Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 10.10.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа
докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело
№ 8138 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 130477 от 26.05.2017 год., постановено
по гр.дело № 30667/2015 г. на СРС, ГО, 128 състав, е отхвърлен предявения от С.Р.И., ЕГН **********,***,
иск срещу У.К.Д., ЕГН **********,***, частен съдебен изпълнител с адрес на
упражняване на дейността: гр.София, ул.“*******ет.1, и С.Б.Х., ЕГН **********,***,
частен съдебен изпълнител с адрес на упражняване на дейността: гр.София, ул.“*******ет.1,
за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на
ищеца сумата от 4900,00 лв., представляваща част от общата сума в размер на
54935832,00 лв.- обезщетение за настъпили вреди от незаконосъобразните
действия на ЧСИ У.К.Д. при продажбата на
собствените на ищеца 45779860 броя акции от капитала на „ М.“ АД, ЕИК*******по изп.д.№ 20128580400539, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва, считано от датата на подаване на настоящата искова
молба до датата на пълното изплащане на сумата.
С решението на съда е осъден С.Р.И., ЕГН **********,***, да заплати на У.К.Д.,
ЕГН **********,***, частен съдебен изпълнител с адрес на упражняване на
дейността: гр.София, ул.“*******ет.1, и С.Б.Х., ЕГН **********,***, частен
съдебен изпълнител с адрес на упражняване на дейността: гр.София, ул.“*******ет.1,
сумата от 6300,00 лв., представляваща направени от ответниците
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на
третите лица- помагачи- „ Е.А.М.“ ЕАД, „Д.ф.“ ЕООД, К.Ж.В., ЗК“ А.Б.“ АД и Т.б.“
В.“ ЕАД.
С
определение от 17.04.2018 год., постановено в закрито заседание по гр.дело №
30667/2015 год. по описа на СРС, 128 състав е изменено постановеното по
делото решение № 130477, в частта за
разноските, като са намалени присъдените в полза на ответниците
У.К.Д., ЕГН **********,***, частен
съдебен изпълнител с адрес на упражняване на дейността: гр.София, ул.“*******ет.1,
и С.Б.Х., ЕГН **********,***, частен съдебен изпълнител с адрес на упражняване
на дейността: гр.София, ул.“*******ет.1, разноски, като е постановено ищецът С.Р.И.,
ЕГН **********,***, да заплати на ответниците У.К.Д.,
ЕГН **********,***, частен съдебен изпълнител с адрес на упражняване на
дейността: гр.София, ул.“*******ет.1, и С.Б.Х., ЕГН **********,***, частен
съдебен изпълнител с адрес на упражняване на дейността: гр.София, ул.“*******ет.1,
разноски в размер на 1300 лв., вместо определения с решението размер от 6300 лв.
Срещу
решението на СРС, 128 с-в е постъпила въззивна жалба от С.Р.И., подадена чрез пълномощника адв.М.Д. с искане
същото да бъде отменено изцяло, и вместо това да бъде постановено друго, с
което предявения частичен иск с правно основание чл.441 от ГПК, вр.с чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, вр. с чл.45
от ЗЗД, бъде уважен изцяло, като основателен и доказан. В жалбата се излагат
подробни доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемите страни- ответници ЧСИ У.К.Д. и ЧСИ С.Б.Х., чрез пълномощниците си адв. Ц.Ч. и адв.Г.А.оспорват
жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен
отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Молят жалбата като неоснователна да бъде оставена
без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено,
като правилно и законосъобразно. Не претендират присъждане на направени разноски
по делото.
Третото
лице- помагач на страната на ответниците- З.А.Д.„ А.Б.“
АД, гр.София, чрез юрк. Г.Ч. оспорва жалбата, по
съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263,
ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Третото лице- помагач на страната на ответниците- „ И.“ АД, ***, /като правоприемник на„ Т.б.В.“
ЕАД, ***/, чрез пълномощника си адв.Б.Б. оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в
депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като
неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Третото
лице- помагач на страната на ответниците- „Е.А.М.“ ЕАД, ***,
представлявано от Н.В.В.и Н.С.Я.оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в
депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като
неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Третото
лице- помагач на страната на ответниците- „ Д.Ф. „
ЕООД, ***, чрез пълномощника си адв.Х. К. оспорва
жалбата, като неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да остави
без уважение жалбата, като неоснователна, а първоинстанционното
решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Третото лице- помагач на страната на ответниците- К.Ж.В., не взема становище по жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд,
като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява
така както е изложена от първоинстанционния
съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на
чл.266
от ГПК, които да
променят така приетата за установена
от първоинстанционния
съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва
да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните
за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането
на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Въззивната жалба
е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва
да се разгледа
по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението е и правилно,
като на основание чл.272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност
на предявения от ищеца срещу ответниците,
частичен осъдителен иск с правно основание чл.441 от ГПК вр. с чл.
74, ал. 1 от ЗЧСИ, вр. с чл.45
от ЗЗД за заплащане солидарно на частичната исковата
претенция в размер на сумата от 4900 лв. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на въззивника-ищец
във връзка с неговата правилност. Фактическите
и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и
разрешаването на правния спор. Доводите в жалбата са общи, а по
същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
В
настоящия случай при постановяване на обжалваното първоинстанционно
решение не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни и материалноправни норми на закона.
На
следващо място, неоснователни са изложените основни доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото
доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от първата инстанция.
Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото
доказателства. Изложените мотиви от първоинстанционния
съд от правна страна, макар и кратки са конкретни и ясни по отношение на разкриване действителното правно положение между страните и
разрешаването на правния спор. В процесния
случай при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира, че в настоящия случай единствения обоснован правен извод е за неоснователност
на предявения от ищеца срещу ответниците,
частичен осъдителен иск с правно основание чл.441 от ГПК вр. с чл.
74, ал. 1 от ЗЧСИ, вр. с чл.45
от ЗЗД за заплащане солидарно на частичната
исковата претенция в размер на сумата от 4900 лв. , респективно за липса на
основания за ангажиране на отговорността на ответниците
за заплащане на ищеца на процесната сума.
С
разпоредбата на чл.441 от ГПК законодателят е предвидил отговорността на
съдебния изпълнител, за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразни
действия при осъществяването на принудителното изпълнение, която се реализира
при условията на чл.45 от ЗЗД. По своята същност на обезвреда
подлежат онези вреди, които са в пряка причинна връзка с процесуално
незаконосъобразното действие или бездействие. Съдебния изпълнител не отговаря
за материалноправната незаконосъобразност на
изпълнителния процес, изразяваща се в несъществуването на изпълняемото
право. За да бъде проведен успешно срещу частен съдебен изпълнител, иск за обезщетение за вредите, причинени
от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, следва да се установят по безспорен начин
наличието на следните факти, представляващи правила за деликтна
отговорност: да е налице действие или бездействие, да е налице вреда,
причинна връзка между действието и бездействието. Вината се презюмира,
съобразно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД, като не е необходимо вредите да
са причинени умишлено. В тежест на ищеца е да установи, при условията на
пълното и главно доказване наличието на тези предпоставки, с оглед успешното
провеждане на така предявеният иск. В
конкретния случай това не е сторено от страна на ищеца по делото.
Съдът по деликтния иск преценява процесуалната
законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител. Принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изпълняемото вземане е удостоверено в изпълнителен лист или друг
акт, подлежащ на принудително изпълнение и са спазени другите изисквания на процесуалния
закон. В настоящия случай, с оглед събраните по делото доказателства,
съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че по делото не се
установяват по несъмнен начин незаконосъобразни действия или бездействия на ответниците, в резултат на които ищецът да е претърпял твърдяните от него имуществени вреди.
В настоящия случай, противно на изложеното
във въззивната жалба не се установява по делото
твърдението на ищеца, че продажбата на притежаваните от него акции от капитала
на „М.“ АД е извършена от ЧСИ Д. на занижени цени, респективно на цена,
многократно по-ниска от реалната им цена. Съдът приема, че законодателят ясно е
регулирал с разпоредбата на чл.516, ал.7 от ГПК реда за извършване на продан на
безналични ценни книжа. Съгласно
разпоредбата на чл.516, ал.7 от ГПК, безналичните ценни
книжа се продават чрез банка
по установения за тях начин, като съдебният изпълнител действа от свое име
за сметка на длъжника. Продажбата на процесните
акции е извършена от частния съдебен изпълнител по законоустановения
ред, на регулиран пазар/“ Българска фондова борса-София“ АД/. Т.е. продажбата и
определянето на цената на процесните акции, не само е
станало по законоустановения начин, но и на регулиран
пазар, съгласно правилата за търговия на борсата. В случая, съдът приема, че
продажбата на процесните акции е извършена по реда на
чл.516, ал.7 от ГПК- чрез банка- инвестиционен посредник, на пазарна цена, като
не се установява по делото да са били допуснати нарушения и увреждане на
интересите на длъжника при определяне на параметрите на поръчката за продажба.
Т.е. процесните акции не са продадени на занижени
цени, респективно на цена, многократно
по-ниска от реалната им цена, а очевидно са продадени на реалната им, пазарна
цена. С оглед на което основните доводи изложени от страна на ищеца във въззивната жалба се явяват изцяло неоснователни. В тази
връзка, при липса на доказателства за незаконосъобразни
действия или бездействия на ответниците, в резултат
на които ищецът да е претърпял твърдяните от него
имуществени вреди, както и за липса на доказателства за претърпени от страна на
ищеца имуществени вреди, в резултат на продажбата на процесните
акции, предявения частичен осъдителен иск с правно основание чл.441 от ГПК вр.
с чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, вр. с чл.45
от ЗЗД за заплащане
солидарно от ответниците на частичната исковата
претенция на ищеца в размер на сумата от 4900 лв. се явява изцяло неоснователен и недоказан, и като такъв правилно е бил
отхвърлен от първоинстанционният съд.
При
така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции
изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в
частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено
на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При този изход на спора на въззивника- ищец не се следват разноски за настоящата
инстанция. При липса на направено искане за присъждане на разноски, такива не
следва да се присъждат и на въззиваемите страни- ответници по делото. На третите лица- помагачи на страната
на ответниците, разноски не се дължат.
Така мотивиран
Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 130477 от 26.05.2017 год.,
постановено по гр.дело № 30667/2015 г. на
СРС, Г.О., 128 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието в процеса на З.А.Д.„ А.Б.“ АД, гр.София, „ И.“ АД, ***,
/като правоприемник на „Т.б.В.“ ЕАД, ***/, „Е.А.М.“ ЕАД, ***, „ Д.Ф. „ ЕООД, *** и К.Ж.В., като трети лица – помагачи на ответниците ЧСИ У.К.Д. и ЧСИ
С.Б.Х..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.