Определение по дело №493/2009 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 493/09 г. на ВОС

====================================================

По отношение на подсъдимите М.Г.К.,*** и М. *** са възведени обвинения от Варненска Окръжна Прокуратура, както следва:

-         По отношение на подс. К. за престъпления:- по чл.199 ал.1 т.3,пр.2, вр.чл.20 ал.2,вр.чл.26,ал.1 от НК, за това, че  в периода 02.01.2009 г.- 03.01.2009г.  в  гр. Варна,  в съучастие като съизвършител с М.Н.А., последният като непълнолетен, в условията на продължавано престъпление отнел чужди движими вещи- дамска чанта с намиращите се в нея  три мобилни телефона марка "Самсунг Д 800", „Сони Ериксон Т-310” и  „Водафон”, лична карта, два броя дебитни карти, портфейл, сумата от 230 лв., дамска чанта с намилащите се в нея мобилен телефон м.”Сони Ериксон К -600 „ червило, четка за коса, портмоне, лична карта и сумата от три лева, всички вещи  на  обща стойност 621, 27 лв. от владението на Л.И.В. и П.Д.И. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е придружено с причиняване на следна телесна повреда на Л.И.В., изразяваща се в счупване в областта на втори поясен прешлен, което е обусловило трайно затрудняване движението на снагата .

-по отношение на подс. М.Н.А. за престъпления:- по чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2,вр.чл.18,ал.1,вр.чл.63,ал.1,т.3 от НК- за това, че на 03.01.2009 в гр. Варна,  като непълнолетен, но след като е разбирал свойството  и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с М.Г.К. , направил опит да отнеме чужди движими вещи- дамска чанта с намиращите се в нея мобилен телефон марка " Сони Ериксон К -600 „ червило, четка за коса, портмоне ,лична карта и сумата от три лева, на обща  стойност 97,37 лв. от владението на П.Д.И. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието останало недовършено по независещи от дееца причини

На осн.чл.88,ал.1 от НПК  бе приет за съвместно разглеждане в наказателния процес гр.иск срещу  подсъдимия М.К.- от свидетелката-пострадала:

-от Л.И.В., за неимуществени вреди  в размер на 5 000 лв. и за имуществени вреди в размер на 524 лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането. На същата е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на втори поясен прешлен,  поради което и съдът допусна разглеждането на гр.иск и в двете му части.

Л.В. бе конституирана като граждански ищец по делото.

Производството по делото протече по реда на гл.ХХVІІ от НПК и по точно   като се приложиха разпоредбите на чл.371,т.2 от НПК.

По време на съд.следствие  двамата подсъдими   признаха изцяло вината си  и фактите по обв.акт. В последната си дума и двамата подсъдими  изразиха съжаление за станалото и  отново признаха изцяло вината си. Защитника на подс. К.-адв.Венков не оспори  така  установената в хода на съдебното следствие/ и описана в обв.акт/ фактическа обстановка. Той изрази в хода по същество, че приема като цяло квалификацията и обвинението, което е доказано от обективна и субективна страна .Адв.Венков помоли да бъде наложено наказание под средния размер на долната граница, като се приложи  чл.66 от НК, а относно гр.иск  изрази становище ,че следва да бъде уважен за имуществените вреди, а за неимуществените съда да прецени по справедливост. Защитника на подс.А.-адв.Ж., също не оспори така установената фактическа обстановка, а единствено размера на сумата отнета от пострадалите. Същият  помоли на подзащитният му  да се наложи наказание  пробация за да се постигнат целите на закона. А относно гр.иск ,т.к. не касае неговият подзащитен той не изрази становище. Представителят на ВОП по съществото на делото, поддържа изцяло така внесеното обвинение, като предлага на съда да наложи наказание лишаване от свобода за подс.М.К. – около три години, което да се отложи с подходящ изпитателен срок. По отношение на гр.иск-моли същият да се уважи по справедливост. По отношение на подс. М.А. , като непълнолетен  предложи наказанието да е пробация, със задължителните пробационни мерки в рамките на средния размер.

 Гр.ищец В., моли да се уважи в пълен размер предявеният от нея гр.иск.

От преценката на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 02.01.2009 год. около 18,30 часа свид.Л.В. *** в посока ул.”Пирин” с прехвърлена на лявото й рамо дамска чанта. Около 18,40 часа преди кръстовището на двете улици срещу нея се приближил непознат за нея мъж-подс.М.К.. Хванал дръжката на чантата й и започнал да я дърпа, а тя да се отбранява. Той я блъснал с две ръце в областта на гърдите, тя паднала на земята и изтървала чантата си, а подс.К. я взел и побягнал. Свид.В. в момента на падането усетила силна болка в кръста и пръстите на дясната си ръка. В чантата й били:мобилен телефон „ Самсунг Д 800” със СИМ карта, мобилен телефон „Сони ериксон Т 310”, мобилен телефон „Водафон”, лична карта, две дебитни карти,портфейл със 30 лв. и плик със сумата от 200 лв. на 07.01.2009 год./л.64 от ДП/било извършено разпознаване от свид.Л.В. на подс.М.К.. Като тя категорично го разпознала като лицето което я съборило на земята и й взело чантата. Видно от заключението по СМЕ/л.92-94 от ДП/ в резултат на  деянието свид.В. получила контузия на  пети пръст на дясната ръка със счупване  в областта на фалангата на пети пръст на дясната ръка, счупване тялото на втори поясен прешлен, контузия на таза. Счупването в областта на втори поясен прешлен е определило трайно затруднение в движението на снагата за период не по-малък от 7-8 месеца-средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК. Останалите травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. 

Видно от заключението по назначената съдебно оценителна експертиза е, че от свид. В. са отнети пари и вещи на обща стойност 524 лв.

На 03.01.2009 год. свид. П.И. била на работа в магазин, намиращ се  на ул.”Евлоги Г.”***. Около 22,20 часа  приключила работа и си тръгнала. На спирката срещу стадион”Спартак” тя застигнала и разминала три непознати лица-подс.М.К., подс.М.А. и свид.Н.А./майка на подс.М.А./. Докато чакала на светофара до стадион „Спартак” посочените лица я настигнали. След това свид. И. продължила да се движи по ул.”Отец Паисий” в посока „Мак Доналдс”, а двамата подсъдими и свид.А. вървели след нея. Тя се притеснила и влязла в магазин за хранителни стоки, но забелязала,че  тримата останали на автобусната спирка, която се намирала пред магазина. Не след дълго излязла от магазина и продължила по същата улица. Стигайки до училище „Цар С.” чула зад себе си гласовете на двамата мъже, но не се обърнала защото била много изплашена. След няколко метра на кръстовището на ул.”Доспат” и ул.”Кап.Райчо”, някой силно я блъснал отзад и тя паднала на земята върху дамската си чанта, преметната през рамото и. подс. А. и подс.К. започнали да нанасят удари с ръце по тила й. подс.К. започнал да дърпа дамската й чанта, а подс.А. продължил да я удря по тила й. Подс.К. забелязал намиращ се наблизо автопатрул, поради което двамата подсъдими и свид.А. ***„Доспат” в посока Колхозния пазар. В дамската чанта на свид.И. се намирали мобилен телефон м.”Сони Ериксон К 600”, портмоне, лична карта, сумата от три лева. В забелязаният от подс.К. автопатрул били свид.К.Д. и К.Д.-полицейски служители  в Първо РУ-МВР-Варна. Те се движели със служебния си автомобил по ул.”Доспат”. Намирайки се в близост до кръстовището  с ул.”Ст.планина” те забелязали нападението над свид.И. като боричкане и дърпане на няколко лица, видели как едното от тях пада на земята, а три от лицата побягнали. Те се намирали на 150 м. от инцидента. Посоката на оттеглянето на подсъдимите първоначално била  срещу автопатрула, но след това завили по ул.”Ивайло”, поради което и свид.Д. и Д.  забелязали ,        че  едното от лицата е облечено с червено яке, а другите две-с тъмни дрехи. Полицейските служители обходили съседните улици, но не засекли трите лица. Те се върнали при пострадалата-свид.И., която също им дала описание на лицата. В същото време свид.С.Е.-полицейски служител при първо РУ ОД-Варна бил на работа в екип с още двама полицейски служители. Около 23,15 часа те получили сигнал от посочения по-горе автопатрул относно инцидента. Било им дадено и описание на извършителите. Около 23,40 при обход  на района те забелязали лица отговарящи на описанието и ги засекли на кръстовището на ул.”Русе” и ул.”Кавала”. Това били подсъдимите К., А. и свид.А.,които били задържани и отведени в Първо РУ ОД-Варна. 

От заключението по СОЕ общата стойност на вещите на свид. И. ,които били  предмет на престъпление е 97,37 лв. По отношение на  подс.М.К. е извършена СПЕ/л.97-100 от ДП/  и от заключението е ведно ,че същият  към момента на извършване на деянието е бил в състояние да разбира  свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и не страда от психично заболяване. От приложеното заключение по СПЕ-/л.101-103 от ДП/ по отношене на непълнолетния М.А. вещото лице приема ,че той не страда от психично разстройство  и към момента на извършване на деянието той е бил в състояние  да разбира свойството и значението  на извършеното и да ръководи постъпките си.

От приложеното свидетелство за съдимост е видно, че подс.К. е осъждан за извършено престъпление по чл.195, ал.,т.5 от НК, като му е наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от пет месеца, изтърпяването на което, на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.  Горното наказание е  наложено по НОХД №  2428/2003г. по описа на Районен съд-Бургас, решено със споразумение и влязло в законна сила на  15.01.2004 год.,поради  което и същият се счита реабилитиран. Но следва да се отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство.  

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събрания по делото доказателствен материал, а именно: обяснения на подсъдимите/безпротиворечиви/ в хода на предв.производство и на съд.следствие/единствено отричащи пълния размер на отнетото/, показания на свидетелските показания: заключение по назначената съдебно-оценителна, съдебно-психиатрични експертизи, протоколи за разпознаване,свидетелство за съдимост, справка ИДПС и справки за характеристични данни , както и всички писмени доказателства от досъдебното производство.

Горните доказателства съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви и взаимно свързани. Липсва каквото и да било основание показанията на пострадалите свидетели да бъдат изолирани от процеса и съответно да не се приобщят като доказателствен материал по делото и най-вече за размера на отнетите им вещи. Всички пострадали са разпитвани на следващия ден след извършеното. Освен това защитата на двамата подсъдими извеждайки своите възражения относно завишения размер на отнетото, не посочиха доказателства  от които да се установи недробосъвестността на пострадалата.  

След като прецени всички доказателства, релевантни по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съдът призна за ВИНОВНИ подс.А. и К.:

От така изясненото е видно, че с деянието си подс. А. е осъществил обективните и субективните признаци на следните престъпления:- по чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2,вр.чл.18,ал.1 от НК, за това, че на 03.01.2009г.  в  гр. Варна, , в съучастие като съизвършител с М.К., като непълнолетен, направил опит да отнеме чужди движими вещи- на обща стойност 97,37 лв., от владението на П.И. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини.

От така изясненото е видно, че с деянието си подс. М.К. е осъществил обективните и субективните признаци на следните престъпления:- по чл.199 ал.1 т.3 вр.чл.20 ал.2,вр.чл.26,ал.1 от НК, за това, че в периода02-03.01.2009 г. в гр. Варна, в съучастие като съизвършител с М.А., в условията на продължавано престъпление отнел чужди движими вещи- на обща стойност 621,27 лв.от владението на Л.В. и П.И. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е придружено с причиняване на средна телесна повреда на Л.И.В..

Квалификацията по чл.199 ал.1 т.3 от НК се обуславя от причиняването на средна телесна повреда на свид.В..

Квалификацията по чл.26, ал.1 за подс. К. се обуславя от това че е извършил две деяния през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,като второто деяние от 03.01.2009 г. се явява  от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Деянието по отношение на свид.П.И.  е останало недовършено поради независеши от двамата причини-поява на полицейски служители.

Двамата подсъдими са участвали в изпълнителното деяние- в използването на сила, както и в отнемането на вещите, като са действали при общност на умисъла.Престъплението е извършено чрез действие, при форма на вината пряк умисъл.

Смекчаващи отговорността обстоятелства- самопризнания и на двамата подсъдими, чисто съдебно минало за подс.К. и А..

Отегчаващи отговорността обстоятелства- лоши характеристични данни за подс.А. и за подс.К., предходна съдимост за К.,невлияеща на квалификацията на деянието.

Извършеното престъпление е от категорията на двуактните: налице е отнемане на вещи, както и употребена сила. Субективни причини за извършване на деянието са слаби волеви задръжки  и преди всичко - формирани престъпни навици у подс.А. и  у подс.К.. Обективни причини не се установиха.

Съдът при преценката си на индивидуализиращите признаци за определяне на наказанието на основа на чл.55 от ,предвид  че производството по делото протече по реда на глава ХХVІІ от НПК, взе предвид следните обстоятелства:-

 -Наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно- искрени самопризнания  и критично отношение  към извършеното и за двамата,както и младата им възраст

-като отегчаващи такива: - предходно осъждане /реабилитиран/ за подс.К.:- изключително висока степен на обществена опасност на деянието-грабеж:-обстоятелството,че на едната пострадалата е причинена средна телесна повреда: поведението им пред съда, което по един категоричен начин показва липсата на чувство им за извършване на нещо противозаконно и противоречащо на морала и принципите на обществото. Като съобрази тези обстоятелства  съдът   им наложи наказание при превес на отегчаващите  - но към минимума предвиден в закона,предвид задължителната норма на закона

  -за деянието по чл.199 ал.1 т.3, вр.чл.20 ал.2,вр.чл.26,ал.1 от НК и чл.55 НК за подс. М.К. наказание- ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, което на основание чл.66,ал.1 от НК отлага с изпитателен срок  ОТ ШЕСТ ГОДИНИ .

По отношение на подс.М.А., с оглед обстоятелството,че същият е непълнолетен ,но и  твърде лошите му характеристични данни от домовете в които пребивавал за деяние по чл.198 ал.1,вр.чл.20,ал.2,вр.чл.18,ал.1,вр.чл.63,ал.1,т.3,вр.чл.55,ал.1 от НК му наложи наказание под минимума -ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА което НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.69 ОТЛАГА с изпитателен срок  от ТРИ ГОДИНИ.

Относно гр.искове- относно предявеният от В. *** за не имуществени вреди-  предвид обстоятелството, че последиците от нараняванията й не са отминали и в момента същата е в стрес от деянието, съдът уважи гр.иск в размер на 5000/пет хиляди/ лв. изцяло от деня на извършеното със законната лихва. По отношение на гр.иск за имуществени вреди  от същата съдът счете ,че той е доказан по размер и основание, за което го уважи изцяло, така както бе предявен- за 524/петстотин двадесет и четири/лева,ведно със законната лихва от деня на увреждането. На  подсъдимите бяха възложени разноските по делото, както и Д.Т. върху уважените гр.искове  в размер на 200 лв. за подс.К.. На основание чл.59 НК съдът зачете предварителното задържане на подсъдимият К., считано от 10.01.2009 г.Водим от горните съображения, съдът постанови своята присъда.

 

                                СЪДИЯ при ВОС: