Р Е
Ш Е Н
И Е
№
106
гр.
Перник, 08.06.2023
година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито
съдебно заседание проведено на осемнадесети май две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при
съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Кирил Чакъров
административно дело № 126 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, във
връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано
по жалба на Е.Н.Б., с ЕГН **********,***, чрез адвокат И.М. *** срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №
23-4332-001688/10.04.2023 година, издадена от П.Х.П. – полицейски инспектор към
СДВР, отдел „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Административният
акт се оспорва с твърдение за незаконосъобразност, поради допуснато съществено
нарушение на административно-производствените правила и противоречие с
материално-правните разпоредби. Моли се съда да отмени оспорения
административен акт.
В
проведеното съдебно заседание жалбоподателя редовно призован, не се явява,
представлява се от адвокат И.М. ***, която поддържа жалбата. Подробни
съображения относно незаконосъобразността на оспорения административен акт развива
в представени по делото писмени бележки. Претендира присъждане на съдебни разноски,
съгласно списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
В
проведеното съдебно заседание ответникът по жалбата – П.Х.П. - полицейски
инспектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административен
съд – Перник, като извърши цялостна преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес, срещу подлежащ
на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана.
С
оспорената ЗППАМ № 23-4332-001688/10.04.2023 година, на основание чл. 171, т.
2а, б. „а“ от ЗДвП на жалбоподателя, в качеството и на собственик на товарен
автомобил *** с рег. № РК***ВТ е наложена принудителна административна мярка
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, за това, че на
09.04.2023 година, около 19:53 ч., по автомагистрала „Тракия“ в посока на
движението от гр. Пловдив към гр. София, собственото и МПС се управлява от водача
Д.Д.Б., който не притежава СУМПС валидно за територията на Република България,
а такова издадено от Обединено кралство Великобритания, без да е подменено след
пребиваване повече от три месеца на територията на Р. България. За извършеното
деяние, съставляващо според полицейския инспектор нарушение по чл. 162, ал. 1
от ЗДвП, срещу Д.Д.Б. е било образувано и административнонаказателно
производство със съставянето на АУАН серия GА, № 707135/09.04.2023
година. В обстоятелствената част на последния е отразена фактическа обстановка,
идентична с тази, описана в оспорената заповед.
Административен
съд – Перник, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността
и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.
146 от АПК, счита жалбата за основателна по следните
съображения:
Съгласно
чл.172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
т. 2, т. 2а, т. 4, т.5, б.“а”, т. 6 и т. 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото са
представени и приети като доказателства Заповед № 1618/26.02.2018 година на директора
на СДВР (лист 32), за определяне на длъжностните лица, които да осъществяват
контрол по ЗДвП и да прилагат принудителните административни мерки по чл. 171
от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на СДВР.
Сред тези лица са полицейските инспектори, каквато длъжност заема и издателя на
процесната заповед П.Х.П.. Последният се явява материално и териториално
компетентен административен орган.
Оспорената
заповед е постановена в писмена форма и съдържа реквизити относно наименование на органа,
който я е издал, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, срока и
ред за обжалване и подпис на издателя. В акта се съдържат фактическите и правни основания обусловили издаването му. Не са изложени обаче мотиви относно
продължителността на мярката – „прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца“. Доколко липсата мотиви за определяне срока на наложената
ПАМ представлява нарушение на изискванията за форма на акта, подлежи на
преценка в съдебния акт в следващите редове. С оглед на това, вън от мотивите, обосновали продължителността на наложения ПАМ, не се
констатират отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.
В хода на административното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Относно
съответствието на процесната заповед с материалния закон, съдът намира
следното: Съгласно чл.
171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. С оглед на
гореизложеното съдът намира, че в случая материалноправните предпоставки за
издаване на процесната ПАМ са били налице.
Относно съответствието на заповедта с целта
на закона съдът намира следното: Принудителната административна мярка по своя
характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден
процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна
отговорност. По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки
се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения по този закон,
поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за
прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава
пета, Раздел втори от АПК.
В хипотезата на
чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП може да се
приложи ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство" на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, което управлява моторно превозно средство, без да притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, нормата съдържа основания
за прилагането на ПАМ, които в случая са безспорно установени.
Прекратяването
на регистрацията на посочените в заповедта основания е със срок, предвиден от
законодателя, от шест месеца до една година. В заповедта обаче не са изложени
мотиви защо административният орган е приложил ПАМ за срок от 6 месеца, макар
това да е минимума. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага
принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на
чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Административният орган
действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне срока на
ПАМ, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази
самостоятелност, като изложи съответни мотиви. След като законодателят е
предвидил срок от шест месеца до една година на ПАМ, то административният орган
е следвало да обоснове защо е определен срок от шест месеца. Съдът не следва да
тълкува съображенията на административния орган, а те следва да бъдат изложени
в мотивите, като съдът следва да преценява дали те съответстват и обосновават
разпореденото в административния акт. Като не е направил това,
административният орган не е обосновал упражняването на предоставеното му
правомощие в съответствие с целта на закона. Изискването за мотивиране на
административните актове обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за
законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита.
Административният орган следва да изложи мотиви за решението да приложи ПАМ в
посочения срок, за да може съдът да провери и установи дали са налице
основанията за определяне на съответния размер на ПАМ, съответно да провери
дали е спазен принципът на съразмерност и справедливост. Така установената
липса на мотиви в тази насока предпоставя отмяната на обжалвания
административен акт.
От друга страна
настоящият състав намира, че в случая не е спазен принципът за съразмерност,
нормативен израз на който е разпоредбата на чл.
6, ал. 2 от АПК, според която норма административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Тук следва да се
обърне внимание, че в хода на административното производство не са събрани и не
са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая – договор за
наем между
собственика на МПС и дружество „***“ ЕООД, представлявано от Д.Д.Б. – водач на
процесното ППС, както и доказателство, че водача пребивава повече от 3 месеца на територията на Р. България. За разлика от
административно наказание по смисъла на ЗАНН, което следва да бъде изтърпяно,
така както е наложено и за целия период от време, през който е постановена
принудата, то действието на приложена ПАМ е обосновано и допустимо само до
момента, до който мярката има за фактическа последица предотвратяване и
преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на
вредните последици от същото. Следователно, от момента, в който не съществува
вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който момент
е преустановено дадено противоправно поведение, действието на ПАМ не е
фактически основано. Респективно, от този момент насетне, прилагането на
принуда, ще е в пряко нарушение на посочения по-горе принцип за съразмерност чл.
6, ал. 2 от АПК.
Както
административния акт, така и неговото изпълнение не могат да засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава, което по правилата на формалната логика означава, че когато
тази цел е реално постигната, то изпълнението трябва да бъде преустановено.
При така изложеното,
настоящият състав на съда приема за установено, че оспорената по делото ПАМ е
фактически и правно необоснована, поради което заповедта за нейното прилагане е
незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.
Относно разноските:
Предвид
изхода на спора жалбоподателя има право на разноски. Искането за присъждане на
разноски е направено от пълномощника на жалбоподателя своевременно, като е
придружено със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Ответната страна не е
направила възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. С оглед на това ответника следва
да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в общ размер на 1010
/хиляда и десет/ лева, от които 10 /десет/ лева платена държавна такса за
образуване на производство и 1 000 /хиляда/ лева, платено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 12.04.2023 година.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предложение второ от АПК настоящия съдебен
състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-4332-001688/10.04.2023 година, издадена
от П.Х.П. – полицейски инспектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с която на
основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“,
като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Е.Н.Б., с ЕГН **********,***,
направените по делото разноски в размер на
1 010,00 /хиляда и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО
на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.
Съдия:/п/