Решение по дело №8/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 161/03.11.2011 г., постановена по НЧХД № 165/2011 г., по описа на Момчилградския районен съд, подсъдимият М. Г. Ш. от Г., обл.Кърджали, с ЕГН *, е признат за виновен в това, че на 16.05.2011г. в Г. е казал нещо унизително за честта и достойнството на А. А. М. от Г., в нейно присъствие, наричайки я „курва”, „ти ходиш на реката с други мъже да се чукаш” и „майка ти ще еба", като обидата е нанесена публично, поради което и на основание чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1, във вр. с чл.78а от НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Подсъдимият М. Ш. е осъден да заплати на А. AМ. от Г., сумата в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие на нанесената й обида, ведно със законната лихва, считано от 16.05.2011 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в раþмер на 12 лева, като гражданския иск в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 1500/хиляда и петстотин/ лева е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Осъден е също да заплати по сметка на РС – Момичлград сумата в размер на 50 лв., представляваща държавна такса върху размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Настоящото производство е образувано по повод въззивна жалба на подсъдимия М. Г. Ш., подадена чрез защитника му – А. Ч. против първоинстанционната присъда, с твърдения, че същата е неправилна, незаконосъобразна и постановена в противоречие на събраните доказателства. Съдът неправилно бил кредитирал показанията на св.МИ, като същите били непоследователни, нелогични и съществено се разминавали с показанията, дадени от другите разпитани свидетели – МХ и Ф Ш.. Неправилно били възприети от съда фактите по делото, тъй като обидните обстоятелства не били доказани по време, по място и по лице. Моли, въззивния съд да отмени присъдата на Районен съд – Момчилград и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимия, както и да отхвърли изцяло предявения граждански иск, като неоснователен. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Срещу подадената въззивна жалба е постъпило възражение от тъжителката и граждански ищец А. М., подадено чрез повереника й – А. Х., в което се сочи, че извършеното от подсъдимия деяние било доказано по безспорен начин и в този смисъл жалбата била неоснователна. Моли да се потвърди изцяло обжалваната присъда. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез защитника си – адв.Ч., поддържа подадена жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира и за направените разноски по делото.

Ответника по жалбата – тъжителят и граждански ищец А. М., лично и чрез защитника си – А. Х., счита жалбата за неоснователна, а присъдата на Районен съд Момчилград за правилна и законосъобразна, постановена в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Моли да се потвърди атакуваната присъда.

На основание чл.314 от НПК, след проверка изцяло правилността на присъдата, по повод и във връзка с подадената жалба въззивния съд приема за установено следното:

Жалбата е подадена в сроковете посочени в разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционния съд е изяснил обстоятелствата по повдигнатото на подсъдимия обвинение. Въз основа на събраните доказателства от районният съд, като на въззивното съдебно следствие не са допуснати такива, се установява следната фактическа обстановка:

Дъщерята на подсъдимия – св.Ф Ш. и тъжителката живеели в съседни къщи /на калкан/ на У. М. в Г.. Между двете семейства съществувал спор по отношение границите на дворното място на тъжителката А. М..

На 16.05.2011г. тъжителката и св.ЗМ. седели на пейка, находяща се пред двора на първата и в непосредствена близост до жилищни блокове. Около 9.30 -10.00 ч. подсъдимият се приближил до седящите жени и на влизане в двора на дъщеря си, казал на тъжителката да махне засадените в двора си домати. А. М. му отговорила, че няма да ги махне, след което подсъдимият на висок глас я нарекъл „курва”, напсувал я – „майка ти ще еба”, както и й казал: „ти ходиш на реката с други мъже да се чукаш”, след което влязъл в къщата на дъщеря си. Отправените обидни изрази към тъжителката били чути и от св.МИ, който по това време извършвал строително-ремонтни дейности в двора на съседна къща.

След депозирана на следващия ден жалба от тъжителката в РУ”Полиция” – Г., била образувана преписка и извършена проверка, след което на подсъдимия бил съставен протокол за предупреждение по чл.56 от ЗМВР и АУАН по чл.3, т.18 от Наредба №1 на ОбС – Момчилград.

От приетото като доказателство по делото писмо вх.№2282/31.10.2011 г., от управителя на „А-Б” ЕООД, гр.Кърджали се установява, че на 16.05.2011 г. св.Ф Ш. е била на работа в дружеството, но за времето от 9.00ч. до 10.00 ч. е била освободена, тъй като детето й било болно, след което отново се върнала на работното си място.

Описаната фактическа обстановка се установи и прие от събраните по делото гласни доказателства - обясненията на подсъдимия М. Ш. – частично; от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели ЗМ. и МИ, на които съдът изцяло дава вяра; частично от показанията на св.Ф Ш. и МХ, както и от приложените към делото писмени доказателства – писмо изх. №48 00 – 39 от 26.05.2011 г. на Община Момчилград, писмо изх.№ 3584 от 07.06.2011 г. на РУ”Полиция”, Г., писмо изх.№2282/31.10.2011 г. на „А-Б” ЕООД, гр.Кърджали. При обсъждане на доказателствата, обосновано, районният съд не е дал вяра на обясненията на подсъдимия и показанията на дъщеря му – св.Ф Ш., в частта им, в която твърдят, че въпросния ден подс.М. Ш. не е обиждал тъжителката, а единствено й казал да не полива доматите си, тъй като същите се опровергават от показанията на свидетелите ЗМ. и МИ, които от своя страна са последователни и еднопосочни, както и от събраните по делото писмени доказателства, като съпоставени помежду им тези доказателства си кореспондират, поради което съдът изцяло го кредитира. В тази връзка следва да се посочи, че свидетелите ЗМ. и МИ, за разлика от св.Ф Ш., която е дъщеря на подсъдимия, са незаинтересовани от изхода на делото. Що се отнася до показанията на св.МХ, настоящия състав намира, че същите не следва да се кредитират, както междувпрочем е сторил и районния съд, тъй като са нелогични и в противоречие с показанията на св.ЗМ. и МИ. Свидетелят твърди, че от мястото, където се е намирал, е виждал единствено подсъдимия и е разпознал по гласа тъжителката, като не е чул някой от тях да отправя обидни думи спрямо другия и в същото време твърди, че там е нямало други хора, което обстоятелство е в противоречие с показанията на коментираните по-горе свидетелски показания на ЗМ. и МИ.

Във връзка с анализа на събраните по делото доказателства, настоящия съдебен състав намира, че извършения такъв от първоинстанционния съд е правилен и обоснован. Съдът детайлно е анализирал събраните доказателства по отделно и в тяхна съвкупност и взаимовръзка, като за противоречивите такива обосновано е посочил защо кредитира едни, а на други не дава вяра. В тази връзка се явяват неоснователни доводите изложени във въззивната жалба на подсъдимия, че извършения от районният съд анализ на доказателствата е неправилен.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. М. Г. Ш. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК, по който текст е признат за виновен от първоинстанционния съд, а именно, за това, че на 16.05.2011г. в Г. е казал нещо унизително за честта и достойнството на А. А. М. от Г., в нейно присъствие, наричайки я „курва”, „ти ходиш на реката с други мъже да се чукаш” и „майка ти ще еба", като обидата е нанесена публично.

Напълно се споделя от въззивната инстанция изложеното от районния съд относно обективните и субективните признаци на престъплението. Така от обективна страна е безспорно установено, че подсъдимият е казал на публично място – на улицата пред двора на тъжителката и в непосредствена близост до жилищни блокове, нещо унизително за честта и достойнството на А. М. от Г. в присъствието на последната – напсувал я на майка, нарекъл я курва, като безспорно употребените думи от гледна точка на установения морал са унизителни и обидни. Изпълнителното деяние е осъществено в присъствието на тъжителката и е възприето, както от нея, така и от присъстващите свидетели очевидци – ЗМ. и МИ. Или, безспорно е налице и квалифициращия признак на чл.148, ал.1, т.1 от НК – обидата е нанесена публично.

От субективна страна- деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал, че думите му са обидни и унизителни за честта и достойнството на тъжителката, целял те да бъдат чути от нея, както и е съзнавал, че ги изрича на публично място.

При определяне на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление по чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК, първоинстанционният съд правилно е посочил, че са налице законовите предпоставки за приложението на чл.78а от НК. Съдът е определил административното наказание в минималния законов размер от 1000 лева, с оглед наличието на смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и липсата на отегчаващи такива. Така определеното от решаващия съд по размер наказание напълно съответства на тежестта на извършеното от М. Ш. деяние.

Съглнасно безспорно установеното, че подсъдимия е извършил престъплението, за което е предаден на съд и приетия за разглеждане в наказателното производство граждански иск, правилно съгласно принципа за справедливост визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, първоинстанционния съд е осъдил подсъдимия да заплати на тъжителката сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на публично нанесената обида. Определената сума, настоящия състав намира за справедлива и достатъчна, за да репарира претърпените от тъжителката неимуществените вреди – унижение, неудобство, накърнените чест и достойнство, при това пред други лица.

Правилно също така, предявеният граждански иск е отхвърлен от районния съд за разликата над уважения до пълния му предявен размер от 1500 лева, като неоснователен и недоказан.

Предвид изхода на делото, подсъдимият отново правилно е осъден да заплати на тъжителката и направените от нея разноски по делото, както и по сметка на районен съд Момчилград държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на обжалвания съдебен акт на това основание.

Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде потвърдена обжалваната присъда.

С подаденото възражение против въззивната жалба, тъжителката претендира присъждане на разноски по делото – адвокатско възнаграждение по въззивното производство, но за такива разноски не са представени доказателства, поради което и не следва да й се присъждат.

Предвид изложеното и на основание чл.338 във вр. с чл.334 т. 6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 161/03.11.2011 г., постановена по НЧХД № 165/2011 г. по описа на Момчилградския районен съд.

Решението е окончателно и неподлежи на касационно обжалване или протестиране.

Председател: Членове:1. 2.