МОТИВИ към Решение №109/07 август
2018г., постановено по ЧНД №354/2018г. по описа на Старозагорски окръжен съд
Производството е по чл.32 ал.1 във връзка с чл.16 ал.1 – 8 от
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции и е образувано за разглеждане въз основа на
постъпило Удостоверение по чл.4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции, за признаване и изпълнение на
решение за прилагане на финансови санкции на ....
спрямо българския гражданин
И.И.И.,
ЕГН ********** ***.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора изразява становище, че
следва да се признае решението за налагане на финансовата санкция, като се
приравни стойността на финансовата санкция в евро към стойността в български
лева по курса на БНБ към датата на постановяване на акта.
Засегнатото лице И.И.И. признава
отразеното в удостоверението задължение.
Съдът, като обсъди отразеното
в изпратеното Удостоверение във връзка с доводите и становищата на страните,
намери за установено следното:
С Удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции е представено за признаване и
изпълнение Решение № 4 Cs 89 Js 11552/17 от 03.11.2017г., постановено от ....,
влязло в сила на 02.02.2018г., с което на българския гражданин И.И.И., ЕГН **********
*** е наложена финансова санкция
за допуснато нарушение на чл.316 ал.1
и ал.2, чл.69а, чл.69б от Наказателния кодекс (StGB) на Германия в размер на
3224,06 евро с левова равностойност по курса на БНБ към 03.11.2017г. 6305,71
лв. Административното нарушение, за което е наложена глобата, се
изразява в това, че на 25.09.2017г. в 02:17 часа управлявал седлови влекач с
рег.№ РВ 9045 АВ по федерална автомагистрала 8 в 75223 гр. Ниферн-Йошелброн,
въпреки че поради предходна употреба на алкохол не е бил в състояние да
управлява МПС. Кръвната проба, взета от засегнатото лице И. на 25.09.2017г. в
02:17 часа отчела концентрация на алкохол в кръвта от 1,30 промила.
По силата на Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, Република България е сезирана като изпълняваща държава в
производството по признаване на решение на чуждестранен съд за налагане на
финансова санкция. В случая решението на съдебния орган на немските власти има
статута на решение по смисъла на акта на СЕ.
Изпратеното удостоверение
съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложения акт, чието признаване се иска. Касае се за
решение на съдебен орган на решаващата държава за налагане на финансова санкция
по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 от ЗПИИРКОРНФС.
Деянието, осъществено от засегнатото лице И.И.И., попада сред изброените в чл.30 ал.2 т.1 от ЗПИИРКОРНФС
случаи. Извършеното деяние представлява престъпление по чл.343б ал.1 НК на Р България. Установи
се, че засегнатото лице е регистрирано с постоянен и настоящ адрес на
територията на Р България.
Не е налице нито едно от
основанията, при които може да се откаже признаването и изпълнението на
решението за налагане на финансова санкция от чужд съд, посочени в чл.35 от
ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено по образец, съгласно Приложение № 2 към
чл.4, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС. Същото е в писмена форма, придружено е с превод на
български език, с подписа на издалия го орган е удостоверена верността на
съдържанието му и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.4 и
чл.5 от ЗПИИРКОРНФС. Липсват доказателства, че срещу засегнатото лице И.И.И. за
същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата
или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение разглежданото решение
за налагане на финансова санкция. Изпълнението на решението не е с изтекла давност
по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на
български съд. Не са налице данни за имунитет или привилегия по българското
законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо.
Решението не се отнася за деяние, което по българското законодателство се счита
за извършено изцяло или отчасти на територията на Р България или е било
извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство
не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такова
деяние. Наложената финансова санкция с
решението не е по-малка от 70 евро, респ. левовата им равностойност.
Осъдителният диспозитив на решението, подлежащо на изпълнение, е за финансова
санкция в размер на 6305,71 лв. по курса на БНБ към деня на постановяване на
решението – 03.11.2017г. Същото е постановено срещу пълнолетно, съгласно
българското законодателство, лице, което може да носи наказателна отговорност и
подлежи на наказателно преследване за деянието, предмет на решението.
Производството срещу И.И.И. е било писмено, като същият е бил уведомен,
съгласно законодателството на издаващата държава, лично или чрез упълномощен според националния
закон представител, за правото си да
обжалва решението, както и за сроковете на обжалването му.
Действително, в превода на
Удостоверението на стр.4 е допусната техническа грешка при изписване на размера
на общата сума на наложената санкция, като неправилно е посочено, че същата е в
размер на 1 058,66 евро. Така установеното обаче по никакъв начин не
поставя под съмнение размера на санкцията, доколкото същият първо е посочен в
решението за налагането й, съпътстващо Удостоверението, а освен това се съдържа
и в оригинала на последното. В приложения превод на Удостоверението така също
абсолютно правилно са посочени размерът на наложената глоба – в т.ж) - i) – 3000 евро, а в т.iii)
– и размерът на съдебните разноски, възлизащ на 224,06 евро. Дори да не беше
посочен общият размер на финансовата санкция - / а в случая в оригинала същият
е правилно отразен/, то е въпрос на елементарна аритметична операция
изчисляването му. Ето защо, съдът не намери допуснатият технически пропуск в превода на Удостоверението за такъв, опорочаващ
искането, съдържащо се в удостоверението за признаване на съдебния акт, с който
е наложена финансовата санкция, нито пък за такъв, налагащ изискването на
допълнителна информация за изясняване точния размер на санкцията.
По гореизложените съображения
и на основание чл. 32 ал. 1 във връзка с чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИРКОРНФС съдът призна Решение № 4
Cs 89 Js 11552/17 от 03.11.2017г., постановено от ...., влязло в сила на
02.02.2018г., с което на българския гражданин И.И.И., ЕГН **********,*** е
наложена финансова санкция за допуснато нарушение на чл.316 ал.1 и ал.2, чл.69а, чл.69б
от Наказателния кодекс (StGB) на Германия в размер на 3224,06 евро с левова
равностойност по курса на БНБ към 03.11.2017г.
6305,71 лв.
След признаването на акта съдът постанови
същият да бъде незабавно изпратен на ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, за
изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Следва да бъде уведомен и органът,
поискал признаване и изпълнение на решението – Федерална служба по правосъдие
гр. Бон /Bundesamt fur
Justiz/.
Водим от горните мотиви,
съдът постанови решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.