Р Е Ш Е Н И
Е № 260039
05.10.2020г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на шестнадесети септември
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при участието на
секретаря Ели Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 351 по описа на ВнАпС за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по
жалба на Е.А.С. ***, подадена чрез
назначен от първоинстанционния съд особен представител - адв. Г.В. ***, срещу
решение № 299/27.04.2020г., постановено по т. д. № 218/2019г. по описа на
Варненски окръжен съд, в частта, с която е уважен предявеният от „Банка ДСК " ЕАД – гр.
София, ЕИК *********, срещу въззивницата, установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, за съществуване на изискуеми вземания на банка - кредитор по договор за кредит за текущо
потребление от 30.07.2013г., изменен със споразумение от 30.09.2016г., на
основание чл. 9 ЗПК, чл. 60 ал. 2 ЗКИ и чл. 92 ЗЗД, за които
е издадена заповед за незабавно изпълнение №
3515/06.07.2018г. по ч. гр. д. № 10573/2018г. на ВРС, 39 състав, както следва: сумата 26 311.62 лв.,
представляваща сбор от части от вноски с настъпил падеж и предсрочно изискуем
остатък от ползвана главница, ведно със законната лихва, считано от 05.07.2018г
до окончателно изплащане на тази главница; сумата 2181.52 лв., представляваща
сбор от начислени договорни лихви като ежемесечно възнаграждение за ползване на
главницата за периода 25.06.2017 до 02.07.2018г., както и сумата от 134.77лв.,
представляваща сбор от лихвена надбавка, уговорена като обезщетение за забава,
начислена върху просрочена главница за период 25.07.2017г. до 05.07.2018г.
В жалбата се съдържат оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение в
осъдителната му част, като се поддържат направените пред първата инстанция
възражения срещу предявените за установяване права и се релевират доводи във
връзка с осъществената от окръжния съд служебната преценка за неравноправност, по правилата на
ЗЗП, на процесния договор. Конкретно се твърди, че в съдържанието на договора
за кредит е опорочено, тъй като включва неясно определени клаузи относно
договорната лихва и начина на изменението й, без възможност за потребителя да
направи достатъчно информиран избор, като, същевременно ищецът не е доказал по
безспорен начин, че страните са уговорили индивидуално всички необходими
реквизити по чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 ЗПК. Излага се, че подписването на
допълнително споразумение между банката и кредитополучателя не означава, че
така формираният на базата на неравноправна клауза размер на задължението за
договорна лихва е индивидуално уговорен. Твърди се също неспазени процесуални
правила при връчването на нотариалната показа, в която е обективирано
изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Петитумът на жалбата е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което
исковете да бъдат отхвърлени изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, от назначен от съда особен представител на легитимирано лице,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.
Въззиваемото дружество „Банка ДСК " ЕАД представя писмен отговор по реда и в срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата с
подробно изложени доводи и съображения.
В проведеното открито съдебно заседание
в тази инстанция не се явява представител на банката, а особеният представител
на въззивника поддържа жалбата.
За
да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Варненският окръжен съд е бил сезиран с разглеждането
на специални положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 60, ал. 2 ЗКИ,
предявени от „Банка ДСК“ ЕАД – гр. София срещу Е.А.С., за установяване съществуването на парични задължения за главница, договорна лихва, наказателна лихва и начислена такса за
предсрочна изискуемост на оспорил вземанията кредитополучател, по сключен между страните договор за текущо
потребление от 30.07.2013г, изменен със споразумение от 30.09.2016г., за които е издадена заповед за незабавно
изпълнение № 3515/06.07.2018г. по ч. гр. д. № 10573/2018г. по описа на ВРС.
Обжалваното
решение, с което исковете са уважени за целия размер на главницата и
наказателната лихва, частично за договорната лихва и е отхвърлен искът за
установяване на задължение за такса за изискуемост, е валидно като постановени
от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
власт и компетентност, и съдържащи реквизитите по чл. 236 ГПК. Съобразно
обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът
е правилно квалифициран. Исковата молба е подадена в рамките на законоустановения
срок, считано от уведомяването на ищеца за подаденото от длъжника възражение по
чл. 414 ГПК за недължимост на сумите по заповедта за изпълнение. Следователно
налице са особените процесуални предпоставки за допустимостта на
производството по чл. 422 ГПК.
Предвид оплаквания в
жалбата и становището на насрещната страна, съставът на въззивния съд намира,
че в тази инстанция страните отново не спорят по съществена част от посочените
от ищеца факти и обстоятелства, съставляващи фактическо основание на
предявените искове. Същевременно възприетата от окръжния съд фактическа
обстановка е резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в хода на производството
доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК. Установено е по
безспорен начин, че между страните е възникнало валидно правоотношение по
сключен на 30.07.2013г. договор за кредит, при преференциално обслужване, предвидено по
пакети „Частно банкиране на Банка ДСК - ЕАД, / в случая - „Частно банкиране
класик”/, за сумата 33 000 лв., договорена за текущо потребление, при
определен преференциален лихвен процент в размер на 8.7 % годишно. Договорено
е, че кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло и
приложимият лихвен процент се увеличава съгласно Договора за ползване на пакети
„Частно банкиране на Банка ДСК – ЕАД, като максималният размер може да достигне
лихвения процент, приложим за стандартните потребителски кредити– 14.95 %
годишно. Договорената сума е отпусната на кредитополучателя на датата на
подписване на договора - 30.07.2013г. Връщането на кредита е следвало да се
осъществи за 120 месеца, по погасителен план, на равни месечни анюитетни
вноски, включващи части от главница и начислена лихва, съответно определена в
чл. 8 в размер на 8.7% годишно. Погасителен план, разяснения относно
изчисляването на ГПР 10.33 и извлечение от приложимата тарифа са били съставени
и връчени на кредитополучателя при подписване на договора. В чл. 19.1. от
приложимите за процесния договор Общи условия е предвидена и санкционна
надбавка от 10% над договорната лихва върху част от забавената анюитетна
вноска, съставляваща главница, а при забава повече от 7 дни, а след предсрочна
изискуемост надбавка в същия размер надбавка е дължима върху цялата главница до
предявяване на претенцията на кредитора пред съд – чл. 19.2. Правото на
кредитора за търсене на пълното изпълнение преди настъпване на всички падежи по
погасителния план е предвидено отново в Общите условия като автоматична
последица от забава, продължила повече от 90 дни или с волеизявление за
отнасяне в просрочие при изброени в чл. 20.1. условия, вкл. и всяка допусната
забава или друго неизпълнение.
Договорът е
изменен еднократно, с допълнително споразумение от 30.09.2016г., с което банката се е отказала от начислени
наказателни лихви за допусната забава за четири анюитетни вноски, и е удължен
срокът за погасяване на кредита до 30.09.2024г. Съставен е нов погасителен план
за остатъчното задължение от главница и редовна лихва в рамките на удължения
срок, в който е включено и облекчено обслужване на дълга – гратисен период за
погасяване на главница в рамките на шест месеца. С това споразумение не е
извършена промяна на лихвения процент, уговорен с основния договор, въпреки че
в резултат на неизпълнението кредитополучателят е загубил правото си да ползва
преференциите, предвидени при ползване на пакети „Частно банкиране на Банка ДСК
– ЕАД“. Т. е. опростени са лихви и са уговорени по –облекчени условия, с цел да
се избегне предсрочно прекратяване на правоотношението, въпреки проблемите с
редовното погасяване. В целия период от сключване на договора не се установява
начисляване от страна на банката на възнаградителна лихва, различна от
първоначално уговорената при възникване на правоотношението.
След като
редовно обслужване на кредита не се е осъществило и в резултат на договарянето
на по – облекчени условия, през м. 05. 2018г. банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем при
наличие на предвидените от договора и закона предпоставки, с нотариална покана
от 02.05.2018г. Неоснователни са оплакванията във връзка с нотариалното
удостоверяване на фингирано връчването на уведомление за предсрочна изискуемост
на кредитополучателя.
От
съдържанието на представени от ищеца писмени документи за доказване на надлежно
връчване на уведомлението на банката до длъжника за предсрочна изискуемост на
кредита, не се установява сочените в жалбата нарушения на приложимите
процесуални норми.
По
силата на препращаща процесуална норма с императивен характер - чл. 50 ЗННД,
разпоредбите на чл. 47 ГПК за фингирано връчване на документи с адресат –
физически лица, е приложима в нотариалното производство. Надлежно удостоверено е в нарочно изготвения
официален документ – Протокол от 02.07.2018г. за извършени действия относно
връчването на нотариална покана, че длъжникът не е намерен на вписаните настоящ
и постоянен адрес при посещения в две населени места, в различни дни и часове в
рамките на повече от един месец. Ангажираните гласни доказателства чрез разпита
на свидетелката Марина Петрова потвърждават наличието на предвидения от закона
фактически състав за приложение на фикцията за връчване на физически лица на
вписан в НБД „Население“ постоянен и настоящ адрес, на основание чл. 47 ГПК.
Длъжницата не е била намерена на адресите в с. Приселци и с. Осеново, посочени
съответно в базата данни като постоянен и настоящ, и при множеството връчвания
в рамките на заповедното и настоящото исково производство.
За по – подробното
изложение на фактическата обстановка, за факти и обстоятелства, които не е
свързани с оплакванията в жалбата, въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционното решение в съответната част, на основание чл. 272 от ГПК.
Следва да се посочи само, с оглед конкретика на оплакването в жалбата, че
близките часове на две от осъществените от връчителя по три посещения на
адресите в с. Приселци и с. Осеново не опорочават процедурата, тъй като едното
от посещенията е в присъствен, а другото – в неприсъствен ден.
Въз основа на така приетата за
установена фактическа обстановка, съставът на въззивния съд намира следното по
предмета на спора:
Между
страните е възникнало валидно правоотношение по договор
за кредит за текущо
потребление от 30.07.2013г., по силата на което въззивницата Е.А.С., която има качеството на кредитополучател,
отговаря за изпълнение на всички, произтичащи от договора парични задължения
към банката до окончателното им погасяване. Процесуалният представител на кредитополучателя
С. не е релевирал възражения относно неравноправен характер на договора или на
отделни негови клаузи. При постановяване на решението окръжният съд е изпълнил
задължението си за осъществяване на служебна преценка за неравноправност на
сключения договор с потребител по смисъла на ЗЗП, като цяло и на отделните
договорни клаузи, относимите към процесните парични вземания. Направени са
изчерпателно обосновани правни изводи, че няма основание договорът за кредит да
бъде прогласен за изцяло нищожен, както и че договорните клаузи относно
едностранното изменение на договорна лихва, които могат да бъдат квалифицирани
като нищожни поради техния неравноправен характер, не могат да обосноват извод
за недължимост на част от заявените за установяване парични задължения, за
които искът е уважен.
В тази
връзка, неоснователни са оплакванията относно неправилност на изводите на
първоинстанционния съд, направени в резултат на осъществената служебна преценка
за неравноправност, по правилата на ЗЗП.
В договора и
в предоставените на потребителя при подписването му Общи условия се съдържа
цялата необходимата информация и данни,
въз основа на които той да се ориентира и да направи разумна преценка за това
дали в достатъчна степен сключването на договора е в негов интерес. В
погасителния план са посочени размери на всяка една от анюитетните вноски,
каква част от нея съставлява главница и лихва, както и падежите на задълженията
за целия срок на погасяване. При анексиране на правоотношението, за уговаряне
на по – облекчени условия за длъжника и разсрочване на непогасени падежирали
задължения, отново е съставен и предоставен на кредитополучателя нов
погасителен план с конкретно посочени дължими суми и падежи. Няма основание за
премахване изцяло на клаузите за определяне на лихвата по кредита, при изрична
и ясна уговорка за възнаграждение, изразено в абсолютна стойност към момента на
сключване на договора и споразумението и включено като част / от парична сума в
български лева/ от анюитетни вноски.
Сключване на договори за кредит при
променлива лихва и при възможност на банката да уговори промяна на лихвения
процент по даден кредит е допустимо съгласно чл. 58 и сл. ЗКИ. Липсата на ясна
информация за методологията за изменение на лихвения процент би имало значение
в процеса, с оглед заявения предмет на спора, при действително установени
действия на банката за едностранна промяна на договорната лихва. Частичната
нищожност на клаузите на възнаградителна лихва в частта относно променливата
компонента, независимо от това дали длъжникът се ползва или не, с потребителска
защита, не е основание за прогласяване нищожност на цялото кредитно
правоотношение. Тъй като за целия период от сключване на процесния договор не се установява
начисляване от страна на банката на възнаградителна лихва в по– висок размер в
сравнение с уговорената при сключване на договора, неравноправността на
договорната клауза, даваща право на банката да изменя едностранно лихвения
процент е ирелевантна по предмета на спора. Началният лихвен процент и определените
според него стойности на равните месечни анюитети по всеки един от двата
погасителни плана не се засягат от опорочените неясни клаузи, а в интерес на
кредитополучателя, който се ползва от потребителска защита по ЗЗП, е
запазването при сключване на допълнителното споразумение на първоначалните
параметри за определяне размерите на задълженията за договорна и наказателна
лихва след като е отпаднала, поради допуснатото съществено неизпълнение, на
възможността за ползване на преференциалните условия, при които е сключен
договора.
Съгласно чл. 60, ал. 2 ЗКИ, за да породи действие предсрочната
изискуемост, тя трябва да бъде обявена от кредитора на длъжника. Уведомлението
следва да е в писмен вид и да е
достигнало реално до длъжника, а от съдържанието му да се извежда ясно и недвусмислено волята
на банката да упражни потестативното право за обявяване на
кредита за изцяло изискуем преди изтичане на договорения в полза на длъжника
срок.
Волеизявлението за упражненото от банката право за обявяване на
предсрочна изискуемост, което е ясно и недвусмислено и предприето при наличие
на предвидените от договора и закона предпоставки, се счита за достигнало до
кредитополучателя С. на 29.06.2018г., когато е довършен фактическият състав на
чл. 47 ГПК за фингирано връчване.
За установяване на релевантните по спора факти, за които
се изискват специални знания, е допусната съдебно - счетоводна експертиза ,
заключението по която, прието от, се преценява като обективно и компетентно
извършено и се кредитира изцяло. Въз основа на заключението, преценено в
съвкупност с приетите писмени доказателства, съставът на въззивния съд приема,
че както към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК и към момента, непогасените задължения за главница, договорна и
наказателна лихва по процесния договор са в размерите, за които искът е уважен.
Оплаквания във въззивната жалба по отношение на фактическите изводи на съда,
възприети въз основа заключението на назначената съдебно – счетоводна
експертиза, относно размера на усвоени парични средства по процесния договор и
размерите на непогасени парични задължения за главница и лихви, не са
направени.
Банката е провела главно пълно
доказване със съответните доказателства и доказателствени средства, за
възникване на процесното правоотношение по договор за кредит за текущо
потребление, както и за размери на дължимите суми за главница и лихви,
изчислени съобразно уговорките в договора и допълнителното споразумение, които
не са погасени. В процеса не са въведени релевантни
обстоятелства и други конкретни възражения срещу предявените за установяване
права, тъй като длъжникът не е
намерен и се представлява от особен представител.
По изложените съображения съставът на ВнАпС намира, че е доказано по безспорен начин възникването и съществуване на
изискуеми и ликвидни парични вземания за главница, договорни и наказателни
лихви на „Банка ДСК " ЕАД от ответницата
- въззивник, в качеството й на кредитор по договор за кредит за текущо потребление от 30.07.2013г., изменен със
споразумение от 30.09.2016г., на основание чл. 9 ЗПК, чл. 60 ал. 2 ЗКИ и чл. 92 ЗЗД, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение № 3515/06.07.2018г. по ч. гр.
д. № 10573/2018г. на ВРС, 39 състав и е уважен искът по чл. 422 ГПК с
обжалваното първоинстанционно решение. Поради съвпадение на правните изводи на двете инстанции
решението на ВОС следва да се потвърди в обжалваната част.
С оглед резултата от въззивното
обжалване и предвид обстоятелството, че въззиваемото дружество е защитавано от
юрисконсулт, въззивницата дължи на насрещната страна юрисконсултско
възнаграждение за защита във въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 8 във
вр. ал. 1ГПК, в размер на 300 лв., съгласно чл. 37 от ЗПрП във вр. чл. 25 от
Наредба за правната помощ, както и сумата 1 000 лв., представляваща възнаграждение
за особен представител.
На основание чл. 78, ал.
6 във вр. чл. 83, ал. 1, т. 5 от ГПК въззивницата следва да бъде осъдена да
заплати държавна такса за настоящото производство в размер на 594.87 лв., която
не е събрана авансово поради подаване на въззивната жалба от особен
представител.
Воден от горното, ВнАпС,
ТО, І- ви състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА,
решение № 299/27.04.2020г., постановено по т. д. № 218/2019г. по описа на
Варненски окръжен съд, в частта, с която е уважен предявеният от „Банка ДСК " ЕАД – гр.
София, ЕИК *********, срещу Е.А.С. ***,
установителен иск по чл. 422 ГПК, за съществуване на изискуеми вземания на
банката по договор за
кредит за текущо потребление от 30.07.2013г., изменен със споразумение от
30.09.2016г., на осн. чл. 9 ЗПК, чл. 60 ал. 2 ЗКИ и чл. 92 ЗЗД,
за които е издадена заповед за незабавно
изпълнение № 3515/06.07.2018г. по ч. гр. д. № 10573/2018г. на ВРС, 39 състав,
както следва: сумата
26 311.62 лв., представляваща сбор от части от вноски с настъпил падеж и
предсрочно изискуем остатък от ползвана главница, ведно със законната лихва,
считано от 05.07.2018г до окончателно изплащане на тази главница; сумата
2181.52 лв. - сбор от начислени договорни лихви като ежемесечно възнаграждение
за ползване на главницата за периода 25.06.2017 до 02.07.2018г., както и сумата
от 134.77лв., представляваща сбор от лихвена надбавка, уговорена като
обезщетение за забава, начислена върху просрочена главница за период
25.07.2017г. до 05.07.2018г.
В останалата
част решението на ВОС не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Е.А.С., ЕГН**********,
адрес: ***, да заплати на „БАНКА ДСК " ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19,
сумата 1 300лв. / хиляда и триста лева/, представляваща възнаграждение за
юрисконсултска защита и заплатено възнаграждение на особен представител по
въззивно т. д. № 351/2020г. по описа на ВнАпС, на основание чл. 78, ал. 1 във
вр. ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Е.А.С., ЕГН**********,
адрес: ***, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, държавна такса по въззивна жалба вх. № 11926/20.05.2020г. в
размер на 594.87 лв. / петстотин деветдесет и четири лева и осемдесет и седем
ст./, на основание чл. 78, ал. 6
във вр. чл. 83, ал. 1, т. 5 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.