Решение по дело №7928/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 68
Дата: 24 януари 2025 г. (в сила от 1 февруари 2025 г.)
Съдия: Мина Мумджиева
Дело: 20241100207928
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 9 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. София, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 10 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Кирил Г. Димитров

Василена П. Мидова
при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова
в присъствието на прокурора С. П. С.
като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Частно наказателно дело №
20241100207928 по описа за 2024 година
на основание чл.31, ал.3 вр. с чл.15, ал. 5, чл.30, ал.3, чл.30, ал.2, т.1 и чл.16,
ал.7, т.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
(ЗПИИАКОРНФС)
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ПРИВЕЖДА В ИЗПЪЛНЕНИЕ решение № PLS2-V-23
225765/3, издадено на 27.02.2024г. от несъдебен орган на Република Австрия –
Областна администрация „BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT ST.PÖLTEN“,
влязло в сила на 27.03.2024г. по дело за налагане на финансови санкции
срещу българския гражданин М. С. М., роден на ****г., с ЕГН **********, с
последен известен постоянен адрес в гр. Търговище, с. Братово, ул. ****, с
неизвестен по делото настоящ адрес извън пределите на РБ в Кралство
Нидерландия и Република Турция, неосъждан, с което е признат за виновен
по обвинението за извършено административно нарушение на територията на
издаващата държава – за това, че на 12.09.2023г., 22.24 часа в Република
Австрия, в населено място Gemeindegebiet Altlengbach auf der Autobahn A1
nachst Strkm. 31,8 ustelle, Fahrtrichtung Linz (Stationares Lasermessgerat,
Freiland) при управление на моторно превозно средство с регистрационен
номер Н 0684 ВС нарушил правила за движение по пътищата за движение,
1
свързани с неизпълнение на ограничения на скоростта, като превишението на
скоростта е със 28 км/ч над максимално разрешената скорост от 80 км/ч, като
на основание § 52 lit.a Z.10a StVO 1960, § 99 Abs.3 lit.a StVO 1960,
приложими правни разпоредби на издаващата държава му е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 евро в левова
равностойност към 27.02.2024г. в размер на 195,58 /сто деветдесет и пет лева
и 58 стотинки/.
На основание чл.13, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС разноските по водене на
делото, свързани с явяване и участие на служебен защитник, остават в тежест
на Република България.
На основание чл.38, ал.1, т.1 пр.1 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да се
уведоми за признаването на финансовата санкция компетентния орган на
издаващата държава (Областна администрация
BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT ST.PÖLTEN, Република Австрия).
Решението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от
съобщението му пред Софийски апелативен съд.



Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към решение по н.ч.д. 7928/2024г. по описа на СГС, НО, 10 състав
Производството е по чл.32, ал.1 вр. с чл.16, ал.1 –ал. 8 от по Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).
Образувано е във връзка с постъпило уведомление от областна
администрация „Санкт Пюолтен“ (BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT
ST.PÖLTEN) на Република Австрия, придружено с удостоверение по член 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа
за взаимно признаване на финансови санкции (Рамковото решение), изменено
с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26.02.2009г. за изменение на
рамкови решения 2002/584/ПВР, 2005/214/ПВР, 2006/783/ПВР, 2008/909/ПВР
и 2008/947/ПВР, с което се укрепват процесуалните права на лицата и се
насърчава прилагането на принципа за взаимно признаване на решения,
постановени в отсъствието на заинтересованото лице по време на съдебния
процес, респективно по чл. 4, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС, издадено въз основа
на решение на несъдебен орган на Република Австрия – началник на Областна
администрация „Санкт Пюолтен“ (BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT
ST.PÖLTEN), Република Австрия, постановено по отношение на българския
гражданин М. С. М., с което е наложена финансова санкция в размер на 100
евро за нарушение на правила за движение по пътищата.
С определение № 353/06.12.2024г. по НЧД 498/24г. на Окръжен съд –
Търговище но основание чл. 31, ал.1 и ал. 3 вр. с чл.15, ал.5 ЗПИИАКОРНФС
делото е било изпратено по подсъдност на СГС. С оглед данните, че не може
да бъде установено местоживеенето и обичайното местопребиваване на
лицето, на което е наложена финансова санкция, на основание чл.31, ал.1 и ал.
3 вр. с чл.15, ал. 5 ЗПИИРКОРНФС настоящият съдебен състав е приел за
установено, че делото е подсъдно на Софийски градски съд.
В производството пред съда прокурорът изразява становище, че съдът
следва да се произнесе с решение, с което да се признае удостоверението,
издадено от страна на Република Австрия за налагане на финансова санкция и
да изпрати съобщение до НАП във връзка с нейното изпълнение.
Засегнатото с финансова санкция лице, нередовно призовано, не се явява.
Производството срещу него се провежда в негово отсъствие на основание
чл.16, ал.3 от ЗПИИАКОРНФС, поради което в производството участва и
служебен защитник.
Защитата на засегнатото лице - осигурена с участието на адв. М.
счита, че съдът следва да се произнесе с отказ да признае издадения от
Република Австрия акт за налагане на финансова санкция. В съдебно
заседание са наведени доводи за прекъсната връзка между санкционираното
лице и територията на Република България, като се изтъква, че не е установен
адрес в страната, че засегнатото лице не притежава имущество на територията
на РБ, че няма разкрити банкови сметки и няма сключени трудови договори.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, доказателствата по
делото и разпоредбите на чл.10, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС (относно
1
приложимия закон), по чл.30 от с.з. (относно условията за признаване и
изпълнение), чл.31 от с.з. (относно подсъдността), чл.35 от с.з. ( основанията
за отказ на признаване и изпълнение) и разпоредбата на чл.22 от с.з.
(процедурата по изпълнение на решението в случай на признаването му в
производство по реда на чл.16, ал.1 -8 от ЗПИИАКОРНФС), намира за
установено следното.
Срещу българския гражданин М. С. М., роден на ****г., неосъждан, с
ЕГН **********, с последен известен постоянен адрес в гр. Търговище, с.
Братово, ул. ****, с неизвестен по делото настоящ адрес извън пределите на
РБ в Нидерландия, по дело за налагане на финансови санкции с решение №
PLS2-V-23 225765/3 от 27.02.2024г., издадено от несъдебен орган на
Република Австрия, а именно от Началник на областна администрация „Санкт
Пюолтен“ (BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT ST.PÖLTEN), Република
Австрия, влязло в сила на 27.03.2024г., е била наложена финансова санкция в
размер на 100 евро. С посоченото решение М. М. е признат за виновен по
обвинението за извършено административно нарушение на територията на
издаващата държава – за това, че на 12.09.2023г., 22.24 часа в Република
Австрия, в населено място Gemeindegebiet Altlengbach auf der Autobahn A1
nachst Strkm. 31,8 ustelle, Fahrtrichtung Linz (Stationares Lasermessgerat,
Freiland) при управление на моторно превозно средство с регистрационен
номер Н **** ВС нарушил правила за движение по пътищата за движение,
свързани с неизпълнение на ограничения на скоростта, като превишението на
скоростта е със 28 км/ч над максимално разрешената скорост от 80 км/ч и на
основание § 52 lit.a Z.10a StVO 1960, § 99 Abs.3 lit.a StVO 1960, приложими
правни разпоредби на издаващата държава му е наложено посоченото по-горе
административно наказание. За издаденото решение и наложената с него
финансова санкция засегнатото лице е било уведомено съгласно
законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен
представител, вкл. и относно правото си да обжалва решението и сроковете за
това. В този смисъл в б. „з“, т.2, б.“б“ от удостоверението по чл. 4 от
Рамковото решение е налице изрично отбелязване, а в б.“з“, т. 3, т.2 е
посочено, че засегнатото лице не се е явило лично на съдебния процес,
вследствие на който е постановено решението. След като засегнатото лице е
било уведомено за производството и правото си да го обжалва при
съответните срокове за това, не е поискало повторно разглеждане или
обжалване в приложимия срок. В този смисъл е налице отбелязване в б.“з“, т.
3.3.3 от удостоверението по чл.4 от Рамковото решение.
Съдът намира, че са налице основанията за признаване и привеждане в
изпълнение на посоченото по-горе решение, издадено от несъдебен орган на
Република Австрия - членка на ЕС за извършено административно
нарушение на правилата за движение по пътищата. На засегнатото лице е
наложена финансова санкция от акт, който представлява решение по смисъла
на чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИАКОРНФС. По изложените съображения съдът
намира, че липсват основанията на чл.3, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС за отказ от
признаване и изпълнение на решение, с което се налага финансова санкция.
Актът на административно-наказващият орган по чл.31, ал.1 от
2
ЗПИИАКОРНФС (в превод на български език) е придружен с
удостоверението, което се изисква по чл.4, ал.1 от същия закон, както и по
силата на член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на решенията за финансова санкция и
конфискация. Въз основа на посоченото по-горе решение е издадено
удостоверение по чл.4 от Рамковото решение, като същото съответства на
утвърдения образец (чл.4, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС). Удостоверението
съдържа необходимата идентификация за издаващия орган, като не се оспорва,
че този орган е бил компетентният орган на издаващата държава (чл. 4, ал.2 от
ЗПИИАКОРНФС). Изпълнено е изискването съдържанието на
удостоверението по чл.4 от Рамковото решение да бъде преведено на
български език (чл.5, ал.2 от от ЗПИИАКОРНФС). Този извод не се променя
от факта, че детайли от описанието на населеното място, където се твърди да е
извършено нарушението и приложимите правни разпоредби на издаващата
държава в б.“ж“, т.2 и т.3 от удостоверението са на немски език. Липсата на
превод по тези части от удостоверението би могло да бъде от значение само
ако засяга изискването по чл.35, т.1, пр.2 от ЗПИИАКОРНФС. В настоящия
случай, без съмнение са нарушени разпоредби, които регламентират
поведение за движение по пътищата, в какъвто смисъл се съдържа изрично
отбелязване в б.“ж“, т.3 от удостоверението по чл. 4 от Рамковото решение, без
съмнение деянието е извършено на територията на издаващата държава. Тази
информация може да се извлече от пълния текст на удостоверението и е
достатъчна, за да се приеме, че то отговаря на изискванията по чл.35, т.1
ЗПИИАКОРНФС. Отделно от това, съдът на изпълняващата държава не е
оправомощен да проверява правилността на решението, респективно и
правилната правна квалификация на описаното в него административно
нарушение, поради което дори и да се приеме, че част от съдържанието на
удостоверението не е преведено на български език, то тази част не засяга
съществено изискуемите от закона реквизити.
Удостоверението е пълно и в тази част, в която засяга въпроса за мястото
на извършване на процесното нарушение. Достатъчно е да се установи, че
според актовете на издаващата държава нарушението на правилата е
извършено именно на нейната територия (по арг. от предвиденото в
ЗПИИАКОРНФС факултативно основание за отказ по чл.35, т.5, б.“а“ и
б.“б“). Относимите към въпроса за мястото на извършване на деянието
разпоредби в ЗПИИАКОРНФС, вкл. и чл.32, ал.2 ЗПИИАКОРНФС не
въвеждат изискване за детайлно описание на населеното място, в което се
твърди, че е извършено процесното нарушение. Достатъчно е да няма
съмнение, че това населено място попада в територията на издаващата
държава. В настоящия случай няма никакво съмнение, че това е точно така.
Аргумент в тази насока се извлича и от факта, че решението е издадено от
орган, чиято местна компетентност е обвързана именно с територията на
издаващата държава, а именно областна администрация „Санкт Пюолтен“ в
Република Австрия (BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT ST.PÖLTEN).
Следователно, дори и да се приеме, че липсата на превод от немски на
български език на точното описание на населеното място, засяга
3
съдържанието на удостоверението по чл.4 от Рамковото решение, не се касае
за дотолкова съществено засягане на съдържанието, което да внесе съмнение
дали деянието е извършено именно на територията на издаващата държава.
С оглед изложеното съдът приема за установено, че е налице пълно
съответствие между решение № PLS2-V-23 225765/3 от 27.02.2024г. и
удостоверението по чл.4 от Рамковото решение, както и че е налице
достатъчна информация, за да се извърши преценка дали е налице
факултативно основание за отказ по чл.35, т.5, б.“а“ и б.“б“ ЗПИИАКОРНФС.
На следващо място, налице са основанията за признаване и привеждане в
изпълнение на посоченото по-горе решение, издадено от несъдебен орган на
Република Австрия и поради факта, че засегнатото с финансова санкция лице
е с установена самоличност. По делото са известни неговите имена,
народност, дата на раждане, както и последният регистриран на територията
на РБ постоянен адрес.
От приложените доказателства относно предмета на делото, за което
българският гражданин е санкциониран с глоба, е видно, че се касае за
административно - наказателно производство, проведено срещу него от
компетентен орган на издаващата държава с оглед осъществен от него състав
на нарушение на правила за движение по пътищата, т.е. в този случай по арг.
от чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИАКОРНФС изследването на двойна наказуемост не
се изисква. Съгласно текста на удостоверението с оглед воденото
административно- наказателно производство размерът на финансовата
санкция възлиза на 100 евро и нейната левова равностойност възлиза на
195,58 /сто деветдесет и пет лева и 58 стотинки/. Следователно във връзка с
размера на наложената финансова санкция не са налице факултативните
основания за отказ, предвидени в разпоредбата на чл.35, т.6 от
ЗПИИАКОРНФС.
Основателен е доводът на защитата, че съдът е задължен да изследва
обстоятелството дали лицето разполага с имущество, което да послужи за
изпълнение на финансовата санкция. Наличието на имущество на територията
на изпълняващата държава, е едно от предвидените в чл.30, ал.3 от
ЗПИИАКОРНФС условия за признаване на решението, с което орган на
държава членка е наложил финансова санкция. Достатъчно е това условие да
е изпълнено самостоятелно, като наличието му не е обвързано с изискване да
са изпълнени и другите предпоставки, изброени в разпоредбата на чл.30, ал.3
от ЗПИИАКОРНФС, а именно засегнатото лице да получава доходи, да има
местоживеене или обичайно местопребиваване на територията на
изпълняващата държава. Отделно от това, въпросът за имуществения статус
на засегнатото с финансова санкция лице може да бъде от значение и с оглед
преценката на обстоятелството дали и до каква степен това лице е свързано и
по този признак (като собственик на имущество, находящо се на територията
на изпълняващата държава) с нейната територия, каквото принципно
изискване се съдържа в разпоредбата на чл.31, ал. 1 ЗПИИАКОРНФС.
Неоснователен е доводът на защитата, че засегнатото лице не притежава
имущество на територията на изпълняващата държава. По делото е
4
приобщено писмено доказателство (удостоверение, изд. на 02.01.2025г. от
Областна дирекция на МВР – гр. Търговище), от съдържанието на което е
видно, че на негово име е регистрирана собственост на две моторни превозни
средства. Касае се за имущество, което значително надхвърля размера на
процесната финансова санкция и което се води под отчет от орган на
изпълняващата държава (л.64). Наличието на имущество, което е
регистрирано в РБ, връзката на това имущество със санкционираното лице и
фактът, че неговата стойност не само е съизмерима, но дори значително
превишава процесната финансова санкция, изпълнява една от предпоставките
по чл.30, ал.3 от ЗПИИАКОРНФС за признаване решението, издадено от
компетентен орган на Република Австрия. Отделно от това, от приложена
справка за задгранични пътувания на М. М. е видно, че същият периодично се
завръща на територията на Република България, което е аргумент, че същият
по лични, професионални или други причини не е прекъснал окончателно и
необратимо връзката си с изпълняващата държава (л.69-л.71).
Обективно липсват и останалите основания на отказ от признаване и
изпълнение по чл.35 от ЗПИИАКОРНФС. И това е така, тъй като
удостоверението по чл.4, ал.1 от с.з. съдържа всички необходими реквизити и
съответства на съдържанието на решението, изпратено от издаващата
държава. По делото не са ангажирани доказателства за същото деяние срещу
осъденото лице да е постановено и приведено в изпълнение друго решение за
налагане на финансова санкция. Не е изтекла давността за ангажиране на
административно-наказателната отговорност съгласно чл.82, ал.1, б. „а” от
ЗАНН, която изисква да са минали две години и започва да тече, считано от
влизане в сила на акта за налагане на финансова санкция. В настоящия
случай, считано от 27.03.2024г. (датата на влизане в сила на решението),
давностният срок за изпълнение на финансовата санкция, не е изтекъл.
Липсват доказателства за наличието на имунитет или привилегия на
българския гражданин по българското законодателство, които да правят
изпълнението на решението недопустимо. В конкретния случай решението не
се отнася за деяние, извършено извън територията на издаващата държава,
постановено е срещу физическо лице, което по българското законодателство е
наказателно отговорно. От текста на приложеното удостоверение е видно, че
лицето е било уведомено съгласно законодателството на издаващата държава
за воденото срещу него административно-наказателно производство относно
правото си да обжалва решението, както и относно сроковете за обжалване.
Единствените обстоятелства, от които може да черпи права осъденото за
административно нарушение лице, е фактът, че съгласно удостоверението не
се е явило лично в процеса. От друга страна обаче са изпълнени са условията
на чл.35, т.10, б. „в“ ЗПИИАКОРНФС (лицето не е поискало повторно
разглеждане и обжалване в предвидения за това срок, като е било уведомено
предварително за тази процесуална възможност), което също е аргумент за
липсващи основания съдът да се произнесе с отказ. При своята преценка по
случая съдът счете, че с процесуалното си поведение засегнатото с финансова
санкция лице обективира липсата на интерес от участието си в производства
по оспорване на санкцията, тъй като съгласно удостоверението по член 4 от
5
Рамково решение 2005/214/ПВР е било уведомено за правото си да обжалва
решението, но не го е упражнило.
С оглед изложеното и на основание на основание чл.31, ал.3 вр. с чл.15,
ал. 5, чл.30, ал.3, чл.30, ал.2, т.1 и чл.16, ал.7, т.1 ЗПИИАКОРНФС съдът
постанови признаване и приемане на изпълнение решение № PLS2-V-23
225765/3, издадено на 27.02.2024г. от несъдебен орган на Република Австрия –
от началника на Областна администрация областна администрация „Санкт
Пюолтен“ („BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT ST.PÖLTEN“), влязло в сила на
27.03.2024г. срещу българския гражданин М. М., с което му е наложена
финансова санкция в размер на 100 евро. Съобразно фиксирания курс на
еврото към българския лев, към момента на постановяване на решението
левовата равностойност на тази сума възлиза на 195,58 /сто деветдесет и пет
лева и 58 стотинки/.
Не са налице основанията на чл.33 вр. с чл.17 от ЗПИИАКОРНФС за
приспадане равностойността на финансовата санкция при изпълнение. И това
е така, тъй като не са представени доказателства за цялостно или частично
изпълнение на задължението.
На основание чл.13, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС разноските по водене на
делото, свързани с явяване и участие на служебен защитник, независимо от
размера, който ще бъде определен от НБПП, остават в тежест на Република
България.
На основание чл.38, ал.1, т.1 пр.1 от ЗПИИАКОРНФС съдът постанови
незабавно да се уведоми компетентния орган на издаващата държава за
признаването на финансовата санкция.
Воден от изложеното, съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

6
Съобщи за изтекли лични данни