РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 558/1.7.2022г.
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на трети юни през две хиляди двадесет
и втората година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СЕКРЕТАР : АНТОАНЕТА
МЕТАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Петров адм. дело
№ 198 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
I. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.
Производството е по реда на
Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване.
2. Образувано по Жалба на Д.С.Я., ЕГН **********,***,
с посочен съдебен адрес ***, срещу Решение №1012-12-45#1 от 02.02.2022 г. на
Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт
Пазарджик, с което е потвърдено
Разпореждане № РП-2-12-01052890 от 29.12.2021 на ръководителя на контрола по
разходите на ДОО в ТП на НОИ, Пазарджик, с което от изискуемо вземане на Д.С.Я.
от държавното обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение поради
общо заболяване по болничен лист №Е20213154209, издаден за периода от 22.11.2021 г. до 05.12.2021 г., в
размер на 137,47 лв., главница за периода м. 11.2021 г. и 103,10лв., главница
за периода м. 12.2021 г. е прихваната сума в размер 240,57 лв. - главница за
погасяване на неоснователно получена сума представляваща парично обезщетение за
безработица.
Жалбоподателя счита оспорените административни актове
са издадени в нарушение на закона.
Съображенията изложени в обстоятелствената част на
жалбата са лаконични и се свеждат до твърденията, че дължимите суми са погасени
по давност, както и че Я. действително е работила „МЕДИКО-73“ ЕООД, след което
е регистрирана като безработна в Бюрото по труда, гр. Велинград
Иска се оспореното решение да бъде отменено като незаконосъобразно.
3. Директора на Териториално поделение Пазарджик на
Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си представител юрк. М. е
на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите
констатации и правните изводи изложени в решението на контролния в йерархията
на администрацията орган.
В представената
по делото подробна писмена защита се сочи, че с Разпореждане №122-00-1461-4 от
18.11.2021 г., Д.Я. е задължена да възстанови неоснователно получено по чл. 546
от КСО, парично обезщетение за безработица в размер на 2642,41 лева от които
1591,37 лева - главница и 1051,04 лева лихва, начислена към датата на издаване
на разпореждането. сочи се също така, че според чл. 117а, ал. 1 от КСО,
обжалването на разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2 не спира
изпълнението им, т.е. законът допуска издаване на разпореждане за прихващане
преди разпореждането за възстановяване на недобросъвестно получените суми да е
влязло в сила. Твърди се, че Разпореждане №122-00-1461-4 от 18.11.2021 г. към
момента е влязло в сила.
Иска се
жалбата да бъде отхвърлена изцяло, като се присъди възнаграждение за
осъществена юрисконсулска защита.
II. За
допустимостта :
4. Видно от
приложеното по делото известие за доставяне, процесното решение е връчено на
неговият адресат на 09.02.2022г.(л. 82), а жалбата
срещу му е регистрирана в деловодството на администрацията с вх. № 1012-12-45#2
15.02.2022г. Това ще рече, че оспорването е предприето в предвидения за това
процесуален срок и при наличието на правен интерес.
III. За
фактите и тяхната хронология :
5. Със Справка
вх. №Р-14-12-000-00-**********/19 от 19.12.2021 г., от осигурителя ,,ЕВРОЛЕС-78“'
ЕООД гр. Сърница с ЕИК ********* е прието Удостоверение - приложение №9 към чл.
8, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното
обществено осигуряване с данни относно правото на парично обезщетение по болничен
лист №Е20213154209 за периода от 22.11.2021 г. до 05.12.2021 г. за Д.Я.. (л. 18 и сл.).
6. Във
връзка с постъпилото удостоверение е установено, че с Разпореждане
№122-00-1461-4 от 18.11.2021 г. издадено на основание чл. 54ж, ал. 3, във
връзка с чл. 114, ал. 3 от КСО от ръководителя на осигуряването за безработица
в ТП на НОИ, Пазарджик(л.53), Д.Я. е задължена да възстанови недобросъвестно
получено парично обезщетение за безработица за периода от 01.12.2014 г. до
31.08.2015 г. в размер на 1 591,37 лв. - главница и 1 051,04 лв. -
дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на издаване
на разпореждането.
Според
мотивите изложени в административния акт, с влезли в сила разпореждания
№122-00-1461-2 от 12.10.2021 г. и №122-00-1461-3 от 13.10.2021 г. на
ръководителя на осигуряването за безработица, е отменено разпореждане
№122-00-1461-1 от 30.12.2014 г. за отпускане на парично обезщетение за
безработица и е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.
Според приложената по делото Справка за изплатени обезщетения за безработица на
жалбоподателката(л.47), плащанията са извършени в периода януари 2013 г. до
декември 2015 г., както следва : 01.12.2014 - 31.12.2014 –170.20лв.; 01.01.2015 - 31.01.2015 - 178.71 лв.; 01.02.2015 - 28.02.2015 - 170.20лв.; 01.03.2015 - 31.03.2015 - 178.71 лв.; 01.04.2015 - 30.04.2015 - 170.20лв.;
01.05.2015 - 31.05.2015 - 161.69 лв.; 01.06.2015 - 30.06.2015 - 187.22лв.; 01.07.2015
- 31.07.2015 - 195.73 лв. и 01.08.2015 - 31.08.2015 - 178.71лв. Общо изплатеното по този начин обезщетение е в
размер на 1,591.37лв.
7. Разпореждането
е било обжалвано по административен ред, като с Акт за прекратяване №
1012-12-385#1 от 21.12.2021 г., Директора на ТП на НОИ, Пазарджик е оставил
жалбата без разглеждане, като е приел, че същата е подадена извън рамките на
установения за това срок.
Акта е
съобщен на неговия адресат на 29.12.2021 г. и е оспорен по съдебен ред с жалба,
подадена с писмо от 14.01.2022 г. Независимо от явното просрочие на жалбата,
съдът е счел същата за допустима и с Решение № 295 от 15.04.2022 г.,
постановено по адм. дело № 70 по описа на Административен съд Пазарджик е
отхвърлил същата изцяло.
След
извършена служебна справка в деловодството на съда, се установи, че съдебното
решение не е обжалвано пред касационната инстанция и е влязло в сила на 12.5.2022г.
Това ще
рече, че Разпореждане №122-00-1461-4 от 18.11.2021 г. на
ръководителя
на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик е добило статуса на
стабилен административен акт, който окончателно и непререшимо, установява
задължението на Я. да възстанови паричните суми, предмет на властническото
волеизявление на административния орган.
8. При тези
факти, с процесното Разпореждане № РП-2-12-01052890 от 29.12.2021 на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ, Пазарджик, от
изискуемо вземане на Д.С.Я. от държавното обществено осигуряване,
представляващо парично обезщетение поради общо заболяване по болничен лист
№Е20213154209, издаден за периода от
22.11.2021 г. до 05.12.2021 г., в размер на 137,47 лв., главница за периода м.
11.2021 г. и 103,10лв., главница за периода м. 12.2021 г. е прихваната сума в
размер 240,57 лв. - главница за погасяване на неоснователно получена сума
представляваща парично обезщетение за безработица.
За да
постанови този резултат, административния орган е констатирал, че към 29.12.2021
г., длъжника Я., въз основа на Разпореждане №122-00-1461-4 от 18.11.2021 г. е имала
изискуемо задължение към държавното обществено осигуряване, представляващо
парично обезщетение за безработица по чл. 54б от КСО, в размер които 1591,37
лв. - главница, 1051,04 лв. - лихва и 18,13 лв. - допълнително начислена лихва
до датата на разпореждането.
Посочено от
административния орган е, че съобразно чл.117а от Кодекса за социално
осигуряване, обжалването на разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2 от КСО не
спира изпълнението им.
9.
Разпореждането е било обжалвано по административен ред от Я., като е било
изцяло потвърдено с Решение №1012-12-45#1 от 02.02.2022 г. на Директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт Пазарджик. В
обстоятелствената част на решението, въз основа на описаните до тук факти,
административния орган е цитирал разпоредбите на чл. 114, ал. 5 и чл.117а, ал.
1 от КСО и е приел, че в случая правилно е приложена специалната хипотеза за
прихващане, регламентирана в Кодекса за социално осигуряване, която допуска
прихващане на дължими към държавното обществено осигуряване суми с изискуеми
вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване и регламентира при
наличие на възможност за прихващане, то да се осъществява дори
административният акт да е предмет на съдебен спор и да не е влязъл в сила.
IV. За правото
:
10. Според
чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания
се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113
от кодекса.
Съобразно
чл. 14, ал. 5 от КСО, дължимите суми по разпореждания, които не са погасени
доброволно в срока по ал. 3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на
чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от
държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите
на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от
ръководителя на поделението.
11. В случая,
данните по делото обосновават
несъмнената констатация, че Я. има ликвидно и изискуемо вземане, представляващо
парично обезщетение поради общо заболяване по болничен лист №Е20213154209,
издаден за периода от 22.11.2021 г. до
05.12.2021 г., в размер на 137,47 лв.,
главница за периода м. 11.2021 г. и 103,10лв.,
главница за периода м. 12.2021 г., или общо в размер на 240,57лв., както и ликвидно и изискуемо задължение към фонд
„Безработица“ на ДОО в размер които 1591,37 лв. - главница, 1051,04 лв. - лихва
и 18,13 лв. - допълнително начислена лихва до датата на разпореждането.
Задължението е установено Разпореждане №122-00-1461-4 от 18.11.2021 г., което
каза се е влязло в сила на 12.5.2022г.
12. С оглед възраженията
на жалбоподателката, че въпросните парични задължения са били погасени по
давност, към момента на издаване на Разпореждане №122-00-1461-4 от 18.11.2021
г. , трябва да се съобрази следното:
Съобразно
чл. 115, ал. 1, изр. първо от КСО, вземанията на Националния осигурителен
институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно
изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се
погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, за която се отнасят. В член 115, ал. 3 от КСО е
предвидено, че давността се прекъсва: с влизането в сила на разпореждането за
установяване на вземането; с предприемане на действия по принудително
изпълнение, а в чл. 115, ал. 5 от КСО, че давността спира да тече: при
обжалване – докато продължава спорът относно вземането; когато е образувано
друго административно или съдебно производство, от което зависи издаването на
разпореждане или отпускане на парично обезщетение или помощ по този кодекс.
Както се
посочи в предходния раздел на настоящото решение, последното извършено плащане на обезщетение за безработица
е в размер на 178.71лв., за 01.08.2015 - 31.08.2015 и е извършено на 15.09.2015 г. Това ще рече,
че давностния срок по чл. 115, ал. 1, изр. първо от КСО е изтекъл на 31.12.2020
г.
В рамките на
периода 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г., не се твърди и не се установява от
страна на административния орган да са предприемани на действия по принудително
изпълнение или пък да е било образувано друго административно производство
от което
зависи издаването на разпореждане или отпускане на парично обезщетение или
помощ по този кодекс.
Каза се, Разпореждане
№122-00-1461-1 от 30.12.2014 г. на ТП на НОИ, Пазарджик за отпускане на парично
обезщетение за безработица е отменено с Разпореждане №122-00-1461-2 от
12.10.2021 г. на същия орган, а с негово Разпореждане №122-00-1461-3 от
13.10.2021 г. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на Д.Я..
Разпореждане №122-00-1461-4 от 18.11.2021 г., пък е влязло в сила на 12.5.2022г. Всички тези актове са постановени
и влезли в сила, далеч след изтичане на пет годишния давностен срок по чл. 115,
ал. 1, изр. първо от КСО.
Крайният
извод е, че процесните задължения на жалбоподателката са погасени по давност.
Ето
защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №1012-12-45#1 от 02.02.2022 г. на
Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт
Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане № РП-2-12-01052890 от 29.12.2021
на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ, Пазарджик, с което
от изискуемо вземане на Д.С.Я. от държавното обществено осигуряване,
представляващо парично обезщетение поради общо заболяване по болничен лист
№Е20213154209, издаден за периода от
22.11.2021 г. до 05.12.2021 г., в размер на 137,47 лв., главница за периода м.
11.2021 г. и 103,10лв., главница за периода м. 12.2021 г. е прихваната сума в
размер 240,57 лв. - главница за погасяване на неоснователно получена сума
представляваща парично обезщетение за безработица.
Решението е
окончателно е не подлежи на обжалване и протест.
Административен
съдия : /п/