Присъда по дело №3500/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 52
Дата: 22 юни 2021 г. (в сила от 2 декември 2021 г.)
Съдия: Доника Илиева Тарева Пехливанова
Дело: 20215330203500
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 май 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 52
гр. Пловдив , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря Виолина Ив. Шивачева
и прокурора Димитър Антонов Димитров (Районна прокуратура Пловдив)
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова Наказателно
дело от общ характер № 20215330203500 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Т. П. Б. - роден на *** г. в гр. П., б.,
български гражданин, със средно образование, неженен, работещ, с адрес гр.
П., ***, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 27.01.2021 г.
в гр. Пловдив, обл. Пловдив е управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № *** след употреба на
наркотични вещества – тетрахидроканабинол /марихуана/ - престъпление по
чл. 343б, ал. 3 от НК, поради което и на основание чл. 58а, ал. 1 и ал. 5 вр. чл.
54 НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от
ОСЕМ МЕСЕЦА и наказание "ГЛОБА" в размер на 500,00 /петстотин/
лева.
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 НК от така
наложеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА,
времето през което подсъдимият Т. П. Б. е бил задържан по реда на ЗМВР и
НПК, считано от 27.01.2021 г. до 29.01.2021 г., като един ден задържане се
зачита за един ден лишаване от свобода.
1
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така
наложеното на подсъдимия Т. П. Б. наказание ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в
сила на присъдата.
НАЛАГА на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3 от НК на
подсъдимия Т. П. Б. наказание ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за
срок от ЕДНА ГОДИНА.
ПРИСПАДА на основание чл. 59 ал. 4 от НК от така наложеното
наказание ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за срок от ЕДНА
ГОДИНА времето, през което свидетелството за управление на МПС на
подсъдимия Т. П. Б. е било отнето по административен ред, считано от
27.01.2021 г. до влизане в сила на присъдата.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО - 1 бр. лична карта № ***,
издадена на 23.08.2018 г. /лист 37 от ДП/, ДА СЕ ИЗПРАТИ в сектор „БДС“
при ОД на МВР гр. Пловдив по компетентност.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Т. П. Б.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР гр. Пловдив, сумата от
220,00 /двеста и двадесет/ лева, представляваща направени разноски по
делото, за изготвена експертиза.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 - дневен срок от
днес по реда на Глава ХХI НПК пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към Присъда № 52 от 22.06.2021 г.,
постановена по НОХД № 3500/2021 г. ПРС, XXV н.с.

Районна Прокуратура - П. е повдигнала обвинение против подсъдимия
Т. П. Б. за това, че на 27.01.2021 г. в гр. П., обл. П. е управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № **
след употреба на наркотични вещества – тетрахидроканабинол –
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.
Прокурорът поддържа повдигнатото на подсъдимия обвинение, като
изразява становище, че същото е доказано по несъмнен начин и предлага на
подсъдимия да бъде наложено наказание в минимален размер, което да бъде
намалено с 1/3, като истърпяването му бъде отложено с изпитателен срок, към
което да се присъединят и кумулативно предвидените наказания глоба и
лишаване от правоуправление също в минимални размери.
Защитникът, адв. С.В., не оспорва изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка, предвид реда, по който е протекло съдебното
следствие, като навежда съображения за оправдаване на подсъдимия,
претендирайки, че не е спазен редът за установяване на употребата на
наркотични вещества – чрез наличието им в урината, а не в кръвта.
Алтернативно пледира за прилагане на чл. 9, ал. 2 НК, твърдейки, че в случая
подсъдимият не е бил наркотично повлиян, поради което обществената
опасност на деянието е явно незначителна.
В проведеното съдебно заседание подсъдимият признава фактите,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, като заявява, че е
съгласен да не се събират доказателства за тези факти и желае
производството да протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК. По същество
поддържа исканията на защитника си.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени
по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Т. П. Б. е роден на *** г. в гр. П., б., български гражданин,
със средно образование, неженен, безработен, с адрес гр. П., **, с ЕГН:
**********.
На 27.01.2021 г., около 19:30 ч. в гр. П. по бул. „Дунав“ подс. Б.
управлявал моторно превозно средство /МПС/ – марка „Пунто“ с рег. № ***,
1
когато между него и друг неустановен по настоящото дело водач на МПС, в
района на кръстовището между ул. „Победа“ и бул. „Дунав“ в гр. П.,
възникнал конфликт, станал повод Б. да подаде сигнал на тел. 112. Във връзка
с подадения от подсъдимия сигнал на място пристигнали служители на 03 РУ
при ОД на МВР П. – свид. Д.М.М. и Ж.И.Ж.. При пристигането на свид. М. и
Ж. на мястото бил само подсъдимият, който обяснил каква е причината, за да
подаде сигнал на тел. 112 – че между него и друг водач на МПС възникнал
конфликт, тъй като бил карал бавно, като на кръстовището другият водач го
ударил по лицето и избягал. Свидетелите обяснили на подсъдимия, че може
да отиде до районното управление на МВР и да подаде сигнал за случилото
се. Подсъдимият и свид. М. се качили в използвания от подс. Б. автомобил
марка „Пунто“ с рег. № *** и се насочили към 03 РУ при ОД на МВР П..
Автомобилът бил управляван от подсъдимият Б., а свид. Ж. тръгнал към
районното управление със служебния автомобил.
Докато пътували към 03 РУ при ОД на МВР П. подсъдимият говорил
несвързано, карал несигурно, криволичейки леко, и бил превъзбуден. При
пристигането на подсъдимия и свидетелите в сградата на районното
управление, свид. М. попитал Б. дали е употребявал алкохол или наркотици,
при което подсъдимият отрекъл, но видимо се притеснил. Свид. М. обяснил
на подсъдимия, че ще бъде тестван. Подсъдимият се съгласил да бъде тестван
за наличие на алкохол в кръвта, при което техническото средство – дрегер
7510 с фабр. номер ARDM-0247 не отчел наличие на алкохол в кръвта му.
Свид. М. предложил на Б. да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества – с полеви тест “DRUG CHECK 3000 STKS”, но Б. отказал да бъде
тестван като пред свидетелите споделил, че бил пушил „малко марихуана“.
Свид. М. издал талон за медицинско изследване бл. №089805 и подсъдимия
бил съпроводен до УМБАЛ П. АД, където отново отказал да даде кръв и
урина, за да бъде тестван за употреба на наркотични вещества.
Със заповед за задържане № 438зз-39/27.01.2021 г. на полицейски
орган при 03 РУ при ОД на МВР П. подс. Б. бил задържан за срок до 24 часа
на осн. чл. 72 ЗМВР. На 27.01.2021 г. било образувано бързо производство за
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, по което като обвиняем бил привлечен Б..
По искане на наблюдаващия прокурор съдия при РС П., с разпореждане №
634/28.01.2021 г., по ЧНД № 20215330200635/2021 г., разрешил
принудителното вземане на образци за сравнително изследване, а именно
кръвна проба и проба от урина от лицето Т. П. Б.. Въз основа на издаденото
разпореждане на 28.01.2021 г. подс. Б. бил съпроводен до УМБАЛ П. АД,
където за времето от 17:40 ч. до 17:54 ч. от подс. Б. били взети кръв и урина
за изследване. Преди вземането на пробите кръв и урина подсъдимият изразил
съгласие и да даде доброволно биологичен материал за изследване. За
извършеното действие бил съставен надлежен протокол.
От назначената по делото съдебна химико-токсикологична
2
/токсикохимична/ експертиза, която съдът кредитира като обоснована, се
9
установява, че в урината на Б. има специфичен метаболит – карбокси-Δ-ТНС,
доказващ употреба на наркотично вещество тетрахидроканабинол. Според
вещите лица установеното съдържание на карбокси-Δ9-ТНС в урината и
отсъствието му в кръвта на Б. е индикация, че употребата на наркотичното
вещество тетрахидроканабинол е била в период от 24-72 часа преди вземане
на биологичните проби. Биологичните проби са взети приблизително 22 часа
след като Б. е управлявал МПС.
От представената по досъдебното производство справка за
нарушител/водач се установява, че подс. Б. е правоспособен водач. СУМПС
на подс. Б. е било отнето с издадена ЗППАМ № 21-0438-000031/27.01.2021 г.
за извършени от него нарушения по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП - отказ да му
бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози.
Установената от РП-П. фактическа обстановка се възприема изцяло от
настоящия съдебен състав, доколкото същата е в пълно съответствие със
събраните по делото доказателства – писмени и гласни такива – показанията
на свид. М. и Ж. (които съдът кредитира като последователни, еднопосочни и
неопровергани от доказателствената съвкупност), както и с направеното в
хода на досъдебното производство от страна на подсъдимия самопризнание.
В хода на проведеното съдебно производство пред настоящата съдебна
инстанция подс. Б. е признал изцяло фактите, описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт, съгласявайки се съдебното следствие да протече по
реда на съкратената процедура, като се приемат за установени именно
фактите, описани в обвинителния акт. Настоящият съдебен състав намира, че
съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с направените
самопризнания от подсъдимия, като в конкретния случай липсва спор по
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които
включват всички съставомерни признаци на инкриминираното деяние. От
доказателствата по делото, които подкрепят направените признания,
направени от подс. Б., безспорно се установяват обективните и субективните
признаци на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК.
В случая спорът се свежда до това дали наличието на наркотични
вещества е установено по надлежния ред. В тази връзка от страна на
защитата се акцентира на факта, че установеното съдържание на карбокси-Δ9-
ТНС е в урината, а не в кръвта. Предвид това се претендира за оправдаване,
доколкото не е спазен предвидения ред в Наредба № 1 от 2017 г. за реда и
начина за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и или употреба
наркотични вещества и техни аналози. На следващо място - спорно е и дали
деянието би могло да се квалифицира като малозначително по смисъла на
чл. 9, ал. 2 НК, за което защитата претендира при условията на евентуалност.
3
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав достига до следните правни изводи:
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че
подсъдимият Т. П. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, а именно: на 27.01.2021 г. в гр. П., обл.
П. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фиат“,
модел „Пунто“ с рег. № ** след употреба на наркотични вещества –
тетрахидроканабинол.
От обективна страна деянието е извършено от подсъдимия, тъй като
на 27.01.2021 г. в гр. П., е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“, след употреба на наркотични
вещества – тетрахидроканабинол, установено със съдебна химико-
токсикологична /токсикохимична/ експертиза, която е установила, че в
9
урината на Б. има специфичен метаболит – карбокси-Δ-ТНС, доказващ
употреба на наркотично вещество тетрахидроканабинол. Както бе посочено
по-горе, според вещите лица установеното съдържание на карбокси-Δ9-ТНС в
урината и отсъствието му в кръвта на Б. е индикация, че употребата на
наркотичното вещество тетрахидроканабинол е била в период от 24-72 часа
преди вземане на биологичните проби. Последното напълно кореспондира и
със заявеното от подсъдимия, че е употребил наркотичните вещества няколко
дни преди процесната дата.
В тази връзка следва да се има предвид, че съставът на чл. 343б, ал. 3
НК, за разлика от този на чл. 343б, ал. 1 НК, не разписва установяването
употребата на наркотични вещества да става по „надлежен ред”. Тоест,
изводът за употреба на наркотични вещества от подсъдимия може да се
базира на всяко едно допустимо по НПК доказателство, доказателствено
средство и способ ( в тази насока Решение № 116/ 08.08.2016г. по к.д. № 34/
2016г., по описа на ВКС, III- то н.о.; Решение № 81/ 15.05.2018г., по к.д. №
237/ 2018г., по описа на ВКС, III- то н.о.; Решение № 198/ 04.12.2019г.,по к.д.
№ 562/ 2019г., по описа на ВКС; Решение № 126/ 05.07.2019г., по к.д. № 540/
2019г., по описа на ВКС, II- ро н.о.; Решение № 259/ 23.01.2020г., по к.д. №
938/2019г., по описа на ВКС). В конкретния казус, доказването употребата на
наркотични вещества се установява чрез назначена и изготвена в досъдебното
производство химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза, в която с
категоричност е посочено, че от пробата урина на подс. Б. се установява
употребата на тетрахидроканабинол. В тази връзка, то напълно неоснователно
е възражението на защитата, че изводът за употребата на
тетрахидроканабинол следва да се базира единствено на изследването на
кръвната проба, съобразно чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Предвид разясненията в цитираните
по-горе решения на ВКС на Р. България, то за целите на чл. 343б, ал. 3 НК,
4
установяването употребата на наркотични вещества следва да се извършва
чрез всички допустими по НПК средства и способи - в случая чрез експертно
изследване на биологична проба урина на подс. Б.. Това разбиране е в унисон
не само с белезите от обективна страна на състава на чл. 343б, ал. 3 НК, но и с
разпоредбите на Закона за нормативните актове, доколкото е недопустимо
един подзаконов нормативен акт ( какъвто се явява Наредбата), да установява
допълнителен съставомерен белег на престъпен състав по смисъла на НК и да
лимитира и поставя ограничения досежно процедурата по доказване,
разписана в НПК. Следва да се посочи и че нормата на чл. 343б, ал. 3 НК не е
нито препращаща, нито бланкетна - в себе си, тя съдържа конкретна хипотеза,
правило за дължимо поведение, както и санкцията, която следва да се наложи
при несъобразяване с диспозицията. Предвид това, доводът на защитата, че
Наредба № 1/19.07.2017г. следва да намери съответно приложение при
прилагане състава на чл. 343б, ал. 1 НК, не намира опора и в закона. Предвид
горното съдът приема за безспорно доказано наличието на наркотично
вещество – марихуана.
Казус, сходен на процесния е бил предмет на НОХД № 4109/2019 г., IV
н.с. по описа на РС-П., изменено само в частта досежно размера на
наказанието от Окръжен съд – П. (ВНОХД № 520/2020 г.), но по същество
потвърдено в частта, касаеща мотивите за доказаност на деянието при
наличие на наркотично вещество единствено в проба от урина. Решението на
Окръжен съд е било предмет на проверка и от Апелативен съд-П. по искане за
възобновяване, като с Решение № 141/19.11.2020 г. на Апелативен съд-П. (н.д.
№ 417/2020) искането за възобновяване е било оставено без уважение, като са
споделени доводите на РС и ОС за съставомерност на деянието при
установеност на наличие на наркотично вещество само от проба урина. В
същия смисъл и НОХД № 4807/2020 г. по описа на РС-П., потвърдено с
Решение № 680/2021 по описа на ПОС.
С оглед всичко гореизложено, съдът прие, че процесното изследване е
извършено при спазване на визираната в закона процедура, както и че в хода
на същата не са допуснати съществени нарушения, които да обуславят
целените от защитата правни изводи. В случая законът не изисква специален
ред за установяването на наркотичноо вещество. Не се изисква и количествен
критерии, а единствено качествен такъв – установено наличие. Липсва и
времеви критерий, т.е. без значение е кога е употребен наркотикът, щом
същият все още не е матеболизиран в тялото.
Марихуаната, чието активно вещество е тетрахидроканабинол е
наркотично вещество съгласно чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични и Приложение № 1, списък № 1
от същата, чието притежание, производство, преработване, придобиване или
употреба е забранено в Р България и поради своето силно наркотично
действие, подлежи на контрол съгласно Закона за контрол върху
5
наркотичните вещества и прекурсорите.
Въпросният автомобил, който е бил управляван от подсъдимия е
безспорно „Моторно превозно средство“, което съгласно легалната
дефиниция, описана в пар. 6, т. 11 ЗДвП се определя като пътно превозно
средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите
превозни средства. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно
задължителното за съдилищата Постановление № 1/17.01.1983 г.,
постановено по н. д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС на РБ, под понятието
управление при престъпленията против транспорта се разбира всяка
деятелност “с механизмите и приборите на превозното средство...”. В случая
безспорно е налице подобно боравене от подсъдимия с приборите и
механизмите на горепосоченото МПС, тъй като същият го е привел в
движение и го е управлявал.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк
умисъл, като форма на вината по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Както към
момента на деянието, така и към настоящия момент подсъдимия е пълнолетно
и психически здраво лице. Същият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването на тези последици. Подсъдимият е съзнавал, че е употребил
наркотично вещество, но въпреки това е управлявал моторно превозно
средство, създавайки по този начин опасност за живота и здравето на другите
участници в движението по пътищата. Индиция за такова знание е
обстоятелството, че същият се е съгласил на проверка за наличие на алкохол,
но категорично е отказал да бъде тестван за наличие на наркотични вещества,
в това число да даде кръв за такава проба, което всъщност е наложило и
вземането на разрешение от съд за принудително вземане на образци, което е
довело и до забавяне на изследването. Ето защо в случая следва да се приеме,
че подсъдимият Б. е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е
предвиждал и желал настъпването на общественоопасните последици.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че подсъдимият Т.Б.
действително е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
състава на престъплението, което му е вменено във вина по чл. 343б, ал. 3
НК, поради което съдът го призна за виновен по този текст от Наказателния
кодекс.
Съдът не възприе доводите на защитата за квалифициране на деянието
като малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, тъй като подсъдимият не
бил повлиян от приетия дни преди проверката наркотик. Преди всичко следва
да се посочи, че тезата на защитата намира опровержение още в
доказателствения материал, доколкото според свидетелските показания на
свид. М. подсъдимият се е държал неадекватно, което именно е мотивирало
органите на реда да предприемат действия по проверка на водача. Нещо
6
повече – самият подсъдим, признавайки фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт е признал и факта на
неадекватното си поведение – „Докато пътували към 03 РУ при ОД на МВР
П. подсъдимият говорил несвързано, карал несигурно, криволичейки леко, и
бил превъзбуден“. Както вече бе посочено, съставомерният признак на
престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК е „след употреба“, а не „под влияние/
въздействие“. Именно и предвид това, изцяло ирелевантно и ненужно да се
изследва е обстоятелството, дали употребеният наркотик е повлиял негативно
върху способността на подсъдимия да управлява МПС ( в тази насока-
Решение № 245/ 21.12.2018 на ВКС по к.н.д. №707/2018г., Решение № 203/
05.12.2017 г., ІII- то Н.О., по к.н.д. № 1021 по описа за 2017 г., Решение №
81/15.05.2018 г., ІII- то Н.О., к.н.д. № 237 по описа за 2018 г.; Решение №
79/08.05.2018г., по к.д. № 318/ 2018г., по описа на ВКС, III- то н.о.; Решение
№ 4/ 11.05.2018г., по к.д. № 1244/ 2017г., по описа на ВКС ). Това разбиране е
и в унисон и с останалата нормативна уредба, действаща в Р. България и
уреждаща статута на наркотични вещества. След като съществува абсолютна
забрана за държане и употреба на наркотични вещества, то на още по-силно
основание е забранено да се управлява МПС след употреба на такива
субстанции. Приемането на тезата на защитата, на практика би означавало, че
държането на наркотични вещества е абсолютно забранено, но не е забранена
неговата употреба и управление на МПС след това (стига да не е въздействал
върху съзнанието на водача). Не без значение е и обстоятелството, че
недопустимо би било по тълкувателен път да се добавя признак на
престъплението от обективна страна, без същият изрично да е включен в
състава на същото.
По въпроса за вида и размера на наказанието:
При индивидуализация на наказанието и доколкото съдебното
производство е протекло по реда на диференцираната процедура на чл. 371, т.
2 НПК, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК, съдът определи
наказанието по повдигнатото обвинение при условията на чл. 54, вр. чл. 58а,
ал. 1 НК, а именно като се ръководи от разпоредбите на общата част на НК,
след което намали определеното наказание с една трета.
Разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 НК предвижда наказание от една до три
години лишаване от свобода, както и глоба в размер от 500 до 1500 лева.
Съгласно чл. 343г НК, във всички случаи на чл. 343, 343а, 343б и чл. 343в, ал.
1 съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 – лишаване от
право да се упражнява определена професия или дейност.
С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за
извършеното от подсъдимия Б. престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, съдът,
след като съобрази целите на наказанието по чл. 36 НК, както и
обстоятелствата по чл. 54 НК, счете, че на подсъдимия следва да бъде
7
определено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, ГЛОБА
в размер на 500.00 ЛЕВА, както и на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1,
вр. чл. 37, ал. 1 НК наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА. Доколкото съдебното следствие протече
по реда на диференцираната процедура, съгласно чл. 58а, ал. 1 НК, съдът
намали така определеното наказание от една година лишаване от свобода с
1/3, като наложи наказание ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода. На
основание чл. 58а, ал. 5 НК, съдът не редуцира размера на кумулативно
предвидените наказание глоба и лишаване от правоуправление.
При определяне на размера на наложените наказания, съдът отчете
наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства. Като такива се
отчетоха чистото съдебно минало на подсъдимия и младата му възраст. От
друга страна съдът не отчете наличието на отегчаващи вината обстоятелства,
поради което определи и наказанието лишаване от свобода и размера на
глобата в предвидените от закона минимуми.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. , т. 1 НК, съдът приспадна от така
определеното и наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем
месеца, времето през което подсъдимият Б. е бил задържан по реда на МВР и
НПК, считано от 27.01.2021 до 29.01.2021 г., като един ден задържане зачете
за един ден лишаване от свобода.
За разлика от наказанията глоба и лишаване от свобода, които бяха
определени в законоустановените минимуми, съдът определи на подсъдимия
наказание лишаване от право да управлява МПС над предвидения от закона
минимум, а именно за срок от една година, като прецени, че същото е
необходимо за превъзпитаването на подсъдимия, който като шофьор от
съвсем кратко време, вече си е позволил едно неразумно за възрастта си и
шофьорският й стаж поведение - управление на МПС след употреба на
наркотични вещества. От този размер съдът приспадна времето, през което
подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС по административен
ред, считано от 27.01.2021 г. до влизане на присъдата в сила.
Съдът прецени, че така определените и наложени наказания се явяват
справедливи, съответни на обществената опасност на деянието и дееца и
съобразени с целите на чл. 36 НК.

По въпроса за приложението на чл. 66, ал. 1 НК:
Съдът прие, че спрямо подсъдимия Т.Б. са налице предпоставките на
чл. 66, ал. 1 НК, тъй като същият не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер към момента на извършване на деянието, като
за постигане целите на наказанието и за поправянето на осъдения, не е
8
наложително същият да изтърпи така наложеното наказание.
Ето защо изтърпяването на така определеното наказание от осем месеца
лишаване от свобода, съдът отложи за срок от три години, като счете, че така
определеното наказание е съответно на обществената опасност на деянието и
дееца, като същото би оказало своето предупредително и превъзпитаващо
въздействие спрямо Б. и обществото.
По въпроса за веществените доказателства:
По делото като веществено доказателство е била приобщена 1бр. лична
карта /л. 37 ДП/, по отношение на която съдът постанови да се изпрати на
сектор „БДС“ по компетентност, след влизане на присъдата в сила.
По въпроса за разноските:
Съдът констатира, че по делото в хода на съдебното следствие са били
направени разноски в размер на 220.00 лева, представляващи възнаграждение
за вещи лица, изготвили експертизата по делото, които на основание чл. 189,
ал. 3 НПК, Съдът възложи в тежест на подсъдимия Б..

По изложените съображения, Съдът постанови Присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9
Съобщи за изтекли лични данни