
е предвидено.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени, че НП е
издадено в нарушение на материалния
закон по следните съображения.
В случая с НП на въззивника е
наложено наказание за нарушаване нормата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП за това, че
на 03.10.2020год., в с. Приселци управлявал л.а *** след употреба на алкохол –
0.62 промила съобразно протокол за ХЕ № 1004/20год.
За токова деяние – управление на
МПС след употреба на алкохол на същата дата – 03.10.2020год. е и повдигнатото
обвинение с АУАН.
Доказателства обаче в подкрепа
на това фактическо обвинение по делото липсват.
Напротив от събраните по делото
гласни доказателства – показанията на свидетелите К., К. и Д. се установява, че
въззивникът е управлявал автомобил в последния час на 02.10.2020год.
В показанията си пред съда св. К.
сочи, че те са спрели въззивника някъде около 23:30ч., а служителите на ІV РУ
които са го изпробвали за алкохол са дошли след полунощ. В тази насока са и
показанията на св. К. който сочи, че екипът който е тествал въззивника е дошъл
в последствие. В подкрепа на показанията на св. К. са и показанията на св. Д.
(актосъставителя), който сочи, че е получил указания за окозване на съдействие
в с.Приселци някъде около 22:30ч. и е тръгнал за там, както и че не е възприел
лично управление на автомобила от страна на въззивника, а той му е бил показан
от други колеги. Безспорно има известно разминаване в часовете посочени от
двамата свидетели, но така или иначе и двата посочени часа са преди полунощ т.е
на 02.10.2020год., а не след полунощ на 03.10.2020год. Нещо повече видно от
приложения към АНП талон за медицинско изследване посочените в АУАН и НП дата и
час (за които се твърди управление на МПС-то) съвпадат с отразения в талона
момент на пробата с дрегера.
И след като доказателства, че
въззивникът е управлявал МПС след употреба на алкохол на 03.10.2020год. то адм. наказателното обвинение се явява недоказано и НП
подлежи на отмяна като издадено в нарушение на материалния закон.
Безспорно събраните по делото
доказателства сочат, че въззивникът е управлявал МПС след употреба на алкохол
късно вечерта на 02.10.2020год. Такова фактическо обвинение обаче на същия не е
било повдигнато и не за такова деяние е наказан той с НП.
По разноските.
Присъждане на разноски
претендира единствено въззиваемата страна, която чрез процес. си представител
моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Макар и своевремнно направено обаче, това искане се явява
неоснователно с оглед изхода на делото. НП подлежи на отмяна и в този случай
разноски на въззиваемата страна не се дължат.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
20-0442-000837 от 28.10.2020год. на Началника на сектор към ОД МВР Варна ІV РУ
с което на Ж.Д.Д. ЕГН ********** на основание чл.174,
ал.1, т.1 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв.
както и адм. наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца за нарушаване нормата на чл. 5, ал.3, т.1 от същия
закон.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: