РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. Сандански, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Валентина Евг. Томова
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20221250100523 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на М. Л. ХР., с ЕГН-
**********, с адрес-гр.С****, ул.“П*****“, № 14, срещу С***** гр.Сандански, с ЕИК:*****
с адрес на управление-гр.Сандански, ул.“******“, № 15, представлявано от директора
Н.И.М., с която са предявени обективно съединени искове за признаване уволнението му,
извършено със заповед № РД-08-519/25.03.2022г. на директора на С***** гр.Сандански, за
незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението му
длъжност „*****“ код по НКПД ****-„******“ в С***** гр.Сандански и за заплащане на
сумата от 9000лева, съставляваща обезщетение за времето през което е останал без работа
поради незаконното уволнение за срок от 6 месеца, считано от датата на прекратяване на
трудовото му правоотношение.
Правно основание: чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
Сочи се в исковата молба, че въз основа на безсрочен трудов договор № **т
01.09.2011г., сключен между страните по делото, с последно допълнително споразумение
към него № ****/26.01.2021г., ищецът е работил при ответника на длъжност „*****“ , код
по НКПД ****-„******“, при пълно работно време 8 часа, с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 1300лв., с допълнително възнаграждение за ТСПО в размер на
28%. Твърди се, че на 26.03.2022г. му е била връчена заповед № РД-08-519/25.03.2022г. на
Директора на С******* гр.Сандански, с която на основание чл.330, ал.2, т.10 от КТ вр.
чл.215, ал.1, т.1 от Закона за предучилищното и училищното образование трудовото му
правоотношение е прекратено без предизвестие, считано от датата на връчване на заповедта.
Твърди се, че заповедта му е връчена в съботен ден и през време на ползване на разрешен
отпуск поради временна неработоспособност поради заболяване. Сочи се, че мотивите за
прекратяване на трудовото му правоотношение са, че съгласно чл.215, ал.1, т.1 от Закона за
предучилищното и училищното образование не може да заема длъжност на педагогически
специалист лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо
от реабилитацията. Изтъква се, че според атакуваната заповед от справка съдимост вх.№
*****/25.02.2022г. от Бюро съдимост при Районен съд-Сандански има влязла в сила присъда
1
за извършено от него престъпление от общ характер по чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК, за което му
е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца, чието изтърпяване е
отложено за изпитателен срок от три години на основание чл.66, ал.1 НК, като присъдата
била постановена с решение № ***8/11.02.2022г. на втори въззивен наказателен състав при
Окръжен съд - Благоевград, във връзка с внохд № ****/22020 г., образувано против присъда
№ **** от 21.07.2020 г. на Районен съд - Сандански по нохд № ***/2019 г. по описа на съда,
както и че осъдителната присъда е окончателна и е влязла в сила на 11.02.2022 г. Изтъква се
също, че в мотивите към атакуваната заповед е посочено, че ищецът е имал качеството на
педагогически специалист по смисъла на чл.211, ал.2 от Закона за предучилищното и
училищното образование и работодателят е длъжен да прекрати трудовия му договор поради
наличие на основание на несъвместимост за заемане на педагогическа длъжност, спазвайки
императивната норма на чл.330, ал.2, т.10 КТ вр. чл.215, ал.1, т.1 от Закона за
предучилищното и училищното образование. Твърди се, че атакуваната заповед е
незаконосъобразна, тъй като не е мотивирана предвид неясно изложените в нея мотиви,
както и че изискването за заемана на длъжност на педагогически специалист, установено в
чл.215, ал.1, т.1 от ЗПУО и съответстващото му основание за уволнение по чл.330, ал.2, т.10
от КТ, е неприложимо за него, тъй като то се прилага за трудови договори, сключени след
01.08.2016г. Твърди се, че ищецът на 13.05.2022 г. е подал, чрез Районен съд – Сандански,
искане до Софийския апелативен съд, на основание чл. 348, ал. 1, т 1, т. 2 и т. 3 НПК, за
възобновяване на наказателното дело № ***/2019 г. по описа на PC - Сандански и за отмяна
изцяло на постановената по него присъда № **** от 21.07.2020 г. и решение № 28 от
11.02.2022 г. по в.н.о.х.д. № ***/2020 г. по описа на Окръжен съд гр.Благоевград. Твърди се
също, че в резултат на прекратяване на трудовото му правоотношение ищецът е останал без
работа. По изложените съображения ищецът счита, че има интерес от предявяване на
настоящите искове, в подкрепа на които представя писмени доказателства.
Ответникът е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който оспорва
предявените искове като неоснователни. Същият счита, че заповедта е обоснована и
мотивирана, тъй като съдържа подробно описание на фактите, обусловили прекратяването
на трудовото правоотношение с ищеца. Ответникът твърди, че е налице визираното в
заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение-несъвместимост за
заемане на педагогическа длъжност предвид факта, че ищецът има статут на педагогически
специалист и предвид влязлата му в сила присъда за извършено престъпление от общ
характер. Ответникът счита, че визираното в заповедта основание за прекратяване на
трудовото правоотношение се прилага и за съществуващи трудови правоотношения с
педагогически специалисти, чийто осъждания са факт, осъществил се след 01.08.2016г.,
както е в настоящия случай. Ответникът счита, че възражението на ищеца относно начина
на връчване на заповедта за уволнение е неоснователно, тъй като ищецът не се ползва със
закрилата по чл.333, ал.1 от КТ. Ответникът сочи, че е неотносимо към предмета на спора
обстоятелството, че има подадено искане до САС за възобновяване на наказателно дело №
566/2019г. по описа на РС-Сандански, тъй като визираното в заповедта основание за
прекратяване на трудовото правоотношение е не само право, но и задължение на
работодателя и последващото му отпадане не може да доведе до извод, че уволнението е
незаконно. В подкрепа на становището си ответникът представя писмени доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
М. ЛБ. ХР. е работил в С***** гр.Сандански по срочен трудов договор, в последствие
преминал в безсрочен, в периода от 01.09.2011г. до 26.03.2022г., когато му е връчена
заповед № РД-08-519/25.03.2022г. на директора на училището, с която заповед е прекратено
трудовото му правоотношение на длъжността «старши възпитател», на основание чл.330,
ал.2, т.10 от Кодекса на труда във вр. с чл.215, ал.1, т.1 от Закона за предучилищното и
училищното образование и постъпила справка от Бюро съдимост-гр.Сандански с вх.
2
№1327/25.02.2022г. (личното трудово досие на ищеца и представените от страните
документи-трудов договор, допълнителни споразумения към него и заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение). В мотивите на заповедта е посочено, че М.Х. притежава
качеството „*********т“ и че по отношение на него е налице влязла в сила на 11.02.2022г.
присъда за извършено от него престъпление от общ характер по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от
НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ от 10 месеца, чието изтърпяване е
отложено за изпитателен срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК, както и че
осъждането му съставлява абсолютна пречка за заемане на длъжността педагогически
специалист, съгласно чл.215, ал.1, т.1 от Закона за предучилищното и училищното
образование, и работодателят е длъжен да прекрати съществуващото трудово
правоотношение. В мотивите е посочено също, че наличието на влязла в сила присъда е
видно от справка за съдимост с вх.№*****/25.02.2022г., изготвена от Бюро съдимост към
Районен съд-Сандански, като присъдата е постановена с решение № ***/11.02.2022г. на
втори въззивен наказателен състав при Окръжен съд-Благоевград във връзка с внохд№
****/2020г., образувано против Присъда № 1284 от 21.07.2020г. на Районен съд-Сандански,
постановена по НОХД№ ***/2019г. по описа на съда.
По делото е представена и постъпилата в С*****-Сандански справката за съдимост на
М. Л. ХР., издадена на 24.02.2022г. от Бюро за съдимост при Районен съд-Сандански, както
и решение № ** от 11.02.2022г. Окръжен съд-Благоевград, втори въззивен наказателен
състав, по в.н.о.х.д. № ****/2020г., от които е видно, че М. Л. ХР. е осъден с присъда №
***/21.07.2020г. на Районен съд-Сандански, постановена по НОХД№***/2019г., изменена с
решение № **/11.02.2022г., постановено по ВНОХД№ ***/2020г. на Благоевградския
окръжен съд, влязла в сила на 11.02.2022г., за престъпления по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от
НК, извършени на 10.08.2018г., за които му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от десет месеца, изтърпяването на което е отложено за срок от 3 години.
На 13.05.2022г. в Районен съд-Сандански е постъпило искане от М. Л. ХР. за
възобновяване на НОХД№ ****/2019г. по описа на Районен съд-Сандански (постъпилото по
делото удостоверение от Районен съд-Сандански).
Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение между страните е връчена
лично на ищеца на 26.03.2022г. чрез куриерска фирма, с обратна разписка (представените
транспортен етикет и обратна разписка).
М. Л. ХР. е бил в отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване за
периода от 28.01.2022г. до 06.02.2022г., от 07.02.2022г. до 21.02.2022г., от 22.02.22. до
18.03.2022г., от 19.03.22г. до 07.04.2022г., и от 08.04.2022г. до 27.04.2022г. ( болнични листа
в личното трудово досие).
Основното месечно трудово възнаграждение на ищеца, считано от 01.01.2021г., е в
размер на 1300лв., а допълнителното му трудово възнаграждение за ТСПО е в размер на
28% (допълнително споразумение № 385 от 26.01.2021г. към трудов договор №
**/01.09.2011г.). Полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение за м.ноември 2021г.
е в размер на 1677 лева (удостоверение за доход от 23.06.2022г.). М. Л. ХР. е регистриран в
Дирекция „Бюро по труда“ като търсещо работа лице, считано от 30.03.2022г. (служебна
бележка от 05.07.2022г. на Агенция по заетостта).
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявените искове са допустими-налице е активна и пасивна процесуална
легитимация и правен интерес от предявяването им: твърди се, че страните по делото са
били в трудово правоотношение, което е прекратено с незаконосъобразна заповед.
По основателността на предявените искове:
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ :
Предмет на трудовия спор е заповед № РД-08-519/25.03.2022г. на директора на
С****** гр.Сандански, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на
длъжността „******“, на основание чл.330, ал.2, т.10 от КТ вр. чл.215, ал.1, т.1 от Закона за
предучилищното и училищното образование, поради осъждането му за умишлено
престъпление от общ характер.
Съгласно разпоредбата на чл.215, ал.1, т.1 от Закона за предучилищното и
училищното образование, не може да заема длъжност на педагогически специалист лице,
което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от
реабилитацията, а съгласно разпоредбата на чл.330, ал.2, т.10 от КТ работодател може да
прекрати трудов договор без предизвестие, когато педагогически специалист по смисъла на
3
Закона за предучилищното и училищното образование е осъден за умишлено престъпление
от общ характер, независимо от реабилитацията. В разпоредбата на чл.211 от Закона за
предучилищното и училищното образование са определени лицата, които са педагогически
специалисти. Не се спори, а и от доказателствата по делото се установи, че ищецът e
педагогически специалист по смисъла на чл.211, ал.2 от Закона за предучилищното и
училищното образование (която разпоредба включва възпитателите, а ищецът е заемал
длъжността „старши възпитател“). Не се спори също, а и от доказателствата по делото се
установи, че ищецът е осъден за извършено престъпление от общ характер с влязла в сила
присъда на 11.02.2022г. Следователно, налице са предпоставките на чл.330, ал.2, т.10 от КТ
за прекратяване на трудовото правоотношение между страните.
Ищецът твърди на първо място, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е
немотивирана. Съдът намира, че атакуваната заповед е мотивирана, тъй като в нея са
посочени с достатъчна яснота фактическите и правни основания на уволнението, поради
което не е нарушено правото на защита на служителя- посочено е, че ищецът е осъждан за
умишлено престъпление от общ характер с влязла в сила присъда (с конкретизиране на
наказателното производство, по което е осъден-посочен е не само номера на НОХД по описа
на районен съд-Сандански, но и номера на въззивното производсктво; престъплението, за
което е осъден-по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, и наложеното му наказание-посочен е
вида и размера на наказанието); че това обстоятелство съставлява пречка за заемане на
длъжността педагогически специалист; че ищецът заема длъжността „ старши възпитател“ и
притежава качеството на педагогически специалист по смисъла на чл.211, ал.2 от Закона за
предучилищното и училищното образование и че работодателят е длъжен да прекрати
трудовия договор поради наличие на основание за несъвместимост за заемане на
педагогическа длъжност, спазвайки нормата на чл.330, ал.2, т.10 от КТ във вр. с чл.215, ал.1,
т.1 от Закона за предучилищното и училищното образование. Изложения от ищеца довод за
неяснота на мотивите е несъстоятелен, още повече, че на ищеца е известен факта на
осъждането му със съдебен акт по НОХД№ ***/2019г. по описа на Районен съд-Сандански,
който факт и не се оспорва от него, поради което правото му на защита не е нарушено.
На второ място ответникът твърди, че изискването за заемана на длъжност на
педагогически специалист, установено в чл.215, ал.1, т.1 от ЗПУО и съответстващото му
основание за уволнение по чл.330, ал.2, т.10 от КТ, е неприложимо за него, тъй като то се
прилага за трудови договори, сключени след 01.08.2016г. Това възражение е неоснователно,
по следните съображения:
Действително, разпоредбата на чл.330, ал.2, т.10 от КТ е нова (ДВ, бр.79 от 2015г.) и е
в сила от 01.08.2016г., но съдът счита, че същата има действие и спрямо заварените трудови
правоотношения, защото е въведена в публичен интерес и има незабавно действие, тъй като
се касае същевременно за право и задължение на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение, защото при посоченото в тази разпоредба обстоятелство законодателят
императивно счита продължаването му за нетърпимо. Докато в съдебната практика има
спор относно приложението на чл.330, ал.2, т.10 от КТ при заварените трудови
правоотношения, когато работникът/служителят е осъждан за престъпление извършено
преди 01.08.2016г., то в съдебната практика няма спор относно приложението на чл.330,
ал.2, т.10 от КТ при заварените трудови правоотношения, когато работникът/служителят е
осъден за извършено престъпление след 01.08.2016г. В настоящия казус ищецът е осъден с
влязла в сила присъда на 11.02.2022г., за престъпления извършени на 10.08.2018г., т.е. при
действието на разпоредбата на чл.330, ал.2, т.10 от КТ и на нормата на чл.215, ал.1, т.1 от
Закона за предучилищното и училищното образование.
Към законосъобразността на атакуваната заповед няма отношение обстоятелството, че
ищецът е депозирал на 13.05.2022г. искане за възобновяване на наказателното производство,
по което е осъден, тъй като съдът преценява законосъобразността на уволнението при спор
по чл.344, ал.1, т.1 от КТ към момента на упражняване от работодателя на потестативното
му право да прекрати едностранно трудовия договор (т.е. момента на издаване на
атакуваната заповед-25.03.2022г.) и достигането на изявлението му до работника/служителя
(т.е. момента на връчване на атакуваната заповед-26.03.2022г.)-така определение № *** от
02.08.2018г. на ВКС по гр.д.№ ****/2017г., ІV г.о., ГК.
На законосъобразността на атакуваната заповед не се отразява и обстоятелството, че
същата е връчена на ищеца чрез куриерска фирма в съботен ден и в момент, когато се
ползва отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване, по следните
съображения: Заповедта за уволнение следва да бъде връчена на работника/служителя, тъй
4
като момента на прекратяване на трудовия договор е моментът на получаването й от
работника/служителя (чл.335, ал.2, т.3 от КТ), но Кодексът на труда не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено връчването на
работника/служителя на писменото изявление на работодателя за прекратяване на договора
на основание чл.330, ал.2, т.10 от КТ, поради което заповедта за уволнение може да се връчи
и чрез куриерска фирма, като е без значение обстоятелството в какъв ден от седмицата е
направено то. От значение е единствено фактът изявлението на работодателя да е
достигнало до работника. В настоящия случай не се спори, а и от доказателствата по делото
се установи, че процесната заповед е връчена лично на ищеца по делото. Следва да се
отбележи за прецизност, че КТ съдържа изискване за начина на връчване на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание (хипотеза различна от настоящата), но и тогава
законодателят е предвидил възможност за връчване с препоръчано писмо с обратна разписка
(чл.195, ал.2 от КТ). В настоящия случай е без значение и обстоятелството, че към датата на
връчване на процесната заповед ищецът е бил в отпуск при временна неработоспособност
поради общо заболяване, тъй като ищецът не се ползва със закрила при уволнение (чл.333 от
КТ предвижда такава закрила в други случаи, но не и при прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.10 от КТ), а и КТ не съдържа абсолютна
забрана за прекратяване на трудово правоотношение по време на ползване на отпуск от
страна на работник/служител.
Изхождайки от изложеното, съдът намира, че следва да отхвърли като неоснователен
иска на ищеца по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване уволнението му, извършено със
заповед № РД-08-519/25.03.2022г. на директора на С****** гр.Сандански, за незаконно и
неговата отмяна.
По отношение на исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ :
Предвид обстоятелството, че исковете за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение поради оставянето на ищеца без
работа след уволнението са обусловени от първия иск-по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, то поради
неоснователността на първия иск следва да се отхвърлят като неоснователни и исковете по
чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
Относно разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 900лв.-платено
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1
от КТ, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените обективно съединени искове от
М. Л. ХР., с ЕГН-**********, с адрес-гр.С****, ул.“П****“, № 14, срещу С**** гр.С*****, с
ЕИК:*****, с адрес на управление-гр.С*****, ул.“Н****“, № 15, представлявано от
директора Н.И.М., за признаване уволнението му, извършено със заповед № РД-08-
519/25.03.2022г. на директора на С****** гр.Сандански, за незаконно и неговата отмяна, за
възстановяване на заеманата преди уволнението му длъжност „*******“ код по НКПД
****-„****8“ в С***** гр.Сандански и за заплащане на сумата от 9000лева, съставляваща
обезщетение за времето през което е останал без работа поради незаконното уволнение за
срок от 6 месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото му правоотношение.
ОСЪЖДА М. Л. ХР., с ЕГН-**********, с адрес-гр.С*****, ул.“П****“, № 14 ДА
ЗАПЛАТИ на С****** гр.С*******, с ЕИК:*******, с адрес на управление-гр.С****,
ул.“Н*****“, № 15, представлявано от директора Н.И.М., сумата от 900 лева (деветстотин
лв.) за направени по делото разноски.
Да се изпрати препис от решението на страните.
5
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от обявяването му на страните, а именно от 28.07.2022г.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
6