Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Плевен, 01. 10. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд,
тринадесети граждански състав, в открито
съдебно заседание на единадесети
септември две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря
Галя Николова, като разгледа
докладваното от съдията ЗАМФИРОВА гр.
д. № 3339 по описа за 2019 г, за да се произнесе, взе
предвид:
В районен съд гр. Плевен е постъпила искова
молба с правно основание чл. 178, ал. 1,
т. 2, вр. чл. 179, ал. 2 от ЗМВР, чл. 9,
ал. 2 от НСОРЗ и чл. 86 от ЗЗД от С.Н.Б., ЕГН **********, ***,
чрез адвокат В.В., против Г.Д.П.Б.И З.Н.Н.М. с цена на иска 1744, 68 лв. Съдът е сезиран с искане
да осъди ответника *** да заплати на ищеца на основание чл.178 ал.1 т.
3, вр. с чл.179 ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД възнаграждение за положен извънреден
труд, ведно със законната лихва върху,
считано от датата на предявяване на иска, до окончателно изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски.
Ответникът е представил писмен отговор в срока по
чл. 131 от ГПК, в който оспорва иска и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът се представлява от адв.
В.В.
– ПлАК и поддържа исковата молба.
Ответникът се представлява от юрк. Н. – ПлАК и
оспорва предявения иск като неоснователен.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, прави
следните правни изводи:
Съдът намира, че искът е основан на непълно и неправилно тълкуване на
ЗМВР поради следните съображения:
В исковата си молба ищецът посочва каква е
нормалната продължителност на дневния труд, но не случайно пропуска да посочи и
да анализира съдържанието на нормата на чл. 187, ал. 3, изречение последно ЗМВР, която установява 8 - часова продължителност на нощния труд, полаган
от работещите на смени държавни служители, чиито служебни правоотношения са
уредени от специалния ЗМВР. Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата не следва да се прилага за служители на МВР, както твърди
ищецът, тъй като по отношение на тях в процесния период е действала друга
наредба, в която липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните
часове положен труд в дневни с определен коефициент. Налице е специална
нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и
следователно не може да намерят приложение разпоредбите на НСОРЗ.
Приложена е
като доказателство по делото докладна
записка, придружавала проекта на Наредба № 8181з
– 592 / 25. 05. 2015 г. От нея са видни мотивите, възприети от министъра на
вътрешните работи при издаването на тази наредба. Действително, за период от 11 месеца при действието на
Наредба № 8121 з
- 407 / 11. 08. 2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г.) се
е извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни, което е
било в несъответствие с ЗМВР, който обаче предхожда процесния период.
Ищецът не обосновава и не доказва претенцията си
за заплащане на извънреден труд. За да се твърди, че е налице положен
извънреден труд, който не е заплатен от ответника, следва ищецът действително
да е работил извън установеното за него работно време по график, а всеки
положен от него час труд своевременно му е заплащан ежемесечно, видно от
платежните бележки. По делото няма доказателства, от които да следва изводът,
че ищецът е полагал нощен труд извън рамките на установеното за него работно
време. Дори и съдът да приеме, че преизчисляването на положения нощен труд с
коефициент 1,143 е допустимо, то това превръщане на нощните часове положен
труд, установено за служителите работещи по КТ, е с цел увеличаване заплащането
за положен нощен труд. Целта е на служителите по КТ, за които е установена
максимални продължителност на нощния труд от седем часа, да се плати толкова,
ако биха работили осем часа; да се плати толкова, ако биха работили през деня и
по този начин да не бъдат ощетени за това, че са работили само седем часа през
нощта. В потвърждение на тези мои твърдения съм приложила доказателство
съгласно т. 3 от отговора на исковата молба Писмо изх. № 94 – НН - 198 от 29. 08.2 011 г. на МТСП. Съгласно това
писмо, което е задължително предписание за всички работодатели по трудови
правоотношения в качеството на МТСП на орган, осъществяващ контрола по
спазването на трудовото законодателство „когато нормалната продължителност на
дневното работно време е 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ) и нормалната
продължителност на нощното работно време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 КТ),
отношението е 8 ч.П ч., т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в
дневни е равен на 1,143. Целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през
нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Следователно, в тези случаи работникът или служителят не
работи извънредно по смисъла на чл. 143, ал. 1 от КТ. Получените часове в
повече при преизчисляването на дневния и нощния труд създават неточно разбиране
за наличието на извънреден труд. Извънреден труд би бил налице, само ако работниците и служителите
действително работят извън установеното за тях работно време. “ Следователно, превръщането на нощните часове в дневни,
съгласно НСОРЗ, е установено е цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за
заплащане на извънреден труд, какъвто е и основния извод от писмото.
Дори и при прилагането на общите трудови норми, на
чието съдържание ищецът се позовава за да обоснове претенцията си, е
недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи
за генериране на извънреден труд.
За работещите по трудово правоотношение
разпоредбите от НСОРЗ, на които ищецът основава иска си - чл. 8 и чл. 9, ал. 2,
се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд. (Решение № 14 от 27.03.2012 г. по гр.д.№
405/2011 г., ГК., IV г.о. на ВКС).
Видно от приложените като доказателство платежни
бележки ответникът вече е изпълнил задължението си и е изплатил изцяло и
своевременно положения от ищеца нощен труд.
Служителите по ЗМВР, работещи на смени, какъвто е
и ищецът, полагат труд по утвърдени графици за 24 часови дежурства.
Отработеното време се отчита в часове. Това отработено време при отчитането се
сравнява с нормата за съответния месец, получена при умножаването на броя на
работните дни за месеца по 8. Когато отработените часове не превишават месечната
норма, на ищеца се заплаща само допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 25 ст. за всеки час нощен труд. Когато обаче той е отработил в повече
от нормата, часовете в повече се компенсират с възнаграждение за извънреден
труд.
Отделно от труда по график при извънредни ситуации
като пожарогасене, неотложни спасителни операции и други подобни, при които се
налага допълнителна мобилизация на човешки ресурси, се полага труд по заповед.
Това е класическа форма на извънреден труд и той се отчита и заплаща като
такъв. Част от този труд може и да пред нощта и за тези часове се заплаща и
дължимото допълнително възнаграждение за нощен труд.
За втория и третия вид е изплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд и това е видно от приложените от ответника
като доказателство платежни бележки.
Горепосоченото позволява да се обобщи, че предявеният
иск е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло. Поради
неоснователността на главния иск, следва да бъде отхвърлен и акцесорният.
При този изход на делото направените от ищеца
разноски остават за негова сметка. Ищецът следва да заплати на ответника разноските
по делото, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
предявения иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 2, вр. чл. 179,
ал. 2 от ЗМВР, чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ
и чл. 86 от ЗЗД от С. Н. Б.,
ЕГН ********** ***, чрез адвокат В.В., против Г.Д.П.Б.И З.Н.Н.М.
***, с цена на иска 1744, 68 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, С. Н.Б. ЕГН ********** ***,
ДА ЗАПЛАТИ Н.Г.Д.П.Б.И З.Н.Н.М. ***, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, С. Н.Б.
ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПлРС направените по
делото разноски за възнаграждение на вещо лице и държавна такса общо в размер на 150 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: