Присъда по дело №2636/2009 на Районен съд - Добрич

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

№………..

гр.Добрич 03.07.2017 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Добрички районен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на трети юли през  две хиляди и седемнадесета година, в състав:

          съдия: Веселин С. Монов,

                 съдебни заседатели : П.М.  и И.Т.,

при участието на прокурор П. Тухчиев и съдебен секретар Мария Атанасова,

 разгледа н.ч.х.д. № 2636 по описа на ДРС за 2009 година, като

 

 

П Р И С Ъ Д И :

 

            І. ПРИЗНАВА подс.Н.П.В. – роден на *** ***, живущ ***, *******, с ЕГН ********** за НЕВИНЕН за това, че през периода 31.01.2003 година - 20.03.2003 година, при условията на продължавано престъпление е извършил следните деяния:

1.На 31.01.2003 година в гр.Добрич, в съучастие с подс.К. ***, чрез използване на документ с невярно съдържание-фактура №4/31.01.2003 година, издадена от ЕТ”****.”***, получил без правно основание чуждо движимо имущество - пари на стойност 9 980 /девет хиляди деветстотин и осемдесет/ лева, собственост на „В и „К”ЕООД –гр.Добрич, с намерение да ги присвои.

2. На 20.03.2003 година в гр.Добрич, в съучастие с подс.В.Х.М. ***, чрез използване на документ с невярно съдържание – фактура №5/20.03.2003 година, издадена от ЕТ ”*****.”***, получил без правно основание чуждо движимо имущество - пари на стойност 9820 /девет хиляди осемстотин и двадесет / лева, собственост на „В и К” ЕООД –гр.Добрич, с намерение да ги присвои, като общата стойност на присвоеното имущество – 19800 /деветнадасет хиляди и осемстотин / лева  е в големи размери, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.212, ал.ІV, предл.1-во, във вр. с чл.212, ал.І, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

ІІ. ПРИЗНАВА подс.К.П.К. - роден на *** година  в *****, с ЕГН ********** за НЕВИНЕН за това, че:

На 31.01.2003 година в гр.Добрич, в съучастие с подс.Н.П.В. *** съставил документ с невярно съдържание - фактура с №4/31.01.2003 година, издадена от името на  ЕТ”****.”*** и съзнателно дал възможност на друго физическо лице - Н.П.В. да получи без правно основание чуждо движимо имущество – сумата от 9 980 /девет хиляди деветстотин и осемдесет/ лева, собственост на „В и К”ЕООД –гр.Добрич, представляваща големи размери, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.212,ал.ІV, предл.1-во, във вр. с чл.212,ал.ІІ, във вр. с чл.212, ал.І, във вр. с чл.20,ал.2 от НК. 

 ІІІ. ПРИЗНАВА подс.В.Х.М. - роден на *** годин в с*** живущ ***, с ЕГН ********** за НЕВИНЕН за това, че:

На 20.03.2003 година в гр.Добрич, в съучастие с подс.Н.П.В. *** съставил документ с невярно съдържание – протокол от 20.03.2003 година за установяване на извършена работа по профилактика на сондажен кладенец „****” край с.****, общ.Балчик и фактура №5/20.03.2003 година, издадена от ЕТ ”***.”*** и съзнателно дал възможност на друго физическо лице - Н.П.В. да получи без правно основание чуждо движимо имущество – сумата от 9820 / девет хиляди осемстотин и двадесет/ лева, предстнавляваща големи размери, представляваща големи размери, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.212,ал.ІV, предл.1-во, във вр. с чл.212, ал.ІІ, във вр. с чл.212, ал.І, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

ОТХВЪРЛЯ  като недоказан и неоснователен по размер предявения от  „В и К” ЕООД – гр.Добрич срещу подс.Н.  П.В. и подс.К.П.К. граждански иск, за солидарно заплащане на сумата от 9 980 /девет хиляди деветстотин и осемдесет/ лева, ведно със законната лихва от деня на настъпване на увреждането – 31.01.2003 година, до окончаталното заплащане на сумата съставляващ, претендирано обезщетение за нанесени имуществени вреди в резултат на инкриминираното деяние.

ОТХВЪРЛЯ  като недоказан и неоснователен по размер предявения от  „В и К” ЕООД – гр.Добрич срещу подс.Н.  П.В. и подс.В.М.Х. граждански иск, за солидарно заплащане на сумата от 9 820 /девет хиляди осемстотин и двадесет/ лева, ведно със законната лихва от деня на настъпване на увреждането –20.03.2003 година, до окончаталното заплащане на сумата, съставляващ претендирано обезщетение за нанесени имуществени вреди в резултат на инкриминираното деяние.

            На основание чл.190, ал.1 от НПК възлага сторените в хода на дос.производство и съд. производство разноски в общ размер на 799.00 / седемстотин деветдесет и девет/ лева да останат за сметка на държавата, от които 186.00 /сто осемдесет и шест / лева по сметка на ОСлО при ОП-гр.Добрич и сумата от 613.00/ шестстотин и тринадесет / лева по сметка на РС-Добрич.

            Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 -дневен срок от днес пред ДОС.

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                               Съд.заседатели:

                                                                                                        1.

 

                                                                                                        2.

 

 

 

           

 

М   О   Т   И   В   И

 

По присъда №51/03.07.2017 година по НОХД № 2636/2009 година

по описа на  Районен съд-град Добрич

 

Производството е образувано по обвинителен акт внесен от Районна прокуратура-гр.Добрич по реда на чл.247 от НПК. Същият е изготвен от държавния обвинител след запознаване с материалите по следствено дело №445/2004 година по описа на ОСлС-Добрич. С този обвинителен акт срещу подсъдимите  Н.П.В., с ЕГН  ********** ***, К.П.К., с ЕГН ********** ***  и В.Х.М., с ЕГН ********** *** са повдигнати  обвинения за извършени престъпления, както следва:

/ По отношение на подс. Н.П.В./

 За това, че през периода 31.01.2003 година - 20.03.2003 година, при условията на продължавано престъпление е извършил следните деяния:

1.На 31.01.2003 година в гр.Добрич, в съучастие с подс.К. ***, чрез използване на документ с невярно съдържание-фактура №4/31.01.2003 година, издадена от ЕТ”***.”***, получил без правно основание чуждо движимо имущество - пари на стойност 9 980 /девет хиляди деветстотин и осемдесет/ лева, собственост на „В и „К”ЕООД –гр.Добрич, с намерение да ги присвои.

2. На 20.03.2003 година в гр.Добрич, в съучастие с подс.В.Х.М. ***, чрез използване на документ с невярно съдържание – фактура №5/20.03.2003 година, издадена от ЕТ ”***.”***, получил без правно основание чуждо движимо имущество - пари на стойност 9820 /девет хиляди осемстотин и двадесет / лева, собственост на „В и К” ЕООД –гр.Добрич, с намерение да ги присвои, като общата стойност на присвоеното имущество – 19800 /деветнадасет хиляди и осемстотин / лева  е в големи размери - престъпление по чл.212, ал.ІV, предл.1-во, във вр. с чл.212, ал.І, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

/ по отношение на подс.К.П.К./

 За това, че на 31.01.2003 година в гр.Добрич, в съучастие с подс.Н.П.В. *** съставил документ с невярно съдържание - фактура с №4/31.01.2003 година, издадена от името на  ЕТ”***.”*** и съзнателно дал възможност на друго физическо лице - Н.П.В. да получи без правно основание чуждо движимо имущество – сумата от 9 980 /девет хиляди деветстотин и осемдесет/ лева, собственост на „В и К”ЕООД –гр.Добрич, представляваща големи размери - престъпление по чл.212,ал.ІV, предл.1-во, във вр. с чл.212,ал.ІІ, във вр. с чл.212, ал.І, във вр. с чл.20,ал.2 от НК. 

 / По отношение на подс.В.Х.М./

 За това, че на 20.03.2003 година в гр.Добрич, в съучастие с подс.Н.П.В. *** съставил документ с невярно съдържание – протокол от 20.03.2003 година за установяване на извършена работа по профилактика на сондажен кладенец „****” край с.****, общ.Балчик и фактура №5/20.03.2003 година, издадена от ЕТ ”***.”*** и съзнателно дал възможност на друго физическо лице - Н.П.В. да получи без правно основание чуждо движимо имущество – сумата от 9820 / девет хиляди осемстотин и двадесет/ лева, представляваща големи размери- престъпление по чл.212,ал.ІV, предл.1-во, във вр. с чл.212, ал.ІІ, във вр. с чл.212, ал.І, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

представляваща големи размери- престъпление по чл.212,ал.ІV, предл.1-во, във вр. с чл.212, ал.ІІ, във вр. с чл.212, ал.І, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Преди даване ход на съдебното следствие от  предходен съдебен състав са допуснати и приети за съвместно разглеждане в наказателния процес следните граждански искове, предявени от ощетеното юридическо лице - „В и К”ЕООД гр.Добрич, за което е прието, че е претърпяло имуществени вреди от инкриминираните престъпления, а именно:

1.Граждански иск  срещу подс.Н.  П.В. и подс.К.П.К. за солидарно заплащане на сумата в размер 9 980 /девет хиляди деветстотин и осемдесет/ лева, ведно със законната лихва от деня на настъпване на увреждането – 31.01.2003 година, до окончаталното заплащане на сумата съставляващ, претендирано обезщетение за нанесени имуществени вреди в резултат на инкриминираното деяние, описано в пункт първи на обвинителния акт.

2. Граждански иск  срещу подс.Н.  П.В. и подс.В.М.Х. граждански иск, за солидарно заплащане на сумата от 9 820 /девет хиляди осемстотин и двадесет/ лева, ведно със законната лихва от деня на настъпване на увреждането – 20.03.2003 година, до окончателното заплащане на сумата, съставляващ претендирано обезщетение за нанесени имуществени вреди в резултат на инкриминираното деяние, посочено в пункт втори на обвинителния акт.

С присъда №23 от 17.06.2009 година по н.о.х.д.№202/2006 година на РС- гр.Добрич  подсъдимите Н.П.В., К.П.К.  и В.Х.М. са били признати за виновни по повдигнатите им обвинения, описани в ОА на РП-Добрич, като на всеки от тях е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и десет месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието на всички подсъдими с изпитателен срок от четири години.  С присъдата е уважен изцяло и предявения граждански иск от ищеща „В и К” ЕООД - гр.Добрич.

Въз основа на постъпили жалби от подсъдимите против така постановената присъда и наложени наказания, както  и с оглед последвал протест от страна представителя на държавното обвинение е образувано в.н.о.х.д.№394/2009 година по описа на ОС-гр.Добрич. С въззивно решение №220/03.11.2009 година на ОС-Добрич по това дело, на основание чл.335,ал.ІІ във вр.с чл.348, ал.ІІ, т.3 от НПК постановената от РС-Добрич присъда по НОХД №202/09 година е била отменена изцяло, поради допуснато съществено процесуално нарушение /присъдата е постановена от „незаконен състав”/, като делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Настоящото разглеждане на делото се явява последващо, доколкото производството е водено и от други съдебени състави на РС-Добрич, като е последвало ново преразпределение на „случайния принцип”.      

В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на РП-Добрич, който пледира за признаване на вината на подсъдимите по повдигнатите им обвинения, за които са предадени на съд и са описани подробно в ОА. В обвинителната си реч пред съда прокурорът изложи свои доводи и аргументи в насока на всяко едно от описаните в пункт първи и втори на ОА престъпни деяния.

 По отношение на деянието в пункт първи застъпи становище, че изготвения и представен от подс.К.К. и подс.Н.В. „идеен” проект не съставлява такъв, по който може да се извърши реконструкция и модернизация на ПС с.Приморци. Подчерта, че се касае за „плагиатстван” проект, взаимсвуван и копиран от проект на друг специалист - инжинер /св.Н.М./, като целта и на двамата подсъдими е била единствено да усвоят по незаконен и престъпен начин средства от ощетеното ЮЛ „В и К” ЕООД - гр.Добрич. Коментира изрично и по отношение на размера на сумата, която е била заплатена за този „идеен проект”, която според прокурора надвишавала многократно минималната работна заплата за страната, както и действителната цена, която би следвало да се заплати реално, при условие, че е налице такъв изготвен проект за ПС с.Приморци. Прокурорът основа правните си съображения с оглед изразеното становище на специалиста, изготвил истинския проект – св.Н.М., според която, сумата заплатена за проекта е несъразмерно висока. В подкрепа на извода, че целта на подсъдимите е била да усвоят по незаконен начин средства от посоченото ЮЛ посочи и факта, че до настоящия момент такава реконструкция на ПС с.Приморци не е била направена. Заключава, че това обстоятелство само по себе си е показателно и красноречиво доказва, че идеята на подсъдимите с представянето на проекта не е получила никаква реализация, а представлява само нахвърлена „чернова” на проект, който се оказва откраднат и взамиствуван от друг проект. Пледира за признавана на подсъдимите К.К. и Н.В. по повдигнатите им обвинения, описани в пункт първи от обвинителния акт, за които приема, че са осъществени виновно и при условията на „пряк умисъл” и от двамата дейци.

Досежно застъпеното в пункт втори престъпно деяние за което се приема, че е осъществено при съучастие между двамата подсъдими - Н.В. и В.М. прокурорът подчерта, че същото се явява доказано по категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Застъпи позиция, че такъв ремонт по „пълна профилактика” на СК „****”, посочен като извършена дейност от изпълнителя по обществената поръчка-ЕТ„***.” в инкриминирания документ - фактура №0005/20.03.2003 година, подписана и от двамата подсъдими, въобще не е бил извършван. Наблегна на конкретен факт, че в хода на производството не са посочени тъй нар.”подизпълнители”,извършили профилактика на СК, а единствено се посочва от страна на подсъдимите за обстоятелства, с които се визират някакви „виртуални” фирми, работили на СК”****”. В подкрепа на изложените правни доводи и теза, че не е била извършена никаква профилактика на СК през месец март на 2003 година от ЕТ, като „изпълнител” на ОП прокурорът заключава, че се явяват изнесените факти и обстоятелства, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели, посочени от страна на обвинението. Преимуществено значение отдава най-вече на показанията конкретни длъжностни лица, които са били назначени на работа във „В и К” ЕООД –Добрич по това време, а именно: св.А.С. - работил като „енергитик” в дружеството и отговарящ за район на гр.Балчик;  св.И.С. и св.В.В. /последният работил като „гл.енергетик” в дружеството/. Основавайки се на изложените от тях лични мнения и технически познания, прокурорът поддържа становището, че сондажният кладенец „****” е работил непрекъснато през зимата на 2003 година до м.март 2003 година, тъй като през този период е имало отчетена консумация на ел. енергия. Аргумунтирайки тезата си с изразеното лично мнение на горепосочените свидетели подчерта, че потопяемата помпа на СК „****” е била извадена едва в края на 2003 година и по-конкретно на дата 02.12.2003 година. Изрази позиция, основаваща се на мненията на посочените спеицалисти от „В и К”ЕООД-Добрич, че възможността да се извърши ремонт и пълна профилактика на СК при наличието на такава потопяема помпа в него е била „нулева”. Счита, че описаната дейност по извършена пълна профилактика на СК „****”, отразена в издадената фактура от ЕТ „***.”,която е била подписана  от двамата подсъдими /В. и М./, въобще   не е извършвана. В този смисъл прокурорът заключи и подчерта, че издадения от ЕТ документ е бил с „невярно съдържание”, доколкото не отразявал обективни факти от заобикалящата ни действителност, респ. извършена пълна профилактика на СК „****”.

Аргументирайки обвинителната си теза на изложените факти и обстоятелства, от които можело да се заключи, че подсъдимите са осъществили инкриминираните престъпни деяния, представителят на държавното обвинение пледира тримата подсъдими Н.П.В., К.П.К. и В.Х.М. да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения за виновно извършени от тях престъпления, предмет на разглеждане в настоящия наказателен процес.

При определяне на наказанията и тахната индивидуализация държавният обвинител подчерта изрично, че съдът следва да се съобрази като съществено обстоятелство изминалия значително дълъг период от време, през който се е водил настоящия съдебен процес спрямо подсъдимите. Предвид изложеното пледира по отношение на всеки един от подсъдимите да се наложи предвиденото в закона наказание „лишаване от свобода” , което да се индивидуализа в законовия минимум и на осн.чл.66, ал.1 от НК да се отложи с минимален изпитателен срок от три години. Пледира за налагане и на кумулативно предвидените наказания наред, с наказанието „лишаване от свобода”, като в случая това са лишаване на подсъдимите от упражняване на правата, посочени в чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК. В този смисъл пледира, съдът да подсъдимите да бъдат лишени от възможността да заемат определена държавна или обществена длъжност, както и лишаване от право да упражняват определена професия или дейност, а като физ.лица, да не заемат длъжност, свързана с боравене на материални ценности.

По отношение на предвиденото в закона като евентуално наказание „конфискация на имуществото” пледира, същото да не се налага. Изрично пледира да се уважи изцяло и в пълен размер предявеният гражданския иск от ощетеното ЮЛ- „В и К”ЕООД гр.Добрич. Държавният обвинителподчерта, че на осн.чл.189 от НПК и с оглед осъдителния диспозитив на съда на подсъдимите да се възложат и сторените разноски в хода на досъдебното и съд.производство, като бъде постановено така, че всеки от тях да заплати по 1/3 от общия им размер.

Защитникът на подсъдимия Н.П.В.- адв.К.С. *** оспори изцяло състоятелността на обвинителната теза на прокурора и правните аргументи, изложени в подкрепа на нея. В развитата защитна теза адвокат С. насочи вниманието на съда, че в хода на съдебното следствие липсват събрани безспорни  и убедителни доказателства, от които да се заключи, че подсъдимият Н.В. в съучастие с останалите подсъдими / К. и М./ е осъществил състав на вмененото му във вина престъпление по чл.212, ал.ІV, предл.1-во, във вр. с чл.212, ал.І, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което е бил предаден на съд. Опроверга изцяло и се дистанцира от изразеното становище на прокурора, че тъй нар.„под изпълнители” на обществената поръчка не са били известни и са „виртуални”. Подчерта, че доколкото подсъдимите още в досъдебното производство са посочили имена, адреси, вкл. и БУЛСАТ на тези фирми, същите са били известни, но така и не са били потърсени от разследващия орган, поради водено едностранчиво разследване, без събиране на доказателства и в двете насоки - обвинителна теза и защитна теза. Основавайки се на принципа, че доказателствената тежест по дела от общ характер лежи изцяло върху прокурора и той трябва да докаже състоятелността на обвинителната теза, защитникът подчерта, че последната не се явява доказана в хода на производството по  безспорен и категоричен начин от събраните доказателства. В този смисъл, наблегна на факта, че представения от подс.К. „идеен проект” опровергава изцяло становището на прокурора, че такъв „идеен” проект не е имало или ако е имало той реално е бил копиран и плагистван от проект на друг специалист в тази област - инжинер. Заключи, че щом Управителят на дружеството лично в показанията си пред съда е заявил недвусмислено, че такъв проект е бил обсъждан, това е безспорно доказателство в насока, че той е бил представен от подсъдимия К. и въз основа на него е била изплатена посочената във фактурата сума. В този смисъл, е било налице „правно основание” за изплащане на въпросната сума от 9980 лева на ЕТ”***.”.

В пледоарията си адв.С. коментира и по отношение на проведения разпит на св.Г.Г. и поднесени от него неясни и уклончиви отговори, целящи по този начин да се избегнат други въпроси, във връзка с изпълнението на обществената поръчка и плащането на сумите и по двете фактури, описани в ОА. Изрично посочи, че при извършване на преценка, относно състоятелността  на показанията на този свидетел, съдът е длъжен да съобрази и се ръководи от изложени конкретни факти и обстоятелства в показанията на св.Г. и то в първите му разпити, извършени пред предходни  съдебни състави. Тезата си аргументира с обстоятелството, че спомените на свидетеля тогава са били по-ясни, а към момента преобладаващите отговори са все в насока „не си спомням” или „може и така да е било”.

В подкрепа на лансираната защитна теза, че е имало представен „идеен” проект от подс.К. на управителя на дружеството, послужил като правно основание за изплащане на посочената във фактурата сума от 9980 лв., защитникът се позова и на експертното заключение на вещото лице П., дадено пред съда. Насочи вниманието към това, че вещото лице е изказало мнение пред съда, в което не е отрекло факта, че е „имало такъв проект, макар че в него е направено презастраховане” с ел.енергия. В насока на лансираната защитна теза изтъкна и показанията на свидетеля П. Костадинов Г., който според защитника също е заявил , че е имало обсъждане на проект, за реконструкция на ПС с.Приморци.

По отношение на второто обвинение, за извършено от подс.Н.В. в съучастие с подс.В. Хр.М. престъпление по чл.212, ал.ІV, предл.1-во, във вр. с чл.212, ал.І, във вр. с чл.20, ал.2 от НК изрази ясна позиция, че същото е изцяло несъстоятелно и правно неиздържано. Отново посочи, че при разследването не са събрани никакви доказателства в насока на извършилите работа „под изпълнители” на поръчката, въпреки това, че са били известни на разследващия орган адреси, имена и други данни за фирмите. Зададе и риторичния въпрос:”След като са били посочени във фактурата направените преводи от ЕТ към под изпълнителите, защо не е била направена нужната проверка от разследващите органи и същите да бъдат издирени още в досъдебното производство”? В подкрепа на това, че е била извършена профилактива в СК „****” адвокат С. се основа на показанията на свидетелите, посочени от страна на защитата, за които изрично подчерта, че са непротиворечиви, еднопосочни и логични.

 В контекста на изложените правни съждения адв. С. изрази позиция, че за постановяване на осъдителна присъда и признаване на подсъдимите за виновни по повдигнатите им обвинения, същите следва да бъдат доказани по несъмнен и безспорен начин. В случая обаче, представителят на държавното обвинение  не е представил никакви убедителни доказателства в тази насока, а е преразказал изложеното в обвинителния кат, поради което и тезата му се явява правно неиздържана и несъстоятелна. Пледира за постановяване на опрадателна присъда и признаване на подсъдимите за невиновни по повдигнатото им обвинение. Адвокатът пледира и за отхвърляне изцяло като несъстоятелен и недоказан по размер  предявения граждански иск от гражданския ищец „В и К”ЕООД-гр.Добрич.

Защитниците на подсъдимия В.М.Х.- адв.С.М. и адв.Г.И. също изразиха явно несъгласие и се дистанцираха изцяло от изложената обвинителна теза и позиция на представителя на държавното обвинение. Адв. С.М. в защитната си реч пред съда подчерта, че като „началник на район за гр.Балчик и „гл.енергитик” подс.В.М. винаги е изпълнявал стриктно служебните си  задължения. Подчерта, че именно познанията му като специалист и възникналите проблеми в сондажните кладенци, свързани със значителен  преразход на ел.енергия, са били основна причина за предприемане на действия по профилактика и прочистване на СК”****”. Изрично насочи вниманието на съда към обстоятелството, че не е било направено разграничение в досъдебното производство, а впоследствие и от прокурора в хода на съдебното следствие относно това, че в доклада си до управителя на дружеството подс.В.М. е изтъкнал не за влошени качества на водата, а за влошено водоподаване, вследствие на което е бил наблюдаван и увеличен разход на ел.енергия в СК „****”. Изложи доводи в насока, че такава профилактика е била извършена на СК, доколкото и в показанията си св.Г. е бил посочил, че е имало извършена дейност, макар и да не е конкретизирал за нея.

Относно свидетелите на държавното обвинение защитникът изрази категорична позиция, че показанията им се основават не на пряко възприети от тях факти и обстоятлества, респ същите не са очевидци на извършената в СК ремонтна дейност, а на лични анализи, субективни впечатления и оценки. Доколкото същите изказват единствено субективно лично мнение, адв.М. посочи, че тези показания не следва да се кредитират от съда, а да се отхвърлят изцяло като несъстоятелни и неправдоподобни. В заключение подчерта, че обвинителната теза на прокурора не е била доказана в хода на съд.следствие по безсъмнен и категоричен начин, както и че същата не се основава на безспорни доказателства, доказващи виновно извършено от подс.В.М. престъпление, за което е предаден на съд.  Пледира за постановяване на оправдателна присъда, с която подсъдимия да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, както и да се отхвърли изцяло предявения от гр.ищец „В и К”ЕООД-гр.Добрич граждански иск, като неоснователен и недоказан по размер.

В насока за несъстоятелност и недоказаност на обвинителната теза, доколкото липсват безспорни и убедителни доказателства бяха изцяло и изложените правни доводи и аргументи от адв.Г.И. в защитната му реч пред съда. Този защитник изрази явно несъгласие с позицията на държавния обвинител, относно начина, по който е водено разследването в досъдебното производство, респ за липсата на събиране на необходимите доказателства, както по отношение на посочените от страна на  обвинението факти и обстоятелства, така също и по отношение на онези, посочени от страна на защитата. В контекста на изложеното насочи към това, че в хода на разследването не е проследен пътя на паричните преводи,осъществени към наетите по обществената поръчка като подизпълнители фирми, въпреки наличието на фактури, адреси и др.данни за тях. Изтъкна, че показанията на част от свидетелите на обвинението, сочат несъстоятелно факти, които пораждат основателни съмнения относно тяхната достоверност /цитира показанията на св.М.  В. като изцяло недостоверни!/. Досежно показанията на управителя  Г.Г. изтъкна, че същият е разписал фактурата за изплащане на сумата при условие, че е бил убеден и е знаел, че има извършена дейност по профилактика на СК”****”. В насока на лансираната защитна теза заяви, че разпитаните в хода на съд.следствие свидетели от страна на защитата са потвърдили факта, че такава дейност е била извършена, доколкото същите са били пряко като очевидци са възприели, че на СК има струпана техника и се работи, но не от работници на „В и К-Добрич. Изцяло отхвърли становището на държавния обвинител, че издадената от ЕТ фактура е „невярно съдържание”, доколкото същият се е позовал на обстоятелството, че тя е била подписан на по-късна дата /20.03.2003 година/, независимо от това, че дейността реално е била започнала от началото на месец март на същата година. Относно изразеното становище на прокурора подчерта, че същото се основава само на предположения и лични мнения на отделни лица не специалисти, без да има достоверни източници, които да са възприели извършваната дейност на СК. Аргументирайки защитната си теза с факта, че няма безспорни доказателства в насока на развитата обвинителна теза, от които да съдим за виновно извършено престъпление от подс.В.М., защитникът пледира за постановяване на оправдателна присъда по отношение на него. Пледира и за отхвърляне на предявения граждански иск от дружеството „В и К” ЕООД - гр.Добрич като недоказан и неоснователен.

Защитникът на подс.К.П.К. – адв.Н.М. също застъпи  позиция, в която изрази явно несъгласие със становището на държавния обвинител и изложената от него обвинителна теза. Посочи ясно, че издадената фактура №4/31.01.2003 година, въз основа на която е изплатена сумата на ЕТ „***.” не съставлява документ с „невярно съдържание”, както се твърди от страна на държавното обвинение, при условие, че такъв „идеен” проект е бил представен от подс.К.К. на вниманието на Управителя на дружеството „В и К”ЕООД-Добрич и дискутиран на проведените „оперативки” с началниците. В подкрепа на изложената защитна теза насочи вниманието към показанията на св.П.Г., дадени  пред друг съдебен състав, в които същият е заявил, че е имало дискутиране на такъв „проект”, макар и лично той да не го е видял. Изрично се основа и на показанията на св.А.М., както и тези на св.Г.Г. /за последния с „условности”/ , в които същите заявявят недвусмислено, че е имало дебатиране на такъв „идеен” проект. Адвокат Н.М.  се позова и на заключението на вещото лице П.П. и заявеното от него пред съда, че „този проект може да бъде използван, макар и с това „презастраховане”, от което няма нужда.

А колкото до изразеното лично мнение и становище на св.Н.М. подчерта, че независимо от това, че представения от подсъдимия К. проект е бил взаимствуван в едната си част от нейния, обстоятелство, по което не се спори от страните в хода на производството, това не е било нещо необичайно. Само по себе си соченото обстоятелство налага извода и доказва, че такъв проект е бил представен пред управителя на дружеството, за което е била заплатена и посочената във фактурата на сума. Основавайки се посочените гласни и писмени доказателства , включително и на обясненията на подсъдимия, за които освен като средство за защита, следва да бъдат ценени и като гласно доказателствено средство, което да послужи за установяване на определени доказателства по делото, защитникът прие, че описаната в ОА обвинителна теза се явява недоказана и изцяло несъстоятелна. Пледира за постановяване на оправдателна присъда по отношение на подс.К.К. за повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.212, ал.ІV, предл.1-во, във вр. с чл.212,ал.ІІ, във вр. с чл.212, ал.І, във вр. с чл.20,ал.2 от НК. С оглед на оправдателния диспозитив от съда по отношение на подсъдимия К., адв.Н.М. пледира също да се отхвърли изцяло и предявения от ЮЛ „В и К”ЕООД-гр.Добрич граждански иск като неоснователен и недоказан по размер. По отношение на сторените разноски в наказателния процес подчерта, че същите следва да сотанат за сметка на държавата.

След като подложи на анализ и преценка събраните по делото доказателства, както поотделно така и в тяхната съвкупност, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Търговското дружество „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр.Добрич е структурирано и функционира съгласно нормативните изисквания, заложени в Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, приет с Постанолвение №112 на Мин.съвет от 23.05.2003 година. С посочения подзаконов нормативен акт е уреден редът за упражняване правата на държавата върху дялове или акции на търговски дружества. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от цитирания Правилник, органи на едноличните дружества с ограничена отговорност с държавно участие в капитала са: Едноличният собственик на капитала и управителят (управителите). Посочените органи на търговските дружества, каквото е и „В и К”ЕООД –гр.Добрич, в  които държавата е съдружник или акционер, се формират при условията и по реда на  Търговския закон.

            С договор от 15.01.2002 година Министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски възложил на св.Г.Г.Г.  управлението  на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр.Добрич за срок три години, назначавйки го за Управител на дружеството. С последващ договор от дата 08.10.2003 година между същите страни, първоначално сключеният договор е бил отменен, а с него и ограничени част от предоставените по обем права на управителя, включително и правотото му, да не може да се разпорежда с движимо имущество, без разрешение преди това от Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Реално делегираните по закон властнически правомощия на св.Г.Г. като Управител на търг. дружество „В и К”ЕООД – гр.Добрич, са били прекратени с Решение на ОС-Добрич, обн. в ДВ бр.14/20.02.2004 година.

            /По пункт първи/

            В обвинителния акт по пункт първи прокурорът е изложил обстоятелства и факти, отнасящи до извършени престъпни деяния съответно от подс.Н.П.В. по чл.212, ал.ІV, предл.1-во, във вр. с чл.212, ал.І, във вр. с чл.20, ал.2 от НК и от подс. К.П.К.          по чл.212, ал.ІV, предл.1-во, във вр. с чл.212, ал.ІІ, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. С оглед изясняване на фактическите обстоятелства и сочени от прокурора доказателства, на които се основава обвинителната теза, съдът намира за необходимо да внесе яснота относно конкретни факти, отнасящи се до встъпването в длъжност като Началник отдел „Производство” във „В и К” ЕООД –гр.Добрич на подс.К.П.К., както и по отношение на притежаваната от него  фирма на ЕТ ”КОПИ-52—К.К.”.

            В изпълнение на възложените му властнически правомощия на Управител на „В и К” ЕООД – гр.Добрич и с оглед попълване на щатния състав от специалисти в управляваното от него дружество, св.Г.Г. назначил на работа с трудов договор от дата 02.09.2002 година /том ІІ, л.193/ подсъдимия К.П.К.. Последният следвало да изпълнява длъжност на Началник отдел „Производство”.

С последваща Заповед № 67/21.04.2003 година /т.втори –л.215/ на Управителя на „В и К” ЕООД-Добрич е разпоредено, до назначаването на Началник район – гр.Каварна, длъжността да се изпълнява временно от подс.К.К. –Началник „ПО”, при което да му се начислява и допълнитено възнаграждение.

            Преди да бъде назначен на длъжността Началник отдел „Производство” и да постъпи на работа във „В и К” ЕООД- гр.Добрич подс.К.К. е бил собственик на регистрирана от него фирма на ЕТ ”КОПИ-52- К.К.”. Поради спецификата на изпълняваната длъжност в търг.дружество и законова забрана, подсъдимият извършил прехвърляне на предприятието  ЕТ ”КОПИ-52—К.К.” на 26.09.2002 година, спазвайки изискванията на Търг.закон на подс.Н.П.  В.. За соченото обстоятелство по прехвърляне на предприятието на ЕТ черпим информация от приложено по делото Решение №1529/26.09.2002 година на ОС-Добрич /т.І, л.74/.

            След встъпването си в длъжност и при извършените последващи проверки на място в отделните подстанции на поверения му район, вкл. и подстанция с.Приморци, подс.К.К. установил, че те са морално остарели и не отговарят на новите натоварвания с ел.енергия, на които се подлагат както и на изискванията за безопасност. Зачестилите аварии в тези подстанции излагали на реален риск живота и здравето на обслужващите ги технически лица. Във връзка с възникнал инцидент в подстанция с.Приморци, при нейното обслужване и пострадало дл.лице от „В и К” ЕООД – гр.Добрич /инж.Р. – на дл.”енергитик”/ въпросът с обновяването и реконструкцията на подстанциите е бил повдигнат и дебатиран на последващи работни работни съвещания с началниците на отдели „В и К” ЕООД. По предложение на управителя на дружество - св.Г.Г., е било направено предложение да се изготвят примерни идейни проекти на подстанции. Въпросът се свеждал единствено до представяне на „идейни” проекти, въз основа на които дружеството да може да кандидатства за отпускане от необходимите финансови средства от държавния бюджет за тяхното изграждане. На  проведените работни съвещания по този въпрос, от страна на подс.К.Колев е представен такъв идеен проект на вниманието на Управителя –св.Г. Г. /л.90,том І/.

            От показанията на свидетелката А.  М. М.а /същата изпълнява длъжност ”енергитик експлоатация” във „В и К”ЕООД -гр.Добрич, отдел „Енергомеханичен”/ черпим информация, че такъв проект е бил поднесен на нейното внимание на оперативка с началниците, на които е присъствал и св.Веско Великов. Соченото обстоятелство и прилагане на копие от проекта от подс.Колев в хода на разследването потвърждават факта, че такъв „идеен” проект за изграждане на електрическа подстанция  в Помпена станция в с.Приморци е бил представен от подсъдимия и по него се е дебатирало на оперативни съвещания, на които  е присътвал и Управителят на дружество – св.Георги Господинов.  В разпита си пред съда свидетелят Господинов твърди, че че не си спомня, поради това, че е изминал значително дълъг период от време / респ. повече от 13 години/. Предвид изложеното, съдът прочете и приобщи  показанията на свидетеля от 18.03.2010 година, дадени пред друг съд.състав на осн.чл.281, ал.1, т.2, пр.2-ро от НК/. В тях св.Господинов твърди, че  ..”може и да е имало такива проекти, но сега не си спомням..”. При предявяване на платежния разходен документ св.Господинов не отрича, че го е подписал и подписът му стои под него. Сочи още по проекта: ”При мен дойде инж.Колев и ме запозна със случая. Може и тази скица да ми е показал, но като специалист на мен нищо не ми говори. Не разбирам от схеми. Предполагам, че този проект ми е представен от Колев, но не си спомням. Сигурен със в тома , което казвам”. „Предполагам, че и за Приморци сме ходили за пари, сто на сто сме ходили. Ние имахме големи задължения...”За това , което можехме да вземем от МРРБ, правихме опити. Без проект пари не се отпускат. Аз съм ходил в Министреството.”

В насока на факта, че е имало водени разговори за изготвяне на „идеен проект” , по който да се извърши подмяна на съобръжения в ПС с.Приморци сочи и св.П. К. Г., чийто показания съдът приобщи по реда на чл.281, ал.1,т.4,пр.2-ро предвид факта, че този свидетел е починал. В показанията си дадени пред друг съдебен състав, обективирани в протокол от съд.заседание на  21.11.2007 година св.Гугов посочва: „След като стана трудовата злополука с енергитика, който за малко не загина, възниква въпросът с извършване на реконтрукция , в смисъл такъв, да се проектира и да се изработи проект за изместване на тази ел. част, която в момента захранваше помпените агрегати в помпената станция..”.Само чух, че има изготвен проект, но от кого не знам. Във „В и К” се говореше , че има изготвен проект, но на какво ниво са стигнали нещата  не знам..”.  

Във връзка с изготвянето на „идейния” проект на електрическа подстанция  в Помпена станция в с.Приморци на 31.01.2003 година, подс.Н.П.В.издал от името на притежаваната от него фирма на ЕТ” ***”***/31.01.2003 година/ т.ІІ-л.154/. Въз основа на издадената от подс.Наско Василев фактура за проектиране на „идеен” проект е била изплатена сумата от 9 980 лв от „В и К” ЕООД-гр.Добрич на ЕТ ***”. В графата на отговорник на операцията се подписал и подс.К. К.. Върху платената сума от платеца „В и К” ЕООД - гр.Добрич в представения разходен документ /„АВИЗО” по платежно нареждане - л.155/ е начислен ДДС в размер на 1 996 лв., като общия размер на заплатената от дружеството сума по проекта възлиза на 11 976 лв.    

Основавайки се на доказателствата по делото и факта, че не е била обявявана процедура по Закона за обществените поръчки /ЗОП/ и въобще не е било вземане решение за проектиране на ел.съоръжение през този период, държавният обвинител е приел, че в случая подс.Н. В.и подс.К. К. са осъществили инкриминираните престъпни деяния, по който текст са привлечени към наказателна отговорност, след като са в съучастие помежду си са съставили, а подс.Василев и използвал документ с невярно съдържание - фактура №4/31.01.2003 година, получавайки без правно основание чуждо дв.имущество – пари собственост на „В и К”ЕООД гр.Добрич в размер на 9 980 лв. с намерение да ги присвои, като подс.Колев  съзнателно е дал възможност на друго физ.лице да получи без правно основание това имущество. В подкрепа на застъпената обвинителна теза се сочи, че представеният „идеен” проект от подс.К.К.представлява копиран и преправен действителен проект, изготвен през 1998 година от друг специалист в тази област - инж.Н. М. П. и се отнася за обект в „Промишлена зона” с друг възложител, който е бил съгласуван преди това на 13.11.1998 година с „Електроразпределение” гр.Добрич. Основавайки се на тези факти, че в случая подс.К.К.е представил копиран и преправен действителен проект е прието, така съставения в съучастие от подсъдимите Н. В. и К.К.частен документ е „невярно съдържание” и въз основа на него, без правно основание е получена сумата от 9 980 лв от ЕТ„***”***. Съдът не споделя това становище на държавния обвинител и намира за необходимо да изложи следните правни съображения, относно посочената  в ОА правна квалификация и съставомерни признаци на престъпните деяния по текста на чл.212, ал.І от НК и по чл.212,ал.ІІ от НК.

За да е налице осъществен състав на престъпление документна измама по чл.212, ал.І от НК е необходимо да се установи по несъмнен и категоричен начин, че деецът е осъществил въздигнатите от законодателя обективни и суб. признаци на престъпния състав. В константната си практика Върховния съд на Реп.България поддържа становището, че от обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл.212, ал.1 от НК се изразява в ползване от страна на дееца на документ с невярно съдържание, неистински или преправен  документ и получаване въз основа на него на обществено имущество без правно основание с намерение да го присвои. Под влияние на това заблуждение съответните оправомощени лица предават или изплащат, или нареждат на други лица, които държат това имущество, да го предадат или изплатят. Следователно инкриминираният документ създава привидното основание, че този, който получава имуществото, има право на това /изцяло в тази насока ППВС №8/28.12.1978 год. по н.д.№5/78 год., изменено и допълнено с постановление №7 от 6.VІІ.1989 година/: „Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 212, ал. 1 НК се изразява в ползването на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ и получаване на обществено имущество без правно основание с намерение за присвояване. Документите могат да бъдат както официални, така и частни. Те служат като средство за възбуждане или поддържане на заблуждение у лицата, които упражняват фактическа власт върху предмета на престъплението, относно основанието за предаването или изплащането му. Лицата, които са заблудени, действат при съзнание, че деецът има действително основание за ползването му. За състава на чл. 212, ал. 1 НК е необходимо деецът лично или посредствено да използва документа преди получаването на общественото имущество”.

 В разглеждания случай прокурорът сочи, че за осъществяване на престъплението подсъдимите са използвали съставен от тях в съучастие частен документ  - фактура №4/31.01.2003 година, издадена от  ЕТ” ***”***, за да получи подс.Н. В. без правно основание чуждо дв.имущество – пари на стойност 9 980 лева.

 Съдът не споделя изложената от прокурора теза и намира, че в случая представената от фактура №4/31.01.2003 година, издадена от ЕТ ”***”*** не съставлява документ с „невярно съдържание”. Този извод се налага, след като съобразим константната съдебна практика, относно правната природа на „документа с невярно съдържание”. Върховния съд и съдилищата в константната си практика поддържат становище и приемат, че под документ с „невярно съдържание” следва да се подразбира този документ, в който  са внесени неверни обстоятелства, относно факти от заобикалящата ни действителност. Или с други думи, в документа с невярно съдържание е налице порок, по отношение на истинността на отразената в него информация. Встъпвайки на тази плоскост и с оглед съдържанието на процесната фактура, издадена от ЕТ ”***”***, съдът счита, че същата не съставлява документ с невярно съдържание, доколкото в нея не са отразени неверни обстоятелства от действителността. По своето съдържание фактурата отразява като правно основание, че се издава във връзка с осъществено проектиране. В случая, това е представен от подс.Колев „идеен” проект на електрическа подстанция в Помпена станция в с.Приморци. Обстоятелството, че представения от подсъдимия Колев „идеен” проект е бил взаимствуван и копиран в техническата си част от друг проект, изготвен от друг специалист в областта на инжинерните науки /инж.Н.М./ - в каквато насока е и експертното заключение на вещото лице П. Ве. П., изготвило техническа екпертиза в хода на разследването /том ІІІ, л.261-262/, не налага извод, че няма изготвен проект, както и че няма „правно основание” за издаване на въпросната фактура от ЕТ „***”***. Напротив. Пред съда вещото лице Пламен Великов Парушев посочи, че проектът на подс.Колев  макар и да не съответства на предписанията и на параматрите на потребяваната енергия, доколкото е налице „презапасяване” от енергия, в общата си част съдържа необходимите елементи. Потвърди становището си, че технически шаблона на проекта е грамотно направен, но с уговорката, че направеното презапасяване с енергия е нелогично. В този смисъл, доколкото подсъдимият Колев е бил копирал и взаимствувал в своя проект  техническата му част от проект, изготвен от друг специалист в тази област /автор/, без неговото знание, той би могъл да понесе евентуално нак.отговорност на общо основание за извършено престъпление против „интелектуалната собственост”, но не и по повдигнатото му обвинение по чл.212, ал.ІV, предл.1-во, във вр. с чл.212, ал.ІІ, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Изложените правни съображения формират еднозначен извод у съда, че въздигнатия от законодателя обективен признак за съставомерността на престъплението по чл.212, ал.1 от НК – документ с „невярно съдържание” не е налице в разглеждания случай.

Съдът счита, че и другия сочен от законодателя обективен признак в разпоредбата на чл.212, ал.1 от НК –   „без правно основание” да получи чуждо движимо имущество не е налице в разглеждания казус. Доколкото на вниманието на Управителя „В и К” ЕООД - гр.Добрич в качеството му на дл. лице е бил представен частен документ с вярно съдържание, отразяващ действителни факти от заобикалящата ни действителност – представен „идеен” проект на електрическа подстанция в Помпена станция с.Приморци, полученото от подс.Наско Василев чуждо движимо имущество - сумата от 9 980 лева, не е без правно основание, както се сочи от представителя на обвинението. Именно представения проект от подс.К., по повод на който е била издадена фактура №4/31.01.2003 година от  ЕТ” ***”***, съставлява правно основание, удостоверяващо  извършена работа и конкретно - изготвяне на „идеен” проект. Ето защо, правилно във фактурата е посочено като основание за нейното издаване - „проектиране”, доколкото се касае за работа, изразяваща се в изготвяне на „проект”, който е бил представен на Управителя на дружеството за изплащане на горепосочената сума.

Без значение е и факта, че за представения „идеен” проект, послужил като основание за издаване на въпросната фактура от ЕТ ”***” от страна на платеца „В и К” ЕООД –гр.Добрич е била заплатена посочената във фактурата сума от 9 980 лв., а не по-малка. Това право, е изцяло в правомощието на Управителя на дружеството- св.Георги Господинов, който би могъл да съобрази и приеме, дали следва да заплати посочената във документа сума или да откаже заплащането й. В този смисъл, след като е подписал разходния ордер за изплащане на сумата по надлежния ред, управителят на дружеството е приел като обстоятелство, че посочената във фактурата сума следва да бъде заплатена на издателя на документа и то изцяло. Съблюдавал е основанието и наложителността от решаване на проблема с морално остарялото ел.оборудване в ПС с.Приморци, където е имало възникнала трудова злополука със служител на „В и К” -Добрич. Възможността да се потърси отговорност на общо основание на дл.лице, разпоредило изплащането на сумата не може да бъде основание, което да служи като мотив за ангажиране отговорността на издателя на документа, при условие, че е налице правно основание за неговото издадване.

С оглед на изложените правни съображения, съдът намери, че соченият от законодателя в разпоредбата на чл.212, ал.1 от НК обективен признак – да получи „без правно основание” чуждо имущество, не е осъществен от подсъдимия В.. При тези обстоятелства, съдът прие, че повдигнатото от прокурора обвинение за извършено деяние по чл.212, ал.ІV, предл.1-во, във вр. с чл.212, ал.ІІ, във вр. с чл.20, ал.2 от НК от подс.Н.П.В.за това, че на 31.01.2003 година в гр.Добрич, в съучастие с подс.Кольо ***, чрез използване на документ с невярно съдържание-фактура №4/31.01.2003 година, издадена от ЕТ”***”***, получил без правно основание чуждо движимо имущество - пари на стойност 9 980 /девет хиляди деветстотин и осемдесет/ лева, собственост на „В и „К”ЕООД –гр.Добрич, с намерение да ги присвои не се явява доказано по несъмнен и категоричен начин. От изложеното следва, че доколкото от обективна и субективна страна не е осъществен основния състав на престъплението по чл. 212 от НК, то е и безпредметно обсъждането налице ли е квалифициращият признак „големи размери”, тъй като същият е квалифициращо обстоятелство, водещи до по- тежка наказуемост на основния състав.

А колкото до повдигнатото обвинение срещу подс.К.К.за извършено престъпление по чл.212,ал.ІV,предл.І-во , във вр. с чл.212,ал.ІІ , във вр. с чл.212,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 от НК може да се посочи следното:

Разграничението на документната измама по текста на чл.212, ал.2 от НК , по който текст е привлечена отговорността и на подс.К.К.в правната теория се определя като документна измама „в полза на другиго”. По този текст отговаря онзи, който чрез съставяне на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ даде възможност на друго физическо лице да получи обществено имущество без правно основание. При този престъпен състав деецът лично или посредствено участва в съставянето на документа, и то с намерение в бъдеще да бъде използван за получаване от другиго на обществено имущество без правно основание. Следователно изпълнителното деяние се изразява в даване на възможност да се получи обществено имущество от ФЛ или ЮЛ без правно основание, чрез посочените документи - с „невярно съдържание”,  или „неистински” или „преправен” документ. Изцяло в тази  насока е и ППВС №8/28.12.1978 год. по н.д.№5/78 год.,изменено и допълнено с постановление №7 от 6.VІІ.1989 година:” По чл. 212, ал. 2 НК отговаря онзи, който чрез съставяне на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ съзнателно даде възможност на другиго да получи без правно основание обществено имущество. Тук деецът лично или посредствено участва в съставянето на документа, и то с намерение в бъдеще да бъде използван за получаване от другиго на обществено имущество без правно основание. Съставителят лично не получава обществено имущество. Няма значение дали документът се използва от този, който го съставя, или от лицето, което получава имуществото. Следователно изпълнителното деяние се изразява в даването на възможност да се получи обществено имущество без правно основание чрез посочените по-горе документи. Престъплението обаче е довършено едва в момента, когато след използване на документа и въз основа на него общественото имущество бъде реално получено”.

Доколкото изложените правни доводи и съображения в мотивите за обективните признаци на състава на чл.212, ал.1 от НК се отнасят и за разпоредбата на чл.212, ал.2 от НК /респ. по отношение на документ с „невярно съдържание” и „без правно основание”/ и третират едни и същи факти, описани в пункт първи от ОА, съдът не намира за нужно да  преповтаря изложеното до тук. Разграничителния критерий, сочен от законодателя по този текст от закона – да даде възможност на друго ФЛ или ЮЛ да получи без правно основание такова имущество не е налице. Представените по делото неоспорими факти са еднопосочин и в насока, че подс.Колев с представянето на изготвения „идеен” проект, за който има издадена фактура №4/31.01.2003 година от ЕТ ”***”***, не е дал възможност на подс.Наско Василев да получи без правно основание чуждо движимо имущество - пари, собственост на „В и К”ЕООД-гр.Добрич. И това е така, тъй като представения „идеен” проект съставлява документ с вярно съдържание, отразяващ факти от заобикалящата ни обективна действителност, а именно - извършена работа по проектиране. Ето защо, липсва обективния признак сочен в закона, че деецът съзнателно е дал възможност на ЕТ да получи без правно основание посочената по-горе сума от дружеството „В и К”ЕООД-гр.Добрич.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че повдигнатото на подс.К.К.обвинение за извършено престъпление по чл.212,ал.ІV, предл.1-во, във вр. с чл.212,ал.ІІ, във вр. с чл.212, ал.І, във вр. с чл.20, ал.2 от НК за това, че на 31.01.2003 година в гр.Добрич, в съучастие с подс.Н.П.В.*** съставил документ с невярно съдържание - фактура с №4/31.01.2003 година, издадена от името на  ЕТ”***”*** и съзнателно дал възможност на друго физическо лице - Н.П.В.да получи без правно основание чуждо движимо имущество – сумата от 9 980 /девет хиляди деветстотин и осемдесет/ лева, собственост на „В и К”ЕООД –гр.Добрич, представляваща големи размери не се явява доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, а тъкмо обратно. Именно събраните по делото писмени и гласни доказателства сочат, че деецът не е осъществил възведения престъпен състав, доколкото не са налице сочените от законодателя обективни признаци на престъпния състав - чл.212, ал.2 от НК.

Съдът не намира за необходимо да коментира относно квалифициращият признак „големи размери”, който води и до по-тежка наказумест, при условие, че в случая от обективна и субективна страна не е осъществен от дееца основния състав на престъплението по чл. 212, ал.2 от НК.

/ По пункт втори от ОА/

В направеното описание по пункт втори от ОА прокурорът е изложил обстоятелства и факти, отнасящи до извършени престъпни деяния съответно от подс.Н.П.В.по чл.212, ал.ІV, предл.1-во, във вр. с чл.212, ал.І, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и от подс. В. Х. М. по чл.212, ал.ІV, предл.1-во, във вр. с чл.212, ал.ІІ, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Подсъдимият В.Х.М. изпълнявал ддлъжноста  гл.инжинер на „В и К” ЕООД - гр. Добрич през календарната 2003 година, като отговарял и за водоподаването от СК”****”. Във връзка със зачестилите кражби на кабели от сондажните кладенци в района, включително и от СК.”****, водоподаването в тях било затруднено от паднали предмети и строителни материали. Във връзка с установено влошено водоподаване и завишен преразход на ел. енергия в сондажен кладенец „****”, подсъдимият в качеството си на гл.инжинер във „В и К”ЕООД-гр.Добрич деецът изготвил на 20.02.2003 година доклад /том І -л.11/ до Управителя на дружеството. Докладът като първоначална информация макар и със сравнително кратък текст, сочел от наложителност и спешно предприемане на действия по прочистване на сондажен кладенец „****”. Текстът на доклада гласял дословно: ” Поради влошени качества на сондаж с.**** е наложително пълно прочистване на същия. Като се има предвид, че от този сондаж се захранва  и вилна зона  „Изгрев”, моля Ви спешно започване на процедурата”.

Съблюдавайки наложителността от проблема, с който е бил сезиран, управителят на дружеството „В и К”ЕОО - гр.Добрич възложил да се изпратят  покани  на основание чл.3, ал.2 от Наредбата за възлагане на обществени поръчки под праговете, определени в чл.7,ал.1 от ЗОП /НВОППОЗОП/ от 21.02.2003 година за участие в конкурса за възлагане на малка обществена поръчка с предмет - „Пълна профилактика на сондажен кладенец „****”. На отправената покана за участие се отзовали три фирми: „.**, ЕТ от гр.Добрич; „***,***  и „*****” ЕООД - гр.София.

 С Решение № РД -03-61-1 от 04.03.2003 година /том ІІ, л.112/ управителят на „В и К” ЕООД гр.Добрич - св.Г.Г.назначил комисия от трима членове в състав: Председател – подс.В.М.Христов, в качеството му на гл.инжинер на „В и К”ЕООД гр.Добрич и двама членове - подс.Кольо Колев, изпълняващ длъжността Началник отдел „Производство” и св.П.П.и на  длъжност на юрист във „В и К” ЕООД -гр.Добрич. Комисията имала поставена задача  да разгледа, оцени и класира представените предложения от тримата кандидата по обществената поръчка.

На 04.03.2003 година Комисията, след като се запознала с постъпилите оферти от горепосочените кандидати                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     те, съставила протокол /том 2 л.113/, в който отразила своето становище. Съобразно този протокол на първо място е била класирана фирмата на  ЕТ ”***”***, която следвало да сключи договор  за извършване на „пълна профилактика” на сондажен кладенец с.****.

С оглед на възлагането на обществената поръчка на ЕТ ”***”***, последният като „изпълнител” наел външна фирма, разполагаща с необходимата техника и специалисти, за извършване на дейност по профилактика и прочистване на сондажния кладенец. Въпреки започване на дейността още в началото на месец март на 2003 година, поради лошо провеждана административна дейност и занижен контрол от страна на съответните длъжностни лица в дружеството „възложител” –„В и К”ЕООД -гр.Добрич, такъв договор с ЕТ ”***”***, като страна „изпълнител” по обществената поръчка така и не бил сключен своевременно.                                ***”*** е изготвен протокол,  в който са посочени конкретно извършените дейности до тази дата, отразяващи осъществена профилактика на сондаж ВН-33 с.****, общ.Балчик. Протоколът отразявал действия по пускане на телекамера с установена кота /- 42,70 м./, констатации по запушване на „колоната” от строителни отпадъци, изваждане на бетонни оградни колове, заседнали в стеснението на колоната от Ф20 на Ф16 ¾ ,както и извършена работа в участък с дълбочина до кота /- 292,20м./, където е било установено , че няма никакъв достъп на вода. Освен подробно описаните дейности в протокола, отразяващи извършена дейност по профилактика на СК „****” в протокола се съдържала и информация за проведено опитно водочерпане с продължителност от пет денонощия.

 В съставения от изпълнителя по обществената поръчка протокол е било посочено, че за извършените дейности дружеството „В и К”ЕООД гр.Добрич следва да заплати сумата от 9820 /девет хиляди осемстотин и двадесет/ лева  без ДДС. Протоколът е бил подписан и от подс.В. М.Х. в качеството му на дл. лице, с оглед на удостоверяване на извършената работа от страна на „изпълнителя” по обществената поръчка - ЕТ”******.

           Както бе посочено по-горе в мотивите, независимо от факта, че работата по профилактика на сондажния кладенец реално е била започнала в началото на месец март на 2003 година /без да се конкретизира датата/, с оглед не добрата работа на администрацията в дружеството ”В и К”ЕООД - гр.Добрич и липсата на осъществяван постоянен контрол над изпълняваните обществени поръчки и дейности по тях, договорът с „изпълнителя” по тази обществена поръчка е сключен по-късно  на дата 20.03.2003 година /том ІІ, л.119/. На същата дата 20.03.2003 година, изпълнителят по обществената поръчка ЕТ”***”*** издал фактура №0005/ 20.03.02003 година /том ІІ, л.109/, в която като основание за нейното издаване посочил следния текст: „Пълна профилактика на С.К.”****” съгласно акт 19”.

Въз основа на издадената фактура от ЕТ ”***”***, с платежно нареждане от дата 21.03.2003 година, подписано лично от св.Георги Господинов - в качеството му на управител на „В и К”ЕООД – Добрич, е изплатена и посочената от „изпълнителя” сума  9820 лв. по обществената поръчка.   

Описаната и възприета от съда фактическа обстановка, съдът намира за безспорно установена от подробните и обстойни обяснения на подс.В.М.дадени пред съда  и показанията на разпитаните свидетели Е* Д. Р., О. Н.М., К.о Т. Н., Християн В.М., Асан Халидов Мехмедов, Метин Велиев Бахаров и Гюрсел Февзиев Х. /показанията и им дадени пред друг съд.състав, които съдът приобщи по предвидения процесуален ред - чл.281 от НПК/. Най-общо за тези показания може да се посочи, че по своята същност и насока те се явяват еднопосочни, вътрешно непративоречиви и взаимнодопълващи се. От тях съдим за настъпването на конкретни релевантни обстоятелства и факти, които съобразени на плоскостта на другите събрани по делото доказателства, допринасят за изясняване на фактическата обстановка и доказват състоятелността на защитната теза, респ. за извършена дейност по профилактика на СК ”****” през месец март на 2003 година,  в каквато насока са и обясненията на подсъдимите Маринов и Василев. Показанията на горепосочените свидетели са от съществено правно значение, доколкото от тях черпим информация не само за осъществяваната дейност на сондажния кладенец през визирания период /м.март на 2003 година/, но така също и за наличието на ползвана специална техника, с която дружеството „В и К”ЕООД –Добрич към този момент не е разполагало. Така например, от показанията на св.К.Т.които съдът намира, че са от правно значение за разкриване на обективната истина научаваме, че  той  като багерист във „ В и К” ЕООД – гр.Добрич е носил лично на сондажния кладенец части и гориво: „Носил съм с багера, тъй като ми беше по път кладенеца  до „****” една кривка  за сондажния кладенец и един варел с гориво, около 200 литров бидон. Имаше някаква сонда, но какво се правеше не зная. Имаше работници..”. Поради изминалия значително дълъг период от време, спомените в съзнанието на свидетелят към момента са силно избледнели и почти заличени. В този аспект, свидетелят не можа да поднесе други конкретни данни и обстоятелства, за осъществяваната през месец март 2003 година дейност от работещите на СК”****”. Независимо от това обаче, св.Николов заяви недвусмислено, че потвърждава  заявеното от него, включително и в предходния му разпит пред друг съдебен състав. Съдът  прочете и приобщи показанията на свидетеля по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2, пр.2-ро от НПК дадени пред друг съдебен състав/.

На преден план и от съществено правно значение за установяване на фактическата обстановка по делото се явяват обясненията на подс.В. М.. По своята същност и насока те са вътрешно непротиворечиви, логични и константни. В тях същият сочи за определени факти и обстоятелства, отнасящи се до водоподаването в сондажния кладенец „****”, които са наложили да сигнализира Управителя на „В и К”ЕООД-гр.Добрич. Така например, същият е имал опасения, че консумираната в пъти повече електроенергия, като преразход от работата на помпата в сондажния кладенец и почни нулев КПД, се дължи на технически проблем, който е налагал спешни мерки по неговото отстраняване. Последователно и логично подсъдимият изтъкна, че отстраняването на проблема е изисквало спиране на ел.енергия подавана в кладенеца, което обяснява и нулевия разход през периода на м.март 2003 година. С посоченото обстоятелство и факта, че на СК е имало докаран от работещита група сондажници агрегат, за подаване на ел.енергия е красноречиво доказателство и факт, компрометиращ застъпената от прокурора теза, която се основава на показанията на св.Антон Стоянов / бивш служител „енергетик” от „В и К” ЕООД-Добрич/. В тях свидетелят Стоянов сочи като аргумент в подкрепа на извода, че не е била извършвана дейност на СК „****” през периода на месец март 2003 година, липсата на консумирана и отчетена ел.енергия. От друга страна пред съда св.Стоянов заяви, че с категоричност не може да даде становище дали е правена профилактика, тъй като не е бил там, както и че неизползване на помпата не пречи да се извърши профилактика! 

В обясненията си подс.Маринов насочва безпротиворечиво и към други факти, отнасящи се до извършената дейност по профилактика в СК”****” от работната група, за които подчертава, че подробно са описани в съставения „протокол за извършена работа” от  20.03.2003 година, който той лично е подписал, удостоверявайки верността му. Същественото тук е това, че изнесените факти от дееца като техническа дейност по профилактика на СК намират опора в представеното писмено доказателство- „протокол за извършена работа” от  20.03.2003 година, издаден от  ЕТ”Копи - Наско Петров”***, като изпълнител по обществената поръчка. По отношение на описаните в протокола конкретни данни от дейността не е извършена никаква проверка, както и няма назначена в хода на разследването техническа екпретиза, която да се даде заключение по този въпрос. Вместо това, прокурорът се е позовал на субективното мнение на свидетели, работещи като специалисти във „В и К” ЕООД-Добрич, които нямат нужните експертни познания в тази област. Несъстоятелно и неиздържано е и становището на един от основните свидетели, на които се позовава обвинителят - св.П. К. Д.– работил на дл.”енергитик” във „В и К” ЕООД-Добрич. Пред съда този свидетел колебливо и противоречиво заяви, че не може да гарантира, дали е правена профилактика на СК „****” през март 2003 година, а становището му по –скоро е негово лично предположение, доколкото той лично не бил правил ремонт.

Обясненията на подсъдимия и изнесените от него подробни и обстойни фактически данни за извършената дейност на СК”****”, включително и изменение на водоподаването, при което се е наложило допълнително монтиране на части /„кривка”/ и заварки по водопровода, не са били обект на изследване в хода на разследването, респ. няма изготвено експертно становище за тези обстоятелства, а единствено изказани лични мнения и субективни предположения и то не от специалисти.Съдът намира за необходимо да отбележи, че при извършване на преценка и анализ на обясненията на дееца, съдът изхожда от това, че същите  с оглед на своята двояка правна природа са освен средство за защита / по арг. от чл.115 от НПК/ така също гласно доказателствено средство за установяване на определени доказателства, от значение за предмета на наказателния спор. В този смисъл, при извършения анализ и преценка на обясненията, поднесени от подс.Маринов, съдът не ги разгледа изолирано и самостоятелно, а съобрази на доказателсвената плоскост на останалите събрани по делото доказателства.       

Изцяло в подкрепа на установената от съда фактическа обстановка и защитната теза, за това, че през периода на м.март 2003 година е извършена профилактика като дейност на СК”****” се явяват и показанията на св.Гюрсел Февзиев Хасанов/ бивш служител на „В и К”-Добрич/ , дадени пред друг съдебен състав по Н.О.Х.Д. №202/2006 год. /л.312/, които съдът приобщи по реда на чл.281,ал.1, т. 4 ,пр.1-во от НПК. В тях свидетелят заявава, че през месец февруари-март на 2003година е работил като строителен работник във фирма в гр.Варна, при което често му се е налагало да минава непосредствено покрай сондажния кладенец „****”. Твърди още, че както сутрин, така и вечер когато е пътувал е виждал лично, че се работи на този обект: „Относно профилактичните работи и ремонти извършени на дълбок сондаж „****” зная обекта, защото постоянно пътувах, сутрин и вечер, виждах , че се работи на този обект”. Спомените си за този период от време свидетелят свързва с настъпил лек пътен инцидент, при който е закъсал на пътя без гориво и в близост до СК”****”. Тогава свидетелят  е поискал от работещите на сондажа бензин и те му помогнали,като ме дали исканото гориво: ”Една вечер, през месец март се връщах от работа, закъсах за бензин близо до с.****. Върнах се защото знаех, че там работи мой познат – В. М., бивш колега. Исках от момчетата 5 литра бензин и тогава видях, че има хора, които работиха. Те ми дадоха бензин”. Очевидно е, че връзката която свидетелят прави е с конкретен факт, настъпил по това време, който без съмнение му дава възможност да възстанови в  съзнанието си обстоятелства, свързани с работещите на сондажа работници.      

В подкрепа на описаната и възприета от съда фактическа обстановка, че е била извършена дейност на профилактика и прочистване на СК „****” през март  2003 година са и показанията на друг служител от „В и КЕООД-Добрич - св.О. Н.М.. Пред съда свидетелят заяви следното: „Работя в помпена станция „Дропла” като помпиер и водопроводчик към „В и К”ЕООД - Добрич. През 2003 година работех същото. Х. /визира зам.технически ръководител във „В и К” ЕООД-Добрич/ каза, че ще отива в „****”, аз бях в колата. В „****” имаше работници и машини - една „УАЗКА” от „В и К - Балчик.”. Сочените факти, които свидетелят лично и пряко е възприел като очевидец, са изцяло в подкрепа на извода, че на въпросния сондажен кладенец е имало осъществявана дейност. Макар и без да конкретизира обстоятелства във връзка с тази дейност /по обясними причини са заличени спомените в съзнанието на свидетеля, с оглед изминалия дълъг период/, относно тези фактически обстоятелства, които свидетелят поднася пред съда, може да се заключи, че същите потвърждават заявеното и поддържано от други лица, работили във „В и К”ЕООД –Добрич, а именно - свидетелите К. Т. Н., О.Н. М. и Г. Ф. Х. и Х. В.М., че е имало извършена дейност на СК”****” през м.март  2003 година.

Разпитан пред съда, друг бивш служител на „В и К” ЕООД - гр.Добрич - свид. Х. В. М. в показанията си пред съда също заявявява, че е видял  струпана техника на СК „****” през месец март на 2003 година като автосонда, камион, генератор, водоноска.Видял лично и работещи на обекта работници. С оглед на изминалия дълъг период от време  и липсата на ясен спомен за определени обстоятелства, съдът  прочете на осн.чл.281, т.2, пр.2-ро от НПК показанията на свидетеля, дадени пред друг състав по НОХД№202/2006 година, обективирани в протокол от 21.11.2007 година /л.309/. В тях свидетелят е заявил недвусмислено, че рамонтните работи са извършени през месец март на 2003 година.Посочил е , че свърза това със спомена, че е минавал по обектите по заповед на Управителя на „В и К” ЕООД-Добрич за установяване на контрол, дали се извършва необходимата работа на обекта. Потвърдил още, че при преминавате си е видял, че се работи, както и че е говорил лично с хората за това дали имат някакви проблеми, като  при следващите си посощения той се е разпореждал по молба на работниците и лично им е донесъл нафта, която те са заплатили. В показанията си св.Христян Маринов е заявил категорично, че техниката, която е била на този сондаж –СК”****” не е била на „В и К”ЕООД-Добрич, а на друга фирма. Сочи като факт, че при отиването си на сондажа е бил с помпиера –св.О. Н..М

В показанията си пред друг съдебен състав от дата 05.11.2013 година /л.388/ същият свидетел потвърждава,  че на обекта в началото на м.март 2003 година е имало автосонда, която е изкарвала тръби камион  и машини във връзка с осъществяваната дейност: „Имаше автосонда, която изкарваше тръби. Това е един камион  с метална конструкция , която се издига на около 20 метра и е конусовидна”. Посочил е още, че на обекта е имало генератор, водоноска и два камиона: „Сонда и водоноска имаше, условно казано два камиона. Имаше генератор и  работници, не се сещам точно”. Съществено и правно значимо в показанията на св.Маринов е това, че в тях той визира конкретни обстоятелства, които намират опора в други безспорно установени от съда доказателства, а не стоят изолирано от тях. Ето защо, при направената преценка относно достоверността на изложеното от свидетеля като факти и лични  възприятия, съдът съобрази на плоскостта на други безспорно установени фактически обстоятелства, посочени от други свидетели и събрани писмени доказателства по делото. От друга страна съдът прие еднозначно, че показанията на свидетеля Х. М.не са повлияни от съществуващите родствени отношения между него и подсъдимия В. Хр.М.. Воден от тези съображения съдът намери, че свидетелят правдиво и обективно пресъздава личните си възприятия по отношение на конкретни обстоятелства, от които може да се заключи, че такава дейност по профилактика на СК”****” действително е била извършена през м.март на 2003 година. Без значение е факта, че не се сочи конкретно фирмата, извършила дейността и данни за рег.номера на автомобилите, които са послужили за осъществяването й. По изложените съображения, съдът даде вяра и кредитира показанията на св.Х. М. като правдиви и обективни.

Макар и на по-заден план, но все в насока на описаната фактическа обстановка и възприета от съда се явяват показанията и на св.Е.Д. Р.. Същите са бегли и тях не черпим информация конкретно на коя дата от месец март и коя фирма е извършила дейността, въпреки , четози свидетел е възприел лично и пряко работещите на СК”****”. Изнесените фактически обстоятелства от свидетеля са от правно значение  за това, че е имало извършвана дейност през посочения период на 2003 година. Пред съда свидетелят посочи, че е бил кмет на с.**** през периода от 1995 година до 2008 година. С оглед на изричното изявление, че не си спомня ,съдът на осн.чл.281,ал.1,т.1 и т.2 ,пр.2-ро от НПК прочете показанията показанията на свидетеля дадени пред друг съд.състав от дата 18.03.2010 година. В тези показания свидетелят е изложил безпротиворечиво факти във връзка с извършвана дейност и ремонти по профилактика на сондажния кладенец „****”, вкл. и през процесния период - месец март на 2003 година. Свързва факта на извършвана дейност през пролетта на 2003 година с наводняването на личния имот на своя съселянка -св.М. В..

От правно значение за установяване на действителната фактическа обстановка и това, че е извършена дейност на СК „****” през визирания период - месец март на 2003 година се явяват и показанията на св.А. Х.. Макар да сочи най-общо и без да конкретизира факти и обстоятелства свидетелят потвърди пред съда, че е възприел работещи на СК”****” през зимата на 2003 година. Заяви още, че е възприел сондажна кола и сондажен кран. Споменът си свързва с близостта на сондажа край пътя, водещ за гр.Балчик, откъдето той е преминавал всеки ден. Твърди още, че лично е видял освен сонда и работници:” Имаше сонда и работници на сондажния кладенец. Мисля, че месец април –май пуснаха вода, имаше доста локви по нивата и на други места..”.

Не на последно място, в но също в насока на описаната фактическа обстановка и  развита защитна теза са и показанията на св.Метин Велиев Бахаров/ бивш служител на „В и К”ЕООД-Добрич/. Поради нередовното призоваване и невъзможността този свидетел да бъде открит /по данни на информация от МВР св.Бахаров местопребивава извън страната на неизвестен адрес/, съдът прочете и приобщи на осн. чл.281, ал.1, т.5 от НКП показанията му, дадени пред друг съдебен състав  по НОХД №202/06 год. - л.313 и НОХД №2636/09 год. - л.390/. В показанията си и при двата разпита свидетелят Бахаров е заявил, че през периода февруари-март на 2003 година е работил като шофьор във „В и К” ЕООД –Добрич, и конкретно в район –гр.Балчик. Посочил е за наличието на кражби на кабели от сондажните кладенци, както и че въз основа на издадена Заповед на управителя на дружеството, той и други служители на дружеството са давали дежурства през нощта. По отношение на разпределението на нощните дежурства е потвърдил, че такива той е давал на СК”****”. От съществено значение за предмета на спора е това, че в показанията си и при двата разпита свидетелят е заявил безпротиворечиво пред съда, че на СК”****” е видял като техника: автосонда, камион „ЗИЛ” с агрегат, изкарани тръби както нови така и стари. Посочил още, че автосондата, която е била на СК „****” е била със софийска регистрация: ”Автосондата имаше софийски номер. Не познавам никого от софийската фирма.” 

В заключение следва да се посочи, че показанията на горепосочените свидетели, съдържащи фактически обстоятелства, относно извършвана ремонтна дейност на СК”****” през м.март на 2003 година, компрометират изцяло развитата от прокурора обвинителна теза. И доколкото същата се основава изцяло на изказани предположения и субективни мнения на отделни лица от „В и К”ЕООД-гр.Добрич, а не встъпва на експертно заключение на вещи лица в тази област /по делото няма изготвена експертиза и дадено заключение от вещи лица, дали има извършена профилактика на СК”****”/, изводите на прокурора, позовавайки се на тях са изцяло несъстоятелни и неприемливи. Още повече, че при преценката си, за това дали има извършена профилактика в СК, държавният обвинител е съобразил мнението и на лице, без никакви познания в областта на геологията и сондажната дейност - св.М. А.Г. /ръководител на химико-бактериологична лаборатория в ХЕИ-гр.Добрич, сега „РЗИ-гр.Добрич/. В този смисъл, незнайно защо обвинителната теза се аргументира с конкретен факт - химичните анализи на питейната вода от сондажа /последен протокол от 12.08.2002 година/, които са отговаряли на изискванията на БДС и Наредба №9/2001 година на МЗ, при условие, че в доклада си до Управителя на дружеството „В и К „ЕООД-Добрич от дата 20.02.2003 година подс. Маринов е посочил за влошени качества на сондажа, а не на самата вода! Имал е предвид „влошено водоподаване”, което води и до висок преразход на ел.енергия, а оттам и на нисък КПД на намиращата се помпа в СК. От друга страна, при условие, че е разполагал с конкретни данни от извършената дейност от „изпълнителя” ЕТ ”Копи- Наско Петров”, обективирани в „протокол за извършена работа” от 20.03.2003 година, който е бил подписан и от подсъдимия В.Маринов, не става ясно защо не е извършена проверка на тези факти. Защо не е възложено изготвяне на техническа експретиза на вещи лица, специалисти от съответната научна област, които да дадат еднозначен отговор на въпроса дали е извършена работа по профиклактика в СК „****” и то чрез експертно заключение. Вместо това, прокурорът се е позовал на субективното мнение и лична преценка на лица, работещи на различни длъжностти във „В и К”ЕООД-Добрич.

 Съдът намира, че така изложена обвинителната теза се явява несъстоятелна, доколкото същата не се подкрепя от убедителни и безспорни доказателства, от които да може да се заключи, че подсъдимите в съучастие помежду си, при описаната в ОА фактическа обстановка са осъществили вменените им във вина престъпления. Както бе посочено по-горе в настоящите мотивите, за наличието на осъществен състав на престъпление „документна измама” по текста на чл.212, ал.І от НК е необходимо да се установи по несъмнен и категоричен начин дали с волепроявлението си деецът е осъществил въздигнатите от законодателя обективни и суб. признаци на престъпния състав. Изложените правни съображения относно изпълнителното деяние на престъплението по чл.212, ал.1 от НК  и за липсата на сочените от законодателя обективни признаци на престъпния състав – чрез използване на документ с „невярно съдържание”, неистински или преправен  документ”  и получаване „без правно основание” на чуждо имущество, съдът не намира за нужно да преповтаря и излага отново за пореден път.

В нашия случай се сочи от държавния обвинител, че за осъществяване на деянието подсъдимите Наско Василев и В.М.са използвали съставен от тях в съучастие частен документ с невярно съдържание - фактура №0005/20.03.2003 година, издадена от  ЕТ” ***”***, за да получи подс.Василев без правно основание чуждо дв.имущество – пари на стойност 9 820 лева.

 Съдът, позовавайки се на изложените правни съображения  относно правната природа на документа с „невярно съдържание” /развити подробно в пункт първи на настоящите мотиви/ не споделя изложената от прокурора обвинителна теза, като намира, че  процесната фактура №0005/20.03.2003 година, издадена от  ЕТ ”***”*** не съставлява документ с „невярно съдържание”. Встъпвайки на тази плоскост и с оглед съдържанието на процесната фактура, издадена от ЕТ като изпълнител по обществената поръчка, съдът счита, че същата не съставлява документ с „невярно съдържание”, доколкото в нея не са отразени неверни обстоятелства от действителността. По своето съдържание фактурата отразява като правно основание, че се издава във връзка с осъществена дейност по извършена „пълна профилактика на С.К.”****”, съгласно акт 19”. А щом в действителност  има извършена дейност по ”пълна профилактика на сондажния кладенец” и именно тя е посочена като основание от издателя на документа, последният отразява  обективни факти от заобикалящата ни действителност. В този смисъл, издаденият документ не съдържа порок, доколкото неговото съдържание е вярно, с оглед на правното основание за което се издава.

Изложените правни съображения обезпечават в достатъчна степен правния извод, че въздигнатия от законодателя обективен признак за съставомерността на престъплението по чл.212, ал.1 от НК – „документ с невярно съдържание” не е налице в разглеждания случай.

Съдът счита, че и другият сочен от законодателя обективен признак в разпоредбата на чл.212, ал.1 от НК –  да получи „без правно основание” чуждо движимо имущество не е налице в разглеждания казус. При условие, че на вниманието на управителя „В и К” ЕООД - гр.Добрич, в качеството му на дл. лице е представен частен документ с вярно съдържание, отразяващ действителни факти от заобикалящата ни действителност – извършена работа по пълна профилактика на сондажния кладенец ”****”, полученото от подс.Наско Василев чуждо движимо имущество - сумата от 9820 лева, не е „без правно основание”, както се сочи от обвинителя. Правното основание в случая е именно извършената дейност по профилактика в СК, въз основа на която е издадена и фактура №0005/20.03.2003 година  от  ЕТ” ***”***, удостоверяваща  извършена работа от „изпълнителя” по обществената поръчка. Без правно значение е соченият факт, че за извършената дейност по профилактика в СК и издадена  фактура, от страна на платеца - „В и К” ЕООД –гр.Добрич е заплатена сумата от 9 820 лв., а не е отказано изплащане. Както бе посочени по-горе в мотивите, правото да изплати или не посочената в документа сума, е изцяло в правомощията на представляващия дружеството. След като е подписал платежно нареждане  на 21.03.2003 година за изплащане на сумата по надлежния ред, управителят на дружеството е приел като обективен факт от действителността, че такава дейност е била извършена от „изпълнителя” по обществената поръчка ЕТ” ***”***.

С оглед на изложените мотиви и правни съображения, съдът прие, че не е осъществен от подсъдимия Василев и вторият обективен признак на разпоредбата чл.212,ал.1 от НК– „без правно основание” да получи чуждо имущество. При тези обстоятелства, съдът прие, че описаното в пункт втори обвинение на подс.Наско Петров Василев, за това, че на 20.03.2003 година в гр.Добрич, в съучастие с подс.Веско Христов Маринов ***, чрез използване на документ с невярно съдържание – фактура №5/20.03.2003 година, издадена от ЕТ ”***”***, получил без правно основание чуждо движимо имущество - пари на стойност 9820 /девет хиляди осемстотин и двадесет / лева, собственост на „В и К” ЕООД –гр.Добрич, с намерение да ги присвои – престъпно деяние по чл.212, ал.ІV, предл.1-во, във вр. с чл.212, ал.І, във вр. с чл.20, ал.2 от НК не се явява доказано по несъмнен и категоричен начин. Доколкото обвинителната теза не намира опора в събраните по делото безспорни писмени и гласни доказателства, а напротив, дистанцира от тях, следва еднозначен извод, различен от този, до който е достигнал представителя на държавното обвинение при повдигане на обвинението срещу подсъдимия Наско Василев.

А колкото до повдигнатото обвинение срещу подс.Веско Христов Маринов по чл.212,ал.ІV,предл.І-во , във вр. с чл.212,ал.ІІ , във вр. с чл.212,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 от НК може да се изложи следното:

Разграничението на документната измама по текста на чл.212,ал.2 от НК , по който текст е привлечена отговорността и на подс.В.М.в правната теория се определя като документна измама „в полза на другиго”. По този текст отговаря онзи, който чрез съставяне на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ даде възможност на друго физическо лице да получи обществено имущество без правно основание. Както бе изтъкнато по-горе в мотивите, и при този престъпен състав деецът лично или посредствено участва в съставянето на документа, и то с намерение в бъдеще да бъде използван този документ за получаване от другиго на обществено имущество без правно основание. Следователно, изпълнителното деяние се изразява в даване на възможност да се получи обществено имущество от ФЛ или ЮЛ без правно основание, чрез посочените документи - с „невярно съдържание”,  или „неистински” или „преправен” документ.

Доколкото изложените правни доводи и съображения в мотивите за обективните признаци на състава на чл.212, ал.1 от НК се отнасят и за разпоредбата на чл.212, ал.2 от НК  /респ. по отношение на документ с „невярно съдържание” и „без правно основание”/ и третират едни и същи факти, описани в пункт първи от ОА, съдът не намира за нужно да  излага отново. Соченият от законодателя разграничителен критерий по този текст от закона – да даде възможност на друго ФЛ или ЮЛ да получи без правно основание такова имущество не е налице. Изложените правни съображения за установени неоспорими факти и обстоятелства са еднопосочини и в насока, че с представяне на фактура №0005/20.03.2003 година за заплащане на сумата от 9 820 лева на изпълнителя по обществената поръчка, подсъдимият В.М.не е дал възможност на подс.Наско Василев да получи без правно основание чуждо движимо имущество - пари, собственост на „В и К”ЕООД-гр.Добрич. До този правен извод достигаме, след като  съобразим факта на действително извършена дейност по „пълна профилактика на СК”****” - в каквато насока са и задълженията на „изпълнителя”  по договора, сключен с дружеството „възложител”. По изложените съображения съдът счита, че липсва обективния признак въздигнат в закона, че деецът съзнателно е дал възможност на физ.лице - подс.Наско Василев, да получи без правно основание посочената сума от 9820  лева от „В и К”ЕООД-гр.Добрич.

Предвид изложените съображения и мотиви съдът прие, че повдигнатото на подс.В.М.Христов обвинение за извършено престъпление по чл.212,ал.ІV, предл.1-во, във вр. с чл.212,ал.ІІ, във вр. с чл.212, ал.І, във вр. с чл.20,ал.2 от НК за това, че на 20.03.2003 година в гр.Добрич, в съучастие с подс.Н.П.В.*** е съставил документ с невярно съдържание – протокол от 20.03.2003 година за установяване на извършена работа по профилактика на сондажен кладенец „****” край с.****, общ.Балчик и фактура №005/20.03.2003 година, издадена от ЕТ ”***”*** и съзнателно дал възможност на друго физическо лице - Н.П.В.да получи без правно основание чуждо движимо имущество – сумата от 9820 / девет хиляди осемстотин и двадесет/ лева, представляваща големи размери не се явява доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, а тъкмо обратно.  Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат еднозначен извод, че деецът не е осъществил възведения престъпен състав, доколкото не са осъществени от дееца посочените от законодателя обективни признаци на престъпния състав по чл.212, ал.2 от НК.

Предвид изложените правни съображения и мотиви, че в хода на съдебното следствие не бяха събрани убедителни и безспорни доказателства, от които да се заключи, че подсъдимите Н.П. В., К. П. К.и В. Х. М. са извършили виновно вменените им във вина престъпления, описани в ОА на РП-Добрич,  настоящият съдебен състав ги призна за невинни и на основание чл.304 от НПК ги оправда, както следва:

Призна подс.Н.П.В.за НЕВИНЕН за това, че през периода 31.01.2003 година - 20.03.2003 година, при условията на продължавано престъпление е извършил следните деяния:

1.На 31.01.2003 година в гр.Добрич, в съучастие с подс.К. ***, чрез използване на документ с невярно съдържание-фактура №4/31.01.2003 година, издадена от ЕТ”***”***, получил без правно основание чуждо движимо имущество - пари на стойност 9 980 /девет хиляди деветстотин и осемдесет/ лева, собственост на „В и „К”ЕООД –гр.Добрич, с намерение да ги присвои.

2. На 20.03.2003 година в гр.Добрич, в съучастие с подс.В.Х.М. ***, чрез използване на документ с невярно съдържание – фактура №5/20.03.2003 година, издадена от ЕТ ”***”***, получил без правно основание чуждо движимо имущество - пари на стойност 9820 /девет хиляди осемстотин и двадесет / лева, собственост на „В и К” ЕООД –гр.Добрич, с намерение да ги присвои, като общата стойност на присвоеното имущество – 19800 /деветнадасет хиляди и осемстотин / лева  е в големи размери, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.212, ал.ІV, предл.1-во, във вр. с чл.212, ал.І, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

ПРИЗНА подс.К. П. К. за НЕВИНЕН за това, че на 31.01.2003 година в гр.Добрич, в съучастие с подс.Н.П.В.*** съставил документ с невярно съдържание - фактура с №4/31.01.2003 година, издадена от името на  ЕТ”***”*** и съзнателно дал възможност на друго физическо лице - Н.П.В.да получи без правно основание чуждо движимо имущество – сумата от 9 980 /девет хиляди деветстотин и осемдесет/ лева, собственост на „В и К”ЕООД –гр.Добрич, представляваща големи размери, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.212,ал.ІV, предл.1-во, във вр. с чл.212, ал.ІІ, във вр. с чл.212, ал.І, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. 

 ПРИЗНА подс..В.Х. М  за НЕВИНЕН за това, че на 20.03.2003 година в гр.Добрич, в съучастие с подс.Н.П.В.*** съставил документ с невярно съдържание – протокол от 20.03.2003 година за установяване на извършена работа по профилактика на сондажен кладенец „****” край с.****, общ.Балчик и фактура №5/20.03.2003 година, издадена от ЕТ ”***”*** и съзнателно дал възможност на друго физическо лице - Н.П.В.да получи без правно основание чуждо движимо имущество – сумата от 9820 / девет хиляди осемстотин и двадесет/ лева, предстнавляваща големи размери, представляваща големи размери, поради което и на основание чл.304 от НПК и го ОПРАВДА по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.212,ал.ІV, предл.1-во, във вр. с чл.212, ал.ІІ, във вр. с чл.212, ал.І, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

С оглед на обстоятелството, че подсъдимите с настоящата присъда бяха признати за невинни и оправдани по повдигнатото им обвинение, съдът прие, че следва да отхвърли и ищцовата претенция на гражданския ищец „В и К”ЕООД –гр.Добрич, съставляваща претенедирано обезщетение за нанесени имуществени вреди, в резултат на извършените от подсъдимите престъпления. Воден от изложените съображения, съдът отхвърли като недоказан и неоснователен по размер предявения от  гр.ищец „В и К” ЕООД – гр.Добрич срещу подс.Н.П.В.и подс.К. П.К. граждански иск за солидарно заплащане на сумата от 9 980 /девет хиляди деветстотин и осемдесет/ лева, както и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва от деня на настъпване на увреждането – 31.01.2003 година, до окончателното заплащане на сумата. Отхвърли като недоказан и неоснователен по размер предявения от гр.ищец „В и К” ЕООД – гр.Добрич срещу подс.Н.П.В.и подс.В.М.Х. граждански иск, за солидарно заплащане на сумата от 9 820 /девет хиляди осемстотин и двадесет/ лева, както и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва от деня на настъпване на увреждането – 20.03.2003 година, до окончаталното заплащане на сумата.

На основание чл.190, ал.1 от НПК и с оглед постановения оправдателен диспозитив на присъдата, съдът възложи сторените в хода на досъдебното производство и съдебно производство разноски в общ размер на 799.00 / седемстотин деветдесет и девет/ лева да останат за сметка на държавата, от които 186.00 /сто осемдесет и шест / лева по сметка на ОСлО при ОП - гр.Добрич и сумата от 613.00 /шестстотин и тринадесет / лева по сметка на РС-Добрич.

          Така мотивиран, съдът постанови настоящата присъда.

 

                                                                                                      Съдия: