РЕШЕНИЕ
№ 10556
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110149518 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове от „Т.С.“ ЕАД с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1
вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД З. М. И. и С. З. И. да заплатят разделно сумата от
3310,71 лева, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода
01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. в имот, находящ се в АДРЕС с абонатен №276840, сумата
754,58 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 10.05.2022 г., сумата 27,50 лева - главница
за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г. и
сумата 6,41 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 30.08.2019 г. до 10.05.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба –
12.09.2022 г. до окончателното плащане като сумите се претендират по следния начин от З.
М. И. – 3/4 и С. З. И. – 1/4.
С протоколно определение от 26.05.2023 г. С. З. И. е конституирана като страна по
делото на мястото на починалия на 07.05.2023 г. в хода на производството З. М. И. по
отношение на претендираните от него суми, поради което производството по делото е
продължило само против С. З. И. в лично качество и като правоприемник на З. М. И..
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в
качеството им на собственици на процесния имот въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
последният в качеството си на потребител не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен след изтичане на периода, за който се
отнасят. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата
дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на
1
Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между
страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили
договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение.
Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на
обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски.
В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответниците не оспорват
размера на дължимите по фактури суми за топлинна енергия, както и сумите за услугата
дялово разпределение. Правят възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
сумите, включени в издадените фактури преди 12.09.2019 г. Оспорват исковете за лихва
предвид погасените по давност вземания за главници.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД поддържа, че отчитането и
разпределението на топлинната енергия за имота и сградата, в която се намира, е извършено
в съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответниците или техния наследодател, по силата на което в качеството му продавач се е
задължило да достави топлинна енергия, а получателят е поел задължение да я получи и да
заплати цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата
молба стойност. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК
на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.
Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице
в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС.
В настоящия случай по делото е приобщено копие на заповед РД-41-525/30.05.1985 г. ,
издадена от Изпълнителния комитет на СНС, с която на основание чл. 100 ЗТСУ е
определено обезщетение на В. Ц. П., а именно апартамент №26, находящ се в гАДРЕС ведно
с мазе. Страните не оспорват собствеността на процесното жилище. Последователната
трайно установена съдебна практика - ПП № 5 от 31.10.1972 г. на Върховния съд, Р №
415/2012г. по гр.д.№ 231/2012г. І гр.о., Р № 549/30.06.2010г. по гр.д.№ 3218/2008г. І гр.о. на
ВКС, приема, че когато срещу отчужден индивидуален имот на единия съпруг бъде
отстъпен в обезщетение недвижим имот макар това да е станало по време на брака
собствеността на отстъпения имот не се включва в съпружеската имуществена общност, тъй
2
като липсва принос от другия съпруг. Видно от заповедта В. П. е освободена от заплащане
на определена сума по реда на чл. 90 ЗТСУ, в която хипотеза може да се предполга
съвместен принос при заплащане на сумата. Предвид това съдът приема, че В. Ц. П. е била
единствен собственик на недвижимия имот, до който ищецът твърди да е доставял топлинна
енергия.
По делото няма данни В. Ц. П. да се е разпоредила с притежавания от нея недвижим
имот преди смъртта си, поради което след нейната смърт на 26.06.2002 г. всички нейни
имуществени права и задължения или дробни части от тях (дялове) са преминали върху
нейните наследници, които според представеното удостоверение за наследници с изх.
№РВЕ22-УФ01-704/07.12.2022 г., издадено от Столична община, район Възраждане са
съпругът З. М. И. и дъщеря С. З. И., които са придобили собствеността върху имота при
равни квоти на основание чл. 5, ал. 1 вр. чл. 9 ЗН. Изложеното обуславя извод, че през
исковия период се установява З. М. И. и С. З. И. да са били потребители на топлинна
енергия в качеството им на собственици на процесния имот.
След смъртта и на З. М. И. на 07.05.2023 г. всички негови имуществени права,
задължения и фактически отношения са преминали в патримониума на настоящия ответник
като единствен негов наследник съгласно удостоверение за наследници с изх. №РВЕ23-
УГ01-3727/18.05.2023 г. и като негов правоприемник отговаря за поетите от наследодателя
задължения да заплаща топлинна енергия през процесния период.
При тези данни съдът намира, че ответникът С. З. И. е потребител на топлинна енергия
за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката в
качеството си на собственик на имота по отношение на 1/2 идеална част и като наследник
на задължения за останалата 1/2 през периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. респ. между него
и топлофикационното дружество е съществувало облигационно отношение с предмет
продажба на топлинна енергия. Съдържанието на това облигационно отношение е уредено
от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от КЕВР и действащи
през процесния период. Общите условия обвързват потребителите дори и без да са ги
приели изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и
не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Ответникът не оспорва количествата доставена до имота топлинна енергия, както и
размера на начислените суми, за които ищецът е издал фактури. Не се твърди да са
заплатени каквито и да е суми за процесния период, поради което съдът приема, че дължи
заплащането на претендираната от ищеца стойност за потребена топлинна енергия през
процесния период.
При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна
енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответната страна за погасяване по
давност на вземанията.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111,
б. „В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец,
еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012
г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на
специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите
общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните за
главница, давността тече от деня на падежа. Падежът на всяко месечно задължение за
доставена топлинна енергия е определен от ОУ като не е спорно, че размерът на
задължението е обусловен от определената прогнозна консумация. Съгласно чл. 155, ал. 2
3
ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление
най-малко веднъж годишно, но това не променя падежа на задълженията на абоната за
доставена топлинна енергия, които са месечни.
По делото не се твърди и няма доказателства за спиране или прекъсване на давността,
освен законодателно приетото спиране на сроковете за периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
вкл. на основание чл. 3 т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците (обн. ДВ 28/24.03.2020 изм с ДВ 34/09.04.2020 г.) вр. с §13 от ПЗР на Закона
за здравето, поради което за да се приеме, че задълженията на ответника са погасени по
давност следва тяхната изискуемост да е настъпила преди повече от три години и 69 дни
назад, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, а такива са задълженията за
заплащане на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. и м.04.2019 г. вкл.,
които възлизат на 1787,56 лева, колкото е стойността на реалния разход за топлинна енергия
според издадените от третото лице и приобщени по делото изравнителни сметки. За тази
сума и за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. вкл. исковата претенция следва да бъде
отхвърлена като погасена по давност.
Видно от изравнителната сметка за отоплителен сезон 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.,
издадена от третото лице помагач след извършване на дяловото разпределение дължимата от
ответника сума е в размер на 1000,82 лева и следва да се присъди на ищеца, а за разликата
до непогасения остатък от 1523,15 лева претендиран за доставена топлинна енергия искът
следва да се отхвърли като неоснователен.
Изцяло основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение за периода възлизащи общо на 27,50 лева.
Няма спор между страните, а се установява и от представените писмени доказателства, че
процесния имот се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл.
139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Етажната собственост по местонахождението
на процесния имот е сключила договор с „Т.С.“ ЕООД за извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинна енергия между потребителите в
сграда в режим на етажна собственост се извършва възмездно. Съгласно сключения между
„Т.С.“ ЕАД като възложител и „Т.С.“ ЕООД като изпълнител, договор при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, заплащането на цената
на тази услуга се извършва от възложителя, който на основание чл. 22, ал. 2 от ОУ получава
стойността на тази цена от крайните клиенти. Законовата уредба установява задължение за
купувача на топлинна енергия да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение, чиято цена се определя в договора, сключен между него и топлинния
счетоводител, като е без значение факта дали топлофикационното дружество е платило
предварително или не тази цена на търговеца, извършващ услугата. Меродавно е единствено
обстоятелството услугата да е била извършена, а в случая това не е спорно по делото и се
установява от приобщените писмени доказателства.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Следва да се съобрази, че доколкото
част от месечни задължения са погасени по давност, то обезщетение за вредите от
забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата следва да се изчисли
само върху останалите месечни задължения като на основание чл. 162 ГПК съдът с помощта
4
на calculator.bg определи, че дължимата лихва за забава е в размер на 167,64 лева като за
разликата до пълния претендиран размер 754,58 лева искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда, поради което акцесорната претенция за сумата от 6,41
лева се явява неоснователна.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството. В
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част на
исковете в общ размер на 97,17 лева за платена държавна такса, депозити за вещо лице и за
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 25 НЗПП в размер на 100.00 лева.
Ответникът претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 700,00 лева, от които съразмерно на отхвърлената част от исковете му се следва
сумата 488,40 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. З. И. ЕГН ********** с адрес АДРЕС лично и като правоприемник на
починалия в хода на производството на 07.05.2023 г. ответник З. М. И. да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК № със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр.
с чл. 149 ЗЕ сумата от 1000,82 лева, представляваща стойността на неизплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. в имот, находящ се в АДРЕС с абонатен
№276840, сумата 167,64 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 10.05.2022 г., сумата 27,50
лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до
30.04.2020 г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба – 12.09.2022 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 сумата
97,17 лева - разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ
за заплащане на топлинна енергия за разликата над 1000,82 лева до предявения размер
3310,71 лева и за периода м.05.2018 г. – м. 30.2019 г. вкл. като погасен по давност и като
неоснователен, исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава за разликата над
167,64 лева до предявения размер 754,58 лева и за периодаот 15.09.2019 г. до 14.09.2020 г. и
иска за сумата 6,41 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 30.08.2019 г. до
10.05.2022 г.,като неоснователни.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК № със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на С. З. И. ЕГН ********** с адрес АДРЕС на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
488,40 лева – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Т.С.“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5