№ 26
гр. Ловеч, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА П.А
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224300500555 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 180/ 21.11.2022 година на Тетевенския районен съд,
постановено по гражданско дело № 247/ 2022 година, с което е отхвърлен, предявеният
с правно основание чл.439 от ГПК от П. М. П., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
Община Тетевен, БУЛСТАТ *********, п.к.5700 гр. Тетевен, пл. “Сава Младенов“ №
9, да се признае за установено, че е изтекла абсолютната давност за вземания по акт№
**********-1 от 19.10.2017г на Община Тетевен за следните задължения:
1.Задължение за данък върху превозните средства по партиден номер
********_080318 за 2011 година, в размер на 777,60 лева главница и лихва в размер на
621,04 лева или общ размер от 1398,64 лева; 2.Задължение за данък върху превозните
средства по партиден номер ********_080318 за 2012 година, в размер на 194,40 лева
главница и лихва в размер на 101,39 лева или общ размер от 295,79 лева; 3.Задължение
за данък върху превозните средства по партиден номер ********_051216 за 2011
година, в размер на 722,40 лева главница и лихва в размер на 651,82 лева или общ
размер от 1374,22 лева; 4.Задължение за данък върху превозните средства по партиден
номер ********_051216 за 2012 година, в размер на 134,40 лева главница и лихва в
размер на 70,10 лева или общ размер от 204,50 лева; като общият размер на погасените
1
по давност задължения, установени с акта, е в размер на 3274,05 лева., тъй като същите
са погасени по давност и отписани на основание чл.173 ал.2 от ДОПК, а изпълнително
дело № 870/2020г на ЧСИ в.П. с р-н О.С.Ловеч е прекратено, като неоснователен и
недоказан. Присъдени са направените по делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 5494/ 23.11.2022 година от П. М. П., ЕГН
********** с постоянен адрес: ***, чрез адв. С. П. П. АК – София с адрес: ***, против
Решение № 180/ 21.11.2022 г. на Тетевенския районен съд по гр.дело № 247/ 2022 г. по
описа на същия съд. Посочва, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
противоречи на закона и съдебната практика. Моли да бъде отменено и постановено
решение, с което да бъде уважен изцяло исковата молба, като им бъдат присъдени
разноските за първа и втора инстанция. Излага подробни съображения.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор вх. № 5645/ 01.12.2022 година от
Община – Тетевен, в която оспорват въззивната жалба и излага подробни съображения
за правилност на обжалваното първоинстанционно решение. Претендира направените
по делото разноски.
В съдебно заседание въззивникът не се явява, представлява се от адв. С. П.,
който поддържа въззивната жалба, моли да бъде уважена по изложените в нея
съображения, като им се присъдят направените по делото разноски.
Въззиваемата страна се представлява от юриск. Й. В., която оспорва въззивната
жалба, моли да бъде потвърдено първоинстанционното решения, като им бъдат
присъдени направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендираните от въззивниците разноски.
От събраните по делото доказателства, приложени към гр.д. № 247/ 2022 година
по описа на РС – Тетевен, както и становището на процесуалните представители на
страните по делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
С Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал.3 от ДОПК № **********-1/
19.10.2017 година на П. М. П., въз основа на декларация по чл. 54 от ЗМДТ за
притежаван лек автомобил, съответно с партиден номер ********_080318 и
********_051216, са установени общо задължения за периода 2011-2017 година в
размер на 4 333.06 лева, от които главница 2 682.68 лева и лихва 1650.38 лева. Актът е
връчен на 2610.2017 година и като необжалван е влязъл в сила.
На 19.09.2018 година от П. са подадени декларации по чл. 54, ал.7 от ЗМДТ с вх.
№№ 2192 и 2193, с които е декларирано, че МПС-тата са продадени през 2007 и 2008
година. Приложени са съответни удостоверения от КАТ.
Представен е приемо-предавателен протокол от 12.03.2020 година от който се
установява, че според Община – Тетевен, Отдел „Местни данъци и такси“
задължението на П. М. П. по АУЗД № **********-1/ 19.10.2017 година към 15.01.2020
2
година са общо в размер на 526.82 лева.
Видно от приложеното постановление срещу длъжника е било образувано
изпълнително дело № 870/ 2020 година по описа на ЧСИ В. П. рег. № 879, с взискател
Община Тетевен.
В хода на пръвоинстанционното производство, след получаване на препис от
исковата молба на 25.03.2022 година, с писмо изх. № 1089/ 30.03.2022 година по
изпълнителното дело, ЧСИ е уведомен, че дългът по акта е погасен по давност – чл.
171, ал.2 и чл. 173 от ДОПК. Направено е искане за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал.1 от ГПК. Към писмото са приложени
доказателства в този смисъл.
С постановление от 01.04.2022 година на ЧСИ е прекратено изпълнително дело
№ 870/ 2020 година по описа на ЧСИ В. П. рег. № 879.
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск по чл. 124, вр. чл.439, ал.1 от
ГПК, да се установи със сила на пресъдено нещо по отношение на Община Тетевен, че
П. М. П. не дължи сумата от 3 274.05 лева по Акт за установяване на задължения по
чл. 107, ал.3 от ДОПК № **********-1/ 19.10.2017 година, като погасена по давност.
Така предявеният иск е допустим с оглед издаденият за процесните суми срещу
него АУЗД № **********-1/ 19.10.2017 година и образуваното въз основа на него
принудително изпълнение, прекратено след предявяване на иска.
Ищецът – въззивник в настоящото производство се позовава на изтекла
десегодишна погасителна давност по смисъла на чл. 171, ал.2 от ДОПК
Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал.2 от ДОПК с изтичането на 10-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е
следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания
независимо от спирането или прекъсването на давността.
В случая с АУЗД № **********-1/ 19.10.2017 година на П. М. П., въз основа на
декларация по чл. 54 от ЗМДТ за притежаван лек автомобил, съответно с партиден
номер ********_080318 и ********_051216, са установени общо задължения за
периода 2011-2017 година в размер на 4 333.06 лева, от които главница 2 682.68 лева и
лихва 1650.38 лева. За 2011 и 2012 година общият размер е 3 274.15 лева.
Данъкът върху превозните средства се плаща на две равни вноски в следните
срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. Десетгодишния
давностен срок е изтекъл на 01.01.2022 година за задълженията за 2011 година и в хода
на производството на 01.01.2023 година за задълженията за 2012 година, което
настоящата инстанция съобразява предвид разпоредбата на чл. 235, ал.3 от ГПК. При
изтичане десетгодишния срок на абсолютната давност по чл. 172, ал. 2 ДОПК,
3
настъпва автоматичен погасителен ефект, който не се влияе от спирането и
прекъсването на давността, независимо от това дали основанието за спиране и
прекъсване е от кръга на предвидените в ДОПК или друг закон.
Неподкрепено е от доказателствата по делото, с оглед разпределената
доказателствена тежест, е твърдението на Община Тетевен, че изпълнителното
производство е било образувано само за сумата от 526.82 лева.
Неоснователно е възражението, че въззиваемата страна не е станала причина за
предявяване на иска, предвид на това, че по издадения АУЗД № **********-1/
19.10.2017 година е образувано изпълнително производство през 2020 година,
въпреки, че ищецът е подал декларации по чл. 54 от ЗМДТ още през 2018 година.
Производството по изпълнителното дело е прекратено по молба на взискателя,
ответник/въззиваем в настоящото производство, едва след получаване на препис от
исковата молба, с което е инициирано настоящото производство пред първата
инстанция.
Предвид изложените съображения искът се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен, като бъдат присъдени и разноските за двете инстанции.
В този смисъл решение № 180/ 21.11.2022 година на Тетевенския районен съд,
постановено по гражданско дело № 247/ 2022 година, с което е отхвърлен, предявеният
с правно основание чл.439 от ГПК от П. М. П., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
Община Тетевен, БУЛСТАТ *********, п.к.5700 гр. Тетевен, пл. “Сава Младенов“ №
9, да се признае за установено, че е изтекла абсолютната давност за вземания по акт№
**********-1 от 19.10.2017г на Община Тетевен за следните задължения:
1.Задължение за данък върху превозните средства по партиден номер
********_080318 за 2011 година, в размер на 777,60 лева главница и лихва в размер на
621,04 лева или общ размер от 1398,64 лева; 2.Задължение за данък върху превозните
средства по партиден номер ********_080318 за 2012 година, в размер на 194,40 лева
главница и лихва в размер на 101,39 лева или общ размер от 295,79 лева; 3.Задължение
за данък върху превозните средства по партиден номер ********_051216 за 2011
година, в размер на 722,40 лева главница и лихва в размер на 651,82 лева или общ
размер от 1374,22 лева; 4.Задължение за данък върху превозните средства по партиден
номер ********_051216 за 2012 година, в размер на 134,40 лева главница и лихва в
размер на 70,10 лева или общ размер от 204,50 лева; като общият размер на погасените
по давност задължения, установени с акта, е в размер на 3274,05 лева., тъй като същите
са погасени по давност и отписани на основание чл.173 ал.2 от ДОПК, а изпълнително
дело № 870/2020г на ЧСИ в.П. с р-н О.С.Ловеч е прекратено, като неоснователен и
недоказан, е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде
постановено друго, с което исковата претенция бъде уважена.
Направено е възражение от ответника на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК да не се
4
присъждат разноски на ищеца. Настоящата инстанция счита, че не е налице хипотезата
на чл. 78, ал.2 от ГПК, при която се изисква кумулативно наличие на два предпоставки
– ответникът не е станал причина за предявяване на иска и признава исковата
претенция. В случая, принудителното изпълнение е било висящо при предявяване на
иска.
Предвид изложеното и при този изход на процеса въззиваемата страна следва да
бъде осъдена да заплати на въззивника съдебно-деловодните разноски за двете
инстанции размер на сумата общо от 1 103.34 лева, от които в първоинстанционното
производство: 400 лева адв. хонорар, 1330.34 лева д.т., за второинстаницонното
производство д.т. 70 лева и 500 лева за адв. хонорар, който е съобразен с минималните
размери на тарифата, с оглед направеното възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 180/ 21.11.2022 година на Тетевенския районен съд,
постановено по гражданско дело № 247/ 2022 година, като вместо него постанови:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 124, вр. чл. 439 от ГПК по
отношение на ОБЩИНА ТЕТЕВЕН, БУЛСТАТ *********, п.к.5700 гр. Тетевен, пл.
“Сава Младенов“ № 9, че П. М. П., ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи сумата от
3 274.05 (три хиляди двеста седемдесет и четири 0.05) лева по Акт за установяване
на задължения по чл. 107, ал.3 от ДОПК № **********-1/ 19.10.2017 година,
произтичаща от следните задължения: 1.Задължение за данък върху превозните
средства по партиден номер ********_080318 за 2011 година, в размер на 777,60 лева
главница и лихва в размер на 621,04 лева или общ размер от 1398,64 лева;
2.Задължение за данък върху превозните средства по партиден номер
********_080318 за 2012 година, в размер на 194,40 лева главница и лихва в размер на
101,39 лева или общ размер от 295,79 лева; 3.Задължение за данък върху превозните
средства по партиден номер ********_051216 за 2011 година, в размер на 722,40 лева
главница и лихва в размер на 651,82 лева или общ размер от 1374,22 лева;
4.Задължение за данък върху превозните средства по партиден номер
********_051216 за 2012 година, в размер на 134,40 лева главница и лихва в размер на
70,10 лева или общ размер от 204,50 лева, като погасени по давност на основание чл.
171, ал.2 от ДОПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК ОБЩИНА ТЕТЕВЕН, БУЛСТАТ
*********, п.к.5700 гр. Тетевен, пл. “Сава Младенов“ № 9, да заплати на П. М. П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, съдебно-деловодните разноски за двете инстанции
размер на сумата общо от 1 103.34 (хиляда сто и три 0.34) лева.
5
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6