Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № ../...2012г., постановено по гр.д. № .../2012г. Великотърновският районен съд е отхвърлил като неоснователни и недоказани, предявеният от „М. Б.” Е. против А. К. Т. иск по чл. 108 ЗС, за предаване на собствеността и отстъпване владението на движими вещи – резервоар за втечнен въглероден двуокис с обем 12,5 куб.м. и изпарител за него, подробно индивидуализирани във фактура № .../09.08.2000г. и предадени по силата на договор от 15.05.2001г., сключен между ищецът и „Е.С.А.Т – А. Т.” В. Т., и предавателно – приемателен протокол от ...2001г. на „Д. храни и напитки” Е. гр. Д., както и евентуално предявеният иск от „М. Б.” Е. против А. К. Т. за заплащане на актуалната пазарна стойност на цитираните по – горе вещи, към дата на исковата молба, определена в размер на 18 788, 34 лв., ведно с лихва за забава върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане. В полза на ответната страна са присъдени разноски на основание чл. 78 ал. 3 ГПК в размер на 850 лв. Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от процесуалния представител на „М. Б.” Е. чрез пълномощника му адв. Д. от АК - Сливен, в която се излагат доводи зÓ неправилност на атакувания съдебен акт, поради необоснованост, в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен иска за заплащане стойността на процесните вещи. Изтъква се, че между страните по делото са налице търговски взаимоотношения по доставка на въглероден двуокис с възмезден характер и уговорка за безвъзмездно предоставяне на съоръжения за ползването му. По отношение на последната уговорка се сочи, че следва да се прилага института на вещното право на ползване, а не на заема за послужване, както е приел съда. Сочи се, че предоставянето на съоръженията за съхранение на въглеродния двуокис е с оглед личността на ответника и не е обвързано с търговските взаимоотношения по доставка на втечнения газ. Налице са два договора, които са обусловени, но това не дерогирало абсолютния характер на правото на ползване. Сочи се, че дори да се приеме правната квалификация на съда за характера на предоставеното ползване на цистерната за съхранение на газ, изводът му, че задължен по него е ТД „Д. храни и напитки” Е. е необоснован. Такъв според доказателства по делото първоначално е бил „Е.С.А.Т – А. Т.”. След като А. Т. е продал предприятието на на „Д. храни и напитки” Е., същият е останал лично отговорен, както за ползването на съоръжението, така и за връщането му. Обстоятелството, че в приемо – предавателния протокол като страна е посочен , а протокола е подписан от представител на търговското Д., следва да се тълкува като солидарно поето задължение за ползване на цистерната между и „Д. храни и напитки” Е.. След като е заличен Т. е останал лично задължен и за това искът срещу него е основателен. Отправя се искане до ВТОС да отмени решението на районния съд, в обжалваната част, като неправилно и да осъди ответника да заплати стойността на съоръжението в размер на 18 788, 34 лв. Претендират се разноски. В съдебно заседание пълномощникът на въззивника поддържа подадената жалба. В срока за отговор ответникът в производството чрез пълномощника си е депозирал отговор, в който заема становище за неоснователност на направените във въззивната жалба оплаквания и моли съда да потвърди решението, в обжалваната му част. Изтъква се, че след като основаното правоотношение за доставка на въглероден двуокис има характера на търговска сделка е абсурдно да се счита, че акцесорното такова за предоставяне на съоръжението за съхранение на въглеродния двуокис ще сключено лично с физическото лице, а не със съответния търговец. В съдебно заседание оспорва жалбата, не претендира разноски за пред окръжния съд. За да се произнесе, окръжния съд съобрази: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Предмет на настоящото въззивно производство е тази част от Решение № .../...2012г., постановено по гр.д. № .../2012г. на Великотърновския районен съд, с която е отхвърлен като неоснователен иска по чл. 57 ал. 2 ЗЗД, за заплащане паричната стойност на процесните вещи. В останалата си част, с която е отхвърлен като неоснователен предявения иск по чл. 108 ЗС, решението, поради необжалването си е влязло в сила. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд служебно провери изцяло валидността на решението, а допустимостта само в обжалваната част, като намери, че същото не страда от пороци, обуславящи прогласяването на неговата нищожност или обезсилването му като недопустимо. Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 108 ЗС, чрез който ищецът „М. Б.” Е. иска да се признае за установено по отношение на ответникът А. К. Т., че „М. Б.” Е. е собственик на резервоар за втечнен въглероден двуокис с обем 12, 5 куб. метра и изпарител към него и да се осъди ответника да предаде владението върху тях. В условията на евентуалност е предявен иск по чл. 57 ал. 2 ЗЗД, с който се иска осъждането на Т. да заплати паричната равностойност на посочените вещи в размер на 18 788, 34 лв., ведно с лихвите върху нея, считано от завеждане на делото. По делото не се спори, че ищецът е собственик на процесните вещи - резервоар за втечнен въглероден двуокис с обем 12, 5 куб. метра и изпарител към него, както не е споно, че тези вещи не се намират във владение на ответника, а в трето за делото лице. От договор за доставка на въглероден двуокис сключен на 15.05.2001г. между ищецът като доставчик и „Е.С.А.Т. – А. Т.” като клиент се установява, че първият се е задължил да доставя на втория 120 тона въглероден двуокис годишно срещу заплащането на определена цена /чл. 3 от договора/. Доставчикът се е задължил още да предостави на клиента резервоар за съхранение на втечнен газ. От разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от договора е видно, че клиентът е наемател на снабдителните съоръжения, но не дължи наем за тях. Такъв е уговорен, ако в продължение на повече от един месец годишно консумацията на газ е под 5 тона месечно. Изрично е уговорено, че снабдителните съоръжения остават собственост на доставчика, дори да се свържат със земята. Съгласно чл. 16 от договора след изтичане срока на същият клиентът е длъжен да върне на доставчика снабдителните съоръжения. От предавателно – приемателен протокол от дата ...2001г. е видно, че процесните вещи се предават за експлоатация на „Д.” Е. ведно с паспорта на резервоара, а от 15.07.2001г. влиза в сила сключения договор за доставка. От договор с дата 18.12.2002г. се установява, че „Е.С.А.Т. – А. Т.” продава на „Д. - храни и напитки” Е. предприятието си на едноличен търговец като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Не се спори по делото, че въпросните вещите са монтирани на базата на „Д. храни и напитки” Е. в с. П., което е видно и от протокола от ...2001г., както и че тези вещи са използвани по предназначение от търговското Д., за което е изпращана ежегодна информация до доставчика /писмо изх. № .../09.04.2008г./. От писмо с дата 30.09.2009г. се установява, че въззивникът е отправил до „Д. храни и напитки” Е. изявление за прекратяване на договора, съобразно изискванията на чл. 14 от него т.е. поради намаляване на доставките на втечнен газ. В писмото се съдържа покана за определяна на срок, в който следва да бъдат демонтирани снабдителните съоражения, предоставени с протокол от ...2001г. Няма данни по делото писмото да е връчено. От извлечение от сметка 204/1 „машини” на „М. Б.” Е. е видно, че за МОЛ на резервоар НЖУ с обем 12, 5 куб. метра и изпарител към него е посочен търговското Д. „Д. – храни и напитки” Е.. За установяване на релевантни за спора факти по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Х. и такива чрез дадените от Т. обяснения по реда на чл. 176 ГПК. От показанията на Х. се установява, че снабдителните съоръжения са предоставени във връзка със сключеният договор за доставка на въглероден двуокис с , но без да се заплаща наем. Фактурите за доставка на втечнения газ са пускани на „Д. храни и напитки” Е.. За последно видял резервоара през лятото на 2008г. В края на съща година установил, че резервоара липсва от производствената база в с. П.. Впоследствие установил, че резервоарът е продаден на фирма за вторични суровини от лицето С. С., който бил пълномощник на новия управител и собственик на „Д. храни и напитки” Е.. Всичко това се потвърждава и от обясненията на Т. по делото. От заключението на изслушаната пред районния съд експертиза се установява, че пазарната стойност на двете процесни вещи – резервоар и изпарител към него възлиза на 8955 лв. При така установената фактическа обстановка въззивната инстанция прави следните правни изводи. Възможността да се търси паричната равностойност на процесните вещи се предпоставя от неуважаване на ревандикационната претенция по чл. 108 ЗС за тяхното връщане, поради това, че същите не се намират у ответника. Това преди всичко означава, че по делото следва да бъде доказано пълно и главно, че ищецът е собственик на процесните вещи и че същите са били предадени на ответника, но към настоящият момент не се намират в негово владение. По делото не се спори, че „М. Б.” Е. е собственик на резервоар за съхранение на въглероден двуокис и изпарителя към неÒо. Не е спорно, че към настоящият момент процесните вещи не се намират във владение на ответника. Основният спорен въпрос по делото, както правилно е отбелязал районният съд, е на кой правен субект са предадени процесните вещи, за да се види кой е задължен да заплати тяхната равностойност, ако са погубени или отчуждени. По делото не се събраха доказателства установяващи получаването на процесните вещи от Т. в лично качество, доколкото иска за заплащане на равностойността им е насочен към него като физическо лице. Не се доказа, твърдяното от въззивника вещно право на ползване върху резервоара и изпарителя към него учредено от доставчика на ответника Т.. От съдържанието на договора за доставка и другите доказателства по делото се установява, че за ползването на тези вещи не се дължи цена, но не защото по отношение на тях е учредено вещно право на ползване за Т., а поради това, че търговеца се е задължил да закупува от доставчика определено количество въглероден двуокис. В тази част, защо не е налице учредено вещно право на ползване, въззивната инстанция напълно споделя мотивите на районният съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Нещо повече, в съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителя на ищеца ясно заявява, че не се твърди на ответника като физическо лице да са предоставени резервоара и изпарителя към него, а че предоставянето произтича от Т. взаимоотношение. Последното се установява и от процесния договор от ...2001г. съгласно, който снабдителните съоръжения са предоставени по повод на доставка на въглероден двуокис. От предавателно – приемателен протокол от 11.07.2011г. е видно, че те са предадени за експлоатация т.е. за ползване на „Д. – храни и напитки” Е. и са монтирани в базата на посоченото Т. Д. в с. П.. А. Т. е подписал този протокол в качеството му на представляващ търговеца, а не в качество на физическо лице. Това кореспондира с извлечението от сметка 204/1 от счетоводните записвания на самият ищец, където на МОЛ на резервоара и изпарителя към него е посочено „Д. храни и напитки” Е.. В тази връзка въпросните снабдителни съоръжения, видно от свидетелските показания са използване за съхранение на въглероден двуокис доставен на това Т. Д.. В своята съвкупност тези доказателства, според настоящият състав, следва да се ценят като такива за получаването на процесните вещи от „Д. храни и напитки” Е. чрез управителя му по това време А. Т.. С оглед на горното и доколкото за предоставянето на тези вещи не се дължи заплащането на цена, правилно районният съд е отчел, че процесните вещи са предмет на облигационно правоотношение по заем за послужване. Задължен да върне тези вещи, след отправяне на покана за това, е търговското Д. „Д. храни и напитки” Е. като страна по този договор, а не въззиваемият А. Т. като физическо лице. В тази връзка самото ищцово Д. е изпратило до Т. писменото си волеизявление от 30.01.2009г. за прекратяване на договора за доставка на въглероден двуокис и връщане на вещите, но в качеството му на управител на „Д. – храни и напитки” Е., към който момент обаче той не е бил такъв. Неоснователно е възражението на въззивника, че подписването на предавателно – приемателния протокол от ...2001г. от представител на „Д. храни и напитки” Е., следва да се тълкува като солидарно поето задължение за ползване на цистерната между и търговското Д.. Солидарността на страната на длъжниците възниква на основание договор или закон. Процесният протокол няма характеристиките на договор, а е писмен акт имащ доказателствено значение за отразените в него обстоятелства. Този протокол не може да породи солидарност на задължението за връщане на заетата вещ, доколкото такава уговорка въобще липсва. В обобщение следва да се посочи, че за Т. не е възниквало задължение да заплаща равностойността на вещите, тъй като последните не са му предадени респ. той не ги е получил като физическо лице, а единствено и само като представляващ търговското Д.. При това положение, предвид липсата на една от кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на иска по чл. 57 ал. 2 ЗЗД, процесната претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Поради съвпадане на крайните правните изводи на двете инстанции решението на Великотърновския районен съд следва да бъде потвърдено изцяло като правилно. С оглед на този изход на делото в настоящото въззивно производство не следва да се присъждат разноски, тъй като нямаме искане от страна на въззиваемия за това. Водим от горното и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № .../...2012г., постановено по гр.д. № .../2012г. по описа на Великотърновския районен съд, като правилно. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република Б., в месечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |