№ 514
гр. Велико Търново, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря М. Й. РАНКОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20224110201162 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от М. М. Л. с ЕГН **********, от ******,
против НП № 2021-1739-04-0018 от 30.07.2022 год., издадено от Началника на
РУ – Велико Търново, с което на Л. за допуснато нарушение по чл. 8, ал. 3 от
Закона за закрила на детето, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 45, ал. 3 от
Закона за закрила на детето, й е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 300.00 (триста) лева. Със жалбата си Л. моли НП да бъде
отменено, като излага доводи в тази насока. Твърди, че синът й двадесет дни
преди да навърши пълнолетие е излязъл до магазина за да си купи
безалкохолно, както и че е безработна и няма доходи. Моли случая да бъде
счетен за маловажен.
Жалбоподателката – редовно призована, се явява лично. Поддържа
жалбата си, като сочи, че синът й си е бил в къщи и не го е усетила и не е
разбрала кога е излязъл след 22 часа. Сочи, че е безработна и е затруднена
финансово, поради което моли наказанието да бъде намалено.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от Г.Б. –
1
редовно упълномощена. Същата счита, че атакуваното НП е правилно и
законосъобразно, като моли същото да бъде потвърдено. Излага кратки
доводи в подкрепа на искането.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следната фактическа обстановка:
На 14.07.2021 год. около 02.00 часа в центъра на с. С. възникнало
сбиване между младежи от селото. Във връзка с това бил подаден сигнал до
РУ – В. Търново, като на място бил изпратен екип от служители на РУ - Г. П.
Г. и Н. Т. Л. (полицаи в ГООР при РУ). При пристигане на място в центъра на
селото полицейските служители в близост до Автогарата и кръстовището с
главния път, установили група превъзбудени младежи, които споделили, че е
възникнал инцидент в близкото заведение. Била снета самоличността на
младежите, като се установило, че измежду тях е и непълнолетния М.н Н.Й. с
ЕГН **********, роден на 03.08.2003 година. Полицейските служители
запитали Й. какво прави по това време извън дома си, който не можал да даде
адекватен отговор. Тогава служителите го помолили да се обади на
родителите си, като Й. се обадил на майка си – жалбоподателката М. М. Л.,
която пристигнала на място. Тогава Г. Г. в присъствието на св. Н. Л. и в
присъствието на Л., съставил на последната АУАН № 2021-1739-04-018 от
14.07.2021 год. затова, че на 14.07.2021 год. около 2.30 ч. в с. С., ул.
„Опълченска“, не придружава непълнолетното си дете М.н Н.Й. с ЕГН
********** от ****** в качеството си на родител, който полага грижи за
детето и е длъжен да го придружава на обществени места след 22 часа.
Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от
Закона за закрила на детето. АУАН е бил връчен на Л. по установения ред,
която го е подписала доброволно и без възражения. В законоустановения
тридневен срок Л. не е депозирала пред наказващия орган писмено
възражение.
Въз основа на посочения АУАН, на 30.07.2021 год. от Началника на РУ
– В. Търново е издадено и обжалваното наказателно постановление № 2021-
1739-04-0018 от 30.07.2022 год., с което на Л. за допуснато нарушение по чл.
8, ал. 3 от Закона за закрила на детето, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 45,
ал. 3 от Закона за закрила на детето, й е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 300.00 (триста) лева. НП е връчено на Л. на 12.09.2022
2
год., която го е обжалвала по реда на чл. 59 от ЗНН пред наказващия орган в
законоустановения срок.
При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
При служебната проверка относно реквизитите на акта за нарушение и
издаденото въз основа на него НП, съдът не констатира нередовности.
Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като акта и НП съдържат
изискуемите по закон реквизити.
Съдът обаче намира за основателни доводите изложени в жалбата.
Процесуалните действия по налагане на административно наказание
имат за своя непосредствена цел доказване на нарушението и неговия
извършител. Към момента на издаване на наказателното постановление,
следва да бъде безспорно установено наличието на предпоставките за
реализиране на административно-наказателна отговорност. В тази връзка
приложение намира разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН: „Наказващият
орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя
съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин
факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е
извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на
производството, за прилагането на чл. 28 или не е сключено споразумение с
нарушителя.“. Следователно за налагане на административно наказание,
наказващия орган следва да установи – налице ли е нарушение, кой е
нарушителят и извършил ли е той деянието виновно.
Преценката на административно наказващия орган дали да се издаде
НП, следва да се основава на фактическите констатации на акта за
установяване на административно нарушение. В съдебното производство тези
констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция
категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В
този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи
чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено
административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
В настоящият случай, от фактическа страна контролния орган и
наказващият такъв са приели, че нарушението е извършено от Л., като същата
не е придружавала непълнолетния си син на обществено място след 22 часа.
3
В хода на делото жалбоподателката твърди, че непълнолетния й син
М.н Й. вечерта се е прибрал в къщи и си е легнал, като тя също е легнала да
спи. Не го е усетила кога е станал и е излязъл от къщи. Тези твърдения на
жалбоподателката не се оборват от останалите доказателства по делото.
Вярно е, че Л. като родител е длъжна да полага грижи за непълнолетното си
дете и да го контролира, но в конкретния случай тя трудно би могла да
предположи, че синът й след като си е легнал да спи, ще стане и ще излезе
извън дома си. Т.е. съдът намира, че в конкретния случай липсва
субективната страна за осъществяване на твърдяното нарушение.
Дори обаче и да се допусне, че от формална страна Л. е осъществила
състава на нарушението по чл. 8, ал. 3 от Закона за закрила на детето, то
конкретния случай следва да бъде квалифициран като маловажен. Съдът
намира, че административно наказващия орган не е обсъдил възможността за
прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Тази разпоредба предвижда, че
за „маловажни случаи” на административни нарушения, наказващият орган
може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. Административно наказателният процес е строго нормирана
дейност, при която за извършено административно нарушение се налага
съответно наказание, а прилагането на санкцията на административно
наказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност
и никога на целесъобразност.
Преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В
неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката
по чл. 28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от
ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление поради издаването му в
противоречие със закона
Доколкото е установено по безспорен начин, че до навършване на
пълнолетие на детето са оставали само по-малко от двадесет дни, съдът
приема, че се касае за маловажност на случая, поради което са налице са
предпоставки за приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Освен
това Л. е контролирала непълнолетния и е установила, като сочи,че той си е
легнал да спи, като тя не е разбрала кога е станал и е напуснал дома си.
4
Предвид на това Л. изобщо не е следвало да бъде наказвана, а само
предупредена. Административно наказващият орган не е приложил
последната норма и в този смисъл наказателното постановление е издадено в
противоречие със закона и като такова следва да бъде отменено.
С оглед на гореизложените съображения съдът на основание чл. 63, ал.
2, т. 1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 2021-1739-04-0018 от 30.07.2022 год., издадено от
Началника на РУ – Велико Търново, с което на М. М. Л. с ЕГН **********,
от ******, за допуснато нарушение по чл. 8, ал. 3 от Закона за закрила на
детето, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на
детето, й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300.00
(триста) лева – като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5