Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……………
гр.Варна,……………….
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V с-в
в открито съдебно
заседание на
осми септември 2020г
в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА
НЕВИН
ШАКИРОВА
при участието на
секретаря Доника Христова
като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
въззивно гр.д. № 1338
по описа за 2020г,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба
на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД вх. № 30078/20.05.2020г срещу решението на ВРС № 1462/18.03.2020г по гр.д. № 15287/2019г, с което е прието за установено, че В.С.В. ЕГН
********** не
дължи на „Енерго-Про Продажби” АД ЕИК ********* сума в размер на 876,67лв,
представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на
потребителя стойност на ел.енергия за периода от 9.11.2017 до 5.07.2018г; сумата от 355лв, представляваща извършените в производството съдебно-деловодни
разноски.
Излага оплаквания за неправилност на решението, основани на доводи за
незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото
доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон.
Доводите са следните:
Налице е правно основание за възникване на
вземането на ответното дружество. Процесната сума представлявала цената за
потребеното в обекта на ищеца количество ел.енергия и се дължала на основание
чл.50 ПИКЕЕ вр.чл.200 ал.1 ЗЗД. Всички предпоставки на фактическия състав били
налице:
1. Съдът е приел за безспорно установено и ненуждаещо се от
доказване, че между страните съществува валидно договорно правоотношение по
силата, на което ищецът е потребител на доставяна от отв.дружество ел.енергия,
както и че имотът, в който е монтиран процесният електромер, бил присъединен
към електроразпределителната мрежа, поради което ищецът има задължението да
заплаща използваната ел.енергия. Отв.дружество изпълнявало поетите по договора
задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение
за обекта.
2. Извършена е била техническа проверка на
средствата за търговско измерване /СТИ/ от служители на „ЕРП Север" АД. На
последното няма вменено задължение предварително да известява потребителите за
проверките, които извършва, реализирайки правата си на собственик, тъй като
подобно предизвестяване би обезсмислило усилията по предотвратяване
неправомерните въздействия върху СТИ. „ЕРП Север" АД е дружество с основен
предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа,
чрез която извършва пренос и разпределение на ел.енергия на обособена
територия, при наличие на валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г.,
издадена от КЕВР. Дружеството е оператор на разпределителна мрежа по смисъла на
§1 т.346 б."а" ДР на ЗЕ и собственик на електромера /СТИ/ в
съответствие с чл.116 ал.6 ЗЕ и има право да извършва технически проверки на
място на СТИ и измервателната система.
На СТИ се извършват първоначална и последващи
проверки по реда на Закона за измерванията и нормативните актове към него.
Периодичността на проверките е определена със Заповед № А-441/13.10.2011г,
издадена от Председателя на ДА за метрологичен и технически надзор на основание
чл.43 ал.4 от ЗИ.
3.За извършената проверка е съставен КП, като
било установено, че в скрития регистър 1.8.4. имало натрупано количество
ел.енергия, което не се визуализирало при редовния отчет Електромерът бил
демонтиран, подменен с нов и предаден за експертиза в БИМ.
4.Експертизата била извършена от БИМ,
ГД„МИУ“, РО-гр.Русе, за което е бил съставен КП и установено, че била
осъществявана намеса в тарифната схема на електромера. При софтуерно прочитане
било констатирано, че действително потребената енергия се разпределя и върху
невизуализираната четвърта тарифа, в която са отразени натрупаните киловати.
КП на БИМ е официален свидетелстващ документ,
който съобразно чл.179 ал.1 ГПК се ползва с материална, обвързваща съда
доказателствена сила.
5. В изготвеното от „ЕРП Север" АД
становище за начисляване на ел.енергия е посочено, че след прочитането на
регистър 1.8.4. било установено количеството ел.енергия, изразходена, но не
била отчетена по видимите тарифи на електромера (1.8.1. 1.8.2 и 1.8.3).
6. В издадената от „Енерго-Про Продажби"
АД фактурабила определена цената на
ел.енергия, реално доставена и потребена от абоната.
В конкретния случай не е налице проведена
едностранна корекция на начисленото количество ел.енергия, при която сумата по
коригиращата сметка не е обусловена и не се дължи за реално потребена от
потребителя ел.енергия. Начислена е
била сума, представляваща стойността на доставена и потребена от ищеца
ел.енергия.
Несъответствието в измерването е било
установено едва при извършената техническа проверка и затова неостойностеното
количество било допълнително начислено на абоната. Това количество електрическа
енергия не представлява служебно начисление от страна на ЕРП-дружество, а било
реално потребено количество, отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на
показанията на електромера не е било фактурирано.
Съгласно чл.50 ПИКЕЕ, в случаите на
установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната
група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества ел.енергия, операторът на
съответната мрежа коригира количествата ел.енергия като разлика между
отчетеното количество и преминалите количества за времето от допускане на
грешката до установяването й, но за период, не по-дълъг от една година.
Процесната сума се дължала от ищеца като
насрещна престация по договора за доставка на ел.енергия, сключен с ответното
дружество и представлява левовата равностойност на консумираната в обекта
ел.енергия. Процесната фактура е била издадена след остойностяване на засечени
показания по реален отчет.
Ето защо се касаело за специална хипотеза на
коригиране на сметката на потребителя за минало време, различна от предвидените
в чл.48 ПИКЕЕ корекционни основания, чрез която се остойностява действително
консумирана електрическа енергия, която е била отчетена от скритите регистри на
СТИ. Реално консумираното количество
ел.енергия е остойностено по цени за технологични разходи, които са
значително по-ниски от цената за ел.енергия поотделно за всяка тарифа. При
това положение потребителят не само не е ощетен, а дори е поставен в
по-привилегировано положение, отколкото ако манипулацията не би била извършена
и ел.енергията би била коректно отчетена по дневна, нощна и върхова тарифа. В
този смисъл, извършената от ответника корекция не представлява санкция, а цена
на доставена и консумирана ел.енергия. Да се приеме обратното би довело до
неоснователното обогатяване на потребителя за сметка на доставчика на
ел.енергия. В горепосочения смисъл е и Решение № 1481/27.07.2015г, постановено
по в.гр.д.№ 1370/2015г по описа на ВОС.
7. РС е допуснал СЕлТЕ по делото, според
заключението на която електромерът е бил
в метрологична годност към момента на проверката и се касаело за неправомерно
вмешателство върху СТИ чрез намеса в софтуера. В.лице потвърждава и че
натрупаните в скрития регистър 66674квт са преминали през процесния електромер,
като същите са били доставени и потребени от абоната.
В с.з. вещото лице е потвърдило
обстоятелството, че бил монтиран нов електромер на обекта на потребление. В
тази връзка в.лице прави заключение, че и невизуализираните (скрити) регистри
били с нулеви показания, тъй като нямало как да се натрупа ел.енергия без
електромерът да е бил включен към захранващата мрежа преди това.
Ел.енергия е родово определена движима вещ
като собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализацията й - чрез
измерване от СТИ и преминаването й през точката на присъединяване на абоната
към електропреносната мрежа. В този смисъл, ако доставената и преминала към
консумативните уреди на обекта на ищеца ел.енергия не може да бъде измерена, то
потребителят е усвоил чужда вещ без правно основание, уврежда имуществения
интерес на отв.дружество и дължи заплащането на цената на вещта.
Засегнато е правото на ответното дружество,
установено в чл.200 ал.1 ЗЗД да получи стойността на пренесеното до обекта
количество ел.енергия. Съгласно разпоредбата на чл.200 ал.1 ЗЗД, предл.първо
ЗЗД купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния
случай вече е получена чрез направената доставка на ел.енергия. Потребителят е
длъжен да заплаща стойността на използваната в имота ел.енергия.
Дори да се приемело, че чл.50 ПИКЕЕ е
неприложим, то сумата се дължала на осн.чл.183 ЗЗД, доколкото в случая се касае
за установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се
дължи от абоната по силата на установена между страните облигация по
покупко-продажба на ел.енергия, в който смисъл е и Решение № 150/26.06.2019г по
гр.д.№ 4160/2018г по описа на ВКС- ІІІ ГО.
Поради изложеното моли за изцяло за отмяна решението на ВРС като
неправилно и незаконосъобразно и за постановяване на ново за
отхвърлянето на предявения иск.
Моли за присъждане на съдебно-деловодните разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор с вх.№
36781/12.06.2020г от В.С.В., в който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторените разноски за
въззивното производство, вкл. и заплатено адв.възнаграж дение.
Производството е
образувано по искова молба на В.С.В., в
която излага, че в недвижим имот АПАРТАМЕНТ № 141 в гр.Варна ж.к.„Вл.Варненчик"
бл.227 вх.4 ет.9 се доставяла ел.енергия по партида с кл.№ ********** и аб.№ **********, която заплащал на ответното дружество, тъй като били в
договорни отношения по силата на договор за продажба на ел.енергия.
При
заплащане на ежемесечните си задължения към отв. дружество В. установил, че има
начислена сума в размер на 870,67лb. Тъй като
никога до сега не било потребявано толкова огромно количество ел.енергия,
посетил Центьра за обслужване на клиенти, за да извърши проверка относно
процесната фактура. Там му обяснили, че сумата се дължала на годно правно основание и следвало да бъде заплатена
в посочения срок. Посочили му, че била начислена въз основа на представени от
"ЕРП Север"АД документи. При поискване на тези документи служителят
заявил, че следвало да се заплати такса, за да ги получи. В противен случай не
можели да ги предоставят. Единствено му било разяснено, че представители на
дружеството-собственик на електроразпределителната мрежа са извършили проверката
на измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации на процесния
обект, като са отчитали показанията на електромер, отчитащ доставяната ел.енергия
на партида с кл.№ ********** и аб.№ **********. Въз основа на това бил съставен КП, като били спазени
изискванията на общите условия на дружеството. Протоколът бил изпратен до
абоната и той щял да го получи скоро.
Всичко
това породило съмнение у ищеца относно верността на предоставената информация.
Потребителят поискал да му бъде предоставена и процесната фактура № **********/25.07.2019г, но отново отв.дружество отказало
с аргумент, че това било платена услуга и следвало да се заплати такса за
издаване на счетоводния документ. Предвид това абонатът, чрез пълномощника си,
депозирал възражение против процесната сума, като изрично заявил,
че същата е нереална и начисленото количество ел.енергия не е доставено и
съответно потребено от абоната.
Към
настоящия момент становището на двете дружества било, че процесната сума била
дължима. Тъй като с оглед падежа за плащане на процесния счетоводен документ, и
вече изпратеното до абоната едностранно предупреждение, че ако не се заплати
процесната сума, ще му бъде преустановено електрозахранването и факта, че
същото е вече прекъснато в
гореописания обект, е налице извънсъдебен спор между страните з дължимостта на
процесната сума и затова бил налице правен интерес за сезиране на съда с искане
за защита.
Твърди
се от ищеца, че в процесния обект и през служебно определения период не била потребена начислената
ел.енергия и затова счита процесната cума за
недължима. Оспорва изцяло цитираните документи, въз основа на които се твърди,
че е начислена процесната сума в размер на 870,67лв.
На
самата проверка и демонтаж на процесното СТИ титулярът не бил присъствал, нито
негов представител и впоследствие след демонтажа и монтажа на новото СТИ не му било връчено своевременно копие
от протокола, както и същият не се бил запознал с показанията на старото
демонтирано СТИ. Твърди, че лицата, подписали всички документи са извършили
тези действия без негово знание и без негово разрешение, като оспорва всички
фактически действия, извършени без изрично негово оправомощаване и знание. Не е
бил уведомен за проверката, както и не му били предоставени документите, в
които била отразена самата тя. След издаването на процесната фактура отв.дружество
не представяло този документ, като по този начин възпрепятствало правото на
абоната да се запознае с нея, което пък се явявало нарушение съобразно Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 5.04.2006г относно ефективността
при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО
на Съвета е посочено, че държавите—членки
гарантират, когато е уместно, че сметките
се изготвят от енергоразпределителннте предприятия, операторите на
разпределителната мрежа и дружества за търговия с енергия на дребно въз основа
на реалното енергийно потребление и информацията е представена по ясен
и разбираем начин. Със сметките се осигурява необходимата информация, която да
даде възможност на крайните потребители да получат подробно описание на
текущите енергийни разходи. Сметките въз основа на действителното потребление
следва да бъдат изготвяни толкова често, че да позволяват на потребителите да
контролират консумацията си на енергия—чл.13 ал.2, както и
на чл.22 ал.2 от ОУДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби“АД /отм.с Решение № 798/20.01.2017г на ВАС/.
В евентуалност счита, че ако е имало
някаква неизправност върху електромера, то може да се предполага, че тя е
възникнала след демонтажа на същия. Счита, че единствено само собственикът на
СТИ-"ЕРП Север"АД или производителят на същото
притежават ресурса от лица със специални знания, специализирана техника и
софтуер да осъществяват външна намеса в върху CTИ. Възможно е и процесната вещ да е била повредена още
със самото му монтиране.
Поради изложеното моли за постановяване на
решение за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи сумата от 870,67лв,
начислена с фактура № **********/25.07.2019г за периода 9.11.2017г до 5.06.2018г на партида с аб.№ ********** и кл.№ **********, за адрес на потребление, находящ се в гр.Варна, ж.к.„Владислав
Варненчик" бл.227, вх.4. ет.9, ап.141.
Претендират са
направените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от
„Енерго-Про продажби"АД, в който се оспорва иска като неоснователен и
моли за отхвърлянето на иска. Подробно изложените доводи са идентични на
наведените във въззивната жалба, касаещи спора по приложимото право.
Претендирате се
сторените съдебно-деловодни разноски.
Така предявеният отрицателен установителен иск намира
правното си основание в разпоредбата на чл.124 ал. 1 от ГПК.
СЪДЪТ, предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и поотделно, приема за установено от фактическа страна:
По
делото не се спори, че ищецът е битов
клиент по смисъл на § т.2а ДР ЗЕ на
дружеството за описания в исковата молба адрес на потребление за обект, находящ
се в гр.Варна ж.к.„Вл. Варненчик" бл.227 вх.4 ет.9 ап.141, с аб.№ **********
и кл.№ **********.
От представения по делото КП № 1101474/5.07.2018г се установява, че на посочената дата
извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца,
находящ се в гр.Варна ж.к.„Вл.Варненчик"
бл.227 вх.4 ет.9 ап.141 с аб.№ ********** и кл. № ********** от служители на „Енерго-Про Мрежи"АД /сега с
наименование „Електроразпределение Север“АД/ в присъствието на двама свидетели.
СТИ бил демонтиран и изпратен за проверка в БИМ.
Видно
от представения по делото КП от метрологична експертиза № 1690/15.07.2019г на РО-Варна към БИМ, ГД“МИУ“, електромерът бил
представен в плик, пломбиран с пломба, като при огледа било установено
съответствие с КП № 1101474/5.07.2018г. Посочени са
показанията на тарифите, като е отразено, е в невизуализирания регистър 1.8.3. имало показания в размер на
026071,7квтч. При софтуерно четене била установена намеса в тарифната схема на
електромера. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност на измерването на електрическата енергия.
Електромерът не съответства на технически характеристики.
Видно
от становище за начисление на ел.енергия, изготвено от ответното дружество на
23.07.2019г относно КП № 1690/15.07.2019г е одобрено да се начисли допълнително
количество ел.енергия общо в размер на 4674квтч за периода от 9.11.2017-5.07.2018г.
Посочено е, че корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта
на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел.енергия.
Представена
е фактура № **********/25.07.2019г с получател ищеца, за
начисляване на сумата от 670,67лв от ответното дружество, представляваща незаплатена
от ищеца потребена ел.енергия за процесния обект на потребление в гр.Варна
ж.к.„Вл.Варненчик" бл.227 вх.4 ет.9 ап.141 с аб.№ ********** и кл.№ **********.
Според
заключението
на в.лице по проведената СТЕ, неоспорено
от страните, процесният електромер към датата на проверката е бил годно
техническо средство за измерване на ел.енергия от метрологична гледна точка. Налице са били технически предпоставки
за извършване на допълнително начисляване на ел.енергия съгл.чл.50 от ПИКЕЕ. Съществуват данни за неправомерно вмешателство в
софтуера на процесния СТИ.
Въз
основа на установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
По
допустимостта
Абсолютна процесуална
предпоставка за разглеждането на иска е наличието на правен
интерес от
търсената защита, както към момента на предявяването на
иска, така и до приключването на устните състезания.
В
настоящия случай наличието на спор между страните за дължимостта
на вземането, произтичащи от договора за продажба на ел.енергия, който застрашава имуществената сфера на ищеца с оглед
осъщественото едностранно спиране електрозахранването в обекта, обосновава правния интерес от избраната форма на защита, респ.
процесуалната допустимост на иска.
По основателността.
В тежест на
ответната страна е чрез главно и пълно доказване да установи законосъобразността и
правилността на корекцията на сметката на абоната съобразно ОУ ДПЕЕЕМ и
приложимата законодателна уредба и дължимостта на начислената сума.
В случая няма спор, че титуляр на откритата партида е била ищцата и се е явявала клиент на ответното дружество и потребител на ел.енергия по смисъла на ЗЕ; както и че имотът, в който е бил монтиран процесният СТИ /електромер/ се явява част
от електропреносната мрежа; а също и че с ответника-въззивник са били в договорни отношения за
доставка на ел.енергия, уредени при публично обявени ОУ.
Спорните въпроси са досежно корекционното
основание на вземането, процедурата за установяване на неговите предпоставки.
Съгласно разпоредбата
на чл.83 ал.1 т.6 от Закона за енергетиката устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в
правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начина и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от СТИ.
В ал.2 на чл.83 ЗЕ е
предвидено посочените в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ правила да се приемат от Комисията, т.е. от Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране /ДКЕВР/, а понастоящем КЕВР,
и да се публикуват от Комисията
и енергийните предприятия на интернет страниците им. С приетата с § 83 т.1
б.„г” от ЗИД ЗЕ,
обн.ДВ
бр.54/2012 /в
сила от 17.07.2012г/,
с нормата на чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ е
въведено изискване Общите условия, при които крайният снабдител продава ел.енергия, да съдържат ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл.83 ал.1
т.6 ЗЕ.
С оглед горната
правна уредба се налага изводът,
че с това изменение на ЗЕ е
въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиента
при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако е изпълнено задължението по
чл.98а ал.2 т.6 и чл.83 ал.1
т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на ДПЕЕЕМ ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за
измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите
на установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставената ел.енергия.
Предвидените в чл.83
ал.1 т.6 ЗЕ Правила
за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ са приети от ДКЕВР с
Протокол № 147/14.10.2013г /ДВ бр.98/12.11.2013г/.
Доколкото
същите са приети от ДКЕВР в изпълнение на делегирани с разпоредбите на чл.21 ал.1 ЗЕ и чл.83 ал.1 и
ал.2 ЗЕ правомощия, съобразно чл.2 ал.1 вр.чл.11 и чл.12 ЗНА, Правилата
съставляват източник на правото, в качеството си на акт по прилагане на закона,
с нормативен характер. Така влизането в сила на ПИКЕЕ обосновава принципната
възможност за коригиране на сметката на абонати за минал период, но само при
стриктно спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания.
По арг. от чл.5 ал.4 КРБ и чл.14 ЗНА
материалноправните норми имат действие занапред, ако друго не е изрично
предвидено. Такова предвиждане, различно от установеното обичайно действие на
нормативните разпоредби за в бъдеще, не е предвидено в ПИКЕЕ. От това следва,
че правилата, установени в ПИКЕЕ са приложими за корекционни процедури с начална дата след
16.11.2013г. Ето защо и с оглед въведения корекционен период
разпоредбите на ПИКЕЕ /обн.ДВ бр.98/12.11.2013г/ следва да се вземат предвид в случая предвид материалния им нормативен
характер
С Решение № 1500/6.02.2017г 5-членен
състав на ВАС по адм.д.№ 2385/2016 (обн.ДВ
15/14.02.2017) е обезсилил в една част и отменил в друга Решение №
128971.12.2015 по адм.д. № 9462/2014г на ВАС, като са отменени ПИКЕЕ, приети по т.3 от Протоколно решение № 147/14.10.2013 на ДЕВР, обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г, с изключение на
чл.48, чл. 49, чл.50 и чл.51 от този акт.
При тези
данни следва изводът, че към момента на начисляването е имало нормативно
основание за извършване на едностранни корекции на сметките на абонатите за
минал период – чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ. Същевременно, обаче, няма действащи
правила за процедурата и условията за установяване на предпоставките им. При
тази ситуация, поради съществуващата законова делегация в чл.83 ал.2 ЗЕ до
приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, ответното
дружество не би могло да се ползва от корекционната процедура, за която към датата на
проверката са липсвали нормативен ред за установяване на предпоставките за
извършване на корекционна процедура и начина на извършване на проверка на
средството за търговско измерване.
При липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към
които препраща чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ, доказването на предпоставките за служебно
начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидите на абонатите не
би могло да бъде осъществено. Общите правила за доказване на определени факти
са неприложими, тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на ел.
енергия се регулират от специален закон – ЗЕ, в регулирането на които
Държавата, чрез неин орган – КЕВР, има задължително участие, каквото участие не
е предвидено при приемането на общия закон. Освен това в общите закони не се
съдържа регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ.
Следователно, недопустимо е само чрез общите на ГПК
доказателствени средства да бъде установяван фактът на констатираното
неизмерване или неточно измерване на доставяните до абонатите количества ел.
енергия. Този извод се налага и предвид строгата регулация и държавен контрол
над енергийния сектор с цел защита на потребителите и надзор над доставчиците
на енергийни услуги.
Предвид отмяната на чл.47 ПИКЕЕ визиращ
процедурата, по която се установява неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, съдът намира, че след 14.02.2017г не е налице законоустановена възможност за доставчиците да извършат
такива корекции.
По спорния въпрос съществува и задължителна
практика, обективирана в Решение № 165/19.11.2009 по т.д.№ 103/2009г на ВКС-II
ТО; Решение № 177/12.12.2011 по т.д.№ 1008/2010 на ВКС-II ТО; Решение №
223/12.07.2011 по т.д.№ 124/2010гна ВКС-ІІ ТО; Решение № 71/23.06.2011 по т.д.№
628/2010 на ВКС-І ТО; Решение № 29/15.07.2011 по т.д.№ 225/2010 на ВКС-ІІ ТО;
Решение № 189/11.04.2011 по т.д.№ 39/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 26/4.04.2011
по т.д.№ 427/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 104/5.07.2010 по т.д.№ 885/2009 на
ВКС-ІІ ТО, постановени по новия съдопроизводствен ред и по смисъла на т.2 от ТР
1/19.02.2010г на ОСГТК, които попадат в обхвата на задължителната съдебна
практика.
В
цитираните решения е застъпено становището, че извършването на едностранна
промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел.енергия от
доставчика е лишена от законово основание - както при действието на отменените
ЗЕЕЕ, така и след влизане в сила на ЗЕ /обн.ДВ бр.107/9.12.2003г/ и
подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Прието е, че
коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано
неточно отчитане на доставяната ел.енергия от принадлежащите на доставчика СТИ,
без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното
отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност.
В Решение №
189/11.04.2011 е
отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна
корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя
общи условия, като е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер
подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146 ал.1 ЗЗП и чл.26 ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите.
Процесната корекция е била извършена през м.юли 2018, т.е. след посочената по-горе дата /14.02.2017г/ и затова е липсвала изискуемата от ЗЕ подзаконова норма, с която да е уредена специланата процедура. Дори и да се приеме, че отмяната на нормите, уреждащи формалната
процедура за реализиране материалното право по чл.48-51 ПИКЕЕ, не обуславя
законосъобразността на самото му прилагане, процесната корекция отново се явява незаконосъобразна.
В
допълнение следва да се отбележи и това, че с Решение № 2315/21.02.2018г по адм.д.№ 3879/2017г на ВАС, са
отменени и останалите действащи след Решението № 1500/6.02.2017г по адм.д. № 2385/2016г
на ВАС текстове от ПИКЕЕ, а
именно: разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и
чл.51. Същото е
потвърдено с Решение № 13691/8.11.2018г по адм.д.№ 4785/2018г на 5-членен състав на ВАС. С това ПИКЕЕ са отменени вече в цялост. Тъй като решението на ВАС-петчленен състав е постановено на 8.11.2018г, т.е. след начисляването на корекцията, към датата на постановяване на
настоящото решение същото е влязло в законна сила, затова като новонастъпило
обстоятелство следва да бъде съобразено от въззивния съд.
На следващо място, може да се посочи и това, че
въззивното дружество от една страна се позовава на твърдение за реално
консумирана ел.енергия, която не била отчетена. Същевременно, обаче, били
приложени отменените процедурни правила при констатирано въздействие върху СТИ,
което е хипотеза, различна от реалната консумация.
С оглед всичко изложено по-горе съдът намира, че представеният по делото
протокол и извършената въз основа на него корекция на сметка са съставени в
нарушение на закона и затова не биха могли валидно да установят наличието на
задължение на ищеца спрямо ответното дружество.
Ето защо
предявеният иск се явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен
за посочената сума. Съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции
предпоставят потвърждаване решението на ВРС.
С оглед изхода на спора във въззивната инстанция, в полза на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски по делото предвид
своевременно отправеното искане. В тази връзка е представен договор за правна
защита и съдействие от дата 13.07.2020
/л.29/, от който е видно, че заплатеното възнаграждение за предоставената
правната помощ в размер на 830лв. Договорът
обективира и разписка за реалното получаване на сумата.
По отношение размера е заявено възражение за прекомерност.
С оглед датата на извършеното плащане относно размера на адв. възнаграждение
са приложими разпоредбите на чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004 в редакцията след
последващото с ДВ бр.68/31.07.2020 изменение, съобразно което минималният такъв
при посочения материален интерес възлиза на 300лв. От това следва, че претендираната сума не надвишава
установения минимум и затова следва да бъде присъдена изцяло.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС № 1462/18.03.2020г по гр.д.№
15287/2019г, с което е прието за установено, че В.С.В. ЕГН
********** не
дължи
на „Енерго-Про Продажби” АД ЕИК ********* сума в размер на 876,67лв,
представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на
потребителя стойност на ел.енергия за периода от 9.11.2017 до 5.07.2018г; сумата от 355лв, представляваща извършените в производството
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Варна
бул.„Вл.Варненчик” № 258 „Варна Тауърс-Г“ да
заплати на В.С.В. ЕГН ********** с настоящ адрес: ***,
сумата от 300лв-сторени
в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: