Решение по дело №25637/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3581
Дата: 5 ноември 2021 г.
Съдия: Даяна Калинова Топалова
Дело: 20211110125637
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3581
гр. София, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110125637 по описа за 2021 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
10.06.2016 г. сключил с ответника договор, по силата на който му предал сумата от 23 000
лв., а ответникът се задължил да я върне, но не изпълнил задължението си, поради което бил
поканен с писмена покана, връчена лично на 14.04.2021г., с която му бил даден 7-дневен
срок за доброволно заплащане на посочената сума. Въпреки това не постъпило плащане,
поради което се претендира връщане на заемната сума в размер на 23 000 лв. При тези
твърдения иска ответникуът да бъде осъден да заплати посочената сума, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба на 07.05.2021 г., до окончателното плащане и
направените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска с твърдения, че не е сключвал договор за заем с ищеца и не
му е предавана претендираната сума. В евентуалност релевира възражение за изтекла
погасителна давност, като сочи, че съгласно представените от ищеца доказателства датата
на предаване на сумата е 09.06.2015 г., а не както е посочено в исковата молба – 10.06.2016
г. При тези твърдения иска съдът да отхвърли предявения иск и присъди направените по
делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
1
За основателност на иска при посочената по – горе правна квалификация в
доказателствена тежест на ищеца да е да докаже пълно и главно съществуването на валиден
договор за заем със съдържанието, посочено в исковата молба, по който е предоставил на
ответника заетата сума.
За доказването на факта на сключването на договор за заем, със съдържанието
посочено в исковата молба по делото са представени Сведение от 14.11.2016 г. и Обяснение
от 26.07.2017 г., дадени по пр. пр. 51618/2016 г. по описа на СРП, нотариална покана от
24.02.2021 г., връчена на ответника на 14.04.2021 г. и гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля Капинчев
В сведение от 14.11.2016 г. и обяснение от 26.07.2017 г., дадени по пр. пр.
51618/2016 г. ответникът е посочил, че ищецът му е дал на 09.06.2016 г. назаем сумата от 23
000 лв., за да развива бизнес с плодове и зеленчуци, която той се задължил да му върне. Този
документ, в приложение на правилата на гражданския процес, относно доказателстената
сила на частните документи, доколкото съдържа неизгодни за издателя му факти, относно
възникването и съдържанието на облигационната връзка с ищеца и предаването на сумата,
има характер на частен свидетелстващ документ, който се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила. Съдържащото се в документа признание на неизгодни за ответника
факти се подкрепя от останалите доказателства по делото – нотариалната покана за връщане
на заетите пари и показанията на свидетеля Капинчев, който свидетелства, че волята на
страните е била сумата да се предостави в заем, както и че предаването на сумата е станало
през лятото на 2016 г., което сочи в обясненията си ответникът.
Предвид изложеното съдът приема за установено, че между страните м.06.2016 г. е
възникнало облигационно отношение с източник договор за заем за потребление, по силата
на който ищецът е предоставил на ответника сумата от 23000 лв., която сума ответникът се
задължил да върне.
Предвид изложеното следва да бъде разгледано релевираното от ответника
възражение за погасителна давност.
По делото не са събрани доказателства за уговорен между страните падеж на
задължението за връщане на заетата сума, поради което вземането на ищеца е възникнало
като безсрочно, а началният момент на давността, в приложение на правилото на чл.114,
ал.2 от ЗЗД, е датата на възникване на задължението. По делото, както беше посочено по -
горе се установи, от обясненията на ответника и разпита на свидетеля, че сумата е
предоставена през м.06.2016 г. Дори първият ден на този месец да се приеме за начало на
давността, то до датата на подаване на исковата молба, по настоящото дело, на 07.05.2021 г.,
когато давността е прекъсната, не е изтекъл приложимият съгласно чл.110 от ЗЗД пет
годишен срок, поради което възражението е неоснователно.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже по делото пълно и главно способ
за погасяване на задължението. Такива доказателства не са представени, поради което искът
е основателен за пълния предявен размер от 23 000 лв., ведно със законната лихва от датата
2
на подаване на исковата молба на 07.05.2021 г., до окончателното плащане.

Относно разноските в производството:

При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски за производството в общ размер 1920 лв. за държавна такса и адвокатско
възнаграждение. Възражението на ответника за намаляване поради прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, е неоснователно, тъй като
претендирания размер от 1000 лв. е под минималния размер, определен от чл.7, ал.2, т.4 от
НМРАВ в размер 1220 лв.

При тези мотиви Софийски районен съд


РЕШИ:


ОСЪЖДА М. ПЛ. Н., ЕГН: **********, адрес: ************** да заплати на Й. Т.
Т., ЕГН: **********, със съдебен адрес гр. ****************** на основание чл.240, ал.1
от ЗЗД сумата от 23 000 лева, представляваща главница по договор за заем за потребление,
сключен м.06.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
на 07.05.2021 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА М. ПЛ. Н., ЕГН: **********, адрес: ************** да заплати на Й. Т.
Т., ЕГН: **********, със съдебен адрес гр. ****************** на основание чл.78, ал.1
ГПК сумата от 1920 лв. – разноски за производството за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.




Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3