№ 27
гр. Оряхово, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивета В. Кънева-Санкова
при участието на секретаря Г. Цв. Цветкова
като разгледа докладваното от Ивета В. Кънева-Санкова Административно
наказателно дело № 20251460200246 по описа за 2025 година
Съдебното производство е административно по чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, с адрес на
управление гр. София, ж. к. "Люлин 7", бул."Джавахарлал Неру" № 28 чрез юрисконсулт Д.
Н., с която е обжалвано Наказателно постановление № 007850/29.08.2025 г. на Началник
териториален отдел за областите Видин, Монтана Враца към ГД контрол на пазара при КЗП.
Жалбоподателят редовно призован не изпраща представител.
Ответната страна не изпраща представител, ангажира писмено становище, в което
излага доводи за законосъобразност на обжалваното НП.
От събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства,
доводите на страните и посочените основания в жалбата съдът прие за установени от
фактическа страна по делото следните обстоятелства:
На 04.03.2025 г. в гр. Оряхово, обл. Враца, ул. „Андрей Чапразов” №4, ет.1, в офис на
жалбоподателя „Изи Асет Мениджмънт" АД, от служители на КЗП към ГД”Контрол на
пазара” - актосъставителя С. И. А. – ст.инспектор в КЗП- Враца и свидетеля по АУАН – Г. Д.
С. - ст.инспектор в КЗП- Враца, била извършена проверка във връзка с план програмата за
месец март 2025 г., относно установяване спазването на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит.
По време на проверката от представител на жалбоподателя – кредитор в офиса на
дружеството – Георги Лазаров са предоставени на проверяващите 2 броя Договора за
паричен заем № 5375856/26.02.2025 г. и № 5362604/12.02.2025 г., сключени в офиса с цялото
досие към тях.
При проверка на цялото досие на Договор за паричен заем № 5375856/26.02.2025 г.
проверяващите установили, че на 26.02.2025 г. жалбоподателя, в качеството на кредитор при
упражняване на своята дейност в стопанисваният от него обект - офис Изи Кредит в гр.
Оряхово, обл. Враца, ул. „Андрей Чапразов" №4, ет.1, е използвал нелоялна заблуждаваща
търговска практика, като е предоставил невярна и подвеждаща информация за годишния
процент на разходите /ГПР/ в Договор за паричен заем № 5375856 от 26.02.2025 г., сключен
с потребител. Посоченият ГПР не отговаря на действителните разходи, които ще бъдат
направени по кредита, като в него не е включена сумата за гаранция в размер на 448,80 лева,
съдържаща се в погасителния план към договора, която води до заплащането на по-висока
сума за общите разходи по кредита от посочените в него.
В Договора било посочено, че размерът на кредита е 700 лева, който следва да се
издължи на 8 /осем/ броя месечни вноски, всяка в размер на 102,90 лв., лихвеният процент е
1
45.00 %, съобразно чл.2, т.6 от договора.В чл.2, ал.7 на договора е посочено, че общата
дължима сума е 823,20 лв., която се състои от размера на заемната сума и размера на
възнаградителната лихва.
В чл.2, т.8 било записано - „Годишен процент на разходите /ГПР/ на заема - 54,93 %.
ГПР е изчислен по формулата и съгласно изискванията, съдържащи се в чл.19 от Закона за
потребителския кредит и приложение №1 към него. При изчисляване на ГПР са взети
предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от
страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени
разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията
по настоящия договор, както и други разходи, освен посочените в настоящия договор".
В чл.4 на договора е посочено: „Заемателят се задължава в срок до три дни, считано от
датата на сключване на настоящия договор да предостави на Заемодателя едно от следните
обезпечения:
1.Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение; нетния размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1500 лв.;
да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или
ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош
от „Редовен"; Поръчителят подписва договор за поръчителство.
2.Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т.7, със срок на
валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. 3.
Одобрено от Заемодателя Дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки."
От погасителния план към договора се установява, че в колона № 3 - е посочен размер
на вноската по кредита - 102,90 лв., в колона № 4 - каква част от погасителната вноска е за
погасяване на главницата, а в колона № 5 - лихвата, като до нея е налична колона,
озаглавена: „Размер на възнаграждение за предоставяне на гаранция", в която срещу всяка
от 8-те броя погасителни вноски е посочена сума в размер на 56,10 лв. и същата сума
съразмерно е прибавена към тях в следващата колона, озаглавена: „Обща размер на вноска",
т.е. 8 броя вноски по 159,00 лв.
В погасителния план в „Забележка" кредиторът е посочил, че: „заемателят заплаща
погасителните вноски по договора в размера, посочен в колонка № 3. В случай, че не
предостави обезпечение под формата на две физически лица или банкова гаранция, а е
избрал да предостави обезпечение под формата на гаранция от юридическо лице, което
предоставя гаранционни сделки срещу възнаграждение, дължи вноски в размер 448.80 лева.
От предоставените документи се установило, че на същата дата 26.02.2025 г., на която е
сключен Договор за паричен заем № 5375856/26.02.2025 г., кредитополучателят е подписал
със същия номер и Договор за предоставяне на гаранция № 5375856 с „Файненшъл
България" ЕООД чрез „Изи Асет Мениджмънт" АД. По силата на този договор „Файненшъл
България" ЕООД отговоря солидарно с потребителя пред „Изи Асет Мениджмънт" АД за
изпълнението на всички негови задължения, възникнали съгласно договора за паричен заем,
както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по договора за паричен
заем. Съгласно чл.3, ал.1 на договора за предоставяне на гаранция потребителят дължи
възнаграждение на гаранта в размер на 448,80 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от
които в размер на 56,10 лв., като съгласно чл.3, ал.3 „Изи Асет Мениджмънт" АД е
овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане
на възнаграждението по договора.
При справка, направена в търговския регистър се установило, че едноличен собственик
на капитала на гаранта „Файненшъл България" ЕООД е само „Изи Асет Мениджмънт" АД,
като и двете дружества са регистрирани на един и същ адрес т.е. гарантът и кредиторът са
едно и също лице. По този начин с договора за гаранционна сделка кредиторът сам
гарантира и обезпечава своето вземане и си осигурява допълнително възнаграждение.
От съдържанието на Договор за паричен заем № 5375856/26.02.2025 г. се установява, че
размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция не е включено в размера на
годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита, тъй като в чл.2, ал.7 от договора е
посочено, че общата дължима сума в размер на 823,20 лв. се състои от размера на заемната
2
сума и размера на възнаградителната лихва.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита трябва да изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими от посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит, като по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК, "общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита не включва нотариални такси".
Именно затова, следва в посочената величина ГПР по ясен и разбираем за
потребителя/кредитополучателя начин задължително, да са посочени всички разходи, които
той ще направи и са пряко свързани с кредитното му правоотношение. ГПР е обобщение на
всичко дължимо по кредита и в него трябва да бъдат включени всички разходи, които ще
възникнат, и са известни на кредитора, както и са пряко свързани с кредитното му
правоотношение. Предвиденият в договора ГПР в размер на 54,93 % не отговаря на
действителните разходи, които ще дължи потребителят, тъй като не включва сумата в размер
на 448,80 лв., съдържаща се в погасителния план към договора. Именно тази информация за
ГПР въвежда потребителя в заблуждение, тъй като се оказва, че действително ще трябва да
заплати доста по-висока сума за общите разходи по кредита.
Проверяващите установили, че със сключения договор за гаранция се цели
допълнително оскъпяване на договора за заем, което е допълнително възнаграждение на
заемодателя, правоотношение и се прави единствено с цел, да се избегнат ограниченията на
чл.19, ал.4 от ЗПК.
Всички тези действия на кредитора противоречат на изискването за добросъвестност и
професионална компетентност, в качеството му на по-силна страна в договорните
отношения, определяща условията по кредита.
Кредиторът не е изпълнил задължението си, да предостави на потребителя точна и
вярна информация за общия размер на всички плащания по заема и за ГПР, които ще дължи
във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор за
сключване на договора. С така предоставената информация за ГПР, потребителят е поставен
в невъзможност да разбере, какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
кредит и по този начин не може да вземе информирано решение, относно цената и
икономическите последици от сключването на договора. Това води до вземане на
прибързано търговско решение от потребителя, особено, когато му е необходимо и
наложително, което не би взел без използването на тази нелоялна заблуждаваща търговска
практика.
С това си деяние кредиторът е нарушил разпоредбата на чл.68в, във връзка с чл.68г,
ал.4, във връзка с чл.68д, ал.1, предложение 1 /съдържа невярна информация и следователно
е подвеждаща/ от Закона за защита на потребителите
За горните обстоятелства на място длъжностните лица съставили КП № К-
2772769/04.03.2025 г., подписан от представителя на жалбоподателя Георги Лазаров,
присъствал на проверката.
На жалбоподателят - „Изи Асет Мениджмънт" АД е съставен АУАН №
007850/30.05.2025 г. затова, че на 26.02.2025 г. в качеството си на кредитор, при
упражняване на своята дейност в стопанисван от него обект - офис Изи Кредит в гр.
Оряхово, обл. Враца, ул. „Андрей Чапразов" №4, ет.1, е използвал нелоялна заблуждаваща
търговска практика, като предоставил невярна и подвеждаща информация за годишния
процент на разходите /ГПР/ в Договор за паричен заем № 5375856 от 26.02.2025 г., сключен
с потребител. Посоченият ГПР не отговаря на действителните разходи, които ще бъдат
направени по кредита, тъй като в него не е включена сумата за гаранция в размер на 448,80
лева, съдържаща се в погасителния план към договора, която води до заплащане на доста по-
висока сума за общите разходи по кредита от посочените в него., с което е нарушил
3
разпоредбата на чл.68в, във връзка с чл.68г, ал.4, във връзка с чл.68д, ал.1, предложение 1
/съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ от Закона за защита на
потребителите.
АУАН № 007850/30.05.2025 г. е съставен въз основа на КП № К-2742674/18.01.2023 г. и
приложения към него договор за кредит № 5375856/26.02.2025 г. на осн. чл.40 ал.2 от ЗАНН
и чл.233 ал.1 от ал.2 от ЗЗП и му е връчен срещу подпис.
Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление №
007850/29.08.2025 г. на Началник териториален отдел за областите Видин, Монтана Враца
към ГД Контрол на пазара при КЗП, в обстоятелствената част на което, административно -
наказващият орган е приел, че на 26.02.2025 г. в качеството си на кредитор, при
упражняване на своята дейност в стопанисван от него обект - офис Изи Кредит в гр.
Оряхово, обл. Враца, ул. „Андрей Чапразов" №4, ет.1, е използвал нелоялна заблуждаваща
търговска практика, като предоставил невярна и подвеждаща информация за годишния
процент на разходите /ГПР/ в Договор за паричен заем № 5375856 от 26.02.2025 г., сключен
с потребител. Посоченият ГПР не отговаря на действителните разходи, които ще бъдат
направени по кредита, тъй като в него не е включена сумата за гаранция в размер на 448,80
лева, съдържаща се в погасителния план към договора, която води до заплащане на доста по-
висока сума за общите разходи по кредита от посочените в него., , за което за извършено
нарушение на чл.68в, във връзка с чл.68г, ал.4, във връзка с чл.68д, ал.1, предложение 1
/съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ от Закона за защита на
потребителите, на осн. чл. 2210а от ЗЗП му е наложено наказание „Имуществена санкция“ в
размер на 2000 лв.
Жалбоподателят е обжалвал издаденото НП пред РС-Оряхово, като жалбата е
депозирана на 16.09.2025г. в Териториален отдел Монтана на КЗП. С жалбата се представят
доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на наказателното
постановление, издадено в нарушение на процесуалните правила.
Жалба вх. № М-03-383/16.09.2025 г. с разписка от куриер;Заповед № 1138/29.01.2025 г.
за компетентност на наказващия орган; Заповед № 342 ЛС/22.04.2015 г. за компетентност на
актосъставителя;Писмо изх. № М-03-383/29.08.2025 г. за връчване на НП с ИД; Наказателно
постановление № 007850/29.08.2025 г.;Възражение по АУАН вх. № М-03-383/31.07.2025
г.АУАН № К-007850/30.05.2025 г.;Писмо изх. № Ц-06-2209/15.05.2025 г. за съставяне на
АУАН с ИД;Договор за паричен заем № 5375856/26.02.2025г.;Констативен протокол № К-
2772769/04.03.2025 г. с приложения.
Изслушани по делото са актосъставителя и свидетелите по АУАН, които потвърждават
описаната в акта фактическа обстановка.
Съдът като обсъди събраните доказателства и като съобрази доводите на страните и
извърши проверка на издаденото наказателно постановление, намира, че жалбата е
неоснователна, а НП е законосъобразно постановено при спазване на процесуалните
правила, поради което следва да бъде потвърдено.
МОТИВИ:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество съдът
счита, че е неоснователна. При прегледа на обжалваното наказателно постановление съдът
установи, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, всяко от които само по
себе си да е достатъчно основание за отмяната му като незаконосъобразно, постановено при
допуснати съществени нарушения на ЗАНН.
Наказателното постановление е правораздавателен акт, издаван от орган с
административно наказателна компетентност. При издаването му следва да се спазва точно
уреденото в ЗАНН състезателно производство за да настъпят целените правни последици, а
именно да бъде наложена съответната административна санкция – административно
наказание от съответния вид за извършеното нарушение. За да може да породи тези си
правни последици наказателното постановление като административен акт следва да
съдържа точно визираните в чл.57 от ЗАНН реквизити. В конкретната хипотеза в
обжалваното наказателно постановление наказващия орган е направил описание на
нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които
го потвърждават, за да може съдът да приеме за безспорно установено извършването на
нарушението. Наказващия орган е посочил и вида на конкретно наложеното наказание. В т.7
4
на чл.59, ал.1 от ЗАНН законодателя изрично е указал, че в наказателното постановление за
записват вида и размера на наложеното административно наказание, като хипотезата е
спазена от наказващия орган. С жалбата си жалбоподателят ангажира становище и навежда
доводи относно необоснованост и незаконосъобразност на НП, доводите на жалбоподателят
не се споделят от настоящия съдебен състав. Съдът приема, че при изписване на годината на
издаване на НП, е допусната очевидна техническа грешка, която по никакъв начин не се
отразява на законосъобразността на самото НП. В хода на съдебния процес по безспорен
начин от представените писмени доказателства и показанията на разпитаните
свидетели и актосъставителя се установи, че жалбоподателят е извършил нарушението
описано в АУАН, а именно, че на 26.02.2025 г. в качеството си на кредитор, при
упражняване на своята дейност в стопанисван от него обект - офис Изи Кредит в гр.
Оряхово, обл. Враца, ул. „Андрей Чапразов" №4, ет.1, е използвал нелоялна заблуждаваща
търговска практика, като предоставил невярна и подвеждаща информация за годишния
процент на разходите /ГПР/ в Договор за паричен заем № 5375856 от 26.02.2025 г., сключен
с потребител. Посоченият ГПР не отговаря на действителните разходи, които ще бъдат
направени по кредита, тъй като в него не е включена сумата за гаранция в размер на 448,80
лева, съдържаща се в погасителния план към договора, която води до заплащане на по-
висока сума за общите разходи по кредита от посочените в него, с което е нарушил
разпоредбата на чл.68в, във връзка с чл.68г, ал.4, във връзка с чл.68д, ал.1, предложение 1
/съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ от Закона за защита на
потребителите.Съдът възприема и кредитира показанията на разпитаните в съдебно
заседание актосъставител, свидетел очевидец на нарушението и свидетел при съставяне на
АУАН, като обективни и незаинтересовани от които се установява, по безспорен начин
времето и мястото на извършеното нарушение, личността на нарушителя и деянието
описано в АУАН.
Разпоредбата на чл. 68в ЗЗП въвежда императивна забрана на всички нелоялни
търговски практики. В чл. 68 г, ал. 1 ЗЗП е дадена дефиниция на общия състав на
нелоялната търговска практика, а именно: "всяка търговска практика, от страна на търговец
към потребител която противоречи на изискването за добросъвестност и професионална
компетентност и която променя или е възможно да промени съществено икономическото
поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния
член от групата потребители, когато търговската практика насочена към определена група
потребители. " От дадената дефиниция е видно, че общият състав има максимално широко
приложно поле. Той ще бъде приложим във всички случаи, когато се констатира
кумулативното наличие на критериите заложени в него: поведението на търговеца да
противоречи на изискването за добросъвестност или професионална компетентност -
поведението на търговеца да променя или да е възможно да промени съществено пазарното
поведение на средния потребител, към когото е насочено. При общия състав на нелоялната
търговска практика са без значение конкретните действия на търговеца. Деянието му винаги
ще бъде съставомерно при кумулативното наличие на посочените критерии.
В чл. 68 г, ал. 4, вр. чл. 68д-68к ЗЗП са уредени специалните състави на нелоялна
търговска практика. Разликата между специалните и общия състав на нелоялната търговска
практика е, че за съставомерността на специалните състави е достатъчно да се констатира
наличието на юридическите факти, включени в диспозицията на конкретния специален
състав. Тук не е необходимо поведението на търговеца да се преценява от гледна точка на
критериите, въведени за общия състав, а именно добросъвестност, професионална
компетентност и възможна промяна в пазарното поведение. Тази преценка е направена от
законодателя и в този смисъл практиките, покриващи фактическите признаци на
специалните състави са ex lege нелоялни по смисъла на общия състав на чл. 68в ЗЗП. Тоест
при наличие на признаците на някой от специалните състави, деецът извършва нарушение и
на общия състав на нелоялната търговска практика по смисъла на чл. 68в ЗЗП. В този
изричен смисъл и трайната практика на ВАС- Решение № 3515 от 09.03.2020 г. по адм. д. №
4378/2019 на Върховния административен съд, Решение № 547 от 14.01.2019 г. по адм. д. №
13956/2017 на Върховния административен съд, Решение № 6358 от 01.06.2015 г. по адм. д.
№ 7825/2014 на Върховния административен съд, Решение № 1221 от 27.01.2020 г. по адм. д.
№ 2156/2019 на Върховния административен съд.
В чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП изрично е посочено, че нелоялни са и заблуждаващите и
5
агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к. Легална дефиниция на понятието
заблуждаваща търговска практика е дадена в нормата на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, в която е
посочено, че такава е налице, когато: " съдържа невярна информация и следователно е
подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното и представяне,
заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако
представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени
в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение,
което той не би взел без използването на търговската практика. ".
В процесния случай е налице точно такава заблуждаваща практика по смисъла на чл.
68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП, при която кредиторът предоставя на кредитополучателя -
потребител невярна информация относно едно от обстоятелствата, посочени в чл. 68д, ал. 2
ЗЗП, а именно по-нисък размер на възнаграждението за предоставяне на гаранция в ГПР по
кредита, т. е. общо цената на кредита. По делото безспорно е установено, че невключването
на размера на възнаграждението за предоставяне на гаранция в ГПР по кредита, при
условие, че е дължимо на кредитора и е включено в погасителния план по договора, води до
разлика между формално посочения и действително прилагания размер. Освен това, с
договора за гаранция реално не се цели обезпечаване на договора за заем, а се цели
оскъпяване на договора за заем, чрез допълнително възнаграждение на заемодателя, което е
уговорено по друго правоотношение и е единствено с цел, да се избегнат ограниченията на
чл, 19, ал. 4 ЗПК в нарушение на изискването за добросъвестност и професионална
компетентност. В случая е предвидено размерът на възнаграждението за предоставяне на
гаранция да се кумулира към погасителните вноски, което води до скрито оскъпяване на
кредита. Включен по този начин към погасителните вноски, размерът на възнаграждението
за предоставяне на гаранция, на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и
представлява сигурна печалба за кредитора. Предвид на това посоченият в договора ГПР –
54.93 % е неточен и заблуждава потребителя, тъй като размерът на възнаграждението за
предоставяне на гаранция – 448.80 лв., следва да се включи в ГПР, съобразно нормата на чл.
19, ал. 1 ЗПК. Съгласно тази разпоредба, ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими от посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Именно, затова в посочената величина - ГПР, следва по ясен и разбираем за
потребителя/кредитополучателя начин да са посочени всички разходи, които той ще направи
и които са пряко свързани с кредитното му правоотношение. Предвиденият в договора ГПР
– 54.93 % не отговаря на разходите, които ще направи потребителят, тъй като не включва
възнаграждението за предоставяне на гаранция. Тази информация за ГПР въвежда
потребителя в заблуждение, тъй като реално се оказва, че трябва да заплати доста по-висока
сума за общите разходи по кредита. Безспорно е, че посоченият ГПР в Договор за паричен
заем № 5375856/26.02.2025 г. г. е възможно да заблуди средния потребител, относно общите
разходи по кредита и икономическите последици от сключването на договора. Прилагането
на такава практика има за резултат, или е възможно да има за резултат, вземането на
търговско решение, което средният потребител не би взел без използването й.
По изложените съображения съвсем законосъобразно кредиторът е санкциониран за
извършено от него нарушение на чл. 68в ЗЗП, вр. чл. 68 г, ал. 4 пр. 1 ЗЗП.
В случая не е налице маловажен случай на административно нарушение. Засегнатите с
деянието обществени отношения и права на потребителите са съществен елемент, както на
вътрешния правов ред, така и на правото на ЕС. Правата на потребителите, са и си остават
особено важен елемент от реда на държавно управление. Не е налице "маловажен случай"
по смисъла на § 1, т. 4 от ЗАНН – не е налице липса или незначителност на вредните
последици, няма смекчаващи обстоятелства, както и нарушението не представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
неизпълнение на задължения от съответния вид.
При правилно установена фактическа обстановка, изцяло законосъобразна е
преценката на наказващия орган, че с действията си жалбоподателят е реализирал
административния състав на чл. 210а ЗЗП. Изцяло законосъобразно жалбоподателят е
санкциониран на основание чл. 210а ЗЗП. Предвижданата в закона санкция е от 1000 до
30000 лева. Наказващия орган е наложил такава към минималния размер. Съдът намира, че
6
за постигане целите на наказанието и най-вече за преустановяване тази порочна практика на
търговеца, санкцията правилно е определена към минималния размер.
Жалбоподателят в жалбата си, твърди че не е извършил визираното в НП
нарушение, но в подкрепа на твърденията си не е ангажирал доказателства, въпреки
че му е била дадена възможност за това. Съгласно т.7 от ППВС № 10 / 28.09.1973гг.
отразените в акта констатации на административното нарушение не се считат за
установени до доказване на противното и затова административно наказателното
обвинение следва да се установи с допустимите от закона средства. При тези изисквания е
развито производството, като констатациите отразени в акта са доказани по несъмнен
начин.
При прегледа на обжалваното наказателно постановление установи, че същото е
законосъобразно издадено, като са спазени изискванията за допустимост и правна
обоснованост.
Всички изложени съображения налагат извода, че обжалваното наказателно
постановление на Началник териториален отдел за областите Видин, Монтана Враца към ГД
Контрол на пазара при КЗП е законосъобразно постановено, поради което следва да бъде
потвърдено.
Водим от изложените съображения, Оряховски Районен Съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 007850/29.08.2025 г. на Началник
териториален отдел за областите Видин, Монтана Враца към ГД контрол на пазара при КЗП,
с което на "Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. София,
ж. к. "Люлин 7", бул."Джавахарлал Неру" № 28 представлявано от Г. Т. Т. и А.В.М., за
извършено нарушение по чл.68в, във връзка с чл.68г, ал.4, във връзка с чл.68д, ал.1,
предложение 1 от Закона за защита на потребителите, на основание чл.210а от ЗЗП е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред Административен Съд Враца в
14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
7