Присъда по дело №458/2025 на Районен съд - Кюстендил

М О Т И В И

Към присъда рег.№ 27/18.06.2025 г. по НОХД № 458/2025 г. по описа на
Районен съд Кюстендил

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-гр. Кюстендил е предявила против
подсъдимия М. А. М.,ЕГН **********,род.на ***** год. в гр.***** област,***
гражданин, неосъждан,със средно образование,работещ като шофьор в „Делта
Партнерс“ЕООД,постоянен адрес: ***************,за извършено
престъпление от общ характер по чл.195,ал.1,т.3 НК във вр. с чл.194,ал.1
НК,за това че на 06.01.2025 год. в с.Граница,Кюст.област,,от имот с изграден в
него манастир „Св.апостол и евангелист Лука“ чрез повреждане на
прегради,здраво направени за защита на имот/разбиване на два броя входни
врати в областта на бравите/,от дървени кутии за дарения е отнел чужди
движими вещи –парична сума в размер на 130,00/сто и тридесет
/лева,собственост на манастир „Св.апостол и евангелист Лука“,БУЛСТАТ
********* от владението на Е. Й. Ф.,ЕГН **********,в качеството й на
законен представител на манастира и негов игумен,без нейно знание с
намерение противозаконно да ги присвои.
Прокурора поддържа обвинението, счита че подсъдимия следва да бъде
признат за виновен в извършването на престъплението, за което е обвинен
като му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от 1/една/ година и
6/шест/месеца,което да се изтърпи ефективно при първоначален режим на
изтърпяване „общ“.
Подсъдимия не се признава за виновен, отказва да дава обяснения и
моли за постановяване на оправдателна присъда.
Защитата на подсъдимият излага подробни съображения за това,че
деянието не е доказано по безспорен и несъмнен начин и с допустимите по
НПК доказателства,поради което моли за постановяване на оправдателна
присъда.

КРС, след като обсъди в съвкупност и по отделно, събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:

ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА

Подсъдимия е с посочени по-горе лични данни,като видно от справките
за съдимост и копия от бюлетини за съдимост, приложени по досъдебно
производство № 8/2025 год.по описа на РУ на МВР – гр. Кюстендил /л.24-25
от ДП/ е осъждан,но реабилитиран по право.
1

На 06.01.2025 год. св.Е. Й. Ф.,игумен на манастир „Св.апостол и
евангелист Лука“ ,около 09,00 часа напуснала посоченият манастир,като
затворила входните врати на храма и оставила външната врата на манастира
отворена,за да могат посетители или вярващи да се поклонят поне отвън.След
като свидетелката напуснала манастира подсъдимият с личният си автомобил
марка марка „БМВ“,светло сив металик с рег.№ ******** ,отишъл до
манастира,разбил входната врата на храма,влязъл вътре и разбил ключалките
на поставените в храма кутии за събиране на дарения като взел намиращите се
там пари-сумата от 130,00/сто и тридесет/ лева, след което напуснал храма и с
.Граница.Свидетелката Ф.,която след напускането на манастира посетила
гр.Кюстендил с цел посещение на църковна служба по повод църковен
празник,се върнала обратно в манастира около 13,00 часа,когато установила че
входната врата на храма е разбита,а когато влязла вътре установила че
ключалките на кутиите,поставени за събиране на дарения са разбити,като
поставените върху тях лепенки с цел контрол били скъсани.Свидетелката
установила,че касите са празни,поради което веднага уведомила органите на
полицията.На място пристигнали полицейски служители,които извършили
оглед на местопроизшествието,като било образувано и досъдебно
производство.На свидетелят Д. И.-полицейски служител от сектор
Криминална полиция при РУ на МВР-Кюстендил,било възложено
извършването на оперативно издирвателни мероприятия.В хода на проверката
свидетелят разбрал от свои колеги от гр.Дупница,че на тяхна територия са
извършени също кражби на парични суми от църковни храмове и според тях
извършител на деянието бил подсъдимият,който притежава лек автомобил
марка „БМВ“,светло сив металик с рег.№ ********.От справка за собственици
на това МПС/л.38 от ДП/ се установява,че собственик на същото е
подсъдимият,а ползвател К.В.Г..На 08.01.2025 год. свидетелят Д.И. обходил
село Граница и установил,че св.С.Н.,като едноличен собственик на капитала и
управляващ търговското дружество “СВН Комерс“ЕООД ,е монтирал на
обект,стопанисван от това дружество-автоморга, камери за външно видео
наблюдение на обекта.Било установено,че се съхраняват записи от видео
наблюдението на пътя,водещ от главният път на селото към манастира,при
което св.С.Н. с протокол за доброволно предаване/л.37 от ДП/ предал снетите
от компютъра видеофайлове на диск на св.Д. И..Експертното заключение на
в.л.В.Б.П. по Прококол № 61/04.02.2025 год./л.18-21 от ДП/ заключава,че
горният автомобил на 06.01.2025 год. във времевия интервал от 03,27 часа до
09,28 часа е заснет да пътува към манастира,съответно да се връща от
там.Свидетелят Д. И. призовал подсъдимият в административната сграда на
РУ на МВР-Кюстендил и на 10.01.2025 год. в присъствието на колегата му –
св.Ц.С.К. подсъдимият попълнил и подписал собственоръчно,в присъствието
на адвоката си,сведение /л.35 от ДП/,в което отразил че той е взел от касата на
манастира сумата от 130,00 лв.
Подсъдимият притежава добри характеристични данни по месторабота.

2

Изложената фактическа обстановка се установява и доказва напълно от
показанията на свидетелите Е. Ф.,Д. И.,от него дадени лично и прочетени по
реда на чл.281,ал.4 НПК във вр. с ал.1,т.2,пр.2 НПК,показанията на св.С.Н.,на
св.Ц.С.К.,експертното заключение на в.л.В.П.,собственоръчно написаното и
подписано от подсъдимият на 10.01.2025 год. сведение,справка за съдимост на
подсъдимият,протокол за оглед,писмена характеристика на
подсъдимият,справка за собственост на МПС,както и от останалите материали
по досъдебното производство.

ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ

СЪОБРАЗЯВАЙКИ УСТАНОВЕНОТО,мнозинството на съдебният
състав счете,че с действията си подс. М. А. М. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по смисъла на чл.195,ал.1,т.3 НК
във вр.с чл.194,ал.1 НК .
Болшинството от състава на съда/съдебните заседатели/ счита,че са
налице достатъчно и убедителни доказателства,че именно подсъдимият при
обстоятелствата,изложени в обв.акт е извършил инкриминираното деяние.На
първо място въпреки ,че подсъдимият се възползва от правото си да не дава
обяснения той е сторил пред полицейски служители-св.Д. И. и св.
самопризнание,закрепено в писмена форма.Подсъдимият не спори,че той
собственоръчно е изготвил справката,в която е признал деянието си и
конкретно отнетата парична сума,като това е сторено в присъствието на
адвокат,който му е разяснил последиците от самопризнанието.Не се
твърди,нито се установява сведението да е попълнено от подсъдимият при
упражнено от полицейските служители насилие-физическо или вербално.На
следващо място е налице запис от охранителна камера на дружеството,чийто
едноличен собственик на капитала и управител е св.С.Н..Видеофайла
категорично установява,че на 06.01.2025 год. подсъдимият с личният си
автомобил поема в посока манастир „Св.апостол и евангелист Лука“ във
времеви отрязък,когато св.Е. Ф.-игуменка на манастира, е напуснала същият и
той е бил без постоянен надзор и наблюдение.Подсъдимият е преодолял чрез
сила входната врата на храма,като е разбил и ключалките на кутиите за
дарения.За последното обстоятелство,т.е за разбиването на входната врата и
ключалките на кутиите за парични дарения доказателство е и изготвеният в
същият ден протокол на оглед на местопроизшествие и снимковият материал
към същият.Тези доказателства обуславят извода на болшинството от
съдебният състав,че подсъдимият е осъществил от обективна страна състава
на престъплението,за което е обвинен,а именно-на 06.01.2025 год. в
с.Граница,Кюст.област,от имот с изграден в него манастир „Св.апостол и
евангелист Лука“ чрез повреждане на прегради,здраво направени за защита на
имот/разбиване на два броя входни врати в областта на бравите/,от дървени
кутии за дарения е отнел чужди движими вещи –парична сума в размер на
3

130,00/сто и тридесет /лева,собственост на манастир „Св.апостол и евангелист
Лука“,БУЛСТАТ ********* от владението на Е. Й. Ф.,ЕГН **********,в
качеството й на законен представител на манастира и негов игумен,без нейно
знание с намерение противозаконно да ги присвои.
От субективна страна е налице пряк умисъл ,тъй като подсъдимият е
съзнавал в достатъчно добра степен запретеността и наказуемостта на
деянието си,предвиждал е настъпването на обществено опасните му
последици и ги е желаел.

По изложените съображения съдът призна подсъдимия за виновен и му
наложи следващото се по закон наказание.

ПО НАКАЗАНИЕТО

За да определи вида и размера на наказанието на подсъдимия съдът
съобрази всички обстоятелства, имащи значение за това.
Степента на обществена опасност на деянието е висока, тъй като са
засегнати обществените отношения, свързани със защитата и
неприкосновеността на правото на собственост. Степента на обществената
опасност на подсъдимия М. А. М. не е висока,тъй като практически той не е
осъждан.
Като съобрази горното, това че подсъдимия упражнява
общественополезен труд и е с добри характеристични данни,болшинството от
съдебният състав счете,че следва да му определи наказание под средният
размер ,предвиден в нормата на чл.195,ал.1 НК,а именно лишаване от свобода
за срок от 2/две/години/.За постигане на целите на наказанието по смисъла на
чл.36,ал.1 НК болшинството от състава,в противовес на мнението на
представителят на обвинението,счете че не е необходимо същото да се
изтърпява ефективно,поради което отложи изпълнението му за минималният
изпитателен срок от 3/три/години,считано от влизане на присъдата в сила.
По този начин болшинството от състава на съда счете,че ще се
постигнат в най-висока степен целите на наказанието.
Съдът осъди подсъдимия да заплати сторените по делото разноски-
сумата от 170,53 /сто и седемдесет лева и петдесет и три стотинки/, които
следва да се внесат по сметката на Областна Дирекция на МВР-гр.Кюстендил.

По изложените мотиви болшинството от съдебният състав постанови
присъдата .

4

гр.Кюстендил,19.06.2025 год.
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

1.

2.
Особено мнение на съдията Андрей Николов Радев
О С О Б Е Н О М Н Е Н И Е

На съдия АНДРЕЙ РАДЕВ-съдия-докладчик по НОХД № 458/2025 год.
по описа на РС-Кюстендил по присъда рег.№ 27/18.06.2025 год. по делото.

Съдията-докладчик по делото подписах с особено мнение присъдата,тъй
като считам че няма достатъчно и убедителни годни доказателства за това,че
именно подсъдимият е извършил престъплението в което е обвинен.

Председателят на съдебният състав счита,че обвинението се основава на
гласни и писмени доказателства.Нито писмените доказателства,нито
гласните,установяват и доказват пряко авторството на деянието и механизма
на извършването му,като по отношение допустимостта на показанията на
свидетелите полицейски служители,мотивите са по-долу.

Безспорни свидетелски показания са тези на св.Е. Ф. и
св.С.Н..Показанията на св.Ф.,обсъдени в съвкупност с изготвеният на
06.01.2025 год. протокол за оглед на местопроизшествие,могат да обусловят
извод само за това,че входната врата на храма на манастир „Св.апостол и
евангелист Лука“ в с.Граница е била разбита,били са повредени
ключалките,поставени за да препятстват свободният достъп до самия
църковен храм.Тези доказателства могат да обусловят и извода,че са били
разбити и ключалките на кутии за събиране на дарения,поставени в
църковният храм.При огледа обаче не са иззети дактилоскопни следи,вкл. и
такива оставени от подсъдимият,за да се докаже поне съприкосновението му с
входната врата и храма и кутиите за дарения.Възможно е такива следи да не са
били открити,от протокола това не става ясно,възможно е извършителят да е
поставил предпазни средства-латексови или друг вид
ръкавици,непозволяващи оставянето на дактилоскопични следи.

Отделен е въпросът как конкретно подсъдимият е разбил входната врата
5

и ключалките на кутиите за дарения,като в тази насока може само да се
предполага дали това е станало с употреба на груба физическа
сила,включваща и употреба на някакво техническо средство,или помощно
средство тип щанга,кози крак,по-голяма отвертка и др.подобни.

Иззетият като веществено доказателство видеофайл от охранителна
видеокамера,поставена за видео наблюдение на търговски обект,стопанисван
от “СВН Комерс“ЕООД според съдията-докладчик трябва да се обсъжда като
косвено доказателство,защото видеокамерата,от която е снет файла, не е
поставена за охрана на външен,или вътрешен периметър на манастира.Това
косвено доказателство за съпричастност на подсъдимият в извършването на
престъплението,за което е обвинен,обаче не установява по категоричен начин
това,че именно подсъдимият е управлявал автомобила.Действително св.С.Н. с
протокол за доброволно предаване е предал на св.Д. И. диск със запис от
охранителната камара,съдебно-техническата експертиза по досъдебното
производство е установила какво е заснела камерата и това,че записа е
автентичен.Експертизата установява,че на видеокамерата във времеви
интервал след напускането на манастира от св.Ф. и преди завръщането й в
същият,автомобил на подсъдимият,според обвинението,поема в посока към
манастира,съответно се връща от там.Експертизата,съответно снетите снимки
,обаче не установяват кое лице управлява автомобила,а последният и не е
изключителна собственост на подсъдимият-от изготвената справка за
собственик в досъдебното производство е видно,че собственици на
автомобила са юридическо лице и подсъдимият,но има и вписано по
регистрация и трето лице ползвател.Тези обстоятелства изключват
категоричният извод,че именно подсъдимият е управлявал автомобила.

Според съдията-докладчик не е установен по категоричен начин и
размера на липсващата от кутиите за дарения парична сума.Според
показанията на св.Е. Ф. няма изрично регламентиран ред за установяване на
размера на анонимните дарения,като проверка за
наличностите/инвентаризация по смисъла на ЗСч/е правена в един дълъг
,надхвърлящ една година период преди датата на инкриминираното деяние и
според свидетелката в кутиите е имало значително по-висока сума.В същност
в частта за размера на отнетата неправомерно парична сума ,както и за да
обоснове обвинителната си теза,прокурора се позовава на самопризнания на
подсъдимият,сторени пред полицейски служители от РУ на МВР-
Кюстендил,по –конкретно чрез свидетелските им показания.

Председателят на състава счита,че единственият легален начин да бъдат
правени самопризнания в рамките на наказателното производство е при
даване на обяснения от обвиняемия и спазване на разпоредбата на чл. 115
НПК. В процесуалния закон е установено изрично правило,стандарт,
6

гарантиращ правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност
лице и осигуряващ законосъобразното провеждане на разпита му.Това
правило е недопустимо да бъде заобикаляно чрез кредитиране на показанията
на свидетели, които без да са разследващи полицай във вече образуваното
наказателно производство на 06.01.2025 год. ,практически на 10.01.2025
год.,макар и по реда на чл.194,ал.4 НПК по възлагане на разследващ полицай
да са провели следствени действия,който обаче не са извършени в
предвидените ред и форма.При наличието на постановлението от 08.01.2025
год.на Д.М.-главен разследващ полицай по досъдебното производство,за
провеждане от служител на РУ на МВР-Кюстендил на оперативно
издирвателни мероприятия за установяване на очевидци на
престъплението,вкл. и за авторството на същото,се налага извода ,че
действията на свидетелите Д. И. и Ц.С. са действия по разследването
,извършени в рамките на наказателния процес,а не представляват извън
процесуална дейност предшестваща образуването и провеждането на
наказателното производство,поради което по отношение на тези показания е
налице забраната на чл.118,ал.2 НПК и същите не следва да се анализират
като част от доказателствата по делото.

В казуса полицейските служители,на които по реда на чл.194,ал.4 НПК
са възложени следствени действия по вече образувано досъдебно
производство,възпроизвеждат с показанията си сторено от подсъдимият
самопризнание,обективирано в писмено сведение,но това е сторено преди
подсъдимият да е привлечен в качеството му на обвиняем и съответно да са
разяснени правата му изрично,вкл.това че не е длъжен да дава
обяснения,уличаващи го в извършването на престъплението,т.е
самопризнанието не е събрано по предвиденият процесуален ред.

В подкрепа на извода за невъзможност да бъдат ползвани обсъдените
показанията е и принципната забрана в процесуалния закон да бъдат
замествани оригинерни доказателства с деривативни такива. Няма как
самопризнанието на подсъдимият да бъде заместено с показания на възприел
го полицейски служител (станало му известно в рамките на разследване на
престъпление), тъй като това представлява заобикаляне на закона и постигане
на доказателствени резултати по ред различен от посочения в НПК.

Съдията докладчик счита,че има разлика между показанията на
свидетел, възприел извънсъдебно признание и тези на полицейски служител,
които е извършвал действия по разследването и е възприел признания
направени от заподозряно в рамките на същото разследване лице.В казуса
обаче свидетелите Д. И. и Ц.С. не възприемат извънсъдебно признание на
подсъдимият.

7

По изложените мотиви съдията-докладчик подписа присъдата с особено
мнение.

гр.Кюстендил,19.06.2025 г.

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:

8

Номер на акта:	27
Дата:	18 юни 2025 г.
Съдия:	Андрей Николов Радев

Дело:	20251520200458
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 април 2025 г.

Присъда по дело №458/2025 на Районен съд - Кюстендил

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите