и за да се произнесе, взе предвид следното: Предявени са в обективно съединение искове от ЕТ“АГРИМА-Маргарита Стоева”, гр.Кърджали против Юлиан Антонов Юлианов от гр.Кърджали, с цена 12 340 лв., произхождащи от неизпълнение на задължение по договор за закупуване на МПС – в размер на 5 340лв. /иск по чл.79 от ЗЗД/, обезщетение за пропуснати ползи /иск по чл.82 от ЗЗД/– в размер на 7 000лв. и иск по чл.86 от ЗЗД за законова лихва от датата на сключване на договора – 17.04.2006г. до окончателното й изплащане. В съдебно заседание ищецът поддържа предявеният иск. Представя доказателства. Претендира деловодни разноски. Чрез пълномощника си представя писмени бележки. Ответникът по иска оспорва същия. Моли иска да се отхвърли като неоснователен. Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа следното: Претенцията на ищеца се основава на твърденията му за неизпълнен договор за поръчка по смисъла на чл.280 от ЗЗД. В исковата си молба, ищецът твърди, че по силата на устен договор ответникът Юлианов се задължил да достави лекотоварен автомобил тип ВАН, марка „Фолксваген”, дизел 6+1 места, внос от Германия, за което фирмата му била дала 5 340лв. срещу записи на заповед с дата 17.04.2006г., и с падеж 30.07.2006г., до която дата следвало да изпълни поръчката или при неизпълнение – да върне парите. Твърди, че и към настоящия момент ответникът не доставил автомобила, нито върнал парите. Сочи, че от 17.04.2006г. фирмата била лишена от възможността да ползва оборотните средства – 5 340лв., от което претърпяла вреда и пропуснала ползи, които ищецът оценява на 7 000лв. Претендира съдът да осъди отв.Юлианов да му заплати 12 340лв., ведно със законната лихва, считано от 17.04.2006г. до окончателното изплащане на сумата. В подкрепа на твърденията си ищецът е представил 4 бр. записи на заповед –л.4,5,6 / от 17.04.2006г./ и 36 /от 21.03.2006г./, видно от които в същите за издател са вписани имената Юлиан Антонов /без фамилно име/, а на мястото за подпис на издател са подписани от Тодор Стоев и подпечатани с печата на ЕТ „Агрима-Маргарита Стоева”, който всъщност е поемател по записа– това е видно от идентичността на подписите, положени в исковата молба /на Тодор Стоев/ и тези за издател в процесните 4бр. записи на заповед. В горната част на записите на заповед над текста на заповедта, е вписано „подпис” и е положен подпис неясно от кого и печата отново на едноличния търговец-поемател по записите на заповед. На поставените му на осн.чл.114 от ГПК въпроси, ответникът Юлианов отговаря, че е подписал приложените по делото 3 броя записи на заповед, но не е получавал пари във връзка с договора за поръчка на автомобили; взаимоотношенията му били с Тодор Стоев, а не с едноличния търговец “АГРИМА-Маргарита Стоева”, гр.Кърджали. Твърди също, че докарал не един, а два автомобила, но Тодор Стоев се отказал. Тодор Стоев не му бил казвал че действа от името на фирмата, и че търси автомобилите за фирмата. Други доказателства по делото не са представени. От правна страна съдът съобрази следното: Единствените доказателства, представени в настоящия процес в подкрепа на твърденията на ищеца са приложените 4 бр. записи на заповед. Следва да се отбележи, че записът на заповед е едностранна сделка, по силата на която едно лице, наречено издател, обещава безусловно да плати на падежа определена сума на друго лице /поемател/ или на лице, посочено на заповедта на поемателя. За действителността на записа на заповед законът изисква спазването на строго определена форма. Той трябва да съдържа посочените в чл.535 от ТЗ реквизити. Липсата на някой от реквизитите, с изключение на случаите, изчерпателно изброени в чл.536 от ТЗ, води до недействителност на сделката. За да е редовен записът на заповед от външна страна, не е достатъчно изразът "запис на заповед" да е посочен само в заглавието или само в текста на документа, а трябва самият документ да се назове запис на заповед и в текста му да стои изразът "запис на заповед" и то в такава логическа връзка с другите думи, за да стане ясно, че с този израз се обозначава самият документ за запис на заповед. Документ, който не съдържа посоченото наименование в своя текст, не е запис на заповед, според чл. 536, ал. 1 ТЗ. Изводът, че самият акт (документ) следва да се назове запис на заповед и че в текста му трябва да стои изразът "запис на заповед", произтича от закона: глава тридесет и първа ТЗ е озаглавена "запис на заповед", а съгласно чл. 535 с.з., който предопределя формата и съдържанието на записа на заповед, последният наред с други реквизити съдържа наименованието "запис на заповед" в текста на документа. В настоящият случай, представените пред съда като доказателства 4 бр. записи на заповед не съдържат изискуемите се от закона реквизити, поради което и не следва да се обсъждат като такива - в текста и на четирите записа не се съдържа израза „запис на заповед”; същите са подписани за издател от поемателя; издателят не е конкретизиран с трите си имена. Независимо, че ответникът по иска прави признание, че е подписал 3бр. записи на заповед, то не се установява тези документи да са издадени за удостоверяване на задължение на ответника спрямо ищеца - “АГРИМА-Маргарита Стоева”, гр.Кърджали /с оглед положения подпис за издател не от Юлиан Юлианов , а от Тодор Стоев който фигурира в записите като поемател/, както и не се установява те да са съставени във връзка с твърдяната в исковата молба поръчка за доставяне на лекотоварен автомобил. Не се доказва по никакъв начин, ищецът ЕТ „Агрима-Маргарита Стоева” да е възложил на ответника Юлиан Антонов Юлианов доставката на лекотоварен автомобил тип ВАН, марка „Фолксваген”, дизел 6+1 места, внос от Германия. Би могло да се направи извод с оглед признанието на ответника, че такъв договор е бил сключен, но между физическото лице Тодор Стоев като възложител и Юлиан Юлианов като изпълнител, а не като възложител от едноличния търговец Маргарита Стоева или от Тодор Стоев като упълномощено от търговеца и то именно за тази поръчка лице; впрочем не са представени доказателства и досежно твърдяната дата за сключване на договора – 17.04.2006г., нито за срок на изпълнение на договора – т.е. не се доказва наличието на договор за поръчка между страните по делото, съответно - и неизпълнение на такъв договор. По делото е била назначена и извършена съдебно-счетоводна експертиза във връзка с претенцията на ищеца за обезщетение по чл.82 от ЗЗД. От заключението на вещото лице се установява, че в случай, че се приеме липсата на сумата 8 831,17лв. от оборотните средства на търговеца, то за периода от 17.04.2006г. до 01.07.2007г. /датата на изготвяне на заключението/ фирмата на ищеца би било лишена от краткосрочен оборотен капитал в размер на 8 831,17лв., а пропуснатата печалба от липсата на този капитал би била в размер на 3 439,74лв. Вещото лице е изчислило също, че върху претендираната сума от 8 840лв. пропуснатата печалба би била в размер на 3 443,26лв. Заключението е прието без оспорване от страните. С оглед на заключението на вещото лице, в хода на производството е допуснато конкретизиране на иска по чл.79 от ЗЗД, като същият се счита предявен за обезщетение за неизпълнение на договор за поръчка в размер на 8 840лв. и обезщетение за пропусната полза по чл.82 от ЗЗД - в размер на 3 500лв. На базата на изложените по-горе съображения, тази инстанция намира предявеният иск с правно основание чл.79 от ЗЗД /главен/, и акцесорните по отношение на него искове по чл.82 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за неоснователни и недоказани, поради което същите следва да бъдат отхвърлени. При този изход на делото деловодни разноски в полза на ищеца не се следват. Водим от изложеното,Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ЕТ“АГРИМА-Маргарита Стоева”, гр.Кърджали против Юлиан Антонов Юлианов от гр.Кърджали, обективно съединени искове с цена 12 340 лв., произхождащи от неизпълнение на задължение по договор за закупуване на МПС – в размер на 8 840лв. /иск по чл.79 от ЗЗД/, обезщетение за пропуснати ползи /иск по чл.82 от ЗЗД/– в размер на 3 500лв. и иск по чл.86 от ЗЗД за законова лихва от датата на сключване на договора – 17.04.2006г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в 14 дневен срок от съобщението до страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|