№ 50
гр. гр. Лом, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иван Пл. Йорданов
при участието на секретаря Анетка П. Рангелова
като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно
наказателно дело № 20251620200165 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят А. Р. Я. от гр. Вълчедръм, ***, обл. Монтана, с ЕГН
********** е недоволен от издаденото от Началник Сектор в ОД МВР
Монтана РУ - Лом Наказателно постановление № *** от 08.04.2025 г., с което
на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни
наказания „ГЛОБА” в размер на 200.00 /двеста/ лева и „лишаване от
правоуправление“ за срок от 6 /шест/ месеца.
В с. з. жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. Н.А. от АК –
Монтана, който поддържа жалбата и моли да се отмени издаденото
наказателно постановление.
Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща
процесуален представител, не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
С Наказателно постановление № *** от 08.04.2025 г. на жалбоподателя
1
А. Я. на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени кумулативно две
административни наказания - „глоба“ от 200,00 лв. и „лишаване от
правоуправление“ за срок от 6 месеца за това, че на 12.03.2025 г. в гр.
Вълчедръм, ул. *** управлява лек автомобил *** с рег. № *** с предстоящ
собственик ***, като при извършена проверка се установява, че МПС-то е с
прекратена регистрация от 19.02.2024 г.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице,
имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за
обжалване.
По същество се явява и основателна.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната
фактическа обстановка:
На 12.03.2025 г. служителите на РУ - Лом – И. И. и Е. М. били на
специализирана полицейска операция в гр. Вълчедръм и извършвали контрол
на пътното движение като спирали автомобили на случаен принцип. На ул.
„Раковски“ спрели за проверка лек автомобил *** с рег. № *** управляван от
А. Я.. След направена справка с ОДЧ при РУ - Лом установили, че
регистрацията на автомобила е служебно прекратена на 19.02.2024 г., на осн.
чл. 143, ал. 15 ЗДвП /непререгистрирано превозно средство/. Затова на Я. е
съставен АУАН от полицейския служител И. И. за нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП. С мотивирана резолюция от 12.03.2025 г. материалите са изпратени
на РП – Монтана, като на 31.03.2025 г. с Постановление на Районен прокурор
при МРП е отказано да се образува досъдебно производство, а преписката е
изпратена на Началник РУ – Лом за налагане на административно наказание.
Въз основа на съставения АУАН и Постановлението на прокурора, АНО е
издал атакуваното НП № *** от 08.04.2025 г., с което наложил съответните
административни наказания.
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и в
предвидените в закона срокове. По същество съдът констатира, че А. Я. не е
извършил административното нарушение, за което му е издадено наказателно
постановление.
Според чл. 140, ал. 1 от ЗДвП: „ По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които
са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
2
определените за това места“.
За да е налице нарушение на ЗДвП обаче, действието или бездействието
на едно лице следва да е виновно. В случая, за да понесе жалбоподателят
административнонаказателна отговорност, следва да е безспорно доказано, че
същият е ползвал автомобил, за който знае, че не е регистриран, но въпреки
това го е управлявал. В случая е безспорно, че лекият автомобил е бил
управляван от Я., като видно от събраните по делото писмени доказателства, е
бил с прекратена регистрация. Обстоятелството, че процесният автомобил
фигурира в масивите на контролните органи като такъв с прекратена
регистрация, не води автоматично до извода, че жалбоподателят е знаел за
това. Установено е, че лек автомобил *** с рег. № *** не е негова собственост,
а на друго лице – ***в, с предстоящ собственик - *** /според справката на л.
13 от делото/. Вярно, според чл. 143, ал. 15 ЗДвП: „Служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията
на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство“. Нито в Постановлението на прокурора,
нито в Наказателното постановление е посочено кой всъщност е собственик
на процесния автомобил. В българското законодателство (а и в правната
теория и съдебната практика) не съществува легално определение за
многократно използваното от АНО понятие „предстоящ собственик“. За
отправна точка в тази насока в настоящия процес може да се използва
единствено посочената справка на л. 13 от делото. От нея може да се направи
предположението, че автомобилът е собственост на *** и е придобит от ***,
която не е изпълнила задължението си да го пререгистрира на свое име и е
приложен чл. 143, ал. 15 ЗДвП. За това служебно прекратяване на
регистрацията обаче собственикът на автомобила не е уведомен, нито има
данни да е научил по какъвто и да било начин. При това положение
собственикът няма как да знае за прекратената регистрация на автомобила си.
Още по-малко пък може да е запознато с това обстоятелство друго лице, което
не е собственик /в случая – жалбоподателя Я./. По делото няма никакви данни
същият да е придобивал автомобила /или дори да е „предстояло“ да го
придобива, макар че това би било ирелевантно/. Затова няма как да знае, че
регистрацията на МПС-то е била прекратена, при положение, че
регистрационните номера са били на мястото си. Не е имало никаква друга
3
индикация, че регистрацията на автомобила може да е прекратена. Затова и Я.
не следва да се наказва с предвидените в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП
административни наказания. В тази насока е и Тълкувателно постановление
№ 2/05.04.2023 г. на ВАС – ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС. Това е
така, защото жалбоподателят не е предвидил, но не е и бил длъжен да
предвиди, че управляваният от него автомобил е служебно отрегистриран.
Според легалната дефиниция на чл. 6 от ЗАНН: „Административно
нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено
за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред.“ В случая описаното в АУАН и НП не осъществява състав на нарушение
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като липсва субективният елемент от състава:
вината. Вярно, според чл. 7, ал. 2 от ЗАНН „Непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи“ и в нормата на чл. 175, ал. 3 от
ЗДвП не се изключва наказуемостта при непредпазливост. В конкретния
случай обаче не е налице умисъл като форма на вината, но също така не е
налице и непредпазливост, в никоя от формите й. Жалбоподателят не е целял,
нито допускал настъпването на общественоопасните последици, но също така
не е и могъл, нито е бил длъжен да ги предвиди. Чл. 14, ал. 1 от НК гласи, че
„Незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към
състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление“.
Този текст е субсидиарно приложим и по отношение на административните
нарушения – аргумент от чл. 11 от ЗАНН. В случая се касае именно за
незнание на факт от обективната действителност /служебното прекратяване на
регистрацията на МПС, за което управляващият го несобственик няма как да
знае/, т. е. на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на
административното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 във вр. с чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП (както е възприето и в константната съдебната практика – Решение №
659/31.10.2023 г. по КАНД № 618/2023 г. на АС – Монтана; Решение по КАНД
№ 1359/2022 г. на АС – Бургас, Решение № 147/12.07.2022 г. по КАНД №
144/2022 г. на АС – Видин).
След отказа на прокурора да образува досъдебно производство,
преписката е изпратена на АНО с оглед преценката за наличие на
административно нарушение. АНО обаче е следвало да извърши проверка по
чл. 52, ал. 4 от ЗАНН – да прецени всички обстоятелства и събраните по
4
делото доказателства и едва тогава, при безспорна доказаност на
нарушението, авторът му и неговата вина, да издаде НП. В случая това не е
сторено, тъй като не е доказано нарушението да е извършено от Я. виновно
/нито умишлено, нито непредпазливо/. Затова и не е следвало да се издава
НП, а производството да бъде прекратено. Вместо това на жалбоподателя са
наложени административни наказания на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Наказателното постановление се явява незаконосъобразно издадено, ето защо
същото следва да бъде отменено.
С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № *** от 08.04.2025
г. на Началник Сектор в ОД МВР Монтана РУ - Лом, с което на А. Р. Я. от гр.
Вълчедръм, ***, обл. Монтана, с ЕГН ********** на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1
от ЗДвП са му наложени административни наказания „ГЛОБА” в размер на
200.00 /двеста/ лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ“ за срок от 6
/шест/ месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - гр.
Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за
неговото изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на
Началник Сектор в ОД МВР Монтана РУ - Лом за сведение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5