№ 1362
гр. София, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110161576 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от [***],
ЕИК [***] срещу З. М. И., ЕГН **********, като собственик на топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, [***], с присъединен абонатен № [***], за признаване за
установено, че дължи сумите:
4698,72 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, [***], в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва от 12.05.2022 г., до окончателното й изплащане;
529,86 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за ТЕ,
дължима за периода от 15.09.2020 г. до 28.04.2022 г.;
66,87 лв., представляваща цена на услуга по ДР, извършвана в периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 12.05.2022 г., до окончателното й изплащане и
12,44 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за ДР, дължима
за периода от 01.07.2019 г. до 28.04.2022 г.,
за които суми в полза на ищеца имало издадена заповед за изпълнение от 26.05.2022 г.
по ч. гр. дело № 24892/2022 г. по описа на СРС, 164-и състав.
В исковата молба ищецът [***], ЕИК [***], поддържа, че ответникът З. М. И., ЕГН
1
**********, в качеството й на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
[***], с присъединен абонатен № [***], по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явява клиент на
топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и
потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на
топлинна енергия от „[***] на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са
относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за
изплащане на месечните задължения в определения за това 45-дневен срок, след изтичане на
срока, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените
изравнителни сметки, в случай че не бъдат заплатени в 45 дневения срок от издаване на
общите фактури. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост,
в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от [***] съобразно
сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Правният
интерес от предявените искове ищецът обосновава с подаденото от ответника възражение
по чл. 414 ГПК срещу издадената за посочените суми в негова полза заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК и с даденото указание от съда в разпореждане по ч. гр. дело № 24892/2022 г.
по описа на СРС, 164-и състав. Претендира разноски.
Ищецът представя писмените доказателства, с които разполага, като е заявил и други
относими доказателсвени искания, в т.ч. изслушване на съдебно-техническа експертиза и
съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят на
поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването, дяловото разпределение и
заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Прави искане да бъде
приложено за послужване ч. гр. дело № 24892/2022 г. по описа на СРС, 164-и състав.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът З. М. И., ЕГН **********, подава писмен отговор,
с който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че до имота е доставена
топлинна енергия в твърдяното количество. Не оспорва, че ищецът е издал фактури за
процесните суми, които са били осчетоводени. Счита за недопустими исковите претенции за
заплащане на главница за дялово разпределение и мораторна лихва върху нея. Поддържа, че
клаузата, съдържаща се в ОУ на ищеца, за заплащане на възнаграждението в полза на
ищцовото дружество не обвързвала трети неучастващи страни по договора, с оглед което не
може да се прехвърли валидно на ищеца вземането на фирмата за ДР. Релевира възражение
за погасителна давност. Поддържа, че претенцията за топлинна енергия и мораторна лихва
върху нея са недоказани по основание и размер. Оспорва да е изпаднал в забава по
отношение плащането на процесните главници. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира присъждане на разноски.Прави възражение срещу допускането на съдебно-
техническа експертиза, доколкото не оспорва обстоятелствата, чието установяване се цели с
нея. Моли за изискване от [***] да представи фактура за отчетния период- предмет на
настоящото дело, в която да е начислена претендираната за плащане стойност на услугата
дялово разпределение.
2
Третото лице-помагач на страната на ищеца [***] заявява становище по исковете, като
ги намира основателни и доказани. Представя доказателства за извършеното дялово
разпределение в имота през процесния отоплителен период.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от ДР на
ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ битов клиент е
този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди, а потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице,
собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за
домакинството си.
От представените по делото писмени доказателства в тяхната съвкупност, а именно:
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 8/16.06.1992 г. по н.д. №
9270/1992 г.; декларация за отказ от право на ползване от 11.12.1992 г. на М.И. и Я. И.
(родители на ответника З. И.); нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от
02.06.1994 г. по н.д. № 12696/1994 г.; Молба-декларация от 18.08.1998 г. от З. М. И. за
откриване на партида за топлоснабдения имот – [***] с аб. № [***] на нейно име, след
смъртта на родителите й, бивши потребители и титуляри на партидата – М.И., поради
промяна на собствеността и погасяване на правото на ползване в лицето на бившите
потребители; протокол от ОС на ЕС от 08.07.2002 г. при избор на ФДР и приложения към
същия Списък на етажните собственици в бл.[***], в който за ап[***] е вписана и подписана
като титуляр на партидата ответницата З. М. И. ( всички те приобщени по делото на л.14-36/
както и от представените от третото лице помагач доказателства – протоколи за отчет на
уредите, протоколи за предаване на изравнителни сметки и Справки за използваната
топлинна енергия, документи касаещи отчитането на топлинна енергия за процесния период
в имота на клиента, подписани от собственика, всички приети като неоспорени, се
установява, че именно ответницата З. М. И. е собственик на процесния апартамент №[***],
находящ се на горепосочения адрес в гр. София. По делото не се твърди и няма данни за
последващи разпореждания със същия от страна на ответницата И.. Последното води до
извод, че за процесния отоплителен период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. потребител на
ТЕ, респ. клиент на [***], се явява именно ответника З. М. И., в качеството й на единствен
собственик на апартамент №[***], в бл.[***].
Предвид горното, съдът приема, че в периода между 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.
ответницата З. И., като собственик на имот в СЕС, присъединен към абонатна станция има
3
качеството на клиент на дружеството – доставчик на топлинна енергия, респ. същата е
потребител на доставеното количество топлоенергия до имота.
От приложените по делото писмени доказателства – извлечения от сметки, протокол
от ОС на ЕС от 08.07.2002 г. и сключения Договор № 3120 от 27.08.2002г., дялово
разпределение за процесния период, главен отчет /всички те неоспорени от ответника/ както
и от заявеното от ответника, че не оспорва доставеното до имота количество ТЕ се
установява, че в апартамент №[***] е доставяна топлинна енергия през целия отоплителен
период /2019-2021 г./, като за апартамента е начислявана ТЕ за отопление по данни на 4 бр.
разпределителя, монтирани на 4 бр. радиатори с уреди за дялово разпределение на ТЕ
(редовно отчетени) и 1 бр. щранг-лира с мощност 345,6ВтВт по изчисление и ТЕ за БГВ по
данни на 2 бр. водомери, също редовно отчетени /въз основа на представените от ФДР, 2 бр.
редовни главни отчета, подписани от потребителя/. Видно от приетите по делото
доказателства, представени от ФДР, отчета след края на отоплителен сезон 2019-2020 г. е
извършен извънредно, по искане на потребителя на 21.08.2020 г., като за целта клиента е
заплатил отделно от дължимата месечна такса, сумата от 20 лв. /на л.92 от делото/. В имота
на ответника е начислявана и ТЕ за сградна инсталация и отопление, както и за БГВ, като
разпределението й е извършвано съгласно зависимост, описана в Приложение към чл.61,
ал.1, т.6.1.1. на Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, като за апартамента на
ответника „сградна инсталация“ е разпределяна в зависимост от пълния отопляем обем на
апартамента и този на ЕС.
По делото няма спор, че дейността по дялово разпределение в процесната СЕС, в
която се нахожда процесния апартамент №[***], в процесния отоплителен период за период
е извършвано от ФДР [***]. За абоната са представени 2 бр. редовни отчета, от 21.08.2020 г.
и 09.06.2021 г., подписани от абоната З. И.. Въз основа именно на отчетите от уредите,
изравнителната сума за целия период за процесния апартамент №[***] възлиза на - 547,60
лв., която сума е за възстановяване на абоната.
Страните по делото не спорят, а от представените по делото писмени доказателства, в
т.ч. извлечение от сметки за аб. № [***], представените от ответника и издадени от третото
лице-помагач индивидуални справки и главен отчет, се установява, че сградата в режим на
ЕС, находяща се на горния адрес в [***] е топлоснабдена през целия процесен период.
От приетата по делото ССчЕ се установява също, че за процесния отоплителен период
общата сума за ТЕ, прогнозно фактурирана е 5 551,32 лв., от която сума 2503,84лв. за
отопление на имота и сградна инсталация и 3047,48 лв. е за БГВ, а за периода от м.07.2019
г. до 31.03.2020 г. има корекция и от промяна в цената на ТЕ, в размер на -305,00 лв. /която
сума е за възстановяване на абоната/. Така, след съответно изравняването, извършено от
[***] изравнителната сума е с – 547,60 лв. /т.е. за възстановяване на абоната, а от корекции в
цената – 305,00 лв. или реално потребената и незаплатена ТЕ за процесния период от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза на 4698,72 лв.
Заключението по приетата ССчЕ сочи, че съобразно с действащите цени на ТЕ през
процесния период утвърдени от КЕВР общо начислените и незаплатени суми за ТЕ,
4
възлизат на претендирания от ищеца размер от 4698,72 лв. /получена след приспадане от
прогнозно фактурираните 5551,32 лв. и изравнителните сметки от -547,60 лв., намалени с
корекцията от разликата в цената на ТЕ от общо 305,00 лв./. Вещото лице е установило, че
ищецът е издал 2 Общи фактури за отоплителен период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
като за първия отоплителен сезон от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. е издал Обща фактура №
[***]/31.07.2020 г. в общ размер на 2314,07 лв., отчитаща реално потребената ТЕ за периода,
включваща прогнозни сметки от 3247,35 лв., изравнителни сметки от -747,86лв. /за
възстановяване/, корекция в цена от 305,00 лв. и прихваната сметка за м.06.2020 г. от 121,58
лв., като не е установено плащане на суми, касаещи процесния период. За следващия
отоплителен сезон от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. е издадена ОФ № [***]/31.07.2021 г. в
общ размер на 2382,65 лв., отчитаща реално потребена ТЕ за периода, включваща прогнозни
сметки от 2303,97 лв. и изравнителни сметки от +200,26 лв. за доплащане като в.л. по ССчЕ
е установило, вкл. от представените от ответника писмени доказателства, че цялата
претендирана от ищеца сума е дължима към датата на подаване на заявлението в съда, тъй
като няма плащане на суми от абоната, относими към периода.
Предвид изложеното по-горе и от приетите доказателства, в тяхната съвкупност,
настоящият съдебен състав приема, че по делото се установяват безспорно, въведените от
ищеца с ИМ твърдения, че ответника З. И., в качеството си на собственик на
топлоснабдения имот – апартамент №[***], находящ се на посочения по-горе адрес в гр.
София да е потребител на доставяната до имота й топлинна енергия. Предвид разп. на
чл.149, ал.1, т.6 и чл.150 от ЗЕ, ответника И., като собственик топлоснабдения имот, е
обвързана по силата на закона от облигационни отношения по Договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия с ищцовото дружество /актуалните такива относими
към процесния период са тези, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета
на директорите на [***] и одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР, приложени
по делото/ досежно доставяната до собствения й имот топлинна енергия, без да е
необходимо нарочно изявление от нейна страна, че желае да закупува доставяната в имота й
от ищеца „[***], топлинна енергия. Без значение за валидното възникване на облигацията по
договор за доставка на топлинна енергия са качествените параметри на реално доставяната
такава. Доколкото закона обвързва качеството ползвател на топлинна енергия с
притежаваните вещни права върху топлоснабдения имот, то и отговорността на ответника за
задължения за цена на доставена до имота му топлинна енергия във връзка с чл. 150 от ЗЕ
следва да е съответна на участието му в собствеността, т.е. доколкото се установява имота
да е в изключителна собственост на ответника Зая И., то именно посочения от ищеца,
ответник ще следва да отговаря за дължимата цена за доставената до имота топлинна
енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им.
5
Съгласно чл. 150, ал. 3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява, а и не се твърди З. И.а или нейния праводател да са се възползвали от правото
си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните за процесния период е
действал валиден Договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни ОУ.
От събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено, че при
спазване на чл. 125, чл.[***] и чл.141 от ЗЕ, на ответника на горепосочения адрес е
доставяна топлинна енергия при дялово разпределение в сграда в режим на етажна
собственост, при отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация и съгласно зависимост определена в
Приложение към чл.61., ал.1, т.1 на Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването и
актуалната Наредба за топлоснабдяването от 12.03.2020 г. От третото лице-помагач са
приети като доказателства 2 бр. редовни отчета от 21.08.2020 г. и 09.06.2021 г. От тези
доказателства съдът приема, че по делото безспорно се установява, че в имота на ответника
е доставяна, респ. потребявана ТЕ, освен за сградна инсталация, но също така и за
отопление и БГВ, в установените и посочени по-горе размери, като количеството ТЕ
доставяно до имота не се оспорва и от ответника.
Съгласно чл. 143 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя
от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно
Методика по Наредбата за топлоснабдяването. При анализ на приетите доказателства, съдът
приема, че начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия /по
показанията на уредите до 30.04.2021 г. са съответни на отчетената от измервателните
уреди и разпределена от ТЛП при спазване поднормативната уредба. Не се установи по
делото да са правени рекламации от ответника, във връзка с отразеното по изравнителните
сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като
именно показанията по последните сметки /отразени в приетите по делото Индивидуални
справки за използвана топлинна енергия на л.119-124/ са послужили за определяне на
количествата топлинна енергия, за които на ответника Зая И. са начислени сметките за
процесния период. Видно от приетите индивидуални справки за отопление и топла вода,
през двата отоплителни сезона, се установява, че на ответника следва да се възстанови
сумата от 547,60 лв. сп. ССчЕ и 305,00 лв. от отразени корекции в цената на ТЕ.
Дължимата от ответника сума се дължи от доставената ТЕ за отопление, сградна
инсталация и БГВ, като начисленото количество отговаря на реално потребеното.
От приложените по делото съобщения към общите фактури /на л.37-40 от делото/ се
установява, че данните от дяловото разпределение са коректно отчетени във фактурите, вкл.
и данните от изравнителните сметки.
6
С оглед изложеното, съдът приема, че претендираните за плащане суми от ответника
са правилно изчислени, отговарят на доставеното и реално потребено количество ТЕ, като
стойността на ТЕ е в съответствие с одобрените от КЕВР за периода цени на ТЕ.
При тази установеност от фактическа страна, съдът следва да разгледа възражението за
погасяване на част от вземането на ищеца по давност. Разгледано по същество, същото е
неоснователно, тъй като изискуемостта на дължимата сума за първия месец, включен в
процесния, а имено за м.05.2019 г. настъпва 45 дни след края на периода или към 14.07.2019
г. Заявлението по чл.410 от ГПК, с подаването на което е прекъсната погасителната давност
е депозирано на 12.05.2022 г., поради което, вземането за периода от 01.05.2019 г. до
31.05.2019 г. не е погасено по давност, а следователно и вземанията на ищеца от
последващите месеци, вкл. в процесния период, поради което цялото останало претендирано
от ищеца вземане за ТЕ за периода от м.01.05.2019 г. до 30.04.2021г. в установения и от
експертизата размер от 4698,72 лв. е дължимо. До посочения размер, предвения иск за
главницата за ТЕ, подлежи на уважаване, доколкото ответника не доказа в производството
погасяване на задълженията си.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид чл. 150 от ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни
Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от „[***] и одобрени от комисията /през м.06.2016 г./ Общи
условия за процесния период да са обвързващи и за ответника З. И.. С разпоредбата на чл.
33, ал.2 от същите се определя срок за заплащане на дължимата от купувача месечна цена на
доставената топлинна енергия – 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл.33, ал.4 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва, само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2.
В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния
ден от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на
задължението си за заплащане на цената на доставената му топлинна енергия и дължи
обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД. Доколкото съдът приема за безспорно, че
ответницата е изпаднала в забава по отношение на претендираната за плащане от ищеца
главница за ТЕ, а и самата ответница не твърди да е плащала задълженията си през
процесния период, размерът на обезщетението за забава възлиза на претендирания от ищеца
размер, установен и посредством приетото без възражения заключение по ССчЕ. Така
размерът на мораторната лихва върху установената като дължима главница за ТЕ от общо
4698,72 лв. изчислена за претендирания от ищеца по ИМ период от 15.09.2020 г. до
28.04.2022 г., възлиза на сумата от 529,86 лв., до който размер предявения иск ще следва да
се уважи. Неоснователно и непочиващо на приетите по делото ОУ на ищеца е възражението
на ответника, че за изпадане в забава е необходимо връчване на фактурите, поради което
забавата на ответника не била доказана.
По иска за главница и мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение:
7
От приетите по делото доказателства, касаещи дяловото разпределение в имота, както
и от заключението на ССчЕ, се установява, че в апартамента, собственост на З. И. е
извършвана дейност по топлинно счетоводство, като абоната е предоставял ежегодно
достъп до имота за реален отчет на индивидуалните уреди за доставеното и изразходвано
количество ТЕ за отопление и топла вода, което е удостоверено в приетите по делото
Протоколи за отчет на уредите и изготвените от ФДР индивидуалри справки за отопление и
топла вода.
От приетата по делото справка /неоспорена от ответника/ отразяваща извлечението
от сметката за аб. № [***] и заключението по приетата без възражения ССчЕ, се установява,
че фактурираната и незаплатена цена на извършваната услуга по дялово разпределение от
ФДР за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. възлиза на сумата от 66,87 лв. /за различните
месеци, фактурираната цена е между 2,63 лв. и 2,84 лв./м./. В заключението на ССчЕ са
посочени всички фактури с № и дата на издаване и относим период, в които са били
включени процесните суми, представляващи цена за извършена услуга по дялово
разпределение. Без значение е дали по делото има представени фактури, издадени от ФДР
към ищеца, доколкото те не касаят възникване на вземането за ДР на ответника към ищеца.
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента. За отчитане на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
По делото има своевременно заявено възражение от ответника за погасяване на част
от вземането на ищеца по давност, като съдът приема същото за неоснователно, тъй като
изискуемостта на вземането за дялово разпределение за първия месец, включен в процесния
период /т.е. това за м.05.2019 г./ настъпва едва в средата на м.07.2019 г., като давността за
същото е прекъсната с подаденото на 12.05.2022 г. заявление по чл.410 от ГПК.
Следователно, предявения иск за главницата за ДР, дължима за периода от м.05.2019 г. до
м.04.2021 г. в размер на 66,87 лв. е основателен и доказан.
Ответницата И. не твърди и не представя доказателства за плащане на дължимата
сума, поради което предявения иск за цената на услугата „дялово разпределение“ която
същата не е заплатила в срок следва да бъде уважен, в посочения по-горе размер от 66,87
лв., какъвто е и претендирания от ищеца.
По делото няма доказателства какъв е установения ред и начин на заплащане на
услугата по ДР, нито в какъв срок (още по-малко твърдения от ищеца 30 дневен такъв) се
дължи ежемесечната такса за нея. Следователно, за изпадане в забава на длъжника,
кредитора следва да е отправил нарочна покана. По делото няма доказателства за отправена
такава към ответника, поради което съдът приема, че иска за обезщетение за забава,
8
дължимо върху главницата за ДР /в претендиран размер от 12,44 лв. за периода от
01.07.2019 г. до 28.04.2022 г., следва да се отхвърли изцяло като недоказан.
В заключение и на база приетите, и обсъдени по-горе доказателства, общата дължима
сума от ответницата З. М. И., след приспадане на неоснователно претендираните суми,
възлиза на 5295,45 лв., от която сума 4698,72 лв. съставлява дължима главница за ТЕ за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г ., ведно със законната лихва от 12.05.2022 г. до
окончателното плащане; 529,86лв. - дължима мораторна лихва върху главницата за ТЕ за
претендирания период от 15.09.2020 г. до 28.04.2022 г.; 66,87 лв. съставлява дължимата
главница за дялово разпределение за периода от м.5.2019 г. до м.04.2021 г. Искът за
мораторна лихва върху главницата за ДР в размер на 12,44 лв., като недоказан подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК, съответно на уважената част от исковете му, а ответника, на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК, съобразно с отхвърлената част от исковете.
По делото има приложени доказателства за извършени съдебни разноски от страна на
ищеца в общ размер на 434,46 лв., от която сума 134,46 лв. довнесена държавна такса и
300,00 лв. – депозит за експертиза. С оглед факта, че е представляван в производството от
юрисконсулт на осн. чл.78, ал.8 от ГПК ищеца претендира и му се следва и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в минимален размер /с оглед липсата на фактическа
и правна сложност на делото/, т.е. сума от 100,00 лв. Така общия размер на съдебните
разноски на ищеца в настоящото исково производство възлиза на 534,46 лв., от които
съобразно с уважената част от исковете, в тежест на ответницата ще следва да се възложат
разноски до размер от 533,21 лв.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк.д. № 4/2013г. ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
Съобразно с изхода на делото, в полза на ищеца ще следва да се признаят и разноски
от заповедното производство до размер от 155,79 лв.
Ответникът е представляван от упълномощен адвокат, който съгласно сключения
договор за защита и съдействие е оказал безплатна адвокатска помощ на ответника, поради
липса на достатъчно средства за заплащането на дължимото възнаграждение.
Процесуалният представител на ответника по делото, претендира съда да му определи по
реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., размера на дължимото му се адв. възнаграждение, както с оглед
9
заявения размер на исковете от страна на ищеца, така и съразмерно с отхвърлената им част.
Съдът като взе предвид заявения размер на исковете (от 4765,59 лв. за главниците за
ТЕ и ДР и 542,30 лв. за мораторните лихви върху тях) намира, че на адвоката, оказал
безплатна помощ и съдействие на ответника в производството, се следва адвокатско
възнаграждение, определено в минимален по НМРАВ размер от 1176,60 лв., съгл. чл.7, ал.2,
т.1 и т. 2 от Наредбата. Адвокат Р. претендира също и 100 лв. за оказаната помощ в хода на
заповедното производство, във вр. с подаване на възражение срещу издадената в полза на
ищеца Заповед за изпълнение. Така общия претендиран размер на съдебните разноски на
ответника възлиза на 1276, 60 лв., от която сума с оглед отхвърлената част от исковете, на
адв. Р. се следват такива до размер от 3,00 лв. Няма данни за извършени други разноски,
които да се присъдят в полза на ответника.
Така мотивиран съдът на осн. чл.235, ал.1 от ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, че З. М. И., ЕГН
**********, в качеството си на собственик на имот с адрес в гр. София, [***] е потребител
на топлинна енергия за този имот и дължи на „Т[***], ЕИК [***], сумите от общо 5295,45
лв., а по отделно, както следва:
4 698,72 лв. съставляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до
топлоснабдения имот, в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва от 12.05.2022 г., до окончателното й изплащане;
529,86 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за ТЕ, дължима за
периода от 15.09.2020 г. до 28.04.2022 г. и
66,87 лв. - представляваща главница за ДР дължима за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 12.05.2022 г., до окончателното й изплащане,
за които суми има издадена заповед за изпълнение от 26.05.2022 г. по ч. гр. дело №
24892/2022 г. по описа на СРС, 164-и състав, в полза на ищеца, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.86 от ЗЗД за
сумата от 12,44 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за ДР, дължима за
периода от 01.07.2019 г. до 28.04.2022 г., като недоказан.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, З. М. И., ЕГН ********** да заплати на
[***], ЕИК [***] сумата от 533,21 лв., представляваща съдебни разноски в исковото
производство, както и 155,79 лв., представляваща разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 24892/2022 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. [***], ЕИК [***] да
заплати на адв. Р. К. Р. от САК с адрес на упражняване на дейността в гр. София, [***]
10
сумата от 3,00 лв., представляваща дължимо се адвокатско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от исковете, за оказаната безплатна помощ и съдействие в настоящото
исково производство и по заповедното производство по ч.гр.д. № 24892/2022 г. по описа на
СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца –
„[***], с ЕИК [***] със седалище в [***], представлявано от управителите М. С. и С. С..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11