Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.
Шумен, 18.06.2020г.
Административен
съд – гр. Шумен, в публично заседание
на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Административен съдия: Кремена Борисова
при участието на секретаря В.Русева , като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 5 по описа за 2020
година на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 от АПК във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП, образувано по жалба
от Б.П.З. с ЕГН ********** *** срещу
Заповед с рег.№19-1729-000118 от 15.11.2019год. н. Н.с.к.О.н.М.Ш. Р. за налагане на ПАМ по чл.171 т.1 б.Е от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач,считано
от 20.12.2019год. до предоставяне на сключена валидна застраховка.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на издадената
заповед. Не се оспорва възприетата от контролния орган фактическа обстановка,
както и посочените в АУАН и в процесната заповед фактически обстоятелства,
относно място, дата и час на посочените нарушения, установени по надлежния ред.
Няма спор от страна на оспорващия и че наложената ПАМ е издадена от компетентен
орган, в писмена форма, с посочени фактическите обстоятелства, които също не
оспорва. В жалбата си жалбоподателят оспорва единствено ,че в конкретния случай
не са били налице предпоставките за налагане на ПАМ,тъй като автомобилът,който
управлявал без сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, бил спрян от движение през м.декември 2018г.Същият не
е регистриран на територията на РБългария,снет е от регистрация и е спрян от
движение,с оглед на което и предвид разпоредбата на чл.483 ал.1 от КЗ не е
следвало да се заплаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.В
допълнение,в представени по делото писмени бележки оспорващият излага,че от
представено в последното по делото открито съдебно заседание Удостоверение№908/11.02.2020г.
е видно,че процесният автомобил е бракуван на посочената дата и не съществува в
правния мир като обект,подлежащ на регистрация и застраховане,поради което
обжалваната заповед не може да се изпълни по обективни причини.В този смисъл
заповедта,като издадена в момент,в който на органа е известно,че същата не може
да бъде изпълнена по обективни причини, се явява издадена в нарушение на
материалния и процесуалния закон и в този смисъл-незаконосъобразна.По
изложените съображения се отправя искане за постановяване на решение,с което
същата да бъде отменена изцяло като неправилно издадена,в противоречие на
материално правните и процесуални норми и при несъответствие с целта на закона
.Претендират се направените от жалбоподателя разноски.
Ответникът, Началник на сектор „КП“ при
ОД на МВР – гр. Шумен,в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт С.,която
оспорва жалбата като неоснователна.Релевира довод,че обжалваната заповед е
издадена от компетентен орган,в
законоизискуемата форма,в съответствие с разпоредбата на чл.59 ал.2 от АПК, при
спазване на административно производствените правила и в съответствие с
материалния закон с целта на закона.Изтъква
довод,че ПАМ е превантивна и е издадена в условията на обвързана
компетентност.Обстоятелството,че процесното МПС е бракувано в хода на съдебното
производство няма отношение към преценката на законосъобразността на
обжалваната заповед към момента на нейното издаване,а към изпълнението на
административния акт,което е извън предмета на делото.Предвид изложеното заявява,
че оспорването е неоснователно и предявява искане за присъждане на деловодни
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и извършвайки
служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът установи от фактическа стран.
следното:
Със Заповед с рег.№19-1729-000118 от 15.11.2019год. н. Н.с.к.О.н.М.Ш. Р.на основание чл.171 т.1 б.Е от ЗДвП на жалбоподателя-
Б.П.З. е наложена ПАМ-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
на водач,считано от 20.12.2019год. до предоставяне на сключена валидна
застраховка. Като фактическо основание за
издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че е съставен Акт за
установяване на административно нарушение № 605/13.11.2019г. против
Б.П.З., за това че на 13.112019год. в 10.30ч. в с.Върбак на
ул.Баба Тонка в посока кръстовището й с ул.Дружба ,управлява собствения си лек
автомобил-Форд Ескорт ,без поставени регистрационни табели с номер на рама WF0DXXGCAAPF35555 ,в качеството си на собственик няма сключен действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,валидна към датата
и часа на проверката.По повО.тези констатации на органите на МВР и
съобразявайки издадения срещу Б.П.З.
АУАН, Д.Й.Д.на длъжност Началник сектор към ОДМВР-Шумен ,РУ-гр.Шумен,
упълномощен със Заповед на директора на ОДМВР – Шумен № 372з-1525/04.06.2019г. издал
процесната заповед за налагане на ПАМ.Жалбата е връчена на З. на 20.12.2019год.,видно от положения на
разписка за връчване подпис.
Недоволен от постановената заповед,с
жалба с рег.№УРИ 172900-18979/30.12.2019год. по описа на РУ-Шумен при ОДМВР-Шумен,
жалбоподателят я обжалва пред Административен съд-Шумен в законоустановения
срок.
С оглед така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав намира така депозираната жалба за процесуално допустима, като подадена от
надлежно легитимирано лице, срещу административен акт, пораждащ неблагоприятни
за него последици и в рамките на установения за това срок. Разгледана по
същество същата се явява неоснователна по
следните съображения:
При извършената на основание чл. 168 АПК
служебна проверка, досежно законосъобразността на оспорения акт и на
основанията, посочени в чл. 146 АПК,
съдът намира, че той е издаден от компетентен орган и в установената от закона
форма, при спазване на процесуалноправните правила , в съответствие на
материалния закон и с целта на закона.
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган – по делото
сред доказателствения материал е приложена и
приобщена и Заповед № 372з-1525/04.06.2019г. на директор на ОДМВР –
Шумен, съгласно т.1.6 от която която Началниците
на РУ-гр.Шумен,гр.Нови Пазар,гр.Велики Преслав и гр.Каолиново или длъжностно
лице, определено със заповед да го замества или да изпълнява функционални
задължения на Н.РУ са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед
принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 /б
„а“,“б“,“в“,“г“,“д“,“е“,“ж“/, т.2/б.
„а“,“б“,“в“,“д“,“е“,“ж“,“и“,“к“,“л“,“м“,“н“/,
т.2а /б.“а“ ,“б“/, т.4 и т. 5, б. „а” от ЗДвП. Към датата на издаване
на оспорената заповед такъв заместник спрямо началника на РУ-Шумен е именно Д.Й.Д.съгл.
прил. Заповед№372з-3025 /07.11.2019год., от
което следва, че процесната заповед е издадена от компетентен административен
орган.
Съдът приема, че
процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея са описани и
установените с АУАН,въз основа на който е издадена заповедта обстоятелства. Съдът намира, че
оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на
чл. 59 ал. 2 от АПК, тъй като в текста на акта фигурира позоваване на фактическото
обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при
произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната
административна мярка. Посочено е, че заповедта се издава на основание чл. 171,
т. 1, б.„е” от ЗДвП, поради това, че лицето е управлявало МПС, без да е налице сключена застраховка „ГО“,валидна
към датата и часа на проверката.
При издаването на
заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Същата е издадена въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при
спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за
съставянето и връчването му.
Заповедта е издадена въз основа на
направените в акта фактически установявания, които не са опровергани в
съдебното производство.Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП този акт се
ползва с доказателствена сила до доказване на противното,вследствие на което
доказателствената тежест за установяването на фактическа обстановка,различна от
тази в АУАН е на жалбоподателя.Описаните в акта за установяване на
административно нарушение фактически обстоятелства за извършено административно
нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактическите основания по смисъла
на чл.59 т.4 пр.1 от АПК за издаване на обжалваната заповед за прилагане на
ПАМ.В случая жалбоподателят не оспорва и не е оборил по надлежния ред
доказателствената тежест на съставения АУАН,според който именно той е
управлявал собственото си МПС-лек автомобил Форд Ескорт, без регистрационни
табели, с посочен в акта регистрационен номер на рамата, без да е налице
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите,валиден към датата и часа на проверката.
Административният орган е изпълнил
задължението си по чл. 36 от АПК за служебно събиране на доказателствата,
необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към
административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи
наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта. Съгласно
чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат принудителни
административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на
тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния
закон. В случая този ред е уреден в чл. 171 и чл.172 от ЗДвП, като
административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед са
спазени.
Съдът намира, че
заповедта е съобразена с материалния закон и неговата цел. С нормата на чл. 171,
т. 1, б. „е” от ЗДвП е предвидено налагането на принудителна административна
мярка „временно отнемане на свидетелството за управление” на „водач ,който управлява МПС без застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите- до представяне на сключена валидна
застраховка“. Необходимите предпоставки за издаването на заповед за
налагане на ПАМ е установяването по надлежен ред управление на МПС от лице, без
да е налице сключена валидна застраховка „ГО“.Законодателят не се интересува от
факта дали МПС е било регистрирано,респективно дали е било спряно от
движение,каквито доводи навежда оспорващия.Съдът в настоящия съдебен състав и в
унисон със съдебната практика на ВАС /вж. решение№4918/2013год. на ВАС
постановено по а.д.№11099/2012г. по описа на ВАС/ не споделя релевирания от
оспорващия довод за относимост в случая и позоваване на разпоредбата на чл.483 ал.1 от КЗ,обосноваваща липсата на осъществено от страна на жалбоподателя нарушение,респективно
за материална незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ,доколкото
според цитираната разпоредба застраховката „ГО“ не била задължителна поради
факта,че към този момент на проверката МПС било спряно от движение.Нормата на
чл.638 ал.1 т.1 от КЗ за налагане на санкция-„глоба“ за извършено нарушение по
чл.483 ал.1 т.1 от КЗ е самостоятелна и отделна санкция от наказанието по
чл.171 т.1 б“е“ от ЗдвП.Санкцията по чл.638 ал.1 т.1 във вр. с чл.483 ал.1 т.1
от КЗ е наложена с НП№19-1729-000605/17.12.2019г.-„глоба“ в размер на 250лв. и
не е предмет на настоящото производство,докато наложената на основание чл.171
т.1 б“е“ от ЗдвП ПАМ има автономен характер и се прилага при установяване
управлението на МПС от водач без сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“.За приложението й е от значение единствено обективният
факт-управлява ли се МПС-в случая лек автомобил,същият участва ли в движението
по пътищата без наличие на валидно сключена застраховка „ГО“,а не какъв статут
има.Според чл.481 ал.3 от КЗ „не се
допуска движение на МПС по пътищата,отворени за обществено ползване,без водачът
да е застрахован по реда на този кодекс“.Налагането на ПАМ цели именно
преустановяването и предотвратяването на такива случаи.Видно от данните по
делото,конкретното МПС,за което е констатирана липсата на задължителна
застраховка „ГО“ към момента на издаването на заповедта за прилагане на ПАМ е
било спряно от движение въз основа на подадено от собственика Б.П.З. заявление
за прекратяване на регистрацията на автомобила с рег.№180868021232 от
10.12.2018г..Няма спор по делото обаче,че при извършената проверка автомобилът
е бил управляван именно от Б.З.,при това без регистрационни табели и без
наличие на сключена валидна застраховка „ГО“.Целта,смисълът и значението на
застраховката „ГО“ е именно обезпечаване на деликтната отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинени от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди,свързани с притежаването и /или използването
на МПС.Застраховани лица са собственикът на МПС,за което е налице валидно
сключен застрахователен договор,както и всяко лице,което ползва МПС на законно
основание.Субектите на застраховката „ГО“ по КЗ за потенциални субекти на
деликтна отговорност,идентична с тази по ЗЗД,спрямо действията на които
застраховката има превантивен и компесационен характер за вреди,с оглед
съществуващия риск за трети лица при управлението на МПС.При това положение
обективният факт на управляване на МПС налага изискването да е налице валидно
сключена застраховка „ГО“, с цел превенция на законодателно изведения риск за
трети лица.В този контекст доводът на оспорващия за липса на съществуващ риск
за околните,поради факта,че автомобилът е спрян от движение е изцяло несъстоятелен,защото
към момента на проверката автомобилът се е ползвал по предназначение,участвал е
в движението по пътищата,респективно налице е съществуващ риск за трети лица.Доколкото
в случая водачът е собственик на МПС /регистрацията е заличена по негово
искане,а не служебно/,той е знаел,че не трябва да го управлява по никакъв повО.по
пътищата,отворени за обществено ползване.В тази връзка съдът в настоящия
съдебен състав напълно споделя доводите на ответника,че никой не може да черпи
права от собственото си противоправно поведение,на която база почива
лансираната от жалбоподателя теза за липса на осъществено от негова страна
нарушение,тъй като автомобилът бил спрян от движение и за него не съществувало
задължение за сключване на застраховка „ГО“.
От събрания
по делото съвкупен доказателствен материал доказателства се установява
по категоричен начин,че на посочените в АУАН и в обжалваната заповед за
прилагане на ПАМ дата,час и място,именно жалбоподателят Б.П.З. , управлява
собствения си лек автомобил- Форд Ескорт ,без поставени регистрационни табели с
номер на рама WF0DXXGCAAPF35555 и в
качеството си на собственик няма сключен действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“,валидна към датата и часа на проверката.Горните
обстоятелства,описани в съставения АУАН и в обжалваната заповед не се оспорват
от жалбоподателя и се потвърждават от съвкупния доказателствен материал по
делото.
За да е налице съставомерност по смисъла на
чл.171 т.1 б“е“ от ЗДвП,обосноваваща издаването на заповед за прилагане на ПАМ
е достатъчно да е установено,че водачът управлява МПС и да не е налице сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност“,без значение е статутът на МПС.
Фактическите обстоятелства в оспорения акт очертават и изчерпват предмета на
главното доказване, свързан с материалната му законосъобразност. Във
фактическото описание изрично е посочено, че водачът управлява собственото си МПС и в качеството си на собственик няма сключен
действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ ,валидна към датата и часа на
проверката,което му поведение се установява от събрания съвкупен доказателствен
материал по делото.
Съдът
намира, че оспорената заповед съответства и на целта на закона.Целта на ПАМ
“временно отнемане на свидетелство за управление на МПС по чл. 171 т. 1 б. „е” от ЗДвП е преустановяване
на закононарушение,което е започнало,но не е приключило към момента на
постановяване на мярката.Основанието за прилагане на ПАМ в случая е
закононарушението управление на МПС без застраховка „Гражданска отговорност“ до
представяне на сключена валидна застраховка.Според разпоредбата на чл.171 т.1
б“е“ от ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана
компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания,
визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на
избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна
мярка или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона
съдържание. Анализът на разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП сочи, че процесната
мярка има двояко значение - същата е от превантивен характер и цели осуетяване
възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и едновременно с това
има преустановяващ ефект, тъй като е насочена към прекратяване на деянието,
осъществяващо състав административно нарушение по смисъла на специалния закон.
Досежно изводите за несъразмерност на
мярката, противоречие на същата с целта на закона и последващите обстоятелства,а
именно бракуването на процеснато МПС,след издаване на заповедта за прилагане на
ПАМ в хода на съдебното производство,удостоверено с
прил.удостоверение№908/11.02.2020год., настоящата инстанция приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 142, ал.1 АПК, материалната законосъобразност на акта се
преценява към момента на неговото издаване. Към датата на издаване на
обжалваната заповед, Б.З. е управлявал собственото си МПС-лек автомобил, без да е налице сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Констатираното нарушение е
основание за налагане на мярката при условията на обвързана компетентност.
Поставените въпроси досежно ограничените права на собственика в по-голяма
степен от необходимото с оглед последващото бракуване на МПС и обективната
невъзможност да се представи валидна застраховка „ГО“ за същото са неотносими
досежно законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ. Целта на мярката
се определя към момента на налагането й. Релевираните последващи факти не се
отразяват върху материалната законосъобразност на същата, нито обосновават
извод за липса на преследваната от закона цел. Напротив, целта на мярката към
15.11.2019г. е била да предотврати управлението на МПС без сключена застраховка
„ГО“.
Изложените новонастъпили факти не са
такива по смисъла на чл 142, ал.2 АПК, но същите имат отношение к.изпълнението
на заповедта,респективно към твърдяната обективна невъзможност същата да бъде
изпълнена и могат да представляват основание за сезиране на органа с молба
органът да прекрати срока на действие на наложената мярка. Отказът на органа да
прекрати срока на действие на мярката-„до представяне на сключена валидна
застраховка „ГО““, ще подлежи на самостоятелно основание на обжалване пред
административните съдилища. Това, според настоящата инстанция е така, предвид
следните изводи от правна страна: ПАМ не е вид наказание, а вид мярка на
държавна принуда, която в действителност, трябва да преследва целите по чл.22 ЗАНН. В случая мярката е „отнемане на СУМПС“,считано от 20.12.2019год. до
представяне на сключена валидна застраховка „ГО“. В действителност, това е
минимално заложения от закона срок, поради което и З. не може да прави
възражение за немотивираност на срока на мярката, или за несъответствие на
определения срок с тежестта на нарушението /непропорционалност/. В ситуация
обаче, в която са настъпили нови факти, и процеснато МПС е бракувано,т.е. вече
не съществува като такова в правния мир, продължаването на действието на ПАМ се
явява без основание, като наложената ПАМ вече не е в състояние да осъществява
своите цели,а именно-да предотврати движението и управлението на това МПС по
пътищата отворени за обществено ползване без наличие на валидно сключена
застраховка „ГО“. В тази насока, лицето, което търпи действието на ПАМ може да
поиска от органа да го прекрати. В противен случай, действието на ПАМ след
бракуване на процесното МПС, ще се отъждестви с вид наказание, тъй като лицето
ще търпи негативни последици от мярката, без същата да изпълнява целите си по
закон /превантивна, преустановителна или възстановителна/. За настоящият
съдебен състав няма правно основание нито да отмени акта за налагане на
мярката, нито да прекрати действието на същата. От една страна това е така, тъй
като предмет на делото е законосъобразността на акта, с който мярката се налага,
а не законосъобразността на нейното действие след налагането й. От друга
страна, законосъобразността на мярката и целите, които преследва се преценяват к.момента
на налагането й. В този смисъл е и актуалната съдебна практика на ВАС /вж.Решение№2245/2019г.,постановено
по а.д.№14389/2017год. по описа на ВАС/.
С оглед изложеното
съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки и административният
орган с основание е издал атакуваната заповед, с която на жалбоподателя е
наложена предвидената в закона принудителна административна мярка. Същата е
съобразен. и с целта, преследвана от закона, доколкото е установена както в
обществен интерес, така и в интерес на самия водач. По изложените съображения съдът
приема, че жалбата срещу Заповед с рег.№19-1729-000118
от 15.11.2019год. на Н.с.към ОД н.М.Ш. Р. за налагане на ПАМ по чл.171 т.1 б.Е от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач,считано
от 20.12.2019год. до предоставяне на сключена валидна застраховка е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода от спора
и поради своевременното искане за присъждане на разноски, направено в
депозираното писмено становище от ответника, поддържано в съдебно заседание от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК
жалбоподателят дължи заплащане на разноските по делото. Съдът като съобрази
характера на спора, разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, намира, че в полза н. държавното учреждение ОД на МВР - гр. Шумен /в
чиято структура е началник сектор към ОДМВР – Шумен,РУ-гр.Шумен /, следва да се
присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Б.П.З.
с ЕГН ********** *** срещу Заповед с рег.№19-1729-000118 от 15.11.2019год.
на Началник с.към ОД н.М.Ш. Р. за налагане на ПАМ по чл.171 т.1 б.Е от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач,считано
от 20.12.2019год. до предоставяне на сключена валидна застраховка.
ОСЪЖДА
Б.П.З.
с ЕГН ********** *** да заплати на
ОД на МВР – гр. Шумен направените по делото
разноски общо в размер на 100 /сто / лева.
На основание чл.172 ал.5 от ЗДвП /доп.
бр.77/2018год.,в сила от 01.01.2019год./ решението на административни съд е
окончателно и не подлежи на обжалване .
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: