Определение по дело №155/2012 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе ,взе предвид следното :

Производството е по чл. чл.235 ГПК.

С определение №869/17.07.2014г. по т..д. №11/2014г. Смолянският окръжен съд на основание чл.213 във вр. с чл.377 ГПК е съединил т.д. №13/2014г. и т.д. №11/2014г. и двете по описа на окръжен съд гр. Смолян ,тъй като е налице връзка помежду им – за признаване за установено, че приетите с Определение № 54/13.01.2014 г. по т. д. № 211/2012 г. по описа на ОС – гр. Смолян вземания на „. П.” О., гр. В., с ЕИК ** не съществуват, респективно, че неприетите с цитираното определение вземания на „. П.” О., гр. В. съществуват, които вземания имат едно и също правно и фактическо основание - съдебна спогодба по т. д. № 166/2011 г. по описа на ОС – гр. София, както и дали тези вземания са обезпечени със залог върху търговското предприятие на „. Т. 2010” О., ж. к. П., с ЕИК ** по Договор за особен залог, вписан в Търговския регистър под № *0943, а разглеждането и на двете дела е по един и същи ред,като производството продължава под № 11/2014 г., а производството по т. д. № 13/2014 г. по описа на окръжен съд гр.Смолян е прекратено.

Постъпила е искова молба от „. П.” О., с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. В., ж. к. “Вл. В.” № 221, вх. 2, . 6, ап. 46, П. от управителите С. С. и С. С. срещу „. Т. 2010” О. /н/, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: к. к. П., обл. Смолян, К. „. Х. 1 – партер”, П. от управителя В. А. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: законна лихва в размер на 1 639 891.67 лв. за периода 04.10.2009 г. – 30.04.2013 г. върху сумата от 4 427 775 лв. и договорна неустойка в размер на 1 713 548.90 лв. за периода 07.04.2012 г. – 30.04.2013 г., които суми са дължими, съгласно влязла в сила съдебна спогодба по т. д. № 166/2011 г. по описа на ОС – гр. София, както и за присъждане на разноските по делото.

Ищецът“. П.” О. твърди, че с решение № 192/30.04.2013 г. по т. д. № 211/2012 г. по описа на ОС – гр. Смолян е обявена неплатежоспособността на „. Т. 2010” О. /н/, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: к. к. П., обл. Смолян, К. „. Х. 1 – партер”, П. от управителя В. А. и по отношение на това дружество е открито производство по несъстоятелност. Сочи, че като цесионер и впоследствие конституиран като главна страна в производството по т. д. № 166/2011 г. по описа на окръжен съд – гр. София е сключил с ответника съдебна спогодба, според която „. Т. 2010” О., с ЕИК * е признал наличието на ликвидно и изискуемо вземане към „. П.” О., с ЕИК * в размер на 4 500 000 лв. главница с падеж 04.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.10.2009 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски в размер на 90 000 лв., което вземане произтича от издаден на 03.04.2006 г. в полза на “П.” О. запис назаповед, предявен на падежа – 04.10.2009 г. и Договор за цесия, сключен на 20.12.2011 г. между “П.” О. /н/, с ЕИК * като цедент и „. П.” О., с ЕИК * като цесионер. С цитираната спогодба е уговорено, че ответника се е задължил да плати на ищеца задълженията в срок до 07.04.2012 г., а при забава в плащането ответникът дължи на ищеца неустойка в размер на 0.1 % ежедневно върху просрочената сума до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди , че процесното вземане, включеното под № 18 в Списъка по чл. 686, ал. 1 от ТЗ, обявен на 24.06.2013 г. в Търговския регистър, е оспорено от други кредитори на несъстоятелността, като с Определение № 54/13.01.2014 г. съдът по несъстоятелността е променил списъка, както следва: намалил е вземането на „. П.” О., с ЕИК *, като главницата е в размер на 4 427 775 лв., а законната лихва за забава за периода 21.02.2012 г. – 30.04.2013 г. е в размер на 541 462 лв. и е изключил договорната неустойка в размер на 1 799 280 лв. Ищецът намира, че съдът по несъстоятелността основателно е намалил главницата на процесното вземане, предвид направените частични плащания по изп. д. № 26/2009 г. по описа на ЧСИ Люба Тодорова с рег. № 713, но неоснователно е намалил приетите претенции за лихви и е изключил договорната неустойка, тъй като според одобрената съдебната спогодба законната лихва се дължи от 04.10.2009 г., а не от 21.02.2012 г., а договорната неустойка в размер на 0.1 % върху главницата от 4 427 775 лв. за периода 07.04.2012 г. – 30.04.2013 г. е в размер на 1 713 548.90 лв., а не 314 372 лв., както погрешно е приел и пресметнал съдът по несъстоятелността. Ищецът също така счита, че и двете задължения – за лихва и за неустойка съществуват на различно правно основание и се дължат кумулативно, което обаче не е прието от съда по несъстоятелността, според който дължима е алтернативно само по-голямата от двете суми.

В предвидения от закона срок ответникът „. Т. 2010” О. /н/, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: к. к. П., обл. Смолян, К. „. Х. 1 – партер”, П. от управителя В. А. е депозирал писмен отговор, с който е заявил, че не оспорва твърдените в исковата молба факти.

Постъпила е искова молба с вх.№1050 /10.03.2014г. от

1.С. М. Х.. родена на * г. в Таунтън. Англия, гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, паспорт № *********. изд. на 3.08.2009г.. валиден до 3.05.2020г.

2. К. М. Р.. роден на * г. в Уалей. гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, паспорт № *********. издаден на 10 януари 2013 г.. валиден до 10 януари 2023г.. издаден от Паспортна служба на Обединеното Кралство, с адрес: Мейбруук Драйв 16. Селтъш. Корнуол, PL12 4PX . Великобритания

3. М. Р. Р.. роден на *. в Грейт Харлууд. гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, паспорт № *********. издаден на 08 юни 2005 г.. валиден до 08 март 2016г., издаден от Паспортна служба- на Обединеното Кралство, с адрес: Аштън уей 14. Селтъш. Корнуол. РL12 6JE. Великобритания

4. Д. Е. М.. роден на * г. в Лурган. гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, паспорт № *********,издаден на 19 юли 2005 г.. валиден до 19 юли 2015г.. издаденот Паспортна служба на Обединеното Кралство, с адрес:Хийдингтън Авеню 11. Лурган, Каунти Армагх ВТ66 6SP.Северна Ирландия

5.Е. Ф. М.. родена на * г. в Лурган. гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, паспорт №-*********,издаден на 19 юли 2005 г.. валиден до 19 юли 2015г.. издаден от Паспортна служба на Обединеното Кралство, с адрес:Хийдингтън Авеню 11. Лурган. Каунти Армагх ВТ66 6SP Северна Ирландия

6. Т. К.. роден на * г. в Кливдън. гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, паспорт № *********. издаден на 16 октомври 2003 г.. валиден до 16 януари 2014г., издаден от Паспортна служба на Обединеното Кралство, с адрес: Стейшън роуд 107. Нейлсии, Бристол. Сомърсет ВS48 1ТВ. Великобритания

7. Т. Д.0.. роден на * г. в Корк. гражданин на Ирландия, с адрес: Леавбег, Кахърмор. Беара. Ко. Корк. Ирландия

8. Т. П., роден на * г. в Дълуич. гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, паспорт № *********. издаден на 13ноември 2003 г.. валиден до 13 ноември 201 Зг.. издаден от Паспортна служба на Обединеното Кралство, с адрес: Сънисайд, Стейшън Роуд. Клиф. Рочестър. Кент МЕЗ 7RN. Великобритания

9. Б. Д. М.. роден на * г. в Дълуич. гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, паспорт № *********, издаден на 13 май 2013 г., валиден до 13 юни 2023г.. издаден от Паспортна служба на Обединеното Кратство. с адрес: Поплар Драйв 142. Херн Бейр. Кент. СТ6 7QB, Великобритания

10. Д.Л. Г.. роден на * г. в Хамрун. гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, паспорт № *********, издаден на 15 януари 2008г.. валиден до 15 юни 2018г.. издаден от Паспортна служба на Обединеното Кралство, с адрес: Поплар Драйв 142. Херн Бейр. Кент. СТ6 7QB, Великобритания,всички представлявани от адв. Георги Биволарски. САК. бул. Цар Освободител № 23 и адв. Стефан Стефанов. САК, бул. Цар Освободител № 23,съдебен адрес:гр. София. бул. Цар Освободител № 23. тел. и факс: 0 2946 3383 срещу „. Т. 2010 "О.. ЕИК *. с адрес: област Смолян, община Чепеларе, гр. Чепеларе 4850. ж. к. П., К. Сидър Х. 1 - партер. П. от В. Г.А. - управител и „. п." О., ЕИК *. със седалище и адрес на управление: гр. В.. ж.к. . Вл. Варненчик, бл. 221. вх. 2. . 6. ап. 4, П. /заедно/ от управителите С. Кирилов С. и С. Д. С. ,два отрицателни установителни иска:

--да бъде признато за установено спрямо двамата ответници, че приетите с Определение № 54/13.01.2014г. на Окръжен съд - Смолян по т. д. № 211/2012г.по описа на окръжен съд гр.Смолян вземания на „. п. "О., ЕИК * спрямо „. Т. 2010 "О., ЕИК * в размер на главница от 4 427 775 лв., законна лихва за забава в размер на 541 462 лв. и разноски по съдебна спогодба в размер на 90 000 лв. ,НЕ СЪЩЕСТВУВАТ.

--да бъде признато за установено спрямо двамата ответници, че „. п." О., ЕИК * НЯМА заложно право върху търговското предприятие на „. Т. 2010 "О., ЕИК * по Договор за особен залог, вписан в Търговския регистър под № *0943.

Твърдят ,че с Решение N0 192 от 30.04.2013 по т. д. № 211/2012. Окръжен съд - Смолян е открито производство по несъстоятелност спрямо" Найс Т. 2. О., ЕИК *. ,като ищците са кредитори на" Найс Т. 2. О. с приети вземания - съгласно Определение № 54/13.01.2014г. по т.д. №211/ 2012г. по описа на Окръжен съд - Смолян, постановено на основание чл. 692 ТЗ.

Твърди ,че на основание чл. 690. ат. 1 ТЗ настоящите ищци са оспорили изцяло предявеното по т. д. № 211/2012г. по описа на Окръжен съд - Смолян вземане на „. П. О.. както и привилегията на вземането (особен залог върху търговското предприятие на" Найс Т. 2. О.) на основанията, посочени в Раздел ІІ на настоящата искова молба. Оспорените от ищците вземания са включени като приети в Списъка на приетите от синдика вземания под № 18 (обявен в ТР под № *2235).

Твърдят ,че възраженията на доверителите им по чл. 690 ТЗ са с вх. №18 на Окръжен съд - Смолян са били само частично уважени от съда по несъстоятелността с Раздел V от диапозитива на Определение № 54.13.01.2014г, обявено в Търговския регистър на 16.01.2014г. като съдът по несъстоятелността е изключил от Списъка на приетите вземания:

• част от предявената от" С. П. О. главница (за разликата между предявения размер от 4 500 000 лв. и уважения от съда размер 4 427 775 лв.)

• за част от предявената законна лихва за забава (за разликата между предявената лихва от 1 710 522.50 лв. и уважения от съда по несъстоятелността размер от 541 462 лв.)

• за предявената договорна неустойка в размер на 1 799 280 лв.

5. В останатата им част обаче, а именно - в размер на главница от 4 427 775 лв.. ,законна лихва за забава в размер на 541 462 лв. и разноски по съдебна спогодба в размер на 90 000 лв. вземанията на „. п. "О. са били потвърдени от съда по несъстоятелността като наред с това са приети като привилегировани (обезпечени с особен залог върху търговското предприятие на длъжника Найс Т.).Поради това намират ,че за доверителите им е налице правен интерес да оспорят приетите вземания на „. проджект "О.. както и тяхната привилегия, с отрицателни установителни искове на основание чл. 694 ТЗ.

Процесуалните представители на ищците правят възражение срещу предявените вземания на" С.п. "О. ,че Записа на заповед, който се твърди да е бил издаден от длъжника на 3.04.2006г. не съществува. Твърдят ,че такъв запис на заповед длъжникът" Н. Т. 2.О. никога не е издавал. Заповедното производство и постигнатата съдебна спогодба, на която „. П." О. основава правата си намират ,че не означават, че е налице запис на заповед.

При условията на евентуалност, ако в процеса бъде представен оригинал на валиден запис на заповед, считат, че същият е лишен от основание,тъй като зад него не стои релевантно каузално правоотношение, което да легитимира записа на заповед като годно правно основание за възникване на парично вземане. Считат ,че след като записа на заповед не е джиросван, длъжникът може да прави по него всички възражения, основани на каузалните отношения с поемателя, включително възражението за пълна и начална липса на каузален дълг. Тези възражения, на основание чл. 134 ЗЗД. могат да бъдат релевирани и от кредиторите на длъжника, включително и от ищците.

При условията на евентуалност, ако в процеса бъде представен оригинал на валиден запис на заповед, прави възражение ,че същият е изцяло симулативен и антидатиран.Твърди , че подписа под записа на заповед, както и подписите под самия договор за цесия са неавтентични (подправени).Счита ,че това се потвърждава от обстоятелството, че нито годишните отчети и данъчни декларации на цедента Промес О., нито тези на "Интерлинк - БГ" О. (понястоящем - „. Т. 2010 "О.) съдържат данни за подобно вземане.

Намират ,че съдебната спогодба по т. д. № 166/2011г. по описа на Софийски окръжен съд не е в състояние да санира началната липса на каквото и да било парично вземане, тъй като спогодбата относно несъществуващо правоотношение и вземане е нищожна и не поражда правно действие.Считат ,че същата е порочна и на основание чл. 647. ал. 1. т. 2 и т. 3 ТЗ. както и поради приложимостта на специалния Павлов иск по чл. 135 ЗЗД във връзка с чл. 649 ТЗ.Намират ,че тази спогодба уврежда кредиторите на „. Т. 2010 "О. и следва незабавно да бъде атакувана от синдика.

Правят възражение ,че договора за цесия., който се твърди да е сключен на 20.12.2011г. , също е нищожен и не е породил правно действие. Същият е бил сключен по време, в което цедентът е бил вече обявен в несъстоятелност (видно от партидата на" Промес" О. в търговския регистър) и е с прекратена търговска дейност. С Решение № 254/16.06.2009г. по т. д. № 1102/2008г. Варненски окръжен съд е наложил запор върху всички движими вещи на цедента Промес О.. Записът на заповед несъмнено е движима вещ и следователно, е бил предмет на запор към момента на процесната цесия. Наред с това, по силата на самото решение за обявяването му в несъстоятелност и прекратяване на дейността му, считат ,че "Промес" О. не е имало право да се разпорежда с активите си.

Съгласно чл. 99. ал. 4 от ЗЗД договорът за цесия има действие спрямо трети лица. включително спрямо цедирания длъжник, след съобщаването на цесията. Процесната цесия се твърди да е била съобщена на цедирания длъжник на 20.02.2012г. Счита ,че от сравнението между договора цесия и уведомлението за цесията обаче, подписите за цедента върху двата документа видимо се различават. Това е основание за извода, че или подписът на цедента под договора за цесия. или този под уведомлението за цесията. е подправен. Следователно, липсва надлежно съобщаване на цесията, поради което тя не е породила правно действие спрямо длъжника и третите лица и е непротивопоставима на кредиторите на несъстоятелността.

Считат ,че поради недължимостта на главницата, длъжникът не дължи и каквото и да било мораторно обезщетение за неплащането и.Намират ,че твърдяното заложно право на" Сист П. О. също не съществува. Първата причина за това е липсата на каквото и да било обезпечено вземане .

Считат ,че видно от чл. 21. ал. 1 от Закона за особените залози , договорът за особен залог на търговско предприятие се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Договорът за залог, представен от „. П. О. е с нотариална заверка от 10.05.2012г. Следователно, намират ,че същият е сключен в едногодишния подозрителен период по чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ и на това основание е порочен. Видно от съдебно-счетоводната експертиза по т. д. № 211/2012г. и от счетоводните записи при „. Т. 2.О.. това дружество има вземане спрямо" Сист Проджект О. в размер на 639 142.74лв. по договор за продажба на недвижими имоти. Синдикът служебно е задължен да направи възражение за прихващане с това активно вземане спрямо предявеното от „. проджект "О. насрещно пасивно вземане. В случай на подобно възражение приетото вземане на" Сист прожект" О. следва да бъде редуцирано поради частичното му погасяване.

. Считат , че записа на заповед, както и съдебната спогодба, на които кредиторът основава вземанията си са нищожни на основание чл. 40 ЗЗД и чл. 26. ал. 1 ЗЗД (противоречие с добрите нрави),тъй като представляват съзнателно договаряне във вреда на представлявания длъжник „. Т. 2.О. и противоречат на добрите нрави.

В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№1484/02.04.2014г. от „. П.О. с ЕИК-*със седалище и адрес на управление гр.В. ,П. от управителите С. С. и С. С..Намират ,че твърдението на ищците , че записа на заповед не съществува и не бил никога издаван е невярно и напълно произволно. Оригиналът на записа на заповед, издаден от длъжника в полза на поемателя „П." О. твърдят ,че се намира по ч.гр.дело № 364/2010г. на районен съд гр. Е. - заповедното производство, по което е издаден изпълнителният лист. С настоящия отговор представят заверено копие от същия. Твърдят ,че с договор за цесия от 20.12.2011г., „. П.О., с ЕИК: * в качеството на цесионер, е придобило вземането на ищеца по търговско дело № 166/2011год., по описа на Софийски Окръжен съд, ТО - 1ви състав - „П." О. (н.),ЕИК: *, към длъжника „. Т. 2., ЕИК *, произтичащо от издаден на 03.04.2006г. в полза на„П." О. Запис на заповед от длъжника „И. БГ"О. (предишната фирма на длъжника), с ЕИК *, за сумата: 4 500 000 лв. (четири милиона и петстотин хиляди лева), с падеж: 04.10.2009г., предявен на 04.10.2009г. За това вземане е издаден изпълнителен лист от 10.11.2010г. в полза на цедента„П." О..Доводите на ищците за липса на каузална сделка между издателя и поемателя по записа на заповед и оттам липса на парично задължение, считат че са неоснователни. Намират ,че необосновано е застъпеното в исковата молба становище, че записа на заповед следвало да се легитимира като годно правно основание посредством друга сделка. Записът на заповед е сам по себе си годно правно основание на вземането и издаването на изпълнителен титул. Ето защо, следва да се приеме, че за конкретния случай е ирелевантно за спора какви са били каузалните правоотношения между издател и поемател.Считат ,че именно поетото безусловно задължение за плащане обуславя липсата на основание, поради което за абстрактните сделки е неприложима нормата на чл. 2. ал. 2, пр. 4 ЗЗД -нищожност, поради липса на основание. Поради това считат, че не е необходимо, а и не е в негова тежест, да докаже наличието на каузално правоотношение. Такова задължение кредиторът би имал, само ако записът на заповед е недействителен, тъй като тогава кредиторът би имал интерес да установи, че недействителният менителничен ефект се е конвертирал в друга действителна сделка (например, че нищожният, поради липса на реквизит, запис на заповед се е конвертирал в договор за заем и следва да се разглежда като разписка за плащане). В случая намират записа на заповед ,че е редовен и действителен и менителничното задължение е възникнало за издателя по силата на менителничния ефект, който е настъпил с факта на издаването на ценната книга, независимо от причините за нейното издаване.Считат ,че са неверни твърденията, че записът на заповед бил симулативен и антидатиран, както и, че подписите върху записът и договорът за цесия са неавтентични.Автентичността на записа на заповед е била предмет на изследване от съдебно-графологическа експертиза и вещото лице е дало категорично заключение, че документът е автентичен. Намират ,че е несъстоятелно и оспорването на автентичността на подписите върху договора за цесия, при положение, че те не се оспорват от самите страни. Но дори и да бяха неавтентични, то сделката е потвърдена в хипотезата на чл. 301 ТЗ, доколкото от последващото поведение на страните е недвусмислено, че те я признават.

Твърдението , че оспореното вземането не било отразено в счетоводството на страните към датата на възникването му е неоснователно ,тъй като считат ,че . осчетоводяването не е условие за действителност на правната сделка.Намират ,че необосновано и нелогично, от гледна точка на фактите, е и твърдението, че одобряването на съдебната спогодба е извършено в симулативен съдебен процес. Считат ,че ако целта е била да се създаде привидно вземане, не е ли могъл длъжникът просто да не възрази в заповедното производство и с това въпросът да приключи.

В исковата молба се поддържа, че договорът за цесия,от който „. П. О. черпи права е нищожен, тъй като цедентът бил обявен в несъстоятелност, бил с прекратена търговска дейност и с наложен запор върху движимото си имущество. При справка от извършените вписвания в търговския регистър обаче ще се установи, че към момента на сключване на договора, а и преди това - при предприемане на процесуалните действия по събиране на вземането, правомощията на управителя на цедента - Н. Л., не са били прекратени с решение на съда, така, че той е разполагал с представителна власт. Дори и да се допусне , че управителят е действал без представителна власт, то действията му със сигурност са потвърдени (санирани) от ненадлежно представлявания търговец, на основание чл. 301 ТЗ. Освен това считат ,че не е налагана обща възбрана и запор на имуществото на дружеството цедент - „П." О., не е обявявано в несъстоятелност и не е прекратявана търговската му дейност.Намират ,че са неоснователни и възраженията за нищожност на учредените заложни права в полза на „. П. О..Считат че голословно се твърди и нищожност на договора за цесия и записа на заповед на осн. чл. 40 и чл. 26 ал. 1 ЗЗД.Намират , че „. П. О. е добросъвестен приобретател на оспореното материално право.Поради това молят съда да отхвърли като неоснователни предявените искове Претендират за разноски по водене на делото.

В законният срок е депозирана допълнителна искова молба с вх.№1914/07.05.2014г./с пощенско клеймо 03.05.2014г. от ищците чрез адв. Г. .Б. и адв.С. С., с която поддържат всички твърдения изложени в първоначалната искова молба и оспорват неверните ,неоснователни фактически и правни твърдения в писмения отговор. Считат ,че записа на заповед винаги се издава във връзка с някакво конкретно каузално извънменителнично задължение.Намират ,че това каузално задължение е ирелевентно за действителността на записа на заповед като сделка и ценна книга ,но е релевантно с оглед съществуването на менителничния дълг. Твърдят че ответника „. П." О. има качеството на цесионер , а не на добросъестен джиратар, поради което е в същото правно положение ,в което е бил и праводателят му-цедент"П. "О..Намират ,че е важно в настоящият исков процес да се установи автентичността на записа на заповед.Считат ,че „. П. О. не е добросъвестен приобретател" на процесното вземане по смисъла на чл.17,ал.2 ЗЗД.В процесния случай считат, че не става въпрос за прехвърляне на право ,което длъжникът е притежавал,а за учредителна сукцесия чрез създаване на вземане в полза на поемателя по записа на заповед.Намират че след като „. П. "О. няма качеството на джиратар ,не може да има повече права отколкото има неговият праводател -цедент "П. "О."

В законният срок не е постъпил писмен отговор от „. Т. 2.О. и „. П. "О. на допълнителната искова молба

В съдебно заседание пред окръжен съд гр.Смолян ищецът и ответник „. П. "О. -понастоящем“. П. "Е. с ЕИК-* със седалище и адрес на управление гр-В. ,община ,обл.В. район "О." ,ул"Д-р П." №8,П. от управителя С. Д. С. ,се представлява от адв.К. ,надлежно упълномощен ,който поддържа предявените обективно кумулативно съединени искове срещу „. Т. 2010 " О. /н/ като подробни съображения излага в представена писмена защита.Претендира за разноски,които се изразяват в в заплатено в настоящата инстанция възнаграждение в размер на 400 лева за вещо лице-графолог.Моли съда да отхвърли предявените срещу доверителя му отрицателни установителни искове като неоснователни и недоказани.

Ответникът „. Т. 2010 " О. /н/ се представлява от адв.С. Х., надлежно упълномощен ,който поддържа становище ,че претенцията на ищеца „. П. Е. е основателна и доказана ,тъй като страните са постигнали по т.д. №166/2011г. по описа на Софийски окръжен съд съдебна спогодба относно спорното материално право и тази съдебна спогодба е одобрена от съда и има характер на влязло в законна сила решение ,поради което счита че не може да взема друга различна позиция .Счита ,че депозираната от процесуалните представители на останалите ищци -адв.Биволарски и адв.С. искова молба е неоснователна и недоказана ,поради което счита че исковете следва да бъдат отхвърлени .Не претендира за разноски.

Ищците С. М. Х. ,К. М. Р.М. Р. Р.,Д. Е. М.,.Е.Ф. М.,Т. К., Т. Д С., Т. П., Б. Д.М.,Д. Л. Г.,редовно и своевременно призовани не се явяват.Не се явяват и процесуалните им представители адв.Б. и адв.С. ,които се считат надлежно уведомени по реда на чл.56,ал.2 ГПК.

Съдът след като се запозна с предявените искови молби ,допълнителна искова молба и отговорите на ответниците и анализира всички доказателства по делото ,направи следните фактически и правни изводи :

По предявената .искова молба от „. П.” Е., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В. ,община В. ,обл.В., район "О." ,ул"Д-р П." №8,П. от управителя С. Д. С. срещу „. Т. 2010” О. /н/, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: к. к. П., обл. С., К. „. Х. 1 – п.р”, П. от управителя В. А. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: законна лихва в размер на 1 639 891.67 лв. за периода 04.10.2009 г. – 30.04.2013 г. върху сумата от 4 427 775 лв. и договорна неустойка в размер на 1 713 548.90 лв. за периода 07.04.2012 г. – 30.04.2013 г., които суми са дължими, съгласно влязла в сила съдебна спогодба по т. д. № 166/2011 г. по описа на окръжен съд гр. София, както и за присъждане на разноските по делото.

Предявените искове при условията на обективно кумулативно съединяване са с правно основание чл. 694, ал. 1 от ТЗ, във връзка с чл. 86, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно чл.694,ал.1 изр. първо ТЗ кредитор или длъжникът, ако е направил възражение по чл. 690, ал.1,може да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане или несъществуването на прието вземане в 7-дневен срок от момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка по чл. 692, ал.4.В случая са предявени искове при условията на обективно кумулативно съединяване за установяване съществуването на неприети вземания на ищеца „. П. Е. и тези искове са предявени в законоустановения срок,с оглед на което са допустими.

Не се спори ,че на 08.05.2013г. по партидата на „. Т. 2010 "О. ЕИК- * в търговския регистър е вписано решение №192/30.04.2013г. по т.д. №211/2012г. по описа на окръжен съд гр.Смолян с което е обявена неплатежоспособността на дружеството и е открито производство по несъстоятелност.

Не се спори ,че на 24.06.2013г. в търговския регистър по партидата на „. Т. 2010 "О. /н/ е обявен представеният от постоянният синдик,списък на кредиторите с приети предявени вземания -чл.686,ал.1 ТЗ. Под №18 в списъка са включени предявените по реда на чл.685 ТЗ от „. П. "О. вземания за главница,лихви и неустойка.,които обаче са оспорени от други кредитори в производството по несъстоятелност по т.д. №211/2012г. по описа на окръжен съд гр.Смолян.След като съда по несъстоятелността е разгледал тези възражения е постановил определение №54/13.01.2014г., с което е намалил вземането на „. П. О. гр.В.,представляващо главница от 4 500 000 лева на 4 427 775, тъй като по изп.д. №26/2009г. по описа на частен съдебен изпълнител Люба Тодорова рег. с №713 е извършено разпределение на постъпили суми от продажба на недвижим имот собственост на „. Т. 2.О. лихва за забава в размер на 541 462 лева за периода от 21.02.2012г. до 30.04.2013г. и е изключил договорната неустойка в размер на 1 799 280,00 лева.В това определение съда по несъстоятелността е приел тези вземания като привилегировани/обезпечени с особен залог върху търговското предприятие на длъжника „. Т. 2.О.

.Съдът намира ,че това поражда правен интерес от предявяване на иск по чл.694 ТЗ за установяване на неприетите вземания ,които се сочат в исковата молба на ищеца „. П. "Е. срещу ответника „. Т. 2.О..

По приложеното в настоящото производство гр.д. №364/2010г. по описа на районен съд гр.Етрополе е приложен оригинала на запис на заповед,издаден на 03.04.2006г. съгласно който И. Р. С. в качеството си на управител и представляващ "И."БГ "О. гр.София като издател на записа на заповед ,представляваното от него дружество се задължило да заплати неотменимо и безусловно на "П. "О. рег. по ф.д. №3354/2003г. по описа на Варненски окръжен съд,П. от Н. И.Л. -управител сумата от 4 500 000 лева ,като падежът на паричното задължение е на 04.09.2009г. , а мястото на плащане в гр.София .

По делото е назначена графическа експертиза ,която установява ,че подписа положен в записа на заповед от 03.04.2006г. под изписаното в записа на заповед ,че е предявен на 04.10.2009г., е на И. Р. С. както и срещу издател подписа е на И. Р. С..Съдът констатира ,че този запис на заповед не е джиросван и длъжникът може да прави по него всички възражения основани на каузални отношения с поемателя ,включително възражение за пълна и начална липса на каузален дълг.Тези възражения на основание чл.134 ЗЗД могат да бъдат направени и от кредиторите на длъжника .

Съдът констатира обаче ,че нито годишните отчети нито данъчните декларации на цедента "П. "О. ,нито тези на "И. -БГ "О. ,което дружество понастоящем е „. Т. 2010 "О. /н/ ,не съдържат данни за вземането по този запис на заповед.

Записът на заповед е едностранна правна сделка, при която волеизявлението за плащане има абстрактен характер. Основанието за издаването му не е елемент от съдържанието на волеизявлението, а ако в документа поетото обещание за плащане е обвързано със съществуването на кауза, то менителничният ефект е недействителен съгласно чл.535, т.2 ТЗ.

Менителничната сделка може да се сключи във връзка с друга каузална сделка. При поето задължение за плащане по менителничния ефект каузата съществува, но стои извън съдържанието на документа, като кредиторът е освободен от необходимостта да доказва основанието на вземането си. Възражението, че поетото задължение по записа на заповед е без основание, тъй като не съществува каузална сделка, няма за последица нищожност на менителничният ефект. Каузалната и менителничната сделки са независими една от друга. Нищожността на менителничната сделка няма за последица нищожност и на каузалната сделка, но в тази хипотеза кредиторът не разполага с възможността да събере вземането си на основание на издадената за обезпечаване на изпълнението ценна книга. Нищожността на каузалната сделка може да има погасителен ефект за вземането по менителничната сделка при установена връзка между двете правоотношения.

По силата на чл.2. ал.2, пр.4 ЗЗД нищожни са договорите, при които липсва основание. Нормата на закона прогласява недействителност само сделките, сключени с определена причина, произтичаща от съдържанието на волеизявлението или от естеството на правоотношението, каквито са каузалните сделки. Менителничните сделки по дефиниция са абстрактни и макар този абстрактен характер да не е абсолютен във всички случаи, то основанието за поетото задължение за плащане е поставен извън съдържанието на волеизявлението. След като в разпоредбата на чл.535, т.2 ТЗ е въведено изискване за редовността на менителничния ефект поетото обещание за плащане да е безусловно, то съществуването на основание за издаване на ценната книга следва да се счита за предположено от законодателя при абстрактните сделки. В този смисъл е установена и презумпция по чл.2. ал.2, изр.2 ЗЗД, че основанието се предполага до доказване на противното. Кредиторът е освободен от задължението да доказва основанието, породило правоотношението, от което произтича предявеното вземане. По аргумент от нормите на чл.2. ал.2, изр.2 ЗЗД и чл.535, т.2 ТЗ кредиторът може да иска изпълнение въз основа на абстрактна сделка без да доказва основание за възникване на вземането си по тази или по друга каузална сделка, свързана с менителничната. Следователно, само по себе недоказването, че между издателя и поемателя по записа на заповед съществува каузално отношение, не е основание за прогласяване на нищожността му.Но записът на заповед винаги се издава във връзка с някакво конкретно каузално задължение.Вярно е че това каузално задължение е ирелевантно за действителността на записа на заповед като абстрактна сделка,но то е релевантно с оглед съществуването на менителничния дълг.“. П. "О. има качеството на цесионер,а не на добросъвестен джиратар,поради което това дружество е в същото правно положение ,в което е и праводателят му по договора за цесия -цедента "П."О.,поради това съдът намира ,че са допустими всички направени възражения от процесуалните представители на останалите ищци-физически лица в процеса, адв.Биволарски и адв.Стефанов относно липсата на каузален дълг

При възникнал между страните спор във връзка с твърдения за наличие на конкретно каузално правоотношение и направени от ответника възражения срещу твърдените от ищеца факти и обстоятелства, кредиторът трябва да докаже фактите, от които произтича вземането му, пораждането на задължението по твърдяното каузално правоотношение и връзката му с менителничния ефект, а длъжникът - да изчерпи и докаже възраженията си срещу вземането, които могат да бъдат абсолютни /срещу формата и съдържанието на записа на заповед/ или лични, основани на отношенията му с кредитора. В този смисъл са р. № 31/5.04.2012 г. по т. дело № 55/2011 г. на ВКС, ТК - II т. о.; р. № 110/8.11.2010 г. по т. дело № 949/2009 г. на ВКС, ТК - I т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. В тази връзка след проверка редовността на записа на заповед от формална страна, съдът по същество следва да провери фактите и обстоятелствата свързани с твърдяната каузална сделка, съответно - дали твърдяното вземане по тази сделка съществува или не. /Решение № 90 от 10.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 431/2011 г., II т. о., ТК/В този смисъл е направено възражение по предявеният иск от кредиторите -англичани чрез адв.Б. и адв.С. по присъединеното т.д. №13/2014г. по описа на окръжен съд гр.Смолян,че процесният запис на заповед е лишен от основание.

По делото е представен договор за цесия от 20.12.2011г. между цедента "П. "О. и цесионера „. П.О.,който съдът намира ,че не е породил правно действие. Този договор за цесия е сключен тогава, когато цедента "П. "О. е бил обявен в несъстоятелност и е била прекратена търговската му дейност.С решение №254/16.06.2009г. по т.д. №1102/2008г. по описа на окръжен съд гр.В. е наложен запор върху всички движими вещи на цедента "П. "О. като последният не е имал право да се разпорежда с активите си ,какъвто е бил и процесния записа на заповед.

По делото е приложено т.д. №166/2011г. по описа на окръжен съд София, по което дело при условията на чл.222 ГПК „. П.О. е заместило и освободило страната , на която помага -ищеца по това дело-"П."О. .По това дело цесионерът „. П.О. е постигнал с ответника „. Т. 2. О. ЕИК-* спогодба относно предмета на спорното право,която е одобрена от съда на основание чл.234 ,ал.1 ГПК и производството по делото с определение от 07.02.2012г. е прекратено.Съгласно тази спогодба ответникът Найс Т. 2. признава, че на основание издаден на 03.04.2006г. в полза на "Промес "О. запис на заповед за сумата 4 500 000 лева с падеж 04.10.2009г.,предявен на 04.10.2009г. и договор за цесия ,сключен на 20.12.2011 между цедента "П. "О./н/ с ЕИК- * със седалище и адрес на управление с.Я. ,общ.А. ,обл.В. ,П. от управителя Н. И. Л. и „. П. О. с ЕИК-* със седалище и адрес на управление гр.В. ,П. от управителите С. К. С. и С. Д. С./цесионер / има ликвидно и изискуемо задължение към кредитора „. П. О. в размер на 4 500 000 лева главница ,с падеж 04.10.2009г.,ведно със законна лихва върху главницата считано от 04.10.2009г. до окончателно изплащане на задължението и направените до момента разноски по събиране на вземането в размер на 90 000 лева

Правата, относно които се постига спогодбата, произтичат от договор (в случая запис на заповед , който е нищожен поради това ,че е лишен от основание,тъй като зад този запис на заповед не стои едно релевантно каузално правоотношение ,което да легитимира този запис на заповед като годно правно основание за възникване на парично вземане . В случая , спогодбата също е нищожна по аргумент от чл.366 ЗЗД. Щом самите права, които са предмет на спогодбата произтичат от нищожен юридически факт очевидно е, че и спогодбата е нищожна.Целият граждански процес по т.д. №166/2011г. по описа на окръжен съд гр.София съдът намира ,че е бил симулативен процес,тъй като е извършено съзнателно договаряне във вреда на представлявания длъжник „. Т. 2. О. като тази спогодба е сключена именно с цел да бъдат увредени останалите кредитори.

Поради недължимост на главницата по предявения от „. П. "Е. положителен установителен иск ,то „. Т. 2. О. /н/ не дължи и мораторно обезщетение за неплащането и, каквато е лихвата за забава и претендираната договорна неустойка. Поради тези съображения следва да бъдат отхвърлени предявените обективно съединени положителни установителни искове като неоснователни и недоказани

Предявени са от десет физически лица / кредитори/ чрез адв.Г. Б. и адв.С. С. два отрицателни установителни иска при условията на субективно съединяване , с правно основание чл.694,ал.1 ТЗ

-да бъде признато за установено спрямо двамата ответници, че приетите с Определение № 54/13.01.2014г. на Окръжен съд - Смолян по т. д. № 211/2012г. вземания на „. п." Е., ЕИК * спрямо „. Т. 2. О., ЕИК ********* в размер на главница от 4 427 775 лв., законна лихва за забава в размер на 541 462 лв. и разноски по съдебна спогодба в размер на 90 000 лв. НЕ СЪЩЕСТВУВАТ.

-да бъде признато за установено спрямо двамата ответници, че" С. п. Е., ЕИК * НЯМА заложно право върху търговското предприятие на" Н. Т. 2. О., ЕИК * по Договор за особен залог, вписан в Търговския регистър под № *0943.

С изключение на обстоятелството ,че на 08.05.2013г. по партидата на „. Т. 2010 " О. с ЕИК-* в търговския регистър е вписано решение №192/30.04.2013г. постановено по т.д. №211/2012 по описа на окръжен съд гр.Смолян,с което е обявена неплатежоспособността на дружеството и е открито производство по несъстоятелност и ищците са кредитори на „. Т. 2010ООД с приети вземания /определение №54/13.01.2014г. по т.д. №211/2012г. по описа на окръжен съд гр.Смолян,не са налице права ,които да се признават от страните и които да не се нуждаят от доказване

.Правото на кредиторите да предявят искове възниква едва от момента на придобиване качеството на кредитор на несъстоятелността с прието вземане, който момент е постановяването на определение за одобряване списъка на приетите вземания по чл.692 ТЗ /В този смисъл е решение №105/25.11.2009г. по т.д. №90/2009г. на ВКС, Іт.о.

Ищците имат правен интерес от предявяване на първия отрицателен установителен иск при условията на субективно съединяване . Този иск е депозиран от активно легитимирани страни чрез надлежно упълномощени процесуални представители , в законоустановения преклузивен срок, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан от съда по същество.

. В този случай ищците -кредитори следва да установят всички свои срещу съществуването на отреченото право твърдения в исковата молба при условията на пълно и главно доказване , а ответниците носят тежестта на доказване на съществуването на вземането с всички негови характеристики и обезпечения

Ответниците носят тежестта да установят ,че" С. П. Е. има привилегировани/обезпечени вземания в размер на 4 427 775 лева ,законна лихва за забава в размер на 541 462 лева и разноски по съдебна спогодба в размер на 90 000 лева. Вторият ответник „. п. "Е. следва да установи ,че има заложно право върху търговско предприятие на ответника" Н. Т. 2010 "О. по договор за особен залог,вписан в търговския регистър под №*0943,че запис на заповед от 03.04.2006г. „. Т. 2. О. е издал,че този запис на заповед не е симулативен и не е антидатиран,както и че подписите под договор за цесия от 20.12.2011г. не са подправени и че договора за цесия е бил надлежно съобщен на цедирания длъжник.

На основание чл.690,ал.1 ТЗ физическите лица -ищци по предявения отрицателен установителен иск са оспорили изцяло предявеното по т.д. №211/2012г. по описа на окръжен съд гр.Смолян вземане на „. П.Е.,както и привилегията на вземането -особен залог върху търговското предприятие на „. Т. 2010/О. като съда по несъстоятелността е приел и то като привилегировани вземания в размер на 4 427 775 лева главница , законна лихва за забава в размер на 541 462 лева и разноски за съдебна спогодба в размер на 90 000 лева.Направили са възражение ,че запис на заповед от 03.04.2006г. не съществува и никога не е бил издаван .

При условията на евентуалност ,при представяне на оригинала на запис на заповед от 03.04.2006г са направили възражение че този запис на заповед е лишен от основание за възникване на парично вземане ,че този запис на заповед е антидатиран , че е симулативен

Съдът намира ,че записа на заповед, като едностранна сделка, не се нуждае от основание за своята действителност. Посочването на основание не е предвидено сред реквизитите на записа на заповед в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ, поради което и непосочването на основание не го прави нищожен. Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието не е елемент на съдържанието, поради което не е условие за действителност на менителничния ефект.

Менителничният ефект обаче е издаден във връзка с конкретно каузално правоотношение и обективно е от значение при доказването на отрицателния установителен иск Практиката сочи, че записите на заповед се издават именно като средство за обезпечаване на парични задължения, произтичащи от сключени договори, и възприемането на противната теза би ги обезсмислило като такива.В този смисъл е тълкувателно решение №4 /2013г. по т.д. №4 /2013г на ОСГТК. /

Настоящият съдебен състав намира ,че както записа на заповед ,така и сключената съдебна спогодба на 23.01.2012г. са нищожни на основание чл.40 ЗЗД във вр. с чл.2.ал.1 ЗЗД/противоречие с добрите нрави/. Споразумението изисква страните - и то и двете в случая „. П. "О. и „. Т. 2.О. ,съзнателно да са сключили тази съдебна спогодба във вреда на представлявания длъжник „. Т. 20120 "О. и разбира се с цел да увредят кредиторите на „. П.О. , между които и ищците -физически лица по настоящото дело.. Не е нужно да е настъпило увреждането, достатъчно е то да съществува като сигурна опасност. При наличието на условията на чл.40 ЗЗД съглашението е недействително като правните последици са като тези при нищожност по чл.2.ал.1 ЗЗД -накърняване на добрите нрави, поради действия против интереса на кредиторите .На недействителността на сделката могат на общо основание да се позоват и кредиторите на представлявания, чиито интереси също са увредени от тази сделка - тъй като имуществото в патримониума на представлявания служи за удовлетворяване на вземанията на тези кредитори, а в патрумониума не е настъпила промяна при хипотезата на чл.40 ЗЗД

Поради това отрицателният установителен отменителен иск,предявен при условията на субективно и обективно кумулативно съединяване следва да бъде уважен като следва да бъде признато за установено спрямо двамата ответници, че приетите с Определение № 54/13.01.2014г. на Окръжен съд Смолян по т. д. № 211/2012г.по описа на окръжен съд гр.Смолян вземания на „. прожект "Е., ЕИК *спрямо „. Т. 2010 "О., ЕИК *в размер на главница от 4 427 775 лв., законна лихва за забава в размер на 541 462 лв. и разноски по съдебна спогодба в размер на 90 000 лв. НЕ СЪЩЕСТВУВАТ.

Относно предявените отрицателни субективно съединени искове да бъде признато за установено спрямо двамата ответници,че „. П. "Е. няма заложно право върху търговското предприятие на „. Т. 2.О. по договор за особен залог,вписан в търговския регистър под №*0943 съдът ,намира че тези искове са процесуално недопустими поради липса на правен интерес от предявяването им и следва да бъдат оставени без разглеждане като в тази част производството по делото следва да бъде прекратено.

По делото е безспорно установено ,че молбата по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност срещу длъжника „. Т. 2.О. е депозирана на 13.11.2012г. С решение №192/30.04.2013г. Смолянският окръжен съд е обявил неплатежоспособността на „. Т. 2010 "О. с начална дата на неплатежоспособността на това дружество-03.12.2008г.

„. П. О. гр.В. е вписан под №18 в Списъка от 17.06.2013г. на кредиторите с приети предявени вземания по чл.686,ал.1 ТЗ,вземането по което е длъжник „. Т. 2.О. обаче е отразено като необезпечено.С определение №54/13.01.2014г. по т.д. №211/2012г. Смолянският окръжен съд е изменил списъка ,като е постановил че вземането на „. П. О. е обезпечено по силата на учреден договор за особен залог от 24.04.2012г.върху търговското предприятие на длъжника.

С писмо с вх.№3643/09.09.2015г. Апелативен съд гр.Пловдив е върнал т.д. № 47/2014г. по описа на окръжен съд гр.Смолян,което е приложено по настоящото дело , като с решение №245/02.07.2015г. по в.д. №301/2015г. апелативен съд гр.Пловдив е потвърдил решение №116/11.03.2015г. по т.д. №47/2014г.по описа на окръжен съд гр.Смолян , с което е обявил за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „. Т. 2010” О. /н/, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: к. к. П., обл. Смолян, К. „. Х. 1 – партер” сключеният на 24.04.2012 г. между „. Т. 2010” О., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: к. к. П., обл. Смолян, К. „. Х. 1 – п.”, П. от управителя В. Г. А. и „. П.” О., с ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. В., ж. к. “В.В.” № 221, вх. 2, . 6, ап. 46, П. от управителите С. С. и С. С. Договор за особен залог на търговско предприятие, с нотариална заверка на подписите от 10.05.2012 г., с който „. Т. 2010” О. /н/, с ЕИК *, като залогодател е учредил в полза на „. П.” О., с ЕИК *, като заложен кредитор, особен залог върху търговското си предприятие, вписан по партидата на залогодателя в Търговския регистър под № *0943, по исковете с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ, предявени при условията на субективно съединяване от К. П. И. – постоянен синдик на „. Т. 2010” О. /н/, с ЕИК *, чрез адв. А. В. срещу „. Т. 2010” О. /н/, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: к. к. П., обл. С., К. „. Х. 1 – партер”, П. от управителя В. А. и срещу „. П.” О., с ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. В., ж. к. “В. В.” № 221, вх. 2, . 6, ап. 46, П. от управителите С. С. и С. С. и е осъдил“. П.” О., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., ж. к. “В. В.” № 221, вх. 2, . 6, ап. 46, П. от управителите С. С. и С. С. да заплати по сметката на ОС – гр. Смолян дължимата за настоящото производство държавна такса в размер на 180 121.89 лв.

Съдът намира ,че в конкретният случай защитата на физическите лица-ищци по делото вече е постигната, тъй като влязлото в сила решение № 116/11.03.2015 г. по търг.дело № 47/2014 г. на Смолянския окръжен съд, с което по реда на чл.646, ал.2, т.2 ТЗ е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „. Т. 2010” О. /н/ същият договор за особен залог, има действие и по отношение на настоящите ищци-физически лица , в качеството им на кредитори на несъстоятелността на „. Т. 2010” О./н/.

Ще следва да бъде оставена без уважение ,като неоснователна молба с вх. №4876/12.12.2015г от адв.Г. Б.,процесуален представител на С.М. Х.,К. М. Р.М. Р. Р.,Д. Е. М.,Е. Ф. М.,Т. К.,Т. Д. О С.,Т.. П., Б. Д. М., Д. Л. Г.,с искане за отмяна на хода по съществото на спора и връщане на делото във фазата на съдебното дирене по следните съображения:

Съдът констатира ,че адв.Биволарски е бил редовно и своевременно призован за насрочено съдебно заседание на 08.10.2015г. като процесуален представител на ищците на 30.09.2015г.От адв.Б. и адв.С. по факс е постъпила молба с вх.№3980/07.10.2015г. , че поради насрочени служебни ангажименти не могат да се явят в съдебно заседание на 08.10.2015г. и молят да се отложи делото за друга дата.В съдебно заседание на 08.10.2015г. Смолянският окръжен съд не е дал ход на делото като е приел молбата на адв.С. за основателна и подкрепена с доказателства , а изрично е указал на адв.Б. да представи писмена молба ,подписана от същия и превод на представените на английски език доказателства ,като в противен случай ,ще му бъде наложена глоба.По-нататък за следващите съдебни заседания процесуалните представители на ищците -физически лица се считат съгласно чл.56,ал.2 ГПК ,че са уведомени и не следва съдът отново да ги призовава.Поради тези съображения депозираната молба следва да бъде оставена без уважение ,като неоснователна.

С оглед изхода на споровете на основание чл.78,ал.2 ГПК ще следва да бъде осъден ищецът „. П.Е. да заплати по сметката на окръжен съд гр.Смолян държавна такса в размер на 134 137,62 лева

По арг. от чл.78, ал.6 и чл.694, ал.2 ТЗ ответниците „. П.Е. и „. Т. О. "/н/ следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят по сметка на Смолянския окръжен съд държавна такса от 202 369,48 лева .

Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „. П.” Е., с ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. В., ,община В. ,обл.В. район "О." ,ул"Д-р П." №8,П. от управителя С. Д. С. ,срещу „. Т. 2010” О. /н/, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: к. к. П., обл. С., К. „. Х. 1 – п.”, П. от управителя В. А. иск по чл.694,ал.1 ТЗ за признаване за установено, че ответника „. Т. 2010” О. /н/,дължи на ищеца“. П.” Е., с ЕИК *, следните суми: законна лихва в размер на 1 639 891.67 лв. за периода 04.10.2009 г. – 30.04.2013 г. върху сумата от 4 427 775 лв. и договорна неустойка в размер на 1 713 548.90 лв. за периода 07.04.2012 г. – 30.04.2013 г., които суми са дължими, съгласно влязла в сила съдебна спогодба по т. д. № 166/2011 г. по описа на окръжен съд София, като неоснователен и недоказан.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени искове по чл.694,ал.1 ТЗ от С. М. Х.. родена на * г. в Таунтън. Англия, гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, паспорт № *********. изд. на 3.08.2009г.. валиден до 3.05.2020г,К. М. Р.. роден на * г. в Уалей. гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, паспорт № *********. издаден на 10 януари 2013 г.. валиден до 10 януари 2023г.. издаден от Паспортна служба на Обединеното Кралство, с адрес: Мейбруук Драйв 16. Селтъш. Корнуол, PL12 4PX . Великобритания,М.Р. Р.. роден на * г. в Грейт Харлууд. гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, паспорт № *********. издаден на 08 юни 2005 г.. валиден до 08 март 2016г., издаден от Паспортна служба- на Обединеното Кралство, с адрес: Аштън уей 14. Селтъш. Корнуол. РL12 6JE. Великобритания,Д. Е.М.. роден на * г. в Лурган. гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, паспорт № *********,издаден на 19 юли 2005 г.. валиден до 19 юли 2015г.. издаденот Паспортна служба на Обединеното Кралство, с адрес:Хийдингтън Авеню 11. Лурган, Каунти Армагх ВТ66 6SP.Северна Ирландия,Е.Ф. М.. родена на * г. в Лурган. гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, паспорт №-*********,издаден на 19 юли 2005 г.. валиден до 19 юли 2015г.. издаден от Паспортна служба на Обединеното Кралство, с адрес:Хийдингтън Авеню 11. Лурган. Каунти Армагх ВТ66 6SP Северна Ирландия,Т. К.. роден на г. в Кливдън. гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, паспорт № *********. издаден на 16 октомври 2003 г.. валиден до 16 януари 2014г., издаден от Паспортна служба на Обединеното Кралство, с адрес: Стейшън роуд 107. Нейлсии, Бристол. Сомърсет ВS48 1ТВ. Великобритания,Т.Д. 0.. роден на * г. в Корк. гражданин на Ирландия, с адрес: Леавбег, Кахърмор. Беара. Ко. Корк. Ирландия,Т. П., роден на * г. в Дълуич. гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, паспорт № *********. издаден на 13ноември 2003 г.. валиден до 13 ноември 201 Зг.. издаден от Паспортна служба на Обединеното Кралство, с адрес: Сънисайд, Стейшън Роуд. Клиф. Рочестър. Кент МЕЗ 7RN. Великобритания, Б. Д.М.. роден на * г. в Дълуич. гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, паспорт № *********, издаден на 13 май 2013 г., валиден до 13 юни 2023г.. издаден от Паспортна служба на Обединеното Кратство. с адрес: Поплар Драйв 142. Херн Бейр. Кент. СТ6 7QB, Великобритания, Д. Л. Г. роден на * г. в Хамрун. гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, паспорт № *********, издаден на 15 януари 2008г.. валиден до 15 юни 2018г.. издаден от Паспортна служба на Обединеното Кралство, с адрес: Поплар Драйв 142. Херн Бейр. Кент. СТ6 7QB, Великобритания,всички представлявани от адв. Г. Б.. САК. бул. Цар Освободител № 23 и адв. Стефан Стефанов. САК, бул. Цар Освободител № 23,съдебен адрес : гр. София. бул. Цар Освободител № 23. тел. и факс: 0 2946 3383 СРЕЩУ „. Т. * "О.. ЕИК *. с адрес: област Смолян, община Чепеларе, гр. Чепеларе 4850. ж. к. П., К. С. Х. 1 - п.. П. от В. Г. А. - управител и „. п." Е., ЕИК *. със седалище и адрес на управление: гр. В.. ,община В. ,обл.В. район "Одесос" ,ул"Д-р Пискюлиев" №8,П. от управителя С. Д. С. че приетите с Определение № 54/13.01.2014г. на Окръжен съд - Смолян по т. д. № 211/2012г.по описа на окръжен съд гр.Смолян /под №18-списъка обявен в търговския регистър с №*2235/ , вземания на „. прожект "Е., ЕИК * спрямо „. Т. 2010 "/н/ О., ЕИК * в размер на главница от 4 427 775 лв., законна лихва за забава в размер на 541 462 лв. и разноски по съдебна спогодба в размер на 90 000 лв. НЕ СЪЩЕСТВУВАТ.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустими,исковете предявени по чл.694,ал.1 ТЗ от С. М. Х.,К.М. Р.,М. Р. Р.,Д.Е. М.И.,Е.Ф.с М.,Т. К.,Т. Д.О.,Т. П., Б. Д. М., Д. Л. Г.,представлявани от адв.Г. Б.и и адв.С. С. да бъде признато за установено спрямо ответниците „. п. "Е., ЕИК * и спрямо „. Т. 2010 "О./н/, ЕИК *, че „. прожект Е О., ЕИК * НЯМА заложно право върху търговското предприятие на „. Т. 2. О./н/, ЕИК * по Договор за особен залог, вписан в Търговския регистър под № *0943 и прекратява производството по делото в тази част

ОСЪЖДА ищецът „. П.Е. с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., община В. ,обл.В. район "О." ,ул"Д-р П." №8,П. от управителя С. Д. С. да заплати по сметката на окръжен съд гр.Смолян държавна такса в размер на 134 137,62 /сто тридесет и четири хиляди сто тридесет и седем лева и шестдесет и две стотинки /.

ОСЪЖДА ответниците „. П.Е. с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. В., община В. ,обл.В. район "О." ,ул"Д-р П." №8,П. от управителя С. Д. С. и „. Т. О. "/н/ЕИК *. с адрес: област Смолян, община Ч., гр. Ч. 4850. ж. к. П., К. С. Х. 1 - партер. П. от управителя В. Г. А. солидарно да заплатят по сметка на Смолянския окръжен съд държавна такса в размер на 202 369,48 /двеста и две хиляди триста шестдесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки /

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №4876/12.12.2015г от адв.Г. Б.,процесуален представител на С. М. Х.,К. М. Р.,М. Р. Р.,Д. Е. М.,Е. Ф. М.,Т. К.,Т. Д. О.,Т. П., Б.Д. М., Д. Л. Г.,с искане за отмяна на хода по съществото на спора и връщане на делото във фазата на съдебното дирене ,като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред апелативен съд гр.Пловдив в двуседмичен срок от връчването на страните чрез процесуалните им представители.

СЪДИЯ: