№ 2772
гр. София, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20251110206700 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба Х. М. С. срещу Наказателно постановление /НП/ № 25-4332-004304
от 06.03.2025г. издадено от началник сектор към СДВР ОПП, с което на жалбоподател е
наложена глоба в размер на 200 на основание чл. 178д от ЗДвП за извършено нарушение на
чл. 98, ал.2,т.4 от ЗДвП.
В жалбата се отправя се искане за отмяната на обжалваното НП.Твърди, че има инвалидна
карта, тъй като е инвалид, която в момента не носил в себе си.Моли за отмяната на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата, пледира за отмяна
на атакуваното НП.
Въззиваемата страна не изпраща представител, взима становище по жалбата в писмени
бележки. Взема отношение по същество, моли да се потвърди обжалваното НП като
правилно и законосъобразно и се присъдят на правени по делото разноски. Прави
възражения за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 18.02.2025г. около 12: 11 часа, жалбоподателя управлявал л.а. Ауди с рег.№ ****** в
гр.София,
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на
1
свидетелите В. П. и Р. Д., както и от събраните по делото писмени доказателства: Акт за
установяване на административно нарушение; Заповеди касаещи компетентносн на
наказващ орган.
От показанията на актосъставител П. се установява, че именно той е съставил процесния
АУАН, както и описание на място на извършване на нарушението, а именно паркиране на
място определено за инвалиди. Заявява, ме на автомобила не е имало поставен стикер
обозначаващ автомобила като такъв обслужващ инвалид. Заявява, че се е появило трето
лице, което показало от телефон сниман стикер на карта за паркиране на хора с трайни
увреждания. От показанията на свидетеля се установяват всички обстоятелства от обективна
страна на нарушението – време, място и начин на извършване.
От показанията на допуснат на жалбоподател свидетел Д. се установява, че именно той е
лицето което е предоставило на актосъставителя снимка от телефон на притежавана от
самия него карта за паркиране на хора с трайни увреждания. Свидетеля, не отрича, че
автомобила е бил управляван от жалбоподател, тъй като той самия не притежава шофьорска
книжка и паркиран на място определено за инвалиди, както и факта, че автомобила е бил
без поставен стикер за инвалид. Сочи, че автомобила се води на името на неговата съпруга.
При установеното от фактическа страна съдът приема, че от правна страна се установява,
следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е
насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу жалбоподателя е
повдигнато административно наказателно обвинение въз основа на акт за установяване на
административно нарушение, който е съставен от компетентен орган, в рамките на
материалната, териториална и персонална компетентност на последния. АУАН и НП са
издадени от компетентни за това лица и при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното
НП е спазена предвидената от закона писмена форма, както и сроковете, визирани в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствие на
жалбоподателя и му е връчен в същия ден, като в законоустановения срок срещу съставения
АУАН не са постъпили писмени възражения. Съдът не установява да са налице нарушения
на процедурата по съставяне и връчване на акта за установяване на нарушение.
С АУАН на жалбоподателя е повдигнато обвинение за нарушение на разпоредбата на 98, ал.
2, т. 4 от ЗДвП, съгласно която паркирането е забранено, освен в посочените в ал. 1 случаи, и
на места, определени за хора с трайни увреждания, което означава, че нарушение ще бъде
извършено само когато друго лице, което не страда от трайни увреждания, паркира на
обособено такова място.
От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е паркирал пътното
превозно средство, посочено в АУАН и в НП на посоченото място, определено посредством
2
пътен знак Д21 ("Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с
увреждания"). Видно от показания на разпитани свидетели процесното паркомясто е било
обозначено с пътен знак Д21 ("Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи
хора с увреждания"). От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост, тъй
като нарушителят не е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, но е могъл и е
бил длъжен да установи, че паркира на място за хора с трайни увреждания.
По изложените съображения съдът приема, че в случая е налице нарушение на чл. 98, ал. 2,
т. 4 от ЗДвП, респ. административно наказващият орган правилно е ангажирал
отговорността на жалбоподателя. Материалния закон е приложен правилно, като
наложената санкция е в установения от закона фиксиран размер на сумата от 200 лева.
Не се установяват основания за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото
конкретното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
типичните нарушения от същия вид.
В обобщение на изложеното, съдът приема, че в хода на административно наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили
правото на защита на нарушителя и които да съставляват основание за отмяна на
обжалваното НП. Не се установяват да са налице и нарушения на материалния закон, с оглед
на което и предвид изложеното, атакуваното НП следва да се потвърди изцяло като
правилно и законосъобразно.
Доколкото е налице претенция от страна на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът приема, че следва да уважи същата, тъй като
издаденото НП е законосъобразно в неговата цялост. Доколкото по делото са били проведени
общо три открити съдебни заседания с участие на процесуален представител на
въззиваемата страна, както и съобразявайки правната и фактическа сложност на делото,
съдът намира, че следва да присъди възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева, на
основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, за заплащането на което следва да бъде осъден
жалбоподателят.
Предвид горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 25-4332-004304 от 06.03.2025г.
издадено от началник сектор към СДВР ОПП, с което на жалбоподател е наложена глоба в
размер на 200 на основание чл. 178д от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 98, ал.2,т.4 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподател Х. М. С. да заплати на СДВР, отдел Пътна полиция, сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал.
5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
3
помощ.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – София-град
в 14 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4