№ 1210
гр. Варна, 29.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Марина К. Семова
като разгледа докладваното от мл.с. Марина К. Семова Въззивно гражданско
дело № 20243100500449 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 1209/05.01.2024 г. , подадена от
Н. М. М., ЕГН **********, гр. Варна, ул. „Ген. К.“ № 28, ет. 4, ап. 9, чрез адв.
Н. Б., срещу Решение № 3843/27.11.2023 г. , постановено по гр.д. №
5901/2023 г. на РС - Варна, 25-ти съдебен състав, с което е прието за
установено по отношение на А. М. В., ЕГН **********, гр. Варна, ул. „Р. Ж.“
№ 1, ет. 2, ап. 3, че Н. М. М. й дължи сумата в размер на 450 лева,
представляваща главница по сключен между страните договор за заем,
предоставен чрез банков превод на 30.06.2022 г. със срок на връщане един
месец, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението
в съда - 30.01.2023 г., до окончателното й изплащане, за която сума е издадена
заповед № 539/06.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. №1145/2023 г. на РС-Варна.
Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно и
необосновано. Заявява, че процесната сума е получил не като заем, а за
задоволяване на текущи семейни нужди, доколкото към датата на
предаването й с ищцата-въззиваема живеели на семейни начала и се грижили
заедно за трите им деца, като никога не са сключвали договор за заем и не са
уговаряли срок за връщане на сумата. Намира, че противно на възприетото от
първоинстанционния съд, обстоятелствата, свързани със съвместното им
съжителство и отглеждането на децата им, са пречка между страните да се
сключи договор за заем. Счита, че показанията на св. Петкова, дадени пред
първа инстанция, не следва да се кредитират от съда безкритично, а
основанието за предаване на сумата, посочено в преводното нареждане не
1
доказва по безспорен начин сключването на договор за заем, доколкото
преводът е направен през мобилно банкиране, където много често
основанията са предварително зададени или самата система ползва
последното основание за превод. По същество отправя искане за отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск. Претендира
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна А. М. В., чрез адв. Д. В., която счита така
депозирана жалба за неоснователна, а постановеното решение за правилно и
обосновано. Отбелязва, че всички изложени от въззивника оплаквания са
неоснователни, несъстоятелни и неверни от фактическа страна, а по
съществото си не се отразяват на правилността на обжалваното решение.
Твърди, че считано от 2021 г. страните не съжителстват съвместно, като
грижите и издръжката за децата им се поемат единствено от нея, като в тази
връзка, както и по повод други възникнали спорове, към настоящия момент
между страните има множество висящи съдебни производства. Изрично
заявява, че сумата от 450 лева е предадена в заем на ответника-въззивник за
негови лични нужди, а не за покриване на текущи нужди на семейството.
Отбелязва, че направените в жалбата възражения относно основанието на
банковия превод са наведени за първи път пред въззивната инстанция, поради
което не следва да се разглеждат от съда като преклудирани, евентуално
счита същите за недоказани. По същество отправя искане за отхвърляне на
жалбата и потвърждаване на решението. Претендира съдебно-деловодни
разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания
на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което въззивното производство е
допустимо и делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Страните не са отправили искания по доказателствата.
При тези съображения и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№ 1209/05.01.2024
г., подадена от Н. М. М., ЕГН **********, гр. Варна, ул. „Ген. К.“ № 28, ет. 4,
ап. 9, чрез адв. Н. Б., срещу Решение № 3843/27.11.2023 г., постановено по
гр.д. № 5901/2023 г. на РС - Варна, 25-ти съдебен състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
08.05.2024 г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез
пълномощниците им, с препис от настоящото определение, като на
2
въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3