Присъда по дело №2620/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 113
Дата: 14 декември 2021 г. (в сила от 23 юни 2022 г.)
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20212120202620
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 113
гр. Бургас, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
Съдебни*

заседатели:*
при участието на секретаря *
и прокурора Гинка Димитрова Чинова (РП-Бургас)
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Наказателно дело от общ
характер № 20212120202620 по описа за 2021 година
, въз основа на закона и данните по делото,
ПРИСЪДИ:
I. ПРИЗНАВА подсъдимия ЕМ. М. М. с ЕГН: **********, роден на * год. в гр.
Бургас, българин, български гражданин, с адрес за призоваване гр. Бургас , * неженен,
със средно образование, безработен, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че:
На 12.02.2020 г., в гр. Бургас, обл. Бургас, без надлежно разрешително, съгласно
чл. 7, чл. 30 и чл. 73, ал. 1 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите (ЗКНВП) държал аналози на високорискови наркотични вещества по
смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал .2 от ЗКНВП вр., чл. 3 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични и Приложение № 1,
Списък I "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от употребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина", а именно:
- синтетичен канабиноид - 4F-MDMB-BINACA, 4F-MDMB-BUTINACA,
представляващ аналог на високо рисково вещество, а именно поставения под контрол
синтетичен канабиноид 5F-ADB 5F-MDMB-PINACA, с нетно тегло 3,303 гр. (три цяло
триста и три грама), като случаят е маловажен, поради което и на основание чл. 354а,
ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1 от НК, вр. с чл. 54 НК му НАЛАГА наказание „Глоба“ в размер на
800 /осемстотин/ лева, като го ПРИЗНАВА за НЕВИНОВЕН и на основание чл. 304
НПК го ОПРАВДАВА по обвинението по същото време и място да е държал и
1
синтетичен канабиноид - 4F-MDMB-BINACA, 4F-MDMB-BUTINACA, представляващ
аналог на високо рисково вещество, а именно поставения под контрол синтетичен
канабиноид 5F-ADB 5F-MDMB-PINACA, с нетно тегло 0,347 гр. (нула цяло триста
четиридесет и седем грама) и по правната квалификация деянието да е престъпление по
чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК ЕМ. М. М. с ЕГН: ********** да
заплати по сметка и в полза на ОДМВР-Бургас сумата от 170,84 лв. /сто и седемдесет
лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща сторени в досъдебното
производство разноски, а на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по сметка на РС-
Бургас сумата от 5 /пет/ лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист, ако се пристъпи към издаването на такъв.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 354а, ал. 6 НК веществените доказателства
по делото – остатък от описаните по-горе наркотични вещества, предадени в ЦМУ-
София да се отнемат в полза на държавата и да се унищожат след влизане в сила на
настоящата присъда.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства по делото – опаковки,
приложение на л. 53 и л. 54 от ДП да останат приложени по делото в срока на неговото
съхранение в архив, след което да се унищожат заедно с унищожаването на делото по
предвидения за това в ПАС ред.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес
пред Бургаския окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 113/14.12.2021 г. по НОХД 2620/2021г. по описа на РС-Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу ЕМ. М. М. с ЕГН: **********, с който е обвинен в това, че:
На 12.02.2020 г., в гр. Бургас, обл. Бургас, без надлежно разрешително, съгласно чл.
7, чл. 30 и чл. 73, ал. 1 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
(ЗКНВП) държал високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2
от ЗКНВП вр. чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични и Приложение № 1, Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от употребата с тях. забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина“, а именно: синтетичен канабиноид - 4F-MDMB-
BINACA, 4F-MDMB- BUTINACA, представляващ аналог на високо рисково вещество, а
именно поставения под контрол синтетичен канабиноид 5F- ADB 5F- MDMB - PINACA, с
нетно тегло 3,303 гр. (три цяло триста и три грама) и синтетичен канабиноид - 4F-MDMB-
BINACA, 4F-MDMB- BUTINACA, представляващ аналог на високо рисково вещество, а
именно поставения под контрол синтетичен канабиноид 5F- ADB 5F- MDMB - PINACA, с
нетно тегло 0,347 гр. (нула цяло триста четиридесет и седем грама), или всички с общо
нетно тегло 3,650 гр. (три цяло шестстотин и петдесет грама) съгласно Протокол за
извършена химическа експертиза № 21/НАР - 96/25.01.2021г. на НИК - МВР – София -
престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК.
Пред съда производството по делото протече по общия ред, като бяха приобщени
всички относими и необходими доказателствени материали. Подсъдимият се възползва от
правото си да не дава обяснения по обвинението.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства. Счита, че авторството на деянието и вината на
подсъдимия са доказани по безспорен начин, като случаят не е маловажен. Поради това
счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен и с оглед липсата на многобройни
или изключителни смекчаващи отговорността му обстоятелства, пледира за налагане на
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение да се отложи с
изпитателен срок от три години, както и наказание „Глоба“ в размер на две хиляди лева.
Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. В.В. – БАК счита, че
престъплението не е доказано по категоричен начин. Счита, че липсата на приемо-
предавателен протокол между полицейския инспектор и разследващия полицай, който да
удостоверява предаването на намерените при претърсването вещи, е съществен порок, който
води до невъзможност да се установи дали изследваните обекти са тези, които са били
намерени в автомобила. Допълва, че самото процесуално-следствено действие, при което са
намерени вещите – претърсване и изземване, също е опорочено, доколкото поемното лице е
заявило, че когато е била поканена да участва, полицейските служители вече фактически са
претърсвали автомобила. На следващо място, спирайки се върху физико-химическата
експертиза, адв. В. – БАК достига до извод, че инкриминираното вещество не е наркотично,
доколкото не е включено в списъка на забранените вещества, както и че не може да се
приеме за „аналог“ на наркотично вещество, защото не е доказано, освен сходен химичен
строеж, да притежава и аналогично за наркотичното вещество действие върху човешкия
организъм. Под евентуалност заявява, че дори да се приеме, че формално има извършено
престъпление, то деянието следва да се квалифицира като малозначително по смисъла на чл.
9, ал. 2 НК, предвид количеството на веществото. Именно поради това защитникът пледира
за пълно оправдаване на нейния подзащитен.
Подсъдимият М. заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник, а в
1
предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че иска да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият ЕМ. М. М. с ЕГН: ********** е роден на * год. в гр. Бургас. Той е
българин, български гражданин, с адрес за призоваване гр. Бургас , *. М. е със средно
образование, безработен, неженен.
Към датата на инкриминираното деяние М. е бил неосъждан и не е бил освобождаван
от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК. След инкриминираното деяние на
03.04.2021 г. с Решение по НАХД № 571/2021 г. на РС-Бургас М. бил освободен от
наказателна отговорност с прилагане на чл. 78а НК за извършено на 23.10.2019 г.
престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3 НК (държане на синтетичен канабиноид с нето
тегло от 3.148 грама).
На 12.02.2020 г. в 05 РУ на МВР - Бургас била получена оперативна информация, че
подсъдимият Е.М. държи у себе си наркотични вещества. Според информацията М. често
посещава паркинг до Английската гимназия, където заедно със свои приятели пушат
наркотичен чай.
За проверка на сигнала били изпратени полицейските служители - св. Р.Р., св. В.Ч.,
св. Ж.Ж. и св. С.К..
По-рано същия ден подс. М. се срещнал със своя приятел св. Х.М.. Двамата отишли
до кв. „Победа“, където закупили т.нар. „наркотичен“ или „друсан чай“ от неустановено
лице, след което с управлявания от св. М. автомобил – „Рено Клио“ с рег. № * двамата се
отправили към района на комплекс „Перла“ в ж.к. „Зорница“, за да го употребят (изпушат).
Самият „наркотичен/друсан чай“ бил поставен в найлонова торбичка, която подс. М.
оставил вътре в автомобила. Когато двамата стигнали до паркинга в близост до комплекс
„Перла“ св. М. паркирал автомобила с намерение двамата да изпушат закупения чай. В
изпълнение на това намерение свили две цигари, като подс. М. запалил едната, а другата
останала в св. М.. В този момент обаче към тях се приближили полицейските служители.
Първоначално св. М. решил да потегли с автомобила, за да избегне проверката, но бил спрян
от полицейските служители, които се приближили до автомобила и се легитимирали. В
последвалата беседа подс. М. признал, че в колата на приятеля му има „друсан чай“, за
който заявил, че е негов. Полицейските служители също възприели торбичката с растителна
маса, намираща се в автомобила, поради което разпоредили на М. и М. да останат в
автомобила и поискали съдействие за извършване на претърсване в колата, както и за
тестване на водача с техническо средство за употреба на алкохол или наркотични вещества.
На място пристигнала дежурна-следствена група, като при условията на неотложност и в
присъствието на подс. М. и две поемни лица било извършено претърсване в лекия
автомобил, в хода на което била намерена и иззета въпросната найлонова торбичка, както и
част от запалената от подс. М. цигара (в кухина до скоростния лост). При направен полеви
тест, веществото от найлоновата торбичка реагирало с характерно оцветяване за марихуана.
За претърсването бил съставен протокол, подписан от присъстващите лица (включително и
поемни лица), като подс. М. изрично заявил, че намерените вещи са негови, което изявление
скрепил с подписа си в протокола. В последствие протоколът за извършеното действие бил
надлежно одобрен от съдия от РС-Бургас.
Водачът на автомобила – св. М. бил тестван на място за употреба на алкохол и
2
наркотични вещества, като пробите били отрицателни. М. и М. били отведени в 05 РУ-
Бургас, където св. М. доброволно предал на полицейските служители, намиращата се в
портмонето му саморъчно свита цигара. В протокола за доброволно предаване свидетелят
заявил, че съдържанието на цигарата е „чай“, както и че тя е на *, който я е свил и оставил в
неговия портфейл.
За случая било образувано бързо производство (в последствие преобразувано в
такова по общия ред), като на иззетите вещества - /плик с растително вещество и угарка от
цигара, намерени в автомобила и доброволно предадена цигара от св. М./ била назначена
СФХЕ. Първоначално експертизата била възложена на Сектор БНТЛ към ОДМВР-Бургас,
като в изготвеното заключение вещото лице посочило, че растителната маса найлоновия
плик е с нето тегло от 3,303 грама; растителната маса в угарката е с нето тегло 0,109 грама и
растителната маса в предадената от св. М. цигара е с нето тегло от 0,347 грама. Вещото лице
посочило, че и в трите обекта се установява наличие на психоактивно вещество от вида на
синтетичните канабиноиди, но понеже към момента лабораторията на БНТЛ-Бургас не
разполагала с необходимата апаратура - еднозначното определяне на веществото трябва да
бъде направено в НИК-МВР – гр. София. Понеже в хода на експертизата било изразходвано
цялото количество от растителната маса на угарката, то и след експертизата на
разследващия били предадени само два обекта - растителната маса от найлоновия плик с
нето тегло от 3,303 грама и растителната маса в предадената от св. М. цигара с нето тегло от
0,347 грама. На тези два обекта разследващия орган назначил експертиза в НИК-МВР, с цел
еднозначното определяне на синтетичния канабиноид. Била изготвена експертиза от вещото
лице Д.Г., в която тя посочила, че след направено изследване се установявало, че и двата
обекта съдържат синтетичен канабиноид - 4F-MDMB-BINACA, 4F-MDMB- BUTINACA.
Посочила също, че към дата на инкриминираното деяние това вещество не е било поставено
под контрол съгласно ЗКВНВП, но може да се разгледа като химичен аналог на
високорисковото вещество 5F-ADB 5F-MDMB - PINACA, което било включено чл. 3 от
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и
Приложение № 1, Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от употребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“, считано от 16.01.2018 г.
След получаване на заключението на вещото лице от НИК-МВР спрямо подс. М.
било повдигнато обвинение по чл. 354а, ал. 3 НК - за държане и на двамата обекта
(веществото от найлоновия плик, както и цигарата, предадена от св. М.), представляващи
аналог на високо рисковото вещество5F-ADB 5F- MDMB - PINACA.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните в
производството доказателствени материали, а именно:
От гласните доказателствени средства: частично от показанията на свидетеля Х.М. (л.
56-57 от съдебното производство), включително и частично от приобщените по реда на чл.
281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 36 от ДП) и от
проведената с негово участие очна ставка (л. 58 гръб – 59 от съдебното производство); В.Ч.
(л. 57 гръб - 58 от съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл.
281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 28 от ДП) и от
проведената с негово участие очна ставка (л. 58 гръб – 59 от съдебното производство); Р.Р.
(л. 59 от съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 4,
вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 27 от ДП); Е.А. (л. 79 гръб
от съдебното производство); С.К. (л. 80 от съдебното производство) и св. Ж.Ж. (л. 80 гръб –
3
81 от съдебното производство).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 15 от съдебното производство);
протокол за доброволно предаване (л. 36 от ДП); разписка (л. 37 от ДП); приемо-
предавателен протокол (л. 38 от ДП); писмо до ЦМУ (л. 55 от ДП) и приемо-предавателен
протокол (л. 56 от ДП).
От писмените доказателствени средства: протокол за претърсване и изземване, ведно
с фотоалбум (л. 32-35 от ДП) и протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с
фотоалбум (л. 39-41 от ДП).
От експертизите: съдебно физико-химична експертиза, изготвена от вещото лице Л.-
* (л. 43-45 от ДП), включително и от отговорите на вещото лице в хода на съдебно
следствие (л. 55 гръб – 56 от съдебното производство) и от съдебно физико-химичната
експертиза, изготвена от вещото лице Д.Г. (л. 48-50 от ДП), включително и от отговорите
при разпита й по делегация, проведен от СРС и надлежно приобщен по настоящето
производство (л. 76-77 от съдебното производство).
От веществените доказателства: опаковки, приложени на л. 53 и л. 54 от ДП.

Съдът прецени събраните в хода на производството доказателствени материали както
по отделно, така и в съвкупност, като достигна до следните изводи.
Съдът кредитира показанията на полицейските служители св. В.Ч., Р.Р., С.К. и св.
Ж.Ж., като не намира основания да дискредитира изложеното от тях. И четиримата
добросъвестно излагат спомените си от случилото се, като между заявеното от тях няма
съществени противоречия. Действително наблюдават се леки разминавания, относно някой
детайли (като например какъв цвят е бил автомобилът, кой е стоял на шофьорското място,
дали е бил извършван полеви тест и други подобни), които от една страна не са с голяма
важност, а от друга са напълно закономерни както с оглед изминалия период от време, така
и с оглед способността на всеки човек правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда
факти и обстоятелства от обкръжаващата го действителност. Следва да се отчете и че
информацията, респективно отработването на сигнала, е било възложено на св. Ч., поради
което и логично неговите спомени за случая са най-пълни и подробни. Следва да се има
предвид и че се касае до рутинен случай от работата на полицейските служители, който не
се отличава с нещо запомнящо се от множеството други подобни и който се е разиграл преди
повече от година преди разпита на тези свидетели пред съда, поради което и е напълно
нормално техните спомени да са започнали да избледняват. Именно поради се наложи
приобщаване на показанията на св. Ч., Р. и К. от досъдебното производство. По-важното в
случая е, че както в хода на досъдебното производство (по отношение на Ч., Р. и К.), така и
при разпитите им пред съда - тази група свидетели неотклонно, категорично и
последователно възпроизвеждат съществените факти, включени в предмета на доказване по
настоящето производство, които факти намират своята опора в останалия доказателствен
материал (протоколи от претърсване и изземване, доброволно предаване и т.н.), поради
което и съдът не намира никаква основателна причина да не им се довери.
С оглед прецизност съдът отбелязва, че не кредитира показанията на полицейските
служители само в частите, в които някои от тях пресъздават информация получена при
т.нар, „разузнавателна беседа” с подсъдимия. Съдът счита, че независимо от начина, по
който са включени в доказателствата по делото, т. нар. „беседи“, проведени от полицейски
служители (дори когато са фиксирани на веществени доказателствени средства, получени
чрез СРС), по същността си представляват предварително снети обяснения от задържано
лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Това е така, защото разпитващите
полицаи не са разследващ орган по смисъла на НПК, а разпитваният няма процесуално
качество на обвиняем. Проведената „беседа“ не е доказателствено средство за установяване
4
на правно-релевантни факти и има само оперативна стойност за разработване на следствени
версии. Задържаното лице няма процесуално качество и поради това нито има пълния обем
от права, гарантирани му от чл. 55 НПК, нито разпитващите имат задължения да го
информират за правото му да запази мълчание. Поради тази причина оперативната беседа
има стойност, равнозначна на саморъчните „обяснения“ на задържания, които правната
доктрина и съдебната практика никога не са приемали за доказателствено средство. В този
смисъл, освен е и актуалната практика на ВКС, въплътена в Решение № 247/12.12.2016г. по
дело № 895/2016г. на II н.о., както и практиката на ЕСПЧ (делото – „Dimitar Mitev vs.
Bulgaria”). Настоящето уточнение се прави с оглед прецизност и по никакъв начин не се
отразява на доказателствената годност на показанията като цяло или на останалите
доказателствени материали.
Съдът кредитира и показанията на св. А., която е участвала като поемно лице в при
извършване на претърсването и изземването. Настоящият състав намира показанията й за
логични, последователни и правдиви, като свидетелката добросъвестно споделя за това, че
тя, заедно с още едно момиче са били помолени да участват като поемни лица при
процесуално-следственото действие. Потвърждава, че е видяла как полицаите вадят
„някакви неща“ от автомобила, както и че именно тези „неща“ са били запечатани в пликове
със слепки (етикети), на които се е подписала тя и другото момиче. Действително
свидетелката не можа да възпроизведе много подробности от случая, но това е нормално с
оглед изминалия период от време. Това, което е съществено е, че посредством нейните
показания категорично се установява, че по време на претърсването и изземването са
участвали две поемни лица, както изисква закона, както и че именно това, което е намерено
в автомобила е било запечатано в пликове с подписите на поемните лица. Относно точния
момент, в който свидетелката се е включила в действието се наблюдават известни
разминавания в показанията й – първоначално заявява, че когато е минавала полицаите вече
са претърсвали колата, а в последствие заявява, че първото което е забелязала е отварянето
на колата, но съдът отдава това на изминалия период от време и не влияе на заявеното от
нея, че е присъствала в момента, в който реално вещите са били намерени, извадени от
автомобила, тествани и иззети.
Съдът кредитира частично показанията на св. М.. Същият потвърждава, че на
процесната дата и място се е намирал заедно с подс. М. в автомобила на майка си, както и че
им е била извършена полицейска проверка, в хода на която са били намерени наркотични
вещества - „чай за пушене“, който към онзи момент и двамата са употребявали. Посочва от
къде той и подс. М. са се снабдили с този чай, както и какъв е неговият ефект върху
организма на пушещия. Съдът не кредитира изложеното в съдебно заседание, че
подсъдимият не е заплатил за „чая“. В тази им част показанията на свидетеля противоречат
на всяка житейска логика, както и на заявеното от същия този свидетел в хода на ДП (и
надлежно приобщено в производството), че в действителност * е платил 10-15 лева за
веществото. Предвид спецификата на случая, няма как да се очаква, че веществото е взето
без за него да се заплати нещо, поради което и съдът кредитира заявеното от М. в хода на
ДП, че в действителност „чаят“ е бил закупен от подсъдимия за сумата от 10-15 лева. Съдът
обаче отдава приоритет на заявеното от свидетеля в съдебното следствие относно факта, чия
е била цигарата, която самият дой е предал с протокол за доброволно предаване. Пред съда
свидетелят заяви, че тази цигара е лично негова, което напълно кореспондира с
обстоятелството, че се е намирала в портфейла му и че именно той я е предал на полицаите.
Самият М. е протокола за доброволно предаване е записал, че цигарата съдържа „чай“ –
факт който трудно би могъл да знае, ако в действителност тази цигара не е негова. Тезата,
развита при разпита му в досъдебното производство, от която М. изрично се отрече в хода
на съдебното следствие, че * е поставил цигарата в портмонето му, без самият той да усети,
е повече от наивна и няма как да се сподели, а по-скоро се възприема от съда като опит за
избягване на евентуална отговорност за държането на тази цигара. Отделно от това тази теза
5
не държи сметка, че щом свидетелят не е усетил слагането на цигарата в портмонето му, то
и няма как да е сигурен, че именно подсъдимият я е сложил там. При това положение съдът
счита, че следва да се довери на заявеното от свидетеля в хода на съдебното следствие, че в
действителност предадената цигара, съдържаща синтетичен канабиноид - 4F-MDMB-
BINACA, 4F-MDMB- BUTINACA, представляващ аналог на високо рисково вещество, а
именно поставения под контрол синтетичен канабиноид 5F- ADB 5F- MDMB - PINACA, с
нетно тегло 0,347 гр., е лично негова.
Съдът кредитира заключенията на изготвените две СФХЕ експертизи, които намира
за пълни, изчерпателни и научнообосновани.
Настоящият състав кредитира и всички приложени по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, като конкретно с оглед направените възражения от страна на
защитата, досежно процесуалната стойност на протокола за претърсване и изземване, следва
да посочи следното.
Съдът е на мнение, че претърсването и изземването е извършено съгласно правилата
на чл. 160-163 НПК, а протоколът за него е изготвен съобразно изискванията на 128-129
НПК, поради което и е годно доказателствено средство за извършените действия и за
събраните доказателства (чл. 131 НПК). При претърсването са участвали поемни лица и е
съставен надлежен протокол. Предвид динамиката на събитията и характера на получената
информация настоящият състав е на мнение, че правилно органите на МВР са приели, че се
касае за неотложен случай и са пристъпили към претърсване и изземване без предварителна
санкция на съдия от РС-Бургас, но в последствие са внесли протокола в предвидения 24-
часов срок за одобряване от съдия от РС-Бургас и той е бил надлежно одобрен. Съмненията
на защитата, че действието е опорочено, понеже поемното лице – св. А. се е включила едва
когато полицаите вече са претърсвали автомобила, не се споделя от съда. Както вече стана
ясно – относно точния момент, в който А. е била поканена, показанията й са противоречиви,
поради което и не може еднозначно да се заключи, че тя не е присъствала от началото на
действието. Отделно от това при претърсването е присъствал подсъдимият М., който не само
не е възразил срещу действието, а дори е посочил в протокола, че вещите са негови, което е
напълно достатъчно за настоящия състав да приеме, че претърсването е било извършено
законосъобразно и чрез него не са били нарушени правата на М..
Дори обаче хипотетично да се приеме, че претърсването и изземването е било
опорочено, то съдът счита, че това не води до автоматичния извод за изключване на
намерените обекти от доказателствената съвкупност. Практиката на ВКС (примерно
Решение № 22/19.05.2020 г. по н.д. № 1207/2019 г. на II н.о.) е категорична, че в тези
случай порокът влияе върху процесуалната годност на доказателственото средство
(протоколът от действието не може да се ползва като доказателствено средство за
отразените в него факти), но няма никаква пречка съставомерните факти и обстоятелства да
се установяват с всички други допустими способи и средства на НПК. В конкретния случай,
дори протоколът за претърсване и изземване да се изключи от доказателствената
съвкупност, то фактът на намиране на обектите в автомобила се доказва посредством
показанията на полицейските служители, а и на св. М. и св. А.. Че именно намерените в
автомобила обекти са тези, които са били предадени и изследвани от вещото лице от БНТЛ-
Бургас се доказва от заявеното от поемното лице, че намерените вещи са били запечатани в
пликове с подписите на поемните лица и напълно кореспондира с предявените на страните
веществени доказателства – опаковки и т.н.
Тук е мястото да се посочи, че съдът не съзира процесуално нарушение в липсата на
приемо-предавателен протокол между извършилия претърсването полицейски орган и
разследващия полицай. Първо такова изрично изискване в НПК липсва и второ – описаните
по-горе факти и най-вече обстоятелството, че обектите са били запечатани с етикети с
подписите на поемните лица и именно по този начин са били предадени на вещото лице,
6
изключва всяко съмнение за манипулация или подмяна.
Пак във връзка с възраженията на защитника следва да се има предвид, че съдът не
констатира твърдените неясноти относно опаковането и етикирането на веществените
доказателства. Етикетите са ясни и напълно коректно описани и подписани, като не става
никакво съмнение какво касаят и за кои обекти се отнасят.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. А съгласно
разпоредбата на чл. 304 НПК, съдът постановява оправдателна присъда, когато се установи,
че деянието не е извършено от подсъдимия. Такова произнасяне по същество държи сметка
за правото на защита, неразривно свързано с необходимостта съдът да признае подсъдимия
за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен начин, в който смисъл са и
разпоредбите на чл. 6 от ЕКЗПЧОС и чл. 14, б. „d” от МПГППС.
С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на
престъпното държане на наркотични вещества, но при условията на маловажен случай и
то само по отношение на синтетичен канабиноид - 4F-MDMB-BINACA, 4F-MDMB-
BUTINACA, представляващ аналог на високо рисково вещество, а именно поставения под
контрол синтетичен канабиноид 5F-ADB 5F-MDMB - PINACA, с нетно тегло 3,303 гр.
(веществото поставено в полиетиленов плик, иззето от лекия автомобил), но не и по
отношение на синтетичен канабиноид - 4F-MDMB-BINACA, 4F-MDMB- BUTINACA,
представляващ аналог на високо рисково вещество, а именно поставения под контрол
синтетичен канабиноид 5F-ADB 5F-MDMB - PINACA, с нетно тегло 0,347 гр. (веществото,
намиращо се в цигара, предадена доброволно от св. М.).
На първо място от обективна страна инкриминираната форма на изпълнителното
деяние на престъплението, вменено във вина на М., се изразява в „държане” на наркотично
вещество. Съдът счита, че от показанията на разпитаните полицейски служители, св. М. и
протокола от претърсването и изземването в лекия автомобил, включително и от отразените
в него изявления на подсъдимия - безпротиворечиво се установява, че към момента на
извършване на проверката наркотичното вещество се е намирало в лекия автомобил, в който
се е намирал и подсъдимият и именно той е упражнявал фактическата власт над него, което
е напълно достатъчно да обоснове извод, че с поведението си М. е „държал” наркотичното
вещество, поради което и е осъществил горепосочената форма на изпълнителното деяние.
Следва да се отбележи, че безпротиворечиво възприето е в съдебната практика, че не е
необходимо да е налице винаги непосредствен физически контакт между дееца и предмета
на престъплението, а е достатъчно извършителят във всеки един момент да може да
осъществява контрол върху него, включително и да се разпореди с този предмет ( Решение
№ 110 по н.д. № 5/2012 г. на ВКС, III н.о.).
На следващо място от обективна страна, видно от заключението на приобщените
СФХЕ - процесното вещество е синтетичен канабиноид - 4F-MDMB-BINACA, 4F-MDMB-
BUTINACA. Към дата на инкриминираното деяние това вещество не е било поставено под
контрол съгласно ЗКВНВП, но е химичен аналог на високо рисковото вещество 5F-ADB 5F-
MDMB - PINACA, което към тази дата е било включено в чл. 3 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични и Приложение № 1, Списък I
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект
от употребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“,
7
считано от 16.01.2018 г.
Във връзка с възраженията на защитата следва да се посочи, че законът в чл. 354а,
забранява не само държането на наркотични вещества, но и на техните аналози. Съгласно §
1, т. 17 от ДР на ЗКНВП – „аналог“ е всяко вещество, което не е включено в списъците по
чл. 3, ал. 2, но има сходен химически строеж с някое наркотично вещество и предизвиква
аналогично действие върху човешкия организъм. В случая, противно на становището на адв.
В. – БАК настоящият състав е на мнение, че и двете изисквания на закона за квалифициране
на синтетичния канабиноид - 4F-MDMB-BINACA, 4F-MDMB- BUTINACA като аналог на
високо рисковото вещество 5F-ADB 5F- MDMB – PINACA са налице. Това е така,
доколкото видно от заключението на вещото лице Д.Г. – процесното вещество е със сходен
химичен строеж с високо рисковото вещество 5F-ADB 5F- MDMB – PINACA – т.е. първото
изискване за квалифицирането му като аналог на високорисковото вещество е налично.
Налично е и второто изискване, а именно – да предизвиква аналогично действие върху
човешкия организъм и това се доказва от показанията на св. М., който изрично заявява, че:
„Ефектът на чая е същият като трева, но не излиза на тестовете…Чаят и марихуаната
имат един и същ ефект, горе-долу“. Предвид изявлението на този свидетел, че многократно
е употребявал както „друсан чай“, така и „марихуана“, съдът няма причина да не се довери
на неговия житейски опит и възприема с доверие думите му. Нещо повече – фактът, че
синтетичният канабиноид има действие аналогично на наркотично вещество се доказва по
косвен начин и от факта, че подсъдимият е бил в състояние аналогично на лице, употребило
наркотично вещество (според показанията на полицейските служители той е бил
„размазан“), както и че считано от 15.09.2020 г. синтетичният канабиноид - 4F-MDMB-
BINACA, 4F-MDMB- BUTINACA реално е включен в чл. 3 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични и Приложение № 1, Списък I
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект
от употребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ –
нещо което няма как да бъде сторено, ако веществото няма ефект на високорисково
наркотично вещество.
С оглед горното съдът счита, че правилно РП-Бургас е приела, че в конкретния
случай процесното вещество - синтетичен канабиноид - 4F-MDMB-BINACA, 4F-MDMB-
BUTINACA е химичен аналог на високо рисковото вещество 5F-ADB 5F- MDMB –
PINACA, а от там правилно е преценила и че държането му е престъпно по смисъла на чл.
354а НК.
Въпросният канабиноид няма легално производство и употреба и подлежи на
контрол. Подсъдимият М. не е имал разрешително за държането на въпросния аналог,
изискуемо съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2, чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за
разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП и именно поради това -
поведението му се квалифицира като престъпление.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината
"пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като М. е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им, което е обективирано в неговото поведението. Интелектуалната страна на
умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че държейки в себе си, той упражнява
фактическа власт върху аналога на високорисково наркотично вещество („чая“), без да има
разрешително за това, като от волева страна М. е искал именно това упражняване на
фактическа власт.
Въпреки това съдът счита, че деянието на М. следва да се квалифицира като
„маловажно“.
В съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът кога случаят е
8
маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в която е указано, че маловажен
случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния
вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не
само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи
обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от
размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства
(в този смисъл - Тълкувателно Решение № 23/81 г. на ОСНК). Преценката дали едно
деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по
конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на
предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната
укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 г. на II н.о., Решение № 69/2010 г. на II
н.о., Решение № 306/2009 г. на III н.о.).
Преценката всякога е комплексна и обхваща множество отделни критерии, като
никой от тях няма предварително установена тежест. Именно поради това се наблюдават
различия в съдебната практика, защото всякога, съобразно конкретиката на отделния
случай, съдът следва да отчете всички тези критерии и да прецени на кой да даде по-голямо
значение.
В настоящия случай съдът счита, че съвкупната преценка на ценимите компоненти
води до извод за наличие на маловажен случай. Това е така по следните причини:
На първо място количеството наркотично вещество е малко - 3,303 грама на стойност
19,82 лева или около 20 пъти под МРЗ за страната към датата на деянието (съдебната
практика се насочила около схващането, че за нуждите на съдопроизводството стойността на
един грам синтетичен канабиноид следва да е равна на един грам растителен канабиноид
(марихуана), предвид идентичния им химичен строеж и ефект върху организма – т.е. един
грам синтетичен канабиноид е на стойност 6 лева, съгласно Постановление № 23 на МС от
29 януари 1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството).
Количеството, характеристиките и стойността на предмета на деянието несъмнено са
съществени белези при преценката дали се касае за маловажност на случая, като не следва
да се пренебрегват и останалите факти по делото, свързани както с деянието, така и с
личността на дееца. В тази връзка, от значение за преценка на степента на обществена
опасност на деянието е обстоятелството, че се касае до държане на аналог на високорисково
наркотично вещество, но за лична употреба. Към датата на деянието подсъдимият е бил в
млада възраст, неосъждан и без данни за криминални прояви. Не следва да се отминава
обстоятелството, че подсъдимият е оказал пълно съдействие на разследващите и стриктно е
изпълнявал указанията им, не е направил опит да осуети проверката или да укрие
веществото, а добросъвестно е заявил при претърсването, че „чаят“ е негов.
Поради горното - съвкупната преценка на обстоятелствата, свързани с деянието и с
личността на дееца, както и на моралната му укоримост, по мнение на настоящия състав
сочи на по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления
от съответния вид, поради което и съдът счита, че престъплението следва да се квалифицира
като такова по чл. 354а, ал. 5 от НК. Това от своя страна налага на основание чл. 304 НПК
съдът да признае подсъдимият за невиновен и да го оправдае по първоначалната
квалификация, деянието да съставлява престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК.
Същевременно съдът счита, че в случая не може да намери приложение разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от НК. Деянието извършено от М. не може да бъде преценено като
"малозначително". Малозначителността на деянието представлява конкретно негово
9
обществено качество, което изисква внимателен анализ на обстоятелствата дали то
обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения или
неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. В
настоящия случай не може да става въпрос нито за пренебрежимо малък паричен еквивалент
на предмета на престъплението, нито за несъществена степен на засягане на обекта на
посегателство. Количеството и стойността на аналога на високорисковото наркотично
вещество, държан от подсъдимия сочат на извод за достатъчна степен на обществената
опасност на деянието, за да бъде то третирано като престъпление, макар тази степен на
обществена опасност да обосновава приложението на „маловажния случай” по смисъла на
чл. 93, т. 9 от НК.
С оглед приетата по-горе фактическа обстановка и предвид извода на съда, че
подсъдимият не е държал синтетичен канабиноид - 4F-MDMB-BINACA, 4F-MDMB-
BUTINACA, представляващ аналог на високо рисково вещество, а именно поставения под
контрол синтетичен канабиноид 5F-ADB 5F-MDMB - PINACA, с нетно тегло 0,347 гр.
(веществото, намиращо се в цигара, предадена доброволно от св. М.), а то е било във
фактическата власт на св. М., то и отново на основание чл. 304 НПК подсъдимият следва да
бъде оправдан по отношение на обвинението да е държал и това вещество.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание „Глоба” до 1000 лева.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 НК, тъй като намери, че в случая не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
водят до приложението на чл. 55 НК.
В положителен план за подсъдимия следва да се отчетат оказаното съдействие на
полицейските служители, младата му възраст и чистото съдебно минало към датата на
деянието. Това обаче са все факти, взети предвид при преценката за квалифициране на
случая като маловажен, поради което и неправилно би било отново да се ползват със същата
тежест и при индивидуализацията на наказанието.
Същевременно съдът не може да не отчете, че държаният от М. аналог на наркотично
вещество, макар и в сравнително малко количество, все пак се доближава до долната
граница, при която деянието успешно би могло да се квалифицира по ал. 3, а не по ал. 5 на
чл. 354а НК. Не може да се подмине и факта, че видно от показанията на св., М. – това не е
изолиран случай на употреба на „чай“ от двамата, както и че към момента подсъдимият
нито учи, нито работи (все факти характеризиращи го в негативен план). Поради това
настоящият състав е на мнение, че наказанието „Глоба“ следва да се отмери в размер малко
по-висок от средния, а именно - 800 лева. Тази санкция не се явява прекомерна, доколкото
подсъдимият е в работоспособна възраст и по делото не са събрани никакви доказателства
за причина, извън субективното му нежелание, която реално да го възпрепятства да си
намери работа и да генерира парични средства.




Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне
10
целите по чл. 36, ал. 1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и
превъзпитанието на М. и наред с това ще му въздейства предупредително и възпиращо.
Освен всичко горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на
генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите
членове на обществото.
Тук е мястото съдът да посочи, че в случая неприложим се явява институтът на чл.
78а НК. Това е така по следните причини.
Безспорно подс. М. към датата на извършване на настоящото деяние - 12.02.2020 г., е
бил неосъждан. Безспорно е и че по отношение на подсъдимия към същия този момент не е
бил прилаган и институтът по чл.78а от НК, тъй като това е сторено със съдебен акт, влязъл
в сила на 03.04.2021 г. – т.е. около година и два месеца след датата на извършване на
деянието по настоящото дело. Тези обстоятелства мотивират извода на настоящия състав, че
по отношение на подс. М. са налице положителните предпоставки по ал. 1 на чл.78а от НК.
След законодателната промяна на института на освобождаване от наказателна отговорност
през 2005 год. обаче, законодателят предвиди в ал. 6 (сега ал. 7) на чл.78а от НК и
допълнителни отрицателни предпоставки – т.е. вече за прилагането на този институт е
необходимо кумулативното наличие на предпоставките по ал. 1 и отсъствието на тези по ал.
7 на чл. 78а от НК.
В конкретния случай настоящият състав счита, че е налице именно пречка по см. на
ал. 7 на чл. 78а от НК, тъй като е налице хипотезата на „множество престъпления”. Относно
съдържанието, влагано в това понятие, не е налице спор нито в правната теория, нито в
практиката. Нещо повече, съобразно обвързващото тълкуване, дадено с Тълкувателно
решение № 2 от 21.10.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2010 г., ОСНК - "множество
престъпления" е такава особена форма на престъпна дейност, при която деецът извършва
едновременно или последователно не едно, а две или повече престъпления, при които, с
оглед реализираните или не осъждания за отделните посегателства, са възможни две
хипотези: или между отделните престъпления да няма влязла в сила присъда за нито едно от
тях (т. нар. „съвкупност”), или новото престъпление да е извършено след като деецът е вече
осъден с влязла в сила присъда за друго предходно престъпление (т.нар. „рецидив”).
В конкретния случай е налице именно първата хипотеза – подсъдимият е извършил
деянието, предмет на настоящото разглеждане в условията на реална съвкупност с това по
НАХД № 571/2021 г. на РС-Бургас. За да бъде преценено дали в настоящия случай е налице
забраната на посочената разпоредба следва да се съпоставят датите на извършване на
отделните престъпления и тези на влизане в сила на съдебните актове, дали решение по
съществото на делата. В конкретния случай деянието по НАХД № 571/2021 г. на РС-Бургас,
е извършено на 23.10.2019 г., а настоящето на 12.02.2020 г., като решението за първото
деяние е влязла в сила на 03.04.2021 г. Както е прието в Решение № 178 от 28.05.2015г. по
н. д. № 538/2015г. по описа на III н. о. на ВКС, постановено по аналогичен случай обаче –
„реалната /респ. идеалната/ съвкупност от престъпления, като една от проявите на
множество престъпления, се формира само от предвидените в закона предпоставки по чл.
23, ал.1 от НК, които са деецът да е извършил няколко престъпления преди да е имало
влязла в сила присъда за което и да е от тях. Деянието от съвкупността, както е в
случая, не престава да губи своята характеристика на част от множеството
престъпления, независимо от това дали са били реализирани осъждания за предходно или
последващо деяние от съвкупността”. Следователно освобождаването на дееца от
наказателна отговорност по НАХД № 571/2021 г. на РС-Бургас, след извършване на
настоящето деяние, не променя извода, че двете деяния са извършени при условията на
реална съвкупност помежду си – респективно, че е налице „множество престъпления”.
Между другото този извод е споделен и в Решение № 493 от 13.02.2015г. по н. д. №
1574/2014г. по описа на I н. о. на ВКС, при което е разгледан подобен на настоящия казус.
11
В горния смисъл е и друго решение на върховната инстанция - Решение № 406 от
29.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1340/2014 г., I н. о., НК, поради което не остава никакво
съмнение, че съдебната практика на ВКС е еднопосочна и непротиворечива в схващането си
относно това кога е налице „множество престъпления”, респективно кога това е пречка за
приложението на чл. 78а, ал. 7 НК. В този смисъл е и многобройната практика на
съдилищата от цялата страна както на районно, така и на окръжно и апелативно ниво, като
например: Решение № 16 от 13.01.2016 г. на Военно-апелативен съд на РБ по НЧХД №
23/2016 г.; Решение № 39/09.05.2014 г. по ВАНД № 38/2014 г. на ОС – Габрово; Решение
от 26.01.2017г. по ВНОХД № 1292/2016г. на ОС – Стара Загора; Решение от 10.05.2011г.
по ВНОХД 370/2011г. на ОС-Варна; Присъда от 29.05.2014 г. на РС - Чирпан по н. о. х. д.
№ 138/2014 г. и много други.
В горния смисъл е практиката ОС-Бургас, като например - Решение № 372 от
21.11.2012 г. на ОС - Бургас по в. н. ч. х. д. № 1198/2012 г. и Решение № 284/07.02.2018 г.
на ОС - Бургас по в.н.о.х.д. № 1186/2017 г.
Настоящата инстанция не намира причина да не сподели мотивите на множеството
съдебни състави от цялата страна, включително и непротиворечивата и еднопосочна
практика на ВКС по въпроса.
Тук е мястото да се посочи, че съгласно нормата на чл. 25 НК – правилата за
съвкупността се прилагат дори когато лицето е осъдено с отделни присъди/решения, както е
в случая, т.е. – за наличието на „множество престъпления” е без значение дали деянията са
включени в един обвинителен акт или за всяко отделно деяние е било проведено отделно
съдебно производство, завършило с осъдителен акт. Доколкото с влязлата в сила присъда по
НАХД № 571/2021 г. на РС-Бургас подсъдимият е признат за виновен в това, че на
23.10.2019 г. е извършил престъпление, то и настоящата инстанция по силата на чл. 413,
ал.1 НПК е длъжна да се съобрази с влезлия в сила съдебен акт и да приеме, че на 23.10.2019
г. подсъдимият е извършил престъпление, като приложи всички следващи се от това
последици, една, от които е забраната за приложение на чл. 78а НК за последващо деяние,
намиращо се в условията на съвкупност с първото престъпление. Изрично в този смисъл е
посоченото по-горе Решение № 493 от 13.02.2015 г. по н. д. № 1574/2014 г. по описа на I н.
о. на ВКС, където е посочено, че в случай като настоящия забраната важи по отношение на
всяко едно от деянията в съвкупността, но „... за първото, за което подсъдимият е бил
освободен от наказателна отговорност, принципно компетентен да поиска възобновяване
е съответният апелативен прокурор...”.
Предвид всичко горепосочено, съдът намира, че в случая е налице забрана по чл. 78а,
ал. 7 НК, поради което не може да освободи подсъдимия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, и именно поради това определи наказанието му
общите правила.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, когато съдът намери подсъдимия за
виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай в
досъдебната фаза са сторени разноски в размер на 170,84 лева за експертизи, поради което и
подсъдимият следва да бъде осъден да ги заплати по сметка на ОДМВР-гр.Бургас. На
основание чл. 190, ал. 2 НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на
РС-Бургас и сумата от 5 лева – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист,
ако се пристъпи към издаването на такъв.

12
По веществените доказателства:

По делото има приобщени веществени доказателства - остатък от наркотични
вещества, предадени в ЦМУ, които на основание чл. 354а, ал. 6 НК, вр. с чл. 112, ал. 2 НПК
следва да бъдат отнети в полза на Държавата и унищожени след влизане в сила на
настоящето решение.
По отношение на приложените на л. 53 и л. 54 от ДП веществени доказателства –
опаковки, съдът счита, че те трябва да останат приложени по делото в срока на неговото
съхранение в архив, след което да се унищожат заедно с него по предвидения в ПАС ред.





По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
13
Съобщи за изтекли лични данни