Решение по дело №1010/2023 на Административен съд - Варна

Производството е касационно по чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна срещу Решение № 381/11.03.2023г., постановено по АНД № 20223110203335/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателното постановление № 03-013955/18.08.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда КТ/ във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ, е наложена имуществена санкция от 3000 лева на „Т.“ ЕООД за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /Наредбата/.

С касационната жалба решението на Районен съд – Варна се оспорва като неправилно – постановено в противоречие със събрания по делото доказателствен материал, което е довело и до неправилно приложение на закона. Намира, че неоснователно съдът не е кредитирал в цялост гласните показания на разпитания по делото свидетел. Изложени са съображения, че въззивният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 11 от Наредбата. Отправеното до съда искане е за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на НП. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител на касатора. Същият претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Ответникът – „Т.“ ЕООД, със становище от 02.05.2023 г. излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и моли съда да я отхвърли. Отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Представителят на Прокуратурата счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила решението на ВРС.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд е приел за установено следното:

На 02.07.2021 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна са извършили проверка в комплекс „Морски дюни“, находящ се в к.к. „Шкорпиловци“, стопанисван от „Т.“ ЕООД, във връзка с възникнал трудов инцидент с работник на дружеството. В хода на последвала документална проверка е установено, че лицето И.Х.И.първоначално е назначен на длъжност „общ работник“, а на 02.07.2021 г. е преназначен на длъжност „работник поддръжка“. При проверка на представените инструктажни книги проверяващите са установили, че за И. не е документиран извънреден инструктаж за смяна на длъжността.

На 06.08.2021 г. въз основа на констатациите на проверяващите и съставения от тях протокол за извършена проверка срещу дружеството е съставен АУАН за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. АУАН е връчен надлежно на представляващия дружеството, който го подписал без възражения. Такива постъпили в законоустановения срок. Възраженията са отхвърлени от административнонаказващия орган като неоснователни. Срещу „Т.“ ЕООД е издадено процесното Наказателно постановление № 03-013955/18.08.2021 година. В него изцяло са възприети както описаните в АУАН факти, така и правната квалификация на деянието. С НП на работодателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

Районен съд – Варна е приел, че процесното НП е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна. Установил е, че АУАН и НП са издадени в предвидените в закона срокове, но е допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, тъй като АУАН не е преценен с оглед неговата обоснованост, предвид депозираните възражения. Съдът е констатирал, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Този извод на съда е мотивиран с това, че в АУАН и в НП липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението, доколкото не са посочени конкретните факти, касаещи съставомерни признаци на твърдяното за извършено нарушение. Описанието на нарушението и в двата акта се свежда до констатацията, че работодателят не е документирал провеждането на извънреден инструктаж на И.Х.И.при промяна на работното място, като не са посочени факти, от които да се направи извод, че се касае за наличие на трудово правоотношение с това лице, че то има едно работно място и то е сменено. В мотивите на атакувания съдебен акт съдът е посочил, че декларативно е посочена датата 02.07.2021 г., но няма факти, че на тази дата е имало промяна на работното място, в какво се състои тази промяна, както и че именно на тази дата е следвало да се проведе инструктажът. Освен това въззивният съд е посочил, че от НП не става ясно какво точно нарушение административнонаказващият орган приема за извършено и защо именно работодателят следва да бъде отговорен за него. По тези съображения Районен съд – Варна е отменил процесното наказателно постановление като издадено в противоречие с процесуалните правила.

Решението е правилно. Същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия материален закон.

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

Съгласно чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН описанието на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, са сред задължителните реквизити на наказателното постановление. Всеки един от посочените елементи от описанието на нарушението е кумулативно задължителен. Нормата е императивна. В разглеждания случай такива липсват.

Освен че липсва описание на съставомерните белези на конкретно административно нарушение, в оспореното НП като дата на извършването му е посочена датата 02.07.2021 г., като не става ясно по какви съображения АНО обвързва тази дата с датата на извършване на нарушението. Правилно въззивният съд е посочил, че е недопустимо факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението да се установяват едва в съдебно заседание, тъй като същите императивно следва да съществуват в издаденото наказателно постановление.

В касационната жалба неправилно е посочено първо, че въззивният съд е посочил, че наказателното постановление е издадено в срок и е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, и второ, че описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните доказателства. В опровержение на твърденията на касатора, наказателното постановление е отменено, защото е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаването му, а именно липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението, неяснота по отношение на датата на извършване на нарушението и субекта на нарушението.

Неоснователно се твърди в касационната жалба, че въззивният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 11 от Наредбата. Дружеството е наказано за нарушение по чл. 16, ал. 1, т. 3 вр. чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. на министъра на труда и социалната политика. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от Наредбата регламентира при кои случаи се провежда извънреден инструктаж, а съгласно чл. 11 ал. 5 от същата инструктажите, проведени по реда на наредбата, се документират в Книги за инструктажи съгласно приложение № 1. Нито една от цитираните норми не посочва субект на описаните задължения. В тази насока /както правилно е приел и ВРС/ са съответно разпоредбите на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, съгласно които работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа, а според ал. 2 на същата правна норма инструктажите по чл. 10, ал. 3 се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред и при условия, определени от работодателя. От анализа на цитираните разпоредби се установява, че задължението на работодателя се свежда до това да осигури провеждането на инструктаж чрез определянето на длъжностно лице със съответната компетентност, което да извършва и документира инструктажа. Тоест документирането на проведения инструктаж е вменено в задължение не на работодателя, а на съответното длъжностно лице, което го е извършило. Следователно, работодателят няма задължение да документира инструктажа. Той има задължението да определи длъжностно лице, което да извършва и документира инструктажите по Наредба № РД-07-2/16.12.2009г., за което не му е повдигнато обвинение. Едва след като се установи, че работодателят не е определил такова длъжностно лице, тогава самият работодател носи отговорност по чл. 2, чл. 3 и чл. 11, ал. 1 от същата наредба. В настоящия случай обаче не са представени доказателства, и в АУАН и НП не са изложени факти дали има определено от дружеството лице за провеждане на инструктажа, за да може да се направи извод, че именно работодателят е този, който носи отговорност за повдигнатото обвинение.

По изложените съображения настоящия състав на Административен съд – Варна приема, че следва да бъде оставено в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото основателно се явява искането на ответната по касация страна за присъждане на разноски. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 19.04.2023 г., с който страните са уговорили адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева с ДДС. Видно от приложената по делото фактура данъчната основа е в размер на 625 лева, а начисленият ДДС е 125 лева. На основание чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение за адвокат е 600 лева, т.е. договореният в случая адвокатски хонорар надвишава законоустановения минимум с 25 лева /без ДДС/. На основание §2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г., дължимия ДДС е 120 лева. С оглед горното и предвид направеното от ответника възражение за прекомерност, на основание 63д, ал. 2 от ЗАНН, Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатското възнаграждение в размер на 720 лева с ДДС /600 лева + 120 лева ДДС/.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 381/11.03.2023 г. по АНД № 20223110203335/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да заплати на „Т.“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 720 /седемстотин и двадесет/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: