Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 11
гр.Враца,17.01.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд
,гражданско отделение, в
публичното заседание на 01.12.2017г. ,в състав:
Председател:Пенка Петрова
в присъствието на:
прокурора секретар В.Вълкова
като разгледа докладваното от съдия П.Петрова
т. дело
N` 99 по
описа за 2015 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
ВОС е сезиран с искова молба по
иск предявен от „Р.“ ЕООД гр.София против „Джи ес и – транс“ ЕООД гр.Враца за
сумата 56879,23 лева.В исковата молба се твърди,че със заявка за автомобилен
транспорт от 16.11.2011г. "Шенкер"ЕООД-гр.София възложило на ищеца
международен автомобилен транспорт от Испания,Барселона до България,с три
товарни пункта,единият от които Spain TIR T.I.S.A.,Cale 4,N57-61,sektor C на
групажни пратки с получател "Шенкер"ЕООД.Със заявка-договор за
международен транспорт №60-11/11 ищецът превъзложил международния превоз на
"Сертранс България"ООД ,и тъй като превозът бил групажен,в приложението
към заявката били посочени три адреса на товарене,единият от които в
Барселона,съгласно заявката на "Шенкер"ЕООД.От своя страна,със заявка
-договор от 18.11.2011 год. за извършване на транспортна услуга,според
изложеното в исковата молба, "Сертранс България"ООД превъзлага
транспорта на ответното дружеството "ДЖИ ЕС И- ТРАНС"ЕООД.Превозът
бил извършен с автокомпозиция,съставена от влекач с рег.№ВР ****ВС и ремарке
рег.№R 1203BCL.За пратката на "Шенкер"ЕООД с посочения по-горе адрес
на товарене в Барселона била съставена CMR-товарителница №1741139 от
18.11.2011г.При пристигането на товарната композиция в склада на получателя
"Шенкер"ЕООД била установена липса на част от групажния товар,за
което в товарителницата била направена забележка и съставен авариен протокол №11382
от 09.12.2011г. на "Карго Консулт"ЕООД,в който подробно била изброена
липсващата стока с изпращач Antonio Puig
SA и получател по товарителница "Шенкер"ЕООД.Проверката на аварийния
комисар била поискана от ответното дружество и установената фактурна стойност
на липсващата стока била изчислена на сумата 78 403,36 евро.Ищецът
твърди,че причина за липсата на част от стоката е кражба,извършена по време на превоза.За събитието на
22.11.2011 год. бил издаден писмен документ от пътната полиция гр.Александрия,Италия,
и удостоверение от 13.01.2012 год. на Областна Дирекция на МВР София,РУ
Полиция-Сливница.Обстоятелствата във връзка с извършване на кражбата били
изложени и в писмени обяснения на водача Е..Тъй като липсващата стока не била доставена
на крайния получател,за правоимащия по смисъла на Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз/CMR/ "Шенкер"ЕООД,като получател по
товарителницата, възниквало
според ищеца правото да претендира обезщетение за недоставения товар,което било
сторено с рекламационно писмо №594/28.11.2011г. към "Р."ЕООД.От своя
страна ищецът отправил до "Сертранс България"ООД три писма,с които
било напомнено,че "Сертранс България"ООД носи отговорност за
настъпилата по време на превоза щета.От своя страна последният отправил рекламация към
ответника с писмо от 30.11.2011г.Излага се също,че със спогодба от 09.11.2012г. ищецът се задължил да заплати на
правоимащия получател по товарителницата стойността на липсващата стока.С платежно нареждане от
01.02.2013 год.,ищецът превел на
"Шенкер"ЕООД сумата 56879.23 лв.,представляваща обезщетение за недоставената стока.Ищецът твърди,че
вината за кражбата,лежи изцяло върху ответника-превозвач,който не е положил
грижата на добър стопанин по време на превоза,като опази приетия товар и го
достави на получателя.Твърди се от страна ищеца,че с плащане на обезщетението
търпи вреда в размер на платеното обезщетение,определено при условията на
ограничената отговорност на превозвача съгласно разпоредбите на чл.23 т.3 от
Конвенцията СМR и чл71 ал.3 от ЗАвтП,и,че
след извършване на плащането,ищецът обеднява със стойността на платеното
обезщетение в размер на 56879.23 лв. за сметка на ответника -превозвач,като
това му дава основание да претендира от него заплащане на платената сума,предмет
на настоящето производство.
В срока по
чл.367 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.Излага съображения за нередовност на исковата
молба. Счита, че исковата претенция не е ясна и достатъчно конкретизирана. С отговора се въвеждат правоизключващи възражения:
1. Твърди се,че има влязло в сила съдебно Решение №68/03.08.2013 по Т.Д.№92-2012/ОС-Враца със същия предмет и същите страни.
2.Твърди се,че в Окръжен Съд Враца
има образувано т.д.№72/2013г.по описа на ВрОС,при което е налице хипотезата на
чл.126 ГПК. Ето защо, на основание чл.126 ал.1 ГПК, по-късно заведеното дело (в
конкретния случай: Т.Д.№99-2015/ОС-Враца) следва да бъде прекратено.
3.Прави се възражение за изтекла давност.
Ответникът ,заявява,че не е получил рекламация от
страна на „Р.“ ЕООД или от страна на „Сертранс България“ ООД,или от който и да
е друг свързан с процесното правоотношение. Представената рекламация от
„Сертранс България“ ООД до „Джи Ес И Транс“ ЕООД,не е подписвана от управителя
на дружеството,нито от което и да е друго лице от името на ответника.Прави възражение за изтекла давност по смисъла на чл.32 т.1, б.(а)
КДМАПС (CMR). Счита, че периода на давността следва да се изчислява от
28.11.2011г.Алтернативно се застъпва
становище за неоснователност на исковата претенция.Относно твърдението на
"Р." ЕООД , че е заплатил обезщетение за недоставения товар на
получателя на товара „Шенкер“ ЕООД,излага правни съображения,че в процесния
случай ищецът не е имал правен интерес да заплати това обезщетение,и не
е имал право да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор по правилата
на чл.73 и 74 ЗЗД.Поддържа,че "Р." ЕООД е заплатил обезщетение по
силата на самостоятелно, отделно съглашение (спогодба от 09.11.2012 заедно с
Анекс №1/28.01.2013), поради което няма право на регрес към превозвача, за
който ищецът твърди, че е „Джи Ес И Транс“ ЕООД.Според изложеното в
отговора,правен интерес да иска обезщетение за изгубената стока, всъщност, има
испанското юридическо лице А.П.г СА, Испания, което е изпращач на процесната
стока за „Сарантис България“ ООД. Фиатк Взаимни застраховки и презастраховки,
Испания, е изплатило застрахователно обезщетение на изпращача за изгубената
стока в размер на 39 723,97 евро. Посоченият испански застраховател, обаче, не
се е суброгирал в правата на Antonio Puig SA.Според изложеното в отговора,дори
да се приеме, че ответникът реално е осъществил превоза, то той е сторил всичко
необходимо и обективно възможно, за да предотврати евентуални посегателства
срещу превозното средство и товара.Твърди,че е изпълнил всички останали
задължения по договора за превоз,и на основание чл.17 ал.2 КДМАПС/СМR/ е освободен от
отговорност за вредите.Ответникът оспорва истинността на представеното от ищеца
рекламационно писмо от „Сертранс България“ ООД към „Джи Ес И Транс“ ЕООД от
30.11.2011. Рекламационното писмо не било подписвано нито от управителя на „Джи
Ес И Транс“ ЕООД Г.Г., нито от което и да е друго лице от името на ответника.
Моли, при условие че ищецът заяви, че иска да се ползва от така представеното
писмено доказателство, да се открие производство по оспорване истинността на
документа, като съдът назначи
съдебно-почеркова експертиза.
В срока по чл.372 ал.1 ГПК по делото е постъпила допълнителна
искова молба от "Р."ЕООД.С нея се оспорват правоизключващите
възражения на ответника.Твърди се,че не са налице сочените от
процесуалния представител на ответника основания за недопустимост на иска.В
производството по т. д. № 92/2012г. „Р." ЕООД обосновава активната си правна легитимация като участник в превоза,
който е изплатил обезщетение на правоимащата страна за загубения товар,и е встъпил в нейните права
спрямо причинителя на щетата,в следствие частичната загуба на товара,и се разглеждат само и единствено правоотношенията между
страните, възникнали от превозния
договор.Поддържа,че с настоящия иск ищецът не търси права по превозния
договор, който е предмет на производството по т. д. № 92/2012г.на ОС Враца, следователно
предметът на исковете по двете дела не е еднакъв. Основанието на новопредявения
иск е различно от това по т. д. № 92/2012г., в който само случай възражението на ответника
по чл. 299 ГПК би било основателно.Искът
по настоящето дело е с различно и самостоятелно правно
основание - неоснователно обогатяване по Закона за задълженията и договорите.Поддържа се също,че възражението по чл.126 ГПК
също е неоснавателно.Излага се,че висящото пред Окръжен съд Враца т. д. №
72/2013г. е образувано по обратния иск на „Р." ЕООД против „Сертранс
България" ООД и „Джи Ес И - Транс" ЕООД, отделен за самостоятелно
разглеждане от производството по т. д. № 8473/2012г. на Софийски градски съд,
ТО, VI-7 с-в,ищец по главния иск по което дело е „Атриум България" ЕООД,
който претендира от „Р." ЕООД обезщетение в размер на € 25205,69 за частична
загуба на товар по CMR-товарителници № 00663 и № 00651 от 18.11.2011г,които са
различни от процесната,касаеща процесния товар.Според допълнителната ИМ с отговора на ИМ ответникът не представя доказателства в
подкрепа на твърдението за идентичност на предмета, основанието и страните по
т. д. N 72/2013г. и т. д. № 99/2015г., но върху него лежи доказателствената
тежест за установяване на твърдяните от него факти.С допълнителната ИМ
ищецът поддържа,че неоснователно ответникът твърди, че „Р." ЕООД няма
правен интерес от предявения иск, тъй като не е платил на действителния
кредитор и не може да се суброгира в неговите права по реда на чл. 73 - 75 от ЗЗД. Тези възражения биха намерили място в едно производство, основано върху
правата и задълженията на страните по превозния договор. В случая обаче,
предметът на иска бил неоснователно обогатяване на ответното дружество,и
обстоятелствата, които следва да бъдат установени са: налице ли е частична
загуба на товар при извършен от ответника международен автомобилен превоз на
стоки по CMR-товарителница № 1741139 от 18.11.2012г., дължи ли ответникът
обезщетение за загубения товар, изплатил ли е някому такова обезщетение,
изплатено ли е от „Р." ЕООД обезщетение за същия загубен товар, т. е.
намалял ли е патримониумът на „Р." ЕООД в резултат
на изплатеното обезщетение.Според
ищеца в допълнителната ИМ физическият превозвач на товара „Джи
Ес И - Транс" ЕООД, който е виновен за частичната загуба на товара следва
да понесе имуществените последици за причиненета щета. Именно поради тази
причина ищецът „Р." ЕООД е обеднял със сумата на платеното обезщетение в
размер на 56879,23 лв. за сметка на превозвача „Джи Ес И - Транс" ЕООД,който не е положил грижа на добър стопанин по
време на превоза и не е опазил целостта на превозвания товар, с което не е
изпълнил задължението си по превозния договор да достави цялата натоварена
стока на получателя.Чл. 17 т. 4 от Конвенция CMR изчерпателно изброява
случаите, в които превозвачът се освобождава от отговорност, но кражбата на товара
не е посочена сред тези основания.Превозвачът дължи обезщетение за
недоставената част от товара и тъй като е виновен за причинената щета ,следва
сам да понесе отговорността за обезщетението, независимо дали го е изплатил той
самият, или е било изплатено от друг превозвач /чл. 37 б. „а" Конвенция
CMR/.Излага съображения,че погасителната
давност по чл. 32 от Конвенция CMR не намира приложение в настоящия правен
спор,тъй като предявеният иск не черпи основанието си от превозен договор,
който е регламентиран от разпоредбите на Конвенцията,а се основава на
неоснователно обогатяване, а погасителната давност за тези вземания е
петгодишна съгласно чл. 110 ЗЗД.
В срока по чл.373 ГПК ,ответникът е подал допълнителен отговор.Не възразява
срещу доказателствените искания на ищеца.Поддържа,че независимо,че ищецът
заявява претенция за неоснователно обогатяване,по същество формулира претенция
на основание чл.17 § 1 вр. чл.37 КДМАПС/СМR/ и /или чл.374 ал.2 ТЗ, и съдът следва да я
квалифицира като такава.В такъв случай възражението му по чл.299 ГПК,би било
основателно,като се позовава на решението по т.д.№92/2012 год.Излага,че ако
съдът приеме правната квалификация,твърдяна от ищеца - чл.59 ЗЗД,следва да се
има предвид субсидиарния характер на този иск.Позовава се на съдебна практика
на ВКС и поддържа,че след като правоимащият може да защити правата си с
предвиден от закон точно определен иск,недопустимо е да си служи с иска по
чл.59 ал.1 ЗЗД.Алтернативно застъпва становище за неоснователност на иска.Според изложеното ищецът е извършил
недължимо плащане и може да си го търси
обратно от получилото го без основание дружество „Шенкер“ ЕООД на
основание чл.55 ЗЗД.Отново твърди,че превозвачът е освободен от отговорност за
вредите на основание чл.17 §2 КДМАПС/СМR/.
С оглед твърдяното от ищеца и
изложените факти и обстоятелства по делото,съдът е квалифицирал иска като такъв
с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД.
По делото са събирани писмени и
гласни доказателства.Назначени са и изслушани съдебно графологична и счетоводна
експертизи.Приложено е т.д.№ 92/12г.на ОС Враца.
Настоящият състав намира възражението за
недопустимост на иска основано на чл.299
ГПК за неоснователно.По т.д.№92/2012 год. по описа на ВрОС,има влязло в
сила съдебно Решение №68/03.08.2013 ,но не се установява твърдяното ,че е със
същия предмет,основание и същите страни.Правните основания на двата иска са
различни.
Неоснователно е и възражението основано на чл.126 ал.1 ГПК.Твърдението,че в Окръжен Съд Враца има образувано
т.д.№72/2013г.,при което е налице хипотезата на чл.126 ГПК и на основание чл.126
ал.1 ГПК, по-късно заведеното дело (в конкретния случай: т.д.№99/2015 по описа на ВрОС-Враца)
следва да бъде прекратено,не се
установява от ответника и представените доказателства.След служебна справка настоящият състав констатира,че
производството по т.д.№ 72/2013г. по описа на ОС е прекратено поради оттегляне
на иска с определение,влязло в законна сила.
Установено е от писмените доказателства по
делото,които не се оспорват от страните,че със заявка за автомобилен транспорт от
16.11.2011г. "Шенкер"ЕООД-гр.София възложило на ищеца международен
автомобилен транспорт от Испания,Барселона до България,с три товарни
пункта,единият от които Spain TIR T.I.S.A.,Cale 4,N57-61,sektor C на групажни
пратки с получател "Шенкер"ЕООД.Със заявка-договор за международен
транспорт №60-11/11 ищецът превъзложил международния превоз на "Сертранс
България"ООД ,и тъй като превозът бил групажен,в приложението към заявката
били посочени три адреса на товарене,единият от които в Барселона,съгласно
заявката на "Шенкер"ЕООД.От своя страна,със заявка -договор от
18.11.2011 год. за извършване на транспортна услуга,"Сертранс
България"ООД превъзлага транспорта на ответното дружеството "ДЖИ ЕС
И- ТРАНС"ЕООД.Превозът бил извършен с автокомпозиция,съставена от влекач с
рег.№ВР ****ВС и ремарке рег.№R 1203BCL.За пратката на "Шенкер"ЕООД с
посочения по-горе адрес на товарене в Барселона била съставена
CMR-товарителница №1741139 от 18.11.2011г.При пристигането на товарната
композиция в склада на получателя "Шенкер"ЕООД е установена липса на
част от групажния товар,за което в товарителницата била направена забележка,и
съставен авариен протокол №11382 от 09.12.2011г. на "Карго Консулт"ЕООД,в
който подробно е изброена липсващата
стока с изпращач Antonio Puig SA и получател по товарителница
"Шенкер"ЕООД.Проверката на аварийния комисар била поискана от
ответното дружество и установената фактурна стойност на липсващата стока е
изчислена на сумата 78 403.36 евро.Причина за липсата на част от стоката е
кражба,извършена по време на превоза.За събитието
на 22.11.2011 год. е издаден писмен документ от пътната полиция
гр.Александрия,Италия, и удостоверение от 13.01.2012 год. на Областна Дирекция
на МВР София,РУ Полиция-Сливница.Обстоятелства във връзка с извършване на
кражбата са изложени и в писмени обяснения на водача Е..
Тъй като липсващата стока не била доставена на крайния получател,за правоимащия
по смисъла на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз/CMR/
"Шенкер"ЕООД,като получател по товарителницата, възникнало според ищеца правото да
претендира обезщетение за недоставения товар,което било сторено с рекламационно
писмо №594/28.11.2011г. към "Р."ЕООД/стр.49/.От своя страна ищецът отправил до"Сертранс България"ООД три писма,с които било
напомнено,че "Сертранс България"ООД носи отговорност за настъпилата
по време на превоза щета.От своя страна последният отправил рекламация към
ответника с писмо от 30.11.2011г./което се оспорва от ответника/.Със спогодба от 09.11.2012г.
ищецът се задължил да заплати на правоимащия получател по товарителницата
стойността на липсващата стока.С платежно нареждане от 01.02.2013 год.,ищецът превел на "Шенкер"ЕООД сумата
56879.23 лв.,представляваща обезщетение
за недоставената стока.
Установено е също от писмените доказателства по
делото,че изпращачът на липсващата пратка
А.П.г С.Л. е получил от „Фиатк взаимни застраховки и презастраховки“
застрахователно обезщетение за липсващия товар в размер на 39723,97 евро,като
застрахователят не се е суброгирал в правата на кредитира.
Изложената до тук фактическа обстановка се
установява по категоричен начин от приетите писмени доказателства,които не се
оспорват от страните,с изключение на писмото-рекламация до ответника от
30.11.2011 година.
С решение,влязло в законна сила по приложеното
т.д.№ 92/2012г.са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от
настоящия ищец искове за същата сума против „Сертранс“ ООД гр.Враца,при участие
на трето лице помагач – настоящия ответник с правно основание чл.17 т.1 и чл.37
от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки вр.чл.71
ал.1 ЗАПр,чл.373 ал.1 ТЗ и чл.86 ЗЗД.Съдът е приел,че товародателят А.П.г С.А.
като лице,което реално е понесло вредата от неизпълнение на превозния договор,е
обезщетено за нея от своя застраховател.Липсват доказателства за суброгация на
застрахователя в правата на застрахования срещу причинителя на вредата,и
извършеното от него плащане не може да бъде противопоставено на последващите
превозвачи и да породи задължение на същите да обезщетят своя предшественик във
веригата.Съдът е приел,че с оглед на тези му изводи относно начина на
удовлетворяване на правоимащото по превоза лице,извод за това,че ищецът/“Р.“ ЕООД/
е изпълнил задължение на ответника /“Джи ес и – транс“ ООД/спрямо действителен
кредитор не може да бъде обоснован,и е изложил,че ако ищецът счита,че в
резултат на извършеното в полза на „Шенкер“ ЕООД плащане е претърпял
имуществена загуба,отношенията във връзка със същата следва да бъдат разрешени
по правилата за неоснователно обогатяване.
Във връзка със становището на ответника,че
не е получил рекламация от страна на „Р.“ ЕООД или от страна на „Сертранс
България“ ООД,или от който и да е друг свързан с процесното правоотношение,и,че
представената рекламация от „Сертранс България“ ООД до „Джи Ес И Транс“ ЕООД,не
е подписвана от управителя на
дружеството,нито от което и да е
друго лице от името на ответника,по делото е назначена и изслушана
специализирана графологическа експертиза.В заключението си вещото лице сочи,че след извършеното изследване подписът
за управител на "Джи Ес И Транс"ЕООД не съдържа общи и частни
идентификационни признаци,които в количествено и качествено отношение да го
формират като годен за сравнително изследване,при което доказателствен извод за
това дали подписът върху рекламацията е положен от управителя г.х. Г. или не не може да бъде направен.
Назначена е и излушана по делото и специализирана счетоводна експертиза.В
заключението си,неоспорено от страните,което се възприема и от съда,вещото ице
е дало изчерпателни отговори на поставените от страните и съда въпроси,които
кореспондират и с представените по делото писмени доказателства.
Събирани са и гласни доказателства по делото.
Св.С.Х. – син на собственика на "ДЖИ ЕС И ТРАНС" ЕООД
гр.Враца,споделя,че работи към фирмата на баща си от 2008 год., от създаването
й. Спомня си за процесния случай, при който, при превоз на товар, била
открадната част от превозвания товар.Подробно пресъздава фактите,изложени в
исковата молба. Допълнително излага,че доколкото си спомня, трябвало да се
превозят някакви метални конструкции, но в последствие, понеже стоката не била
разпределена правилно в камиона, се наложило да я преразпределят правилно,и
тогава видяли, че има по-различни стоки от обявените за превоз. Товареното било
извършено от три адреса в района на Барселона. Проверка, как е извършено
натоварването, се извършило в базата на "СЕРТРАНС БЪЛГАРИЯ" в
Барселона. Отложили пътуването с един ден, тъй като констатиР., че в камиона
има и друга стока - козметика. Шофьорът трябвало да пренощува на границата,и
било опасно да не стане кражба на товара или на част от него. Обикновено
шофьорите нощуват в района на гр.Кан, във Франция, тъй като в този район е
по-безопасно. В този район има и охраняеми паркинги, постоянно обикаляла
полиция.Паркингът,на който нощувал камиона с процесния товар бил най-безопасния
за района, и затова фирмата го ползвала. На всички шофьори се давали указания
от фирмата. Самият шофьор нощува в кабината на превозното средство,и в
конкретния случай шофьорът е нощувал в камиона. На следващия ден, шофьорът на
камиона се обадил от Италия и казал, че му липсва част от стоката.Знае,че
шофьорът извикал полиция в Италия. Съставен е бил протокол за липсващата стока.Свидетелят
уведомил "СЕРТРАНС БЪЛГАРИЯ",и тръгнал за България.Не си спомня дали към онзи момент камионът е имал
ЧМР застраховка. Макар в заявката изрично да не е посочен вида на товара, устно
му било обявено какъв ще бъде той.
Св.В.Т. -
собственик на фирма "***" ЕООД, която се занимава с превоз на товари,предимно
международни, споделя, че кражбите много са зачестили,и едва ли не са станали
практика,като обикновено тези кражби стават през нощта. Шофьорите, когато
спират за почивка, са уморени, заспиват и изобщо не могат да усетят какво се
случва на другия край на транспортното средство. Практиката е, всеки шофьор да се
грижи навреме да спре,и да потърси сигурно място за паркиране. При рискова
стока, допълнително се дават указания от страна на възложителя. Обикновено стоката
е пакетирана,и превозвачът на практика не знае какво превозва, но се смята, че се
превозва това, което е отразено в заявката.
При осъществяване на превози,фирмата
на свидетеля прави ЧМР застраховки, които покриват риска кражба, но тази
застраховка не е задължителна и превозвачът не е задължен да я прави.
При така
изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства,настоящият състав
намира предявения иск за неоснователен и недоказан.
Ищецът
обосновава основателността на претенцията си,както се изложи,с твърдетията,че вината
за кражбата,лежи изцяло върху ответника-превозвач,който не е положил грижата на
добър стопанин по време на превоза,като опази приетия товар и го достави на
получателя,че с плащане на обезщетението на „Шенкеер“ЕООД търпи вреда в размер
на платеното обезщетение,определено при условията на ограничената отговорност
на превозвача съгласно разпоредбите на чл.23 т.3 от Конвенцията СМR и чл.71 ал.3 от ЗАвтП,и,че след извършване на
плащането,ищецът обеднява със стойността на платеното обезщетение в размер на
56879.23 лв. за сметка на ответника -превозвач,като това му дава основание да
претендира от него заплащане на платената сума.
Ответникът излага правни съображения,че в процесния
случай ищецът не е имал правен интерес да заплати това обезщетение,и не
е имал право да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор по правилата
на чл.73 и 74 ЗЗД.Поддържа,че "Р." ЕООД е заплатил обезщетение по
силата на самостоятелно, отделно съглашение (спогодба от 09.11.2012 заедно с
Анекс №128.01.2013), поради което няма право на регрес към превозвача, за който
ищецът твърди, че е „Джи Ес И Транс“ ЕООД.Според ответника,правен интерес да
иска обезщетение за изгубената стока, всъщност, има испанското юридическо лице А.П.г
СА, Испания, което е изпращач на процесната стока за „Сарантис България“ ООД.
Фиатк Взаимни застраховки и презастраховки, Испания, е изплатило
застрахователно обезщетение на изпращача за изгубената стока в размер на 39
723,97 евро. Посоченият испански застраховател, обаче, не се е суброгирал в
правата на Antonio Puig SA,а,дори да се приеме, че ответникът реално е
осъществил превоза, то той е сторил всичко необходимо и обективно възможно, за
да предотврати евентуални посегателства срещу превозното средство и
товара.Твърди,че е изпълнил всички останали задължения по силата на договора за
превоз и на основание чл.17 ал.2 КДМАПС/СМR/,е освободен от отговорност за вредите.
Предметът
на иска в настоящето производство е неоснователно обогатяване, и това е спора –
налице ли е неоснователно обогатяване на ответното дружество.Установени са по
категоричен начин следните факти: - че е налице частична загуба на товар при
извършен от ответника международен
автомобилен превоз на стоки по CMR-товарителница № 1741139 от 18.11.2012г.,че
ищецът е изплатил обезщетение за загубения товар на възложителя на превоза
„Шенкер“ООД,с което няма спор е намалял патримониумът му в резултат на изплатеното обезщетение,и че застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение за липсващата
пратка на изпращача на товара – Пуиг С.Л.,като не се е суброгирал в правата на
кредитора.
При така изяснената фактическа обстановка настоящият състав намира
предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД за неоснователен и недоказан.За
уважаване на иск с правно основание чл.59 ЗЗД,който има субсидиарен характер,на
първо място следва да се установи,че ищецът не разполага с друг иск за
претендиране на вземането си.В конкретния случай съдебният състав приема,че
ищецът разполага с други искове – иск против „Шенкер“ ЕООД с правно основание
чл.55 ал.1 предл.1 или 3 ЗЗД/след плащане на застрахователно обезщетение от
страна на застрахователя на изпращача/,както и искове,свързани с превозното
правоотношение с превозвача,с който се намира в облигационно правоотношение и
пр.
Не е налице разместване и на материални блага в
конкретния случай от имуществото на ищеца в имуществото на ответника и обратно.Действително
ищецът е обеднял с изплатената от него сума,но липсват данни ответникът да се е
обогатил с такава сума за сметка на ищеца.
Не е налице и връзка между обедняването на ищеца и
евентуално обогатяване на ответника,както се поддържа от ищеца,тъй като същите
не се намират в преки облигационни правоотношения.
Действително възможността на едно лице да защити
своето право с определен иск спрямо други лица не отнема възможността му да се
защити с иск по чл.59 ЗЗД спрямо други лица,по отношение на които няма друг
иск,ако те са се обогатили.
С иска по чл.59 ал.1 ЗЗД разполага само този който
въобще не може и не е могъл да защити своето право с друг иск,а не и този,който
е разполагал с друг иск,но е пропуснал да стори това в установените срокове,или,ако
го е сторил,предявеният иск е отхвърлен.
В конкретния случай предявеният иск против
„Сертранс“ООД/т.д.№ 92/2012г./ е отхвърлен като неоснователен,поради изплащане
на застрахователно обезщетение на изпращача по превозния договор.Решението е
постановено при участие на трето лице помагач – настоящия ответник.Мотивите на
решението имат установително действие в отношенията между третото лице/настоящ
ответник/ и противната страна/настоящ ищец/.
Предявеният иск като неоснователен и недоказан
следва да се отхвърли.
При този изход на делото ищецът следва да заплати
на ответника направените от него разноски по водене на делото в размер на 3300
лева.
Водим от горното,ВОС
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от“Р.“ ЕООД гр.София против
„Джи ес и-транс“ ЕООД гр.Враца иск с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД за сумата
56879,23 лева,представляваща изплатено от „Р.“ ЕООД гр.София обезщетение на
„Шенкер“ ООД гр.София за частично изгубен/недоставен/ от „Джи Ес И –Транс“
гр.Враца товар по СМR товарителница
№1741139,издадена в Барселона,Испания на 18.11.2011г.
ОСЪЖДА “Р.“ ЕООД гр.София да заплати на Джи ес
и-транс“ ЕООД гр.Враца сумата 3300 лв.разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от уведомяването.
Председател:...........