Р Е
Ш Е Н
И Е № І-190
град Бургас
, 20.07. 2020 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на .............петнадесети юли …..през две хиляди и двадесета година
,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с.Детелина
Димова
при секретаря А. Цветанова като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д.
№ 1205 по описа
за
2020
год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е
образувано по повод въззивната жалба
на процесуалния представител на Областна дирекция на
МВР-Бургас –ответник по гр.д. № 631/2019 год. по описа на Районен
съд-гр.Поморие против решение № 13/06.02.2020
год. постановено по същото дело,с което въззивникът е осъден да заплати на Д.И.И.
от гр.*** сумата 1922,07 лв.-допълнително
възнаграждение за извънреден труд от 277,99 часа ,получен след
преизчисляване с коефициент 1,143 на
2221,99 часа нощен труд ,положен в периода 01.07.2016 г. -31.07.2019 г.,получен след преобразуване на положени часове нощен
труд в дневен ,ведно със законната лихва
върху главницата ,считано от 27.08.2019 г. до окончателното плащане ,както и да
заплати на ищеца 400 лв. – разноски по делото
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за неправилно и необосновано .
Сочи се на първо място ,че на ищеца
своевременно и коректно е отчетен
и заплатен положение нощен труд за исковия период –съобразно специалната
нормативна уредба ,касаеща служителите на МВР.Затова необоснован и несъобразен
със специалната правна уредба е изводът на съда ,че е налице разлика между отчетения и положения
нощен труд и че тази разлика представлява извънреден труд ,който следва да се
заплати съобразно часовата ставка ,предвидена за заплащане на извънреден труд .В тази връзка съдът неправилно е приел
,че е налице празнота в специалната нормативна уредба ,касаеща служителите на МВР ,която следва да бъде
преодоляна чрез субсидиарно приложение на общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата –с аргумент ,че в противен случай
служителите на МВР ще бъдат поставени в по-неблагоприятно положение спрямо работниците по трудови правоотношения
, регулирани от КТ.Съдът не е
отчел обстоятелството ,че пред процесния
период са действали последователно подзаконови нормативни актове ,уреждащи реда за организация и разпределяне на
работното време, за неговото отчитане ,компенсиране на работа извън
редовното работно време ,режим на
дежурства ,време за отдих и почивките на
държавните служители в МВР /цитирани подробно във въззивната жалба /.В тези
специални актове липсва регламентация за преизчисляване при сумарното
отчитане на работното време по
отношение на общия брой часове положен
труд .В случая не е налице празнота в нормативната уредба ,която да обоснове
препращане по аналогия към към
цитираната Наредба ,тъй като е налице специална регламентация ,предвиждаща друг
ред на отчитане и заплащане на нощния
труд ,положен от държавните служители от
МВР.Дори и да се приеме препращането по аналогия към тази Наредба ,тъй като
ограничението в Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. е за полагане на не повече от 8 часа нощен труд от държавните служители в МВР ,то
при приравняване на нощния труд ,положен от служителите в МВР към дневен се
получава коефициент 1/8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд /.Заявения в
исковата молба коефициент 1,143 се получава при приравняването на 7 часа нощен
труд към 8 часа дневен ,което е приложимо към трудовите правоотношения по реда
на КТ и служебните правоотношения по
ЗДС,но не и в настоящия случай.Като е приел
противното ,първоинстанционният съд е постановил необосновано решение.
Отделно
от това , неправилни са мотивите ,че при преизчисляване на положен нощен труд с
коефициент 1,143 се получава извънреден труд –не са съобразени с целта на
коефициента да определи така
възнаграждението на работника ,че за положен от него 7 часа труд през нощта да получава възнаграждение за 8 часа труд .В
този случай работникът не работи извънредно по смисъла на чл. 143 ал. 1 КТ /не
е налице работа извън установеното за
работниците работно време /.Неточно е разбирането ,че получените часове в
повече при преизчисляването на нощния
труд в дневен представляват извънреден
труд .
Моли се за отмяната на
решението и постановяване на ново ,с което се отхвърлят
исковите претенции.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок
и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК
Писмен отговор по реда на чл.263 ГПК не е постъпил от въззиваемия ищец и същият не
е взел становище по въззивната жалба .
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и на основание чл. 12 ГПК
по вътрешно убеждение намира за установено следното от фактическа страна:
Поморийският районен съд е бил сезиран с искова молба, с която Д.И.И.
от гр. *** претендира, че като държавен служител –на
длъжност “младши оперативен дежурен “
в при РУ на МВР-Поморие/структурно
подчинено на Областна дирекция на МВР-Бургас/ е положил труд, извън
установеното работно време и за периода от 01.07.2016г. до 31.07.2019г., за
което следва да му се заплати допълнително сумата в размер на 1872 лева,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от 288
часа за сочения период, които часове били разлика между заплатен нощен труд и
преизчисления с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, заедно със законна
лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й
плащане.Впоследствие на осн.чл. 214 ГПК
е било прието изменение на иска ,като същият е бил увеличен на сумата от
1922,07 лв.- за положен извънреден труд от 277,99 часа .
В
законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Излагат се съображения,
че в процесния случай приложение намират нормите на ЗМВР и по конкретно –
специалните разпоредби на чл. 187 и сл. от ЗМВР. Настоява се, че положеният от
ищеца труд е надлежно начислен в съответните протоколи и му е заплатен
съобразно специалните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016г., както и издадените от министъра на вътрешните работи
Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г.
Не е
спорно, че ищецът е държавен служител
и за периода 01.07.2016г. до 31.07.2019г.
е заемал на длъжността младши оперативен
дежурен “ в при РУ на
МВР-Поморие-структурно подчинено на
Областна дирекция на МВР-Бургас
Не е
спорно и че през този период ищецът е
полагал труд по служебно правоотношение в системата на МВР, както и че е
полагал нощен труд.
Представят
се Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г.,
платежни бележки за начислени и изплатени възнаграждения, както и протоколи за
отчитане на отработеното време между 22,00 часа
и 06,00 часа, времето на разположение и положения труд по време на
официални празници. По делото е допусната, изготвена и приета като
доказателство съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която за периода от
01.07.2016 г. до 31.07.2019 г. ищецът е
положил общо1944 часа нощен труд и този труд, преизчислен в
дневен с коефициент 1,143 възлиза на 2221,99 часа и разликата в двете стойности
в размер на 277,99 часа представлява труд, който е извънреден. Посочва, че от
превръщането на нощния труд в дневен е установено увеличение на положения труд
и общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 277,99 часа/след
приспадане на платените за нощен труд 514 лв./ възлиза на сума в размер от 1922,07
лева. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е прието като
доказателство по делото.
Други
относими за предмета на делото доказателства съдът счита, че не са представени.
С оглед
така приетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо. Решението е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Предявеният иск е с правно основание
чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Съгласно
чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса
на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР).
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период
(чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал.
6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За периода от 02.06.2016
г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с Решение
№ 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и
обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби
на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време,режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила
действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била
отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.). Въз основа на изложеното относно
темпоралното действие на релевантните за спора подзаконови нормативни актове
съдът намира, че в рамките на процесния исков период от 01.06.2016 г. -
31.05.2019 г. са действали, както следва: 1) за периода от 01.01.2016 г. до
29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.; 2) за периода от
29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.;
3) за периода от 02.08.2016 г. до 31.05.2019 г. е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите
на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и
гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл.
31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е
предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол,
като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на
отчитане на броя отработени часове.
При
липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно
място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е
1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното
становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение
спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса
на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето
защо съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения
относно приложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към
процесното служебно правоотношение.
Мотивиран
от изложеното, настоящият състав намира, че исковата претенция за заплащане на
извънреден труд, за процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. От събраните доказателства
– приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, се установява, че за
процесния период от време – 01.07.2016 г. - 31.07.2019 г. ищецът е положил нощен труд в размер на 1944
часа, преизчислени с коефициент 1,143 и приравнени на дневно работно време тези
часове възлизат на 2221,99,06 часа, като разликата от 277,99 часа се отчита
като извънреден труд, който не е отчетен по протоколи за положен труд и чиято
стойност не е начислена, съответно – не е изплатена по платежни бележки.
Експертизата не е оспорена от въззивника, нито пред ОС се претендира поставяне
на допълнителна задача, поради което съдът възприема заключението на вещото
лице. Изрично в заключението си вещото лице посочва, че изчислена по този начин
дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като
извънреден труд възлиза на сума в размер на 1922,07 лева. Тази сума е дължима
от ответната страна, като, представляваща възнаграждение за отчетен извънреден
труд, вследствие на разликата между заплатен нощен труд и преизчислен с
коефициент 1,143 равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, като по този начин исковата претенция се
явява и доказана по размер. На ищеца се
дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
дължимата сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
плащане,
Ето защо
и като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция фактически
и правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил районния съд в
атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва да бъде
потвърдено. Претенции за разноски от въззиваемата страна не са предявени .
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13/06.02.2020г.
по гр.д. №631/2019г. по описа на Районен съд –Поморие .
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.