№ 164
гр. П., 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Ани Харизанова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Въззивно гражданско дело №
20235200500203 по описа за 2023 година
Производството е въззивно – по чл.258 и сл. от ГПК
С решение №1312 от 02.12.2022г , постановено по гр.д.№1155/2022г по описа на
Районен съд-П. е осъден Р. К. П. с ЕГН ********** от град П. , ул.“Р.“№7 да заплати на
Гаранционен фонд със седалище и адрес на управление град С., ул.“Г.И.“№2, ет.4 сумата от
1 474.36лв., представляваща вземане по чл.558, ал.7 от КТ за изплатено на Агенция“Пътна
инфраструктура“ обезщетение за вреди от пътнотранспортно произшествие , причинено
виновно от ответника на 19.10.2016г , ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска -13.04.2022г до пълното изплащане на сумата като е отхвърлен иска за
разликата над 1474.36лв. до пълния предявен размер от 1834.36лв.Осъден е Р. К. П. с ЕГН
********** да заплати на Гаранционен фонд сумата от 219.72лв., представляваща разноски
по делото.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от Гаранционен фонд, в
частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата на 1474.36лв до пълния предявен
размер от 1834.36лв. с оплаквания за неправилност на съдебния акт, изразяващи се в
неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.558,
ал.7 от КЗ след изплащане на обезщетението по чл.557, ал.1 и 2 от КЗ Гаранционният фонд
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и
разходите за определянето и изплащането му. Законът не е предвидил тези разходи да бъдат
„ неизбежно необходими“ както неправилно е приел районният съд. Поддържа се, че
1
съгласно чл.558, ал.5 от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане
пред съда ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
обезщетение, като се пР.га и чл.380 от КЗ. Сочи се, че в настоящия случай изобщо не се
касае за грешки на служителите на фонда, както неправилно е приел районния съд .
Гаранционният фонд е определил и изплатил обезщетение на увреденото от ПТП лице като
в конкретния случай това е ОПУ-Г., което не е било съгласно с определеното и изплатено
от Фонда обезщетение за имуществени вреди и е предявил иск против гаранционен фонд,
за което е било образувано гр.д.№39970/2017г по описа на СРС, по което ответникът е бил
привлечен като трето лице- помагач на страната на Фонда. Във въззивната жалба се
поддържа,че съгласно практиката на ВКС след като Гаранционен фонд е встъпил в правата
на увредения, които се извеждат от разпоредбата на чл.45 от ЗЗД са дължими всички
настъпили в резултат на неправомерното увреждане вреди и доколкото напълно е
изплатено задължението на деликвента , то сумата се дължи изцяло. Доколкото тази сума се
дължи от деликвента и е изплатена от Гаранционен фонд при осъществяване на неговата
гаранционна отговорност за вредите от ПТП , то и нейното заплащане следва да бъде
възстановено така както е заплатено. Така виновният за ПТП водач дължи на Гаранционен
фонд цялата сума , която е изплатена на увреденото лице, в т.ч. обезщетение, лихви,
разноски и т.н.
Искането е да се отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната и да
се постанови ново решение по същество ,с което да се уважи предявения иск на Гаранционен
фонд в тази му част , както и да се присъдят на жалбоподателя разноски пред въззивната
инстанция.С въззивната жалба не са направени нови доказателствени искания.
В срока по чл.263 от ГПК от ответника по жалбата, чрез особения му представител
адвокат К. Ш., е подаден писмен отговор се изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Поддържа се , че районният съд е приложил правилно материалния
закон. Искането е за потвърждаване на решението в обжалваната част.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. От същият е
постъпило писмено становище, с което се поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание ответникът по жалбата, чрез особения си представител,
поддържа съображенията, изложени в писмения отговор.
Окръжен съд-П. като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и
писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и след като
съобрази доводите на страните прие за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в от легитимирана
страна , а именно от ищеца в първоинстанционното производство срещу отхвърлителната
част на решението. При подаване на въззивната жалба е спазен предвидения в чл.259 от
ГПК двуседмичен срок.
Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна.
2
Очертаният с въззивната жалба спор е правен, тъй като се касае за приложението на
материалния закон.
Производството пред районния съд е образувано по искова молба от Гаранционен
фонд със седалище и адрес на управление град С., ул.“Г.И.“№2, ет.4, представлявано от
изпълнителните директори М.К. и С.С. срещу Р. К. П. с ЕГН *********** от град П.,
ул.Р.“№7, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът е изплатил по щета
№111060/11/3/2016г и 110146/13.02.2017г обезщетение за имуществени вреди в размер на
1834.36лв. да увреден при ПТП , настъпило на 10.19.2016г в град Г., мантинели ,
собственост на Областно пътно управление-Г.. Виновен за катастрофата е ответникът, който
управлявайки лек автомобил „Мерцедес Е200“ с рег.№********* при движение в град Г. на
път I-5 км 165+400, поради несъобразена скорост с пътната настилка/ мокро/ на ляв завой,
губи контрол над автомобила и нанася материални щети на предпазните ограждения /
мантинели/ кат така причинява процесното ПТП. В момента на пътният инцидент
ответникът е управлявал процесния автомобил без задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ , установено в съдебно производство. Твърди се, че ответникът е бил поканен
да заплати на ищеца исковата сума, но плащане не е настъпило. Искането е да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 1 834.36лв. , представляваща изплатено
обезщетение по щети№111060/11/3/2016г и 110146/13.02.2017г, ведно със законната лихва
до окончателното изплащане на сумата.Претендирани са разноски.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител адвокат К. Ш.
, е подаден писмен отговор, с който се оспорва предявения иск, без да се излагат каквито и
да било конкретни възражения.
Безспорно е между страните, а и от събраните в първоинстанционното производство
писмени доказателства се установява, че на 19.10.2016г при управление на лек автомобил
марка „Мерцедес Е200“ с рег.№********* водачът Р. К. П./ ответник по делото/ по
републикански път I-5 км 165+400 гр.Г.-Ш. , несъобразявайки скоростта на движени ес
релефа, местността и съС.ието на пътя реализира пътно-транспортно произшествие, в
резултат на което са причинени материални щети, изразяващи се в увреждане на 20 метра
ограничителна система за пътища, представляваща 5 броя шини за СПО. Безспорно е, че към
момента на ПТП за лекия автомобил е нямало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ . Тъй като се е касаело за увреждане на пътни принадлежности,
които са и едни от основните елементи на пътя , както и за републикански път, който е
изключителна държавна собственост и се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“
съгласно разпоредбата на чл.21, ал.3, т.2 от ЗПК правоимащото лице АПИ е предявило
имуществените си претенции в размер на 1 596.80лв. пред Гаранционен фонд. Образувана е
щета №111060/03.11.2016г, по която щета няма спор, а и от приложените писмени
доказателства се установява, че Гаранционен фонд е възстановил на АПИ само част от
вредите до размера на 969.34лв. , която сума видно от представените писмени доказателства
е платена на 08.03.2017г. За останалата част от претендираното обезщетение в размер на
583.71лв. Агенция“Пътна инфраструктура“ е предявила иск срещу Гаранционен фонд.
3
Образувано е било гр.д.№39970/2017г по описа на Софийски районен съд.
С влязло в сила решение №3471/07.01.2019г по гр.д.№39970/2017г по описа на СРС
Гаранционен фонд е осъден да заплати на Агенция“Пътна инфраструктура“ чрез Областно
пътно управление-Г. на основание чл.558, ал.5 във вр.с чл.557, ал.1т.2 от КЗ сумата от
505.02лв., представляваща неизплатена чат от обезщетение по щета №111060/2016г. за
имуществени вреди от застрахователно събитие-ПТП, настъпило на 19.10.2016г., вследствие
виновно, противоправно поведение на водач на МПС без сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 9.68лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за периода 04.02.2017г до 13.04.2017г. както на основание
чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 342.25лв. разноски по делото / за държавна такса, депозит за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение/ като е отхвърлени предявените искове с
правно основание чл.558, ал.5, във вр.с чл.557, ал.1т.2,б.“а“ от КЗ за разликата над сумата от
505.02лв. до пълния предявен размер от 583.71лв. и с правно основание чл.86 от ЗЗД за
разликата от сумата от 9.68лв. до пълния предявен размер от 28.76лв. и за периода от
19.10.2016г до 03.02.2017г. Със същото решение е осъдена Агенция „пътна
инфраструктура“ да заплати на Гаранционен фонд на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата
от 31.93лв. разноски по делото. Решението е постановено пи участието на Р. К. П. като
трето лице помагач на страната на Гаранционен фонд. С преводно нареждане от
02.05.2019г./ съдържащо се на лист 23 от първоинстанционното дело/ Гаранционен фон е
платило на Агенция „Пътна инфраструктура“ по гр.д.№39970/2017г по описа на СРС
сумата от 825.02лв. , включваща обезщетението за имуществени вреди в размер на
505.02лв., лихва за забава в размер на 9.68лв. и разноските по делото за които е бил осъден
като е приспаднал дължимите му по това дело разноски от АПИ в размер на 31.93лв. , тоест
заплатил е разноски в размер на 310.32лв.
Ответникът Р. П. е поканен с регресна покана от 22.08.2019г. да възстанови
посочените по- горе суми на Гаранционен фонд като поканата е върната с отбелязване, че е
непотърсена. По делото е безспорно обстоятелството, че процесната сума не е заплатена от
ответника .
При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира следното:
Предявен е осъдителен регресен иск с правно основание чл.558, ал.7 във вр.с чл.557,
ал.1т.2,б“а“ от КЗ.
Съгласно чл.557, ал.1т.2,б“а“ от КЗ Гаранционният фонд изплаща на увредените от
Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди ,
вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени
на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на
територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по
Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Разпоредбата на чл.558, ал.7 от КЗ урежда
правната възможност Гаранционен фонд да предяви регресен иск за платеното от него
4
обезщетение за вреди причинени при ПТП срещу причинителя на вредите, чиято деликтна
отговорност не е била обезпечена чрез сключване на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“. Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването
на четири групи материални предпоставки:1/ ищецът на е платил обезщетение на
увреденото лице за причинените му вреди от противоправно поведение на деликвента в
търсения размер, 2/ за увредения за е възникнало право на вземане за непозволено
увреждане срещу причинителя на вредата – чл.45, ал.1 от ЗЗД ,тоест вредите да са
причинени от деликвента чрез неговото виновно и противоправно поведение, 3/ деликтната
отговорност да е възникнала във връзка с използване на МПС от деликвента на територията
на Република България и 4/ деликвентът да не обезпечил своята деликтна отговорност по
застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на реализиране на ПТП.
Посочените материално правни предпоставки са налице, поради което съдът приема,
че е възникнало регресното право на ищеца спрямо ответника- деликвент. Безспорно се
установи, че ищецът е платил на увреденото лице / в случая Агенция „Пътна
инфраструктура“/ в резултат на процесния деликт общо сумата от 1 794.36лв. Тази сума
включва както сумата от 1474.36лв., представляваща обезщетението за причинени
имуществени вреди от станалото на 19.10.2016г ПТП, което обезщетение бе установено по
съдебен ред с влязло в сила решение, обсъдено по-горе, така и лихви за забава в размер на
9.68 лв. и съдебно деловодни разноски в размер на 310.32лв., след приспадане на
дължимите от насрещната страна разноски в размер на 31.93лв., които вземания също са
съдебно установени в развилото се пред Софийски районен съд производство по предявени
от Агенция“Пътна инфраструктура“ срещу Гаранционен фонд обективно и кумулативно
съединени искове с правно основание чл.558, ал.5 във вр.с чл.557, ал.1,т.2б.“а“ от КЗ.
Спорът по делото се фокусира върху обхвата на регресното право по чл.558, ал.7 от
КЗ. Съгласно посочената материално правна норма след изплащане на обезщетението по
чл.557, ал.1 и ал.2 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното обезщетение и лихви, както и разходи за определянето и изплащането му.
Уреденото от закона право на регрес за Гаранционен фонд включва разходите по
определяне и изплащане на обезщетенията. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в
решение №127 от 18.10.2019г по т.д.№2835/2018г на първо г.о. на ВКС, решение №8 от
22.06.2022г по т.д.№2144/2020г на първо г.о. на ВКС, разходите за определяне и изплащане
на обезщетението това са обичайните разходи , необходими за установяване на механизма
на ПТП, вида и обема на претърпените от увредените лица вреди, както и причинно –
следствената връзка между ПТП и вредите. В посочените съдебни решения ВКС развива
съображения, че единствено разноските в изпълнителното производство не представляват
необходими разходи за определяне на обезщетението, доколкото те са направени след
установяване със сила на пресъдено нещо на подлежащите на обезщетяване вреди и размера
на дължимите обезщетения от фонда и като такива са извън обхвата на регресното право на
Гаранционния фонд.В обобщение според съдебната практика на ВКС се касае за единно
регресно вземане на Гаранционния фонд по смисъла на чл.558, ал.7 от КЗ, което включва
5
както размера на платеното обезщетение по чл.557, ал.1т.2, б.а от КЗ така и разходите за
определяне и изплащане на обезщетението, които формират цялото вземане на Фонда.
В контекста на изложеното присъдените в съдебното производство , развило пред
СРС по гр.д.№39970/2017г по описа на същия съд, лихва за забава в размер на 9.68 и
съдебно деловодни разноски в размер на 342.25лв. попадат в обхвата на регресното право
на ищеца в настоящото производство. Дължите на Гаранционния фонд разноски са в
размер на 310.32лв. по изложените по-горе съображения. С плащане в полза на АПИ на
сумата от 825.02лв.Гарационният фонд е платил всичко дължимо по съдебното решение.
Пазарджишкият районен съд е уважил регресната претенция на Гаранционен фонд
само до сумата от 1474.36лв., представляваща стойността имуществената щета, претърпяна
от АПИ, установена след изслушване на СТЕ в производството по гр.д.№39970/2017г по
описа на СРС. Отхвърлил е иска за разликата от 1 474.36лв. до 1794.36лв., приемайки, че
съдебните разноски, които Гаранционният фонд е направил във връзка с първоначалното
неизплащане и оспорване на част от вземането на АПИ, не би следвало да се включат в
размера, за който Фондът встъпва в правата на АПИ. Този извод на районният съд е
неправилен по изложените по –горе от въззивния съд съображения.
Ето защо въззивната жалба се явява частично основателна, в частта в която се иска
да бъде отменено първоинстанционото решение и да бъде уважена исковата претенцията за
разликата от 1474.36лв. до 1 794.36лв.
В останалата част за разликата от 1 794.36лв. до пълния размер от 1 834.36лв. или за
сумата от 40 лв. въззивната жалба е неоснователна, тъй като ищецът нито е навел
твърдения, нито е ангажирал доказателства да е извършил тези разходи в размер на 40 лв.
във връзка с определяне и изплащане на обезщетението по чл.557, ал.1, т.2 от КЗ на
увреденото от процесното ПТП лице. Като е стигнал до същите правни изводи за исковата
претенция за разликата от 1 794.36лв. до пълния размер от 1 834.36лв. районния съд е
постановил правилно решение в тази му част, в която същото подлежи на потвърждаване
от въззивната инстанция.
Предвид изложеното следва да се отмени решение №1312 от 02.12.2022г по гр.д.
№1155/2022г по описа на РС-П., в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявения от
Гаранционен Фонд срещу Р. К. П. иск по чл.558, ал.7 от КЗ за разликата от 1474.36лв. до
1794.36лв. вместо което следва да бъде осъден Р. К. П. да заплати на Гаранционен фонд
допълнително сумата от 320 лв., представляваща изплатено на АПИ обезщетение за вреди от
пътнотранспортно произшествие , причинено виновно от ответника на 19.10.2016г, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска -13.04.2022г
до окончателното изплащане на сумата. В останалата обжалвана част за разликата от
1 794.36лв. до пълния предявен размер от 1834.36лв.първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред въззивната инстанция жалбоподателят направил разноски в общ размер от
6
225лв., за което е представил и списък по чл.80 от ГПК. Предвид изхода на делото пред
въззивната инстанция ответникът по жалбата Р. К. П. следва да заплати на Гаранционен
фонд сумата от 200лв. разноски пред въззивната инстанция.
Воден от горното Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1312 от 02.12.2022, постановено по гр.д.№1155/2022г по описа
на Районен съд-П. в обжалваната му част, с която е отхвърлен иска на Гаранционен фонд
със седалище и адрес на управление град С., ул.“Г.И.“№2, ет.4 срещу Р. К. П. с ЕГН
*********** от град П., ул.“Р. „№7 за разликата над 1 474.36лв. до пълния предявен размер
от 1 794.36лв. като вместо това постановява:
ОСЪЖДА Р. К. П. с ЕГН *********** от град П., ул.“Р. „№7 да заплати на
Гаранционен фонд със седалище и адрес на управление град С., ул.“Г.И.“№2, ет.4
допълнително сумата от 320 лв. представляваща изплатено на АПИ обезщетение за вреди от
пътнотранспортно произшествие , причинено виновно от ответника на 19.10.2016г, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска -13.04.2022г
до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение №1312 от 02.12.2022, постановено по гр.д.№1155/2022г
по описа на Районен съд-П. в останалата обжалвана част за разликата над 1794.36лв. до
пълния предявен размер от 1 834.36лв.
ОСЪЖДА Р. К. П. с ЕГН *********** от град П., ул.“Р. „№7 да заплати на
Гаранционен фонд със седалище и адрес на управление град С., ул.“Г.И.“№2, ет.4 сумата от
200лв. ,сторени разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7